Мобилно меню

4.9375 1 1 1 1 1 Rating 4.94 (48 Votes)

DSC09777Архим. Ириней Попконстантинов е роден в семейство, което спазва една библейска семейна традиция, за съжаление пресечена от комунизма, а именно едно дете, обикновено първородният син, в семейството да се посвещава на Бога.[1] Баща му е свещеник Константин поп Николов, син на отец Николай поп Стоянов, син на отец... и така по спомени най-малко пет поколения преди архим. Ириней в неговото семейство е имало поне един свещеник.[2] Бащата на архим. Ириней, о. Константин поп Николов, е духовник с възрожденски плам и дух. Той е основател на храма в Подуене, към който организира и християнско братство, занимаващо се с благотворителност. Братството дава стипендии на няколко талантливи български деца от бедни семейства да продължат своето образование. Едно от тези деца, които получат стипендия от храма, е именитият български оперен певец – тенор Тодор Мазаров.[3] В семейството на свещеник Константин поп Николов и Николина поп Николова се раждат общо девет деца - седем момчета и две момичета. Две от тях Стоян и Летен, умират малко след раждането.[4] От останалите деца по-голямото момиче става медицинска сестра, а по-малката е домакиня, помага на майка си в обгрижването на многолюдното семейство. От братята един става духовник – архим. Ириней, друг адвокат (Борис)[5], трети офицер, четвърти архитект (Недялко), а петият, най-малкият брат, е известен финансист, за известно време търговски консул в Истанбул, който след 1944 г. не се завръща в България.[6] Освен архим. Ириней, който е убит от комунистите, в семейството има и други, пострадали от комунистическите репресии. Недялко, който завършва архитектура в Италия, непрекъснато е под наблюдението на ДС, редовно е арестуван и пребиван в полицията. Възможно е една от причините за това да е близостта му с папския нунций в България Анжело Ронкали, който става папа Йоан ХХІІІ и който бил много добър приятел на цялото семейство.[7] Проблеми с комунистическите власти има и братът на архим. Ириней, който е царски офицер.

Архим. Ириней пише: „Роден съм на 27 септември 1910 година[8]. На тази дата в семейството на о. Константин и Николина поп Николови се ражда поредното дете, което кръщават с името Донко. Младият Донко расте в благочестива среда и от рано попива в себе си християнските добродетели и възлюбва Бога. „Завърших първоначалното си и прогимназиално образование в София, след което постъпих през 1924 година в Софийската духовна семинария, която завърших на 1929/30 год. Записах се в Богословския факултет на Софийския университет...[9]

4.63636363636 1 1 1 1 1 Rating 4.64 (11 Votes)
2_7.jpgПреди години проучвах старините в костницата на Новоселския манастир, Троянско и открих сред другите интересни книги един екземпляр от “Изяснения на неделните и празнични евангелия” (превод – Златан Кинов, Цариград, 1857 г.). На гърба на титулния лист собственикът на книгата отбелязва: “Сие евангелие на попъ Георги Христовъ. Копува отъ священика Петъръ Цанкувъ, златаръ”. На втория форзац същата ръка нанася и втора приписка: “1868, юний 20 денъ. Когато преминаха разбойницы-те презъ Дунаватъ, въ Т-ско. Священникъ Георги Христовъ отъ градъ Севлиево”.

 

Втората бележка напомня по съдържание и стил дописките на няколко цариградски лъжепатриоти, които пишат: “Прочутият разбойник Тотю и неговите свирепи другари-разбойници не заслужават никакво съжаление” (в. “Македония”, г. І, бр. 29, 1867 г.). Цариградските чорбаджии окачествяват като “разбойници” четниците на Панайот Хитов и Филип Тотю, които се сражават с поробителите на родна земя от април до август 1867 г. А притежателят на намерената книга смята за “разбойници” юнаците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Той заимства безкритично това определение от слухове или от казионни османски вестници като “Дунав”, “Турция”, “Цариградски вестник”, на които вероятно е редовен читател.

 

4.98936170213 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (94 Votes)
1_141.jpg65 години от мъченическата кончина на свещеник Ангел Хубанчев

В света скърби ще имате, но дерзайте: Аз победих света” (Иоан 16:33)

“Аз умирам невинен, не страдайте за мене. Умирам в името на Христа!” Това са едни от последните думи на отец Ангел Хубанчев, 39-годишния архиерейски наместник на гр. Разград, осъден на смърт от Народния съд и убит на 13 март 1945 г.

Богато ерудиран, с будна съвест, о. Ангел е пламенен оратор, виден духовен и обществен лидер в града. Увлича младежите в благотворителна дейност, учи ги на патриотизъм. По негова инициатива православното братство при храма основава приют, в който бедни и недъгави намират подслон, храна и топли грижи. Православното братство, което той оглавява, има собствена библиотека. Той организира поклоннически пътувания, беседи, библейски курсове и мн. др.

Отец Ангел Хубанчев е роден на 29 септември 1905 г. в  с. Ловни дол, Севлиевско, в бедно, но будно семейство. През 1921 г. завършва с отличие прогимназия в  родното си село. През 1927 г. като стипендиант на Св. Синод завършва с отличие Софийската духовна семинария. Живо се интересува от философия. През ваканциите активно работи, за да се издържа през учебната година. През целия курс на обучение в семинарията Ангел Хубанчев е любимият ученик на преподавателите. При раздаване на дипломите в семинарията той държи реч от името на съвипускниците си. Научава френски и немски, свири на цигулка.  След завършване на семинария е назначен за певец при катедралния храм “Св. Възнесение” в гр. Шумен. На 12 август 1928 г. Ангел Хубанчев се венчава за Параскева Николова, която по думите на техни съвременници била най-красивата разградчанка за онова време. На 6 януари 1929 г., Рождество Христово, той става дякон, а на следващия ден, 7 януари, е ръкоположен за свещеник в Разград от Доростоло-Червенския митрополит Михаил. От 1940 г. о. Ангел е архиерейски наместник.

4.80952380952 1 1 1 1 1 Rating 4.81 (21 Votes)
 
Raiko1.jpg Следвайки Новия мартиролог на св. Никодим Светогорец, приемаме, че периодът на новомъчениците започва  с падането  на Константинопол под османска власт (1453 г.). За България този период започва по-рано, от 1393-1396 г., макар това да е условна граница.
 
В своя задълбочен исторически труд История канонизации святых в Русской Церкви (М., 1903 г.), проф. Е. Голубински обобщава принципите на древнохристиянската Църква за прославление на светци. Според вярването на Църквата мъченичеството е такъв подвиг, който сам по себе си доставя на подвижника венец на светостта. В общия мъченически тропар се изтъква, че мъченикът приема нетленен венец от Христа, нашия Бог, чрез самото си страдание: „Твоят мъченик, Господи, (името) в страданието си прие нетленен венец от Тебе, нашия Бог”.

В писмото си до Фортунат, с което го увещава към мъченичество, св. Киприан Картагенски убедително изяснява величието на този подвиг в Божиите очи: „Като дадохме на вярващите по Божието благоволение първо кръщение, нека подготвяме всекиго за друго кръщение (т. е. мъченичеството), внушавайки и поучавайки, че това кръщение и по благодат е по-голямо, и по сила по-възвишено, и по  чест по-драгоценно – кръщение, за което се радва Бог и Неговият Христос, кръщение, след което никой вече не греши, което е завършек на преуспяването в нашата вяра и при което отиващите си от света тозчас се съединяват с Бога. Във водното кръщение се приема прошка на греховете, а при кръщението с кръв – венеца на добродетелите”.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (20 Votes)
otec_rusinov.jpgПротойерей Иван Русинов е роден в село Чукурли (дн. Песнопой), Карловско, на 8 ноември 1879 г. След завършване на основното си образование отива да учи в Самоковското богословско училище. След това се завръща в родното си село и става учител. Там той работи заедно със съученика си от Самоков Константин Русинов - Червения поп, с когото запазват приятелството си въпреки идеологическите различия.

 

И рече старецът...
"Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен. Неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст."
Св. Марк Подвижник
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.