Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение

(Лука 2:14)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Дивната вест за Христовото Рождество, всеки път поновому възприемана и преживявана, ни припомня за най-дълбоката дадена на човеците радост. Откъсва ни от всичко, което е злободневно и преходно, и ни насочва към началата и най-дълбоките тайни на битието, видени в светлината на събитието, което веднъж и завинаги променя и осмисля цялата история на човечеството. Помирява ни с небесата и повторно отваря за всекиго от нас дверите на Царството Божие – Царство на светлината и любовта, на мира и радостта.

Благовестено от ангелите, явено на пастирите и безсловесните животни, почетено с поклон от човешката мъдрост, чудото на Христовото Рождество ни помага да търсим и откриваме истинския смисъл на нашето съществуване; да надмогваме всяка безутешност и безнадеждност, да живеем свободни от суетата на нашия свят и да гледаме нагоре: към Божията слава и небесното ни Отечество, като знаем, че „имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно“ (2 Кор. 5:1).

Св. Синод разпространи Патриаршеско и синодално послание за провеждането на Патриаршеския избирателен църковен събор. Той съдържа силен призив за единство и молитва към Бога да предпазва Българската православна църква от „греха на разделението“. Ето пълния текст:

Възлюбени в Господа братя и сестри,

С благодарност към Всеподателя Бога за Неговата Отеческа любов и всички Негови щедрости към православния ни народ, с топъл архипастирски благослов и в пълнота на духовната радост се обръщаме към всички вас по повод избора на нов, от Бога и Неговия народ избран, предстоятел на светата ни Църква. Молим Господа и наш Спасител Иисус Христос – всякогашния Първосвещеник и единствен Глава на Църквата, „която Той си придоби със Своята кръв“ (Деян. 20:28), щото дните и годините на първосветителстването на Негово Светейшество да бъдат дълги, мирни и благодатни, да бъдат време на още по-голям възход на Православната ни църква, на утвърждаване на нейното свидетелство и нейния авторитет – както в нашето общество, така и в междуцърковните отношения, на укрепване и засилване на нейната мисия и на нейното единство.

Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на тия,

които са в гробовете, живот подари! (Тропар на Пасха)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Дивен и велик, прекрасен и безценен е всеки един дар, с който Човеколюбецът Бог обдарява Своето най-висше и любимо творение – човека, когото Той сътвори по Своя свят образ и когото предназначи да достигне и до богоуподобяването. Безбройни са Божиите дарове за нас, но най-голям и най-щедър измежду тях е дарът на Възкресението. Победата над смъртта, която Богочовекът Господ наш Иисус Христос удържа над мрака и цялата всепоглъщаща и губителна сила на злото, е кулминацията, най-висшата и категорична изява на Божията любов към нас и към цялото творение.

Възкресяването на човешката природа в нейната първосъздадена чистота, красота и цялостност, което Единородният Божи Син и Син Човешки извърши, Той извърши не за Себе Си, а заради нас и нашето спасение. Тази прославена човешка природа Той възнесе на Небесата и така проправи пътя към Царството на светлината и живота за всички онези, които са Негови, които чуват гласа Му и следват посочения от Него път.

В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога,
а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове (1 Иоан. 4:10)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

За великия празник на Рождеството на нашия Спасител е казано и може да се каже много. Над дивното тайнство на Боговъплъщението са разсъждавали най-големите отци и учители на Църквата, а и едва ли на света има християнин, който да не се е замислял в себе си над онова, което празнуваме в деня на Рождество Христово. Ако обаче се опитаме да предадем най-дълбокия смисъл, съдържанието на този празник с най-малко думи, то те ще са, че това е тържеството на Божията любов. На онази себежертвена и непостижима за човешкия ум любов, с която „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него… да има живот вечен“ (Иоан 3:16).

Христос воскресе! 

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

В днешния десети ден на месец май, в който богослужебно отбелязваме празника Преполовение, една знаменателна годишнина украсява още повече календара на родната ни Българска православна църква: в средата на периода между Пасха и Петдесетница през настоящата година се изпълват седем благословени десетилетия от акта на третото в нейната хилядолетна история провъзгласяване на патриаршеското ѝ достойнство.

На 10 май 1953 г., в последния ден от работата си, Третият църковно-народен събор на Православната ни църква взема историческото решение за възстановяване на нейния патриаршески статут – решение, чрез което поправя една историческа несправедливост и сбъдва мечтите и надеждите на поколения православни християни от българския род, отдали силите и живота си за духовната ни свобода и църковната ни независимост.