Патриаршеско и синодално послание по повод 1160 години от Покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на българската азбука

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Обични в Господа чеда на светата ни Църква,

В светлите дни на изобилна Пасхална радост, когато вестта за Възкресението звучи навсякъде около нас и сърцата ни са преизпълнени с благодарност към Бога за Неговата безгранична любов и бащинска грижа към нас, във втория ден на месец май празнуваме и паметта на светия равноапостолен български княз Борис Първи Михаил Покръстител. С неговото име и неговото колосално по мащабите и значимостта си дело свързваме най-важния духовен, културен и цивилизационен избор, който народът ни е направил през цялата своя хилядолетна и изпълнена с превратности история. Всичко онова, което сме днес като народ и общество, като Църква и държава ние дължим първом на Бога, Който е Подателят на всяко благо и добро, и след това на светия наш равноапостолен владетел. На този, който – в благоприятното за това време – пое пред Бога и поверения му от Него български род историческата отговорност да свърже завинаги съдбините ни със светото и спасително Православие, създавайки и всички необходими условия за утвърждаването ни в неговите исконни и непреходни истини.

Христос воскресе!

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Вестта за Възкресението на Сина Божий е радост за човешкото сърце. Нашето свидетелство за Победителя на смъртта, разпнатия и възкръснал наш Господ и Спасител Иисус Христос, е свидетелство на радостта, на вярата и надеждата. А затова и проповедта ни за Христовото Възкресение е проповед за тържеството на живота – за победата, която е била удържана, заради нас, от нашия Бог и Творец, Който е Самият Живот и единствен Източник на живота. Който от любов сътвори света и човека и Който – отново в изява на Своята безпределна любов – стана и нашият Спасител от греха, тлението и смъртта (срв. Йоан. 3:16; 10:10). В Деня на Възкресението ние прославяме победата на Живота.

Вярата на Църквата в чудото на Възкресението е вяра, която се основава на лично свидетелство. Гласът на Църквата и до днес е гласът на жените-мироносици – тези първи свидетелки на Възкресението. Това е и гласът на светите апостоли, които в продължение на четиридесет дена след Пасха общуваха с възкръсналия Спасител и станаха „очевидци на Неговото величие“ (2 Петр. 1:16). Това е гласът на свети апостол Тома, който след като се увери лично в истинността на Възкресението изповяда: „Господ мой и Бог мой!“ (Йоан. 20:28). Това е гласът на всички светии, които с Христовата благодат победиха в борбата с греха и станаха причастници на Христовото възкресение. Това е гласът на светата Църква, която и днес не престава да благовести и да проповядва Евангелието на царството Божие достъпно за всички човеци, чрез вярата във Възкръсналия Спасител и живот по Неговите заповеди.

Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение

(Лука 2:14)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Дивната вест за Христовото Рождество, всеки път поновому възприемана и преживявана, ни припомня за най-дълбоката дадена на човеците радост. Откъсва ни от всичко, което е злободневно и преходно, и ни насочва към началата и най-дълбоките тайни на битието, видени в светлината на събитието, което веднъж и завинаги променя и осмисля цялата история на човечеството. Помирява ни с небесата и повторно отваря за всекиго от нас дверите на Царството Божие – Царство на светлината и любовта, на мира и радостта.

Благовестено от ангелите, явено на пастирите и безсловесните животни, почетено с поклон от човешката мъдрост, чудото на Христовото Рождество ни помага да търсим и откриваме истинския смисъл на нашето съществуване; да надмогваме всяка безутешност и безнадеждност, да живеем свободни от суетата на нашия свят и да гледаме нагоре: към Божията слава и небесното ни Отечество, като знаем, че „имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно“ (2 Кор. 5:1).

Св. Синод разпространи Патриаршеско и синодално послание за провеждането на Патриаршеския избирателен църковен събор. Той съдържа силен призив за единство и молитва към Бога да предпазва Българската православна църква от „греха на разделението“. Ето пълния текст:

Възлюбени в Господа братя и сестри,

С благодарност към Всеподателя Бога за Неговата Отеческа любов и всички Негови щедрости към православния ни народ, с топъл архипастирски благослов и в пълнота на духовната радост се обръщаме към всички вас по повод избора на нов, от Бога и Неговия народ избран, предстоятел на светата ни Църква. Молим Господа и наш Спасител Иисус Христос – всякогашния Първосвещеник и единствен Глава на Църквата, „която Той си придоби със Своята кръв“ (Деян. 20:28), щото дните и годините на първосветителстването на Негово Светейшество да бъдат дълги, мирни и благодатни, да бъдат време на още по-голям възход на Православната ни църква, на утвърждаване на нейното свидетелство и нейния авторитет – както в нашето общество, така и в междуцърковните отношения, на укрепване и засилване на нейната мисия и на нейното единство.

Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на тия,

които са в гробовете, живот подари! (Тропар на Пасха)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Дивен и велик, прекрасен и безценен е всеки един дар, с който Човеколюбецът Бог обдарява Своето най-висше и любимо творение – човека, когото Той сътвори по Своя свят образ и когото предназначи да достигне и до богоуподобяването. Безбройни са Божиите дарове за нас, но най-голям и най-щедър измежду тях е дарът на Възкресението. Победата над смъртта, която Богочовекът Господ наш Иисус Христос удържа над мрака и цялата всепоглъщаща и губителна сила на злото, е кулминацията, най-висшата и категорична изява на Божията любов към нас и към цялото творение.

Възкресяването на човешката природа в нейната първосъздадена чистота, красота и цялостност, което Единородният Божи Син и Син Човешки извърши, Той извърши не за Себе Си, а заради нас и нашето спасение. Тази прославена човешка природа Той възнесе на Небесата и така проправи пътя към Царството на светлината и живота за всички онези, които са Негови, които чуват гласа Му и следват посочения от Него път.