Мобилно меню

4.9265306122449 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (245 Votes)

D3AD0B7DBA55F24186EC35154584072D    По повод 50-годишнината от смъртта на
Нюйоркския митрополит Андрей – 9 август 1972 г. 

Народна поговорка казва: „Доброто начало е наполовин свършена работа“. Ако вземем началото на архипастирското служение на Велички епископ Андрей като епархийски владика на новосъздадената от Св. Синод на БПЦ в 1938 г. българска епархия в САЩ и Канада, съвсем ясно ще видим защо служението на новия епископ и после митрополит чак до блажената му кончина през 1972 г. е било изпълнено с трудности, въздишки, недоволства, клевети, протести и всякакви закани. Как е издържал горкият тридесет и четири години, само Бог и той самият си знаят. Ние днес четем и благоговеем в духа на друга поговорка: „Краят добър ли е, всичко е добро!“.

Ето началото. Според брошурата „Епископ Андрей сближеният емисар в Америка“, издание на ЦК на МПО (Централния комитет на Македонските политически организации) в САЩ, Канада и Австралия (юни 1938 г., Индианаполис, Индиана. Printed by „Macedonian Tribune“, Indianapolis, Indiana), емисарят на Кьосеиванов,[1] както са наричали еп. Андрей, се подигравал с трогателното родолюбие на македонските изгнаници в Америка. Обвинявали го, че много искал да ги притегли под крилото на предателската политика на сърбофилите в България. „Ние плюем на тази негова политика“, четем в брошурата, където пише още: „Епископ Андрей, който беше изпратен да ни отклонява от изпълнението на нашето съкровено въжделение – свободна и независима Македония, е напълно отречен от нас“.

4.9014084507042 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (71 Votes)

АникитИма имена на библейски личности или на светци, които в съвременната българска църковна книжнина (включително и в електронните издания) се срещат в необичайни и дори погрешни форми.

От тях най-често се бъркат имената от еврейски (съответно библейски) произход като Захария, Софония, Малахия, Анания, Азария и много други. Те по своя произход имат завършек на –иа(х), съответно в латинска транслитерация –ia(h), т. е. с едно леко, придихателно „х“ накрая. Затова не е правилно те да се уеднаквяват в завършека си с имената в български, дошли от църковнославянския език, където пък са влезли от старобългарски и още по-назад – от гръцки език като Методий (Μεθόδιος), Григорий (Γρηγόριος), Анатолий (Ανατόλιος) и мн. др.

Позволявам си да отворя скоби тук и да кажа, че макар в „гражданския“, светския български език тези имена да се пишат без „й“ накрая (Методи, Григори, Анатоли), в църковния съвременен български това „й“ го пазим, защото е исторически обосновано. А това „пазене“ се зачита и от редица издателства и медии у нас, макар и след съответни разяснения, както става и в други случаи на отклонения от официалния български правопис, защищаван от Института за български език на БАН. Първите подобни отклонения бяха направени още в края на 70-те години на 20 в. от (държавното) издателство „Народна култура“. Тогава в консултантските си бележки под черта към преводни романи на европейски класици и съвременни писатели авторът на тази статия успя да наложи писането на Бог и Господ с главна буква (става дума за книги като Името на розата от Умберто Еко, Изкушенията на свети Антоний на Гюстав Флобер и др.). От днешна гледна точка този малък „успех“ може да изглежда смешен, но тогава в това нямаше нищо смешно.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (25 Votes)

1297 b 2На 13 февруари Църквата чества свещената памет на двама важни светци от апостолската епоха – Акила и Прискила. Тази свята съпружеска двойка се споменава в писмата (или посланията, както още ги наричаме) на св. апостол Павел, защото са допринесли много за мисията на апостола сред езичниците.

Те са били от еврейски произход и първоначално са живели в Понт, в северната част на Мала Азия, но по-късно са се преселили в Рим. Имената им са латински, макар и да са дошли в нашия библейски текст в гръцката си форма. По онова време на римско господство не е било необичайно евреи да носят латински имена. Акила е гръцка форма на латинската дума „аквила“ – орел, т. е. името му е сходно с нашето Орлин. А името Прискила (Присцила) произлиза от прилагателното „прискус“, което означава „стар“, „древен“, но и „искрен“, „прям“. По занаят са били майстори на палатки, правели са специални платове за тях и след това са ги съшивали. Това занятие е било доходоносно, защото римската войска по необятната империя непрекъснато е имала нужда от палатки. През 49 г. сл. Хр. обаче имп. Клавдий (41-54 г.) изгонва евреите от Рим с мотива, че се били карали „заради Христос“. От това свидетелство, което е важно за историята на ранната Църква, става ясна причината за гонението, което евреите са подбуждали срещу християните.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (35 Votes)

1542 nНа 20 януари честваме паметта на св. Евтимий Търновски. По този повод публикуваме откъс от  предстоящето за публикуване историко-археологическо изследване на главен асистент д-р Венцислав Каравълчев, преподавател в БФ на СУ „Св. Климент Охридски“, за съдбата на последния български патриарх от Второто българско царство, за неговия гроб и мощи в Бачковската света обител.

Предисторията

В далечната 1905 г. на 24 октомври в Бачковския манастир е назначен нов игумен – йеромонах Паисий (Пастирев), който заменя на този пост отец Пахомий. Йеромонах Паисий (впоследствие архимандрит) се заема с голямо усърдие да уреди древната обител, въздигната от византийския пълководец Григорий П(Б)акуриани в чест на Успението на Пресвета Богородица. Той показва и голяма ревност към изучаването на историята и старините на поверения му манастир. Йеромонах Паисий започва да събира различни сведения, истории, предания и естествено да се допитва до по-старите манастирски братя. Един от тях, о. Методий, клисар на манастира, споделя, че е чул от възрастна жена от Станимака (Асеновград) за едно определено място в нартекса (притвора) на голямата манастирска църква, където някога непрекъснато горяло кандило и там не бивало да се стъпва, тъй като отдолу бил погребан светец. Всичко това е подробно описано и документирано и от самия о. Паисий, и от специалната комисия, назначена от Св. Синод, която е натоварена да разследва сензационното, а всъщност, както ще видим, много закономерно откритие.[1]

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (57 Votes)

MenasЕдно от най-прочутите места за поклонение в епохата на ранното християнство е бил градът Абу-Мина в Египет. Разположен на 45 км югозападно от големия пристанищен център Александрия, там през цялата година са се стичали хиляди християни от цялата Римска империя. Манастирският комплекс Абу-Мина е бил едно от най-известните места за лечение в античния християнски свят, редом с християнските центрове в Константинопол на св. Козма и Дамян, св. Терапон и св. Артемий и църквата на св. Текла в Селевкия. Според разпространената практика в тези храмове са нощували стотици християни, надявайки се да бъдат изцелени от своите болести. На много места в империята – в Милано, Рим, Йерусалим, в Марсилия, Хайделберг и др. – археолозите са открили малки глинени бутилки с гравирани върху тях име и образ на светеца. Те са служили за пренасяне на светена вода и елей от мястото за поклонение.

Св. Мина Котуански е бил християнски подвижник и мъченик, умрял в края на 3 и началото на 4 в. Неговото житие е достигнало до нас във версии от петия и по-късни векове. Мина се е родил в Египет през 285 г. в гр. Никиу, близо до Мемфис. Неговите родители са били ревностни християни, но бездетни. Баща му се е казвал Евдоксий, а майка му – Евфимия. На един от празниците на Божията майка Евфимия се помолила горещо пред една нейна икона да има син. От иконата дошъл глас, казващ „Амин“. Няколко месеца по-късно Евфимия родила син и го нарекла „Мина“ в памет на чудото пред Богородичната икона.

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики