Глава 15. 1-20. Спорът и учението за "преданието на старците". 21-28. Изцеление на дъщерята на хананейката. 29-39. Нахранването на четири хиляди души със седемте хляба.
Мат. 15:1. Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват: (срв. Марк 7:1).
Цялата тази глава съвпада с Марк.7:1-37, 8:1-10. Че описаното се е случило в Генисарет, личи от Мат. 14:34, а косвено се потвърждава и от евангелист Йоан, който, след като описва разговора в Капернаум, казва, че "след това Иисус ходеше по Галилея" (Йоан 7:1). Много е вероятно това да е станало известно време след Пасха, скоро след събитията, свързани с нахранването на петте хиляди души. Книжниците и фарисеите дошли от Йерусалим, както единодушно свидетелстват Матей и Марк. Те били по-уважавани хора от провинциалните и се отличавали с по-голяма омраза към Христос, отколкото последните. Вероятно е тези фарисеи и книжници да са били изпратени от Йерусалимския синедрион.
Мат. 15:2. защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб.
(срв. Марк 7:2-5).
В следващия разказ Матей се различава от Марк, който подробно описва какви точно са били преданията на юдейските старци относно миенето на ръцете и за какво книжниците и фарисеите обвиняват Спасителя и учениците Му. Свидетелството на Марк се потвърждава много добре от талмудическите сведения, които имаме за тези еврейски обреди. Фарисеите са имали многобройни измивания и тяхното спазване е стигало до изключителна дребнавост. Например имало различни видове вода, с различна очистваща сила, на брой до шест, и точно се определяло коя вода е подходяща за едно или друго омиване. Особено подробни били определенията за миенето на ръцете. Говорейки за миенето на ръцете, евангелистите, и особено Марк, показват, че те са били много добре запознати с обичаите на евреите по онова време, изложени главно в малкия талмудистки трактат за миенето на ръцете "Ядаим".
Измиването на ръцете, както показва А. Едершейм (1901, II, 9) най-вече на основата на този трактат, не е било законова наредба, а “предание на старците”. Юдеите толкова стриктно спазвали миенето на ръцете, че равинът Акиба, когато бил в затвора и имал вода, едва стигаща му за живот, предпочел да умре от жажда, вместо да се храни с неизмити ръце. За неспазване на измиването преди ядене, което се смятало за установено от Соломон, се предвиждало малко отлъчване ("нидда"). Фарисеите и книжниците обвинили учениците, а не самия Спасител, както направили и при откъсването на класовете.
Мат. 15:3. А Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание?
(срв. Марк 7:9).
Фарисеите и книжниците обвиняват учениците, че нарушават преданието на старците, докато самите те са виновни за нарушаването на Божията заповед. Последната се нарушава от "вашето предание", което не се отнася до миенето, а до съвсем друг предмет. Според св. Йоан Златоуст, Спасителят задал този въпрос, “за да покаже, че съгрешаващият в големите неща не бива с такова внимание да забелязва у другите маловажното. Той казва, че вие трябва да бъдете обвинени, но вместо това вие самите обвинявате другите”. Спасителят разкрива заблуждението на фарисеите, които обръщали внимание на дребните неща и пренебрегвали същественото в човешките взаимоотношения. Измиването на ръцете и почитането на бащата и майката са противоположни полюси в човешките нравствени отношения.
И Йоан Златоуст, и Теофилакт, и Евтимий Зигабен казват, че Спасителят тук не оправдава учениците за неспазването на дребните фарисейски правила и признава, че от страна на учениците Му е имало известно нарушение на човешката разпоредба. Но в същото време Той твърди, че е имало нарушение и от страна на книжниците и фарисеите в много по-висш смисъл и, което е много по-важно, че за това нарушение е било виновно тяхното предание. Тук Господ поставя clavum clavo retundit.
Мат. 15:4. Защото Бог е заповядал и казал: "почитай баща си и майка си"; и "който злослови баща или майка, със смърт да се накаже".
(Срв. Марк 7:10). (Цитати от Изх.20:12, 21:17; Втор.5:16; Лев.20:9).
Според св. Йоан Златоуст Спасителят "не се обръща веднага към стореното нарушение, нито пък казва, че то не означава нищо, иначе би увеличил дързостта на обвинителите, но първо побеждава тяхната дързост, като поставя на преден план едно много по-голямо престъпление и го възлага на тяхната глава. Той не казва също, че онези, които нарушават наредбата, постъпват добре, за да не им даде повод да Го обвинят, но и не осъжда поведението на учениците, за да не потвърди тази наредба. Той не обвинява и старците (презвитерите) като нарушители на законите и порочни хора, а оставяйки всичко това настрана, избира друг път и, макар и привидно да порицава онези, които са дошли при Него, засяга онези, които сами създават наредби".
Мат. 15:5. А вие казвате: който каже на баща или майка: това, с което би се ти ползувал от мене, е Богу дар, - Мат. 15:6. той може и да не почете баща си или майка си. Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание.
(срв. Марк 7:11-12).
В Матей този текст е почти идентичен с този на Марк, но с пропускането на думата "корбан" и замяната на думите на Марк: "такъв вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си” с други изрази в първата половина на 6 стих. Структурата на стиха в Матей не е толкова ясна, колкото в Марк. Думата "корбан" е буквален превод на често използвана еврейска формула за обет, подложена на много злоупотреби.
Основите на обетната практика са дадени в Св. Писание на Стария Завет (вж. Бит. 28:20-22; Лев. 27:2-4, 27:9-12, 26-29; Числ. 6:2-3, 6:13-15, 21, 21:2-3, 30:2-17; Втор. 23:21-23; Съд. 11:30-31; 1 Цар. 1:11). Впоследствие обетите стават предмет на еврейската казуистика. Думата "корбан" била преиначена на "конам" "от благочестие". Започнали да казват не само "даденото нещо е конам", но и "конам са очите ми, ако спят", "конам са ръцете си, ако работят" и дори просто "конам, че няма да спя" и т.н. (вж. Талмуд. Переферкович, III, 183). Дар на Бога на иврит се нарича "корбан" (както в Марк.7:11) и често се споменава в Лев.1-3, където агнета, кози, телета, принесени на Бога като всеизгаряния, примирителни жертви или жертви за грях, се наричат "корбан", т.е. "жертва". Газофилакията (съкровищницата) в храма, където се слагали приносите на народа, се нарича метонимично "корван" или "корвана" Мат. 27:6. Обетите можело и трябвало често да бъдат отменяни, като основната причина за това била, че се разкайвали за тях ("харата"), и в този случай законниците трябвало да ги отменят. Обичаят, порицан от Спасителя, е, че книжниците са позволявали на човек чрез тази формула да посвети имуществото си на храма и така да избегне задължението да помага на родителите си. По този начин законническата формула била по-свещена от божествената заповед, изложена в Писанието.
Мат. 15:7. Лицемерци, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки: Мат. 15:8. "тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; Мат. 15:9. ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човешки".
(Срв. Марк 7:6-8).
В Марк тези думи на пророк Исайя (Ис. 29:13) са изречени от Христос преди изобличението на книжниците и фарисеите. Смисълът на този цитат, отнесен към настоящия случай, е съвсем ясен. Спазвайки преданията на своите старци, фарисеите и книжниците са искали да угодят на Бога, защото всички тези предания, както и целият еврейски закон като цяло, са имали религиозен характер. Книжниците и фарисеите смятали, че като си мият ръцете преди ядене, изпълняват религиозни изисквания, които са задължителни за всички, а още повече за такива религиозни учители като Христос и Неговите ученици. Неспазването на преданията на старците можело да бъде знак, както в очите на враговете на Христос, така и в очите на хората, за отклонение от истинските религиозни учения. Но враговете на Христос не забелязвали, че спазвайки тези дреболии, които нямали нищо общо с религията, те пренебрегвали по-важните неща и нарушавали не преданията на старците, а Божиите заповеди. Оттук ставало ясно, че не религията на Христос, а тяхната собствена религия е била фалшива. Те се приближавали до Бога само с устните си и Го почитали с езика си.
Мат. 15:10. И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте:
(вж. Марк 7:14).
След като поставил враговете Си в безизходица чрез изключителната сила на аргументацията Си, Спасителят ги оставя и се обръща към целия народ. Това е посочено с προσκαλεσάμενος - "като повика" или "повиквайки" народа, който е стоял там, може би се разпръснал, докато неговите учители и водачи разговаряли с Христос.
Мат. 15:11. не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека.
(Срв. Mарk 7:15 - с малка разлика в изказа)
Когато фарисеите обвинили учениците, че ядат с немити ръце, Спасителят казва, че никоя храна не осквернява човека. Но ако храната не осквернява, то още по-малко яденето ѝ с неизмити ръце. Тук бил изказан един напълно нов принцип, който, колкото и да е прост сам по себе си, все още не е правилно разбиран от мнозина. В него се изразява мисъл, противоположна на тази, че която и да е храна може да бъде причина за духовно или религиозно оскверняване. Очевидно Иисус Христос тук няма предвид предписаното от закона, а нравственото оскверняване, което е свързано не с това, което влиза в устата (вж. 1 Тим. 4:4), а с това, което излиза от устата (безнравствена реч). Контекстът показва, че Спасителят не говори срещу Мойсеевите закони, а че прилагането на Неговите думи към тях е неизбежно, така че в резултат на това законът и неговото господство в материалната си част са отменени. На съответното място в Марк правилно откриват известна двусмисленост. Матей замества пояснителното "от устата" с "от човека".
Мат. 15:12. Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха?
Марк и другите евангелисти нямат стихове, които да съответстват на стихове 12-14. Но при Марк (Марк 7:17) е възможно да се намери обяснителна забележка, която не се среща в Матей, и от нея да се заключи, че учениците са дошли при Спасителя не в присъствието на народа, а когато Той е влязъл в къщата с тях. Това обаче може да се предположи от свидетелството на Матей в стихове 12 и 15 в сравнение с Матей 13:36, където са използвани почти идентични изрази.
“Тая реч” мнозина отнасят към казаното в стихове 3-9. Но по-добре, съгласно Евтимий Зигабен, да се разбира тук стих 11. Защото тази “реч” (”слово”), ако беше отправена към народа, можело да се стори особено съблазнителна за фарисеите. Фарисеите са били силно изкушавани именно от тези Христови думи, защото са виждали в тях разрушаване и открито погазване не само на своите предания, но и на целия Мойсеев обряд.
Мат. 15:13. А Той отговори и рече: всяко садиво, което Моят Отец Небесен не е насадил, ще се изкорени;
Според св. Йоан Златоуст Спасителят казва това за самите фарисеи и техните предания. Растението тук служи като образ на фарисеите като партия или секта. Мисълта, изразена тук от Христос, е подобна на тази на Гамалиил (Деян. 5:38).
Мат. 15:14. оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата.
(Срв. Лук. 6:39).
Според св. Йоан Златоуст, ако Спасителят казвал това за закона, щял да го нарече сляп водач на слепци, т.е. в ед. число. Срв. Мат. 23:16, 24. В Лука (Лук. 6:39) подобно изказване е поместено в проповедта на планината.
Мат. 15:15. А Петър отговори и Му рече: разясни ни тая притча.
(срв. Марк 7:17).
Речта съвпада по смисъл с втората половина на стиха в Марк. Разликата от Марк.7:17 Майер нарича "несъществена". Най-доброто четене е просто "притчата" без добавката "тая". Ако се приеме думата "тая", искането на Петър, разбира се, ще се отнася до стих 14. Но тук въпросът е съвсем изяснен от Марк, при когото думите на Петър несъмнено се отнасят към Марк 7:15, а при Матей, следователно, към стих 11. По-нататъшната реч на Спасителя потвърждава това тълкуване.
Мат. 15:16. Иисус им рече: и вие ли още не разбирате?
(срв. Марк 7:18).
Смисълът е, че дори "вие" - думата, върху която е поставен акцент - които сте били с Мен толкова дълго и сте се учили от Мен, още ли не разбирате?
Мат. 15:17. Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън?
(срв. Марк 7:18-19)
Марк е много по-подробен: “Нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни? Защото не в сърцето му то влиза, а в корема, и излиза навън”.
Мат. 15:18. А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека;
(срв. Марк 7:20).
Това, което влиза в човека (храната), не го осквернява. Но това, което излиза от сърцето му, може да го оскверни. По-нататъшно точно обяснение е дадено в следващия стих.
Мат. 15:19. защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули: Мат. 15:20. това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека.
(вж. Марк 7:23).
Христос не е отменил Моисеевия закон, нито е казал, че всеки вид храна или напитка е добър за човека. Той само каза, че нито една храна и нито един начин на нейното консумиране не оскверняват човека.
Мат. 15:21. И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.
(срв. Марк. 7:24).
И в Матей, и в Марк думата "оттам" не е съвсем ясна. Ориген смята, че става дума за Генисарет, през който Спасителят е пътувал (Мат. 14:34; Мк. 6:53); и си е тръгнал, може би поради факта, че фарисеите, които са Го слушали, са били изкушени от речта за нещата, които оскверняват човека. След като напуска Израел, Иисус Христос идва в пределите на Тир и Сидон.
Св. Йоан Златоуст, Теофилакт и други, тълкувайки това място, много разсъждават за това, защо Спасителят казва на учениците Си да не вървят по пътя на езичниците, след като Той самият отива при тях. Отговорът е в смисъл, че Спасителят е отишъл в пределите на езическите Тир и Сидон не за да проповядва, а за да "се скрие”, макар че не могъл да го направи.
От тези тълкувания става ясно, че Спасителят, противно на обичайното мнение, е "пресичал границите на Палестина" и макар и за малко, е бил в езическа страна. Ако приемем това, по-нататъшната история ще ни се стори малко по-ясна.
Тир (еврейското "цор" означава скала) е бил известен финикийски търговски град. Около времето на завладяването на Израилското царство от Салманасар (721 г. пр. Хр.) асирийците го обсадили, но не могли да го превземат след петгодишна обсада и му наложили само данък (Ис. 23). Около времето на разрушаването на Йерусалим (588 г. пр. Хр.) Навуходоносор облага Тир с данък и го превзема, но не го разрушава. През 332 г. пр.н.е., след седеммесечна обсада, Тир е превзет от Александър Велики, който разпъва на кръст 2000 тирийци за оказаната съпротива. Сега Тир се нарича Ес Сур. От 126 г. пр. Хр. Тир е бил независим град с елинистично устройство.
Сидон (град на рибите, рибарството, риболова - коренът е един и същ с [Вит]саида) е бил по-стар от Тир. Сидон често се споменава в Стария Завет. Сега той има над 15 000 жители, но търговското му значение отстъпва на това на Бейрут. Сега Сидон се нарича Саида.
Мат. 15:22. И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
(вж. Марк 7:25).
Разказът, даден в стих 22 и след това в стихове 23-24, не се среща нито при Марк, нито при другите евангелисти. Изразите на Марк (Мк 7:25) са съвсем различни от тези на Матей. Матей и Марк наричат тази жена с различни имена: Матей - хананейка, а Марк - гъркиня (ἑλλληνίς) и сирофиникиянка.
Първото име - хананейци - е в съответствие с факта, че самите финикийци са наричали себе си хананейци, а страната си - Ханаан. В Битие 10:15-18 са изброени потомците на Ханаан, Хамовия син, като на първо място е посочен Сидон. От твърдението на Марк, че жената е била гъркиня, можем да заключим, че тя е била наречена така само заради езика, който вероятно е говорела. Във Вулгата обаче думата е преведена като gentilis - езичница. Ако този превод е правилен, думата показва религиозните убеждения на жената, а не нейния език. Що се отнася до названието сиро-финикийци, с това име са били наричани финикийците, които са живеели в района на Тир и Сидон или Финикия, за разлика от финикийците, които са живеели в Африка (Либия) на северния ѝ бряг (Картаген), които са били наричани Λιβοφοίνικες, картагенци (лат. poeni). Откъде тази жена е научила за Христос и за това, че Той е Син Давидов, не е известно, но е много вероятно това да е станало от слухове, защото в Евангелието на Матей има пряко отбелязване, че слухът за Христос се е разпространил "по цяла Сирия" (Мат. 4:24), която е била в съседство с Финикия. Жената нарича Христос първо Господ (κύριε), а след това Син Давидов. Назоваването на Христос като Господ е обичайно в Новия Завет.
Стотникът (Мат. 8:6, 8; Лук. 7:6) и самарянката (Йн. 4:15, 19) наричат Христос така. Стих 26 (Марк.7:26) говори против мнението, че жената е била прозелитка. Но изразът "Давидов син" може да показва, че тя е запозната с еврейската история. В преданието тя е известна като Юста, а дъщеря ѝ - като Вероника. Жената казва: помилуй не дъщеря ми, а мен. Защото болестта на дъщерята била болест на майката.Тя не казва: ела и излекувай, а - помилвай.
Мат. 15:23. Но Той не й отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни.
Сравнявайки разказите на Матей и Марк, трябва да представим случилото се по следния начин. Спасителят пристига в земята на езичниците заедно с учениците Си и влиза в една къща, за да се "скрие" (λαθεῖν - Марк). Не са ни известни причините, поради които Спасителят "не искаше никой да узнае" за престоя Му във Финикия. Но в това няма нищо неестествено или несъвместимо с другите Му действия, защото Той прави това и в други случаи, когато се отдръпвал от тълпата и се молил (Мат. 14:23; Марк 1:35, 6:46; Лук. 5:16 и др.).
Може да се предположи, че в този случай отстраняването на Христос от израелтянското общество е било предвид големите събития, изискващи уединение, за които се разказва в Мат. 16; Мат. 17 (изповедта на Петър и преображението). На учениците се сторило, че викът на жената не съответства на намерението на Христос да се уедини и затова те Го молят да я отпрати (срв. Мат. 19:13). Думата "отпусне" (ἀπόλυσον) не изразява, че учениците молят Христос да изпълни молбата на жената.
Според Марк жената влязла в къщата, където бил Спасителят, и там викала за помощ (Марк 7:25 - εἰσελθοῦσα), а според Матей това станало, докато Спасителят бил на път. В това няма противоречие, защото и двете са били възможни. Допълнително обяснение в коментарите към следващия стих.
Мат. 15:24. А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев.
Ключът към обяснението на всичко това е даден от Йоан Златоуст, Теофилакт и Евтимий Зигабен, които смятат, че целта на Христовия отказ не е била изпитание, а да разкрие вярата на тази жена. Това трябва да бъде точно отбелязано, за да се разбере какво следва. Макар Златоуст да казва, че жената е чула думите на Христос, "пратен съм само при изгубените овце от дома Израилев", по-вероятно е тя да не ги е чула, защото е казано, че на нея "Той не ѝ отвърна нито дума". Това е бил отговор към учениците, който е бил както практически, така и теоретично правилен, защото Христос е трябвало да ограничи и е ограничавал дейността си само в дома Израилев, и именно в тази индивидуализация на Неговото дело се криел неговия универсален характер.
Евангелският израз не може да бъде обяснен в смисъл, че тук се има предвид духовният Израил. Ако Христос беше отпратил жената направо, както Го помолили учениците Му, нямаше да имаме прекрасен пример, който обяснява как "небесното Царство се взема насила" (Мат. 11:12). То се взема въпреки всички пречки и дори унижения, на които езичниците са или могат да бъдат подложени.
Мат. 15:25. Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми!
(вж. Марк 7:25-26).
В Марк се разказва по-подробно, че жената паднала в нозете на Спасителя и Го помолила да изгони демона от дъщеря ѝ. За думата προσεκύνει вж. коментарите към Матей 2:2. Сега жената не нарича Христос Давидов син, а само Господ, и Му се покланя като на Бог.
Мат. 15:26. А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
(Срв. Марk 7:27) с допълнението: "нека първо се наситят чедата").
Буквално: "не бива (не трябва) да се взема хлябът на децата и да се хвърля на кучетата" (Марк, "не е добро"). Смята се, че Спасителят говори тук "ex publico judaeorum affectu" (Еразъм) или, което е същото, с характерната реч на юдеите, които наричали езичниците кучета; израилтяните обаче, като деца на Авраам, са "синове на царството" (Мат. 8:12) и имат първо право на хляба на благодатта и истината. Юдеите наричали езичниците кучета заради тяхното идолопоклонство и нечист живот.
Мат. 15:27. Тя каза: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.
Мат. 15:28. Тогава Иисус й отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря й оздравя.
Мат. 15:29. Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там.
(срв. Марк 7:31).
Според Марк, Христос, "като излязъл от пределите на Тир" (така е според някои четения), "отново преминал" през Сидон (не присъства в руския превод) "към Галилейското море", към средната част (ἀνὰ μέσον - срв. 1 Кор. 6:5; Откр. 7:17) на пределите на Десетоградието (в руския превод "през пределите на Десетоградието"). Под планина се разбира някаква висока местност на брега на езерото, а не някоя конкретна планина. От разказа на Матей не става ясно от коя страна на Галилейското езеро се е намирала тази планина, но Марк ясно казва, че тя е била от източната страна.
Мат. 15:30. И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери,
Мат. 15:31. тъй че народът се почуди, като гледаше неми да говорят, недъгави да оздравяват, хроми да ходят и слепи да гледат, и прослави Бога Израилев.
(срв. Марк 7:37).
При Марк е налице само първото изречение от стих 31 в Матей, изразено по съвсем различен начин. След това Матей добавя думи, които не се срещат при другите евангелисти. Изразите "хвалите, прославяте Бога" се срещат много пъти в Новия Завет (Мат.9:8; Мк.2:12; Лук.5:25-26, 7:16; 1Пет.2:12, 4:11; Рим.15:9; 1Кор.6:20; 2Кор.9:13 и т.н.). Но никъде не се добавя "Израелев", както тук. На това основание се смята, че Христос сега е бил сред езичниците, които са прославяли чужд за тях Бог - "Бога на Израил" (срв. Мк.8:3) - "някои от тях са дошли отдалеч").
Мат. 15:32. А Иисус, като повика учениците Си, рече: жалко Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене и нямат какво да ядат; пък да ги разпусна гладни, не искам, да не би да им премалее по пътя. Мат. 15:33. И учениците Му казват: отде да вземем в пустинята толкова хляб, за да нахраним толкова народ?
(Срв. Марк.8:1-4 със значителна разлика в изказа).
Макар че историята за нахранването на петте хиляди души е разказана от всичките четирима евангелисти, настоящият разказ принадлежи само на Матей и Марк. По общото си съдържание то е толкова сходно с разказа за нахранването на петте хиляди с пет хляба, че мнозина са го възприемали като вариант на същото събитие. Ако това е така, то би могло, от една страна, да повлияе на тълкуването на първия разказ, а от друга, би дало повод да се смятат и двата разказа за легендарни. Други обаче са на друго мнение.
Още в древността е било обърнато внимание на разликите между двата разказа и на тази основа се е твърдяло, че те изобразяват две различни действителни събития. Така Ориген пише: "А след изцелението на немите и другите, (Господ) се смили над хората, които бяха близо до Него от три дни и нямаха храна. Там учениците просят за пет хиляди, а тук Сам Той говори за четири хиляди. Едните се нахранили вечерта, след като прекарали с Него деня, а за тези се казва, че пребивавали с Него три дни, и им се дават хлябове, за да не отмалеят по пътя.
Там учениците говорят за пет хляба и две риби, които имали, макар че Господ не ги пита за това; тук те отговарят на въпроса, че имали седем хляба и няколко риби. Там Той заповядва на хората да легнат на тревата; тук не заповядва, а препоръчва на хората да легнат .... Едните се насищат в планината, а тези - в пустинно място. Тези остават с Иисус три дни, а онези - един ден, а вечерта се нахранват". Хиларий и Йероним също раграничават двете събития.
Това, че наистина става дума за две случки, е категорично потвърдено от самия Спасител, който посочва това в Матей 16:9. Предположението, че двете събития са идентични, се основава на мнимата трудност във въпроса на учениците: "Откъде ще вземем толкова много хляб в пустинята?" - нима те толкова бързо са забравили за предишното чудо, но подобна бавност във вярата се среща сред хората и в други случаи, а примери за нея се съобщават в самото Писание (Изх. 16:13 с Чис. 11:21-22; Изх. 17:1-7). Целият този разказ изглежда има връзка с предишния разказ за изцелението на дъщерята на хананейката и за трохите, които падат от трапезата на господаря за кучетата. Чудото е извършено в Десетоградието, т.е. там, където населението се състояло, ако не изключително, то предимно от езичници. Съотношението на броя на хората при първото и второто насищане е следното: 5000:4000; 5:7; 2:х; 12:7 (броят на хората, хлябовете, рибите и кошовете, пълни с къшеи хляб).
Мат. 15:34. Иисус ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем и няколко рибки.
(срв. Марк.8:5).
Матей добавя "и няколко рибки". Думата " рибки" (ἰχθύδια) тук е умалителна, вместо предишната "риби" (ἰχθύες) при синоптиците и ὀψάρια при Йоан (Йоан 6:9).
Мат. 15:35. Тогава заповяда народу да насяда на земята.
(Срв. Марк.8:6).
"Във всичко останало постъпва по същия начин, както и преди: настанява народа на земята и прави така, че в ръцете на учениците хлябът да не намалява" (св. Йоан Златоуст). Външно събитието сега се различава от предишното само по броя на хората.
Мат. 15:36. И като взе седемте хляба и рибите, възблагодари, разчупи и даде на учениците Си, а учениците - на народа. Мат. 15:37. И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем пълни кошници.
(срв. Марк 8:7-8).
Допълнението към разказа: "като ги благослови, заповяда да наслагат и тях" (т.е. хлябовете) се среща само в Марк.
Паралелът на стих 37 е Марк 8:8, но с известна разлика в израза. Матей добавя: ("седем коша") пълни, което Марк не прави. Вместо за " кошове", в които са били събрани парчетата след нахранването на петте хиляди, сега се говори за " кошници" (σπυρίδες). Тази дума, освен в Евангелията, е използвана само още веднъж в Новия завет (Деян. 9:25), където се казва, че апостол Павел е бил спуснат в кошница на стената в Дамаск. Въз основа на това се предполага, че става дума за големи кошници. Не е известно откъде са се появили. Може би са били донесени от хората, които са последвали Христос, и първоначално са били пълни с провизии. Броят на кошниците, напълнени с парчета от останалите хлябове, сега съответства на броя на хлябовете, разчупени и раздадени на хората.
Мат. 15:38. А ония, които ядоха, бяха четири хиляди души, освен жени и деца.
(срв. Марк.8:9).
Матей тук добавя "освен жените и децата", което го няма в Марк (вж. коментарите към Мат. 14:21).
Мат. 15:39. И като разпусна народа, влезе в кораба и пристигна в пределите Магдалински.
(срв. Марк 8:9-10).
Вместо "в пределите (τὰ μέρη) на Магдалински" (според руския превод) при Марк пише "в пределите (τὰ μέρη) Далманутски". Августин не се съмнява, че това е същото място, само че с различно име. Защото в многобройните кодекси, а също и в Марк, то е написано "Магедан". Но защо тогава едно и също място се обозначава с различни имена? Преди всичко нека отбележим, че правилното четене в Матей не е Магдала, а Магадан. Така е и в синайския кодекс, в BD, древнолатинските, сиро-синайския. Смята се, че думата Магадан или Магедан е идентична с Магдала (съвременен Медждел). Магдала означава "кула". Това е било името на място на западния бряг на Галилейското езеро, може би споменато в книгата на Иисус Навин (Иисус Навин. 19:38). То е било родното място на Мария Магдалена. Защо е било наричано и Магадан, не е известно. За самия Магадан не се знае нищо, ако не е бил идентичен с Магдала. Повечето пътешественици са смятали, че Магдала се е намирала на пет версти северно от Тивериада, където сега се намира село Медждел. Понастоящем то е малко селце. В него има до половин дузина къщи, без прозорци, с плоски покриви. Сега тук царят мързел и бедност. Деца тичат полуголи по улиците. Далманута, спомената в Марк, очевидно се е намирала някъде в околностите на Магдала. Ако това е така, в свидетелствата на евангелистите няма никакво противоречие. Единият нарича мястото, където Христос и учениците Му пристигат с лодка, Магадан (Магдала), а другият посочва място в близост до него.
(Следва)
Източник: Толковая Библия, или Комментарии на все книги Св. Писания Ветхого и Нового Завета : в 7 т. / под ред. А. П. Лопухина. - Четвърто издание, Москва: Дар, 2009.
