Мобилно меню

4.83333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (30 Votes)

IMG 20170422 152145Това е общо взето животът на един монах. Или на една монахиня. Години и десетилетия живеят в „страстната седмица“, а завършват земния си път в „светлата седмица“. В дадения случай нещата не само метафорично, но и реално така се случиха. Но да започнем отначало.

Севда беше останала без баща още преди да я роди майка й, също Севда. Много я обичала и сигурно затова е решила да я кръсти на себе си – Севда, тоест Любов. Името не било напразно. Защото целият живот на младата Севда бил изтъкан от любов. Двете живеели в немотия, но майка й я възпитала в Христовата любов. Затова макар Севда от млада възраст да пожелала да отиде в манастир, не го сторила, докато била жива майка й. Старата Севда боледувала години наред и добрата й дъщеря от любов останала край нея до сетния й час. А после, вече 42-годишна, отишла под покрова на Божията майка – в Ресиловския манастир.

4.26315789474 1 1 1 1 1 Rating 4.26 (38 Votes)

13Почитай баща си и майка си,

за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята[1].

Наскоро гледах едно предаване, където за пореден път бе показана грозната страна на живота у нас. Ставаше въпрос за отношението към старите хора, за това как някои неграмотни и лишени от разум индивиди издевателстват над възрастните и беззащитни наши съграждани. Каква беше ситуацията - дядо на достолепна възраст, в отдалечено село, е пребит и ограбен, а извършителят на злодеянието е заловен. Местният полицай съобщава на възрастния човек, че откраднатите пари ще бъдат възстановени, което предполага благоприятен завършек на репортажа.

Силно впечатление обаче ми направи реакцията на възрастния човек, който отговори на полицая с цялата дълбочина на преживяната душевна болка, че не парите са важни, а липсата на човещина. Колко бе прав добрият старец... Наистина, накъдето и да се обърнем, виждаме грозното лице на безчовечността сред нас. Нехуманното отношение към възрастните хора безспорно е един от основните показатели за нраствения упадък на нашия народ, който все повече се отдалечава от завещаната ни от векове Христова принадлежност. Ние като че съвсем затъмнихме своята изначално заложена богообразност и престанахме да имаме правилно отношение към другия.

4.42857142857 1 1 1 1 1 Rating 4.43 (42 Votes)

382Това, струва ми се, беше едно по-различно послание на българския патриарх и Светия Синод по случай Възкресение.

Вяра и култура не са едно и също нещо. Това ни каза посланието. Учението и спасението са различни неща, макар и двете да имат силна връзка с хуманността, с човеколюбието. Ясно и образно видяхме да се дели нещо – но не за да разделя хората на групи според някакъв признак, а за да покаже посока, направление. Каза ни: ти можеш да стоиш в едното, но можеш и да се придвижиш към другото.

Словото за Възкресение ни напомни, че споделя нещо повече от вековна мъдрост и хуманна доброта. Заяви, че християнското свидетелство не може да се впише само като наследство на един или друг от „многобройните учители, които човечеството познава в своята хилядолетна история. Един от онези, с чиято мъдрост е изпълнена съкровищницата на човешката култура”. На кого ще му се стори, че това е говорене от името на една извънредна, изключителна позиция? И какво ако е така – не се ли отличава тъкмо по това патосът, с който говори църковният оратор?

И в същото време, благодарение на тази смели изрази, в патриаршеското послание се даде друг знак – за свободомислие. Противно на очакванията за консерватизъм, които често се прилепят към образа на църковните институции. Християнското мислене е загрижено за културата на света – това ни се каза. Че натрупването на знание е ценност; че изброяването на разнообразни пътища към усъвършенстване на човека е скъп продукт на човешката история. Че на хуманност и любов, състрадание и взаимопомощ може да се учи на всички езици и във всички точки на историята – всичко това беше заявено и поставено пред очите на всички. И тази позиция е различна от представите за втвърдени, непомръдващи догми, които са уж в противоречие с настоящето.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (2 Votes)
gallup wingia logoВ навечерието на големия християнски празник Възкресение Христово водещата глобална изследователска асоциация „Галъп интернешънъл“ публикува данни от световно сравнително изследване в 68 държави между 66 хиляди души за нивата на религиозност, както и за вярванията по света. По-надолу в това съобщение са подробни таблици по двата въпроса – по демографски групи и по държави в азбучен ред.

62% от хората по света се определят като религиозни, 25% се определят като нерелигиозни, 9% избират опцията атеисти, а останалите не могат да отговорят.

Религиозността по света

При хората с по-високи доходи религиозните са 50%, докато при хората с по-ниски доходи делът на религиозните достига до 66%. Тенденцията е същата и при образованието. 49% са религиозните сред високообразованите, а сред хората с ниско образование – 83%.

Най-религиозните страни са Тайланд (98% определящи се като религиозни) и Нигерия (97%), следвани от Косово, Индия, Папуа Нова Гвинея и Кот д‘Ивоар (всички с по 94%).

Китай е най-малко религиозната страна – 23% се определят като нерелигиозни, а 7 от 10 души там се определят като убедени атеисти. Само 9% в Китай се определят като религиозни. Други малко религиозни страни са Швеция, Чехия и Обединеното кралство. 

4.81818181818 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (22 Votes)

15 35След терористичния акт в Петербургското метро, при който загинаха 11 и бяха ранени 50 човека, отново на преден план излизат въпросите как да се справим с болката, как да приемем случващото се нещастие, защо Бог допуска злото? Дали вярващите хора могат да намерят смисъл в ставащото и да открият духовна поука? Руският сайт “Православие и мир” търси от свещеници отговорите на тези въпроси.

Протоиерей Алексий Умински:

IMG 7161 1 600x413Какво да кажа за случилото се? Може само да плачем и да се молим. Не е възможно непрекъснато да обвиняваме и упрекваме Бог – Ти къде беше, къде беше?

Ние живеем в свят, в който всяка наша дума, всяко наше действие се отразяват на света. Всяка голяма война започва със скандала в комуналната квартира. Но ние не мислим за това, не го забелязваме.

В крайна сметка ние сами си организираме войните и терористичните актове едни срещу други – макар и малки, микроскопични, но страшни. Когато си отмъщаваме един на друг, когато воюваме помежду си, когато мразим, ненавиждаме, не си прощаваме. Това са терористични актове в нашия живот, но ние не ги забелязваме, защото те са с хомеопатичен размер.

Такива терористични актове ние си организираме ежедневно – чрез оскърбление, проклятие, с желанието ни другият да умре. Те се случват в света постоянно, случват ни се ежедневно, но ние им обръщаме внимание и ги приемаме като трагедия едва когато достигнат огромни размери.

 

И рече старецът...
"Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: "Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?" Тогава чух глас, който ми рече: "Смирението." "
Св. Антоний Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.