Мобилно меню

4.36363636364 1 1 1 1 1 Rating 4.36 (44 Votes)

Siriiski bejanziТази особена фраза от евангелския разказ за блудния син (Лука 15:11-32) ми изплува в съзнанието, наблюдавайки реакцията на българи към бежанските семейства в Широка лъка, Елин Пелин, Белене... Виждал съм същото да се случва в подобни места и по отношение на лекуващи се наркомани, на хора с ментални увреждания или деца без родителска грижа. Но поне тогава това поведение не го оправдаваха със „защитата на православните ценности“...

Но дори не реакцията на населението в изброените, а вероятно и в повечето български населени места, е най-притеснителната в случая. При все че просъскващите ехидно в публичното пространство гласове: „Който толкова си харесва бежанците, да си ги вземе в хола“, която фраза, ако беше произнесена преди 75 години, сигурно би звучала като „който толкова си харесва евреите, да си ги вземе в собата“, сами по себе си са особено притеснителни. Особено когато излизат от устата на самоопределящи се като „истински българи“ и „православни християни“.

4.74647887324 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (71 Votes)

nedelia na hananeikata„Не е добре да се вземе хлябът от синовете и да се хвърли на псетата“. С тези думи Христос привидно отказва на хананейката-езичничка да изцери дъщеря й, независимо от молбите и сълзите на жената, защото тя не е от богоизбрания израилски народ. Учениците Му,  като порядъчни евреи, презират чужденците и езичниците, и молят Учителя си: „отпрати я, защото вика подире ни“ (Мат. 15:23).

За тази евангелска случка напомни вчерашната грозна сцена в град Елин Пелин. Гневното население молеше кмета, радетел за православно вероучение и сам катехизиращ се от няколко години, да изгони семейство от възрастни сирийци и сина им от техния град. Те се позоваха на това, че турци (разбирай мюсюлмани) в техния град не е имало и няма да има. Сигурно в този момент тези гневни българи най-силно са се изживявали като православни християни в иначе атеистичния си живот. Издигнатият от патриотични формации кмет на града, който също се смята за православен християнин, счете за свой дълг да откаже гостоприемство на странниците, прогонени от войната, и да ги отпрати, защото предизвикват скандали. Постъпката му е напълно в духа на днешния български патриотизъм и неговото разбиране за православно християнство. Но то е точно противоположното на това, на което учи Христос.

4.72881355932 1 1 1 1 1 Rating 4.73 (59 Votes)

25 oИ тъй, като оставите всяка злоба и всяко коварство,

всяко лицемерие, завист и клевета... (1 Петр. 2:1)

Все по-често ми прави впечатление, че онези, които мислят и говорят за Бога, и считат себе си за християни, водят по-труден живот. Няма да бъде преувеличено, ако се каже, че днес подобни хора биват възприемани като „аутсайдери“ поради нежеланието им да се вместят в наложените рамки, да се впишат безконфликтно в модерните тенденции. Разбира се, такива човеци все по-рядко се срещат, да не кажем, че те просто са на изчезване. Те сякаш живеят своята Христова принадлежност самостоятелно, самотно, пазейки се от възможните течения, продиктувани от изкушенията на света. Вярвам, че докато ги има тези Христови последователи, светът няма да погине.

Не по-малко тревожно е и другото съвременно явление: масовото налагане на различни стереотипи за християнска идентичност, които обаче са противни на християнското разбиране за пълноценен живот. За християнина съществуването извън Църквата е немислимо поради противоречивата природа на човека. Проблемът е, че мнозина възприемат себе си като християни без да пребивават адекватно в Църквата, без да разбират, че тя е извор на благодатно освещаване, придобивано чрез силата на св. Тайнства, установени от самия Христос и засвидетелствани в Св. Предание и Св. Писание – двата най-автентични извора на Църквата. Да присъстваш в Църквата без доброволно осъзнаване на този акт е като да посягаш към причастната Чаша без необходимата предварителна подготовка, без да различаваш към Кого пристъпваш (1 Кор. 11:26-30). Подобно действие води човека по-скоро към погибел, а не към спасение.

