Глава 16. 1 – 13. Притчата за неправедния пристойник. 14 – 31. Притчата за богаташа и бедния Лазар.
Лука 16:1. А каза и на учениците Си: един човек беше богат и имаше пристойник, за когото му бе донесено, че разпилява имота му;
Притчата за неправедния пристойник се среща само у евангелист Лука. Тя е била казана, без съмнение, в същия ден, в който Господ е изрекъл предишните три притчи, но тази притча няма връзка с тях, тъй като те са били изречени от Христос по отношение на фарисеите, докато тази се отнася до "учениците" на Христос, т.е. много от Неговите последователи, които вече са започнали да Му служат, оставяйки служението на света – най-вече бивши митари и грешници (Прот. Тимотей Буткевич, "Обяснение на притчата за неправедния домоуправител". Църковни ведомости, 1911 г., с. 275).
“един човек”. Това очевидно е бил богат земевладелец, който е живеел в града, доста далеч от имението си, и поради това не е могъл да го посещава сам (кого трябва да разбираме тук в преносен смисъл – това става ясно веднага след обяснението на прекия смисъл на притчата).
“пристойник” (οἰκονόμον) – букв. иконом, домоуправител, на когото е било поверено цялото управление на имението. Това не е бил роб (при евреите домоуправителите често са били избирани измежду робите), а свободен човек, както личи от факта, че след като е бил освободен от задълженията на домоуправител, той е възнамерявал да живее не с господаря си, а с други хора (стихове 3 – 4).
“бе му донесено”. Гръцката дума διεβλήθη (от διαβάλλω), стояща тук, макар и да не означава, че донесеното е било обикновена клевета, както подразбира например нашият славянски превод, все пак дава ясно да се разбере, че това е било извършено от лица, които са били враждебно настроени към домоуправителя/пристойника.
“разпилява”. (ὡς διασκορπίζων – срв. Лука 15:13; Мат. 12:30), т.е. харчи за разточителен и греховен живот, разпилява имуществото на господаря.
Лука 16:2. и като го повика, рече му: какво е това, що чувам за тебе? Дай сметка за пристойничеството си, защото не ще можеш вече да бъдеш пристойник.
“какво е това, що чувам”. Собственикът на земята, като извикал домоуправителя при себе си, му казал с известно раздразнение: "Какво правиш там? Чувам лоши слухове за теб. Не искам повече да ми бъдеш управител и ще дам имота си на някой друг. Трябва да ми дадеш отчет за имота" (т.е. всякакви договори за наем, документи за дългове и т.н.). Това е смисълът на призива на собственика на имота към управителя. Последният именно така разбрал господаря си.
Лука 16:3. Тогава пристойникът си рече: що да сторя? Господарят ми отнима от мене пристойничеството; да копая, не мога; да прося, срамувам се;
Той започнал да мисли как да живее сега, защото осъзнал, че наистина е виновен пред господаря си и не се надявал на помилване, а и не е спестил никакви средства за живот, а да работи в овощните и зеленчуковите градини не може или не е по силите му. Все пак би могъл да живее от милостиня, но за него, който бил свикнал да води широк, разточителен живот, това изглеждало много срамно.
Лука 16:4. сетих се, що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от пристойничеството.
Най-сетне пристойникът се сетил какво може да му помогне. Той намерил средството, чрез което вратите на домовете ще му бъдат отворени, след като остане без място (имал предвид "домовете" на длъжниците на господаря си). Той извикал длъжниците, всеки поотделно, и започнал преговори с тях. Дали тези длъжници са били наематели или търговци, които са вземали различни продукти от имението за продажба, е трудно да се каже, но това не е важно.
Лука 16:5. И като повика длъжниците на господаря си, всекиго поотделно, рече на първия: колко дължиш на господаря ми?
Лука 16:6. Той отговори: сто мери масло. И рече му: вземи си разписката, седни и бърже напиши: петдесет.
“сто мери”. Пристойникът питал един след друг длъжниците: колко дължат на господаря му? Първият отговорил: "сто мери" или по-точно "бати" (бат - βάτος, еврейското בַּת bat̠, мерна единица за течности – повече от 4 ведра) "масло", има се предвид зехтин, който по онова време е бил много скъп, така че 419 ведра масло са стрували по онова време в наши пари 15 922 рубли, което съответства на ок. 18,5 кг. злато (Прот. Буткевич, с. 283 19).
“бърже”. Икономът му казал да напише по-бързо нова разписка, в която дългът на длъжника да бъде намален наполовина – и тук виждаме колко са бързи всички на лошото.
Лука 16:7. После рече другиму: а ти колко дължиш? Той отговори: сто крини пшеница. И му рече: вземи разписката си и напиши: осемдесет.
“сто крини”. Другият длъжник дължал "сто крини" пшеница, която също била оценена скъпо (крината – κόρος – е мярка за насипни тела, обикновено за зърнени храни). Сто крини пшеница стрували по онова време в наши пари около 20 000 рубли (пак там, с. 324), еквивалент на ок. 23 кг. злато. И с него управителят постъпил по същия начин, както с първия.
По този начин той оказал голяма услуга на тези двама длъжници, а после вероятно и на други, а те, от своя страна се чувствали завинаги задължени към пристойника, заради големия размер на опростеното. В техните домове винаги щяло да се намери подслон и прехрана за него.
Лука 16:8. И господарят похвали неверния пристойник, задето постъпил досетливо; защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината.
“досетливо”. Господарят на имението, като чул за тази постъпка на настойника, го похвалил, намирайки, че е постъпил досетливо, или, по-добре преведено, мъдро, обмислено и целесъобразно (φρονίμως). Тази похвала не изглежда ли странна?
“похвали”. Господарят е бил ощетен, и то много, и въпреки това той хвали неверния управител, удивлявайки се на благоразумието му. Защо трябва да го хвали? Човекът, изглежда, би трябвало да подаде жалба срещу него в съда, а не да го хвали. Затова повечето тълкуватели настояват, че господарят всъщност се учудва само на ловкостта на домоуправителя, без изобщо да одобрява характера на самото средство, което последният е намерил за своето спасение. Но подобно решение на въпроса е незадоволително, защото предполага, че Христос по-нататък учи Своите последователи също само на ловкост или на умение да намират изход в трудни обстоятелства, като подражават на недостойни (неправедни) хора.
Ето защо обяснението, което дава прот. Тимотей Буткевич на тази "похвала" и на поведението на домоуправителя, изглежда по-достоверно, макар че и с него не можем да се съгласим напълно. Според неговото тълкуване стопанинът на дома е намалил от сметките на длъжниците само онова, което е било дължимо на самия него, тъй като преди това е записал в разписките си както сумата, за която е отдал земята под наем на арендатори по споразумение с господаря си, така и тази, която е възнамерявал да получи лично за себе си. Тъй като сега вече нямал възможност да получи договорената сума за себе си – напускал службата – той променил разписките, без да причини никаква вреда на господаря си, защото все пак трябвало да получи своето (Буткевич, с. 327).
Само че е невъзможно да се съгласим с прот. Т. Буткевич, че сега домоуправителят "се оказал честен и благороден" и че господарят го похвалил именно за отказа от възможността да получи своя доход.
Така, наистина, господарят като почтен човек не е бил принуден да настоява длъжниците да му изплатят всичко, което е било изискано от тях от управителя: той считал, че те дължат много по-малка сума. Управителят на практика не го ощетил – защо господарят да не го похвали? Именно за такова одобрение на целесъобразността на поведението на домоуправителя се говори тук.
“синовете на този век са по-досетливи от синовете на светлината”. Обичайното тълкуване на това изречение е, че светските хора умеят да организират делата си по-добре от християните и да постигат високите цели, които са си поставили. Трудно е обаче да се съгласим с това тълкуване, първо, защото по онова време терминът "синове на светлината" едва ли обозначава християни: при евангелист Йоан, на когото се позовава епископ Михаил и който се присъединява към другите тълкуватели на това място, макар и този израз да е използван веднъж, то това не е за да обозначи "християните" (срв. Йоан 12:36).
И второ, с какво са по-находчиви светските хора, привързани към света, отколкото хората, предани на Христос? Нима последните не са проявили своята мъдрост, като са изоставили всичко и са последвали Христос? Ето защо в настоящия случай отново сме склонни да приемем мнението на прот. Т. Буткевич , според което "синовете на този век" са митарите, които според фарисеите живеят в духовна тъмнина, заети само с дребни земни интереси (събирането на данъци), а "синовете на светлината" са фарисеите, които се смятат за просветени (срв. Рим. 2:19) и които Христос нарича "синове на светлината", разбира се, в ироничен смисъл, според тяхната собствена представа за себе си.
“в своя род”. На това тълкуване подхожда и изразът, добавен от Христос: "в своя род". С тези думи Той показва, че тук няма предвид "синове на светлината" в собствения смисъл на думата, а "синове на светлината" в особен, техен собствен род.
Така смисълът на този израз би бил: защото митарите са по-разумни от фарисеите (прот. Т. Буткевич, стр. 329).
Но при това обяснение – и това не бива да го премълчаваме – остава неясна връзката на последните думи от въпросния стих със забележката, че господарят е похвалил неверния настойник.
Остава да се признае, че мисълта от втората половина на стих 8 не се отнася до целия израз от първата половина, а обяснява само едно "досетливо" или "благоразумно" нещо.
Господ завършва притчата с думите: "И господарят похвали неверния пристойник, че е постъпил досетливо". Сега Той иска да приложи притчата към Своите ученици и тук, гледайки приближаващите се към Него митари (вж. Лука 15:1), сякаш казва: "Да, мъдростта, благоразумието в търсенето на спасение за себе си е велико нещо и сега трябва да призная, че за изненада на мнозина такава мъдрост проявяват митарите, а не я проявяват онези, които винаги са се смятали за най-просветени хора, т.е. фарисеите".
Лука 16:9. И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища.
Господ вече бил похвалил митарите, които Го следвали, но го направил с обща сентенция. Сега Той им говори директно от Свое лице: "И Аз - като онзи господар, комуто хората дължали много – ви казвам, че ако някой има богатство – както пристойникът е имал под формата на разписки – то вие сте длъжни, подобно на него, да си създадете приятели, които като приятелите на настойника ще ви приемат във вечните жилища".
“неправедно богатство”. Богатството Господ нарича "неправедно" (μαμωνᾶ τῆς ἀδικίας), не защото е придобито с неправедни средства – такова богатство по закон трябва да бъде върнато като откраднато (Лев. 6:4; Втор. 22:1), а защото то е суетно, измамно, преходно и често прави човека алчен, скъперник, забравящ дълга си да прави добро на ближните си, и служи като голяма пречка по пътя към постигане на Царството небесно (Марк. 10:25).
“кога осиромашеете” (ἐκλίπητε) – по-правилно: когато то (богатството) бъде лишено от своята стойност (според по-доброто четене – ἐκλίπῃ). Това насочва към времето на Второто пришествие на Христос, когато временното земно богатство ще престане да има каквото и да било значение (срв. Лука 6:24; Иаков 5:1 и сл.).
“да ви приемат”. Не е казано кои са те, но трябва да предположим, че това са приятелите, които могат да бъдат придобити чрез правилното използване на земното богатство, т.е. когато то се използва по начин, угоден на Бога.
“вечните живелища”. Този израз съответства на израза "в къщите си" (стих 4) и обозначава Царството на Месия, което ще пребъде вечно (вж. 3 Ездра 2:11).
Лука 16:10. Верният в най-малкото е верен и в многото, а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото.
Развивайки идеята за необходимостта от благоразумно използване на богатството, Господ първо цитира сякаш поговорката: "Който е верен в малко, е верен и в много".
Това е обща мисъл, която не се нуждае от специално обяснение. Но след това Той се обръща директно с напътствие към Своите последователи сред митарите. Те несъмнено са имали големи богатства на разположение и невинаги са били верни в използването им: често, събирайки данъци и такси, са вземали за себе си част от събраното. Затова Господ ги учи да изоставят този лош навик. Защо им трябва да трупат богатство? То е неправедно, чуждо и трябва да се отнасяме към него като към чуждо. Имате възможност да се сдобиете с истинско, т.е. наистина ценно богатство, което трябва да ви е особено скъпо, тъй като добре отговаря на положението ви на Христови ученици. Но кой ще ви повери това по-високо богатство, това идеално, истинско благо, ако не сте в състояние да управлявате нисшето? Можете ли да бъдете удостоени с благата, които Христос дава на Своите истински последователи в славното Божие Царство, което предстои да се открие?
Лука 16:11. И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското?
“кой ще ви повери истинското”. Христос им казва: имате възможност да се сдобиете с истинско, т.е. наистина ценно богатство, което трябва да ви е особено скъпо, тъй като добре отговаря на положението ви на Христови ученици. Но кой ще ви повери това по-високо богатство, това идеално, истинско благо, ако не сте в състояние да управлявате нисшето? Можете ли да бъдете удостоени с благата, които Христос дава на Своите истински последователи в славното Божие Царство, което предстои да се открие?
Лука 16:12. И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
Лука 16:13. Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
От верността в употребата на земните богатства Христос преминава към въпроса за изключителното служене на Бога, което е несъвместимо със служенето на Мамона. Вижте Матей 6:24, където това изречение се повтаря.
В притчата за неправедния управител Христос, който в това поучение има предвид преди всичко митарите, учи и всички грешници като цяло как да постигнат спасение и вечно блаженство. В това се състои тайнственият смисъл на притчата. Богатият човек е Бог. Неправедният стопанин е грешник, който дълго време безгрижно пилее Божиите дарове, докато Бог не го извика на отчет чрез някакви застрашителни знамения (болест, нещастие). Ако грешникът все още не е изгубил здравия си разум, той се покайва, точно както домоуправителят прощава на длъжниците на господаря си каквито и дългове да е смятал, че му дължат.
Няма смисъл да се впускаме в подробни алегорични обяснения на тази притча, защото тук ще трябва да се ръководим само от напълно случайни съвпадения и да прибягваме до условности: както всяка друга притча, притчата за неправедния домоуправител съдържа освен основната идея и допълнителни особености, които не се нуждаят от обяснение.
Лука 16:14. Всичко това слушаха и фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се подсмиваха.
“подсмиваха се”. Сред слушателите на притчата за неправедния стопанин били и фарисеите, които се подигравали (ἐξεμυκτήριζον) на Христос - очевидно защото смятали, че мнението Му за земното богатство е нелепо. Законът, казвали си те, гледа на богатството по различен начин: там се обещава богатство като награда на праведните за техните добродетели, следователно по никакъв начин не може да се нарече неправедно. Освен това самите фарисеи обичали парите.
Лука 16:15. Той им рече: вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца; защото, което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога.
“представяте себе си за праведни”. Христос има предвид именно това тяхно разбиране на богатството и сякаш им казва: "Да, в закона има обещания и за земни награди, и по-специално за богатство за праведния начин на живот. Но вие нямате право да гледате на своите богатства като на награда от Бога за вашата праведност. Вашата праведност е въображаема. Дори да можете да намерите почит към себе си от хората чрез лицемерната си праведност, няма да намерите признание от Бога, Който вижда истинското състояние на сърцето ви. А това състояние е най-ужасно."
Лука 16:16. Законът и пророците бяха до Иоана: оттогава се благовествува царството Божие, и всеки насиля да влезе в него.
Тези три стиха (16 – 18) съдържат думи, които вече са обяснени в коментарите към Евангелието на Матей (вж. Мат. 11:12 – 14, 5:18, 32). Тук те имат значението на въведение към следващата притча за богаташа и бедния Лазар. Чрез тях Господ утвърждава голямото значение на закона и пророците (които също ще бъдат споменати в притчата), които подготвят юдеите да приемат царството на Месията, чийто вестител е Йоан Кръстител. Благодарение на тях в народа се събужда копнежът за открилото се Божие Царство.
Лука 16:17. Но по-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от Закона да пропадне.
“една чертица от Закона”. Законът не бива да губи нито една своя черта и като пример за това утвърждаване на закона Христос посочва, че разбира закона за развода дори по-строго, отколкото той е бил тълкуван във фарисейската школа.
