Мобилно меню

2.5714285714286 1 1 1 1 1 Rating 2.57 (35 Votes)

2017 12 11 1700

В редакцията на Двери пристигна отворено писмо от свещ. Станой Станоев, подписано от него лично, в което той иска право на отговор във връзка със статията „Старият стил и старостилието“ с автор архим. Никанор.

В краткото си писмо отец Станой заявява, че е готов да отговори на всеки конкретен въпрос във връзка с „делата му на Божията нива“. Той казва, че „никой от нас не трябва да забравя, че има Бог и един ден всеки от нас ще застане пред страшния Му съд. Жестокостта, отмъщението, лукавството са смъртни грехове и всички трябва да се позамислим“.

Свещеникът иска прошка от всички, които е съблазнил да съгрешат заради неговите грешки, както и от Негово Светейшество патриарх Неофит, архиереите и всички вярващи, с които е общувал.

Писмото е подписано от "свещеник Станой Цветанов Станоев", както клирикът е записан към Софийска митрополия, а не като йеромонах или великосхимник.

Ето и целия текст на писмото:

4.6521739130435 1 1 1 1 1 Rating 4.65 (23 Votes)

991 ratio pripiskiСлед известен период на мълчание от отец Ипомоний, „Двери“ се сдоби с част от приписките му по някои от новините и събитията от църковния ни живот. Ако трябва да си позволим поне един кратък коментар, бихме отбелязали, че тези приписки носят някои съществени отличия от онези на старите книжовници, така ценени от историческата ни наука. Приписките на отец Ипомоний обикновено не остават дотам странични на съдържанието на текстовете, влезли в полезрението му, но тъй като те не притежават и някаква особена дълбочина или мъдрост, не можем да ги представим като нещо по-голямо и значимо. Дали тези приписки могат да донесат някаква полза на читателите, е твърде съмнително. Затова не им отделяйте повече внимание, отколкото би им подобавало...

За земните ресторанти и Небесната трапеза                               

„Не е лесно за днешните благочестиви християни да разумяват що е „хлебът наш насущний“. Мнозина се смущават от това, че енорийски център се е сдобил с изискан ресторант. Или че изисканият ресторант се е сдобил с енорийски център. Трудно е да се прецени. Казват, че идеята била да се раздава храна на бедните. Пък накрая работата малко на „гурме“ отишла. Ама то какво ти разбира бедният от „гурме“, от „фюжън кухня“ и авторско меню? Нали? А и по същество идеята си е много практична. Влизате в храма, за да нахраните душата си, след което се отбивате в ресторанта до храма, за да заситите и тялото си. Е, може би тези две неща няма да се случват точно по този начин. Възможно е онези, които влизат в храма, да не могат да си позволят да се отбият в изискания ресторант, а посетителите на изискания ресторант пък да не проявяват особен интерес да влязат в храма. Но всеки е свободен да избере своята трапеза. А в този случай между земната и Небесната разстоянието ще е само една малка крачка. Но колко трудна е тази крачка. Винаги е така с малките крачки...“

4.6190476190476 1 1 1 1 1 Rating 4.62 (105 Votes)

snimkaСлед публикацията Аргос беше наложен на трима клирици на Софийска епархия към редакцията се обърна архим. Никанор, игумен на Гигинския манастир, с искане за право на отговор. Архимандритът, който е споменат в статията, пожела да представи своята гледна точка по темата. Верни на своята редакционна политика, Двери предоставят право на отговор на споменатите в публикацията лица.

Роден съм и съм израсъл в семейство, в което религията никога не е била нещо важно. Приех св. Кръщение на 19-годишна възраст по своя инициатива, като от този момент нататък попаднах под влияние на духовници, които проповядваха най-вече за „последните времена, отстъплението и Антихриста“. Това са, разбира се, важни теми, но сега мога да кажа, че не са най-подходящата отправна точка, от която човек трябва да започне своя духовен път. През 1997 г. моят състудент Васко – сега йеросхимонах Димитрий Зографски – ме въведе в църковната общност на т. нар. Българска православна старостилна църква. Там бях поразен от сериозното отношение, което последователите имаха към въпросите на вярата, за пръв път видях и толкова много млади хора в църква. Допадна ми и умереността във възгледите им по еклезиологичните въпроси, към която те се придържат и до днес.

4.9 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (40 Votes)

NoiБългарското национално радио организира конкурс „Любимите ви български оперетни артисти на XX в.“ Между двадесетте изброени имена, които карат човека да настръхне от уважение и респект, особено авторитетно за мене стои това на Ной Николов. Може би защото го познавах лично и бях особено впечатлен от обаятелната му личност – човек, приятел, родственик и артист.

Няколко пъти съм писал за Ной, за съжаление все след смъртта му. Роден в свещеническо семейство (на 4 юни 1944 г.), Ной е кръстен на дядо си и на старозаветния праведник. Завършва Духовната семинарията на гара Черпиш (с класа на Българския патр. Неофит - б. р.). Никак не му е било леко да стигне до върховете на оперетното изкуство (в онова време с произхода и името си) и същевременно да не забравя църковната певница. Години наред е солист в хора на храм-паметника „Св. Александър Невски” и хора „Св. Йоан Кукузел“.

4.952380952381 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (21 Votes)

23905522 308936552847472 264266851920560561 nСело Старо Ляски отдавна не съществува. Останала е само църквата „Св. Георги“, построена през 1842 г. Селото се намирало над сегашното село Ново Ляски в Южен Пирин на около 5 км от Гоце Делчев. Дотам се стига по един черен път с дълбоки глинени коловози. Пътуването ни (с един стар джип) беше доста драматично, затъвахме, почти се обръщахме но... пристигнахме относително живи! Когато слязохме от джипа, бяхме зашеметени от красотата около нас. Заслужава си да се види!

Църквата „Св. Георги“ събира хора в деня на храмовия си празник, когато се почита светецът-покровител и се възраждат спомените за едно изчезнало село.

 

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.