Мобилно меню

4.79166666667 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (24 Votes)

Ivan Kaikov and his familyВърху страниците на църковно-певческата летопис откриваме имената на мнозина верни творци и изпълнители на източно-църковното пеене. Разбира се, без техния труд и отдаденост на благодатното дело на църковната музика последната би спряла да се развива и разпространява, би застинала в своите форми като музеен експонат. Но Творецът промишлява и за църковно-певческото изкуство. И изпраща „верни човеци, които ще са способни и други да научат” (2 Тим. 2:2) как успешно да следват многовековната певческа традиция. Един от тези „апостоли” е нашият сънародник Иван Каиков.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

1На 8 ноември 1948 г., в деня на своята 60-та годишнина, в двора на току-що осветената църква "Св. Димитър" в петричкото село Коларово е убит от упор Неврокопският митрополит Борис. Убиецът е бивш свещеник, вербуван от новата комунистическа власт... През април т. г. св. Синод на Българската православна църква сложи началото на канонизацията на митрополит Борис, който по Божи промисъл ще стане първият канонизиран новомъченик у нас. В деня на неговата памет публикуваме стихове от стихосбирката "Полети", която той издава през 1934 г. като архимандрит под псевдонима Ивайло Орлин. В тези стихове младият духовник разкрива огромната си жажда за красота и свобода, описва болката на страдащата душа, болезнено чувстваща оковите на злото на този свят (1 Йоан. 5:19), любовта си към природата, която проповядва Бога, самотния път на човешкия дух, стремящ се все нагоре към духовните върхове. Последните няколко стиха от "Полети", които публикуваме тук, разкриват и острото предчувствие на бъдещия митрополит, че злото вече е неудържимо и скоро безбожието ще завладее страната. Финалният 76-ти стих на поемата звучи наистина пророчески: "Мойта ранна връст - мъченишки кръст. Моят път в живота - Пътят към Голгота..."  

 

... Разстлан далеч в просторната долина,

потънал в прах, мъгли и черен дим,

кат' хаотична каменна купчина,

лежи градът невидим и незрим.

Излегнат кат' чудовище страхотно,

със ненаситно зинала уста

поглъща той веч алчно и грохотно

на хиляди живота и свестта.

И там - в отровно жлъчната утроба

на алчний град, на алчния кумир,

сърцата гинат в смрад, душите в злоба, 

и тънат жалки в мътний водовир.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (9 Votes)

ΠεντηκοστήНедостижимо откровение

Това започна някак простичко и неочаквано. Няма защо да ви казвам, че тогава дори и през ум не ми е минавала мисълта за някакво чудо… Пък и да ми е дошла на мене, грешния, подобна мисъл в главата, щях да се помъча да я пропъдя.

В манастира отслужихме литургията за Петдесетница. Обикновено веднага следва вечернята, но по устав преди вечерня трябва да се прочете също и 9-ят час, като всеки ден. Това отнема обикновено десетина минути, но се пропуска в неманастирските храмове. Впрочем, разбираемо е – предстои дълга вечерня, с продължителни молитви на светителя Василий Велики. Но в нашия манастир се стараехме да правим всичко според устава.

И за да слушам 9-я час аз кой знае защо излязох от олтара, както си спомням, към клироса, имаше букет цветя… Четецът със спокоен речитатив напяваше псалми. По навик гледах цветята и се любувах на красотата им, която и преди, и до ден-днешен ми се струва напълно необяснима и неразбираема за ума, макар че е факт. Както читателят лесно може да забележи, бях напълно спокоен, а еднообразното четене на псалмите за 9-я час още повече допринасяше за това. И дума не можеше да става за някакъв екстаз.

И без да забележа как започна всичко, изпаднах в едно непонятно състояние… Докато гледах цветята (страх ме е дори сега да го изговоря!) аз „видях БОГА”… Ще се постарая да предам на читателя какво се случи…

 

И рече старецът...
"Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието."
Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.