Спомени от летните дни на 2026 година

Изминалите дни бяха изпълнени с духовни преживявания, които оставиха трайна следа и не бива да потъват в забрава. Затова искам да ги споделя – като свидетелство за начина, по който вярващи и свещенослужители от двете страни на Дунава живеят, молят се и общуват в духа на Христовата любов.

На 17 юли, в деня на св. великомъченица Марина, Каранвърбовският манастир в Русенската епархия отбеляза своя храмов празник. Утринното богослужение започна архимандрит Симон от Попово. Облечен в пълно богослужебно облачение и застанал пред светата трапеза на летния олтар, той възгласи: „Благословен Бог наш…“. Семейство от столицата стройно изпълняваше празничните песнопения, а румънският йеродякон Дамян внимателно следеше църковнославянския текст на богослужението. Отец Дамян е населеник на скита „Св. Августин Кентърбърийски, св. Даниил Отшелник и св. Софроний Атонски“ в Кентърбъри, Англия. Беше тръгнал рано сутринта от Букурещ, за да се помоли на св. Марина в България. Не носеше нито одежди, нито служебник, но в олтара на манастирския храм се намериха и дяконски одежди, и румънски служебник. Русенският митрополит Наум даде благословение отец Дамян да съслужи с него. Постепенно пристигнаха и поклонници от Гюргево и Букурещ, румънски монахини, както и духовници от Крайова и Фокшани.

Кой не е чувал за майстор Колю Фичето, гениалния архитект, строител и скулптор, творил през Възраждането?

Църквите „Свети Николай“, „Света Марина“, „Свети Константин и Елена“ във Велико Търново, „Света Троица“ в Свищов, мостът над река Янтра при Бяла, покритият мост над река Осъм в Ловеч са само малка част от неговите шедьоври, на които и днес се възхищаваме.

Нима ние можем да бъдем негови следовници?

Скоро запалих свещичка в параклиса "Свети патриарх Евтимий" при храма "Св. Николай" във Велико Търново. Самият храм, построен и осветен преди 190 години, в далечната 1836 г., беше затворен. Църковното настоятелство отправя молба за събиране на средства, тъй като Божият дом спешно се нуждае от основен ремонт. По оценка на експерти още преди смяната на валутата е сметнато, че над 1 млн. лева са необходими за основния ремонт на храма, а цените на строителните материали постояннно растат.

„Нашата православна вяра е много близка до техните разбирания“, заяви депутат от Възраждане, присъствал на погребението на ислямския лидер Хаменей в Иран, и с това шокира българското общество, тъй като излиза от устата на представител на една националистическа партия.

Всъщност неговото мнение не е „лично“ – то се вписва изцяло в една идеология, която през последните двадесет години стана доминираща в Русия. „Възраждане“ и подобните на тях партии в миналото не са оригинални идейни мислители – те транслират у нас без творческа намеса актуални руски постулати. Още през 2010 г. Путин заяви, че Русия е страна на „източното християнство – православието“, и добави: „някои теоретици на християнството казват, че то в много отношения е дори по-близо до исляма, отколкото, да речем, до католиците“.

Правителството на Румен Радев пое функциите на унгарския премиер Виктор Орбан през последните четири години в защита на интересите на Руския патриарх Кирил (виж тук). Дали патриарх Кирил ще бъде в списъка на европейските санкции, неочаквано се превърна в главна тема на българската външна политика. Това е очевидно нелогично, защото той не е популярен в българското общество – извън много тесните църковни среди той е почти неизвестна фигура, дори сред българските русофили. Хората у нас не са много религиозни, а още по-малко чувстват някакво религиозно родство с „водача на милиони православни в Русия“. Затова внезапното му издигане до кауза с първостепенна важност за България трябваше да бъде подплатено с гръмки фрази като „защита на Православието“, „общо православно семейство“ и дори „кръстоносен поход“, които трябваше да внушат на обществото, че става дума за фундаментално важни неща. Една „добра дума“ от страна на БПЦ в полза на „каузата“ също е добре дошла и това се опита да направи правителството, като включи темата за санкциите в дневния ред на заседанието на Св. Синод.

Един човек решил да потърси истинската Църква. Първо отишъл в протестантската. Посрещнали го с кафе и Библия и изпели въодушевяваща рок песен. Той казал: „Мисля, че е добре.“
Отишъл в римокатолическа църква. Подът бил безупречно чист, всичко било подредено, а хорът пеел съвършено стройно. Той казал: „Много добре.“

Накрая отишъл в православна църква. Едни стоели прави, други коленичели, трети седели, четвърти се разхождали; един пълзял по пода като гъсеница, някои мърморели нещо, а двама се карали пред олтара. Той казал: „Това е ужасно. Избирам Православната църква.“

Приятелите му били потресени. „Защо?“  попитали те. „Защото това беше единствената църква, в която хората още се борят.“

Тази картина от православния храм не е рядка гледка и някои хора могат да се съблазнят от нея. Казваме си: „Разбирам някое и друго разсейване по време на службата, но това вече е прекалено.” Или пък: “Хората от енорията сякаш не ме харесват. Не се чувствам приет. Сигурно ме осъждат. Изглеждат неучтиви, а службата е дълга три часа. Това не е за мене.“