Мобилно меню

1.7714285714286 1 1 1 1 1 Rating 1.77 (35 Votes)
evangelie_1.jpgЗа съвременния човек е трудно да приеме Библията непосредствено, такава, каквато е, в пълнота. Без съмнения, съпоставяне, умуване... За да разберем Библията, ни се налага да извървим дълъг път в лутане, да преживеем много, да се сблъскаме с големи трудности и разочарования, да се смирим - и едва тогава Тя ни заговаря на своя тайнствен език, докосва сърцето ни и ни преобразява.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

В Стария Завет като предизобразяващ и водещ Израил към Новия Завет могат да бъдат открити немалко указания за божественото достойнство на Третата Личност на Светата Троица – Светия Дух.

Началните стихове на кн. Битие ни разкриват всемогъществото на Бога, рисувайки величавата картина на сътворението, когато Дух Божи „се носи” над водата (Бит. 1:2). В еврейския текст (т. нар. Масоретски текст) за описване дейността на Божия Дух при творческия акт се употребява глаголът „рахаф”. Този глагол е с твърде картинно значение на „съгрявам”, „животворя” и се свързва с представата за птица, която мъти малките си. Дух Божи, Който се нарича на много места в Писанието Свят („кадош” – библ. евр.), животвори първичната материя (изразена чрез думите „небе” и „земя”) и влага в нея божествения порядък. Така материята е благоустроена и отговаря на своето предназначение – да свидетелства за великите Божии дела.

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.