Мобилно меню

4.8064516129032 1 1 1 1 1 Rating 4.81 (31 Votes)

limbajul bisericesc romanesc si problema inteligibilitatii 10484Предлагаме поредното есе от румънската книга „Православният свещеник през 21 в. Скици от един портрет“. Изданието съдържа текстове на двадесет и седем водещи румънски интелектуалци, описващи очакванията си към православния свещеник в днешното секуларизирано време. Авторът на есето – Октавиан Гордон[1] – е преподавател по класически езици.

Подозирам, че моите очаквания от православния свещеник са свързани със задоволяването на моите егопоклоннически нужди: от начина, по който адаптира тона на литургичните прошения спрямо песнопенията от певницата, до една съвършена проповед, резултат от продължителна богословска и културна подготовка; от способността безупречно да организира своята енория, до желанието и куража, с които се захваща със социално-милосърдна мисия в рамките на енорията. Още искам да знам, че свещеникът умее да разрешава с такт, вежливост, но и с решителност неприятни ситуации по време на богослужение, тогава когато се чуват шумящи (найлонови) торбички, бръмчащи мобилни телефони и две-три каращи се кокони; че е на разположение в разумните граници на едно „работно време“ да ме приеме да си поговорим, ако не лице в лице, поне чрез обмяна на съобщения по интернет или по телефона, от време на време да отслужи водосвет в моя дом,[2] за да поддържаме – така да се каже – традицията. Да бъде пъргав и моментално откликващ пастирски на всяка потребност на енориашите, да жертва времето си, живота и семейството си, за да бъде модел за служение на ближния. И в никакъв случай да не изисква пари или други облаги в замяна на това, което невдъхновено наричаме „пастирски услуги“.

4.8636363636364 1 1 1 1 1 Rating 4.86 (88 Votes)

c27Миналата година в рамките на Шестото издание на Международната среща на православните младежи, която се проведе от 5 до 8 септември в Крайова, Румъния, беше представена книгата „Православният свещеник през 21 в. Скици от един портрет“. Изданието, включващо текстове на двадесет и седем водещи румънски интелектуалци, описва очакванията към православния свещеник в днешното секуларизирано време. Предлагаме една от тези скици – на Кристина Андрей, телевизионен режисьор и писателка. Благодарение на преводите на свещ. Кирил Синев българските читатели ще се запознаят с някои от размислите на румънските интелектуалци за служението на православния духовник днес.

Преди да напиша тези редове, които кротко се стелят върху виртуалната страница, думите, които сега съчинявам, се трупаха в мислите, които ме съпровождаха дни наред по улицата, в колата или в автобуса, в усамотение или сред хората, по шосето или на светофари, в магазини, в църквата, на работа. Оставих тяхното подреждане за последните часове преди последния срок за предаване на текста с надеждата, че така ще успея по-добре да предам търсения портрет на православния свещеник. От началото на това хилядолетие, което анализирам през призмата на своя живот, почти се чувствам оправдана да го възприема и като край. Но не в есхатологичния и етимологичен смисъл на апокалипсиса. А в оня – на чисто човешкото, конкретно възприемане. За финал на всичко, което смятах, че знам.

4.8733333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (150 Votes)

imagesИз Житието на преподобни Гавриил (Ургебадзе)

1 май 1965 г., Страстната седмица, Велика събота. Сутринта, в обичайното време, о. Гавриил отслужи св. Литургия и се запъти към Кашвети, храма „Св. вмчк Георги“.

На 1 май хората празнуваха един от най-важните комунистически празници – деня на работническата солидарност. На фасадата на Министерския съвет висеше огромен, осветен от лампички портрет на Ленин, с размери осем на пет метра. Най-отгоре имаше надпис с известната фраза: „Слава на великия Ленин!“. Звучеше музика, аплодисменти и скандирания на хората. На правителствената трибуна бяха партийните служители.

Това безбожно зрелище възмути о. Гавриил до дън-душа и той, подтикнат от любов към Христос, замисли нещо удивително. Взе от клисарката в Кашвети кибрит и нафта в малък съд и се отправи към сградата на правителството. Невероятно: човек, облечен в пълно монашеско облачение, премина линията на охраната, заобиколи правителствената трибуна отзад и се оказа точно пред огромния портрет на Ленин.

4.8508474576271 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (295 Votes)

9639Глупостта и фанатизмът вредят сериозно на вашето здраве

Изминаха два месеца от въвеждането на ограничителните мерки в нашата страна, от които не беше подмината и нашата църква. Макар че този период беше особено скръбен за християните, които бяха лишени от богослужебните последования и особено от божествената Литургия, за свещениците той беше много по-тежък.

Принудихме се да служим без народа, в празни църкви и всичко, което означава това. Тази болка и скръб обаче станаха непоносими заради постоянните атаки, идващи не толкова извън Църквата, а от членове на Църквата. В социалните медии се разпространиха безброй текстове, чиито автори, за съжаление, в повечето случаи избираха анонимността (питам се: защо? От какво се страхуват? Толкова ли са страхливи? Нищо ли не им говорят думите на Христос в съдилището: „Аз открито говорих“, Иоан 18:20). Нямаше никаква мяра в тези гласове и в шумния начин, по който мнозина мислеха, че трябва да защитават Църквата.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)

flag churchПо информация на Държавния секретариат на вероизповеданията в Румъния съществуват официално признати 18 вероизповедания, 36 религиозни асоциации с общ брой 27 384 молитвени домове (храмове, манастири и др.) Религиозната принадлежност на населението е 99. 8%.

Социално-милосърдният отдел на Патриаршеската администрация включва в своите права „анализиране и идентифициране на решения за специфичните проблеми на религиозната помощ, оказвана във военни поделения, затвори, болници, заведения за социална закрила“. Днес координатор на отдела е Синайският епископ Йероним (Крецу), патриаршески викарий.

На мое запитване относно дейността на военния клир в Румъния координиращият патриаршески съветник от Социално-милосърдния отдел при Патриаршията прот. Киприан Йон Йоница, отговори: „Военният клир в Румъния е възстановен през 1995 г. Служението на военните клирици в Румъния е регламентирано от Протокол, подписан с Румънска патриаршия през 1995 г., и чрез „Закон № 195 от 2000 г. относно учредяването и организирането на военния клир“ (Legea nr. 195/2000 privind constituirea și organizarea clerului militar[1]), довел до Заповед на министъра на националната отбрана M149 от 2000 г. изменена с M2 от 2014 г.

По данни от 2019 г. в Румъния има 82 военни свещеници, служещи в 78 военни поделения. Освен клира, зачислен към Министерството на националната отбрана, има военен клир и към Министерството на вътрешните работи и към окръжните инспекторати на жандармерията (18 свещеници).