30 януари, денят на св. Трима светители – св. Василий Велики, Св. Йоан Златоуст и  св. Григорий Богослов, се чества и като празник на висшите православни богословски школи. Богословският факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по традиция ще отбележи празника с архиерейско богослужение и научна сесия.

Честването ще започне на 29 януари от 18 ч. с вечерня. На 30 януари от 8 ч. е началото на утринната, а след това и на св. Литургия. Празничните богослужения ще оглави митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф. След приема в деканата ще се проведе и научна сесия в аулата на факултета. Гл. ас д-р Росен Русев ще изнесе доклад на тема: „Христологията на св. Григорий“. По-късно ще бъдат връчени дипломите на учителите, преминали едногодишен курс за професионална квалификация „учител по Религия“.

Православният богословски факултет на Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“ ще отбележи празника на св. Трима светители с публична лекция на проф. д-р Димитър Попмаринов на тема „Величието на човека в Стария Завет в светлината на Псалом 8“. Тя ще се състои на 30 януари от 11 ч. в Аудитория 2 на Ректората на ВТУ. След лекцията ще бъдат връчени свидетелствата за придобита професионална квалификация „учител по Религия“.

Вечерта на 23 януари в салона на Софийска митрополия се проведе официален прием на кметове от селищата в Софийска област и духовните ръководители на околиите в епархията. Срещата е по инициатива на ръководството на Софийска митрополия и се провежда за първи път. Тя е израз на желанието на църковното ръководство да взаимодейства градивно с местната общинска власт във всички инициативи, които са от полза за гражданите.

Повече от двадесет кметове на общини откликнаха на поканата. На приема присъстваха и архиерейските наместници на седемте духовни околии (извън София, т. е. на Самоков, Ихтиман, Дупница, Радомир, Кюстендил, Трън и Годеч). Заедно с патриарха бяха Белоградчишки еп. Поликарп, викарий на Софийския митрополит, и протосингелът на митрополията архим. Василий. Негово Светейшество се обърна към събралите се градоначалници с думите:

Св. Синод на БПЦ направи дарение от консумативи за Клиниката по детска онкохематология към болница „ИСУЛ – Царица Йоанна“ на стойност около 4600 лв. Парите са събрани на две благотворителни изложби през 2019 г., на които са били разпродадени най-добрите рисунки от Национален конкурс „Възкресение Христово“.

Ловчанският митр. Гавриил, началник на Културно-просветния отдел при Св. Синод, е предал дарението на проф. д-р Добрин Константинов. Митрополитът е уверил лекарския екип, че Св. Синод е готов да подпомогне детската клиника с каквото е необходимо. Проф. Константинов е подчертал, че вниманието на архиереите е важно за лекарите и сестрите в клиниката, които се нуждаят от духовна подкрепа в своята нелека работа.

В Общинския съвет на Бургас е внесено предложение на двама от съветниците, Бенчо Бенчев и Стоян Колев, за издигането на статуя на св. Николай Чудотворец в морския град. Според тях монументът можел да се превърне в местна забележителност и атракция за туристите.

По време на обсъждане на проекта в постоянната общинска комисия по култура архиерейският наместник на духовната околия прот. Севастиян Йорданов изрази своето опасение, че статутята на известния християнски светец е замислена като зрелище за туристите.

 Според него е добре да се реализира по-старата идея - да се издигне кръст на остров „Св. Анастасия“. Тогава Сливенският митр. Йоаникий благослови първата копка на начинанието.

По принцип Православната църква има отрицателно отношение към триизмерните изображения на Христос и светците, чиято употреба в култа е забранена след иконоборческата криза. В случая не става дума за богослужебна употреба на статуята, но като религиозен символ тя би трябвало да съответства на християнската естетика, за да не се превърне в кич. 

На 20 януари честваме паметта на светия наш патриарх Евтимий Търновски. Последният предстоятел на Българската църква преди падането на Второто българско царство под османска власт остава на поста си само кратко време след завземането на столицата Търново. Макар и пощаден от завоевателите след Божия намеса, той е отстранен от българската столнина и пратен на заточение в южните предели на България, за да лишат търновци от последната им опора. А Българската църква след няколко години е подчинена на Вселенската патриаршия, която не е преставала да мечтае да си възвърне властта над българските земи и християни.

Така св. патриарх Евтимий в края на живота си става и безкръвен мъченик. Този венец му се прибавя към достойнствата на безукорен духовник, блестящ учен, неуморен и високо инициативен книжовник, истински пастир на словесното стадо, по неволя станал и държавник в последните дни на свободна България.