В края на септември група американски професори с християнски убеждения от различни университети в САЩ, сред които и православни, публикуваха декларация, която предлага християнски отговор на онези предизвикателства, с които се сблъсква демокрацията и които вълнуват и православните християни както в САЩ, така и по света. Изразявайки своята загриженост, изявлението предлага на епископите, свещениците, пастирите и миряните основа за разглеждане на тези проблеми в различните общини.

Съединените щати се изправиха пред криза на демокрацията, а Църквата в Америка – пред изпитание на вярата. Демокрацията беше атакувана, изправена пред нови заплахи в нашата страна и нови предизвикателства по света. Свидетелството за „вярата, веднъж предадена на светиите“ (Иуда 1:3), беше изопачено и опорочено – особено за новото поколение.

Декларацията на независимостта показва, че демокрацията е не само политическа система, но и утвърждаване на етична позиция. В дните на пагубна поляризация сме принудени отново да решаваме фундаментални въпроси за държавното управление, обществения живот, общите ценности и ролята на вярата в оформянето на общото ни бъдеще. Нарастването на антидемократичните настроения и националистическите идеологии застрашава общия ни живот, мира в обществото и в целия свят. Като последователи на Христос ние се стремим да повлияем на тази ситуация с яснота и смелост, милосърдие и убеденост, опирайки се на твърдата основа на нашето нравствено самосъзнание и богословски традиции, за да формулираме наново богословието на демокрацията, съответстващо на нашето време.

На 11 май 330 г. се е състояло тържественото откриване на Константинопол, а на 21 май църковният календар почита всяка година Константин Велики и майка му Елена. Искам да припомня видението, по време на което императорът е видял кръстния знак и е получил уверението „С това ще победиш“. Ще се опитам да направя сравнение между начина, по който възприемат този опит във Византия, и в съвременна Русия и продължаващата война.

Цялата по-късна политическа идеология на Източната империя се основава на този лозунг. До такава степен призоваването на Кръста прониква в политическата култура на онова време, че някои химни (като „Спаси, Боже, Твоя народ…“) се утвърждават като емблематични за празниците на Кръста, въпреки хилядите тропари, написани за духовното значение на този символ: знак на жертвената любов, символ на смирение, оръжие срещу изкушенията и злото, източник на утеха и надежда в изпитанията, условие за Възкресението и т. н., и т. н. В крайна сметка като официален знак на държавата надделява възприемането на Кръста като израз на колективната идентичност на онези, които вярват в божествената истина, в противовес на идентичността на заблудените.