Международно право, морал и християнство

Ваши Величества!

Ваши Царски Височества!

Господа Министри!

Ваши Високопреосвещенства!

Госпожи и Господа!

И във времена по-спокойни и мирни мнозина смятат международното (т. е. междудържавното) право за едно псевдо-право или за право не в собствения смисъл на думата, и че дори изобщо нямало правово уредено междудържавно общежитие[1]). А пък във времена на международни смутове и сътресения да се говори за международно право някои мислят, че е най-малко парадоксално. И все пак, без да се отрича известно несъвършенство и значителната непълнота на международното право, както и несъвършенството в международните отношения, тъкмо поради тоя характер или това състояние на международното право и на международните отношения и тъкмо в големи гранични епохи от развитието на народите, е особено инструктивно спирането на вниманието ни върху международното право, защото такива епохи дават богат материал за разкриване природата, целта и функциите, а също и за възможностите и значението на международното право.

Цялата статия: Международно право, морал и християнство

Божествени срещи (За „високата христология“ в Лука 1-2)

Въведение

Четенето на Евангелията с внимателност към разказа, към езика, към разказното време и механизмите, чрез които се развива действието, е необичайно за православния християнин. Няма да доказвам полезността на подобно четене. Представил съм своята аргументация в студията „Херменевтика на Новия Завет“.[1] Тук бих искал да илюстрирам мислите си с един пример. Според св. евангелист Матей, Христос изцелява прокажен, преди по-късно да излекува тъщата на Петър и „мнозина хванати от бяс“ (Мат. 8:1-18); Марк обаче поставя тези събития в обратния ред (1:29-31, 40-45). Този пример, – а биха могли да бъдат дадени още много подобни,[2] – трябва да ни припомни, че имаме четири разказа за едно и също нещо и тези четири разказа отразяват различни перспективи към случилото се. Този факт е смущавал християните през второто столетие,[3] та се налага св. Ириней Лионски да обяснява защо Евангелията трябва да са четири и той предлага своите аргументи. Въпреки авторитетния характер на аргументацията, основана на пророческото видение в Иез. 1 гл. и на четирите посоки на света, в Сирийската църква Диатесарон-ът[4] на Тациан е предпочитаната версия на четирите Евангелия чак до времето на св. Ефрем Сириец.[5]

Цялата статия: Божествени срещи (За „високата христология“ в Лука 1-2)

Думи за смъртта и умирането

По повод книгата на протопрезвитер Александър Шмеман „Литургията на смъртта“[1]

Замислена от своя автор още в далечната 1974 г., а реализирана като четири програмни беседи, изнесени през 1979 г. пред летния литургически семинар на Православната богословска семинария „Св. Владимир“, до първата си поява, в превод от английски на руски, през 2013 г. и в оригинал през 2016 г. Литургията на смъртта живее „утробен“ живот в богословието и свещеническото служение на поне две поколения възпитаници на о. Александър Шмеман. За това време немалко неща се промениха. Междувременно, на 13 декември 1983 г. отец-професорът си отиде от този свят. Сега тези беседи са вече учебник, по който може да се изучава литургическата история на заупокойните служби. Искате ли да напишете дипломна работа върху чина на панихидата, върху псалмодията или евлогитариите, Литургията на смъртта е чудесен помощник. Още повече, че по-задълбоченото и продължително четене на тази книга може да доведе до развиването на дипломната работа в докторска дисертация. Несъмнено, от нея има какво да се научи и тъкмо затова реших да използвам повода, за да споделя някои наблюдения върху онова, което някога е наблюдавал и отец Шмеман.

Цялата статия: Думи за смъртта и умирането

Четири схолии към Литургийното евангелие за Неделя преди Рождество Христово

„Яви се до краищата на земята паметта за праотците…“

(из Стихира на светите праотци)

В неделята преди Рождеството по плът на нашия Спасител Господ Иисус Христос, на св. Литургия, се чете евангелското зачàло от Мат. 1:1-25. Думата зачàло, вероятно непозната за повечето читатели, е превод на гръцката дума περικοπή („изрязвам наоколо“), но като етимология ни води в различна посока. Зачàло е дума, производна от глагола зачàть („да започна“, „да дам начало на нещо“) и посочва началото на определено четене.

Зачàло е дума, изпълнена с мистични, тайнствени трептения, които пренасят душата към началото на човешкия род. От нея е производна и думата зачàтие. Първото зачàло от Евангелие според Матей[1] съдържа родословния списък със земните предци на Спасителя. Спомнянето на тези предци е свидетелство и памет за реалността на Боговъплъщението и връщане към началото на големия разказ за живота на човека в този свят.

Цялата статия: Четири схолии към Литургийното евангелие за Неделя преди Рождество Христово

Разказът за Сътворението на света: език и време

Въведение

Когато Бог говори на Йов из бурята, Той му задава въпроси с директни препратки към Сътворението на света: „Де беше ти, когато полагах основите на земята?“ (Иов 38:4). Самите въпроси в поетична форма връхлитат[1] Йов като буря, която разрушава всичко изречено преди това, превръщайки го в думи без знание, които помрачават Божествения съвет. Нито Йов, нито пишещият тези редове, нито дори Адам са видели Сътворението. Не знам дали св. пророк Моисей е имал видение за Сътворението – това все пак е въпрос за естеството на божественото Откровение, което няма как да познаем. Едно нещо обаче е сигурно: ние четем разказ[2] за началото на света. От това как четем този разказ, зависи и какво ще разберем.

Да се приеме, че първите глави на кн. Битие трябва да се четат в класната стая като алтернатива на еволюционните теории (нещо, което все по-често чувам), предполага, че библейският разказ е сравним с научни теории и исторически реконструкции на емпирични данни.[3] Тълкуването на тези разкази правилно, както и вярата в тяхната надеждност и значимост като Божествено откровение, за повечето вярващи хора означава да ги приемем като хронология, като научна истина за произхода на света. „Създателят на небето и земята“ е мислен в технологичен дискурс, който трябва да легитимира поетичен разказ като научна картина на света.

Цялата статия: Разказът за Сътворението на света: език и време