“Нечувано тайнство днес се извършва ­

Бог става човек и естеството се обновява”

(Стихира, гл. 8)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Църковното богослужение изобилства с похвални песни, които откриват вечната, непреходна и спасителна истина. Истина, която повече от 2000 години разкрива смисъла и назначението на дивното и спасително събитие на Боговъплъщението. Преди повече от 2000 години ангелите изпяха дивната песен: “Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение” (Лу¬ка. 2:14), и тази песен никога не заглъхва в нашите църковни богослужения.

Рождество Христово е нечувано тайнство, което обновява човешката природа и цялото тварно естество; тайнство, което беше предвъзвестено още на праотците (Бит. 3:15). Богоизбраните мъже на ветхозаветния Израил трепетно очакваха изпълнението на това обещание. И днес се прекланяме пред Великата Тайна на благочестието: “Бог се яви в плът” (1 Тим. 3:16).

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

През последната повече от половин година църковното и обществено внимание у нас е насочено с особена сила върху съседна Република Македония и по-конкретно върху темата за статута на Православната църква в тази страна, която за жалост в продължение на десетилетия пребивава вън от общение със семейството на поместните Православни църкви. Тази тема и този проблем придобиха острота във връзка с официално заявеното от ръководството на тази Църква желание Българската Православна Църква – Българска Патриаршия да приеме ролята на нейна майка-Църква, и така най-сетне да бъде уреден каноничният статут на Църквата в днешна Македония. Желание, което беше възприето с внимание и чувство за отговорност от българска църковна страна, но същевременно и недвусмислено отрицателно от някои братски Поместни църкви, които открито заявиха своето несъгласие с подобно развитие на македонския църковен въпрос.

Част от големия проблем за статута на Православната църква в днешна Република Македония е въпросът за историческата съдба на съществувалата в миналото Българска Охридска архиепископия, от чието учредяване през настоящата 2018 година се изпълват хиляда години. Проведени бяха и предстоят чествания на тази важна годишнина, които са поредно свидетелство за дълбочината на разделението сред братските Православни църкви по този въпрос.

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква, 

Христос Воскресе!

Със светлина в душите и сърцата, с истинска пасхална радост и благодарност към Небесата, поради изгряващата от гроба Светлина на живота, и тази година благоговейно посрещаме Възкресение Христово. Прекланяме се пред дивния Божи Промисъл и пеем победната песен: „Христос възкръсна от мъртвите!“ И радостта ни е пълна, защото извира от непосрамената ни вяра в победилия смъртта наш Господ, Който „...възкръсна, както беше казал“ (Мат. 28:6). И Който претърпя унижения и страдания заради нас, като прие смърт – „и то смърт кръстна“ (Фил. 2:8), за да покрие извършеното някога престъпление, да ни освободи от робството на греха и смъртта и да ни дарува Своето спасение.

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

С дълбока вяра в Бога и синовна благодарност към Него за Неговата велика милост и неизброимите Негови щедрости към нас – към нашата държава и към Православната ни Църква – и тази година с подобаваща тържественост отбелязваме славната и паметна за всяко българско сърце годишнина от Освобождението на страната ни от иноверното османско иго. Прекланяме се пред жертвения чутовен подвиг на Русия и православното войнство, отдало живота си за нас в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., и въздигаме молитви и благодарения към небесата заради изгрялата на този ден, преди четиринадесет десетилетия наша свобода. Величаем неизповедимия Божи промисъл и скланяме глави пред подвига и пред паметта на загиналите десетки хиляди, знайни и незнайни воини, които оставиха костите си по бойните полета на войната, за да бъдем днес ние свободни, за да може православна България да гради сама и независима своето настояще и своите бъднини.

„Божията любов към нас в това се яви,

дето Бог проводи в света Своя Единороден Син, 

за да бъдем живи чрез Него“

(1 Йоан. 4:9)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Благоговейно притихнали пред дивната тайна на явяването в плът на Божия Син и тази година посрещаме раждащия се в света Богомладенец Господ наш Иисус Христос. Прекланяме се пред величието на безграничната и жертвена Божия любов към нас и, следвайки звездата, заедно с мъдреците мислено се отправяме към приютилата Го пещера, където, присъединявайки се към ангелския хор, пеем и възпяваме: „Твоето Рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието“ (Тропар, гл. 4).

Христовото Рождение озарява всеки от нас и цялото творение. И затова, в неизразимата си радост и благодарност, Църквата тържествува и изповядва: „Девицата днес ражда Свръхестествения, и земята поднася на Непристъпния пещера ­ Ангели с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват. Защото заради нас се роди Младенец – Предвечният Бог“ (Кондак, гл. 3).

Днес се изпълнява обещанието, дадено на съгрешилите наши праотци (Бит. 3:15) и на ветхозаветните патриарси (Бит. 22:18; 49:10). Открива се „тайната, умълчавана от вечни времена“ (Рим. 14:24), днес за всички нас и за цялото творение настъпва „благоприятната Господня година“ (Ис. 61:2; Лука 4:19).

Възприел човешката природа, Бог се ражда, за да освободи човечеството от онзи, който незаконно e притежавал властта на греха и смъртта (Евр. 2:14-15). „Затова се и яви Синът Божий“ –­ свидетелства св. апостол и евангелист Йоан Богослов, за да разруши делата на мрака (1 Йоан. 3:8), защото в Христа Иисуса „имаше живот, и животът беше светлината на човеците“ (Йоан 1:4). И защото, както свидетелства и Сам Господ: „Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие“ (Йоан 10:10).