Църковни престъпления на клирици и лаици (миряни) в православното канонично право
Днес в системата на богословските науки каноничното право се разглежда като предмет, който изучава правовите норми и принципи в живота на Църквата. Прилагането му обаче на практика има функцията на регулатор, т. е. да отсъжда и показва кое е истинно и автентично и кое представлява отклонение или патология в църковния организъм. С други думи, можем да кажем, че каноничното право е критерий дали даден процес, протичащ в църковния живот или конкретна ситуация, е в съгласие с Преданието.
От друга страна, каноничното право дефинира дали комуникацията на църковната със светската власт и влиянието между двете са основани на принципа кесаревото кесарю, а Божието Богу (Мат. 22:21), или биват противни на този евангелски принцип. Поради това тези взаимоотношения успешно могат да се регулират чрез вече формулираните канони относно казуси и проблеми, възниквали в историята на Църквата. Разбира се, предметът на каноничното право може да се разглежда и чисто юридически, каноните и уставите да се приемат единствено като правови норми и всяко тяхно нарушаване да носи съответните санкции. Такова разбиране за църковното право е най-разпространено днес. То само по себе си не е невярно, но трябва дебело да се подчертае, че е непълно, като съществува и реална опасност да се окаже подвеждащо и дори вредно за църковния организъм и да нанесе огромни щети върху църковния живот.
Цялата статия: Църковни престъпления на клирици и лаици (миряни) в православното канонично право
Капанът на дигиталната книжовност
Заглавието може да звучи на някого ретроградно и такъв човек да си помисли преди да е изслушал или прочел текста ми: „Този автор в напреднала възраст явно не обича дигитализацията и затова си ги плещи едни такива…“.
Само че авторът действително цени, обича и с признателност ползва всичко онова, което предимно на административен език се нарича дигитализация и което е свързано с ползване на компютър и всевъзможните програми, великодушно предлагани от или през мрежата. Но това предивно средство за общуване е, казано най-общо, нож с две остриета – и двете остриета са полезни и нужни, само че те изискват двойно по-голямо внимание при боравенето с тях.
За да съм по-ясен от самото начало, ще кажа, че в тази кратка статия думата е за дигитализираните древни или по-нови текстове, с които по редица причини се налага да работим и в научната област.
От парасинагога към схизма (каноничноправни определения-отграничения)
„Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления (σχίσματα), а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл“
(1 Кор. 11: 16)
„Битието на Църквата е общение“[1] според лаконичната, но точна формулировка на приснопаметния Пергамски митрополит Йоан (Зизиулас). Единството на Църквата не е монолитна, недостъпна, затворена, унифицирана и капсулирана тоталност, а общение на неразделни, неразлъчни и неслитни лица. Природата на всички обединяващи и съединяващи елементи на църковното Тяло е общностна[2] тъкмо в смисъла на свободно благодатно общение на лица. В тази перспектива еклисиологията следва да се разглежда не като монадология, а по-скоро като просопология. Начинът на съществуване на Църквата е общението. Самото ѝ битие е събитие на общение. Църквата винаги пребивава в общение и никога извън общение (excommunicatio). Всяко прекъсване на общение, акинонисия (ἀκοινωνησία), е относително, но никога абсолютно (поне в земното измерение на незавършилия все още подвиг тук-и-сега). При все това прекъсването на общението води към постепенното разцърковяване на поместната църква, на отделилата се общност или на отделна личност. Но как и по какви критерии можем да разграничим дали една църква се намира в акинонисия? Отговорът е ясен: това се установява винаги съборно, чрез съборна диагностика, по съборен път.
Цялата статия: От парасинагога към схизма (каноничноправни определения-отграничения)
Велика и благословена събота: преосмисляне на християнската революция
В своя забележителен опус Атеистичните делюзии, с подзаглавие „Християнската революция и нейните модерни врагове“, Дейвид Бентли Харт казва, че „… сред всичките много и велики промени, белязали еволюцията на западната цивилизация – независимо дали внезапни или постепенни, политически или философски, социални или научни, материални или духовни, – е имало само една, триумфът на християнството, която може да бъде наречена „революция“ в собствен смисъл“.[1] Твърдението е обосновано и трудно оспоримо. В неговото аргументиране са привлечени исторически факти, имащи изцяло отношение към дошлата в света заедно с християнството коренна и необратима промяна във възприемането на човека и третирането му – без изключение – тъкмо като такъв, като човек. Всички реални достижения на европейската християнска цивилизация, отнасящи се до равноценността и достойнството на всеки човек, с които се раждаме, израстваме и сме свикнали като с неща, подразбиращи се от само себе си – казва авторът – са резултат, плод от настъпилия с християнството радикален прелом в разбирането за човека.[2]
И все пак, християнската революция има едно измерение, което е много по-важно и същностно в сравнение с всичко останало, и това измерение е промяната в начина, по който с появата на християнството започва да се възприема смъртта. Днес тази промяна е трудно да бъде видяна и осъзната, тъй като човекът въобще, включително и голяма част от християните, отдавна се е върнал към едно – макар и модифицирано, но по същество все старото, предхристиянско възприемане на смъртта, но без осъзнаването на този пръв и най-основополагащ момент от християнската революция всички други нейни плодове практически губят смисъл, тъй като всички те могат да имат своята основа единствено и само в тази революция, която е била започната от Христос на Велика събота – с Неговата победа над смъртта, и която революция продължава и до днес в онези, които са Негови.
Цялата статия: Велика и благословена събота: преосмисляне на християнската революция
Всяка неделя празнуваме Възкресение заедно
Календарът лежи в основата на цивилизацията. Всички култури, които са възниквали в течение на историята, са изобретявали и използвали календарни системи. Една от основните функции на календара е да интегрира обществото, но в някои случаи той е препъникамък, който го разделя и противопоставя.
Служим си с календара ежедневно и той ни се струва нещо просто. Но всъщност вмества в себе си безкрайната сложност на вселената. Намира приложение във всяка област от човешкия живот. Празниците, като неотменна част от живота на обществата, се движат по календара и в голяма степен са причина за неговата поява. Всяко събитие става част от историята, когато е датирано.
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
- Мир всем
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин