Мобилно меню

4.77419354839 1 1 1 1 1 Rating 4.77 (62 Votes)

nedelia na hananeikata„Не е добре да се вземе хлябът от синовете и да се хвърли на псетата“. С тези думи Христос привидно отказва на хананейката-езичничка да изцери дъщеря й, независимо от молбите и сълзите на жената, защото тя не е от богоизбрания израилски народ. Учениците Му,  като порядъчни евреи, презират чужденците и езичниците, и молят Учителя си: „отпрати я, защото вика подире ни“ (Мат. 15:23).

За тази евангелска случка напомни вчерашната грозна сцена в град Елин Пелин. Гневното население молеше кмета, радетел за православно вероучение и сам катехизиращ се от няколко години, да изгони семейство от възрастни сирийци и сина им от техния град. Те се позоваха на това, че турци (разбирай мюсюлмани) в техния град не е имало и няма да има. Сигурно в този момент тези гневни българи най-силно са се изживявали като православни християни в иначе атеистичния си живот. Издигнатият от патриотични формации кмет на града, който също се смята за православен християнин, счете за свой дълг да откаже гостоприемство на странниците, прогонени от войната, и да ги отпрати, защото предизвикват скандали. Постъпката му е напълно в духа на днешния български патриотизъм и неговото разбиране за православно християнство. Но то е точно противоположното на това, на което учи Христос.

4.575 1 1 1 1 1 Rating 4.58 (40 Votes)

472"Изпитвам тревога, но не за страната, а за Църквата. Заплашват я различни опасности, но главната опасност се състои в това, че тя все по-малко е Църква Христова, говорейки за всичко, но не и за Христос, служейки на всичко, само не и на Христос".

Известният руски свещеник и професор по църковна история прот. Георги Митрофанов коментира протестите на жителите на Петербург срещу решението на местната управа да предаде на Църквата един от историческите храмове-музеи в града, Исаакиевския събор. През последните два месеца тази тема е една от водещите в руската светска преса, тъй като жителите на Петербург масово се възпротивиха на тази идея, което доведе до конфронтация с Църквата. Опитвайки се да обясни неочаквано острата реакция на обществото, отец Георги Митрофанов заявява в свое интервю:

4.8 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (20 Votes)

anastasios cnn greece7Отварянето на пътя за идването на Божието царство в сърцата на хората и в историята не е нещо просто и лесно. Има цена. Този, който реално иска да се потруди за разпространението на благовестието, трябва да е решен на болка и злострадание. Не съществува християнство без кръст. Нито християнски и мисионерски живот без съразпъване с Христос.

Тези, които търсят комфорта, мощта на този век, светските богатства и привилегии, не могат да бъдат истински „синове“ и проповедници на Божието царство. Аскетическото предание на Православната църква е постоянен и екзистенциален протест срещу лесното и приспособено християнство, което с думи възпява, а на дело избягва или дори враждува с Христовия кръст (Фил. 3:18).

Из "Мисията на Православната църква"

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (48 Votes)

25 oИ тъй, като оставите всяка злоба и всяко коварство,

всяко лицемерие, завист и клевета... (1 Петр. 2:1)

Все по-често ми прави впечатление, че онези, които мислят и говорят за Бога, и считат себе си за християни, водят по-труден живот. Няма да бъде преувеличено, ако се каже, че днес подобни хора биват възприемани като „аутсайдери“ поради нежеланието им да се вместят в наложените рамки, да се впишат безконфликтно в модерните тенденции. Разбира се, такива човеци все по-рядко се срещат, да не кажем, че те просто са на изчезване. Те сякаш живеят своята Христова принадлежност самостоятелно, самотно, пазейки се от възможните течения, продиктувани от изкушенията на света. Вярвам, че докато ги има тези Христови последователи, светът няма да погине.

Не по-малко тревожно е и другото съвременно явление: масовото налагане на различни стереотипи за християнска идентичност, които обаче са противни на християнското разбиране за пълноценен живот. За християнина съществуването извън Църквата е немислимо поради противоречивата природа на човека. Проблемът е, че мнозина възприемат себе си като християни без да пребивават адекватно в Църквата, без да разбират, че тя е извор на благодатно освещаване, придобивано чрез силата на св. Тайнства, установени от самия Христос и засвидетелствани в Св. Предание и Св. Писание – двата най-автентични извора на Църквата. Да присъстваш в Църквата без доброволно осъзнаване на този акт е като да посягаш към причастната Чаша без необходимата предварителна подготовка, без да различаваш към Кого пристъпваш (1 Кор. 11:26-30). Подобно действие води човека по-скоро към погибел, а не към спасение.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (10 Votes)

13Може ли неправилният църковен живот да нанесе непоправими щети на човека? Кои отношения между духовника и миряните можем да наречем деструктивни? По тези въпроси разсъждават няколко руски свещеници, а поради общите проблеми тази дискусия е интересна и за нас.

Протойерей Димитрий Климов, настоятел на катедралния храм „Свети Николай Чудотворец” (Калач на Дон)

Неправилното устройство на църковния живот може да доведе до разруха както у миряните, така и у свещеника.

Ето например, един млад свещеник си представя своето служение като духовно дело, пастирско, мисионерско. А в днешно време нерядко църковният живот се поставя в плоскостта на официалния отчет, той все повече се бюрократизира. И се случва свещеникът да изпадне в отчаяние − в случаите, когато прави нещо, а после разбира, че въпреки това не може да отговори на всички онези изисквания, които се спускат отгоре. В крайна сметка свещеникът маха с ръка и си казва – нищо повече няма да правя!

А ако говорим не за текущите, а за постоянните проблеми, то един от тях е, че хората изливат върху свещеника всичките си мъки. Много е трудно да живееш с това постоянно.

Свещеникът заприличва на хирург, който още в зората на кариерата си се опитва да вникне в проблемите, болката, преживяванията на пациентите, а след това се превръща в циник.

Той осъзнава, че ако взима всичко присърце, то сърцето му просто ще се пръсне и няма да издържи този товар.

Затова има случаи свещеникът да постави бариера в общуването си с някой човек – уж го слуша, уж кима с глава, но нищо не си слага на сърцето. И това не е много хубаво. Обаче ако взема всичко присърце, тогава веднага ще възникне въпросът за психичното здраве на свещеника. Защото не всеки може да издържи това.

 

И рече старецът...
"Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние. По същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела. Тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела. Не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото."
Св. Григорий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.