Матей, глава 28. 1-10. Възкресението на Иисус Христос. 11-15. Подкупването на стражите. 16-20. Явяването на възкръсналия Христос на учениците в Галилея.
Мат. 28:1. И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.
(Ср. Марк 16:1–5; Лука 24:1–5; Йоан 20:1–2)
Както в настоящия стих, така и във всички останали е трудно да се обедини разказът на Матей с разказите на другите евангелисти и по такъв начин да се съгласуват. “Малката вероятност, – казва Елфорд, – евангелистите да са познавали разказите един на друг, в тази част на техните Евангелия се превръща в пълна невъзможност”. Евангелистите говорят за различни явявания на Христос: очевидно, изменят порядъка, който трябва да следват събитията в тяхната историческа последователност. Това последното се наблюдава при Матей от първите стихове на разглежданата глава. Ако той водеше своето повествование в строго хронологически ред, то, очевидно, би трябвало да изложи в началото това, за което при него се казва по-нататък в 2 – 4 стих, защото разказаните тук събития, несъмнено са станали преди пристигането на жените при гроба.
Ако ние имахме само руския превод на Евангелието от Матей, то първият стих не би ни създавал особени затруднения. Когато съботата, преди настъпването на която Спасителят е бил погребан, преминала, тогава на изгрева на следващия ден, т.е. по нашето изчисление в неделя рано сутринта, дошли при гроба две жени с цел “да видят гроба” (според Марк – “да Го помажат”). При такова достатъчно ясно изложение би останало само едно затруднение: защо, след като казва за “разсъмването, в първия ден на седмицата”, евангелистът прибавя, че това е станало “като мина събота”, макар и без това да е било известно, че този “първи ден” винаги следва след съботата? Никой не казва: тръгнах на пътешествие рано сутринта във вторник, когато завърши понеделник, защото ако би било казано просто: тръгнах рано сутринта във вторник, то подобна реч би била сама по себе си по-разбираема без посочената добавка, а последната би била не само ненужен плеоназъм, но би и затъмнила речта. Ако от руския текст се обърнем към славянския, то той ще стане още по-малко разбираем: “в вечер же субботный” (поправено: “по вечери же субботнем”), “свитающи во едину от суббот, прииде Мария Магдалина” и пр. Във Вулгата е също толкова неясно: vespere autem sabbati, quae lucescit in prima sabbati, venit Maria Magdalene и пр., т.е. на вечерта на съботата, чийто изгрев е в първия ден на съботата (vesper е мъжки пол тук, очевидно е, че vespera е женски род, за което е и поставено quaë “дойде Мария Магдалена” и пр.).
Но ако се обърнем към гръцкия текст, то ще намерим, че именно от неговата неяснота зависи и неяснотата на преводите. Тълкуванието тук става трудно още и заради това, че при евреите денят започвал от вечерта и “вечер субботний”, тоест по нашенски вечерта от съботата на първия ден на седмицата (неделя), би могъл да бъде наречен просто “първи ден”. Второ, ако допуснем, че евангелистът е искал да се изрази също така, както се изразяваме ние т.е. “вечерта в събота”, то по какъв начин би било възможно да се каже, че тази вечер е съвпадала с “разсъмването” (τῇ ἐπιφωσκούσῃ εἰς μίαν σαββάτων) на първия неделен ден. Има много предложени обяснения на този израз, като тук привеждаме някои от тях.
1) “Вечерта на съботата е равносилно на казаното при Лука за дълбокото утро (тоест, “много рано”), и при Марк: “при изгрев-слънце” (Теофилакт).
2) "Ὀψέ – след съботата. Така при Плутарх: ὀψὲ τῶν βασιλέως χρόνων – след времената на царя, и при Филострат: ὀψὲ Τροϊκῶν – след Троянската война». В руския превод, очевидно, че е прието именно това тълкувание на ὀψέ, когато се казва: “като мина събота”.
3) Под “вечер” (vespera) тук някои са разбирали звездата Венера, която се нарича Lucifer, на гръцки – ἕσπερος, на латински- vesperus. Но hanc stellam non significat graecum ὀψὲ nec latinum vespere (тази звезда не се означава от гръцкото ὀψὲ и латинското vespere).
4) “Множественото ὀψὲ σαβάτων няма смисъл”. Затова в много преводи се употребява единственото число – събота.
5) Изразът при Матей е преработен от διαγενομένου τοῦ σαββάτων на Марк и е загубил смисъла си.
6) Затруднението изчезва, ако ние допуснем, че при евреите е съществувал «повече или по-малко разпространеният обичай» да се прибавя не денят към нощта, а нощта към деня, така че са съществували два начина за броене на астрономическите дни: нощ-ден и ден-нощ. Ако е така, то изразът на Матей би станал ясен. Но, за съжаление, такъв “разпространен обичай при евреите” е трудно да се докаже. Затова “трябва да остане, колкото и да е важно, неизвестно дали ὀψὲ σαββάτων се отнася към вечерта на съботата или сочи към ранното неделно утро”.
Най-простото обяснение може да се заключава в следното. Изразът на евангелиста ὀψὲ δὲ σαββάτων се отнася към категорията на тези, които граматически трудно се обясняват. При все това реалният техен смисъл е ясен, и, като има предвид именно този смисъл Блас (Gram., S. 96) превежда израза “spät am Sabbath” – “късно в събота”, което почти съответства на руския превод и е съгласно както с по-нататъшните думи на евангелиста, така и със свидетелството на Марк 16:1.
След ἐπιφωσκούσῃ едни кодекси добавят “ден” (ἡμέρᾳ), други – “час” (ὥρᾳ). Тоест буквално късно в събота, когато денят се разсъмвал в една от съботите или когато часът се разсъмвал – настъпил е денят или часът на разсъмването. Поставянето на ὥρα (Цан) е най-вероятно, защото по-нататъшното μίαν се подразбира ἡμὲραν, и, следователно, повторението на ἡμὲραν би станало напълно излишно.
За изчисляването на дните при евреите вж. коментарите към Мат. 21:1. Тъй като σάββατα се употребявало при евреите в смисъл на седмица, то смисълът на израза εἰς μίαν σαββάτων – “първият ден на седмицата” –е разбираем. Този израз се употребявал при равините. Общият смисъл на думите на разглеждания стих е, че преди още да свърши полунощ, отнасяна от евангелиста към предишната събота, и когато наближи разсъмването на следващия ден и т.н. По този начин е обозначено времето, когато жените са дошли на гроба, без да се казва кога са излезли от дома си.
Според Матей тези жени били “Мария Магдалина и другата Мария”. Марк нарича последната “Мария Иаковова” – майка на малкия Яков и Йосия, жената на Клеопа или Клопа, и споменава още за Саломия (вж. коментарите към Мат. 20:20). Заради съботния ден жените си останали у дома и не отишли на гроба. Посочва се “любопитното съвпадение”, че при евреите роднините и приятелите на умрелия обикновено са ходели на неговия гроб на третия ден след смъртта му (когато се предполагало, че започвало разлагането), за да се уверят, че умрелият действително е мъртъв. Като коментират факта, че Авраам видял планината Мориа на третия ден (Бит. 22:4), равините настояват на важността на третия ден в различните събития от историята на Израил и специално говорят за това във връзка с възкресението, позовавайки се на Осия 6:2 като доказателство. На едно място, позовавайки се на същото пророческо изречение, те извеждат от Бит. 40:13, че Бог никога не оставя душите на праведните да се терзаят и измъчват повече от три дни. При оплакването на мъртвия третият ден е бил сякаш срок, защото са мислели, че душата витае около тялото до третия ден и в това време окончателно оставя своето земно жилище.
Лука не назовава тук жените поименно, а Йоан говори само за Мария Магдалина. Разказът на Йоан дава повод да се мисли, че Мария Магдалина е дошла първа на гроба, отделяйки се от другите жени, които тръгнали от различни места. Не са достатъчни основанията за оспорването на това мнение. Разказите на Матей и Марк не му противоречат. Отивайки на гроба, жените, изглежда, не знаели, че камъкът е запечатан и че при гроба е поставена стража (Марк 16:3). Това служи за доказателство, че запечатването на гроба и поставянето на стражите е станало между времето на погребването на Христос и завършека на съботата, като се подразбира, че жените в този промеждутък от време не са посещавали гроба.
Мат. 28:2. И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него;
Матей отстъпва тук от разказа на другите евангелисти и единствено той съобщава тези подробности. Невъзможно е да си представим по-величествени обстоятелства от тези. Преди всичко, станал е “голям трус” (σεισμὸς ἐγένετο μέγας). И тук пак няма никаква необходимост да се предполага, че тези думи на евангелиста не указват на физическо земетресение, както и по време на разпятието. Може да се съгласим само с това, че вместо няколко подземни удара, както при разпятието, по това време станал само един много силен трус. Но всъщност няма необходимост да допускаме това. Просто е станало много силно земетресение, ако тълкуваме думите на евангелиста в техния буквален смисъл. Това било ново земетресение, което станало сякаш като отзвук на първото, при разпятието. Несъмнено, така често става при естествените земетресения. Едновременно със силния подземен трус, слязъл и Ангел от небето и отвалил камъка от гроба. Едновременно с това излязъл от гроба и възкръсналият Христос. Срещащите се други тълкувания на събитието изглеждат най-малкото безпочвени и силно омаловажават величието на чудото. Свети Йоан Златоуст казва, че “след Възкресението идва Ангелът. А за какво идва той и отваля камъка? За жените, които са го видели тогава в гроба”. Така твърди и Евтимий Зигабен: “Христос възкръснал преди да слезе Ангелът”. Подобни тълкувания показват, че Христос, притежавайки сега одухотворено тяло, е могъл безпрепятствено да излезе от гроба, когато камъкът е бил превален към него, както и да премине през заключените врата (Йоан 20:19).
Някои съвременни екзегети твърдят, че σεισμός означава е не земетресение, а визира внезапното отваряне на гроба от слезлия Ангел, както показва γάρ. Отвалянето на камъка станало не по естествен начин, но чрез трус, - дума, която тук е предадена като σεισμός.
Но не трябва да се предполага, че Възкресението е станало по времето, когато Ангелът е слязъл, както някои си представят и както е нарисувано на картините. Христос е възкръснал по-рано. Подобни мнения се изказват въз основа на това, че жените не видели как Ангелът слязъл от небето и отвалил камъка. Те самите нищо не видели, но са могли да съдят за обстоятелствата на Възкресението от това, което са видели после. Тези разсъждения обаче са плод на прекалена критичност. Забравя се един важен фактор – войниците, пазещи гроба. Те са били, според смисъла на разказа, първите и най-близки свидетели на Възкресението и са могли да съобщят за него после, тъй като трудно е да се допусне, че, макар и подкупени от първосвещениците, никой от тях не се решил, макар и след известно време да разкаже цялата истина за такова чудо. (ср. τινές – стих 11). Може обаче да се допусне, че стражите не са видели самото Възкресение на Христос, но са станали свидетели на чудните явления на слизането на Ангела и на отпадането на камъка от гроба.
Това е всичко, което ние знаем за събитието на Възкресението. То, собствено, е покрито с пълна неизвестност и справедливо се отбелязва, че евангелистите разказват само за резултатите от Възкресението, т.е. за последвалите след него събития, но не и за самото Възкресение. По време на самия акт на Възкресението жените се намирали по пътя към гроба.
“От вратата гробни” – тези думи ги няма в Синайския, BD, Сиро-синайския кодекси и в латинските преводи. Няма как да не забележим, че без тази прибавка речта на евангелистите е по-сбита, по-силна и външно красива.
Мат. 28:3. видът му беше като светкавица, а дрехата му - бяла като сняг;
Във всяка апокрифна измислица би се казало най-вероятно другояче. В нея би се разказало за Самия блестящ и сияещ Христос. А евангелистите, говорейки за факта на Възкресението, първоначално нищо не казват за Възкръсналия Христос. Вместо Него на жените се представя величественото явяване на Ангела.
Мат. 28:4. и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви.
Думата ἐσείσθησαν съответства на употребената във 2-рия стих σεισμός – “били ужасени”, “изпаднали в ужас”. Евтимий Зигабен казва, че ἐσείσθησαν е поставено тук вместо ἐτρόμαξαν от τρομέω – “треперят”, “боят се”. Стражите не били умъртвени, но станали като мъртви. Тъй като вече не ги виждаме в онази нощ при гроба, то е необходимо да мислим, че като се съвзели от ужаса, всички те се разбягали.
Мат. 28:5. Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса;
При Марк подобни (но не буквално същите) думи казва на жените юношата, седящ от дясната страна, облечен в бяла дреха, – той изглежда е същият Ангел, за когото говори и Матей; при Лука – “двама мъже в бляскави дрехи”. Тъй като Матей и Марк са могли просто да премълчат за единия от двата Ангела, то тук няма противоречие. Ангелът при Матей не “казва” на жените, а им “отговаря” (ἀποκριθείς). Това може да се разбира двояко, като се обърне внимание на поставената тук частица δέ. Първо, явяването на Ангела (или, съгласно Лука, на двамата Ангели) е предизвикало страх и ужас у войниците, образуващи стражата; но (δέ) към дошлите при гроба жени отношението на Ангела (или на Ангелите) било друго. Ангелът се обърнал към тях с думи на ободрение, възвестявайки им радостната вест за Възкресението. Второ, самите жени нищо не казали на Ангела (или на Ангелите), но се намирали в страх, “навели лице към земята” (Лука) и “се уплашиха” (Марк). “Отговаряйки” не на техните думи, а на тяхното душевно състояние, Ангелът им възвестява за Възкресението. Цялото състояние на жените било сякаш въпрос, предизвикан от крайното изумление и страх. Де Ветте предполага, че личното местоимение “вие” (ὑμεῖς) тук няма определено значение и че в такъв смисъл личните местоимения се употребяват в различни случаи (Марк 13:9; Деян. 8:24). Но другите екзегети придават на местоимението “вие” особено значение. Стражите, сякаш така казва Ангелът, се изплашиха и изпаднаха в ужас, но що се отнася до вас, то вие не се страхувайте. Причина (γάρ) за това, жените да бъдат освободени от всякакъв страх, е, “търсят разпнатия Иисуса”. Те не са от враговете на Христос, те са дошли с добри, благи намерения да търсят Тялото на Разпнатия. Ангелът така и нарича Христос “Разпнат”. “Не се срамува да Го нарече Разпнат, защото това е най-висшето наше благо” (св. Йоан Златоуст).
Ζητεῖτε (“търсите”) е глагол, който често се среща в Новия Завет. Ако Спасителят се намирал в гроба, то тогава и за жените, желаещи да видят тялото на Спасителя, може да се каже, че те “търсят” Христос. Но тъй като Тялото го нямало в гроба, то глаголът ζητέω тук има по-широк смисъл – търси и не намира и затова продължава своето търсене. Глаголът въобще указва на желанието да намериш някакъв предмет.
Мат. 28:6. няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ,
(Ср. Марк 16:6; Лука 24:5–8)
При Лука е по-подробно отколкото при Матей и Марк: Ангелите привеждат самите думи, казани от Спасителя, когато Той се намирал още в Галилея.
“Няма Го тук” – посочва се простият факт, че в гроба го нямало Тялото на Иисус Христос. По-нататък се обяснява причината (γάρ), защо Го няма тук: “Той възкръсна” (ἠγέρθη γάρ). Това била първата вест за Възкресението и тя била дадена на жените; само вестта, а не самите явявания на Възкръсналия Господ. Хората чули от небесните вестители, че Той е възкръснал. Възкресението се представя във всички Евангелия като нещо напълно противоположно както на разпятието, така и на смъртта. Разпятието е било състояние на крайно унижение и позор, а Възкресението – на най-висшата слава и най-високото величие на Христос. Възкресението не би могло да стане, ако по-рано не би била смъртта. Смъртта е била краят на тукашния временен живот, а Възкресението – началото на новия, безкраен живот.
Въпросът за действителността на Възкресението на Спасителя е обсъждан многократно и неговото разрешаване се отнася, собствено, към задачите на апологетиката. Ще кажем само няколко думи за това. За обяснението не толкова на самия факт на Възкресението на Христос, колкото на съобщенията на евангелистите за този факт, са изказани множество теории. Апологетите в по-голямата си част се занимават само с техния анализ, предпочитайки тук почти изключително отрицателния (апофатичен) път и въздържайки се от положителното решение на проблема. Тоест, ако Ренан, Щраус и другите отрицателни критици не са успели да опровергаят евангелските разкази за Възкресението и ако техните теории, в които се правят опит по един или друг начин да омаловажат значението на този най-важен християнски факт, не издържат критика, то, значи, този факт е верен.
Справедливостта изисква да се каже, че този отрицателен път, заключаващ се в опровержението на антихристиянските теории на Възкресението, постига своята цел – защитата на самия факт на Възкресението. И до днес от отрицателните критици не е представена нито една не само пълна, но и дори частично удовлетворителна теория, с чиято помощ би било възможно да се обяснят евангелските разкази за Възкресението с някакви естествени (а не чудни) причини.
Този подход обаче, следан от апологетите в техния спор с критиците на християнството, не удовлетворява вярващия човек. Той чувства крайно отегчение, когато пред него в апологетичните трактати се излагат безброй измислици, принадлежащи на многобройните негативно настроени критици, а апологетите се занимават с подробното им опровержение, макар някои измислици (особено на прословутия Ренан) съвсем да не заслужават не само опровержение, но дори и просто споменаване. Методът на апологетите се свежда към следното: желаейки да докажат, че две по две е четири, те доказват, че две по две не е равно на 1, не е равно на 2 и не е равно 3 и се спират на това. Но, разбира се, би било много по-добре, ако те директно се захванат с доказването, че две по две е равно на четири, не обръщайки внимание на анализа на различните нелепости, представени с цел да опровергаят тази математическа истина.
Разбира се, че не всички апологети вървят по този отрицателен път. При някои се срещат опити за положителното разрешаване на въпроса. Той се заключава преди всичко в разглеждането на свидетелствата на апостол Павел, който говори или директно за Възкресението на Христос, или го подразбира или предполага в своята реч. Свидетелствата на апостол Павел, както директните, така и косвените за Възкресението на Христос имат цялостно и положително значение за нас дори ако се отнасяме с недоверие към разказите на всички без изключение евангелисти. Но ако Христовото Възкресение като прост факт, независимо от подробностите, напълно и ясно се потвърждава от апостол Павел, то това ни дава право да твърдим това, което и евангелистите потвърждават в своите свидетелства като достоверен факт, и затова техните свидетелства трябва да се приемат с пълно доверие.
Апостол Павел, между другото твърди, че “ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра” (1 Кор.15:14). Тези думи имат най-дълбок богословски смисъл. Апостолът не казва: празно е нашето знание или празна е нашата дейност (освен проповедта). Но: празна е проповедта, празна е вярата. Какво означава това? Защо вярата, а не знанието? Това означава, че Христовото Възкресение има не научно значение, а значение за нашата вяра в Бога.
Ако Христос не е възкръснал, то цялата тази удивителна евангелска история за великия Учител, Който обаче накрая бил разпънат на кръст, за нас би била дори по-малко поучителна отколкото историята за живота на Мохамед или на Конфуций. Трябва само да си представим, че при всички евангелисти са пропуснати главите, където се говори за Възкресението, и незабавно може да видим, че цялата евангелска история няма истински завършек. Нямаше да знаем какво именно са искали евангелистите да обяснят, като разкажат историята за живота на тази велика историческа Личност. Четейки такова Евангелие, бихме си помислили, че всяка благородна, самоотвержена дейност в полза на човечеството, всяка проява на изключителен ум и талант винаги завършва твърде печално, както завършила за Спасителя – единствено на Кръста. Това не само, че не би било привлекателно, но, напротив, би отблъснало и заставяло да се избягва следването на пътя на Христос. Такава история би била твърде сериозно предупреждение, особено за неопитни и непознаващи живота хора.
Но нещата изглеждат в съвсем различна светлина, ако знаем, че Възкресението е необходим постулат на цялата евангелска история и е нейн естествен епилог. В такъв случай целият предшестващ евангелски разказ, целият живот и дейност на Христос, започвайки от витлеемските ясли до Кръста, ни се представя в съвършено друга и в съвършено лъчезарна светлина. Осъзнаваме, че тук нагледно, достъпно и разбираемо се разрешава най-дълбокият и всеобемащ житейски проблем – проблемът на живота и смъртта, и неговото решение има най-дълбок, неизчерпаем богословски смисъл. Едни от евангелистите съобщават повече подробности за този факт, други – по-малко, но основният и достатъчен факт остава неприкосновен.
В разглеждания стих на Матей този главен факт се означава с удивителна простота и само с пет основни думи: οὐκ ἔστιν ὧδε ἡγέρθη γάρ – буквално: “няма (Го) тук, защото (Той) възкръсна”. За да не се стори този факт на жените напълно нов и неочакван, Ангелът добавя: καθὼς εἶπεν – “както каза”, разбира се, когато беше още жив на земята. А за да разсее всички по-нататъшни съмнения на жените, Ангелът ги призовава с прости и ясни думи да пристъпят по-близо до гроба и лично да се уверят в истинността на неговите думи. Буквално: “Тук! Вижте мястото, където лежеше”. Допълнителната дума “Господ” я няма в много и авторитетни кодекси, макар тя да присъства в ACDL, минускулните, латински преводи и в Пешито. Кога е “възкръснал” Господ, Ангелът не казва. Затова е почти излишно тълкуванието, донякъде нарушаващо хармонията и чудната простота на ангелската реч, според което “всички свети отци и учители в съгласие считат за време на Неговото Възкресение първото пропяване на петлите, предвъзвестяващо светлината на деня Господен” (Евтимий Зигабен).
Мат. 28:7. и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите. На, казах ви.
(вж. Марк 16:7)
В Марк: "кажете на учениците Му и на Петър". Не се страхувайте, а "бързо" (ταχύ - "скоро", "спешно") тръгнете оттук, отидете не при жените, които са повярвали в Христос, не при самата Дева Мария, а при учениците. Ангелът се позовава на думите на Самия Спасител за Неговото Възкресение (стих 6) и сега цитира собствените Му думи, че Господ ще срещне учениците в Галилея (Мат. 26:32). Жените трябвало да повторят пред учениците думите, казани им от ангела, че "Той е възкръсна от мъртвите".
Προάγει – “(из)преварва” (виж коментарите към Матей 26:32). Глаголът не означава, че Иисус Христос ще отиде преди учениците, за да ги заведе в Галилея, а че вече ще бъде в Галилея, когато те пристигнат там.
Трудно е да се каже дали ὄψεσθε (“видите”) се отнася за жените и учениците заедно, или само за учениците. Смисълът може да се предаде така: "Кажете на учениците Му: Той възкръсна от мъртвите и ще ви изпревари в Галилея; там ще Го видите"; и така: "Кажете на учениците Му: Той възкръсна от мъртвите. Там Той ще ви изпревари, жените (заедно с учениците); там вие, жените (и учениците), ще Го видите". В разказа, който следва, Матей не казва изрично, че Христос се е явил в Галилея и на жените (стих 16).
Според Майер ὑμᾶς и ὄψεσθε се отнасят за учениците, а не само за жените, които вече са видели Иисус Христос. Както е видно от разказите на другите евангелисти, учениците също са видели Господа преди появата Му в Галилея.
Краят на този стих и останалата част от 28 глава са изгубени в сиро-синайския ръкопис (Меркс).
Мат. 28:8. И като излязоха бързо из гроба, те със страх и радост голяма се затекоха да обадят на учениците Му.
(Срв. Марк 16:8; Лука 24:8 – 11)
Буквално: "и излязоха бързо от гроба" и т.н. Нито един от синоптиците не изразява точно идеята, че жените са излезли "из" гроба (както е в руския превод), освен ако не приемем четенето на Матей ἐξελθοῦσαι, което се среща в няколко кодекса, вместо ἀπελθοῦσαι (във Вулгата - exierunt). Марк използва ἐξελθοῦσαι с ἀπό. Замяната на предлога "от" с предлога "из" в руския превод вероятно е следствие от обстоятелството, че ангелът е приканил жените да влязат в самия гроб (стих 6) или в пещерата, където се е намирал той. Но няма голяма разлика в смисъла на единия или другия превод.
Ταχύ (скоро) - от стих 7 съответства на същата дума в стих 8 (бързо). Но вместо "отида" (πορευθεῖσαι) от стих 7, тук е ἔδραμον, от τρέχω - "тичам". Ангелът им заповядва да "тръгнат" бързо; изпълнявайки тази заповед, жените бързо "се затекоха". Докато били на гроба, в душите им е имало страх (φόβος), въпреки че ангелът им е казал: "не бойте се" (ст. 5). Този страх е напълно естествен за първите свидетели на такива чудни събития. Но той е бил примесен с "голяма радост". Съчетанието на такива чувства е психологически обяснимо и разбираемо. Но щом жените се отдалечават от гробницата, чувството на радост ги напуска. Те били "обзети от трепет и ужас" и "не казали на никого нищо" - подразбира се по пътя - "защото се страхуваха" (Марк 16:8).
Мат. 28:9. А когато отиваха да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха;
Във всички тези и много други обстоятелства, за които съобщават евангелистите, виждаме знаци за движението през нощта на Христовите ученици към и от гроба Му. Докато, както беше отбелязано по-горе, Христовите ученици спели непосредствено преди Неговите страдания, а враговете Му били будни, сега, напротив, враговете, след като са се укротили със злото си дело, не показват почти никакво движение, докато учениците, напротив, са будни и се движат в различни посоки.
Да се опише движението на учениците винаги е било трудно за тълкувателите. Мария Магдалена е дошла на гроба, вероятно първа, и след това е тръгнала за Йерусалим. Другите мироносици я следват и след като получават вестта за Възкресението, бързо побягват към Йерусалим при учениците, за да им съобщят новината за Възкресението.
Приблизително по същото време от Йерусалим излизат Петър и Йоан, следвани отново от Мария Магдалена. Пътуването до гроба вероятно е минавало през различни места и по различни пътища от Йерусалим и обратно. Затова е трудно да се каже дали мироносиците, за които се говори в този стих, са същите като тези, за които се говори в стих 8, или са други жени, които са дошли на гроба последни и сега се връщат сами или заедно с първите. Обикновено се приема, че това са били други жени и че Мария Магдалена се е присъединила към тях. Във всеки случай трябва да се счита за вероятно, че настоящият разказ на Матей няма паралел в другите евангелисти.
Именно на тези жени, вече след явяването Си на Мария Магдалена, Спасителят се явява сега на пътя и ги поздравява с думата "радвайте се" (χαίρετε). Жените веднага, може би само от тази дума, Го разпознават, хващат се за нозете Му, сякаш не искат да се разделят с Него, и Му отдават поклонение, което е присъщо на Бога (προσεκύνησαν, вж. коментара към Мат. 2:2). Мнението, че преди това само езичниците са Му се покланяли по този начин, не е правилно (срв. Мат. 14:33; Йоан 9:39).
Мат. 28:10. тогава Иисус им казва: не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят.
Тук Спасителят повтаря почти дословно думите на ангела към жените при гроба (ст. 7). Малко вероятно е тези думи да са били повторени, ако евангелистът е разказвал измислени факти. Но това повторение е дало повод на различни екзегети да определят по различен начин смисъла на Христовите думи. Някои са смятали, че тук става дума за продължение на предишния разказ. Други пък смятат, че става дума за вмъкване, което не принадлежи на предишната реч. Тези различни предположения имат единственото основание, че думите на Христос са повторение на казаното от ангела преди това. Изглежда, че евангелистът тук е искал само да обобщи главния факт, че Христос е възкръснал от мъртвите, без да навлиза в подробности. Защо това е така, засега не може да се реши поради липса на данни.
Майер, считайки частта от Марк 16:9-20 за неавтентична, разделя всички явявания на Христос на три категории: 1) чисто галилейски, за които говори само Матей; 2) чисто юдейски, за които говорят само Лука и Йоан, с изключение на Йоан глава 21; 3) смесени при Йоан с допълнението на Йоан 21. Това разделение е изкуствено и не може да се съгласим, че Матей не казва нищо за явяванията на Христос в Юдея.
Καὶ ἐκεῖ μὲ ὄψονται (“там ще Ме видят”). Това изречение е независимо от предходното ἵνα. Възкръсналият Спасител нарича тук учениците Си Свои братя.
Мат. 28:11. Когато те отиваха, ето, някои от стражата, като влязоха в града, обадиха на първосвещениците за всичко станало.
Ходът на мислите е следният. След като е казал, че Христос е възкръснал, и истинността на този факт е потвърдена от няколко души, евангелистът веднага пристъпва към обяснението, че враговете на Христос отначало се опитват да опровергаят Възкресението чрез войниците, които пазят гроба. Евангелистът има ясна цел: не да разкаже прагматично за всички явявания на Христос, а само да удостовери, от една страна, истинността на факта на Възкресението, а от друга - недостоверността на слуховете, които го опровергават. Така повествованието на Матей е по-скоро логично и схематично, отколкото прагматично.
Разказът за лъжите на първосвещениците се съдържа само в Матей и е толкова кратък, че напразно бихме търсили тук подробности, с помощта на които бихме могли да си изясним случилото се.
Не знаем как стражите са се окопитили от ужаса си, нито къде е било това. Можем само да заключим, че те са били очевидци на чудодейните събития, поне отчасти. Не всички стражи са отишли при архиереите и са им съобщили ἅπαντα τὰ γενόμενα - всичко случило се на гроба, а само някои от тях (τινές). Връзката с предходното е ясна. Самите стражи, със собствени сили, не са могли да предотвратят случилото се. Но тъй като носили отговорност, сега дошли да съобщят на архиереите, че случилото се е станало независимо от тяхната воля. Пристигането им в града и съобщаването за случилото се е поставено във връзка с тръгването на жените от гроба. Но въпреки това указание за времето е невъзможно да се определи кога точно стражите са влезли в града. Можем само да предположим, че това е станало в самата нощ на Възкресението или рано сутринта.
Мат. 28:12. И тия, като се събраха със стареите и се съветваха, дадоха на войниците доста пари
Смята се, че това е било заседание на Синедриона, но едва ли официално и публично. Враговете на Христос смятали, че парите са най-удобният начин да опровергаят истината. Те направили това, което правят всички, които купуват и продават истината. Сега силните и влиятелните хора се страхували от обикновените пазачи и от евентуални неприятни, а може би дори опасни разкрития от тяхна страна. Престъпникът, когото са екзекутирали, е възкръснал. Какво ще кажат хората, когато разберат?
“Доста (сребърни) пари” (ἀργύρια ἱκανά) е характерен израз, който показва, че са дадени точно толкова пари, колкото е било необходимо, за да се затворят устата на стражите и да ги накарат да лъжат, нито повече, нито по-малко. Някои от стражите очевидно били нуждаещи се хора и готови да кажат това, което им наредят, дори то да е лъжа.
Мат. 28:13. и рекоха: кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, когато ние спяхме,
Това била лъжа и в настоящия стих тя се вижда почти във всяка дума. Тайно от народа и всички външни лица стражите са приканени да кажат публично лъжа. Тъй като учениците са били близки до Учителя, не някой друг, а именно те са откраднали тялото Му. Но, пита Йоан Златоуст, "кажи ми, по какъв начин учениците Го откраднаха, тези бедни и прости хора, които не смееха дори да се покажат?". Как учениците са могли да се приближат (ἐλθόντες) до гроба, когато около него е била поставена охрана? За да се придаде на тази лъжа някаква достоверност, стражите, като я разгласявали, трябвало да добавят, че това се е случило, докато те са спели. Но ако тялото е било откраднато, докато стражите са спели, как биха могли да знаят за това? Всичко това било очевидна лъжа, но от друга страна, много характерна. Всички кражби и присвоявания се извършват, когато пазачите спят.
Мат. 28:14. и ако за това стигне слух до управителя, ние ще уталожим гнева му, и вас ще избавим от грижи.
От тези думи става ясно, че стражата била дадена от Пилат (срв. коментарите към Мат. 27:65). Затова именно пред него са били отговорни войниците. Той е можел да се постъпи сурово с тях (вж. Деян. 12:19). Затова било естествено стражите да не докладват на Пилат, а на първосвещениците, сякаш молели за тяхната закрила (в апокрифното Евангелие от Петър 28:11-15 обаче е различно). Последните ги уверили, че няма от какво да се страхуват. Враговете на Христос знаели, че Пилат няма да се задълбочи в този въпрос, и затова слухът по всяка вероятност няма да стигне до Пилат. Но ако се случи нещо подобно, "ние" - на тази дума е поставен специален акцент - "ние", силни, влиятелни хора, имащи достъп дори до Пилат, "ще го убедим", че вината не е на стражите и че учениците са виновни за това.
Πείσομεν (убеждавам) - в Деян. 12:20 се превежда като "склонявам на негова страна". Същото значение думата може да има и на настоящото място. Тъй като Пилат ще бъде убеден от речите на първосвещениците (може би с поднасянето на дар), войниците не само няма от какво да се страхуват, но и ще им бъдат спестени всякакви неприятности. Това е изразено с думата ἀμερίμνους, която тук е свободно преведена с израза: "и ще бъдете избавени от грижи". Чуждестранните коментатори отбелязват, че ἀμερίμνους не е точно преводима на техните езици. Лутер го превежда със sicher, което също е неточно. Във Вулгата е securos. По-близък до оригинала е славянският ни превод "безпечальны", макар че и той не е съвсем точен. Немската дума sorgenfrei - "безгрижен" тук е съвсем точна: ще ви направим безгрижни за последствията от преговорите с Пилат, няма да имате за какво да се притеснявате.
Мат. 28:15. А те взеха парите и постъпиха, според както бяха научени. И тая мълва се носи между иудеите доднес.
Първите изречения на стиха са ясни и без обяснения. Що се отнася до последното изречение, вижда се така нареченият хиатус - пропуск; пълният изказ би бил: Слухът за това се разпространи сред юдеите и съществува до днес. Съществуването на такива слухове е засвидетелствано от Юстин Мъченик, който казва, че те са продължавали и до негово време (Dialogus cum Tryphone, 108). Странно е, че въз основа на тях някои от съвременните критици на християнството са изградили своите теории, според които учениците действително са откраднали тялото на Иисус Христос и след това са обявили Неговото Възкресение.
Мат. 28:16. А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус;
Матей не съобщава за многобройните последващи явявания на Христос и за Неговото възнесение. Вместо това неговото Евангелие завършва с апотеоз на Раба на Йехова, сега прославен Месия. Речта на евангелиста тук е възвишена и величествена въпреки цялата й простота. За настоящия стих няма паралел при другите евангелисти; може би той трябва да се търси в 1 Кор. 15:6. Незначителни подробности, като например точната планина и време, когато се е случило събитието, може би поради смайващото величие на самото събитие, тук са пропуснати от евангелиста. Няма и следа от "петстотинте" братя, но се говори само за единадесетте ученици.
Мат. 28:17. и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.
Споменаването на "някои" ни кара да мислим, че събралите се са били много повече от единадесет. Съобщението на евангелиста, че тези "други се усъмниха", води до същото заключение. След явяванията в Йерусалим и Галилея едва ли може да се очаква, че единадесетте ще се съмняват в истинността на Възкресението и присъствието на Христос сред тях. Тъй като обаче разказът е толкова кратък, че е много трудно от него да се изведат някакви категорични заключения по въпроса, блаж. Теофилакт заключава, че тук освен единадесетте ученици са били и седемдесетте.
Οἱ δὲ, според Теофилакт, тук е използвано вместо τινὲς δὲ, "някои". Когато учениците видели Христос, те Му се поклонили като на Бог (προσεκύνησαν), но някои се усъмнили (ἐδίστασαν, вж. коментарите към Мат. 14:31). Може би сега те за първи път виждат Възкръсналия Христос и не могат да повярват на очите си. Той очевидно е бил на известно разстояние от събралите се, може би на най-високото място в планината. Но ако някои от тях са се "усъмнили", това съвсем не ни пречи да мислим, че те също са Му се поклонили. Четенето οὐδὲ вместо οἱ δὲ δὲ, предложено, за да се премахне споменаването на съмнението (ако се приеме οὐδὲ, то трябва да се преведе "и те не се усъмниха"), не може да бъде прието.
Мат. 28:18. И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
"Сега Новият Завет в неговата цялост за първи път е обявен на земята." На мястото на предишната διακονία в унизено състояние сега е ἐξουσία, "власт", "господство", "владичество". "Всяка" (πᾶσα), т.е. цялата. Добавянето на думите "на небето и на земята" показва световно господство, власт и сила. Не се казва, че властта е "дадена от Бога"; смисълът е, че Христос е получил тази власт, като е разрушил преградата, междинното звено между Бога и човечеството.
Мат. 28:19. И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа,
(Срв. Марк. 16:15)
"И тъй" (οὖν) е добавено в много кодекси, но обикновено се смята само за глоса, макар и "правилна". В някои ръкописи тя е заменена с думата "сега", която на гръцки е подобна на "следователно" (νῦν - οὖν). Но независимо дали οὖν се признава за автентична или не, стих 19 е извод от предишните думи на Христос, и то съвсем евангелски. Христос казва, че на Него е дадена "цялата (всяка) власт на небето и на земята". Би могло да се очаква, че след това Той ще предаде тази власт на учениците Си и ще каже: "Идете, господствайте... Вместо това обаче стои: "Идете, научете".... Учете, защото на Христос е дадена цялата власт. Думата "учи" (μαθητεύσατε) не може да бъде преведена точно. Ако Христос искаше да каже "учи", тук щеше да бъде поставен друг глагол - μανθάνω. Μαθητεύω не означава "да преподавам", а да поставя хората в същото положение и отношение към Христос, в което са били дванадесетте, седемдесетте и другите. Всички те са станали ученици на Христос без предварително обучение. Смисълът на израза следователно е, че учениците е трябвало да отидат, според заповедта на Христос, при "народите" и да придобият сред тях ученици (последователи) на Христос.
Под πάντα τὰ ἔθνη се разбират всички народи на земята, като не се изключват и евреите. По-нататък αὐτούς е от мъжки род, не се съгласува с ἔθνη (среден род), но очевидно се отнася за него. Обяснението е, че тук се имат предвид както самите народи, така и отделни лица сред тях. Изпълнявайки тази Христова заповед, апостолите никога не са се съмнявали, че всички - и юдеи, и езичници - трябва да бъдат приети в Христовото Царство или в Църквата. Съмнения в по-късната апостолска епоха възникват единствено по отношение на обрязването и еврейските ритуали като цяло - дали езичниците трябва да бъдат приети в Църквата, след като преди това бъдат обрязани, или не.
Относно по-нататъшното "кръщение" (βαπτίζοντες) имало много спорове: дали то трябва да се разбира в буквален, или само в духовен смисъл; дали кръщението трябва да се извършва чрез потапяне, или чрез обливане, или чрез поръсване; дали трябва да се кръщават деца, или само възрастни, и то точно тези, които преди това са били научени на християнските истини. Всъщност всички тези въпроси принадлежат към сферата на практическото богословие. Разглежданият стих от екзегетична гледна точка изглежда има само общо значение, без да уточнява дали трябва първо да се учи, а след това да се кръсти, или обратно, или пък едновременно. Целта на Христовата заповед е да бъдат привлечени хората в Неговото Царство, като бъдат кръстени и научени, научени и кръстени. Но под кръщение тук се разбира не само духовен акт, но и физически акт (обикновено кръщение). Гръцката дума βαπτίζοντες означава потапяне. В BD стои е βαπτίσαντες (аорист). Последните думи са трудни за тълкуване и са били предмет на много разсъждения.
Възможно е обаче да се установи, че "в името" не съответства на еврейската формула "бе шем", в който случай гръцкото би било ἐν τῷ ὀνόματι, съответстващо на латинското in nomine, и би означавало: кръщавам с произнасяне на името или в общение (ἐν) с Отца, Сина и Светия Дух. Гръцкият израз εἰς τὸ ὄνομα съответства на еврейското "ле шем", " за името", т.е. да кръщавате хората за признаване на името на Отца, Сина и Светия Дух, за усвояване на една от най-важните новозаветни истини за Троичността на Лицата на Божеството. Просто и кратко можем да кажем, че кръщението изразява "принадлежността" на хората към Царството на Отца, Сина и Светия Дух. По силата на самия акт на кръщението човек става член на Христовата Църква - прощава му се първородният грях и той става участник във всички по-нататъшни благодатни християнски дарове. Ὄνομα ("име") се използва в единствено число. Това показва единството на Лицата на Светата Троица (в противен случай би се казало εἰς ὀνόματα).
Мат. 28:20. и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.
Блаж. Теофилакт отбелязва, че заповядвайки кръщение в името на Светата Троица, Христос ни преподава богословско учение (τὴν θεολογίαν), а заповядвайки ни да спазваме заповедите, Той предлага практическа добродетел. Думата διδάσκοντες всъщност означава "учение", т.е. преподаване на истините на християнската вяра, и показва продължителност, постоянство. Учениците на Христос трябва да действат така, както Той им е заповядал. Самият Той ще пребивава с тях и ще им дава постоянно напътствие и помощ до края на века (τῆς συντελείας τοῦ αἰῶνος - вж. обяснението на този израз в коментарите към Мат. 24:3).
Край на Евангелието от Матей
Превод на откъса: Виктор Дора, Златина Иванова
