Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (3 Votes)

svMironosici mМарк, глава 16. 1 – 8. Възкресението на Христос.  9 – 11. Явяването на възкръсналия Христос на Мария Магдалена и представянето му на учениците с новината за Христовото възкресение. 12 – 13. Явяването на Христос на двамата ученици и разгласяването на новината за възкресението от последните сред апостолите.  14 – 18. Явяването на Христос на дванадесетте апостоли и обещанията Му към вярващите. 19 – 20. Възнесението на Христос и забележка за мисионерската дейност на апостолите.

Mарк 16:1. След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат.

Марк 16:2. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце,

"Много рано, след изгрев слънце". Било е толкова рано, че слънцето тъкмо е започвало да изгрява (ἀνατείλαντος, сегашно причастие, което означава много рано през деня, срв. Йоан 20:1; Лука 24:1). Небето е едва просветнало (Бл. Августин). Същата идея е изразена от Матей в израза: "на разсъмване".

В началото на април слънцето изгрява в Йерусалим в 6-ия час (Лагранж).

Марк 16:3. и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?

Марк 16:4. И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям.

Марк 16:5. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха.

"Като влязоха в гроба". Гробницата е била достатъчно голямо помещение, за да влязат двама или трима едновременно.

"Един момък...", т.е. ангел (вж. Мат.28:2).

"Отдясно".Това не е ангелът, споменат от Матей, който е седял на камъка, отвален от гроба и следователно извън гроба.

"Много се уплашиха. Очевидно гледката на ангела, облечен в бяло, е ужасила жените. Възможно е евангелиста да иска да каже, че те са били ужасени от липсата на тялото на Иисус в гроба.

Марк 16:6. А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен.

Марк 16:7. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал.

"И на Петра". Това споменаване на Петър е естествено в Евангелието на Марк, написано по думите на св. апостол Петър. Възможно е ангелът наистина да е заповядал на най-опечаления от смъртта ученик на Христос да му бъде казано преди всички или най-вече за възкресението.

"Както ви бе казал"(вж. Марк 14:28). Господ казва това на Своите ученици, но жените очевидно не са били лишени от надежда да Го видят в Галилея.

Марк 16:8. И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

В разказа за възкресението на Господ Иисус Христос от Марк има някои особености в сравнение с Матей. Той споменава три жени, които отиват да помажат тялото Господне, докато Матей споменава две. Имената на тези три жени са същите като тези, посочени в Марк 15:40. Само втората Мария не е назована като майката на Яков, а просто като Мария Яковова. Един от евангелистите, Марк (а дори и Лука), казва, че жените отиват да "помажат тялото Христово с аромати", т.е. с благоуханни масла, които купили след отминаването на съботата. Очевидно те също много са искали да помажат тялото на Христос, макар че вероятно са знаели, че Йосиф се е погрижил за това вече, когато е погребал Христос. Те не могли да направят това тогава, защото вече била настъпила съботната почивка. Но сега вече могат да го сторят, защото вечерта на съботата е позволено да се отворят магазините, тъй като е започнал новият ден.

"Трепет и ужас". Марк изобщо не говори за радостта, която според Матей, заедно със страха, мироносиците изпитват в този момент. По същия начин Марк засенчва факта, че те не са казали нищо на никого поради страха, който ги е обзел. В това отношение той отново се различава от Матей (Мат. 28:8). Най-добрият начин за разрешаване на това противоречие в разказите на двамата евангелисти изглежда е съображението, че евангелистите имат предвид различни жени: единият говори за тези, които разказали, а другия – за онези, които мълчали.

Според някои съвременни тълкуватели, сведението на Марк в този стих и това на Лука (Лука 24:9) се отнасят за различни събития: първото се отнася за първия момент след завръщането на мироносиците, а второто сведение е за момента, в който Мария Магдалена се е явила на апостолите. 

Марк 16:9. Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.

"Първом." Евангелистът очевидно противопоставя това явление на следващите две (стихове 12 и 14).

"От която бе изгонил седем бяса".Тази Мария вероятно става най-ревностната последователка на Христос заради изцелението, което получава.

Марк 16:10. Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха;

"На ония, които са били с Него." Има се предвид не само апостолите, но и други вярващи (вж. Деян. 1:21).

Марк 16:11. но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха.

Виж "За автентичността на завършека на Евангелието от Марк".

Евангелист Матей (а също и Лука) не говори за това явяване на Христос на Мария Магдалена. Единствено евангелист Йоан го описва с много повече подробности (Йоан 20:11 – 18).

"Не повярваха." Ясно е, че апостолите са се страхували да не бъдат подведени, тъй като според тях жените не са били достатъчно силни свидетели на истината за възкресението. Също така може да им се стори странно защо Христос не се е явил на тях, а на жените. От друга страна, Марк дава ясно да се разбере, че неверието не е останало в душата на апостолите като нещо постоянно, както личи от факта, че той използва аорист (ἠπίστησαν), което показва, че действието, обозначено с глагола, не е имало продължение, а е било, така да се каже, временно (еднократно).

Марк 16:12. След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село.

Марк 16:13. И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха.

Това, което Марк така накратко съобщава тук, а Лука описва с големи подробности, е явяването на Христос на двамата ученици по пътя за Емаус (Лука 24:13 и сл.).

"В друг образ." Христос промени външния Си вид (ἑτέρα μορφή).

"Но и тям не повярваха." Марк подчертава тази нова проява на критичност от страна на апостолите към свидетелите на Христовото възкресение, вероятно за да покаже, че ако апостолите вече са повярвали окончателно в Христовото възкресение, то тази вяра е била основана на собствения им опит, а не е била нещо, което им е дошло отвън. Но как можем да съвместим с това описание на евангелист Марк описанието на Лука, който казва, че по това време апостолите вече са вярвали във Възкресението на Христос (Лука 24:34)? Можем да предположим, че на апостолите им се е сторило странно как Господ може да се появи едновременно в Йерусалим и по пътя за Емаус. Те не са могли да осъзнаят, че Господ сега има ново тяло, различно от предишното, способно да преодолява границите на пространството (срв. Лука 24:37). Това е било тяхното неверие в настоящия случай.

Марк 16:14. Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал.

"Най-сетне" – по-правилно е "по-късно" (ὕστερον). Това явяване, което се случва по време на вечерята на учениците, със сигурност не е последното. Но тъй като евангелист Марк иска да завърши своето Евангелие тук, той поставя към времето на това явление следните думи на Христос, които Той изрича непосредствено преди да се отдели от учениците Си на Елеонския хълм. Лука (Лука 24:36 – 49) и Йоан (Йоан .20:19 – 23) говорят за същото явяване.

"И ги смъмри за неверието и жестокосърдието им", т.е. за това, че не са повярвали на новината за Неговото възкресение, която им е била съобщена от жените и двамата ученици. Сега разбира се, апостолите вече са вярващи във възкръсналия Христос.

Марк 16:15. И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари.

"Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари" (ст. 15). Първите думи, с които Христос се обръща тук към апостолите, отменят ограниченията, които Той преди това (Мат. 10:5) е изразил по отношение на мисионерската дейност на апостолите. Оттук нататък, след като изкуплението е извършено, целият човешки род (творението) е призован да влезе в Христовото царство (тук не се говори за "неразумни създания", както показва глаголът "проповядвам": на неразумните създания не може да се "проповядва").

Марк 16:16. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.

"Който повярва...". След това, Христос говори на апостолите за условията да се спасят онези, които ще слушат проповедта им. Тези, които искат да се спасят на Страшния Съд (срв. Марк 8:35, 10:26, 13:13 – 20), трябва да приемат с вяра предложеното им Евангелие и в знак на вярата си в Христос да приемат кръщение. И обратно, онези, които не повярват и следователно не приемат кръщение, ще понесат присъдата на Върховния съдия и ще погинат. Оттук следва, че основната задача на апостолите е да проповядват на хората и да им вдъхват вяра в Христос. Не е изрично посочено, че те трябва да кръщават, но това се подразбира. Те вече са извършвали кръщение и преди това (Йоан 4:2).

Марк 16:17. А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици;

"А повярвалите ще ги придружават тия личби...". Апостолите сигурно са знаели от собствен опит, че да се повярва във възкръсналия Христос не е лесно: те на два пъти откриват неверието си в този факт. Затова Господ обещава да изпрати на повярвалите специални чудни знамения, които да ги укрепят във вярата им. Тези чудеса ще бъдат извършвани както от апостолите, така и от обикновените вярващи. Последните, виждайки как техните проповедници извършват чудеса, ще се убедят в истинността на посланието от Бога.

Марк 16:18. ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави.

"С името Ми", т.е. чрез Моята сила (срв. Марк 9:38 и др.).

"Нови езици" (срв. Деян. 10:46, 19:6; 1 Коринтяни 12:10), т.е. езици, които преди това не са знаели.

"Хващат змии" (ст. 18). Вижте Деян. 28:3 – 6 и историята на Мойсей (Изход 4:2 – 4) като пример за това.

"Ако изпият нещо смъртоносно..." Според едно предание в Ефес, според друго – в Рим, св. апостол Йоан Богослов бил принуден от преследвачите на християнството да изпие чаша с отрова, която не навредила по никакъв начин на здравето му...

"На болни ще възложат ръце" (вж. Деян. 28:8 и следващите; Евреи 6:2; 1 Кор. 12:9; Яков 5:14).

Марк 16:19. А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.

"А след разговора с тях..." Не веднага след вечерята, а 40 дни след възкресението Си Господ Иисус Христос се възнася на небето (вж. Деян. 1:2 – 11) и сяда отдясно на Бога, т.е. още след Възнесението Си получава власт, равна на тази на Бог Отец. Но благодарение на това Той става източник на чудотворни сили за Своите апостоли, които според Христовата заповед тръгват да проповядват Евангелието по целия свят, извършвайки, където е необходимо, чудотворни знамения (вж. 1 Кор. 1:6, 2:4).

Марк 16:20. Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.

 

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d86wx 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора