Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (2 Votes)

Двете лептиМарк, глава 12. 1 – 12. Притчата за нечестивите лозари. 13 – 17. Отговорът на Господ на фарисеите и иродианите за данъка към кесаря. 18 – 27. Отговорът на Господа на садукеите за възкресяването на мъртвите. 28 – 34. Най-важната заповед.  35 – 37. Христос е Син и Господ на Давид.  38 – 40. Реч срещу книжниците и фарисеите. 41 – 44. Двете лепти на една бедна вдовица.

Марк 12:1. И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си.

"И почна да им говори с притчи". Според евангелист Марк Господ е казал няколко притчи на първосвещениците и книжниците ("им – на тях"). Евангелист Матей съобщава в паралелен раздел (Мат. 21:28 – 44, 22:1 – 14) за три притчи. Ясно е, че ако в конкретния случай Марк предава само една, то той го прави с оглед на голямото съкращаване на разказа. Притчата, която е избрал (втората на Матей), е най-силната. По същия начин от слугите, за които говори Матей (Мат. 21:34), Марк споменава един, вероятно най-високопоставения.

Марк 12:2. И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето.

Марк 12:3. А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо.

Марк 12:4. Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие.

Марк 12:5. Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха.

Марк 12:6. А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми.

Това лозе на Господа на Силите бил домът на Израил, а юдейският народ бил Неговото любимо насаждение. От водачите и учителите, на които е бил поверен народът, естествено се е очаквало да дадат на Господа плодовете от лозето. Но въпреки всичко, което Той правел за лозето си, от него нямало никакъв плод или може би само диви плодове. Тъй като лозарите не можели да добият плод и не смеели да разкрият непроизводителността си, за която били отговорни, те обиждали, биели, ранявали и убивали един след друг пратениците, които господарят на лозето изпращал при тях. Накрая той изпратил сина си, но този син, когото те разпознали и не могли да не разпознаят, също пребили, изгонили и убили.

Марк 12:7. Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше.

Марк 12:8. И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето.

"Хвърлиха вън от лозето". Според Матей лозарите първо извеждат сина от лозето, а след това го убиват. Марк използва израза (ἐξεβαλον αὐτόν), който навсякъде се употребява не за труп, а за жив човек (срв. Марк 5:40; Лука 8:54; Йоан 2:15). Така към този израз първо трябва да се добави: "след като преди това" и целият стих 8 трябва да се преведе: "и като го хванаха, убиха го, след като преди това го бяха изгонили от лозето".

Марк 12:9. Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други.

"Ще дойде и ще погуби...". Марк влага тези думи в устата на Господ, докато Матей ги приписва на Христовите слушатели. Но в Евангелието от Марк тези думи могат да се разглеждат и като отговор на слушателите, като пред тях се поставя изразът "и те казаха".

Блаж. Теофилакт казва: „Поради тази причина Господарят на лозето, Бащата на убития Син, или по-добре, самият убит Син, ще погуби работниците, предавайки ги на римляните, и ще даде лозето си на други работници, т.е. на апостолите. Искате ли да знаете как апостолите са обработвали това лозе? Прочетете книгата Деяния на апостолите и ще видите как три хиляди (Деян. 2:41) и пет хиляди души изведнъж (Деян. 4:4) повярвали и започнали да дават плод за Бога.“

Марк 12:10. Нима и това не сте чели в Писанието: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:

"Камъкът" е Самият Господ, а "зидарите" са учителите на народа. Следователно Този, когото тези учители пренебрегват, Той "става глава на ъгъла", ставайки Глава на Църквата; защото ъгълът означава Църквата, която обединява и съединява всички – юдеи и езичници, точно както ъгълът съединява двете стени, обединявайки ги в себе си. (Теофилакт)

Марк 12:11. това стана от Господа, и е дивно в очите ни"?

Марк 12:12. И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си.

"И търсеха повод да Го хванат...". Първосвещениците и книжниците (както по-точно трябва да се предаде мисълта от ст. 12 използват всички средства, за да уловят Христос, но в този момент те са били обхванати от страх поради възможността народа де се вдигне на бунт в Негова защита. Те осъзнали добре, че притчата се отнася за тях и това още повече ги озлобило, вместо да ги накара да се осъзнаят.

Марк 12:13. И изпращат при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят на дума.

Този път фарисеите се появили заедно със своите противници иродианите – партия, чиято основна цел била да подкрепя дома на Ирод, като поддържа добри отношения с римския императорски двор, за което било необходимо да се потиснат всички национални и патриотични движения сред евреите. Този съюз на фарисеите с иродианите дава да се разбере, че те са решили да поставят делото на Христос на политическа основа и искали да Го обвинят в политическа неблагонадеждност. Те добре знаели как римляните се страхуват от месианските движения сред еврейския народ, движения, за чието потискане неведнъж им се е налагало да изразходват много усилия и средства. Неотдавна Христос се обявил открито за Месия пред народа; но тъй като тази декларация тогава не довела до народно въстание и следователно не давала правно основание за Неговото обвинение, сега те се опитали да си осигурят това основание с хитрост.

Марк 12:14. Те дойдоха и Му казват: Учителю, знаем, че си справедлив и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице, а истински поучаваш на път Божий. Позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? Да дадем ли, или да не дадем?

Прикривайки своето вероломство с външно уважение и любезност, фарисеите се приближили до Спасителя и Го помолили да разреши тяхното недоумение. Те сякаш искали Той без страх и нелицеприятно да изкаже Своето мнение, сякаш наистина се нуждаели от него, за да се ориентират в този нравствен казус от практическо значение, и сякаш вярвали, че само Той може да разреши недоумението им.

Марк 12:15. А Той, като знаеше тяхното лицемерие, рече им: що Ме изкушавате? донесете Ми един динарий да го видя.

Марк 12:16. И те донесоха. Тогава им казва: чий е този образ и надпис? Те Му казаха: на кесаря.

Марк 12:17. Иисус им отговори и рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. И те Му се почудиха.

(Вижте тълкуванието към Мат. 22:16 – 21).

Марк 12:18. След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

Дотогава главните разпитващи Христос са били фарисеите. Другата силна партия, садукеите, състояща се от богатите класи и йерарсите, досега взимала слабо участие в цялата работа и се е отнасяла към Христос с онова високомерно презрение, с което обикновено са се отнасяли към невежите галилейци. Но тъй като сега мълвата за галилейския Учител се чувала из целия Йерусалим и те знаели за необикновените отговори, с които Той впечатлил фарисеите, садукеите решили да се запознаят по-добре с проповедника и да Го изпитат в познанията Му по закона и юдейското богословие.

Марк 12:19. Учителю, Моисей ни е написал: ако някому умре брат и остави жена, а деца не остави, то нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си.

За да злепоставят и изпитат Проповедника, те измислили един от най-казуистичните въпроси, който се отнасял до област, в която те открито изразявали неверието си, а именно – за задгробния живот и възкресението. За тази цел те избрали от областта на равинската казуистика случая на жена, която се омъжила последователно за седем братя, всеки от които починал бездетен, и искала да узнае на кой от тях ще принадлежи при възкресението.

Марк 12:20. Имаше седем братя: първият взе жена, и на умиране не остави потомство.

Марк 12:21. Взе я вторият, и умря, но и той не остави потомство; също и третият.

Марк 12:22. Вземаха я и седмината, и не оставиха потомство. След всички умря и жената.

Марк 12:23. И тъй, при възкресението, кога възкръснат, кому от тях ще бъде жена? понеже седмината я имаха за жена.

Макар и въображаем, този казус бил възможен, защото законът гласял, че ако съпругът умре бездетен, брат му трябвало да се ожени за вдовицата му, за да възстанови потомството си и да продължи името си, а първородният син от този втори брат се записвал като син на починалия. Не вярвайки в задгробния живот и възкресението и предполагайки, че Иисус, който, както били чували, учел и се придържал към същите възгледи за възкресението като техните фарисейски опоненти, те предусещали удоволствието да Го смутят с тези объркващи въпроси и по този начин да осмеят Него и самото учение за възкресението.

Марк 12:24. Иисус им отговори и рече: не от това ли се заблуждавате, задето не знаете Писанията, нито силата Божия?

Марк 12:25. Защото, кога възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, а са като Ангели на небесата.

Марк 12:26. А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Моисея, как Бог му каза при къпината: "Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов"?

Марк 12:27. Но Той не е Бог на мъртви, а Бог на живи. И тъй, вие много се заблуждавате.

(Вижте тълкуванието към Мат. 22:23 – 33).

"Не от това ли се заблуждавате?" Тези думи, цитирани само от евангелист Марк, означават следното: Заради това ли, което сте дали по – горе (описаният случай), се заблуждавате, т.е. съмнявате се във възкресението на мъртвите? Но вие може да се заблудите само ако не познавате и не разбирате Писанията, които съвсем не са предназначени за реда в отношенията в бъдещия живот. Не разбирате, че Божията сила може да устрои в бъдещия живот всички отношения между хората по напълно различен начин от това, което се случва тук на земята.

Марк 12:28. Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди?

(Вижте тълкуванието към Мат. 22:34 – 40).

Марк се различава донякъде от Матей в тази част. Например той казва, че при Господа дошъл един от книжниците, който бил слушал дебатите между враговете на Христос (Матей го нарича "законник сред фарисеите"). Марк не казва, че този питащ е имал изкусителни намерения (както съобщава Матей). Възможно е книжникът, който е искал да изкуши Христос, скоро да се е отказал от намерението си, поради което евангелист Марк не счита за необходимо да спомене това намерение. Освен това Марк предхожда заповедта за любов към Бога с думите на известната еврейска молитва ("Шема"), която е повторение на думите на Мойсей (Втор. 6:4). В Марк тези думи на Мойсей са основата на изискването за изключителна любов към Бога: Бог е единственият Господ или Учител, следователно само на Него трябва да принадлежи цялата любов на израилтянина.

Марк 12:29. А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ,

Марк 12:30. и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед.

Христос използва израза διάνοια – по-малко насочващ към точноста на разума и логиката, отколкото σύνεσις.

