Защо християните не бива да се обиждат от новия филм на Звягинцев, а напротив – трябва да благодарят на режисьора за подетия разговор за Църквата, която липсва на всички ни.
Почти всички се съгласяват, че филмът „Левиатан“ е „антиклерикален“, дори „антицърковен“, … но дали това наистина е така?
В началото няколко думи за самия филм. Имаше доста филми с подобни сюжети: корумпираната местна власт измита от пътя си малкия човек, който кой знае защо ѝ пречи, а пък той се бори за правата си. Споменава се като източник една история, случила се в Америка, но със същото започва още „Илиада“ на Омир – цар Агамемнон отнема от Ахил, сина на Пелей, младата Бризеида.
Казвате: твърде безутешна картина, в живота не се случва така, както във филма… Ами случва се и още как – спомнете си за случая „Кушчовская“. Там години наред безогледно управляват бандитите, докато местните власти си затварят очите, и едва след като в една къща са убити 12 души накуп, идва следствена група от Москва и доста трудно разплита това кълбо.[i]
Режисьор: Андрю Адамсън. 
,...Християните ценят тази история, понеже тя е в съзвучие с драмата на нашето спасение на кръста, но в това тяхно отношение има нещо озадачаващо, понеже събитията в Нарния не се разиграват по традиционно поддържаната от западните християни версия...'
Всеки
режисьор, който се опитва да филмира някоя
особено близка до сърцата на хората книга, би трябвало да очаква
полагащия му се дял от порицания и хули. Просто питайте Питър Джаксън –
неуморния гений зад трилогията "Властелинът на пръстените" или когото и
да е от множеството режисьори на филмите за Хари Потър. Спечелилият
известност с "Шрек" Андрю Адамсън е поредният, който доброволно се
подлага на нападки със своята нова и величествена продукция върху
книгата на К.С.Луис "Хрониките на Нарния: Лъвът, вещицата и дрешникът." 
С издаването й през 1950 – 1956 седемтомната
хроника “Нарния“ – алегория на библейската битка между Доброто и Злото
- става бестселър в не една и две западни литературни класации. След
падането на Берлинската стена през 1989 г., книгите на най-популярния
англикански богослов и философ на 20-ти век, кеймбриджкия професор К.
С. Луис, станаха едно от любимите произведения и в страните на бившия
Източен блок в Централна Европа. По популярност в жанра християнска литература
“Нарния“ е надмината само от евъргрийна от 17 век насам –
“Пътешественикът“ на Джон Бънян и дели второ място с “Властелинът на
пръстените“ на Толкин. До днес книгата е издадена в над 90 милиона
екземпляра на 29 езика.
