Злополучната среща на генералния директор на БНТ със синодни митрополити по повод предаването „Вяра и общество“ отвори кутията на Пандора за нашата Църква. И това, което излезе на бял свят, никак не е добро. Публичният линч, особено с участието на Църквата, никога не изразява истината. Независимо от намеренията. Обществото, колкото и непросветено да е, безпогрешно усеща това и се изпълва с недоверие към тези, които заклеймяват, които сочат с пръст и искат от „кесаря“ да вземе меча си и да го употреби, призовавайки за това „от Божието име“.

Не е християнско да търсиш възмездие от светската държава за „оскърбените си религиозни чувства“. Не е нормално с благочестив вид да сочиш някого с пръст, да го наричаш безбожник и безброй други клевети, при това държейки плакат с думите: „Злословени – благославяме, гонени – търпим, хулени – молим се“. Особено когато това е твой брат в Христос. И не, това не е ревност за истината! Това е обикновено и незряло желание чрез нечие публично унижение да потвърдиш пред себе си и пред околните своята субективна правилност или „благочестие“, казано на християнски език. Дали правим връзката между тези свои религиозни преживявания и общите закони на психологията, според които колкото по-неуверен е човек, колкото по-неспокойна е съвестта му, толкова по-категорично безмилостен е в заклеймяването на другите?

Как умеем лукаво да се скрием от съвестта си! Надминаваме в това изкуство древните фарисеи, когато твърдим: „Аз може да съм прелюбодеец, таен или явен, но имам свещеното право да соча с пръст врага на Църквата. Аз съм най-окаяният от всички грешници, но за вярата съм огън и компромиси не правя“...

Пиша ви по повод дискусията около „Вяра и общество“ по БНТ и по-точно обвиненията срещу автора и водещ на предаването в богохулство, заедно с другите критики срещу него и работата му като журналист. Атаката срещу предаването и автора му пораждат редица въпроси, на които аз сама не мога да си отговоря. Наясно съм, че нямам нито познания, нито опит, но ако чрез вашия сайт те се поставят за обсъждане в църковното общество, могат да бъдат принципно изяснени:

Кое точно се нарича богохулство и какво означават тези конкретни обвинения в богохулство, какви се очаква да са последиците за един православен християнин, обвинен в богохулство? Кой го обвинява в богохулство и, както е в конкретния случай, ако това е само началникът на журналиста (т. е. Емил Кошлуков пред СЕМ), то Светият Синод, като подкрепя действията на Кошлуков (според писмото му до БНТ от 30 юни 2020 г.), значи ли, че подкрепя и тези обвинения?

Дойде време за официално отваряне на църквите в Обединеното Кралство, а на мене не ми се отпуска сърцето да се зарадвам. Дори не знам как да озаглавя мъката ми, която искам да излея сега.

Мъката ми е породена от разделението на малкото стадо вярващи българи по света и у нас относно предаването на Горан Благоев по БНТ.

Ние всички вярващи и ходещи на църква българи се познаваме поименно и по лице. Толкова малко сме. „Шепа“ хора. Това, което ни обединява, са Тялото и Кръвта Христови, които се претворяват и предават всеки ден. Ако в сърцето си имаме ненавист към брата си, как пристъпваме към същата Чаша, към която и той пристъпва?

(православен фейлетон)

Ако Христос се беше родил днес, знаем вече какво трябваше да направим: немедлено щяхме да изолираме Младенеца в стерилен кувьоз, за да опазим Месията от нашите болести и зарази! Понеже нашите доктори богослови вече знаят, че човешката природа е заразима, а заразата не е грях, така че всичко е перфектно богословски издържано.

Освен това, Витлеем не е никак сигурно място. Днес има къде по-сигурни. Рим, например, но не първият, понеже там са еретици, не и вторият, понеже той пък е в Истанбул – а Третият, разбира се. Там е толкова сигурно и безопасно, че дори има храм на свещената война, която опазва всех и вся.

И така, Младенецът щеше да расте и крепне на сянка под нашите грижи, в стерилна и безопасна среда, докато навърши трийсет. През това време подгряваща роля щеше да има Грета Тунберг, която щеше да изправи пътищата на Идващия, а пътищата лесно се изправят, когато по тях не минават отровни коли и други замърсители.

Въпрос на М. П.: „Вярно ли е твърдението, че не се ходи на Задушница на гроба на починалия близък, докато не мине една година от смъртта? И грешно ли е да се пали свещ в дома за починал човек, когато по някаква причина не може да се отиде на гроба на покойния, например: годишнина от смъртта, ако го сънуваш или по вътрешна потребност да се каже молитва?“.

Двери: Подобни забрани са чисти суеверия. Ходете на гроба и всеки ден, ако можете, но по-важното е да не забравяте да се молите за своите покойни близки хора. Молитвата може да бъде вкъщи, в храма, дори на всяко място, на което се намирате. Палете свещ или кандило и вкъщи, но винаги напомняме, че паленето на свещ или преливането на гроба с вода или вино, или посаждането на цветя на гроба – нищо от тези неща не може да замени молитвата за душата на покойните.