Глава 5. 1-20. Изцелението на гадаринския бесноват, в когото имало легион бесове. 21-43. Изцелението на кръвотечивата жена и възкресението на дъщерята на Иаир.
Марк 5:1. И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска.
По-новите изследователи на текста са съгласни да виждат тук не "в страната Гадаринска", а "в страната Гергесенска". Това име произлиза от името на град Гергеса, който според Ориген се е намирал близо до Тивериадското море (Коментар към Йоан 6:24, ал. 40). Евсевий Кесарийски нарича Гергеса "село" и казва, че се е намирало в планина.
В Матей изследователите на евангелския текст четат не "Гергеса", а "Гадара" (Мат. 8:28). Това, което се знае за Гадара е, че е бил значим гръцки град, разположен на около десет километра от югоизточния бряг на Тивериадско море. Населението на този град е било предимно гръцко, но в селата около града се е говорел и арамейски език. Много е вероятно Гергеса да е била част от Гадариската област.
Марк 5:2. И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух;
Тук очевидно намираме разказ за същото събитие, което е описано от евангелист Матей (Мат. 8:28 и т.н.). Марк обаче говори за един бесноват човек, а не за двама, както прави Матей, но това означава, че Марк е считал за необходимо да говори само за онзи от двамата бесновати, който е бил най-известен на местните жители поради своята голяма сила и ярост. Излекуването на този бесноват човек със сигурност е направило огромно впечатление на хората и на учениците на Христос.
"Хванат от нечист дух..." (вж. Мат. 4:24).
Марк 5:3. той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги;
Срв. Мат. 8:28.
"Никой не можеше"... Силата на този обладан от бесове човек била изключително голяма; никакви вериги и окови (вериги за ръце) не можели да го задържат.
Марк 5:4. защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти;
Марк 5:5. и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни;
"Удряше с камъни".... По-точно: той се вкопчвал в скалите и те падали върху него, като в устрема си падал с тях (κατακόπτειν)."
Марк 5:6 А като видя Иисуса отдалеч, затече се и Му се поклони;
Марк 5:7 и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи!
Марк 5:8. Защото Иисус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека.
Разбира се, не самият обладан от бесове човек, а злите духове, които го обладават, го карали да тича при Христос и да Го моли да ги остави на мира. Те осъзнавали кой е пред тях. Заклевали Христос като Бог, признавайки Го за Син на Всевишния, да не проявява над тях този път Своето всемогъщество. Що се отнася до мъчението, което имат предвид, то може да се разбира като адското мъчение, което понасят всички обитатели на ада (срв. Лука 16:23; Откр. 9:5, 14, 11 и др.). Така се разбира това мъчение и в Евангелието от Матей, където злият дух добавя израза "преди време" (Мат. 8:29).
"Защото Иисус бе му казал..." С тези думи Марк не иска да каже, че Христос е говорил на бесноватия човек, преди той да говори на Него. Ако случаят беше такъв, евангелистът със сигурност щеше да постави по-рано обръщението на Христос, а след това и отговора на бесноватия човек (срв. Марк 1:25). Съюзът "защото" по-скоро дава да се разбере, че демонът в бесноватия, още преди да влезе в разговор с Христос, вече знаел много добре какво трябва да очаква от Христос. И очакванията му се сбъдват: "защото...".
Марк 5:9. И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много..
Господ влиза в разговор с беса, за да убеди на първо място обсебения човек, че в него има зла сила, а след това и за да разясни това на учениците Си.
"А той отговори и рече..." Един бяс говори от името на мнозина. Той говори, като използва дарбата на говора на обсебения човек, който не може да не изпълнява волята на демона.
"Легион" (вж. Мат. 26:53).
Марк 5:10. И молеше го много да не ги изпъжда вън от тая страна.
Бесовете не желаели да се махнат от тази страна, която очевидно им харесвала като населена предимно с езичници.
Марк 5:11. А там, край планината, пасеше голямо стадо свини.
Марк 5:12. И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях..
Марк 5:13. Иисус веднага им позволи. И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в морето, а те бяха до две хиляди; и се издавиха в морето..
(Срв. Мат. 8:30-32).
Евангелист Марк единствен посочва точно броя на свинете.
Марк 5:14. А ония, които пасяха свините, избягаха, та разказаха в града и в околността. И жителите излязоха да видят, що се е случило.
Марк 5:15. Дохождат при Иисуса и виждат, че оня, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум; и се изплашиха..
Марк 5:16. Ония, които бяха видели, разказваха им, как стана това с бесния и за свините.
Марк 5:17. И наченаха да Го молят да си отиде от пределите им.
Господ като Всемогъщ веднага, без никакво колебание, благоволил да изпълни молбата на бесовете, които се оказват безсилни да намерят изход от положението си. Що се отнася до съдбата им, този въпрос очевидно не вълнува евангелист Марк. Той се спира само на ефекта, който чудото има върху жителите на страната. Жителите се изплашили – вероятно става дума за отношението, което Христос проявил към тяхната собственост, стадото свине, което изпратил да загине, за да освободи (бившия) обладан от бесове човек от всякаква мисъл, че бесовете могат да се върнат. Местните жители пък съжалявали за стадото си и затова помолили Христос да си тръгне от страната им. Очевидно е, че тези хора все още не са изпитвали жажда да чуят Божието слово (Амос 8:11).
Марк 5:18. И когато Той влезе в кораба, оня, който беше по-рано бесен, Го помоли да бъде с Него.
Марк 5:19. Но Иисус му не позволи, а каза: иди си у дома при своите, и разкажи им, какво ти стори Господ и как те помилува.
Марк 5:20. И отиде, и начена да разправя по Десетоградие, какво му стори Иисус. И всички се чудеха.
Господ не останал в тази страна, а се оттеглил от нея, защото времето за проповед тук все още не било дошло. Но това не пречи на изцеления бесноват човек да разпръсне семената на евангелското учение на това място и Господ го изпратил да съобщи на всички свои роднини за случилото се с него. В една полуезическа страна тази проповед за Христос Чудотворец не може да предизвика онзи изключителен ентусиазъм на месианските надежди, който често се проявявал сред еврейското население и който обикновено завършвал с това, че хората пожелавали да обявят Христос за Цар (ср. Мат. 8:4).
Ако изцеленият човек е отишъл да проповядва в цялото Десетоградие (вж. Мат. 4:25), това е така, защото вероятно е имал много роднини, живеещи в различни градове на този регион.
Марк 5:21. Когато Иисус премина пак с кораб на отсамния бряг, при Него се събра много народ. И Той беше край морето..
Господ преминава от Перея в Галилея, на брега, където се намира Капернаум (вж. Мат. 9:1). Тук Той е посрещнат от множество хора, които вероятно са забелязали отдалеч познатата лодка на апостол Петър, в която пътувал и Иисус. Тълпата е била толкова голяма, че Господ трудно е влязъл в града и е останал дълго време на брега.
Марк 5:22. И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда, пада пред нозете Му
Марк 5:23. и Го моли много, думайки: щерка ми е на умиране; дойди и възложи върху й ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива.
По това време при Него идва Иаир (вж. Мат. 9:18) и Иисус отива с него.
Марк 5:24. Иисус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха.
Марк 5:25. Една жена, която страдаше от кръвотечение дванайсет години,
Марк 5:26. и много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква полза, а беше й станало още по-зле,
Марк 5:27. като чу за Иисуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му;
Марк 5:28. защото думаше си: ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея.
Марк 5:29. И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта.
В теснотията, по пътя, Христос бил докоснат от една кръвотечива жена, която търси изцеление (вж. Мат. 9:20-21) и го получава. Марк възкликва, че тя "много бе претеглила от много лекари" (ст. 26). Този израз може би показва варварските средства, до които невежите лекари са прибягвали в онези дни. Затова и в трактата "Киддушим" се казва, че "и най-добрият от лекарите е достоен за Геената" (IV, 14).
Mарк 5:30. А в това време Иисус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми?
Марк 5:31. Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: кой се допря до Мене?
Марк 5:32. Но Той гледаше наоколо, за да види оная, която извърши това.
Марк 5:33. Жената пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина.
Марк 5:34. А Той й рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си.
Господ знае, какво се е случило с болната жена, защото тя е докоснала дрехата Му, но задава въпроса, за да я накара да се изповяда и да й внуши, че е била изцелена не заради магическото въздействие на дрехата на Чудотвореца, а заради вярата й в Него като Син Божи.
" Бъди здрава ", т.е. остани в новото положение, в което се намери в момента, в който докосна дрехата Ми с вяра.
Марк 5:35. Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя?
Марк също говори за възкресението на дъщерята на Иаир с повече подробности, отколкото Матей (Мат. 9:23-26).
Марк 5:36. Но Иисус, щом чу тия думи, казва началнику на синагогата: не бой се, само вярвай.
Марк 5:37. И никому не позволи да върви след Него, освен на Петра, Иакова и Иоана, брат Иаковов.
Както се вижда от това, което следва (ст. 43), Господ не иска чудото с възкресението на дъщерята на Иаир да стане предмет на оживен дебат сред народа. Затова Той взима със Себе Си дори не всички Свои ученици, а само трима от най-близките Му, за да могат по-късно да действат като надеждни свидетели на чудото на възкресението (срв. Втор. 17:6). Разбира се, стопанинът на къщата и неговата съпруга също са присъствали при извършването на чудото (ст. 40).
Марк 5:38. Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и лелекащи силно.
Mарк 5:39. И като влезе, казва им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи.
"Детето не е умряло, а спи." С тези думи Господ изразява израилтянската представа за смъртта. Смъртта, казва Той, не съществува в действителност. Душата на човека е безсмъртна и след време трябва да се съедини с тялото, което е напуснала. Затова състоянието на починалия е като сън. Ако Иаир вярва толкова дълбоко в това, той няма причина да се отчайва.
Марк 5:40. А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето.
Mарк 5:41. И като хвана детето за ръка, казва му: талита' куми', което означава: момиче, тебе казвам, стани!
Тук евангелистът дава две думи на арамейски, които Христос произнася, за да могат читателите му измежду езичниците да чуят звуците на Христовата реч. Той превежда тези две думи с известно разширение, като добавя израза "тебе казвам."
Mарк 5:42. Момичето веднага стана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години. И се смаяха твърде много.
Марк 5:43. И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да й дадат да яде.
Господ не иска новината за първото чудо на възкресение да се разпространи из цялата страна, не иска хората, развълнувани от слуха за това необикновено чудо, да Го възприемат като свой Цар (срв. Йоан 6:15), защото това би предизвикало преждевременно срещу Него крайния гняв на враговете Му. Затова Той забранява да се разпространява новината за случилото се, въпреки че току-що е призовал жената, която била изцелена, докосвайки се до дрехата Му, да изповяда открито чудото, което ѝ е сторено. Последното наистина не е толкова необикновено, колкото чудото на възкресението.
Защо Христос заповядва да "дадат храна" на девойката, която Той е възкресил? Древните коментатори смятат, че Той е искал да потвърди реалността на връщането на девойката към живота, но по-естествено е да мислим, че Той е показвал Своята доброта и грижа за тази, която току-що е възкресил от царството на смъртта към живота, когато всички са били развълнувани от току-що извършеното чудо. Ето защо Той насочва вниманието на домашните към състоянието на девойка.....
Голцман се опитва да докаже, че дъщерята на Иаир е била само в състояние на летаргия, а не била мъртва, и че се е събудила, когато Христос я хванал за ръката.... Вероятно обаче тя да е била държана за ръката и преди пристигането на Христос, но това не я е съживило. Освен това евангелист Марк разказва цялата история с такава простота и естественост, че няма абсолютно никаква причина да го подозираме в съчиняването на историята за смъртта и възкресението на девойката.
