Мобилно меню

4.60465116279 1 1 1 1 1 Rating 4.60 (43 Votes)

ekklesiaНа днешния празник Неделя на православието в миналото, а понякога и днес, в църквите са се произнасяли анатеми срещу всички ереси, с които Църквата се е сблъскала през първите девет века от своето съществуване. Смисълът на това чинопоследование е бил да се възпитава памет у християните за преодолените лъже-учения, които под различна форма се възобновяват във всяка епоха, както и за църковните личности - светци и царе, допринесли за възтържествуването на православното учение. С течение на времето, още преди края на Византийската империя, с анатемите започва да се злоупотребява - те започват да се прибавят към всякакви текстове, дори издадени по незначителен повод и с нецърковно съдържание, с цел да предизвикат страх у четящите ги и да ги възпрат от определени действия. Силата на анатемата да събужда страх в душите на хората е съзнавана от различни користолюбци, които са злоупотребявали и преди, и днес с тях.

Преди няколко години в Двери излезе статия, посветена на лъже-анатемите срещу календара (тук). Тези анатеми се ползват с голяма популярност между старостилците от всички страни и до днес се използват, за да карат по-неопитните християни да напускат Църквата и да се присъединяват към техните църковни фракции. Фалшивият "сигилий с анатеми срещу календара", създаден уж през 16 век, е любим и на старостилците в каноничната Църква, които вярват в "светостта на календара".

4.8 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (40 Votes)

EGKYKLIOS THS MIAS AGIAS EKKLHSIASИли как се говори за "Църквата и църквите" в официалните вероизповедни документи на Православната църква

Предлагаме на читателите на Двери откъси от двете известни „Изповедания на православната вяра”, приети от източните патриарси през 1723 г. и 1848 г., от които става видно как може да се общува с инославните християни в дух на уважение, без да се отстъпва от православната вяра, но и без да се демонстрира надменност и презрение, които са чужди на православния човек.

Първото «Послание на Патриарсите на Източно-католичната църква за православната вяра» е съставено от Константинополския патриарх Йеремия ΙΙI, Антиохийския патриарх Атанасий, Йерусалимския патриарх Хрисант и „всички намиращи се в Константинопол преосвещени архиереи, сиреч митрополити, архиепископи и епископи, и целия християнски източен православен клир”. Между подписалите го е и Пловдивският митрополит Антим, който «собственоръчно подписа, изповяда и свидетелства, че това е учението на Католичната и Източна църква».

3.37037037037 1 1 1 1 1 Rating 3.37 (27 Votes)

https://dveri.bg/imagesНовоканонизираният от църквата в Русия (РПЦ - МП) светец Алексей Мечев казва, че „любовта и след смъртта не умира”[1]. Тези негови думи, в основата на които е мисълта на св. ап. Павел[2], предават в същността си християнския есхатологичен възглед за Църквата: във вечността, в царството небесно, Църквата като тяло Христово ще бъде с Христос в общуването на любовта. В пълна степен тези думи се отнасят и за обичания от християните в България архиеп. Серафим Соболев, който за много от нас е останал с нарицателното име „владиката” или „дядо Серафим”. Личността на архиепископ Серафим Соболев, както и неговият живот, учение и завети са изключително важни за нас – християните в България, които живеем в страната и дори в града, в който той е живял и прекарал последните двадесет и девет години от живота си.

Разбира се, във връзка с канонизацията на владиката най-важни са неговият живот, неговата святост и чудесата, които стават по неговите молитви и застъпничество пред Бога. Днес вече никой не се съмнява в светостта на владиката, или ако има такива, то те са малцина. Според древната църковна практика този, който свидетелства за светостта на светеца, е народът Божи. Въз основа на това свидетелство днес се извършва канонизацията от Църквата - народ и клир заедно[3]. Става дума по-скоро за прослава, отколкото само за формално канонизиране, защото владиката Серафим, както и всички светци са просияли много преди исторически да се случи канонизацията. За светостта и чудесата, станали по молитвите и застъпничеството на светителя, има достатъчно записани свидетелства, които са внесени в комисията по канонизация на Московска патриаршия като първи стъпки за неговата официална канонизация. Тъй като той е и архиерей, е необходимо да е изпълнен и критерият за правомислието, т. е. учението, което изповядва архиеп. Серафим Соболев да е в съгласие с православната вяра.                                                                                    

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (34 Votes)

kjkhgfxПочти вековният житейски път на Негово Светейшество Българския патриарх Максим е посветен на служение на Българската православна църква. Зад фактите на биографичната справка се крие един пълнокръвен човешки живот със своите радости, успехи, страдания и много труд. Но той остава скрит зад образа на Патриарха. Няколко снимки от живота на Негово Светейшество представят моменти от неговия път, започнал от с. Орешак и завършил като предстоятел на Българската православна църква. 

Уникалните фотографии са от архива на Борис Цацов, на когото благодарим за предоставянето им и за историята, свързана с тях.

На първата снимка: Една от първите фотографии на бъдещия патриарх след ръкоположението му за Браницки епископ. Хиротонията му извършена на 30 декември 1956 г. в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". По това време той е главен секретар на Св. Синод. На този пост той остава до 1960 г.

4.84 1 1 1 1 1 Rating 4.84 (75 Votes)

835Колко много добродетели са приписвани на мъртвите,

за да бъдат унижени живите

Удивително е колко патос, страсти и обвинения се развихриха у нас заради създаването на „български” казашки клон на „Всевеликата Донска войска” в руското подворие в София. А където има много страсти, там винаги има и много лъжи. Ако ставаше въпрос за политика, това някак си можеше да се преглътне. Все пак вече свикнахме в политическия живот нещата да се случват по този начин – за партийните врагове 10-те Божи заповеди не важат. Важното е „нашите” да победят, а по какъв начин, няма значение. И дали ще оцелеят враговете, също няма значение. Тревожното в случая е, че тази порочна практика започва все по-често да се използва и в църковните среди, респективно медии. Не искам да повтарям вече изреченото за кризата, бих казал даже драмата, в руското подворие и не към това искам да насоча вниманието на читателите. Провокира ме агресивното манипулиране на историята, която като една истинска слугиня всеки дърпа накъдето му е угодно, за да оправдае всяко безобразие. Когато обаче тези неща се случват в Църквата, лъжата не бива да се подминава с мълчание.

 

И рече старецът...
"Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние. По същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела. Тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела. Не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото."
Св. Григорий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.