На 12 май в София се проведе заседанието на комисията на Националното ученическо състезание „Бог е любов“, на което бяха отличени победителите в тазгодишното XIX издание. След прекъсване поради пандемията тази година конкурсът за ученическо творчество възстанови дейността си и в него взеха участие учащи се от 1 до 12 кл. от тринадесет области на страната. Състезанието се организира от МОН в сътрудничество с Българската православна църква. Националното жури с председател доц. д-р Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, разгледа творбите, отличени на регионалния кръг на конкурса, и определи окончателните победители в трите раздела – литература, рисунка и приложно изкуство.

Пасхален благотворителен концерт „Мост на небесата“ с църковни и класически произведения ще се състои при природното скално образувание „Божия мост“ до с. Лиляче, Врачанско. Концертът, който ще се проведе на 15 март от 18.30 ч., ще събере средства за възстановяването на храма „Св. Кирил и Методий“ край Роженския манастир.

В програмата са включени църковни песнопения, инструментални пиеси от древността до съвремието и рецитали на текстове от Св. Писание. В музикалната проява ще вземат участие хорът на Софийските свещеници с диригент ставрофорен иконом Кирил Попов, камерният ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният“, струнен оркестър „Кварто квартет и приятели“, актьори и солисти.

На 11 май, след близо петнадесетгодишно прекъсване, отново възобнови дейността си кабинетът по Религия в столичното 150-о ОУ в кв. „Дружба“. Точно преди двадесет години – в деня на св. братя Кирил и Методий – той започва да функционира и е един от първите в страната. Създаден е по инициатива на учителката по Религия в училището Ваня Станчева, със съдействието на училищното ръководство и на енорийския свещеник о. Христо Пудин, председател на храмовете „Въведение Богородично“ и „Св. Наум Охридски“ в кв. „Дружба“.

На 11 май, когато се чества паметта на светите равноапостолни Кирил и Методий, по утвърдена столетна традиция в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ се състоя церемонията по изпращането на абитуриентите на духовното училище. На нея завършващите дванадесетокласници предават на единадесети клас знамето на семинарията. Предишните випуски на семинарията извършваха този ритуал на празника Благовещение (25 март), но през последните две години заради пандемията той е преместен в деня на св. братя Кирил и Методий.

На 10 май в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ с молебен беше отбелязана 68-та годишнина от Възстановяването на Българската патриаршия. Богослужението оглави Мелнишки епископ Герасим, гл. секретар на Св. Синод, в съслужение с Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, и архимандритите Василий, протосингел на Софийска митрополия, Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария, Васиан Змеев – представител на Московския патриарх у нас, както и ст. ик. Нелуц Опря – представител на Румънския патриарх у нас, ставр. ик. Костадин Гаврилов, свещ. доц. д-р Иван Иванов и др.

В края на молебена еп. Герасим прочете приветствието на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит по повод годишнината, в което се казва: „Възстановяването на патриаршески институт е паметно събитие с изключителна историческа важност в многовековната църковна история на скъпата ни българска държава. Душите и сърцата ни са изпълнени с благодарност и славословие към Онзи, чрез Когото „живеем, и се движим, и съществуваме“ (срв. Деян. 17:28)“.

Патриаршеският статут на Българската църква е възстановен на Третия църковно-народен събор (8-10 май 1953 г.). На 10 май за патриарх Български и митрополит Софийски е избран Пловдивски митрополит Кирил, наместник-председател на Св. Синод и председател на събора.

Измеренията на психичното благополучие при религиозни и нерелигиозните хора и прилаганите от тях начини за справяне със стреса са главните теми, залегнали в основата на сериозното научно изследване на д-р Мария Иванова, което тя прави в Института за изследване на населението и човека в БАН. Разработената от нея тема „Психично благополучие, религиозност и копинг стратегии“ след успешна защита ѝ носи втора научно-образователната степен „доктор“. Първата си дисертация д-р Мария Иванова защитава в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Актуалността на анализираните проблеми в работата на д-р Мария Иванова в БАН, новостта на резултатите и адаптацията на приложените за първи път инструменти са оценени като приносни от научното жури в състав: проф. д-р Е. Таир, проф. д-р Румяна Божинова, проф. д.пс.н Румен Стаматов, проф. д.пс.н Веселин Василев, проф. д-р Даниела Тасевска.

