Възпитанието на децата започва в семейството. Възпитанието и грижата на Църквата за децата започва още преди тяхното зачатие и раждане – с обгрижването на бъдещите родители. Духовно грамотните родители, имащи страх Божи, които са украсени нравствени добродетели, морал и ценности, са твърда основа за възпитанието и на своите деца. Духовникът благославя брака на бъдещите родители и в молитвите на Венчанието се молим многократно за „плод от утробата и добри чеда“.[1] Казваме че „родителските молитви закрепват основите на домовете“;[2] „за да имат радостта да видят синове и дъщери на Господа да се помолим“.[3]

На четиридесетия ден родителите и възприемниците водят детето в храма, където свещеникът чете молитви както за родилката (майката), така и за детето, та Бог да го запази от всякакви зли сили до Кръщението, когато ще получи ангел-пазител.

Челябинският свещеник Николай Платонов е един от малкото свещеници в Русия, които рискуват всичко и се противопоставят на войната в Украйна. През април напуска страната си, но после се връща отново – заради всички онези, макар и малко на брой, които се борят заради бъдещето на децата си. Вчера, когато Владимир Путин обяви мобилизация, о. Николай Платонов написа за ужаса, обхванал руското общество:

През април напуснах службата си и станах нещатен свещеник, открито противопоставяйки се на войната – сега вече може ли да се изрича тази дума? И призовах онези, които все още чуват, да напуснат страната и да спасят децата си. Аз самият също напуснах. Като гледам обаче как достойни хора, които се борят за бъдещето на децата ни, за бъдещето на страната ни, биват вкарвани в затвора, се върнах…

Но моят априлски вик беше пропит от болката на този ден.

Днес наистина започва най-ужасната „лотария“, която някога е била разигравана в нашата страна. Лотария, наречена частична мобилизация. Лотарията е селективна и „писмата на щастието“ ще дойдат… И никой не знае при кого ще дойдат, защото това е лотария. Тези, които искат, вече са на война.

От този ден всички ще бъдат равнопоставени – и тези, които са „за“, и тези, които са „против“, ще се приближават към пощенската кутия с еднакъв ужас…

През последните години стана много модерно да се разпространява една нова, непозната до миналия век практика: да се извършва на празника Успение на Пресвета Богородица така нареченото „опело“. Както всеки се досеща, това се прави по подобие на последованието, включено в песнопенията на утринната на Велика събота, които говорят за погребението на Иисус Христос (за да сме точни, ще кажем, че според църковния типик Христовото „опело“ се изпълнява с богослужебните песнопения във Велики петък вечерта, както се „изтеглят“ в предната вечер или сутрин и другите богослужения в дните на Страстната седмица).

Наистина, ако погледнем богослужебния живот на Църквата ни през петнадесетте дни на подготовка за празника, които обикновено наричаме Богородичен пост, ще трябва да признаем: изпълняваният през тези две седмици молебен канон към Божията майка не привлича достатъчно вниманието на вярващите. И правим уговорката: доколкото той се изпълнява в енорийските храмове. Молебният канон при това е утвърдена древна форма на възхвала към св. Богородица и поетична молитва-просба за нейната майчина закрила за всички нас. Изпълнява се с обичайните богослужебни напеви, включително и в български превод. Докато „надгробният плач“ за Богомайката е твърде късна творба. Като текст и мелодия напълно наподобява „надгробния плач“ за Иисус Христос.

Преди дни някой ми прати линк (интернет-връзка) за частно православно интернет-радио. По моя любителска преценка добре е направено всичко, има разнообразна програма, голяма част от която е заимствана от чужди православни аудио-програми. Горе-долу така е и в митрополийските радиопрограми, доколкото те съществуват у нас. Казвам доколкото съществуват, защото и в това отношениесъвсем не сме сред водещите в пъстрия православен свят.

Спомням си в края на 70-те години на миналия век в тясното таванче на митрополията в Сидерокастро (Демирхисар), самона 20 км от българската граница след Кулата, работеше ефирно православно радио (тогава интернетът не беше познат). Техниката беше стара, но работеше добре. А обхватът на радиостанцията беше с радиус едва 30 км. Усмихвате се снизходително сигурно. Но това им бяха възможностите, а и нуждите на хората. Защото на територията на Република Гърция, която има територия, по-голяма с 20% от българската, съществуват стотина епархии, т. е. митрополии, в сравнение с българските едва 13 (нищо фатално!). И Сидерокастренската е съвсем малка по площ, разположена между Сярската, Кукушката и Лъгадинската (т. е. на Лъгадина или по гръцки Лангада), а от север опира в българската граница. Така че този диаметър от 60 км ги устройваше отлично. Едно момче, Янаки (той отдавна вече е архимандрит Йоан), се грижеше за работата на радиостанцията. Владиката на Сидерокастро Йоан беше престарял, но свят по живот и изключително деен в трудовете си, безсребърник от пословичен порядък. Той не просто отделяше от заплатата си и другите владишки приходи, а буквално ги предаваше изцяло за многото дейности на епархията, от които радиостанцията беше само трохичка. Но както огън от огън се пали, а не от приказки, така и той беше запалил около себе си стотици свещеници, монаси, монахини, миряни да работят на Божията нива. От която нива радиостанцията беше ако не трохичка, то със сигурност много малка част. Най-важното е, че тя работеше; и ние, от България, ѝ се възхищавахме за непретенциозната ѝ, но успешна работа.

О, прехвални и пречудни Божи пророче Илия, просиял на земята с равноангелско житие, пламенна ревност по Вседържителя Господ Бог и преславни знамения и чудеса и поради голямото Божие благоволение към тебе свръхестествено взет в плът на огнена колесница на небето, ти се сподоби да беседваш с преобразилия се на Тавор Спасител на света и непрестанно пребъдваш в райските селения и стоиш пред престола на Небесния Цар! Чуй нас, грешните и непотребни, които в този час стоим пред твоята света икона и усърдно прибягваме към твоето застъпничество. Моли за нас Човеколюбивия Бог да ни даде дух на покаяние и съкрушение за нашите грехове и със Своята всесилна благодат да ни помогне да оставим пътя на нечестието и да преуспяваме във всяко добро дело; да ни укрепи в борбата с нашите страсти и похоти; да насади в сърцата ни дух на смирение и кротост, дух на братолюбие и незлобие, дух на търпение и целомъдрие, дух на ревност за славата Божия и за спасението на ближните.