4.35820895522 1 1 1 1 1 Rating 4.36 (67 Votes)

34106 1Отворено писмо към екипа на предаването „Господари на ефира“

Уважаеми продуценти, автори и сътрудници на предаването „Господари на ефира“,

Не мога да не изразя потреса си от излъчения във вашето предаване на 2 февруари 2017 г., на големия Господски празник Сретение Господне, репортаж, дискредитиращ по недвусмислен начин един монах, изгонен след скандал от един манастир (отново след ваше разследване). Петно, което този човек хвърля върху себе си, но което петно вие съзнателно или не прехвърляте върху монашеството изобщо, върху духовенството и върху Църквата в България. Това, което показвате, е срамно за претенциите за духовен сан на този човек. Духовник не може да извършва подобни деяния, без да бъде в недвусмислен конфликт със себе си, със своята вяра, с Бога и Църквата. И ако този конфликт липсва и той съзнателно и целенасочено извършва това, то той не е духовник. Безспорно такива хора според каноните на Църквата не могат да възглавяват богослужението на църковната общност – манастирска, енорийска и т. н., дори след покаяние.

Но такива хора са факт и това е един от проблемите, един от кризисните моменти в живота на Църквата ни. Защото Църквата ни е отражение на обществото ни. Монасите не идват в манастирите, спуснати с ангелска колесница от небето. Те са продукт на семейното възпитание, на образователната система, на социалната среда, дори и на медийната среда. И те са подвластни на същите греховни съблазни, на каквито и всеки друг човек. И тяхното падение е възможно и за голямо съжаление то се случва. Но държа да отбележа, че това, което вие показвате, НЕ е масово явление в църковните среди. То не е църковен живот, не е духовен живот, а една от метастазите на псевдодуховността. На опита на една малка група хора да намерят лесно препитание, кариера, власт, възможности. И в Църквата активно се работи за превенцията на това явление, което е антицърковно по своя характер. Но тези лица и тези действия, които показвате, не са преобладаващата част от клира, не са и една десета от него, не са и една десета от малобройното ни монашество! Убеден съм в това и мога да го свидетелствам свободно, базирайки се на моя духовен опит в Църквата.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (15 Votes)

monk joseph lambertsen 383x500В петък, 27 януари 2017 г. в Ню Йорк, на 67-годишна възраст, след борба с рака, мирно се прибра при Господа моят скъп духовен събрат, монах Иосиф (Ламбертсен) – известен в Православна Америка повече като четец Исаак Ламбертсен (по рождение – Едуард, в свето кръщение Исаак, в чест на преп. Исаак Сирин, в монашество, което приема след като научава диагнозата си – Иосиф, в чест на св. Иосиф Песнописец).

Отец Иосиф е роден на 22 октомври 1949 г., израства в Скоч Плейнс (щат Ню Джърси), където завършва средното си образование през 1967 г. Приема свето Православие с името Исаак и се записва да учи в Свето-Троицката православна семинария в Джорданвил, Ню Йорк. След завършването на семинарията през 1977 г. постъпва на работа в Синода на Руската православна задгранична църква в Манхатън, Ню Йорк.

Брат Исаак – с това име той беше приветстван от всички свои приятели и духовно близки хора – беше лингвист и преводач по призвание свише: той владееше великолепно не само родния си английски език така, както малцина, но беше изучил в семинарията великолепно освен руски език, също така и древни езици като църковнославянски и латински. Любовта му към църковнославянския беше тъй огромна, че винаги, когато му изпращах нещо написано от мене на този език – служба или акатист, той без дори да ме пита пристъпваше към превод и след няколко дни ми го изпращаше по е-пощата: изрядно преведено на езика на Библията на крал Джеймс (1611 г.), който е в някаква степен литургично съответствие на нашия църковнославянски език в богослуженията на англоезичните православни християни.

 

 

И рече старецът...
"Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател."
Св. Симеон Солунски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.