Според древна традиция, идваща от ранното средновековие, храмовете, посветени на св. София в Цариград и в други престолнини, всъщност са строени в чест на Божията Премъдрост - Сина Божи, въплътен в Богочовека Иисус Христос. Затова и столичният старинен храм "Света София" чества годишния си празник на св. Благовещение, когато по свръхестествен начин св. Дева Мария е заченала Спасителя на света. Поради смесването на традициите този храм има празник и на 17 септември, когато почитаме паметта на светите жени-мъченици София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов. Но основният храмов празник си остава на св. Благовещение, 25 март.

В чест на утрешния празник тази вечер от 17 ч. велика вечерна в храма ще отслужи Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит. Той ще отслужи и светата Златоустова литургия утре, на самия празник, когато се очаква молитвено да присъства и Софийският митрополит - Негово Светейшество Българският патриарх Максим.

С нова реликва се сдоби Русенска митрополия – ризата, покривала мощите на св. Димитър Басарбовски, съхранявани в едноименната патриаршеска катедрала в Букурещ.  Тя е дарена от Румънския патриарх Даниил по молба на Русенския митрополит Наум. Пред медиите българският архиерей мотивира искането си да получи светинята така: „Ризата е изключителна ценност за нас, тъй като имаме и частица от светите мощи на св. Димитър. Надявам се повече вярващи в епархията да могат да се поклонят пред тях”.

Св. Димитър Басарбовски  свързва Русенска епархия с Румънската православна църква и столицата Букурещ. През 17 в. светецът се подвизава в манастир край Русе, носещ сега неговото име, а днес мощите му се съхраняват в Букурещ. Стотици румънски поколнници ежегодно се стичат в св. обител в с. Басарбово, за да се поклонят на мястото на монашеските подвизи и земния живот на този много тачен светец. На 25 март, Благовещение, ризата на св. Димитър ще бъде тържествено пренесена от русенския катедрален храм „Св. Троица“ в Басарбовския манастир, където ще остане за постоянно.

Пристигането на реликвата в дунавския град  съвпадна с отбелязването на петата годишнина от избора на митрополит Наум за епархийски архиерей на Русе.

На 22 март по инициатива на свещ. Кирил Синев и с благословението на Русенския митрополит Наум беше изнесен урок за предстоящия празник Благовещение в СУ „Васил Левски“, гр. Русе (намиращо се в енорията на русенския храм „Св. Възнесение“). Свещеникът изнесе урок в 3б клас и в 3а клас с класни ръководители съответно Здравка Георгиева и Росица Хальова. Децата бяха запознати със започналия Велик пост и празника Благовещение. О. Кирил раздаде на всеки един ученик образователната картичка Благовещение, издание на Центъра за образователни инициативи „Двери“, както и иконки с образа на св. Петка за благословение. При подготовката си за урока свещеникът използва учебното пособие „Празник в класната стая“, издание на Двери, в което занятието е подробно разработено.  

Енорията към столичния храм „Рождество Христово“ в „Младост“ днес, петък, в 16:30 ч. ще посрещне иконата „Св. Богородица-Всецарица“, която е копие на прочутата Ватопедска икона на Божията майка и се съхранява в Гигинския манастир „Св. Козма и Дамян“. От 17 ч. храмовото духовенство начело с председателя о. Димитър Генчев ще отслужат малко повечерие с втората част от Богородичния акатист, който се чете в петъците на Великия пост.

В 19 ч. в храма за първи път ще бъде отслужено нощно богослужение – бдение, което ще продължи след полунощ, до 2 ч. Във всенощната служба ще се включат и клирици от други енории.

Свещениците при храма отправят покана към всички християни да вземат участие във великопостното богослужение в прослава на Божията майка.

В средата на месец март излезе от печат книгата Православие и благовестие през ХХІ век на младия гръцки богослов Димитриос Керамидас. Издадена от Русенската митрополия и фондация „Двери“ по инициатива и с подкрепата на Русенския митр. Наум, книгата е част от усилията на архиерея за възраждане на мисионерската дейност на Българската православна църква. В гръцкия оригинал книгата е издание на солунския „Център за икуменически, мисиологични и екологични изследвания“, на който авторът е сътрудник. Председател на центъра е известният богослов проф. Петрос Василядис.

В предговора към изданието митр. Наум изтъква мотивите си да инициира излизането на това заглавие на български език: „Книгата, която днес държите в ръцете си и която избрахме да се преведе и подготви за православния български читател, описва богословските принципи на мисионерската дейност и как следва да се осъществява тя в съвременното общество с неговите предизвикателства, каквито светът досега не познава. Важен акцент в изданието се поставя върху мисионерската природа на Църквата, погледната през призмата на Светия и велик събор в Крит (2016 г.), през неговия дух и конкретни решения.

Решихме да направим тази книга достояние на българските читатели и поради желанието ни да разширим хоризонта пред нашето богословие и мисионерска практика, да призовем да се излезе от кръга на нашите вътрешноцърковни, „домашни“ грижи и да погледнем на мисията на Църквата като на общонародно, литургийно и евхаристийно дело, призвано да събере в себе си целия свят“.

Неотдавна излезе от печат първият по рода си Гръцко-църковнославянски речник. Подобно издание не е правено никога досега. До неговото излизане не съществуваше речник, който да е от гръцки към църковнославянски. Това позволява да се проследи формирането на литургическия език, с който си служим и днес, както и по-добре да се разбере синонимията на богословските термини, възникнала от наслагването на различните славянски традиции на превод от гръцки.

Речникът е базиран на Речника на църковнославянския език в два тома от архим. Атанасий (Бончев) и включва 14 625 речникови статии, проследяващи 33 307 гръцко-църковнославянски лексикални паралели. Съставител и автор е проф. Иван Христов. Редактор е проф. Анна-Мария Тотоманова. Изданието е осъществено от Фондация „Наследство на Зографската света обител“, като част от издателската поредица „Към изворите“.

И тази година във Варна ще се проведат традиционните „Великденски четения“. Те се организират с благословението на Варненския и Великопреславски митр. Йоан и се организират от църковното настоятелство при храм „Св. Атанасий“. Лектори на четенията ще бъдат духовници от града, преподаватели от Богословския факултет във Великотърновския университет и от катедралата по богословие на Шуменския университет.

Програма на четенията:

24.03.2019 г. (неделя) от 11:00 ч. – лекция на тема: „Христос и жената“. Лектор: ставроф. ик. Дончо Александров.

31.03.2019 г. (неделя) от 11:00 ч. – лекция на тема: „Посланието на Христос и очакванията на хората“. Лектор: прот. Ясен Шинев.

14.04.2019 г. (неделя)  от 11:00 ч. – лекция на тема: „Разпнатия и прославения Иисус като пример за християнски живот“. Лектор: доц. д-р ик. Теодор Стойчев.

19.04.2019 г. (петък) от 18:00 ч. – лекция на тема: „Преобразената любов“. Лектор: гл. ас. д­-р Смилен Марков от Богословския факултет при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Всички лекции ще се проведат във варненския храм  „Св. Атанасий“.

Поклонническо пътуване до Метеора, един от най-големите монашески центрове в Гърция, организира Поклонническият център към Софийска митрополия. През трите дни на пътуването (24-26 май) поклонниците ще посетят шестте действащи манастира на Метеора, както и историческата св. обител „Св. Дионисий Олимпски“ в подножието на планина Олимп, след град Катерини, където ще присъстват на св. Литургия. Преди отпътуването за България групата ще се поклони на светите мощи на прочутия раннохристиянски подвижник и химнописец преп. Ефрем Сириец в едноименния девически манастир също в района на Катерини.

Висшият ръководен орган на Гръцката православна църква, т. нар. Йерархия, в която участват всички епархийски архиереи, днес избира трима нови митрополити. Това са приемниците на двама покойни митрополити – на Глифада Павел и на Сятища Павел, както и на подалия оставка по здравословни причини Перистерийски Хризостом.

Драматичен беше изборът на новия митрополит на Глифада (митрополията включва няколко от най-богатите крайбрежни предградия на Атина) – досегашния Салонийски епископ Антоний. Той беше избран с 38 гласа, като точно толкова получи и другият кандидат архимандрит Алексий Псоинос. В такъв случай изборът беше осъществен по старшинство, като беше избран кандидатът с по-висок сан, т. е. Салонийският еп. Антоний. Този кандидат беше подкрепян от Атинския архиеп. Йероним. Напрежението в залата се повиши много, когато при първото преброяване на гласовете се установи предимство с един глас за архим. Алексий, но след поискано ново преброяване стана ясно, че двамата кандидати имат еднакъв брой гласове. Това показва, че 80-те митрополити на йерархията предварително си знаят предпочитанията и сами си броят гласовете, които може да събере съответният кандидат. Но показва и високите качества на всеки от кандидатите, доказали се в дългогодишната си служба в Църквата.

Новият митрополит на Глифада Антоний има три висши образования – юридическо, богословско и икономическо в Атинския университет. Роден е през 1957 г. Постриган е за монах в манастира „Петраки“, в центъра на Атина, където е и сградата на Св. Синод на ГПЦ. Четири години е прекарал и на Света гора. Като духовно чедо на високоучения духовник Превезки митр. Мелетий (Каламарас), който го ръкополага за презвитер, архим. Антоний служи като проповедник в митрополията на Превеза и е ефимерий в детската болница „Аглайя Киряку“ в града. От 1998 г. работи в икономическия отдел на Св. Синод, а от миналата година го оглавява. Ръкоположен е за епископ през 2012 г. и служи като викарий на Атинския архиепископ.

През време на Великия пост християните се вглеждат в личния си духовен живот и се опитват според своите възможности да отдадат сърцето и душата си на Бога – с молитви, пост и участие в пълнота в тайнствата на Църквата Христова. Разбира се, този начин на живот е добре да се води и извън тези особени в духовно отношение дни – през целия ни живот.

В дните на поста всеки християнин усеща подкрепата на духовника и църковната общност, която е една благодатна среда за духовно възпитание и израстване. Още по-хубаво, благодатно и душеполезно е, когато тази подкрепа се оказва и от архипастиря на епархията. Такава радост усетиха българските православни християни в италианските градове Болония и Милано през първата седмица на Великия пост.

Занапред в неделните дни след вечерното богослужение в катедралния храм „Св. Неделя“ ще се провежда беседа, изнесена от столични свещеници. Инициативата е на ръководството на Софийска митрополия, а първата беседа беше изнесена на 17 март, след края на Великата вечерня, отслужена от Белоградчишки еп. Поликарп. Беседата изнесе ставроф. иконом Ангел Ангелов, духовен надзорник на Софийска епархия, а темата беше „Диалектиката на Великия пост“.

Преди началото на беседата еп. Поликарп представи пред събралите се християни новата инициатива на митрополията и сподели желанието си това начало да се превърне в традиция на Софийската епархийска църква. През тази година духовните беседи да бъдат изнасяни от изявени столични свещеници, а от следващата година ще бъдат канени духовници от Света гора и други поместни църкви, които да споделят своя опит от живота си в Христос за обща поука и възрастване на всички във вярата.

Кралят на Белгия Филип присъства на богослужението за Неделя православна в катедралния храм в Брюксел на Митрополията в Белгия (към Вселенска патриаршия), оглавено от митр. Атинагор. С него съслужиха Киринейският митр. Хризостом от Кипърската църква, грузинският еп. Доситей и клирици от всички православни общности в Белгия, а молитвено присъстваше румънският еп. Марк.

Присъствието на краля на Белгия Филип е свързано с 50-годишнината от основаването на митрополията в Белгия през лятото на 1969 г. Крал Филип се отнася с голямо внимание към добрите отношения между държавата и религиите и това е причината да откликне положително на поканата на Белгийския митр. Атинагор, постоянен представител на Православната църква пред държавата в Белгия. Това е първият случай, когато кралят на страната посещава православна църква след официалното признаване на православието през 1985 г. В словото си митр. Атинагор разказа за историята на Православната църква тук, за първите енории, основани от гръцки моряци в края на 18 в. Той съобщи, че за годишнината на митрополията през ноември т. г. в Брюксел ще пристигне Вселенският патр. Вартоломей.

На 17 март, Неделя на св. православие, Русенският митр. Наум отслужи Василиева св. литургия в катедралния храм „Света Троица“ в Русе, а след това извърши полагащия се молебен за Неделя първа на Великия пост. В съслужение с архиерея бяха духовници от престолния град. Текстът на молебена определя границите на Църквата, посочвайки в какво вярват членовете ѝ, и е възпоминание за всички, които са се подвизавали за православието със слова, писания, учение, страдания и богоугоден живот.

През първата седмица от Великия пост, на Тодорова събота, в гр. Брюл, Германия, беше отслужена божествена св. Литургия на български език за нашите сънародници в района на градовете Кьолн, Бон и околността. За голяма радост в Литургията взеха участие много православни християни, които винаги с трепет очакват тези богослужби. Много от тях пристъпиха към тайнствата Изповед и св. Причастие. 

За всички българи, които повече или по-малко трайно сме се установили в тази част на Германия, беше истинско щастие да преживеем и участваме в св. Литургия на нашия роден език и да се помолим заедно както за общото благо, така и всеки за своите нужди. Нашата радост се подсилва и от наблюдението, че все повече млади българи и български семейства търсят Божия дом, жадни за повече светлина, вяра, надежда и любов. Те с благодарност приемат светлината на Божието слово и отнасят частичка от Него по домовете си.

Сръбският епископ в Северна Америка Максим разпространи изявление, което беше поместено и в официалния сайт на Сръбската патриаршия. В него епископът заявява, че информацията, според която „Сръбската църква няма общение с някои православни патриаршии или пък автокефални църкви по света, не отговаря на истината“.

Изявлението на сръбския епископ идва, след като „канцеларията на Св. Синод“ на Сръбската патриаршия публикува „Становище на Сръбската църква за Украйна“, в което се казва, че се препоръчва на сръбските епископи и клирици да се въздържат от съслужение „не само с Епифаний (Думенко) и неговите последователи, но и с всички йерарси и клирици, които съслужат с тях и влизат в общение с тях“. Това безспорно визира Вселенската патриаршия, тъй като патр. Вартоломей, митрополити, епископи и клирици на Вселенска патриаршия и Света гора съслужиха с предстоятеля на новата Православна църква в Украйна (повече за неяснотите в становището и причините за тях виж тук).

„Становището“ се разпространи в превод на руски преди повече от две седмици и смути силно сръбските християни както в страната им, така и по света, където последиците от прекъснатото евхаристийно общение на Московската църква с Константинополската се чувстват най-остро.