Лука 16:18. Всеки, който напуска жена си, и се жени за друга, прелюбодействува, и всеки, който се жени за напусната от мъж, прелюбодействува.
Б. Вайс дава особено тълкуване на това изречението в този стих. Според него евангелист Лука разбира това изказване алегорично, като характеризиращо връзката между закона и новия ред на Божието Царство (срв. Рим. 7:1 – 3). Онзи, който в името на второто се отказва от първото, извършва същия грях на прелюбодейство пред Бога, както и онзи, който, след като Бог е освободил човека от подчинение на закона чрез провъзгласяването на Евангелието, все пак иска да продължи предишните си отношения със закона. Единият съгрешава по отношение на неизменността на закона (стих 17), а този съгрешава като не иска да участва в стремежа на хората към новия благодатен живот (стих 16).
Лука 16:19. Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво.
В последвалата притча за богатия Лазар и бедния Лазар Господ показва ужасните последици от злоупотребата с богатството (вж. ст. 14). Тази притча не е насочена пряко срещу фарисеите, защото те не биха могли да бъдат оприличени на богаташа, който е бил небрежен към своето спасение, а срещу възгледа им за богатството като нещо напълно безвредно за делото на спасението, дори като свидетелство за праведността на човека, който го притежава. Господ показва, че богатството изобщо не е доказателство за праведност и че често нанася най-голяма вреда на притежателя си и го сваля в бездната на ада след смъртта.
“багреница”. Това е влакнест, вълнен плат, боядисан със скъпа пурпурна боя, използван за връхни дрехи (червени на цвят).
“висон”. Това е фин бял плат, приготвен от памук (следователно не е лен) и използван за приготвяне на долни дрехи.
“всеки ден пируваше бляскаво”. От това става ясно, че богаташът не се е интересувал от обществените дела и нужди на ближните си, нито от спасението на собствената си душа. Той не е бил насилник, потисник на бедните, нито пък е извършвал някакви други престъпления, но това постоянно безгрижно пируване е било голям грях пред Бога.
Лука 16:20. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му
“Лазар” е съкратено име от Елеазар, – Божия помощ. Можем да се съгласим с някои тълкуватели, че името на просяка е споменато от Христос с цел да покаже, че този бедняк е имал надежда само в Божията помощ.
“лежеше” – ἐβέβλητο – беше изхвърлен, а не както е в нашия превод “лежал”. Бедният е бил изхвърлен от хората при портата на богаташа.
“вратата му” (πρὸς τὸν πυλῶνα) – при входа, който водеше от двора в къщата (срв. Мат. 26:71).
Лука 16:21. и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
“трохите, които падаха от трапезата”. В източните градове било прието всички остатъци от храната да се хвърлят направо на улицата, където изяждат кучетата, които бродят по улиците. В настоящия случай болният Лазар е трябвало да сподели тези остатъци с кучетата. Кучетата, мръсни, нечисти животни от гледна точка на евреите, ближели струпеите му – отнасяли се към нещастния човек, който не можел да ги прогони, като към себеподобен. Тук няма намек за съжаление от тяхна страна.
Лука 16:22. Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха;
“занесоха го Ангелите”. Има се предвид душата на просяка, която е била отнесена от ангелите, които според юдейското схващане отнасят душите на праведните в небето.
“лоното Авраамово”. Това е еврейският термин за райското блаженство на праведните. Праведните остават след смъртта си в най-тясно общение с патриарха Авраам, като полагат главите си на неговото лоно. Авраамовото лоно обаче не е същото като рая – то е, така да се каже, избрано и по-добро положение, което в рая е заел просякът Лазар, намерил тук тихо убежище в прегръдките на своя прародител (образът тук е взет не от вечерята или трапезата, за която например се говори в Мат. 8:11 и Лука 13:29 – 30, а от обичая на родителите да топлят децата си в прегръдките си; срв. Йоан 1:18).
Разбира се, тук раят не се възприема в смисъл на царството на славата (както във 2 Кор. 12:2 и сл.), а само като обозначение на безпечалното състояние на праведните, които са напуснали земния живот. Това състояние е временно и праведните ще останат в него до второто пришествие на Христос.
Лука 16:23. и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му
“в ада”. Еврейската дума "шеол", преведена тук с думата "ад", както и в Седемдесетте, обозначава общото пребиваване на починалите души до възкресението и се дели на рай за благочестивите (Лука 23:43) и геена за нечестивите. Нещо повече, Талмудът казва, че раят и геената са така устроени, че от едното място може да се види какво се върши в другото. Но едва ли е необходимо да извеждаме някакви догматични мисли за задгробния живот от този и от следващия разговор между богаташа и Авраам, защото несъмнено в тази част на притчата имаме пред себе си чисто поетично представяне на една добре позната мисъл, подобна на тази, която се среща например в 3 Цар. 22, където пророк Михей описва откровението за съдбата на Ахавовата войска, което му било разкрито. Нима е възможно, например, да разберем буквално това, което богаташът казва за своята жажда? Та нали той няма тяло в ада.
“видя Авраама отдалеч и Лазар в лоното му”. Това, разбира се, още повече увеличило мъките му, защото бил крайно раздразнен да види един презрян просяк да се радва на такава близост с патриарха.
Лука 16:24. и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
Виждайки Лазар в лоното на Авраам, страдащият богаташ помолил Авраам да изпрати Лазар да му помогне поне с капка вода.
Лука 16:25. Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш;
“доброто си”. Авраам обаче, наричайки богаташа ласкаво свое "чадо", отказва да изпълни молбата му: той вече е получил достатъчно от това, което смятал за добро ("доброто си"), докато Лазар е видял само зло в живота си (тук няма добавено местоимение "неговото", което показва, че страданието не е необходима участ на праведния човек).
От противопоставянето на Лазар на богаташа, който несъмнено сам бил виновен за горчивата си съдба, защото живеел нечестиво, става ясно, че Лазар е бил благочестив човек.
Лука 16:26. па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
“зее голяма пропаст”. Авраам изтъква Божията воля човек да не преминава от рая в геената и обратно. Изразявайки образно тази мисъл, Авраам казва, че между геената и рая се простира голяма пропаст (според равинското мнение – само един инч), така че Лазар, ако искаше да отиде при богаташа, не би могъл да го направи.
“да не могат”. От то този отговор на Авраам можем да заключим за лъжливостта на учението на спиритизма, което признава възможността за явяване на мъртвите, които уж могат да убедят някого в някаква висша истина: ние имаме Светата Църква като наш водач в живота и не се нуждаем от други средства.
Лука 16:27. А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща,
Лука 16:28. защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.
“да им засвидетелства”, а именно да им разкаже как страдам заради това, че не съм пожелал да променя безгрижния си живот.
Лука 16:29. Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.
Тук се посочва, че има само един начин да се избегне съдбата на богаташа, който тъне в ада, и това е покаянието, промяната на бездейния, изпълнен с удоволствия живот, и че законът и пророците са средствата, посочени на всички, които търсят вразумление. Дори завръщането на умрелия не може да донесе толкова много полза на онези, които водят такъв безгрижен живот, колкото тези постоянно присъстващи средства за наставление.
Лука 16:30. А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.
Лука 16:31. Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.
“няма да се убедят”. Когато евангелистът пише това, в съзнанието му може би е възникнала представата за неверието, с което юдеите са посрещнали възкресяването на Лазар (Йоан 12:10) и възкресението на Самия Христос. Освен това Христос и апостолите вече били извършвали възкресяване на мъртви, и нима това подействало на невярващите фарисеи? Те се опитвали да обяснят тези чудеса с някакви естествени причини или, както наистина ставало, с помощта на някаква тъмна сила.
Някои тълкуватели, освен споменатия по-горе пряк смисъл, виждат в тази притча и алегоричен и пророчески смисъл. Според тях богаташът с цялото си поведение и съдба олицетворява юдаизма, който е живял безгрижно с надеждата за своите права в Небесното Царство, а след това, при идването на Христос, изведнъж се е оказал извън прага на това Царство, а просякът представлява езичеството, което е било отчуждено от израилтянското общество и е живяло в духовна нищета, а след това изведнъж е било прието в лоното на Христовата Църква.
