Руският патриарх Кирил изпрати „циркулярно писмо за изпълнение“ до всички епархии на Московска патриаршия да бъдат отправяни двудневни молитви за здравето на Владимир Путин. Първият ден за молитва е рожденият ден на руския президент, 7 октомври, когато той навършва седемдесет години. Молитвите за здравето на Путин ще продължат и на следващия ден, 8 октомври, когато се празнува св. Сергий Радонежски.

Патриархът призовава епископите, свещениците и вярващите на рождения ден на президента „да се молят усърдно у дома за здравето на руския държавен глава“, а на следващия ден се благославя „по време на великата ектения на божествената Литургия да се включи специално прошение за здраве и дългоденствие на президента“. Литургията трябва да завърши с многолетствие.

„Различните прояви на психологическо и физическо насилие над жените се смятат за абсолютно неприемливи и осъдителни от Св. Писание, църковната ни традиция и християнския морал като цяло. Това е така, защото е невъзможно насилието да съжителства с любовта, тъй като в насилието се крият злобата, егоизмът, сянката на смъртта, а в любовта – небесната светлина, смирението, радостта и Божият мир“, заяви Атинският архиепископ Йероним в словото си при представянето на сборника Жените в сянката на насилието. Пастирската отговорност и перспективата на религиите.

Събитието се състоя в заседателната зала на Св. Синод на Гръцката църква и беше предавано на живо по интернет.

В приветствието си архиеп. Йероним разказа, че тази книга е плод от работата на първата по рода си конференция на Св. Синод на Гръцката църква, организирана специално за митрополиите в Тракия. Тя е била организирана съвместно с Министерството на образованието и религиозните въпроси през 2018 г. в Александруполи. В нея са взели участие повече от сто души, християни и мюсюлмани, които са представили отношението на двете монотеистични религии към този голям социален проблем. Те са обсъдили начините, които религиозното мислене предлага за справяне с домашното насилие, а и не само с него.

Отделът за борба с изпирането на пари разследва подозрителни парични преводи от чужбина към индивидуални сметки на монаси от Света гора. През последната година делото се развива без много шум, като нов развой получи след началото на войната в Украйна и санкциите, наложени от Запада на физически и юридически лица, свързани с Кремъл, който традиционно поддържа тесни връзки с монашеската република, пише гръцкият вестник „Катимерини“.

Източник на изданието, запознат с въпроса, разкрива, че има поне двадесет транзакции, които през последните дванадесет месеца са сметнати за подозрителни и се разследват от служителите на службата. Става дума за движение на големи суми пари от банки и чуждестранни компании за парични преводи, като парите се озовават не в сметките на манастири, които в близкото минало са били посещавани от високопоставени руски служители, а в индивидуални сметки на монаси от Света гора. Компетентни източници обясняват, че тези транзакции са били сметнати за подозрителни от кредитните институции в страната главно защото са включвали преводи на необичайно големи суми, възлизащи на десетки и дори стотици хиляди евро. В един от случаите е открит превод на повече от един милион евро, но разследването стига до заключението, че парите са били предназначени за финансиране на мисия в Африка.

Игуменката на Гродненския ставропигиален женски манастир в Беларус Гавриила (Глухова) получи от Московския патриарх Кирил орден „Св. Олга – първа степен“, който ѝ беше връчен от Мински митрополит Вениамин, екзарх на Московския патриарх в Беларус.

Игуменка Гавриила е известна с лоялността си към режима на Лукашенко и подкрепата си за действията на Путин.

Влиятелната игуменка допринесе за смяната на местния Гродненски митрополит Артемий (Кишченко), който в своя проповед критикува погрома над протестиращите срещу Лукашенко през 2020 г. В своя манастир тя организира подписка за неговото отстраняване. Митр. Артемий беше отстранен от поста си по заповед на режима и на негово място бе назначен лоялен митрополит – Антоний (Доронин). (Неговата първа заповед до клира след нахлуването на руските войски в Украйна в края на февруари т. г., включително и през територията на Беларус, беше: „Забранявам да се молите за Украйна“.)

Изследване на Института за демографски изследвания на Руската академия на науките (РАН) показва, че през последните 14 години равнището на религиозност в младежка среда е спаднало наполовина (2008 г. – 60%; 2021 г. – 30%). Нерелигиозните млади хора са се увеличили четири пъти.

21% от младежката група (от 14 до 29-годишни) са променили светогледната си позиция в полза на атеизма: „преди вярващ, сега невярващ“. Реалната религиозност е още по-ниска, отбелязват учените.

По почти всички показатели за религиозно поведение през годините (изповед, причастие, пост) религиозната активност е спаднала до равнището на статистическата грешка (1-4%). Честото посещаване на църква сред младите хора от всички възрастови групи през 2021 г. е регистрирано на равнище от 6-7%.

В началото на октомври в много храмове в страната започват работа неделните училища, които засега са основната форма за християнска просвета на децата в нашата църква. Някои от тях са се утвърдили през годините, а на други места тази инициатива е нова. За успеха на неделните училища най-голямо значение има мотивацията на енорийските свещеници, които поставят грижата за семействата и децата сред приоритетите в пастирската си дейност. За съжаление, в повечето храмове в страната няма организирани никакви форми за работа със семейства, част от която са и неделните училища. Този голям пропуск в дейността на енориите обикновено се оправдава с липса на подходящо помещение, липса на подготвени учители или незаинтересованост на родителите.

Истинската причина е, че образователните дейности в енорията най-често не са приоритет на свещениците. Те смятат педагогическата работа с деца и възрастни за второстепенна, „женска“ грижа, в която свещеникът има само представителни функции. Подобно отношение води до незначителен брой неделни училища в страната като цяло, нередовно провеждане на занятията заради липса на мотивация и морална подкрепа на учителите от страна на клира, както и недостиг на финансиране.

Началото на стотната учебна година за редовните студенти в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ започна, както подобава – със св. Литургия в академичния параклис, посветен на светителя-покровител на университета. Отслужиха я ставроф. ик. д-р Стефан Стайков, епархийски съветник в Софийска митрополия и главен асистент в катедрата „Историческо богословие“, и ставроф. ик. Михаил Михайлов, асистент в катедрата „Практическо богословие“. На певницата сладкогласно пяха преподаватели и студенти.

Накрая о. Стефан прочете приветствието на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, възпитаник и пръв декан на възстановения през 1991 г. факултет. Патриархът даде за пример на всички преподаватели и студенти делото на св. Климент Охридски. В отговор деканът доц. д-р Ивайло п. И. Найденов благодари на Негово Светейшество за отеческия благослов и насърчението към преподаватели, служители и студенти и от своя страна пожела на всички успешна учебна година, за да изпълнят задачите, които са си поставили в служба на родното богословие и на св. Православна църква.

По повод седемдесетгодишнината от смъртта на прот. Евстатий Янков излезе книга, посветена на него. Автор на книгата е дългогодишният изследовател на живота и пастирското дело на о. Евстатий – историкът и богослов Стефан Илчевски. Книгата Протойерей Евстати Янков Евстатиев (1886-1952 г.). Българският отец Йоан Кронщадски е издание на Руенския манастир „Св. Йоан Рилски“. То е финансирано  изцяло от общ. Чепеларе, която изкупи целия тираж още по време на неговото отпечатване.

Жизнеописанието на о. Евстатий преминава през много трудности и изпитания преди да стане реалност. Процесът по събиране на документи, спомени и снимков материал, както и тяхната обработка, отнема близо три десетилетия. За появата ѝ заслуга имат много хора, които работят за това всеотдайно и напълно безвъзмездно – монаси и монахини, служители в регионалните държавни архиви и общинските архиви, редактори, фотографи и художници, специалисти по графичен дизайн, дигитализация и обработка на снимков материал.

На 1 октомври, на празника Покров Богородичен, в Берлин се проведе се Единадесетият епархийски събор на Западно-и Средноевропейската епархия на Българската православна църква. За участие в събора пристигнаха 79 делегати от 35 църковни общини от 14 държави. В катедралния храм „Св. цар Борис Покръстител“ в Берлин беше отслужена празнична св. Литургия, оглавена от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний. По време на богослужението беше извършено и дяконско ръкоположение – на Димитър Иванов, който на следващия ден, в неделя, беше ръкоположен и за свещеник и ще служи в Лайпциг.

В проповедта си митр. Антоний говори върху неделното литургийно евангелско четиво, като подчерта, че за християнина е важно да загърби своя егоизъм и да последва Христос в неговата самоотвержена любов към Бога и другите. Владиката призова богомолците да се уповават на Бога, да търсят от Него помощ и подкрепа. Ако не търсим подкрепа от Бога сърцето ни закоравява, става безразлично към чуждото страдание, към възвишеното чувство на любовта, каза митр. Антоний.

На 29 септември в катедралния храм „Света Троица“ в Русе се проведе свещеническа конференция на всички клирици от Русенска епархия. Конференцията започна с беседа на Русенския митрополит Наум на тема „Отварянето на вратите на Църквата – пастирът и св. тайнство Кръщение“. Това е поредната тема от поредицата беседи на пастирска тематика, които той изнася за свещенослужителите от епархията. В беседата си митрополитът очерта проблемите пред съвременната практика на извършването на св. тайнство: „Днес – в началото на третото християнско хилядолетие – кръщелната практика на Православната църква е много далеч от своя древен идеал. Оглашението, когато изобщо такова е налице, е практически сведено до минимум; кръщаването се извършва по всяко време и, от празник на цялата Църква – в лицето на съответната енория, се е превърнало в мило семейно тържество и събитие от частен характер“. 

Беседата мина при голям интерес и предизвика оживена дискусия.

Във втората част на конференцията бяха обсъдени административни въпроси, като всички свещенослужители получиха за благословение и духовна просвета по девет книги на съвременни духовни авторитети. По предложение на Главиницки епископ Макарий, викарий на митр. Наум, ще бъде възстановена активната дейност на свещеническия хор „Св. Димитър Басарбовски“. Провеждането на свещенически конференции ще продължи да се организира и по духовни околии.

На 3 октомври с празнично богослужение ще бъде открита новата учебна година за редовните студенти на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит празничната св. Литургия ще оглави Варненският и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение с Цагерийския и Лентехски митрополит Стефан (Калайджишвили) от Грузия, който е на посещение у нас.

Богослужението, което ще се извърши в академичния параклис, ще започне в 8 ч.

По-късно, от 12:30 ч., ще се проведе официалното връчване на студентските книжки на първокурсниците на Богословския факултет.

В 13 ч. започват редовните занятия от новата учебна година.

На 4 октомври от 18 ч. галерия „Париж“ в София отново отваря вратите си за изложбата на художника-богослов Юлия Станкова под името „Жените в Библията“. Ще бъдат показани тринадесет платна, като пет от тях предават събития от Стария Завет, а осем – от Новия Завет.

Юлия Станкова е добре познат автор както на българската, така и на чуждестранната публика с нейните творчески интерпретации на библейски текстове, чрез които създава нов тип иконография. Авторката подхожда с вътрешна смелост, богословска и художествена грамотност, когато представя на съвременния човек една далечна за него реалност. Юлия успява да извлече квинтесенцията на даденото библейско събитие и да го претвори в картина, която вълнува човешката душа. 

Българската църковна община „Св. Йоан Рилски“ в Лондон започна кампания за събиране на средства, за да разшири своя храм в британската столица. Богослуженията в параклиса към посолството бяха възстановени през февруари т. г., а Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний определи нов свещеник, прот. д-р Добромир Димитров, който да служи в него и да обгрижва духовно сънародниците ни в Лондон.

Сега българското посолство предостави и друго просторно помещение в своя комплекс в съседство с параклиса и още едно над него, които заедно със съществуващото пространство ще бъдат преустроени в православен храм според изискванията на църковната архитектура и с два входа откъм главната улица.

Патр. Кирил се е разболял от коронавирус, съобщи изпълняващият длъжността ръководител на пресслужбата на патриарха Владимир Легойда.

„Всички планирани срещи и пътувания на Негово Светейшество патриарх Кирил се отменят за следващите няколко дни поради заболяване от ковид, което протича с ясно изразени симптоми и необходимост от лечение на легло и изолация."

Прес-секретарят определи състоянието на Руския патриарх като задоволително.

Вчера, 27 септември, Кръстовден по стар стил, в центъра на Света гора беше тържествено открита учебната година в прочутата семинария, основана през 18 век и действаща с известни прекъсвания вече 273 години на Света гора – Атон. В нея през изминалите близо три столетия са учили и българи, чиито имена трябва да се издирят, колкото и трудно да е това.

Атониадата е снована в 1749 г. като образцово за времето си духовно учебно заведение. Идеята била на Цариградския патриарх Кирил V. Училището, наричано и академия, първоначално се помещавало в сграда на манастира Ватопед. Въпреки че по това време атонските манастири били в окаяно финансово състояние, това училище е получило нужната подкрепа.