Марк 12:31. Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма.

Марк 12:32. Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него;

"Книжникът Му каза: "добре, Учителю!"" . По-добре е думата "добре" да се отнесе към глагола "каза", защото никъде в Евангелието на Марк обръщението "Учителю" не е поставено на второ място.

Марк 12:33. И че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви.

"повече от всички всесъжения." (срв. Ос. 6:6; 1 Цар. 15:22). Тази добавка е от голямо значение за читателите на Евангелието на Марк, християните от средите на езичниците, които се смущавали, че нямат такъв храм и такъв тържествен култ, какъвто са имали евреите преди 70 г.

Марк 12:34. Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита.

"Иисус, като видя, че той разумно отговори...". Разумността на отговора на книжника се проявява не само в съгласието му с думите на Христос, но и в стремежа му да определи точно способностите, чрез които човек трябва да служи на Бога. Именно (за по-добър прочит вж. Tischendorf, 8. изд.) той казва, че Бог трябва да се обича със сърце, ум или разум и сила: по този начин той поставя разума (ἡ σύνεσις)13 като инструмент на любовта към Бога, която наистина трябва да бъде съвсем осмислен подвиг, а не просто въпрос на чувство. Все пак обаче за влизане в Небесното царство не е достатъчно само да се признае единството на Бога и необходимостта от любов към хората. Необходимо е също така да се изпълни тази върховна заповед: книжарят трябва да се обърне към Христос не само като към Учител, но и като към Спасител, Който единствен може да му даде силата, необходима за изпълнението на тази най-велика заповед. Но той очевидно все още не е имал вяра в Христос като Месия.

Марк 12:35. Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов?

Марк 12:36. Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти".

Тъй като Господ трябвало да отиде да пострада, Той поправил лъжливото мнение на книжниците, които смятали, че Христос е (само) Давидов син, а не Син Божи. (Теофилакт)

Марк 12:37. И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада.

(Вижте тълкуванието към Мат. 22:41 – 46).

За разлика от Матей, Марк представя речта на Иисус като монолог. Тук Христос говори на хората за книжниците. Но книжниците несъмнено присъстват на това обръщение на Христос към народа, защото Марк казва, че Господ тук "отговори" (ἀποκριθείς – ст. 35; преводът тук не е много точен – "поучаваше"). Но на кого заговори – отговари Той? Явно на книжниците, на които, според евангелист Матей, Той задава въпроса и които Му изказали своето мнение за Месията.

Марк 12:38. И думаше им в поучението Си: пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата,

(Вижте тълкуванието към Мат. 23:6, 7, 14).

От обширната реч на Господа срещу книжниците и фарисеите, предадена от евангелист Матей (Мат. 23), Марк цитира само няколко изречения, които характеризират амбицията, егоизма и лицемерието на фарисеите или всъщност на книжниците, за които Господ говори според евангелист Марк. За читателите на Евангелието на Марк обширната характеристика на фарисейството, направена от Матей, не представлява интерес.

"Пременени" – буквално в текста "с дълги дрехи" – такива обикновено се носели от благородниците.

"Тържищата" – на пазарите (ἀγοραῖς).

Марк 12:39. предни седалища в синагогите и първи места по гощавките.

Марк 12:40. Тия, които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят, ще получат най-тежка присъда.

Марк 12:41. И седна Иисус срещу съкровищницата и гледаше, как народът пуска пари в съкровищницата. Мнозина богати пускаха много.

„Съкровищница“. Тази дума е съставена от еврейската дума „газ“, съкровище, и гръцката φυλάκιον, склад. Възможно е съкровищницата да е представлявала поредица от стаи, защото в древността частното имущество, принадлежащо на вдовици и сираци, понякога се е съхранявало в храма (2 Мак.3:10).

Марк 12:42. А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

Марк 12:43. Като повика учениците Си, Иисус им рече: истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в съкровищницата;

Марк 12:44. защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия тури всичко, що имаше, цялата си прехрана.

Матей не разказва за бедната вдовица, която пуснала две лепти в храмовата съкровищница (тази история е от евангелист Лука – Лука 21:1 – 4). Христос е седял "срещу съкровищницата", т.е. вероятно в двора на жените, до църковната утвар. Какво обаче е съкровищницата – γαζοφυλάκιον? Все още този въпрос не е окончателно решен от изследователите на Св. Писание. Според обичая онези, които минавали близо до купата, слагат в нея дарения за нуждите на храма, като често по-богатите слагали големи суми пари. Но ето че дошла една бедна вдовица, която сложила "две лепти", т.е. две най-дребни медни монети, които съставлявали един "кодрант" (λεπτόν – гръцка монета, κοδράντης – римски квадрант; стойостта на един кодрант е 10 стотинки). Господ, имайки предвид мнимото благочестие на книжниците – богатите хора – за които току-що е говорил, не пропуснал да посочи на учениците Си примера на вдовицата, която е дала всичко, което е имала, и следователно с дарението си се е издигнала над богатите, които са давали много повече, но са пожертвали само най-малката част от имуществото си.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d8uy9 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж