Предната нощ, в 2:45 ч. на 11 септември, на седемдесет и седемгодишна възраст си отиде от този свят православният свещеник отец Петър (Питър) Скорър. Той служеше в параклиса „Св. Анна“ в английския град Екситър. Заедно с о. Йоан (Джон) от с. Кум Мартин и о. Никанор са възстановителите на Православието в графство Девън преди повече от половин век, когато с младежка жар са проповядвали и организирали православната общност в този край на Великобритания. О. Петър е духовен син на Суржокия митр. Антоний, който поема духовната грижа за младия англичанин още от неделното училище.

Беше много скромен човек. Никога не е мечтал за пост или власт. Винаги е предпочитал да е в сянка. Затова и цели 47 години си остана дякон. Миналата година, когато мястото за енорийски свещеник се освободи, попитах о. Петър Скорър след една литургия, когато бяхме в залата за кафе, дали не би искал да стане свещеник. Тогава той беше в перфектно здраве и ми каза, че не го блазни идеята да е енорийски свещеник. Че за него е достатъчно да извърши една св. Литургия като свещеник и да умре.

Може да копирам Слави Трифонов, но говоря сериозно. От много години редица журналисти се допитват до мене за уточняване на някои подробности от дебрите на църковния живот у нас. Сега обаче от няколко дена съм в движение и извън София, затова не могат и да ме намерят. Та така плъзна из медиите една грешка на един митрополийски сайт, който писа: „Този добър човек най-неочаквано напусна скоропреплодния и грешен свят. С дълбоко прискърбие изказваме нашите...“.

Така погрешно изписаната (по Бог знае какви причини) дума „скоропреплодния“ се появи вече преписана на няколко места. Е, и в синодния сайт я преписаха, но то системата „копи-пейст“ е общоупотребима сега. Явно авторът на въпросния текст е искал да напише „скоропреходния“, но излязло „скоропреплодния“.

Както се казва, „хора сме, грешки правим“ (някои предпочитат тази мисъл и с разменени подлози, но това си е тяхна работа). Случило се да изпишат погрешно думата, но всички онези, които не знаят „дали пък не е някаква стара, църковнославянска дума?“, препечатват грешката и така създават неприятен прецедент. А наистина НЯМА ТАКАВА ДУМА, има само невнимание и донякъде неграмотност, но какво да се прави?! Късно е вече да се ограмотяват хора с дипломи...

Повечето от читателите на Двери ще отговорят веднага: „преставление без „д“, разбира се!“. Други пък – и църковни, и нецърковни хора – ще се чудят на този правопис, но това наистина е правилното изписване на думата. Само че колцина разбират защо е правилно? И по-важният въпрос: като е правилно, защо създава въпросителни?

Думата се използва като синоним за смъртта на св. Богородица и на други светци, както е през тези дни и успението на св. Иван Рилски. И оттук идва първото объркване. Защото тя не е синоним на успение (цслав.) или заспиване като евфемизми за смърт.

Както показва и току-що публикуваната в Двери статия за светоотеческото учение за преставлението на Пресвета Богородица (тук), това понятие носи след себе си догматически връзки за възкресение и възнесение с тяло на Божията майка на небето. Независимо дали има или няма такъв догмат в учението на Православната църква, това значение на преставлението на Пресвета Богородица все повече се вярва от православните християни, изповядва се чрез богослужебните текстове, особено около празника на Успение Богородично (включително и т. нар. опело на Пресвета Богородица). Нашата тема тук не е дали това е правилно или не е правилно учение, а за неговото название преставление. Именно защото то се използва широко – ако не с това отглаголно съществително, то с глагола преставям се в значение на умирам.

Почина един владика. Бог да го прости!

Преди години той беше в разкола, там го бяха направили епископ, дори митрополит. Накрая се покая и беше приет в каноничната Българска православна църква – Българска патриаршия. Скоро след това беше избран и за митрополит. И доколкото, по псаломските думи, „дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години“, неговите сили стигнаха само до седемдесет и осем години и Бог го прибра при Себе Си.

Та на този покоен владика в синодния сайт са пуснали едно житие-битие, срамежливо подстригано оттук и оттам. За него ми е думата.

На 29 юли 2020 г. в 20:30 ч. на официалния сайт на БПЦ - БП от името на Старозагорска митрополия беше публикувана новината, че в гр. Мъглиж е била открита чешма и площад на името на покойния Врачански митрополит Калиник, „осветени лично от Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан“. В текста се казва още, че „зад идеята за обособяването на площадното пространство стоят Старозагорска Света Митрополия, „Арсенал“ АД и Община Мъглиж“. Издигането на мемориалната чешма е във връзка с 50-годишнината от обявяването на Мъглиж за град, което стана през август 2019 г. Тогава и митр. Калиник, роден там през 1931 г., беше удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин“.

Във връзка с горния абсурд, неминуемо трябва обаче да припомним кой всъщност е митр. Калиник и какви точно са неговите „заслуги“ за БПЦ.

На първо място нека припомним за скандалното му избиране за Врачански митрополит през 1974 г., когато под натиск от властта изборът за Врачански митрополит (на тогавашния Стобийски еп. Арсений) без никакви сериозни основания е касиран и е проведен нов избор, на който вече е избран „точният“ кандидат. Излишно е да се уточнява чий кандидат.