Мобилно меню

4.66037735849 1 1 1 1 1 Rating 4.66 (53 Votes)

1390052011 3fvopiulq6mВъпрос: Чувствам, че Бог ще направи така, че всички хора ще се спасят. След като аз като човек мога да простя на всеки, който ми направи зло, колко повече Бог, Чиято любов е  безкрайна и е над всяка човешка мисъл, няма да остави нито едно Негово дете да бъде осъдено вечно. Следователно, адът не съществува! (смях в залата)

Отговор на митр. Атанасий: Защо се смеете? Аз не се засмях. На мен ще ми е от полза да няма ад, защото в този случай няма да отида в него! Този въпрос са си задавали много хора не само в наши дни, а и преди много векове. Впоследствие те станали еретици, защото не послушали учението на Църквата и продължили да се придържат към своите възгледи. Нека разгледаме внимателно въпроса:

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

647601Всички сме чували как по време на св. Литургия дяконът отправя следното  прошение:

Християнски, безболестен, непосрамен, мирен свършек на нашия живот и добър отговор пред страшния Христов съд, от Господа да просим.

Темата за смъртта е малко жестока, но в тази беседа ще се опитаме да я подсладим. Факт е, че всички прошения на Църквата към Бога са за реални нужди на нашето битие. Те не са измислени, фалшиви, условни, а съвсем реални. Колкото и да чукаме на дърво, когато слушаме за край на живота - нали така казват някои: чукни на дърво да не умрем! - смъртта е неизбежна реалност за всеки от нас. И вместо да се страхуваме от нея, по-добре да я победим, да победим този страх. Докато човек се страхува, страхът го преследва. Ако се страхуваш от нещо, то те преследва. Ако го победиш, тогава не те преследва. И със сигурност, ние като чеда на Църквата, не трябва да потискаме тези неща в нашето подсъзнание. Не казвам, че трябва да мислиш ден и нощ за смъртта. От друга страна е добре човек да има реална представа за тези  неща. 

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (18 Votes)

41-071103 01Много е важно да се молим за нашите братя и сестри в Христа, които са изживели живота си, едни по-дълъг, други – съвсем кратък, но всички те са се преставили пред Лицето на Господа. Те са преминали пътя, който предстои всички ние рано или късно да изминем. Те знаят какво ни очаква, а това означава, че техните молитви са полезни за нас.

А на тях са им необходими нашите молитви. Ето, ние се обръщаме към светците и казваме: „Светителю, отче Николае, моли Бога за нас грешните”, или „Преподобни отче Серафиме, моли Бога за нас грешните, помагай ни”, „Пресвета Богородице, спаси нас грешните” – така се молим.

4.88888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (72 Votes)

antoniyАз имам своеобразно отношение към смъртта и ми се иска да обясня защо се отнасям към смъртта не само спокойно, но и с желание, с надежда и тъга по нея.

Моето първо ярко впечатление за смъртта е от един разговор с моя баща, който веднъж ми каза: „Ти трябва така да живееш, че да се научиш да очакваш смъртта си, както жених очаква невестата си: да я чакаш, да я жадуваш, да се радваш предварително на срещата, и да я срещнеш благоговейно и нежно“.

Второто впечатление (то беше много след това) беше от смъртта на моя баща. Той почина внезапно. Аз отидох при него в бедната стаичка на последния етаж на френската къща, където имаше легло, маса, табуретка и няколко книги. Влязох в стаята му, затворих вратата и застанах прав. И ме обгърна такава тишина, такава дълбока тишина, че помня как възкликнах на глас: „И хората казват, че има смърт!... Каква лъжа!“. Защото тази стая беше изпълнена с живот, при това с такава пълнота на живота, каквато навън, на улицата, в двора, никога не бях срещал. Ето защо имам такова отношение към смъртта и защо с такава сила преживявам думите на апостол Павел: „За мене животът е Христос, а смъртта – придобивка“ (Фил.1:21). Но апостолът после казва още нещо, което мен също много ме порази. Цитатът не е точен, но ето какво казва: той иска да умре и да се съедини с Христос, но добавя: „Но за вас е необходимо аз да остана жив, и аз ще продължа да живея“. Това е последната жертва, която може да принесе: всичко, към което се стреми, на което се надява, което прави, той е готов да отложи само защото е нужен на другите.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (37 Votes)
Митр. Вениамин"През 1925 г. в Сергиевското подворие в Париж (на Рю де Крим № 93) един войник се застреля. Той, несъмнено, не беше с ума си… Опяха го при нас… Но аз бях смутен от смъртта му на наша земя и се обърнах чрез един човек към преподобния о. Нектарий Оптински с въпрос: какво да правим? Той ми отговори да намеря още двама души, които биха се съгласили в продължение на 40 дни да четем за него заупокоен канон, а след това да го оставим на волята Божия.

Разбира се, канонът трябваше да се чете вкъщи, а не по време на богослужение в храма. Тогава ние тримата така и направихме…

По-късно до мен се допитваха и други по този въпрос; наскоро дори ме молиха да извърша опело на жена самоубийца. Аз отказвах, съгласно каноните (правилото  на Тимотей Александрийски) и поради вътрешна съпротива на душата ми. Но тъй като помнех наставлението на о. Нектарий, а също и указанието на Новгородския и Петроградски митрополит Григорий, че можем да се молим за самоубийците в домашна молитва, но и тогава – с предварителна молитва за помилване на нас, молещите се, да не прогневим Господа, аз се обърнах към каноника, където пише, че „в Октоиха за всяка събота могат да се намерят заупокойни канони”, но поместеният там канон беше напълно непригоден за молитви за самоубийци, защото се говореше за починали „благочестно”, „във вяра”, „в упокоение” и прочее. Всичко това не подхождаше на съзнателните, „не в умопомрачение” самоубийци. Затова се наложи почти напълно да се пренапишат почти всички богослужебни текстове. Може на някого да послужат…

А мене да ме помилва Господ за това дръзновение."

 

И рече старецът...
"Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието."
Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.