Мобилно меню

4.41176470588 1 1 1 1 1 Rating 4.41 (34 Votes)

2017 01 20 0856В редакцията на Двери пристигна читателско писмо, изразяващо огромно недоумение от неочакваната "новогодишна честитка", която получили местните храмове в Пловдивска епархия - вместо за "Църковен вестник" те били задължени да се абонират за ... в-к "Стандарт". Ето и текстът на писмото:

"Всички православни храмове в Пазарджик получиха неочаквана новогодишна честитка. Свещениците с изненада узнаха от пощальоните, че са абонати на в-к „Стандарт” и трябва да си платят този непожелан абонамент. Това масово служебно абониране е станало с благословията на пловдивския владика Николай, който го е наредил, без да пита никого. Така парите на отделните църкви от епархията са намалели с 275 лв. заради една единствена страница „Вяра”, която се помества във всеки петъчен брой.

Според християните, на църквите щеше да е по-евтино, ако всеки петък си купуваха в-к „Стандарт”, което годишно ще им струва 50 лв., а не сегашните 275 лв. за ненужни вестници, често поместващи неподходящи снимки в противоречие с християнския морал. Учудващо е, че в църквите може да се намери в-к „Стандарт”, а изданието на БПЦ „Църковен вестник” го няма.

Всички свещеници си мълчат, все едно нищо не е станало, защото ако се обадят, ги е страх, че ще се озоват в някой затънтен край на епархията. Какво е това? Корупция, облечена във власт? Недомислие? Конфликт на интереси? Решение, водещо до материална изгода за някого? Сделка с издателите на в-к „Стандарт”?".

4.83050847458 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (59 Votes)

svatanasiiОт няколко години, по покана на храмовото духовенство, имам удоволствието да изнасям беседи и да разговарям с енориашите на стария варненски  храм, носещ името на самоотвержения светител. Първата покана приех с колебание поради голямото разстояние, което трябваше да измина от София до Варна, но след пристигането и топлия прием, макар и уморен, бях готов да си призная, че дългият път си заслужава.  

Усещането пред храма е особено, защото всичко е различно. Грабва те добре подреденият двор, който примамливо кани да поседнеш, да се подготвиш преди да влезеш в храма, да размениш дума с приятел, съсед, да се запознаеш с новостите в енорийския живот. Тук са и свещениците - усмихнати, добронамерени, познаващи всички и адекватно общуващи с тях. Те подават ръка за поздрав и благослов на идващите богомолци, като се интересуват за едно или друго в семейството им, за здравето на децата, поздравяват за семеен празник. Всички стават едно. Енорията се събира, за да влезе заедно в храма.

4.97297297297 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (37 Votes)

cemetery 98156 960 720Кой знае защо важното молитвено последование на 40-ия ден от смъртта на човека на народния език с предпочитание се нарича равненка. И наистина се равнява гробът - свещеникът с лопатата го прави, като заравнява прясната пръст. Това действие също кой знае откъде е дошло, защото то не би трябвало да е работа точно на свещеника. Но тези народни традиции понякога могат да са много по-неприемливи, затова да не задълбаваме в равняването на гроба. Просветените християни все пак знаят за важността на молитвата на този 40-и ден от смъртта на близък човек. И правят помен, и ходят на гроба - кога заедно със свещеника, кога сами, според случая и практиката.

Днес се навършиха 40 дена от смъртта на един прекрасен, даровит млад човек: семинариста, богослова и псалта Иван Обрешков от Твърдица и после - от Сливен. И сега е "от Сливен", защото там беше погребан след смъртта си в областния град преди 40 дена. На погребението не успяха да отидат всички негови съученици и приятели, някои си обещаха да отидат за 40-ия ден. Но не щете ли, случи се тази невиждана през последните десетилетия зима и виелицата затрупа друмищата, хората бедстваха по коли и автобуси, но и в къщите си, полицията затваряше пътищата, забраняваше с голяма строгост придвижванията. Така не знам дали днес някой успя да отиде на гроба на Иван в града на 100-те войводи или по-скоро на стоте вятъра. Кой знае и дали има пъртина в гробището, където беше положено страдното тяло на Обрето. Комай днес само беснеещият сливенски вятър е заравнил гроба му. И това е нещо.

В старинната софийска църква-ротонда "Св. Георги" днес от 13 ч. отец Йоан Куков, при когото Иван пя години наред и радваше душите на стотици богомолци, отслужи панихида за 40-ия ден от смъртта на младежа. Пяха тъжно неговите доскорошни колеги - мъже и жени. А после си спомниха само с добро за Иван Обрешков, когото е добре да помним в молитвите си всички.

Бог да го прости и да му отдреди по Своята велика милост място сред небожителите, които винаги Го възпяват. Вярваме в Божията милост!

4.66666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (12 Votes)

354В редакцията ни пристигна писмо от Женева. Българката С. И. от немалката ни православна общност там пише за тяхната църковна община, за трудностите, но и за надеждата в Христа:

Скъпи братя и сестри в нашата Родина!

В предверието на тихата и свята Рождественска нощ очакваме раждането на нашия Спасител с вяра, надежда и любов, които ни крепят и тук, в Женева. На фона на това очакване изведнъж действителността ни прехвърля в един красив, но илюзорен свят на забързани, почти тичащи хора, бутащи препълнени с продукти колички, но с уморени очи и опустошени души. Шум от коли, красиви опаковки, примамващи витрини, пеещи реклами и само вечер, когато поутихне всичко това, остава блясъкът на многобройните лампички, чиито светлини правят лицата на просяците да изглеждат по-спокойни и сити. Музикантите-чужденци от трамваите уморено прибират припечеленото, надявайки се да им стигнат за храна, подслон и да изпратят на своите роднини.

В този многолюден град е живяла и учила поетесата Дора Габе, покръстената еврейка, написала едни от най-хубавите рождественски стихове на български. Българи тук има почти на всяка крачка, но за съжаление сме разединени на групички и имаме нужда от своя църковна общност. Всички, които са членове на така наречената правят „Българска православна църковна мисия – Женева“, сме се запознали в руския православен храм (Руска задгранична църква), който по думите на наши приятели, пребиваващи дълги години тук и дарители, е бил спасение за хиляди българи през времето, когато са били откъснати от своя род и родина.

4.825 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (40 Votes)

downloadВероятно всеки, чувстващ се православен християнин, който е попадал на тази реклама, поне малко се е подразнил. И аз не правя изключение, признавам си. По принцип отдавна съм се примирил с творческите дефицити на българските рекламисти и с обидните за интелекта на публиката им клипове. Профанната експлоатация на святи образи е нещо относително ново в жанра, но си остава част от същата стилистика. Когато не уважаваш аудиторията си, едва ли може да се очаква да уважаваш ценностите ѝ.

Иисус Христос от години вече не е част от празничното „Коледно“ преживяване на потребителското ни общество. Рождеството не вълнува. Интересни са само даровете на влъхвите. Ако не можете да си ги позволите, просто вземете бърз кредит. Одобрение за минути. Няма какво толкова да му мислите. Даже изобщо май няма нужда много-много да мислите. Защо ни е някаква студена пещера, когато любимата безалкохолна напитка ще ни събере всички у дома около трапезата в топлата и уютна гостна. Да не сме някакви „лузъри“, които биха оставили детето си в ясли на животни, когато можем да му подарим розова стая на еднорози. Ако обичаш някого – подарявай. Купи. Без пари няма обич. А ако нямаш пари... Вземи кредит...

Та съвсем логично си е: когато не ни вълнува Иисус Христос от Витлеем, ще получим Христос от Пловдив. Той също прави чудеса - превръща 3G телефон в 4G телефон и даже си обръща другата буза, когато... си прави „селфи“. Ние пък, уж сме свързани с толкова модерни технологии, а се превръщаме във все по-големи самотници...

 

 

И рече старецът...
"Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: "Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?" Тогава чух глас, който ми рече: "Смирението." "
Св. Антоний Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.