Мобилно меню

4.7685950413223 1 1 1 1 1 Rating 4.77 (121 Votes)

Дугин„Сред десетките мислители от късната съветска епоха Дугин беше най-младият и най-кръвожадният. За да осъществи метафизическите си планове, му беше нужно да залее с кръв половината земно кълбо – западното“, пише руският философ и литературовед Михаил Епщайн. Мрачната метафизика на Александър Дугин е популярна освен в някои политически кръгове у нас, които издават на български език негови трудове, но също и в богословски среди, които виждат в нея „християнски“ отговор на съвременната цивилизация. В тези църковни среди той легитимира своята човеконенавистна утопия чрез яростната критика на западната култура. В неговото окултно по същността си учение се използва немалко „християнска“ лексика, изтръгната от нейния евангелски и църковен контекст. Според мнозина именно идеологията на Дугин вдъхновява войната на Русия срещу Украйна като прелюдия към една световна и унищожителна за човечеството война.

Когато научих за зверствата на руските военни в Буча, изпитах понятен ужас, но не бях изненадан. На какво да се учудвам? Та нали познавам отдавна възгледите на Александър Дугин! Същият, който през 2014 г. във връзка с нахлуването на руската армия в Крим и Донбас изрече, обръщайки се към студентите: „Да се убива, да се убива и да се убива. Никакви други разговори не са нужни. Като професор мисля така“. Дугин привлече вниманието ми много по-рано, в началото на 90-те, когато пишех книга за най-новите течения в руската мисъл (тя излезе на английски в два тома: „Феникс на философията“ и „Идеи срещу идеокрацията“). Сред десетките мислители от късната съветска епоха Дугин беше най-младият и най-кръвожадният. За да осъществи метафизическите си планове, му беше нужно да залее с кръв половината земно кълбо – западното. А ако Западът не се подчини, Дугин планираше да взриви целия свят, тъй като небитието според него е в края на краищата по-добро от битието. Битието разделя хората, а небитието ги обединява.

4.969696969697 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (132 Votes)

1534 800Прот. Роман Савчук, клирик на Московска епархия и сътрудник в Издателския съвет на РПЦ говори за духовните измерения на днешната световна криза: Свидетели сме на падането на още един Рим. Бог допуска да се унищожи всичко, което може да се превърне в идол. И може би това е вечен религиозен закон.

Има теми, по които е много трудно да се пише. Те са трудни, защото не само засягат основите на твоя мироглед, но и са в основата на целия ти житейски опит в светоусещането и търсенето на своето място в света. Израснах в Украйна. По произход, манталитет и самоидентичност винаги съм се определял като украинец. Говорех и мислех на родния си език – украински. С изключение на телевизията и първите три години от живота ми в Якутия, рускоезичната среда не беше моя.

След като завърших училище, постъпих в Киевския университет по строителство и архитектура. В нашата група от над тридесет души аз бях единственият, който не преминаваше на руски при личното общуване. Дори съквартирантът ми, момче от Тернопол, за моя пълна изненада успяваше да общува на руски с момчетата от Киев, които знаеха украински. Не преминавах на руски език не защото го намирам за неприемливо или защото съм националист. Съвсем не. Просто смятах, че нямам опит в говоренето на руски и че всякакви опити за имитация биха били комична пародия. В същото време смятах, че ситуацията, при която моите приятели ми говорят на руски, а аз на украински, е съвсем нормална. Ако на хората им беше по-удобно да говорят на руски, нека го правят, докато на мен ми беше по-удобно да говоря на украински.

4.8882681564246 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (179 Votes)

photo 2022 03 22 17 10 18Публикуваме и третия текст, посветен на духовната криза на християните в Русия. Насилието над съвестта предизвиква различни реакции, някои от които болезнени и крайни. Този текст разказва как не бива да се говори на хората, как пропагандата убива не само силата на църковната проповед, но и душата на човека. За християните, и особено за църковните пастири, е важно да наричат нещата с истинските им имена, за да могат да направят нравствен избор.

Ето, войната достигна и до нас. Когато казвам това, нямам предвид картина от телевизора, а истинската болка и трагедия. Наскоро отец А. разказа публично историята на една жена, която загубила вярата си, след като получила писмо за смъртта на сина си, участвал в „специалната операция“ в Украйна. Тя изпаднала в нервен срив, загубила вярата си и помолила един познат младеж да върне нейните домашни икони в църквата.

„Защо Бог не ми помогна, след като се молех?“ – такъв е въпросът на нещастната жена към Бога. Може би това е бил единственият ѝ син, надежда и подкрепа в този свят на майка си, която вече била в напреднала възраст.

Защо се получи така? От Русия беше отнет „свещеническият жезъл“, като нямам предвид само тези, които отслужват тайнствата, а и онези, които със своето мъдро слово и съвет участват в живота на обществото и на конкретните хора.

Гласът на Църквата, който предупреждава за стъпки и решения, които не са угодни на Бога, не се чува. Нейният глас съвсем се слива с гласа на официалната държавна пропаганда, която предава волята на светската власт.

4.926267281106 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (217 Votes)

507Свещ. Йоан Бурдин от Костромска епархия на РПЦ стана първият руски свещеник, съден по новия закон за „разпространение на невярна информация за специалната операция в Украйна“. Един репресивен закон, който легитимира репресиите и доносничеството. О. Йоан беше арестуван по сигнал на негов енориаш, който се възмутил, че енорийският му свещеник се обявил срещу войната. Оттогава измина повече от месец, свещеникът е освободен от енорийска дейност „по искане на енориашите“. О. Йоан продължава да проповядва, но в думите му няма обида, нито осъждане. Публикуваме този негов текст като втори в нашата поредица, която показва как руските свещеници и миряни оценяват духовната криза, пред която са изправени. Това е неговият съвет към християните, които изпитват дълбока болка от случващото се в РПЦ и го усещат като предателство на Христос.

Недостойното поведение на пастирите поставя пред много членове на Църквата въпроса: може ли да се ходи на църква, да се приемат тайнствата, ако свещенството не спазва евангелските заповеди?

Особено сериозни съмнения възникват в случаите, когато духовенството изрича думи, изпълнени с ненавист и злоба, твърдейки, че са в синхрон с евангелското учение. Какво е това, ако не хула срещу Светия Дух (Мат. 12:31)?

Къде слепите водят слепците, ние знаем. Все по-често обаче хората, които не са загубили способността да различават добро от зло, които не са загубили милосърдието и съвестта си, питат: а няма ли и аз да падна в същата яма, ако остана член на това заблудено стадо? Достатъчно ли е това, че не приемам със сърцето си нечии кощунствени думи и постъпки? Още повече, че и Писанието казва: „Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери“, казва Господ Вседържител“ (2 Кор. 6:17-18).

4.9672727272727 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (275 Votes)

Screenshot 2022 02 28 at 12 24 41 Как да останем хора тези дни 2На Великден ми попречиха да кажа на украинците, че тяхната болка е наша болка, а на руснаците, че тяхната скръб и техният срам са моя скръб и мой срам. Днес след Литургията имах среща с младо семейство – граждани на Украйна, избягали от окупирано селище близо до гр. Ирпен край Киев. Наложило им се да бягат заедно с децата си с вдигнати ръце. Къщата им е разграбена от мародери, а бизнесът им е отнет от партньори.

Всеки ден войната от различен ъгъл ни бомбардира със своите сводки, сервира ни какво ли не. Да избягаш не е възможно, дори когато не си съгласен със „скъпите коли“ на бежанците или негодуваш от факта, че „им се помага, когато в страната ни има толкова нуждаещи се“. Пак си въвлечен, ако не пряко в самата война, то в това, което тя е донесла на нашата земя.

Война е.

Страшна е. Разделя, убива, руши, граби, лъже, пропагандира, манипулира, обезсилва, ранява. Умножава греха и добродетелите.

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики