В нашата епоха господства образът. Всички се тревожим да имаме добър образ, за да ни ценят хората, или най-вече за да ценим самите себе си. Тревогата за образа ни сама по себе си не е непременно нещо лошо. Нужно е да я разтълкуваме. В нея има една човешка потребност: човек усеща красотата в себе си, усеща нуждата да бъде добър. Това, бихме казали, е божествено вдъхновение – желанието да обичаме доброто, да обичаме красотата. Тази потребност имаме и по отношение на самите себе си.
Но често не я поставяме върху правилна основа. Красотата ще я намерим, ако работим върху себе си, ако се развиваме вътрешно, ако видим смисъла на нашето съществуване, ако разберем за какво Бог ни е определил, тоест да открием своето призвание и своите дарби, но в Христа. Тези дарби се утвърждават истински, когато разберем, че са Христови и че заедно с Христос ни водят към отношение с човека. Тогава те служат: служат на света, служат на човека, служат на личната ни връзка с всеки човек.
Когато това го няма, настъпва отклонение. Ако не намирам личната си ценност вътре в себе си, започвам да се опитвам да я извоювам чрез приемането от хората. Всички имаме нужда от усещане за собствена ценност и лична слава. Но нашата слава не са нашите постижения. Нашата слава е опитът от Божията любов.
Когато не преживея тази Божия любов, която идва чрез покаянието, започвам да я изисквам от хората. Тогава тревогата ми за образа, тревогата да бъда приет и признат от хората, всъщност има в основата си жаждата да бъда приет и признат от Бога, жаждата за любовта на Бога, за опита от Божията любов. Ако такъв опит липсва, оставам в плен на оценката на хората. Там се появяват различните лични комплекси и трудности. В крайна сметка човек може да бъде прекрасен, признат от хората, но да живее ада на своята изолация и самота.
В света няма нищо добро само по себе си, но няма и нищо зло само по себе си. И добрите дела, и нашите действия в света, и благотворителността, и отдадеността ни към другия човек са, разбира се, нещо добро. Но могат да станат и нещо лошо. Защото това, което ще бъде изпитано, не е само какво правим, а какви са мотивите ни и защо го правим.
Затова и не съществува нещо, което само по себе си е „светско“, и друго, което само по себе си е „духовно“. В събитието на Таворската светлина, при Преображението на нашия Господ, виждаме, че от Неговата светлина засияват дори дрехите Му. Тоест всичко сияе в светлината на Христос. Христос приема целия човек, просветлява го и го вдъхновява в Своята благодат.
Следователно в този свят не е толкова важно какво правим, а защо го правим. Нужно е всичко, което вършим, да бъде огряно от любовта на Христос.
Когато помагам на един човек, когато върша благотворителни дела, правя ли го, за да изпъкна? Правя ли го, за да се самоутвърдя? Правя ли го, за да търся почит от хората? Ако е така, тогава онова, което предлагам на другите, служи на моя собствен образ и аз използвам хората за тази цел.
Същото важи и за работата ми. Върша ли я, за да бъда признат, за да бъда значим човек в обществото? Или я върша, защото почитам личността на човека, защото за мен другият човек е Христос?
Когато съм намерил своята собствена ценност, намирам и ценността на другия човек. Тогава за мен е радост да предложа дори най-малкото. И онова, което върша в света, било като обществен принос, било като работа, ако в себе си има Христос, става спасително.
Така разбираме, че спасението е близо до всеки човек независимо дали живее в света, или се е оттеглил в манастир и живее по друг начин срещата с Христос.
Това, което трябва да намерим и което ни освобождава, е смисълът на всичко, което правим. Какъв е смисълът на моето съществуване? Какъв е смисълът, поради който върша нещо? Ако вложа там Христос и всичко бъде присадено към Него, тогава всичко се преобразява.
Някога попитали един мъченик: „Как се казваш?“. Той отговорил: „Христос“. „Коя е твоята родина?“ – „Христос“. Всичко наричал Христос. Тоест Христос бил съдържанието и центърът на духовния му живот.
Затова трябва да използваме всичко, и добрите дела, и труда си, не според външната им форма, а според това дали в тях е Христос, дали са проникнати от копнеж за Христос, или са затворени в самите нас.
