Докато пътувахме към мястото на лятната ни почивка, се наложи да спрем по спешност. Отбихме от пътя на първото възможно място. Бяхме в някакво село и покрай нас профучаваха с явно превишена скорост коли и камиони. Огледахме се дали все пак можем да седнем някъде и видяхме наблизо църква, а зад нея се виждаше и двор.

Отидохме там и открихме детска площадка с пейки, люлки и прекрасна старинна църква – сравнително голяма, с ремонтиран покрив, навес с маси отпред, чешма. Църквата беше заключена. Когато приближихме, видяхме, че е посветена на св. пророк Илия и веднага решихме, че на приближаващия празник Илинден ще дойдем тук на литургия. Тъкмо ще имаме възможност да разгледаме и църквата отвътре.

На 16 юли 2021 г. се навършват четиридесет дни от смъртта на мой близък човек – кръстника ми Иван Златанов. Следващите редове са посветени на него.

За тези, които не познаваха г-н Златанов, ще кажа, че той беше „положително прекрасен човек“ – определение, дадено от Ф. Достоевски за героя му княз Мишкин от романа Идиот. Вярвам, че тези, които го познаваха, ще се съгласят с мене.

Веднъж мой познат свещеник ми каза: „Г-н Златанов е като благородник“. Съгласен съм с него. И това негово благородство си личеше във всичко: възпитанието му, маниерите му, усмивката му, тактичността му и готовността му да помогне на всеки.

По Божий промисъл бях на именния си ден в родното село на свекърва ми и свекъра ми. Известното от учебниците по история с най-голямото намерено златно съкровище село Вълчитрън. А този ден беше и храмовият празник на селото. Църквата, голяма куполна сграда, строена през далечните 1887 до 1895 г., носи името на св. равноапостолни Константин и Елена.

Днес тя беше отворена, но нямаше богослужение. На масичка беше оставено снопче от свещички по 20 стотинки на самообслужване, от което обаче бяха останали последните три свещички. Други нямаше, но не защото е имало много хора, за съжаление, а защото не се е и очаквало да има много хора. Птици бяха влетели през изпочупените прозорци на храма и бяха свили гнезда под купола. В момента кръжаха във въздуха и бяха замърсили подножието на Кръста на поставената на дървен проскинитарий икона на св. Константин и Елена. Иконата не само, че не беше украсена с цветя на нейния празник, но беше потънала в дебел слой прах. Докато я почиствах, в храма влязоха двама мъже, по-стар и по-млад, явно също като мене не от селото, които с интерес разглеждаха стенописите и коментираха, че са уникални. Оригинални стенописи и икони, рисувани преди повече от век от зографа от Дебърската школа Данаил Несторов Траянов.

Ние видяхме нашия Господ възкръснал, но все пак у нас остава въпросът: кой ще отвали камъка вместо нас? (Марк 16:1-8).

Св. евангелист Марк ни казва, че когато минал съботният ден, Мария Магдалина, Мария, майката на Яков, и Саломия купили аромати, за да помажат погребаното тяло на Иисус. Големият въпрос на устните им обаче бил: кой ще отмести камъка за нас? Въпреки това, когато стигнали до гробницата, камъкът вече бил отместен – не от човешка сила, а от Божията сила. Ангел Господен бил отстранил камъка.

Когато камъкът бил поставен, за да затвори достъпа до гроба на Христос, това означавало за тях края на живота и служението на Иисус. Това бил и краят на техните надежди и мечти за нов живот. Камъкът станал препятствие.

По молба на читатели на Двери отново (виж тук) правим тази езикова бележка, която се оказва, че е твърде нужна не само за читателите на портала ни, а и за широката българска общественост. Защото много хора, в това число и журналисти, и общественици, се опитват да наподобяват странния църковен език, а резултатите често са нелицеприятни.

Всеки е забелязал, че в църковния съвременен български език тези две думи за умиране се използват в двете им форми – правилната (първата) и неправилната (втората). Отделен въпрос е, че сега с това твърдение объркахме още повече читателите: защо първата форма да е правилна, щом като такава дума няма в българския език?! И какво неправилно има в правилните български думи „представление“ или „представи се“?