Деяния на апостолите, 8 глава. 1 – 4. Гонението на Църквата след убийството на Стефан. 6 – 8. Проповедта на Филип в Самария. 9 – 13. Симон Маг. 14 – 25. Петър и Йоан в Самария. Грехът на Симон Маг. 26 – 40. Филип кръщава евнуха на етиопската царица.
Деян. 8:1. А Савел одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски.
„Савел одобряваше убийството му“ (на Стефан). За това признава самият апостол Павел вспоследствие (Деян. 22:20).
„В ония дни“ (ἐν ἐκείνῃ τῇ ἡμέρᾳ). В славянския превод: „в той день“. Очевидно нещата са протекли по следния начин: фанатизираната тълпа от убийци, разярена от кръвта на първомъченика, се върнала в града и извършила истински погром над християните. Според църковното предание жертва на този погром станали до 2000 християни, сред които бил и друг дякон - Никанор.
„всички, освен апостолите се разпръснаха“ - може би припомняйки си думите на Господ (Мат. 10:23). Апостолите останали, според тълкуването на блажени Теофилакт, защото „най-добрите бойци трябва са там, където нападението е най-силно, за да бъдат пример за смелост и мъжество за другите...“.
Деян. 8:2. А Стефана погребаха благоговейни човеци и го много оплакаха.
„благоговейни човеци“ (ἄνδρες εὐλαβεῖς). Буквално: благоговейни мъже. Тези хора може и да не са били християни, а просто почитатели на Стефан сред по-благоразумните юдеи, тайно симпатизиращи на християнството. По същия начин някога Йосиф и Никодим са имали същата смелост да извършат погребението на разпнатия Господ. Тези благочестиви почитатели на мъченика организирали според юдейския обичай и „голямо оплакване“ за починалия (Бит. 50:10; Втор. 34 и др.).
Деян. 8:3. Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор.
Действията на Савел показват, че той е бил инструмент на Синедриона в преследването на християните и очевидно е бил упълномощен от него, иначе едва ли би се осмелил да влезе дори в къщите на обикновените хора, а тъмниците едва ли биха били на негово разположение. При тези обстоятелства ожесточеността на преследването се засилвала още повече в зависимост от личното фанатично заслепление и ожесточение на Савел, което в съвкупност пораждало изключително трудното положение за Христовата църква.
Деян. 8:4. Ония, прочее, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото.
„разпръснали“. Християните се разпръснали в резултат на гоненията в Йерусалим, но използвали новите условия, за да благовестят за Христос на нови места. По-нататък се отбелязва (Деян. 11:19), че по този начин те разпространяват Христовото благовестие дори във Финикия, Кипър и Антиохия, което оправдава мъдрата забележка на един по-късен църковен писател: „кръвта на мъчениците е семето на християните...“ (Тертулиан).
Деян. 8:5. А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа.
„Филип“ е споменат и по-нататък. Той не е един от 12-те апостоли, а един от дяконите. Както подчертава евангелистът, апостолите не напуснали Йерусалим. Необяснимо би било и изпращането на апостолите Петър и Йоан в Самария, споменато в Деян. 8:14, ако Филип, за когото става дума тук, беше апостол от 12-те. И накрая, още едно място в Деяния ни дава основание да мислим, че тук става дума за един от дяконите – в Деян. 21:8 се говори за дякон Филип, един от 7-те дякони, който благовестял. Това е мнението на св. Йоан Златоуст и блажени Теофилакт за споменатия тук Филип.
„слезе в един самарийски град“. От следващите думи става ясно, че Филип е имал дом и семейство в Кесария (Стратонова, вж. коментара към Деян. 8:40) и очевидно е отивал натам, като по пътя успешно се потрудил в Самария. От Самария, след като е изпълнил всичко, което трябвало да направи тук, той продължил по-нататък - към Кесария, където, както изглежда, останал (Деян. 8:40).
Писателят не уточнява името на този самарийски град. Може би става дума за главния град на страната - Самария, преименуван от Ирод на Севастия, или за друг значим самарийски град - Сихем, където някога Сам Господ посял първите семена на Своето учение.
Деян. 8:6. Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше:
Деян. 8:7. нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха.
Деян. 8:8. И голяма радост биде в оня град.
Деян. 8:9. А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек.
„Симон“. Св. Юстин Мъченик (самият той самарянин от Сихем) казва за Симон Маг, че е от самарянското село Гита или Гитон. Той е бил маг не в положителния смисъл, в който така са наречени персийските мъдреци, дошли да се поклонят на Младенеца Иисус (Мат. 2:1), а в смисъл на магьосник, заклинател, чародей.