В изследването на д-р Иванова участват общо 305 лица, от които 205 религиозни и 100 – нерелигиозни. В основното изследване са включени 192 души, от които 107 православни християни – студенти от Богословския факултет на СУ и възрастни хора, посещаващи катехизически курсове към енорийски център от столичен храм, и 85 нерелигиозни лица са от СУ, ПУ, Технически университет, София.

Проведените от д-р Иванова няколкогодишни проучвания дават възможност да бъде описан „портрет“ на религиозния и нерелигиозния човек в съвременното българско общество.

На 7 май с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит беше осветен църковният център за социална рехабилитация и интеграция „Св. Йоан Рилски“ в с. Горна Малина, Софийско. Той е изграден със средства от държавата в двора на местния храм „Успение Богородично“ с по, като строителството му започва през 2019 г. по проект на сдружение „Света Богородица“.

Откриването започна с водосвет, отслужен от Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с архимандрит Евтимий, иконом Серафим Янев, предстоятел на храма и инициатор на изграждането на църковния рехабилитационен център, протойерей Костадин Тренев, свещеник Георги Младенов и др.

Йерусалимският патриарх Теофил III разказа в интервю за радио „Ватикана“ за обряда на Благодатния огън, който всяка Велика събота събира хиляди поклонници в храма на Господнето възкресение.

„Церемонията на Свещения огън датира от времената на зараждането на Църквата, когато започнали да се развиват литургичните практики. Тя представлява една от най-древните практики в нашата традиция, в традицията на Йерусалимската църква… Става дума за преживяване на неръкотворната Светлина, която излиза от Светия гроб. Този огън се символизира от запалените свещи, които в този ден се разпространяват не само в храма, но и по целия свят. Във всеки православен храм в началото на пасхалната Литургия верните приемат тази светлина чрез свещта, запалена от свещеника от Йерусалимския огън“.

Патр. Теофил подчерта икуменическото измерение на обряда на Благодатния огън: „Церемонията на Свещения огън е наистина икуменическо събитие – в смисъл че обединява не само всички християни, но и всички хора с добра воля, без всякакви различия, по целия свят, започвайки от нашите местни общини. Този момент е важен за нас, православните християни, но също и за всички участници: арменци, копти и сирийци, за католиците от римския обряд, англиканите и лутераните и дори за хора от други изповедания, които ежегодно не искат да пропускат тази церемония“.

На въпроса как в православната традиция се тълкува този обряд и притежава ли той свръхестествено измерение, патр. Теофил каза, че Свещеният огън е символ на новия живот във Възкресението, като същото се отнася и за тази церемония:

С благословението на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний богослужението за Възкресение Христово беше отслужено в полунощ в Лозана от отец Юлиян Ангелов. Пасхалната полунощница започна 23 ч. Отец Юлиян запали своята свещ от олтарното кандило и призовава вярващите да запалят свещите си с думите: „Елате и приемете светлина от Незалязващата светлина и прославете Христос, Възкръснал от мъртвите!“. След това със запалена свещ и Евангелието в ръка, последван от събралите се българи, се отправи навън, пеейки „Твоето Възкресение, Христе Боже, ангелите възпяват на небесата, и нас на земята ни удостой с чисти сърца да Те славим!“.

Църковната община „Св. Йоан Рилски“ в Люксембург с радост отпразнува Празника на празниците – Възкресение Христово на роден език. Поради епидемиологичните ограничения събранието на енорията не беше възможно в нощта в събота срещу неделя, както повелява традицията. Затова Пасхалното богослужение беше отслужено в ранните зори на неделния 2 май от протойерей Стоян Бербатов (дошъл наскоро от Неврокопска епархия). С благословението на митрополита през последните няколко месеца свещеникът се отзовава на поканите ни да извършва богослужения на български език в църковната ни община. Той е посрещан в Люксембург, когато председателят на църковното настоятелство протойерей Добромир Димитров (обгрижващ и Православната мисия „Св. Константин и Елена“ в Рочестър, Англия) е възпрепятствян да пътува от Обединеното Кралство поради презграничните мерки за овладяване на здравната криза.

