В Заседателна зала №1 в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с научен форум беше отбелязана десетгодишнината от установяването на сътрудничество между най-голямата образователна институция у нас и Зографската св. обител. През 2014 г. университетът и българският манастир на Света гора подписват договор за сътрудничество, плод от което става Зографската научно-изследователска библиотека в СУ. В научния форум „Зографската научноизследователска библиотека – десет години по-късно“ взеха участие учени старобългаристи, които участват в обработването и разчитането на ръкописите, съхранявани в Зографския манастир.

Форумът продължи два дни и представи работата на отделните екипи и учени, чиито проекти са свързани със Зографската св. обител. Научната конференция беше придружена с изложба и прожекция на филмите „Градината на Богородица“ и „Кодът на Паисий“.

Миналата седмица в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ се проведе процедурата по избор на професор по Свещено Писание на Новия Завет за нуждите на Катедрата по богословие (теология) във Факултета по хуманитарни науки. В конкурса участва доцент иконом д-р Теодор Стойчев, преподавател по Свещено Писание в същата катедра. Научното жури в състав: проф. д.б.н. Емил Трайчев Стоянов, проф. д-р Димо Кръстев Пенков, доц. д-р Павлин Петров Събев, проф. д.б.н. Клара Асенова Тонева, проф. д-р Павел Николов Павлов, доц. д-р Ивайло Иванов Найденов и доц. д-р Галя Вълчева Йорданова дадоха положителни рецензии и становища за представените научни трудове на кандидата. След което на 17 септември членовете на научното жури гласуваха и единодушно избраха о. Теодор Стойчев за професор по Свещено Писание на Новия Завет. Той понастоящем е единственият действащ професор по Нов Завет у нас, след като проф. Емил Трайчев се пенсионира през това лято.

Академичното списание на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ Forum Theologicum Sardicense вече е достъпно онлайн (тук). Старото име на периодичното издание, което излиза от 1994 г., е „Богословска мисъл“, а негов пръв главен редактор е проф. Иван Денев († 2014 г.). Първоначално то излиза четири пъти годишно, а от 2013 г. започва да излиза два пъти в годината, като до момента са публикувани броевете от 2013 г. до 2023 г.

Главни редактори на „Богословска мисъл“ са проф. Павел Павлов и доц. Светослав Риболов. В редакционната колегия освен преподаватели от богословските факултети в София и Велико Търново и Катедрата по теология в Пловдивския университет влизат също и богослови от Гърция и Румъния, както и от богословското училище в Баламанд.

Международен богословски семинар беше открит в Бачковския манастир на тема „Мистически и логически аспекти на византийското богословие“.

Научната проява, която се проведе от 28 септември до 2 октомври т. г., събра богослови от България, Армения, Германия, Грузия, Северна Македония, Русия, Сърбия, Украйна. Участниците са преподаватели, докторанти и постдокторанти от богословските факултети у нас и в чужбина.

Ръководителят и организатор на богословския семинар проф. Иван Христов от БФ на СУ съобщи, че семинарът е в рамките на проект на Оксфордския университет, а инициатор е Патристичната група на Международната асоциация по православно богословие.

На 20 април Факултетният съвет на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ единодушно прие докладите на научните журита за конкурсите за професор (на доц. д-р Павел Павлов в направление „Религия и Теология“, История на Българската православна църква) и доцент (на гл. ас. д-р Венцислав Каравълчев в направление „Религия и Теология“, Църковна археология).

Доц. д-р Павел Павлов участва в конкурса за професор с монографията „Учителят Ганчо Велев Ганчев (1921-1998) или за занаята на богослова историк през ХХ век“, три студии и статии. Студиите са в областта на средновековната, възрожденската и новата история на БПЦ: „Светецът и манастирът като средище в християнското предание (църковно-исторически контекст на завръщането на св. Йоан Рилски в Рилската св. Обител)“, „Йерархия и екзархия (Екзарх Антим и Българската църква)“ и „Неврокопският митрополит Борис в паметта на Църквата“.