От началото на студентските протести през декември 2024 г. в Белград и Нови Сад вниманието неизменно е насочено и към Сръбската православна църква и нейната реакция на случващото се в страната. Още в самото начало на протестите пролича желание Църквата да бъде изолирана при настоящата криза „в чисто духовните въпроси“ и да не взима отношение към злободневието, а ако взима – то да е само с общи призиви за „помирение“.
Притеснението на властта се дължи на опита от близкото минало, когато Сръбският патриарх Павле подкрепи демонстриращите срещу Милошевич през 1997 г. студенти и така предотврати кървавия разгром на протеста. Поради тази причина всяка индикация, че патр. Порфирий, досега напълно лоялен на сръбската национална политика, може да подкрепи студентите, беше последвана от налагането на цензура. Пример е „хакването“ на официалната фейсбук страница на патриарха след публикуване на новина за началото на студентските протести с участието и на Православния богословски факултет. Също така в манастира „Високи Дечани“ бяха принудени да свалят свой коментар в друга социална мрежа, в който просто се казваше, че „днес, 22 декември, в манастира дойде голяма група вярващи от Белград, но има повече от тях на протеста на белградския площад Славия“. „Това изтриване на съобщението на манастира „Високи Дечани“ показва, че подобни нагласи в Църквата се пресичат в зародиш“, смята Слободан Саджаков, професор в университета в Нови Сад.
Мнозина провеждат сравнение между поведението на патр. Павле и сегашния патр. Порфирий. През 1997 г. патр. Павле отиде при студентите по време на големите протести, довели до падането на режима на Слободан Милошевич. Тогава той казва на демонстрантите: „Дойдох да бъда тук с вас, за да не се случи нещо лошо“. По-късно става ясно, че патриархът е получил информация, че властта е готова на крайни мерки за смазването на протеста, включително и да стреля по студентите, и за да не допусне това, патриархът застава до протестиращите младежи.
На Сръбската църква се гледа като на потенциален съюзник на властта на Вучич, защото православният клир лесно възприема противопоставянето между „ние, православните на Изток“ и „те, еретиците на Запад“, което е много удобно за политическа употреба. Зявява се, че „външни врагове разрушават хармоничното, сплотено около ценностите на св. Сава и патриотизма общество“, т. е. че протестите са „привнесени“ от „врагове“. В края на декември обаче протестите се удвоиха именно след като президентът Вучич направи опит да иронизира протестиращите, че получавали пари от външни и вътрешни злодеи, и ги нарече „чуждестранни наемници“.
Идеята за „външните врагове“ е много популярна и в църковните среди. Текст с подобно съдържание беше публикуван на официалната страница на Сръбската патриаршия и макар че патр. Порфирий се разграничи веднага от него и го описа като лично мнение на автора, той също предизвика силна реакция. В статията, озаглавена „Две вселени“, студентите бяха разделени на родолюбци-християни и на безбожници, „които искат да разрушат всичко сръбско“. Младежите се призовават да изберат в коя вселена искат да живеят.
Освен в светското общество статията предизвика и вътрешно-църковна реакция, което е рядкост в СПЦ: осемнадесет души - професори по богословие, богослови, свещеници, монаси и монахини публикуваха отворено писмо „Не от наше име“, в който определят дилемата като фалшива: „Този текст е тенденциозен и неуспешно се опитва да поучава от високо студентите, а накрая завършва с неумело формулирана фалшива дилема. Всичко, което трябва да кажем за този текст, е: „Не от наше име“. Всичките искания на младите хора се свеждат до едно: искат спазване на Конституцията и законите. Нищо повече. Следователно те вече са решили, че искат да живеят във вселена на уважение към закона, грижа за справедливостта и за човешките права, непоколебимо следване на истината, уважение към честта и достойнството на хората. С други думи, те избраха вселената на Евангелието. И в това си решение имат нашата пълна подкрепа. А авторът в патриаршеския сайт нека сам избере своята вселена. Студентите и ние отдавна сме избрали нашата“.
Впоследствие Сръбският патриарх изрази още няколко пъти косвена подкрепа за студентите, като осъди случаите на насилие срещу тях и призова „тези, които имат най-голяма власт, да поемат и най-голямата отговорност за случващото се“, визирайки несъмнено президента Вучич.
Въпреки тези лични и кратки коментари на патриарха Сръбската църква запазва мълчание и се стреми преди всичко да не обиди властите. „Църквата е католична (ще рече „всеобща“; бел. ред.), което означава, че се грижи за целия народ и затова никога не се отъждествява само с една част. Тя не прави разграничение и подбор, иначе не би била Църква“, каза той по време на своя скорошна проповед в катедралния храм „Св. Сава“ в Белград.
Наблюдателите отбелязват, че СПЦ ни най-малко не е затворена в религиозните теми и въпроси, а напротив, тя е политически активна – в дневния ред на църковните изказвания присъстват неизменно Косово и Черна гора, идеята за „сръбския свят“, за „антихристиянския Запад и неговите ценности“, противопоставен на „християнска Русия и нейните ценности“, а президентството дори е наричано „наш дом, където се води правилна политика“. На този фон мълчанието на СПЦ днес звучи не „пастирски неутрално“, а политически ангажирано. Призивите за „помирение“, без да се назовават проблемите, довели до протестите, са всъщност подкрепа за статуквото и ясно отъждествяване с него.
В Сърбия припомнят как патр. Павле виждаше ролята на Църквата в своето време, отговаряйки на критиките, че Църквата трябва да се занимава само с Евангелието и богослуженията:
„Именно защото се грижи за целия живот на своя народ – както за материалния живот, който е толкова труден за него днес, така и за духовния живот, който е заплашен от все по-шумното потъпкване на човешките ценности – Сръбската църква, изповядваща вярата в нашия Спасител, не може да бъде сведена само до проповеди и ритуали. Тя трябва да продължи да се изправя открито срещу всички обстоятелства, от които зависи съдбата на всички хора в тази държава.
С наследството на половинвековно управление, чиято идеология физически и духовно е потискала всички земи, в които се е установявала, сръбският народ посреща края на сегашната наложена война морално разделен. Вместо всички сили да се обединят и големите нещастия да бъдат споделени като тежест между всички граждани, в сръбските земи вилнеят подземни организации и все по-организираната престъпност. Цари корупция, военните спекуланти ненаситно се обогатяват от най-тежката социална и здравна мизерия на населението.
Човекът е опустошен. Образовани и способни хора в разцвета на силите си не виждат своето бъдеще, а отношението към прогонените е толкова бездушно, че представлява най-тежкото поражение на съвестта на всеки от нас. Надделява общото усещане за несигурност, страх, безсмислие, а онези, които би трябвало да носят най-голяма отговорност за това, удължават своето управление върху отчаянието на народа, превърнат в безправни, унижени поданици.
Дъното, до което сме стигнали, показва колко важно време е загубено в пренебрегване на призивите за спасяване на сърбите и техните земи. Опитът показва, че заслугата за отечеството се измерва единствено с това, какво всеки е направил и пожертвал за своя народ. Да държиш всичко само в свои ръце означава да останеш самотен, отчужден от истинските хора, с които би могъл да споделиш истинската отговорност.
Не казвам всичко това, за да обвинявам или да подтиквам обърканите и нещастни наши хора към саморазправа. Смятам се просто за длъжен да изразя докрай своята загриженост открито и, ако ми е позволено да кажа, по бащински“.
