Проповедта за блаженствата

Сред нашите руски тълкуватели като че ли по-естествено обяснение на разглеждания израз дава Ф. Троицкий (Последняя пасхальная вечеря Иисуса Христа по синоптикам и Иоанну, Казань 1907, с. 21–222). Въз основа на изследванията на професор Хволсон той твърди, че в дните на Христос равините са наричали празника Пасха събота, независимо от това в кой ден от седмицата се падал този празник ("събота" означава "почивка"). Това е била съботата в несобствен смисъл, но следваща събота след тази събота в несобствен смисъл, вече в собствения смисъл на думата, не се е наричала събота, а "второ-първа" събота. Това означавало, че тя била, от една страна, първата в новата година (новата година започвала с Пасхата), а от друга – втората, защото първата събота, макар и не в собствения смисъл на думата, била Пасхата. Това тълкуване може да се приеме като най-успешно разрешаващо трудния въпрос.

“стриваха с ръце” – т.е. отделяне на съдържанието на класовете – самите зърна – чрез търкане. Подобно действие на учениците от гледна точка на традициите на старците вече е било работа по приготвяне на храна, което се е смятало за оскверняване на съботната почивка.

Лука 6:2.  А някои от фарисеите им рекоха: защо вършите това, което не бива да се върши в събота?

Лука 6:3.  Иисус им отговори и рече: нима не сте чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него?

Но омразата на юдейските водачи към пророка от Назарет, която се таела в сърцата им, не им позволила да вникнат в дълбокия смисъл на тези аргументи и те започнали да Го преследват с по-голяма настойчивост, за да намерят повод за ново нарушение на отеческите разпоредби и да успеят да се изправят по-смело срещу Христос. Поводът скоро се появил (Мат. 12:1 – 8, Марк 2:23 – 28, Лука 6:1 – 5). Скоро след края на празника Спасителят напуснал Йерусалим и тръгнал с учениците Си към Галилея, по път, криволичещ сред ечемичните ниви, които по това време давали първите си плодове, принасяни в жертва на втория ден от празника. Законът и обичаят позволявали на бедните и пътниците да откъсват класове по пътя, за да задоволят глада си. Учениците, възползвайки се от това си право, действително откъсвали класовете, търкали ги в ръцете си и ги изяждали. А било събота. Бдителните врагове веднага се възползвали със злорадство от този нов случай на нарушаване на съботата.

Според тълкуванието на учените равини скубането на класове било равнозначно на жътва, търкането им с ръце – на вършитба, а за такава работа се предвиждало убиване с камъни. Според тях това е било ужасно престъпление. В историята са записани случаи, когато истински юдеи са се съгласявали да умрат от глад, вместо да нарушат съботния ден. В тяхното предание има случаи като този с един еврейски кормчия, който въпреки смъртните заплахи, отказал да докосне кормилото по време на страшна буря, след като слънцето залязло и настъпила съботата. А тези дръзки галилейци и техният Учител не могли да понесат няколко часа обикновен глад и нагло нарушили светостта на съботата! Възползвайки се от тази възможност, фарисеите веднага наобиколили Спасителя, сочейки злорадо към апостолите: "Вижте какво правят", с презрително кимване към учениците, "правят в събота това, което не трябва да правят!"

Лука 6:4.  Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен самите свещеници, и яде, и даде на ония, които бяха с него?

Лука 6:5.  И рече им: Син Човеческий е господар и на съботата.

Христос, Когото те преследвали, е по-велик от храма, и като Човешки Син е Господар на съботата. По-добре би било за тях, вместо да спазват подобни дребнавости на равинизма, да си спомнят великото изречение на пророка, че милостта е по-добра от жертвата (Ос. 6:6), човечността е по-висша от бездушната обрядност.

“А иначе: Синът човешки, тоест Аз, съм Господар на съботата, и като Създател, и Творец, и Владетел, и Законодател, имам власт да разруша съботата. "Син Човешки" не може да се нарече никой друг освен Христос, Който, бидейки Син Божи, заради човеците по чудесен начин благоволи да бъде и да се нарече Син Човешки. Защото не е нищо ново, че аз и ти се наричаме човешки синове, но е чудно, че Този, Който по удивителен начин се въчовечи, се нарича Син Човешки” (блаж. Теофилакт).

Лука 6:6. Случи Му се и в друга събота да влезе в синагогата и да поучава. Там имаше един човек, комуто дясната ръка бе изсъхнала.

За изцелението в събота на човека с изсъхналата ръка евангелист Лука разказва в съответствие с Марк (Марк 3:1 – 6; вж. Мат. 12:9 и сл.).

"в друга събота" – вероятно в тази, която следвала "второ-първата".

“дясната ръка” – това уточнение го прави само евангелист Лука. Дясната ръка е по-важна от лявата.

Лука 6:7.  А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали ще го излекува в събота, за да намерят обвинение против Него.

"Книжниците". Те също са споменати само от Лука.

Всички били разбрали за Неговото присъствие, а очевидно и за целта му, затова главните места били заети от книжниците и фарисеите, чиито гневни очи били вперени в Христос и чакали да видят какво ще направи, за да Го обвинят. В събота, като ден за почивка, се считало за недопустимо да се оказва каквато и да е медицинска помощ. При зъбобол все пак било позволено да се вземе малко оцет в устата, но при условие, че трябва да се погълне, а не да се изплюе. По същия начин при болки в гърлото можело да се прави гаргара с масло, но отново със задължението да се погълне. Смятало се е също така, че е недопустимо да се търкат устните с каквито и да било подправки с цел да се излекуват, въпреки че равините не са имали нищо против този "труд", ако се извършва с цел дъхът да стане свеж и ароматен. Не трябвало да се правят никакви накисвания за лекуване на която и да е част от тялото, а строгата школа на Шамай дори стигнала дотам в своя законнически подход, че забранила да се дава утеха на болни или да се посещават страдащи в събота. Затова сега книжниците и фарисеите следели с напрегнато внимание какво ще направи галилейският Учител с човека с изсъхналата ръка.

Лука 6:8.  Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

Лука 6:9.  Тогава Иисус им рече: ще ви попитам: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли, или зло? Да спаси ли една душа, или да погуби? Те мълчаха.

Но Христос не ги оставил дълго в недоумение. Първо заповядал на човека с изсъхналата ръка да се изправи и да застане по средата, а след това оставил на тяхната собствена съвест да реши въпроса, който вече бил в съзнанието им, като само го поставил по такъв начин, че да им покаже истинското му значение: "Дали Аз,  – попитал Той, – в събота трябва да правя добро, или да правя зло? Да спасявам ли (както правя), или да погубвам (както вие възнамерявате в сърцето си)?" На този въпрос може да има само един отговор, но книжниците и фарисеите очевидно не били дошли, за да търсят или говорят истината. Единствената им цел била да видят какво ще направи Христос, за да може да бъде публично обвинен пред Синедриона или поне да бъде заклеймен с позорното петно на нарушител на съботата. Затова те отговорили на зададения им въпрос с неизменно, уклончиво мълчание.

Лука 6:10. И като ги изгледа всички, рече на човека: протегни си ръката. Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата.

Христос ги изгледал гневно; свято негодувание пламтяло в сърцето Му, светело по лицето Му, оживило движенията Му, звучало в гласа Му, докато бавно преминавал с поглед през всички тези лица, сковани от злобно упорство, упреквайки ги в жестокост и подлост, невежество и гордост. А после, потискайки това горчиво и силно чувство, се обърнал към делото на милосърдието и казал на болния: "протегни си ръката!". И за голямо учудване на всички присъстващи той я протегнал и тя станала здрава като другата. И така Христос отново сразил враговете Си, не само със словесни аргументи, но и с дело на голямо милосърдие, което послужило за нова слава на Месията.

Лука 6:11.  А те от гняв излязоха вън от себе си и се сговориха помежду си, що биха сторили на Иисуса.

“що биха сторили на Иисуса”. Евангелист Лука представя техните замисли в малко смекчена форма (срв. Марк.3:6).

Лука 6:12. През ония дни Той възлезе на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

"на планината, за да се помоли." Това е отбелязано само от Лука, като събитие, показващо изключителната важност на последвалото избиране на апостолите.

Лука 6:13. А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванайсет, които и нарече апостоли:

Евангелист Лука говори за избирането на апостолите в съответствие с Марк (Марк 3:7 – 19), но и с някои отлики от него.

“нарече апостоли”, т.е. дал им назначение, което достатъчно ясно се определя с названието "апостол" – пратеник, упълномощен (срв. Мат. 10:2).

Лука 6:14.  Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Иакова и Иоана, Филипа и Вартоломея,

"брат му Андрей." Лука все още не е споменал Андрей и затова отбелязва, че той е брат на Симон. Напротив, връзката между Яков и Йоан, като вече известна (срв. Лука 5:10), тук не е посочена.

Лука 6:15. Матея и Тома, Иакова Алфеев и Сифона, наричан Зилот,

Матей, който е бил призован за апостолския пост от събирач на данъци, сам споменава предишната си професия в своето Евангелие. В списъка на апостолите, който цитира, той се поставя със забележителна скромност под своя съратник Тома, докато в списъците на другите евангелисти, в това число на Лука, е преди него. 

Що се отнася до Тома, или Близнак, както означава арамейското му име, стоящ до него в списъците, неговата личност е обрисувана достатъчно ясно с три случки, запазени в евангелската история. Отличаващ се с искреност и резонен нрав, Тома същевременно е бил по-недоверчив и затворен. При всяко обстоятелство вземал предвид всички трудности, свързани с него, и винаги гледал на нещата от най-мрачната им страна, в резултат на което бил склонен да се поддава на отчаяние. Но пък ако е бил убеден в нещо, веднага се преобразявал и проявявал мъжествена, ясна и възторжена вяра. Любовта и предаността му към неговия Учител били способни на най-героична саможертва.

Следващият избраник бил Яков Алфеев, наречен малки – дали заради малкия му ръст, или защото бил по-млад от Яков, Заведеевия син. В Евангелието от Марк (Марк. 15:40) той е наречен ό μικρός, който епитет обикновено се е прилагал към хора с малък ръст (Xenoph. Mem. 1, 4 – 2; Илиада 5:801). В други случаи обаче този епитет се е прилагал и към хора на млада възраст, в смисъл на по-млади (вж. Съд. 6:15, където Гедеон казва за себе си, че е най-младият в бащиния си дом).

“наричан Зилот” – същото като Кананит в Мат. 10:4.

Лука 6:16.  Иуда Иаковов и Иуда Искариот, който и стана предател.

Иуда Яковов, т.е. синът на Яков (известно лице) е същият, когото Матей нарича Левей, с фамилно име Тадей (Мат. 10:3), а Марк просто Тадей (Марк 3:18).

Лука 6:17. И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си;

“като слезе заедно с тях”, тоест, след като слезе с избраните апостоли от планината.

“спря на равно място”, тоест, на една от онези площадки, които съществуват в палестинските планини (вж. 2 Цар. 1:21). Въпреки това Господ остава в пределите на планината и затова следващата Му беседа може да се нарече "планинска".

“мнозина Негови ученици и голямо множество народ”, подразбира се, че те "също станаха или спряха". Под "ученици" тук се разбират последователите на Христос като цяло, с изключение на 12-те апостоли.

Лука 6:18. бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха.

“и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха”. Според по-автентичния текст предлогът "от" се предава на гръцки език с частицата ἀπό, а не ὑπό, и частицата "и" е излишна пред думата "се изцеряваха". Затова целият стих трябва да се преведе: "и страдащите се изцеляваха от нечисти духове" (срв. в същия стих израза: "да се изцеляват" (ἀπό) "от болестите си").

Лука 6:19.  И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила 

“от Него излизаше сила”. Пророците и другите светии не са имали сила, идваща от тях, защото те самите не са били източник на сила. Но Господ имаше сила, идваща от Него, защото Той самият беше източник на сила, докато пророците и светиите получаваха специална сила свише.и изцеряваше всички (блаж. Теофилакт).

Лука 6:20. И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие.

При описанието на Христовата беседа на планината евангелист Лука, както и Матей, най-напред цитира обещанията, които Христос дава на всички Свои последователи (т.нар. блаженства, от които Лука предава само четири, а Матей – девет).

“като подигна очи”. В Матей този израз съответства на думите: "отвори устата Си" (Мат. 5:2). И двата израза подчертават особената важност на момента.

“към учениците”. Около Христос, разбира се, най-отпред са били дванадесетте, зад тях са стояли Христовите ученици в общия смисъл на думата, т.е. множеството от Негови последователи, а по-нататък – обикновените слушатели, които може би са дошли тук само от любопитство. Според разказа на Лука в Своята беседа Господ е имал предвид първите две категории слушатели.

“бедни духом”. Тъй като е сигурно, че думата "духом" е вмъкната в Евангелието на Лука от Евангелието на Матей (в повечето от древните кодекси на Евангелието на Лука няма тази добавка), някои съвременни тълкуватели смятат, че евангелист Лука има предвид в това блаженство външното състояние на Христовите ученици, а именно, съвременното състояние на християнската църква, която се е състояла предимно от бедни хора (срв. Иаков 2:5; 1 Кор. 1:27 и т.н.). По същия начин и в следващите блаженства, които сякаш са адресирани към християни, търпящи страдание от различни външни бедствия и недостатъци (сякаш това се посочва от допълнението: "сега"), тези тълкуватели виждат отново само външни качества, които Христовите последователи трябва да притежават, за да имат право да получат блаженствата. 

Не е възможно обаче да се съгласим с този възглед по следните съображения.

1. Ако контрастът между богати и бедни се разбираше в Лука в смисъл, че бедните гладуват, понеже не могат да се хранят добре, и плачат, понеже живеят зле, а богатите, напротив, са сити, понеже се хранят добре, и се смеят, понеже се чувстват добре, не е ясно защо Господ добавя, че бедните, гладните и плачещите ще бъдат хулени "заради Човешкия Син". Следователно тук се говори не само за хората, подложени на гнета на бедността и външните бедствия, но и за онези, които понасят тези бедствия в името на Христос с пълно търпение. От друга страна, изобщо не е ясно защо Христос приравнява хората, които са богати и водят спокоен живот, към "лъжепророците". Очевидно е, че под "богати" тук Той няма предвид онези, които са заможни, а онези, които се отричат от Христос в името на земни облаги.
2. Не може да се мисли, че в настоящия случай Христос представя учениците Си като бедни, зле осигурени и страдащи под гнета на външни бедствия: тяхното положение по онова време съвсем не е било лошо и те не са познавали недоимък (вж. Лука 8:1 – 3). Още по-малко основания има да наречем широкия кръг от Христови последователи "просяци": този кръг включвал и книжниците и заможни хора.

Така че съвсем правилно е да разбираме блаженствата в Евангелието на Лука в смисъл, че Христос има предвид тук такава бедност и страдания, които правят понасящите ги верни наследници на Божието царство. А такава бедност може да бъде само смиреното съзнание, че човек не притежава "висшето" благо, към което човешката душа трябва да се стреми и което не се състои във външно благополучие или временно удовлетворение, а изпълва душата с по-висш, небесен мир и блаженство. Такива бедняци са не само Христовите ученици, които са изоставили професиите си, за да следват непрестанно Христос, но и всички, които не намират утеха в благата на този свят и които търсят Христос, за да чуят Неговото слово и да намерят пълна утеха в общуването с Него. Такива хора могат да се утешат от Неговото обещание, че имат дял в Божието Царство.

Лука 6:21. Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

“Блажени, които гладувате сега”. Второто и третото блаженство се отнасят до онези, които "сега", т.е. в този земен живот, когато хората трябва да страдат поради прародителския грях, чиито последици не са унищожени дори от Христос, търпеливо понасят различни страдания заради Христос. Утехата, която Господ им обещава тук, те, разбира се, могат да възприемат само дотолкова, доколкото са способни на вяра, и да почувстват облекчение само дотолкова, доколкото дават място в сърцата си на действието на Христос и на Божия Дух. Те ще получат по-пълно утешение, когато Христос победи всички тъмни сили, които пречат на щастието на изкупеното човечество. Но страданията, които Христос има предвид тук, не са само външни: дори хората, които са добре осигурени по отношение на земното благоденствие, могат да изпитват вътрешно неудовлетворение, да копнеят за друг живот и да плачат за неуспеха на усилията им за по-висше съвършенство.

Лука 6:22.  Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески.

 Четвъртото блаженство съответства на осмото и деветото блаженство в Евангелието на Матей. То се отнася до отношението на света към Христовите ученици, предизвикано от твърдото им изповядване на вярата в Христос.

“когато ви намразят човеците”. Тези думи описват настроението на света към християните. Следващите изрази показват начина, по който светът ще разкрие своето отношение към тях. То ще се изразява отчасти чрез "отлъчване" на християните – както от участие в богослужението, така и от участие в обществените дела. Такова отлъчване е наричано от евреите "ниддуй" (срв. Йоан 9:22).

“похулят”. Отчасти настроението на юдеите ще се открие в порицанието на християнското име, което последователите на Христос ще носят като образуващи особено общество.

“изхвърлят името ви като лошо”. Възможно е тук да има алюзия за това, че името "християнин" ще започне да се използва като ругатня, като обидна дума. А може би дори се съдържа пророчество, че враговете на Христос, както и се сбъдва по време на гоненията, ще изхвърлят от употреба името на Христос (ἐκβάλωσι τὸ ὄνομα ὑμῶν), като наименование на злодеи и престъпници, и християните няма да имат право дори да заявят съществуването си като общност.

“заради Сина Човечески”, т.е. по причина, че Синът Човешки, Христос, Когото християните изповядват, ще стане предмет на омраза за света.

Лука 6:23.  Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.

“в оня ден”, т.е. когато изпитате тази омраза на света.

“наградата на небесата”.  (вж. тълкуванието към Мат. 5:12).

“техните бащи”. Тази добавка показва, че гоненията, които след време ще сполетят истинските ученици и верните последователи на Христос, няма да бъдат нещо неочаквано: с най-добрите хора от Стария Завет, с пророците, са постъпвали по същия начин предците на евреите от времето на Христос, които са били враждебно настроени към Евангелието.

Лука 6:24. Обаче, горко вам, богати, защото си получавате утехата.

В източника, използван от евангелист Лука в изложението му на Беседата на планината, към четирите гореспоменати блаженства са добавени четири горести. Очевидно е, че в широкия кръг на Христовите слушатели е имало такива, които заради привързаността си към света са заслужавали строго изобличение, съчетано с предсказание за лишаване от онези светски предимства, на които са се радвали сега. Евангелистът Матей не предава в своето изложение на Проповедта на планината тези предупреждения.

“получавате утехата си”. Вместо да получите утехата си в царството на Месията (срв. Лука 2:25), ако сте били сред бедните (по дух), вие сте намирали пълно удовлетворение в богатството, от което сега също сте лишени. По-правилно е тези думи да се преведат като "утехата ви изчезна" (срв. Иак. 5:2 и сл.).

Лука 6:25.  Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете.

“преситените сега” – тоест тези, които сега се ползват безмерно на пълните блага на живота.

“ще изгладнеете”, тоест съдът на Месия ще сложи край на вашата ситост и вие ще се окажете в положението на гладуващи хора.

“смеете сега”, т.е. радващи се на съзнанието за своето особено благоприятно положение, за своята светска власт.

“разплачете”, разбира се, когато ви постигне съдът на Месията.

Лука 6:26.  Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните бащи с лъжепророците.

“заговорят добро за вас”. Тези думи са очевидната противоположност на стихове 22 – 23. Тук силата на мисълта се крие в думата "всички". Когато "всички" говорят добре за някого, това показва, че характерът на възхвалявания е много неустойчив, че той се опитва да се уподоби на вкусовете на всички, дори на лошите хора. Ясно е, че такъв човек няма да заслужи похвала от Месията, Който одобрява само онези, които отстояват истината и умело изобличават несправедливостта.

За лъжепророците и отношението на хората към тях вж. в Йер. 5:31, 23:17; Мих. 2:11.

Лука 6:27.  Но вам, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят,

Лука 6:28. благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят.

Тук започва първата част на беседата (тя продължава до стих 39). Лука пропуска всичко, което Христос казва в Евангелието на Матей за отношението Си към Мойсеевия закон и неговите тълкуватели (Мат. 5:17 – 48), както и изобличенията Му срещу лицемерите – ревнители на закона (Мат. 6:1 – 18). Въпреки че всички тези речи на Христос са били известни на евангелиста (срв. Лука 16:17 – 18), той не е сметнал за необходимо да ги цитира, защото читателите на неговото Евангелие, които са били далеч от еврейските отношения, не биха могли да се заинтересуват от разкриването на неправилността на възгледите на книжниците и фарисеите в разбирането на Мойсеевия закон. Евангелист Лука изрично съобщава думите на Христос, които са имали универсална цел.

“вам, които слушате”. Христос очевидно противопоставя истинските Си слушатели на онези "богати", за които току – що е говорил. Това са хора, способни на нравствено усъвършенстване. Първата заповед в напътствията на евангелист Лука към тези слушатели е заповедта за любов към враговете, която в Евангелието на Матей заема своето място в края на пета глава (Мат. 5:44).

Лука 6:29.  На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата.

В новозаветното царство взаимоотношенията като цяло трябва да бъдат различни. "Чували сте, че беше казано: око за око, зъб за зъб" (Изх. 21:24 – 25). В древния свят в човешките взаимоотношения доминира законът за еднакво възмездие за престъпленията, произтичащ от чувството за отмъстителност, присъщо на низшата човешка природа. Смятало се е, че е справедливо и почтено човек да отплати на равен с равно. Този закон, в знак на снизхождение към слабостта на човешката природа, е бил включен и в Мойсеевия закон. "Око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак, изгаряне за изгаряне, рана за рана, синина за синина". По-строгите книжници разбирали този закон в неговата буквална точност, но други намирали за възможно да преведат това възмездие в пари и изработили цяла система от парични наказания за престъпления и наранявания. Нараняването на ръка, крак или око се оценявало на определена стойност, за да се получат средства за живот. Ударът по бузата струвал двеста зузима, като зузимът бил дребна монета, около пет копейки в нашите пари. Два пъти повече струвало наказанието за двете бузи. За изтръгване на парче коса, за плюене, за отнемане на горната дреха, за разголване на главата на жена се взимали до четиристотин зузима. Тази грозна търговия с човешкото достойнство придобила ужасни размери сред еврейския народ и висшата справедливост изисквала пресичането на това зло.

“който те удари”. (срв. Мат. 5:39 – 40).

“който ти отнеме”. При евангелист Матей е обратното – трябва да дадеш и връхната си дреха. Но при Матей става въпрос за съдебно възстановяване, а тук става въпрос за грабеж, за разбойничество. Разбойникът, разбира се, грабва най-напред връхната дреха. Господ, според евангелист Лука, заповядва да се даде на разбойника и "долната" риза.

Лука 6:30.  Всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад.

(Срв. тълкуванието към Мат. 5:42).

“не изисквай”, тоест, чакай той сам да го даде. Ако не плаща, означава, че няма какво да плати.

Лука 6:31.  И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.

(Срв. тълкуванието към Мат. 7:12).

Лука 6:32. И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

Христовата беседа за безкористността в делата на любовта е представена в по-пълна форма в Лука, отколкото в Матей.

Това, че доброто не трябва да остава в страдателно положение спрямо злото, а напротив, трябва да се стреми да го преодолее с вътрешната си сила, се обяснява в следното сравнение на Мойсеевия закон и равинската правда с новозаветния закон. "Чували сте, че е казано: Да обичаш ближния си и да мразиш врага си" (срв. Лев. 19:18). Древното човечество, в принудителната си съпротива срещу всепобеждаващото зло, е помрачило до крайност идеята за всеобщото братство в съзнанието си и, ограничавайки я до най-близкия кръг "ближни", се е отнасяло с любов само към тези последните, смятайки всички останали за врагове, за които се е смятало, че е невъзможно да бъдат включени във всеобщия братски съюз. Такъв бил случаят дори с най-просветените езически народи (древните гърци), които смятали себе си за единствено достойни за човешко достойнство, отричайки всякакво човешко достойнство на другите и третирайки ги с презрение и омраза като варвари. В това отношение Мойсеевото законодателство превъзхождало всички останали и се стремяло да въведе в съзнанието на хората идеята за всеобщо човешко братство, като предоставяло и на чуждоземците някои права в случай на заселването им сред избрания народ. 

Блаж. Теофилакт пише: “Ако обичате тези, които ви обичат, вие сте като грешниците и езичниците; но ако обичате тези, които ви правят зло, вие сте като Бога, Който е благ към неблагодарните и нечестивите”.

“каква вам награда?”, т.е. дали Бог ще оцени високо вашето дело?

“грешниците” са онези, които не са се обърнали към Христос, онези, които се ръководят в делата си от егоистични съображения.

Лука 6:33. И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.

В Мойсеевия закон не присъствало изречението “ненавиждай своя враг” – това било само равинско тълкувание или допълнение към заповедта за любов към ближния; но и самата възможност за такава добавка показва каква е била общата мисъл и нагласа, стояща в основата на международните отношения на избрания народ. “Ако юдеин види, че езичник пада в морето, то никак не следва да го изважда, защото писано е: “не възставай срещу кръвта на ближния си, но този не е твой ближен”, пише Маймонид, верен изразител на юдейския мироглед (Herzog. Realenc. ст. Nachster 10:185; Hor. Hebr. 2:134). 

Лука 6:34. И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.

Лука 6:35.  Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.

“без да очаквате нищо”, т.е. без да очаквате възстановяване на разходеното от вас. Някои тълкуватели обаче превеждат израза μηδὲν ἀπελπίζοντες въз основа на начина, по който се използва в по-късния гръцки език, а именно – "като не се отчайвате от нищо", т.е. да не смятат добрите си дела за безвъзвратно загубени, защото наградата за тях ще им бъде дадена от Бога: "и ще ви бъде наградата голяма".

“ще бъдете синове на Всевишния” (срв. Мат. 5:45). Евангелист Лука представя това "синовство" като награда, докато в Матей то е резултат от любовта към враговете, ако бъде проявена от Христовите ученици.

“защото Той е благ”. Надежда за богосиновство в Царството на Месията могат да имат само онези, които в този, временния живот, постъпват така, както Бог постъпва по отношение на всички хора: те още от сега приличат на своя Отец – Бога по делата си  (срв. 1 Йоан 5:1).

Лука 6:36.  И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

(срв. тълкуванието към Мат. 5:46 – 48).

“милосърдни”. При евангелист Матей – "съвършени" (Мат. 5:48). Евангелист Лука заменя последния израз с друг с оглед на това, че по-нататък говори за делата на милосърдието.

Лука 6:37.  Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете;

(Срв. тълкуванието към Мат. 7:1).

“Не съдете.. не осъждайте”. Не осъждайте е по-силен израз от не съдете. Да осъдиш означава не да се ограничиш с дребни забележки, обидни за друг, изречени, може би на себе си, не на глас, а да произнесеш пред другите отсъда, унищожаваща ближния, като нещо окончателно, като вид присъда.

Господ отсича от душите ни най-тежката болест, имам предвид корена на високомерието. Защото който не гледа себе си, а гледа само ближния си и иска да го очерни, явно е забравил себе си, завладян от високомерие. Той винаги мисли за себе си, че не греши, и затова осъжда другите, когато те грешат. Затова, ако не искаш да бъдеш осъден, не осъждай другите (блаж. Теофилакт).

Лука 6:38.  давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.

“добра”, тоест пълна.

“натъпкана”, тоест такава, в която празни пространства между насипаното.

“стърсена”, тоест такава, в която сложеното е още притиснато, за да може да се добави отгоре.

“препълнена”, от която хлябът вече пада.

“ще изсипят”, не хора и не ангели: глаголът (δώσουσιν) е предаден безлично и насочва към Божествената отплата.

“в пазвата ви” – широкият прорез, образуван от пояса на връхната дреха (ср. Йер. 32:18; Ис. 65:6; Рут 3:15).

“с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”. В Матей (Мат. 7:2) тази фраза се отнася само до възмездието за осъждането на ближния, а в Лука – до благодеянията, които християнинът благодетел трябва да очаква за себе си. Но както Господ винаги изпраща милости на добрите хора в изобилие, така и тук очевидно се посочва не количественото съответствие на наградата с делото, а само сигурността за получаването ѝ.

Лука 6:39.  Каза им и притча: нима може слепец слепеца да води? не ще ли паднат и двамата в яма?

Тук започва втората част на проповедта на планината, както се вижда от преходния израз "каза им и, каза им също". Следващата реч на Христос е наречена в Лука притча (παραβολή), очевидно в смисъл, че цялото следващо учение на Христос е облечено във формата на сравнения и притчи, които показват условията, при които служението на Христовите ученици и християнското призвание като цяло могат да бъдат плодотворни. На първо място, в притчата за слепците, единият от които е водач, а другият - този, който трябва да бъде воден, е изказана следната идея: човек, който сам не притежава познание за истината, не може да доведе друг до такова познание (срв. Мат. 15:14).

Лука 6:40. Няма ученик по-горен от учителя си; но всеки, след като се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.

Смисълът на второто изречение е следният: ученикът не може да превъзхожда своя учител и само по пътя на достатъчното самоусъвършенстване може да се изравни с него (разбира се, това не изключва възможността, при особена талантливост ученикът да направи много повече от своя учител; Господ има предвид само такива хора, които през цялото време се развиват под влиянието на своя учител и, следователно, нямат специални творчески способности). С това указание Господ дава на учениците Си ясно да разберат, че трябва да се погрижат преди всичко за собственото си развитие, ако искат да развиват другите, защото тези, които са им поверени, ще достигнат само до онази степен на развитие, до която са достигнали учениците на Христос. При евангелист Матей тези думи се срещат в друга връзка и в друго значение (Мат. 10:24).

Лука 6:41.  А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в твоето око не усещаш?

(Срв. тълкуванието на Мат. 7:3 – 5).

Евангелист Лука свързва тази фраза с предходната: за да не бъдеш сляп водач на слепите, трябва, преди да обсъждаш нравственото състояние на другите (стих 41) и да го подобряваш (стих 42), първо да се погрижиш да опознаеш себе си (стих 41) и да подобриш себе си (стих 42). В противен случай опитите ви да обърнете ближните си към пътя на добродетелта няма да имат никаква полза.

Лука 6:42.  Или, как можеш каза на брата си: остави, брате, да извадя сламката от окото ти, когато сам не виждаш гредата в твоето око? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.

Този израз е взет от съвременна еврейска поговорка (Buxtorf, 2080; Lightfoot, Horae Hebr. 2, 158). И наистина, какво лицемерие може да бъде по-ниско и по-отвратително от това, когато човек, придавайки си вид на неумолима справедливост и недостижима праведност, изобличава и най-малките недостатъци у другите, докато в същото време самият той е отдаден на най-гнусни грехове и пороци?

Лука 6:43.  Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод.

Лука 6:44.  Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не от тръни берат смокини, нито от къпина късат грозде.

(Срв. тълкуванието към Мат. 7:16 – 18).

При евангелист Лука връзката на това изречение с предишното е следната: защото личното нравствено съвършенство на човека е свързано с неговата дейност в полза на другите по същия начин, както природата на дърветата е свързана с техните плодове (вж. Мат. 12:33).

Лука 6:45.  Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му.

(Срв. тълкуванието към Мат. 12:35).

Лука 6:46. И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам?

Това трябва да се отнася и за нас, които Го изповядваме като Господ с устата си, но се отричаме от Него с делата си (Тит 1:16). Ако – казва Той – Аз съм Господ, тогава вие трябва да постъпвате като роби във всичко. А дългът на робите е да вършат това, което Господарят заповядва. (блаж. Теофилакт).

Лука 6:47.  Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича.

Лука 6:48.  Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък.

Блаж. Теофилакт пише: “Такъв прилича на човек, който гради къща, но я е построил на скала. Скалата, както свидетелства апостолът (1 Кор. 10:4), е Христос. Копае дълбоко този, който не приема повърхностно думите на Писанието, а с дух изследва дълбочината им. Такъв човек гради върху скала; тогава, когато дойде наводнение, т.е. преследване или изкушение, реката ще стигне до къщата, т.е. изкусителят, бил той демон или човек, и въпреки това той не може да я разклати”. 

Лука 6:49. А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването и биде голямо.

(Срв. тълкуванието към Мат. 7:21, 24 – 27).

Мисълта, която се съдържа в текста на евангелист Лука, е следната. Изповядването на Иисус Христос, което не съответства на живот на човека, не може да идва от чисто сърце и следователно да има спасително влияние върху другите.

Ако прочетем внимателно цялата Проповед на планината, така както е представена в Евангелието на Лука, ще стигнем до заключението, че тя не е сборник от фрагментарни наставления, взети от евангелиста от нейното по-обширно изложение в Евангелието на Матей, а едно цяло, съобразено с нуждите на една Църква, съставена от християни с езически произход. В тази беседа се очертават основните черти на истинския последовател на Христос и се посочват основните черти на новата праведност.