Отварянето на Света гора за поклонници не доведе до увеличаване на посетителите, съобщава „Вима ортодоксиас“. По това време на годината обикновено в светогорските манастири има много поклонниц, преди всичко от Русия, Сърбия, България и Румъния. Днес манастирите са почти празни, а Урануполи, който разчита най-вече на поклоннически туризъм, отбелязва 80% спад на туристите. Обикновено поклонниците оставят семействата си за няколко дни в градчето, докато те са на Света гора.

Затова от 3 юли Свещеният кинотис реши да увеличи броя на поклонниците от петнадесет на двадесет души, които могат посещават светогорските манастири, а скитовете и килиите могат да приемат от трима до петима посетители всеки ден. Освен това се разрешава движението на поклонници от един манастир до друг, което досега беше забранено, като те могат да останат да спят в манастира, където са стигнали, но след съгласуване с местното монашеско братство.

Много бързо и без решение завърши заседанието на Върховния съд на Турция относно искането емблематичният храм „Света Софѝя“ да бъде превърнат в джамия, съобщава Orthodoxia.info. Съдиите препратиха към предходните съдебни решения относно храма, които потвърждават музейния му статут, установен с указ на Кемал Ататюрк през 1935 г.

В същото време обаче съдиите отбелязват, че този статут може да бъде променен с президентски указ, оставяйки по този начин отговорността за подобно решение на президента Ердоган. Окончателното решение за статута на храма ще бъде обявено в рамките на 15 дни.

На 1 юли Рилският манастир чества връщането на св. мощи на св. Йоан Рилски в св. обител. То е станало през 1469 г. след четири века отсъствие на мощите, пренесени последователно в Средец (днешна София), Унгария, Търново. Върнати с дълго тържествено шествие след разрешение на султана, св. мощи са донесени на 28 юни в манастирския метох Орлица, чийто храм чества покровителите си св. Петър и Павел на 29 юни, а на 30 юни мощите са вече в обителта на св. Йоан. Там на 1 юли е отслужена първата св. Литургия в присъствието на мощите на светеца в храма след векове на отсъствие.

Празникът събра в манастирския храм духовници и миряни от цялата страна, както и усърдни поклонници от съседни страни. Всенощното бдение беше оглавено от Неврокопския митрополит Серафим и продължи до ранните часове на 1 юли. Песнопенията бяха изпълнени антифонно от хор „Преп. Наум Охридски“, ръководен от д-р Андрей Касабов, и от хор от псалти от Румъния с диригент свещ. Кристиян Тодиряну.

На 29 юни, празника на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, на посещение в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше кардинал Мигел Анхел Аюзо Гизо, председател на Папския съвет за междурелигиозен диалог на Ватикана.

Кардинал Гизо е на официално посещение в България от 27 юни до 1 юли. Програмата предвижда срещи с християнски, мюсюлмански и еврейски представители, както и с представители на МВнР на България.

По решение на Св. Синод на БПЦ на 27 юни кардинал Гизо се срещна в Синодната палата с Мелнишки епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод, и Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит.

В Богословския факултет кардинал Аюзо Гизо беше придружаван от апостолическия нунций в София архиепископ Анселмо Пекорари. Те се срещнаха със зам.-деканите на факултета доц. д-р Андриан Александров и доц. д-р Екатерина Дамянова. Присъстваха също преподаватели от специалността „Религията в Европа“, сред които: доц. д-р Клара Тонева, доц. д-р Костадин Нушев, доц. д-р Иво Янев, гл. ас. д-р Татяна Иванова, гл. ас. д-р Венцислав Каравълчев и ас. Здравко Кънев. Срещата в Богословския факултет е по иницатива на доц. дякон д-р Иван Иванов, преподавател по Литургика.

В проповедта си след богослужението за Петровден в църквата „Св. Апостоли“ в Истанбул Вселенският патриарх Вартоломей коментира намерението на турските власти да превърнат „Света Софѝя“ в джамия. Досега емблематичният за Византийската империя храм функционираше като музей. Патриархът заяви, че през 2016 г. е изпратил писмо към тогавашното ръководство на религиозните въпроси и е изразил безпокойствието си от промяната на режима на „Света Софѝя“.

„Не бива този храм да стане причина за сблъсъци между двата народа. Той не принадлежи само на този, който притежава паметника, но на цялото човечество. И турският народ носи отговорността да запази световния характер на паметника. „Света Софѝя“ като музей е място и символ на срещата, подкрепата и разбирателството между християнството и исляма. Евентуалното превръщане на „Света Софѝя“ в джамия ще настрои милиони християни от целия свят срещу исляма. Но единството трябва да се пази. Ние очакваме в крайна сметка разумът и благоразумието да надделеят“.

Въпросът за превръщането на „Света Софѝя“ в джамия беше повдигнат за пореден път от една турска националистична неправителствена организация. Този път идеята срещна подкрепата на турския президент Ердоган. Решението на съда, който трябва да потвърди или отмени решението на Кемал Ататюрк за придаването на статут на музей на „Света Софѝя“, трябва да бъде обявено на 2 юли.

Известният сливенски свещеник о. Силвестър Янакиев съобщи в социалните мрежи и местната преса, че е разкрил опит за скандално прехвърляне на четири хиляди декара църковни земи край Бургас на частна фирма. Според него земите са собственост на Сливенската митрополия и той още през януари е разбрал за подготвения договор. Свещеникът обвинява секретаря на митрополията Вълкан Янев в неправомерни действия в ущърб на епархията. О. Янакиев казва пред в-к „Искра“, че е провел разговори по този случай с ДАНС и местните подразделения на ГДБОП в Сливен.

Въпросните земи се намирали на различни места край Бургас, съобщава о. Силвестър. Той е започнал битката да не бъдат прехвърлени безплатно на частната фирма. В хода на разследванията си той се е натоварил емоционално и дори е бил приет в болница със сърдечни проблеми. Свещеникът публикува в социалните мрежи и диагнозата си: високо кръвно и аритмия, както и снимки от болничната стая. В заключение той обобщава: „Вълкан трябва да си ходи, за да може да се случи нещо хубаво в тази епархия! Иначе гафът с КТБ, където Сливенска митрополия загуби над един милион лева, ще ви се стори като детска игра“.

Срокът за записване в лятното псалтикийно училище в Гърция, организирано от Българската православна църковна община в Солун, се удължава до 19 юли. Организаторите съобщават, че при записване на повече от едно дете от семейство, само първото ще заплати пълна такса. Постигната е и договореност с гръцкото МВР за постоянно присъствие на техен цивилен служител в лагера, който да отговаря за неговата безопасност, както и постоянно видеонаблюдение. Участие в псалтикийното училище могат да вземат деца в училищна възраст. Студенти по богословие се записват по изключение, уточняват от Българската църковна община.

Пълна информация за детския лагер може да видите тук.

По традиция на 29 юни, деня на първовърховните апостоли Петър и Павел, абитуриентите на Софийската духовна семинария получават своите дипломи на тържествена церемония. Тази година Варненският и Великопреславски митрополит Йоан ще връчи дипломите на завършващите семинаристи от випуск 2015-2020 г., както и удостоверенията на курсистите от двугодишния паралелен курс. Тържествената церемония ще се проведе от 10:30 ч. в аулата на Софийската семинария.

Преди това, от 8 ч. ще бъде отслужена утринна, а в 9 ч. митр. Йоан ще оглави празничната св. Литургия в семинарския храм.

На предния ден, 28 юни, от 18 ч. ще бъде отслужена празнична вечерна.

Днес следобед пред БНТ се състоя протест в защита на свободното слово и в подкрепа на Горан Благоев, автор и водещ на „Вяра и общество“. Десетките, дошли да подкрепят предаването, носеха маски и спазваха необходимата дистанция. Сред протестиращите бяха проф. Калин Янакиев, съпругата му Слава, о. Паоло Кортезе, дошъл специално от Белене, доц. Дилян Николчев от Богословския факултет на СУ, проф. Христо Кожухаров от УНСС и др.

Протестиращите се обявиха срещу посегателството към свободата на словото в България и срещу едноличното и хаотично управление на БНТ. Изправяме се срещу манипулативното, просташко, арогантно и агресивно поведение на генералния директор Емил Кошлуков, заявиха протестиращите.

На 26 юни по време на св. Литургия в храм „Св. Пантелеймон“, в манастирския скит на Църногорския (Гигинския) манастир, край с. Смиров дол, за монахиня беше постригана Румяна Борисова. Тя получи името Павла. Пострижението беше извършено от Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, а под мантия новата монахиня беше водена от монахиня Рахила, игуменка на манастира „Възнесение Господне“, с. Горна Врабча, Радомирска духовна околия. За това съобщава сайтът на Софийска митрополия.

На 28 юни 2020 г. се изпълват 60 години от блажената кончина на един забележителен български архиерей – Ловчанският митрополит Филарет. Благородник по дух, оставил незаличими следи в историята на БПЦ, както и в сърцата на своите съвременници, приятели и духовни чада.

Роден на 26 октомври 1903 г. във Варна и възпитан в строго патриархално семейство, бъдещият митр. Филарет, със светско име Атанас Панайотов Атанасов, прекарва детството и юношеството си в трудните години около Балканската и Първата световна война.

След завършване на своето основно и гимназиално образование в родния си град, подпомогнат от Варненския и Преславски митрополит Симеон, Атанас става студент във втория випуск на Богословския факултет на Софийския университет, който завършва през 1928 г.

На заседанието на Св. Синод на Вселенската патриаршия на 23 юни беше причислен към лика на светците митрополитът на Едеса (Воден), Пела и Алмопия Калиник, ръководил митрополията от 1967 г. до 1984 г.

Новопрославеният светител е роден през 1919 г. с кръщелно име Димитриос Пулос в с. Ситаралона в Етолоакарнания. Неговият дядо е бил свещеник в селото и така малкият Димитриос израснал в храма. След завършване на висшето си образование получава предложение да продължи образованието си в чужбина, но той предпочита да остане в страната и да посвети живота си на Църквата.

Първоначално работи като секретар и проповедник в митрополията на Етолоакарнания, като обикалял и най-отдалечените села в областта, проповядвайки Божието слово на прост и разбираем за хората език.

Столична община ще подкрепи с общо 170 000 лв. четири църкви в София: три православни храма и Арменската църква в кв. „Красно село“. Финансова подкрепа от общината ще получат: Курилският манастир „Св. Йоан Рилски“ – 30 000 лв., храм „Св. прор. Илия“ в кв. „Княжево“ – 50 000 лв., строящата се църква „Св. Пимен Зографски“ в район „Изгрев“ – 50 000 лв. За храма на Арменската апостолическа църква в „Красно село“ ще се отпуснат 40 000 лв.

Докладът за това е бил разгледан и приет днес от Постоянната комисия по култура и образование на Столичния общински съвет и е в дневния ред на сесията му в четвъртък, 25 юни, съобщава сайтът stolica.bg. Докладът включва предложение за финансово подпомагане на църквите и анализи за реалните нужди.

В Курилския манастир „Св. Йоан Рилски“ средствата ще бъдат използвани, за да бъде завършена цялостната реставрация на иконостаса в храма на манастира, където от 2013 г. тече ремонт, който е съгласуван със Софийска митрополия и НИНКН.

Министерството на труда и социалната политика стартира програма „Милосърдие и солидарност“ за предоставяне на социални услуги съвместно с представители на Българската православна църква, съобщава сайтът на министерството. Програмата е на стойност 160 000 лв. и е част от действащо споразумение между двете институции. Първите два договора за дейности по нея бяха подписани от министър Деница Сачева и и. д. игумена на Кремиковския манастир иконом Серафим Янев. Те се осъществяват с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит.

Двата проекта ще стартират от 1 юли 2020 г. и ще продължат пет месеца. Те са на стойност близо 62 000 лв. и включват провеждане на едноседмични православни лагери в Кремиковския манастир за деца и младежи със специални образователни потребности, предоставяне на социална и медицинска рехабилитация, както и скрининг за ранно откриване на гръбначни изкривявания при децата с недостатъчно добро физическо развитие, слаб тонус на мускулите и зрителни смущения.

На 7 юли в Свердловския областен съд ще започне първото административно дело срещу схиигумен Сергий (Романов), клирик на Екатеринбургска епархия на РПЦ. Той е обвинен по член за „Разпространение в интернет на недостоверна обществено значима информация под вид на достоверни съобщения, създаваща заплаха от причиняване на вреда за живота или здравето на гражданите“. Повод е негово видеообръщение, в което той твърди, че пандемията е създадена с цел да се „чипира“ населението.

Духовникът е популярен с радикалните си религиозни възгледи и множество последователи от висшето общество в Русия. В разгара на пандемията той беше поставен под запрещение заради проклятия, изричани от амвона, срещу църковното ръководство, което ограничи достъпа на миряни до богослуженията.

Схиигумен Сергий влезе в конфликт с игуменията на обгрижвания от него Среднеуралски женски манастир, която поиска от него разрешение да изследва за COVID-19 няколко сестри от обителта, в която живеят близо петстотин души. След забраната на духовника игуменията и още няколко сестри напускат манастира, а схиигумен Сергий със свои привърженици взема манастира под свой контрол. Но според изявления на епархийската канцелария манастирът се води в законово отношение като имот на Екатеринбургската епархия.