С вълнение, радост и благодарност църковното настоятелство грижливо подготви подобаващото честване на празника, към който се присъединиха и скъпи приятели от църковната община „Св. Теодосий Търновски“ в Брюл (Кьолн-Бон). В духовно отношение по време на Великия пост о. Стоян Бербатов отслужи два пъти света литургия – в неделя на св. Григорий Паламà и на празника Вход Господен в Йерусалим, когато редица православни българи след изповед и надлежна подготовка се причастиха с Христовите тайни. На Цветница пък украсихме наемания от църковното настоятелство римокатолически параклис към Центъра „Св. Йоан ХХIII“ освен с православните икони, получени преди години като дарение от родината, с цветя и традиционните върбови клонки. После присъстващите ги отнесоха по домовете си за благословение, след като приветстваха Спасителя с „Осанна! Благословен е идещият в името Господне!“.

Тази година за първи път в Рим богослужебните последования за Страстната седмица и Възкресение Христово бяха отслужени от новия председател на БПЦО „Св. Седмочисленици“ доц. д-р презвитер Иван Иванов.

С благословението на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний богослуженията бяха съобразени както с богослужебния устав на Православната църква, така и със строгите противоепидемични изисквания на Италия за извършване на религиозни събития на обществени места.

Слава на Бога, когато Православната църква отбелязваше Страстната седмица и Възкресение Христово, в Рим леко бяха облекчени мерките срещу разпространението на COVID-19. Това даде възможност всички православни пасхални богослужения да бъдат отслужени спокойно.

След тежко боледуване от коронавирус днес в истанбулска болница на 93-годишна възраст се упокои дългогодишният член на настоятелството на Българската екзархия в Цариград Димитър Михайлов Атанасов.

Той е роден в града край Босфора на 8 ноември 1928 г. в семейството на Михаил и Благородна, изселници от костурското село Прекопана (днес Перикопи в Гърция). Родителите му напускат родното си място, след като през август 1903 г. Прекопана е била изгорена от турците заради дейното участие на населението в Илинденското въстание.

Димитър завършва българското училище в Цариград, след което продължава образованието си в Австрия. Още от дете той е деен член на българската общност, пее в църковния хор, което с любов и усърдие правеше допреди няколко години.

Асоциацията за насърчаване на християнското художествено слово „Емпирей“ и сдружение за християнска апологетика „Харта“ организират Великденско четене 2021 с част от участниците в бр. 3 на християнския литературен алманах „Емпирей“. Водещ на проявата ще е доц. Калин Михайлов, преподавател в Софийския университет. Писателят Деян Енев ще обяви наградите на журито от последния конкурс на асоциацията за стихотворение и разказ. Ще бъдат представени и нови графични творби от Ваня Вълкова, посветени на Възкресение Христово и създадени специално за Великденското четене.

Малко преди 14 ч. българско време Благодатният огън слезе в Йерусалимския храм на Гроба Господен. За разлика от миналата година сега в църквата „Възкресение Христово“ бяха допуснати 2 500 богомолци, които се молеха заедно с Йерусалимския патриарх Теофил III за слизането на огъня. За всички тях е било задължително да са ваксинирани срещу COVID-19.

Българската църковна делегация, водена от Врачанския митрополит Григорий, излетя от София около 10 ч. и сега очаква частицата от благодатния огън на летището в Тел Авив. Правителственият самолет, с който пътува делегацията ще е в София около 19 ч.

Пасхалното празнично богослужение в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ в София тази вечер ще оглави Врачанският митрополит Григорий, който преди това ще донесе Благодатния огън от Йерусалим. Правителственият самолет, с който църковната делегация ще пътува до Тел Авив, ще кацне около 19 ч. на летище „София“. Там ще го чакат духовници от цялата страна, за да вземат и отнесат в епрахиите си частица от Йерусалимския пламък. По традиция в столицата огънят ще бъде съхраняван в Синодния параклис, откъдето ще бъде пренесен в Патриаршеската катедрала за началото на пасхалното богослужение, което ще започне в 11:30 ч.

От канцеларията на Св. Синод няма официално потвърждение кой ще оглави пасхалната полунощница и св. Литургия в най-големия храм в страната ни. За първи път БТВ вчера съобщи, че това няма да е Негово Светейшество патриарх Неофит, който е в болница. Предстоятелят на БПЦ беше приет в лечебно заведение преди месец с мотива, че ще премине през профилактични изследвания. Повече официална информация по този повод не е постъпвала в медиите.

Тази вечер православните храмове ще бъдат отворени за празничните богослужения, но при спазване на всички противоепидемични мерки: дистанция между богомолците, носене на маски, дезинфекция.