Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква, 

Христос Воскресе!

Със светлина в душите и сърцата, с истинска пасхална радост и благодарност към Небесата, поради изгряващата от гроба Светлина на живота, и тази година благоговейно посрещаме Възкресение Христово. Прекланяме се пред дивния Божи Промисъл и пеем победната песен: „Христос възкръсна от мъртвите!“ И радостта ни е пълна, защото извира от непосрамената ни вяра в победилия смъртта наш Господ, Който „...възкръсна, както беше казал“ (Мат. 28:6). И Който претърпя унижения и страдания заради нас, като прие смърт – „и то смърт кръстна“ (Фил. 2:8), за да покрие извършеното някога престъпление, да ни освободи от робството на греха и смъртта и да ни дарува Своето спасение.

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

С дълбока вяра в Бога и синовна благодарност към Него за Неговата велика милост и неизброимите Негови щедрости към нас – към нашата държава и към Православната ни Църква – и тази година с подобаваща тържественост отбелязваме славната и паметна за всяко българско сърце годишнина от Освобождението на страната ни от иноверното османско иго. Прекланяме се пред жертвения чутовен подвиг на Русия и православното войнство, отдало живота си за нас в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., и въздигаме молитви и благодарения към небесата заради изгрялата на този ден, преди четиринадесет десетилетия наша свобода. Величаем неизповедимия Божи промисъл и скланяме глави пред подвига и пред паметта на загиналите десетки хиляди, знайни и незнайни воини, които оставиха костите си по бойните полета на войната, за да бъдем днес ние свободни, за да може православна България да гради сама и независима своето настояще и своите бъднини.

„Божията любов към нас в това се яви,

дето Бог проводи в света Своя Единороден Син, 

за да бъдем живи чрез Него“

(1 Йоан. 4:9)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Благоговейно притихнали пред дивната тайна на явяването в плът на Божия Син и тази година посрещаме раждащия се в света Богомладенец Господ наш Иисус Христос. Прекланяме се пред величието на безграничната и жертвена Божия любов към нас и, следвайки звездата, заедно с мъдреците мислено се отправяме към приютилата Го пещера, където, присъединявайки се към ангелския хор, пеем и възпяваме: „Твоето Рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието“ (Тропар, гл. 4).

Христовото Рождение озарява всеки от нас и цялото творение. И затова, в неизразимата си радост и благодарност, Църквата тържествува и изповядва: „Девицата днес ражда Свръхестествения, и земята поднася на Непристъпния пещера ­ Ангели с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват. Защото заради нас се роди Младенец – Предвечният Бог“ (Кондак, гл. 3).

Днес се изпълнява обещанието, дадено на съгрешилите наши праотци (Бит. 3:15) и на ветхозаветните патриарси (Бит. 22:18; 49:10). Открива се „тайната, умълчавана от вечни времена“ (Рим. 14:24), днес за всички нас и за цялото творение настъпва „благоприятната Господня година“ (Ис. 61:2; Лука 4:19).

Възприел човешката природа, Бог се ражда, за да освободи човечеството от онзи, който незаконно e притежавал властта на греха и смъртта (Евр. 2:14-15). „Затова се и яви Синът Божий“ –­ свидетелства св. апостол и евангелист Йоан Богослов, за да разруши делата на мрака (1 Йоан. 3:8), защото в Христа Иисуса „имаше живот, и животът беше светлината на човеците“ (Йоан 1:4). И защото, както свидетелства и Сам Господ: „Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие“ (Йоан 10:10).

Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус,

Който едничък е безгрешен.

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

В пресветлия ден на тържеството на нашата вяра, на пълнотата на нашата надежда и неизразимата ни радост поради всепобеждаващата Божия любов, отново се обръщаме към всички вас с пасхалния поздрав:

Христос воскресе!

Тържествуваме и сърадваме, заедно с цялата Божия Църква, на Христовата победа над смъртта и ви призоваваме в този ден към пълнота на радостта, дела на милосърдие и жертвена любов, в стремеж към онази любов, с която и Сам Бог ни бе обикнал, когато заради нас и нашето спасение отдаде Единородния Си Син, „та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Йоан. 3:16).

Тази непознаваща ограничения, всещедра и всепобеждаваща божествена любов, с която Бог създаде света, яви сред нас и Самия Божи Син, Който в послушание към волята на Отца „понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек” (Фил. 2:7), и „смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна” (2:8). Ала точно затова „Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца” (2:9-11).

“Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син,

и ще Му нарекат името Емануил,

което ще рече: с нас е Бог”

(Ис. 7:14; Мат. 1:23)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Столетия наред нечуваната вест за Христовото Рождество, с която се поздравяваме ние днес, е била само пророчество и очакване. Пророчество за обещания още на нашите прародители Месия, Който ще дойде, за да съкруши изконния враг на човека (Бит. 3:15), и очакване за повторното отваряне на вратите на рая и на вечния живот. Столетия преди дивното събитие на Въплъщението и Рождеството на Божия Син човечеството и цялото творение живееха само с вярата си в обещанието и с надежда за “славното освобождение на синовете Божии” (Рим. 8:21) и за настъпването на “благоприятната Господня година” (Лука. 4:19).