Мобилно меню

4.9252336448598 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (107 Votes)

875487 936x560Свещ. Георгий Еделщайн споделя в едно скорошно интервю, че е потърсил църковното служение по време на съветската епоха, отчасти защото е вярвал, че Църквата е единственото пространство в СССР, където човек може да се чувства свободен от натиска на държавната идеология. „Сега разбирам, че съм грешал“, добавя той.

Всъщност грешката е разбираема. Колкото и да се опитват тогавашните църковни йерарси да се „борят за мир“, колкото и да подкрепят „линията на партията и народа“, Църквата все пак е оставала чужда и преследвана. А християните по онова време са имали само една цел – да създадат остров на духовна свобода поне на тази малка територия. Като противовес на съветската идеология често е заставало това, което тя заменя: монархизмът, имперската църква и дореволюционното православие, така успешно митологизирано от Иван Шмельов и Евгений Поселянин.

Тогава малцина са знаели горчивите редове от спомените на Сергей Фудел за духовния упадък на Православната църква и обществото в навечерието на революцията, за монасите от Толганския манастир, които са излизали да пушат по време на литургия, за другите хора, които „в мнозинството пребивавали в поразително спокойствие в състояние на сито благополучие“, за взаимната омраза и угасващата любов, за сълзите от самота и ужаса от църковната действителност, с които са били препълнени писмата на св. Игнатий Брянчанинов.

4.8202247191011 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (89 Votes)

photo1655461727 1 768x575

Свещ. Георгий Гуляев, бивш прессекретар на Донецка епархия, разказва как се е развил църковният живот в Херсон по време на руската окупация от края на април до ноември м. г., за различните реакции на свещениците, за верността към Христос и предателството към събратята. Събития като описаните обясняват и сложната ситуация, в която се оказа УПЦ.

Не знам дали учителите, полицаите, професионалните политици и журналистите биха написали нещо подобно за своите колеги, но аз ще се опитам да кажа няколко думи за моите събратя и небратя. Защото изглежда, че няма кой друг да пише, а времето е малко.

Нека ви напомня, че нахлуването на Русия на 24 февруари 2022 г. беше пълна изненада за всички, освен за военните. Обикновените „цивилни“ бяха в шок и в рамките на няколко дни Херсонска област, включително областният център, беше завладяна от окупаторите. След като смазаха съпротивата на военните, разстреляха участващите в териториалната отбрана, руснаците очакваха да получат хляб и сол от „благодарните херсонци, освободени от укронацистите“. Вместо това обаче получиха ежедневни проукраински митинги в Херсон и областта, които само месец по-късно бяха разпръснати с автомати, шумови гранати и арести на активисти. На тези митинги присъстваха и свещеници от УПЦ. Моите братя стояха с плакати „Не на войната!“. После при тях дойдоха от Федералната служба за сигурност (ФСБ) и ги поканиха „на разговор“.

4.9633027522936 1 1 1 1 1 Rating 4.96 (109 Votes)

Cyril HovorunВъв Волос завърши международната конференция „Мисията и Православната църква“, събрала православни богослови от целия свят, които обсъждаха богословски и актуални проблеми на църковния живот в десетки секции. Една от темите, предизвикваща най-голям интерес, беше „Войната и мирът“, като нейният фокус беше върху доктрината за „руския свят“, която в момента е основната идеология на войната на Русия срещу Украйна. Още в началото на руското нахлуване в съседната държава Академията за богословски изследвания във Волос формулира няколко тези за характера на тази идеология, които станаха изключително популярни в православните среди (виж тук и тук). В този богословски текст „руският свят“ е определен като ерес на основата на етнофилетизма. Дискусията по въпроса ерес ли и доктрината за руския свят или е политическа идеология продължава вече няколко месеца. На завършилия богословски форум във Волос с особен интерес беше посрещнат докладът на архим. Кирил (Говорун), чиято гледна точка може да се обобщи в следните няколко точки. По-конкретно той твърди:

„1. Ако под ерес разбираме тринитарните или христологическите заблуди, обсъждани между четвърти и седми век, тогава „руският свят“ не би могъл да се квалифицира като ерес. Ако обаче се върнем към времето на св. Ириней Лионски, когато християнството се сблъсква с враждебния езически гръко-римски свят, можем да направим някои паралели с учението за „руския свят“.

Според мен и двата свята са дуалистични и основани на принуда и смесица от религия и политика. Тези особености са въплътени в религиозните течения, които мъченикът Ириней и неговите сподвижници определят като ереси. Мисля, че в същия дух може да се подходи и към доктрината за „руския свят“.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (67 Votes)

prodosiaГледайки случващото се, човек все по-често си задава въпроса: защо Бог остава безучастен? Този въпрос е особено мъчителен, ако не се съмнявате в съществуването на Бога. Как може един всемогъщ, милостив и любящ Отец да търпи случващото се? Защо Той не ограничи злата воля на хората? Защо, държейки живота на всеки човек в ръката си, Той не го отнема от онези, които унищожават своите братя и сестри с десетки хиляди? Защо Той не се намесва, когато безпомощните са измъчвани, изтезавани, подигравани?

Тези въпроси възникват най-вече в моменти на големи сътресения, когато сред хората се появява някой, който е способен да изпълни ако не целия свят, то значителна част от него със злоба и омраза в името на своите прищевки.

По това такива личности приличат на Христос, но с точно обратния знак: както Христос е донесъл любовта в света и му е дал възможност да се промени, така анти-Христите променят света и сърцата на хората с омраза. Но това не дава отговор на въпроса: как Бог може да допуска това?

4.8987341772152 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (79 Votes)

indexРуският свещеник Сергий Чечаниев от Санкт Петербург публикува в „Русская линия“ своето мнение по въпроса „Кого трябва да екзекутира президентът Путин“. Зловещата статия потвърждава все по-очевидната истина, че Русия възражда съветския тоталитарен режим с присъщите му методи на масово избиване на „външните и вътрешни врагове“. С тази разлика, че сега православните свещеници не са обект на кървавите репресии, но им е отредена ролята на техни пропагандатори…

И така се изпълнява казаното в Лука 11:25-26 за повторното завръщане на бесовете с още по-голяма сила там, където милостта на Бога не е била оценена и „в пометения и нареден дом“ Господ не е намерил прием: „Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и, като не намира, казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох. И като дойде, намира я пометена и подредена. Тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото“. Няма нищо по-зловещо от това долните думи да звучат от устата на православен свещеник.

Ето и откъс от текста на свещ. Сергий Чечаниев в популярното пропагандистко издание, на който досега не е реагирал критично нито един представител на РПЦ.

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики