В Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще се проведе научна конференция под наслов "In unum Deum credimus: Вярата на Църквата от Никея до днес". Тя е част от проекта "Никея между историята и съвремието: памет и предизвикателства“, посветен на 1700-годишнината от провеждането на Първия вселенски събор (325 г.). По-рано през октомври Богословският факултет организира в рамките на този проект и пътуващ семинар "По пътя към Никея" (виж тук). Преди началото на конференцията ще бъдат отслужени утринна и света Литургия в академичния параклис „Св. Климент Охридски“.

Програма на конференцията

Първа сесия (10:00 – 12:00 ч.):

• Проф. д-р Александър Омарчевски: „Никейският събор и датата на Пасха“
• Доц. ставр. ик. д-р Стефан Стайков: „Арий от Александрия: личност на ръба между духовност и ерес“
• Ас. Пламен Николов: „Никейският орос като нормативен принцип за оценка на текстовия авторитет“
• Гл. ас. ставр. ик. д-р Михаил Михайлов: „Семейната нравственост на клириците – канонични регламенти“
• Доц. д-р Иван Йовчев: „Ролята на 6-о и 7-мо правило на Първия вселенски събор в изграждането на устройството на Православната църква“
• Проф. ик. д-р Иван Иванов: „Вярата на Църквата в епохата на Първия вселенски събор и формирането на раннохристиянската литургична мисъл (в разбирането на византийската литургия на св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст)“

Втора сесия (13:30 – 14:30 ч.):

• Доц. д-р Екатерина Дамянова: „От Никея до Йерусалим: възникване на първите християнски базилики в Светите земи“
• Доц. д-р Константин Нушев: „Първият вселенски събор в Никея (325 г.) и неговото значение за междухристиянския диалог“
• Гл. ас. д-р Росен Русев: „Ефесяни 3:15 в арианските спорове“
• Докторант о. Емил Паралингов: „Едно малко известно издание на Житие и чудеса на св. Спиридон Тримитунтски Чудотворец“

Кафе пауза (14:30 – 15:00 ч.)

След това:

• Гл. ас. д-р Теодор Аврамов: „Едно сложно бракосъчетание (Три възприятия на Първия вселенски събор през XX век)“
• Доц. д-р Венцислав Каравълчев: „Съборът и градът: археология на раннохристиянските храмове в Никея (IV–VI век)“

Негово Високопреосвещенство Старозагорски митрополит Киприан защити докторат в катедра „Национална сигурност и политически науки“ към Философския факултет на Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“. Темата на дисертационния труд е „Перспективи за подобряване на отношенията между Република България и Република Северна Македония под въздействие на църковната дипломация и сътрудничеството“. Дисертацията е подготвена под научното ръководство на проф. Вихрен Бузов.

В журито участваха проф. д-р Ангелина Марковска – председател, и членове: чл.-кор. проф. д.и.н. Владимир Чуков, проф. д-р Георги Манолов, проф. д.и.н. Трендафил Митев и проф. д.п.н. Филип Узунов.

Неотдавна в катедра "Англицистика и американистика" на Филологическия факултет на Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“ беше защитена дисертация на тема „Православната богословска терминология в съвременния английски език“. Нейният автор Божидар Питев изследва как православните термини „живеят“ и се превеждат на английски, като се опира на трудовете и преводите на покойния Диоклийски митрополит Калистос Уеър (1934-2022 г.) – един от най-известните православни богослови на Запад, който има съществен принос в утвърждаването на православната терминология в английския език.

Работата на Питев има два основни акцента: да изясни особеностите на християнската богословска терминология изобщо и да покаже как тези термини се предават на английски език. За целта той съчетава езиковедски и богословски методи – подход, който се определя като теолингвистика. Авторът разглежда различните начини, по които православните понятия навлизат в английския: директно заемане, калкиране или превод чрез различни езикови техники. Специално внимание е отделено на явлението „амбисемия“ – когато един и същ термин има различно съдържание в Източната и Западната традиция. Проследена е терминологичната асиметрия между християнските Изток и Запад, като се прави преглед на историческите и богословските фактори, обусловили възникването на терминологичен разлом и криза в богословската комуникация между православния Изток и латинския Запад. 

В Заседателна зала №1 в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с научен форум беше отбелязана десетгодишнината от установяването на сътрудничество между най-голямата образователна институция у нас и Зографската св. обител. През 2014 г. университетът и българският манастир на Света гора подписват договор за сътрудничество, плод от което става Зографската научно-изследователска библиотека в СУ. В научния форум „Зографската научноизследователска библиотека – десет години по-късно“ взеха участие учени старобългаристи, които участват в обработването и разчитането на ръкописите, съхранявани в Зографския манастир.

Форумът продължи два дни и представи работата на отделните екипи и учени, чиито проекти са свързани със Зографската св. обител. Научната конференция беше придружена с изложба и прожекция на филмите „Градината на Богородица“ и „Кодът на Паисий“.

Миналата седмица в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ се проведе процедурата по избор на професор по Свещено Писание на Новия Завет за нуждите на Катедрата по богословие (теология) във Факултета по хуманитарни науки. В конкурса участва доцент иконом д-р Теодор Стойчев, преподавател по Свещено Писание в същата катедра. Научното жури в състав: проф. д.б.н. Емил Трайчев Стоянов, проф. д-р Димо Кръстев Пенков, доц. д-р Павлин Петров Събев, проф. д.б.н. Клара Асенова Тонева, проф. д-р Павел Николов Павлов, доц. д-р Ивайло Иванов Найденов и доц. д-р Галя Вълчева Йорданова дадоха положителни рецензии и становища за представените научни трудове на кандидата. След което на 17 септември членовете на научното жури гласуваха и единодушно избраха о. Теодор Стойчев за професор по Свещено Писание на Новия Завет. Той понастоящем е единственият действащ професор по Нов Завет у нас, след като проф. Емил Трайчев се пенсионира през това лято.