Деян. 8:10. Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха: този е великата сила Божия.
„този е великата сила Божия“. Заслепен от успеха на своите вълшебства и изкуства, той се представял за велик човек, още повече изумявал и привличал към себе си тъмната тълпа, която виждала в него „великата Божия сила“ - οὗτός ἐστιν ἡ δύναμις τοῦ Θεοῦ ἡ μεγάλη. Този израз отчасти напомня езика на малко по-късно развилия се гностицизъм с неговото учение за еоните като сили, произлизащи от пълнотата (pliroma) на божеството. За една от тези сили Симон би могъл да се представя и народът вярвал в това.
Деян. 8:11. А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си.
Деян. 8:12. Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени.
Въпреки това продължително и дълбоко увлечение на хората по Симон, силата на проповедта на Филип и неговите чудеса били толкова поразителни, че завладели не само хората, но и самия Симон. Вярата в Симон отстъпи място на вярата в Христос. Хората се кръстили, както и самият Симон.
Деян. 8:13. Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се.
Този, който изумявал толкова много други хора с магьосничеството си - сега сам бил изумен от знаменията и силите, идващи от Филип. Изглежда обаче, че както вярата на Симон, така и удивлението му имали нечисти, плътски, себелюбиви и користни подбуди. Иначе е необяснимо случилото се по-нататък (Деян. 8 и т.н.).
Деян. 8:14. Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана,
„Самария е приела словото Божие“ (δέδεκται ἡ Σαμάρεια τὸν λόγον τοῦ Θεοῦ), тоест, жителите на Самария повярвали в Иисус Христос.
„проводиха там Петра и Иоана“ (от апостолите, които бяха в Йерусалим). В този разказ има няколко изключително важни детайла. „Апостолите“, които са били в Йерусалим и са останали там въпреки преследванията, са чули, че самаряните са повярвали. На тази вяра обаче липсва нещо важно, за да могат вярващите да бъдат пълноправни членове на тялото на Христовата Църква: те не са получили Светия Дух при кръщението - очевидно защото Филип, който ги кръстил, бидейки дякон, не е имал апостолската власт да предава Светия Дух на кръстените. За да компенсират това, апостолите изпращат „Петър и Йоан“ - двамата върховни апостоли. Оттук се вижда, че апостолският сонм действа като една събирателна личност, чиито отделни членове са напълно равноправни, така че дори най-високопоставените сред тях не се смятат за по-висши от целия сонм, а напротив, дори изпълняват безпрекословно неговите поръчения.
Деян. 8:15. които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий.
„и се помолиха за тях“. Изпълнението на поръчението се състояло в това да се отправят молитви за „кръстените и да се възложат ръце върху тях“, което било действието, чрез което Светият Дух слизал върху новопокръстените.
Деян. 8:16. (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.)
Деян. 8:17. Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.
„възлагаха върху им ръце“. Тук се вижда знамението на тайнството миропомазване, което по-късно е заменено от апостолското възлагане на ръце - за да се предаде Светият Дух на кръстените. По този повод св. Йоан Златоуст много хубаво обяснява: „Защо те (самаряните) не получили Светия Дух при кръщението? Или понеже Филип не им го предал, може би отдавайки тази чест на апостолите, или самият той не е имал този дар (да предава Светия Дух на другите), защото е бил от средата на 7-те дякони. Последното е по-вероятно. Когато кръщавал, той не предавал на кръщаваните Духа, защото нямал такава власт; този дар принадлежал само на 12-те… Но как – ще кажат някои – нима те (самаряните) не получили Духа (съвсем при кръщението си)? Те получили Духа за опрощаване на греховете, но Духа на знаменията още не били получили“.
Деян. 8:18. А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари
„Симон като видя“. Очевидно приемането на Светия Дух от вярващите е било придружено от някои видими знамения. Може би те са били особени прояви на духовен възторг или нещо подобно на това, което се е случило с апостолите и другите вярващи в деня на Петдесетница - във всеки случай нещо видимо и забележимо (св. Йоан Златоуст), което е подтикнало Симон към неговия безумен опит.
Деян. 8:19. и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго.
Възниква интересният въпрос: дали самият Симон бил получил Светия Дух заедно с другите повярвали, имайки такива нечисти подбуди и намерения?
Според мнението на тълкувателите Симон все още не успял да получи Светия Дух. Вероятно възлагането на ръцете върху всеки за получаването на Духа изисквало немалко време и се извършвало по определен ред. Поразен от знаменията, придружаващи даруването на Светия Дух чрез ръковъзлагане на апостолите, Симон, без да изчака своя ред, побързал да отправи своето безумно предложение на апостолите.
Блажени Теофилакт казва за него: „Той повярвал не заради вярата, а за да може да върши чудеса. Как е смятал да върши чудеса? Той самият прелъстявал, а също и укротявал бесноватите, и затова смятал, че и апостолите, подобно на него, използват някакво изкуство. Затова и предложил пари. Това била причината да бъде постоянно край Филип – за да не се лиши от този дар“.
Що се отнася до това, как човек с толкова нечисти намерения можело да бъде сред вярващите, на този въпрос отново ни отговаря свети Йоан Златоуст: „Недъгът е бил в Симон от много отдавна; затова той не се освободил от него дори при кръщението. А как е бил кръстен? По същия начин, по който Христос избра Юда...“.
Деян. 8:20. Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий.
„среброто ти да погине заедно с тебе“ – тези думи съдържат заплаха, която показва колко пагубна е постъпката на Симон, ако той не я осъзнае.
Деян. 8:21. Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога.
„Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар“ (οὐκ ἔστι σοι μερὶς οὐδὲ κλῆρος). В славянския превод: „несть ти части ни жребия в словеси се“. Тоест, Симон няма участие в получаването на Светия Дух. Апостол Петър сякаш казва на Симон: Няма да получиш нито дял според мярата, която се дава на всички вярващи, нито целия жребий в мярата, която притежаваме ние, апостолите.
„сърцето ти не е право пред Бога“, тоест обхванато е от нечисти мотиви, мисли и стремежи, които иска да постигне със също толкова нечисти средства.
Деян. 8:22. И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце;
„може би ще ти се прости помисълът“. Това показва сериозността на греха на Симон, който изисква особено усилена молитва и покаяние.
Съзнателното намерение да се купи Божият дар с пари е възможно само при една друга богохулна мисъл – а именно, че Бог може да търгува със Своите дарове.
Деян. 8:23. понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда.
„виждам те изпълнен“ (εἰς γὰρ χολὴν πικρίας καὶ σύνδεσμον ἀδικίας ὁρῶ σε ὄντα). В славянския превод: „в желчи бо горести и союз неправды зрю тя суща“.
„с люта жлъч и окован от неправда“. Апостолът сякаш казва на Симон: Както жлъчката е горчива и отровна, така са и твоите думи и намерения. Душата ти е способна на такива мисли и изказвания, и не само е способна на такива, но е неспособна на обратното – на добрия начин на мислене и действие. Както според древните хора горчивата и отровна жлъчка се отделяла от змията, така и човекът, способен на такава горчива жлъчка в мислите и намеренията, трябва да е достигнал до особено печално и опасно нравствено състояние.
Деян. 8:24. А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте.
Следващите събития потвърждават правотата на думите на апостол Петър колко опасно е нравственото състояние на Симон. На призива чрез усилена молитва и покаяние да се очисти от този грях, Симон отговаря с молба апостолите да се помолят за него, и то само за това, да не бъде подложен на наказание. Това го притеснявало повече отколкото състоянието на душата му. Дееписателят не казва нищо за съдбата на Симон, но историята е запазила за него сведения като за ожесточен враг на християните, който действал срещу апостолите, а апостол Петър се срещнал още един път с него в Рим. Очевидно го постигнала участта, за която му предсказал апостолът.
Деян. 8:25. Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Иерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски.
„Те пък“ – има се предвид апостолите Петър и Йоан, които научили още по-добре новопокръстените самаряни на евангелското учение и засвидетелствали неговата истинност не само с думи, но и с дела.
Деян. 8:26. А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст.
„към юг“ (κατὰ μεσημβρίαν). Това не е било невидимо внушение на ангел към Филип, а видимо явяване на Ангел Божи в Самария.
„който е пуст“ (αὕτη ἐστὶν ἔρημος). Тоест, по този път нямало никакво движение на хора.
„Газа“. Споменатата тук „Газа“ е един от най-старите филистимски градове (Бит. 10:19; Числ. 15:45), разположен югозападно от Йерусалим, близо до Средиземно море. Както сега, така очевидно и по онова време от Йерусалим до Газа са водели няколко пътя, поради което ангелът по-точно обозначава този, който е бил необходим на Филип. Този „пустинен“ път, според тълкувателите, вероятно е минаващият през Елевтеропол.
Деян. 8:27. Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките й съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение,
„един етиоптянин“. Човекът, когото Филип срещнал по пътя, е описан от дееписателя по три начина: „етиопец" "евнух“ и „благородник на царицата“. Първият начин означава не само местоживеенето му, но и неговата националност. Той не е бил роден юдеин, който е живял в Етиопия, а етиопец по рождение. Фактът, че е пътувал до Йерусалим за поклонение и че е чел книгата на Исаия (вероятно в превод на Седемдесетте), показва, че е бил прозелит, а ако е да бил скопец (а според Мойсеевия закон те не са могли да бъдат приемани в обществото на Яхве), вероятно е бил „прозелит на портата“, а не „прозелит на истината“, т.е. от втора, а не от първа степен.
„скопец“. На Изток е евнух е бил пазител на царските хареми и понякога е бил удостояван с най-високите държавни длъжности, както виждаме в този случай.
„Кандакия, етиопска царица“. Етиопия е държава на юг от Египет, където сега се намират Нубия и Абисиния, чийто политически и търговски център е бил Мерое. Тази страна е била управлявана обикновено от жени, които всички са се наричали „Кандакия“, точно както египетските царе са се наричали „фараони“. (Плиний, Естествена история, VI, 35).
„на поклонение“. Като прозелит от портата той имал достъп до храма и можел да принася жертви на истинския Бог, за когото очевидно бил научил от някого от евреите, живеещи в Етиопия. За доброто му религиозно отношение, което го правело достоен и достатъчно подготвен за вярата в Христос, свидетелства фактът, че дори по време на пътуването си той се занимавал с четене на Божието слово.
Деян. 8:28. връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия.
Деян. 8:29. А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница.
„Духът каза на Филипа“. Това очевидно е вътрешно духовно откровение, без външно видимо посредничество, ясно разпознато като заповед отгоре, от Светия Дух.
Деян. 8:30. Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш?
„се затече и като чу, че той чете“ (προσδραμὼν δὲ ὁ Φίλιππος ἤκουσεν αὐτοῦ ἀναγινώσκοντος). В славянския превод: „притек же Филипп, услыша его чтуща.“ Очевидно той е четял на глас, така че Филип е могъл да чуе дори какво точно се чете.
„разбираш ли това, що четеш?“ (ἆρά γε γινώσκεις ἃ ἀναγινώσκεις;). В оригинала въпросът на Филип съдържа известна игра на думи, която от една страна, смекчава донякъде дръзкото обръщение към непознат велможа, а от друга страна, изразеното с частицата „ἆρά γε“ съмнение, че евнухът разбира прочетеното.
Деян. 8:31. Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него.
Филип очаквал отрицателен отговор и наистина не сгрешил. И може би именно заради меката и закачлива форма на въпроса Филип веднага предразположил сърцето на евнуха и го накарал да осъзнае с детска простота и смирение, че не разбира какво чете. Същевременно въпросът подсказва на велможата, че питащият очевидно наистина разбира въпросния пасаж и затова помолил Филип да се качи в колесницата и да седне при него, за да му разтълкува това, което чете. Тук отново е налице нова затрогващо-добра черта в характера на знатния велможа (св. Йоан Златоуст).
Деян. 8:32. А мястото от Писанието, което четеше, беше това: "като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си.
Споменатият тук пасаж от Писанието се намира в Исая 53 и е предаден точно според превода на Седемдесетте, което показва, че евнухът е чел книгата на пророка в този превод, който е бил най-разпространен в Египет по онова време. Както юдейската, така и древната християнска църква единодушно отнасят този пасаж към Месията - Страдалеца за греховете на света (срв. Мат. 8:17; Марк 15:28; Иоан 12 и т.н.; 1 Пет. 2 и т.н.). Смисълът на това място е: „като овца бе воден на клане“ („на жертвоприношение“), „и както агнето пред стригача си е нямо, така и Той не отваря устата Си“ (т.е. за оплакване, упрек или изразяване на несъгласие).
Деян. 8:33. При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята".
„При унижението Му“ (ἐν τῇ ταπεινώσει αὐτοῦ ἡ κρίσις αὐτοῦ ἤρθη·). Това е съдът, на който Той сам се оставил, вземайки греха на всички хора.
„Но рода Му кой ще обясни“. Кой може да обясни Неговото раждане, произхода Му – от вечност от Отец без майка, и във времето – от майка без баща.
„Защото се отнема животът Му от земята“ (αἴρεται ἀπὸ τῆς γῆς). Този израз има връзка с горния въпрос: При такъв произход, при такава непостижимост на Неговия живот, земният Му живот е отнет, т.е. прекъснат е от кръстните страдания (за издигането на Кръста подсказва формата на самия израз: „отнема се от земята“).
Деян. 8:34. Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого?
„скопецът заговори и каза на Филип“ (ἀποκριθεὶς δὲ ὁ εὐνοῦχος τῷ Φιλίππῳ εἶπε). По-точният превод е: „Но скопецът каза на Филип в отговор“.
„моля те“. Т.е. обясни ми.
Деян. 8:35. Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса.
„отвори устата си“. Това придава известна тържественост на речта, подчертава се особената важност на Филиповото благовестие за Иисус.
Деян. 8:36. И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
Този въпрос показва, че проповедта на Филип е била подробна и внимателно възприета от слушателя му, който е поискал да стане последовател на Иисус Христос.
„стигнаха до една вода“. Това място не е известно. Вероятно е било някъде между Елевтерополис и Газа.
Деян. 8:37. А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, - може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий.
Деян. 8:38. И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го.
Деян. 8:39. Когато пък излязоха из водата, Дух Светий слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.
Само няколко древни гръцки ръкописа (които нашите славянски преводи следват) четат този пасаж по този начин. В повечето ръкописи и преводи, които ползват повечето тълкуватели, в това число св. Йоан Златоуст и блаж. Теофилакт, на това място се казва просто: „Светият Дух грабна Филип“.
Трудно е да се обясни на какво се дължи тази разлика – дали от добавка в някои кодекси, или от пропуск в други. По-вероятно е обаче първото – т.е. да е имало добавяне от страна на следващите преписвачи на пропуснатото в дееписателя упоменаване на слизането на Светия Дух върху кръстения човек. Това слизане, необходимо и в случая изключително, би могло да стане и без видимото възлагане на ръце, както при кръщението на Корнилий и домашните му, а дори и преди кръщението (Деян. 10 и др.), защото според думите на Господа (Йоан 3:8) „Духът, където пожелае, диша…“ (В гръцкия оригинал: „Τὸ πνεῦμα ὅπου θέλει πνεῖ“, в българския синодален превод: „Вятърът духа, дето иска“).
„Филипа грабна“ (Πνεῦμα Κυρίου ἥρπασε τὸν Φίλιππον). Буквално: „Духът Господен грабна Филипа“. Глаголът „грабна“ показва особено свръхестествено действие – мигновеното изчезване на Филип, след което той се „озовава“ в Азот. Св. Йоан Златоуст казва по този повод: „Това се случва, за да стане явно, че станалото е дело на Бога, тъй че евнухът да не си помисли, че Филип е обикновен човек. Филип също получил от това голяма полза, защото онова, което бил слушал за пророците – Авакум, Йезекиил и други (Дан. 14:36-39), видял изпълнено върху себе си, оказвайки се мигновено преминал дълъг път“.
„радостен продължи пътя си“. Евнухът бил радостен заради всичко, което му се случило – заради това, че се кръстил, приел Светия Дух, станал ученик на Господ Иисус Христос, както и заради чудния начин, по който се осъществило всичко това.
Църковното предание е съхранило името на този велможа - Индих, както и някои сведения за съдбата му. След завръщането си в страната си той бил първият проповедник на Евангелието там и обърнал мнозина, включително и господарката си, царицата, като я покръстил (Никифор Калист, Църковна история II, 6).
Деян. 8:40. А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.
„Азот“ както и Газа, е един от 5-те главни града на филистимците на север от Газа и на запад от Йерусалим, на 50 версти от него, близо до Средиземно море. Сега там е селището Есдуд.
„дето минаваше, благовестеше“. От Азот пътуването на Филип продължава вече по обичайния начин, на север, към Кесария. По време на това пътуване, за да благовести, той трябвало да посети градовете - Акарон, Ямния, Йопия (Яффа), Аполония и др.
„стигна в Кесария“. В Кесария Филип очевидно е имал постоянно местожителство (Деян. 21 и сл.). Това бил голям известен град край Средиземно море, на 100 версти северозападно от Йерусалим, седалище на тогавашните римски прокуратори на Юдея; построен е и наречен така в чест на Цезар Август от Ирод Велики, на мястото на някогашната крепост Стратон, поради което Кесария се нарича още Кесария-Стратонова, за разлика от палестинската Кесария-Филипова на мястото на древната Панея. По-нататък Кесария Стратонова често се споменава от дееписателя.