Матей, глава 9. 1-8. Изцелението на парализирания човек в Капернаум. 9-17. Призоваването на Матей, угощението, което той дава, и беседа относно твърденията, направени от фарисеите и учениците на Йоан. 18-26. Изцелението на кръвотечивата жена и възкресяването на дъщерята на Иаир. 27-31. Изцелението на двамата слепци. 32-34. Изцелението на немия, обладан от демони. 35-38. Подготвителни разсъждения, произнесени преди тръгването на апостолите за проповед, което е описано подробно в 10 глава.
Мат. 9:1. Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.
(Срв. Марк.5:18-21; Лук. 8:37-40).
Градът, в който пристига Спасителят, Матей нарича Негов "собствен". Според Йероним това е бил Назарет. Други обаче смятат, че това е бил Капернаум. Последното мнение има много сериозни основания. Според Матей Христос напуснал Назарет и "се заселил в Капернаум край морето" (Мат. 4:13). Това е станало по-рано от събитията, разказани от евангелиста в 9 глава. Освен това чудото, за което Матей разказва в следващите стихове на 9 глава, според евангелист Марк е извършено в Капернаум (Марк.2:1 и т.н.). Йоан Златоуст, Теофилакт, Августин и други казват, че Витлеем е градът, в който Христос се е родил, Назарет е мястото, където е израснал, а в Капернаум е имал постоянно местожителство.
Що се отнася до реда, в който се разказва за изцелението на парализирания в Капернаум при Матей и другите синоптици, трябва да се отбележи, че той е твърде различен. В Марк 2:1 се казва: „След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща“, като разказът е поставен непосредствено след излекуването на прокажения, както е и в Лука (Лук. 6:17), но времето на излекуването на парализирания при него е предадено с по-общи изрази. Тук не можем да се впуснем в подробно разглеждане на въпроса в какъв точно ред е трябвало да следват евангелските събития след изцелението на прокажения, тъй като въпросът е изключително труден и сложен. Достатъчно ни е да отбележим, че в Матей въпросният стих е пряко свързан с предходната глава, т.е. че когато жителите на гадаринската земя помолили Христос да се отдалечи от техните предели, по тази именно молба Той се качил в лодка, пътувал до другия бряг на Галилейското езеро и след това излекувал парализирания в Капернаум.
Мат. 9:2. И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете!
(Срв. Марк 2:3-5; Лук. 5:18-20.)
Марк и Лука разказват за събитието по-подробно от Матей (Марк 2:1-12; Лук. 5:17-26). Думите "вярата им" (αὐτῶν) трябва да се отнасят преди всичко до хората, които са донесли парализирания. Ако самият парализиран имаше силна вяра, нямаше да има нужда да му се напомнят греховете му. Напълно възможно е самият болен да е гледал на болестта си като на наказание за греховете си. Така той може да е страдал не само физически, но и духовно. Следователно, за да се сложи край на това страдание, е било необходимо най-напред да се излекува от духовната си болест. Затова, сякаш отлагайки делото на чудотворното изцеление, Христос казва най-напред: "Прощават ти се греховете". По думите на свети Йоан Златоуст, изричайки тези думи, Спасителят „предварително излекувал душата, като опростил греховете ѝ; ако предварително бе изцелил болния, то това не би Му донесло голяма слава“.
Мат. 9:3. Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулствува.
(Срв. Марк. 2:6-7; Лук. 5:21.)
Думата "някои" в Матей и Марк сякаш показва, че е имало доста книжници, но че не всички са участвали в осъждането на Христос. Книжниците и фарисеите смятали, че Той богохулства, защото си присвоява като човек прерогативи (опрощаване на грехове), присъщи единствено на Бога.
Мат. 9:4. А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си?
Обвинението е опровергано не само от факта, че Христос изцелява парализирания (ст. 6), но и от това, че на Христос е станало известно онова, което враговете Му тайно са мислели или казвали. Дори само това проникване в мислите им би им показало, че Той има власт да прощава грехове.
Мат. 9:5. Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?
Въпросът, зададен на книжниците, е забележителен по своята дълбочина и тънкост. Те смятали, че е трудно да се каже това, което казал Христос. Самите те не биха говорили така. Не биха се осмелили да кажат: "Стани и ходи". Така че нито едно от тези неща не е било възможно за тях. Но за Христос e било различно. Първото – прощават ти се греховете - вече го казал. Изглеждало, че за Него това било лесно. Но така лесно ли е било да каже: „Стани и ходи“? Inter dicere et facere - казва Йероним, - multa distantia est (между делото и думата има голямо разстояние). Очакваният отговор бил, че е по-лесно да се простят греховете, защото думите вече били изречени; но те сами по себе си не можели нито да се докажат, нито да се опровергаят. От друга страна, ако думите "стани и ходи" били недействителни, те можели да предизвикат единствено присмех. Затова Христос потвърждава привидно по-лесното си изказване, демонстрирайки Своята сила, с по-трудното. В доказателството, представено от Спасителя, трябва внимателно да обърнем внимание, че Той не пита: Кое е по-лесно - да прощаваш грехове или да изправиш на крака болния? Защото не може да се каже, че опрощаването на греховете е по-лесно от изцелението. Но - кое е по-лесно да се каже. Ratione judicii humani facilius est dicerë remissa sunt (Бенгел) – мислейки по човешки, е по-лесно да се каже: опростени са ти греховете. Но Аз, пояснява Спасителят, ще ви докажа Своето право да говоря така, като изрека по-трудното слово:
Мат. 9:6. Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си.
Мат. 9:7. И той стана, взе си постелката и отиде у дома си.
(Срв. Марк.2:11-12; Лук.5:24-25.)
В някои кодекси липсват думите "вдигна постелката си"; в руския превод те са подчертани, в славянския са поставени в скоби, а във Вулгата, немския и английския превод са изпуснати. В руския и славянския превод те са вмъкнати произволно, вероятно само в съответствие със свидетелствата на другите евангелисти. В оригинала на Матей в този стих няма нито едно разночетене. Разказът за чудото се отличава с изключителна простота. Човекът, който не е могъл да бъде внесен в къщата болен, излиза от нея здрав без чужда помощ.
Мат. 9:8. А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.
(Срв. Марк. 2:12; Лук. 5:26.)
"Който е дал такава власт на човеците." В този стих евангелистът очевидно изобразява впечатлението, което изцелението на парализирания човек е направило на народа, и то вероятно със същите думи, с които е било изразено от самия народ, - народът по своя състав като цяло бил простолюдие (ὄχλοι, тълпа). Възможно ли е било този народ да е мислел за нещо особено възвишено, философско, а да не се е изразявал на своя простонароден език? Очевидно е, че силата на израза тук е почти еднаква с тази на нашите обичайни и простонародни изрази, които употребяваме, когато чуем за щастието на някой отделен човек, и казваме: "какво щастие за хората".
Мат. 9:9. Когато минаваше оттам, Иисус видя едного човека, на име Матей, седнал на митницата, и му казва: върви след Мене. И тоя стана и тръгна след Него.
(Срв. Марк.2:13-14; Лук.5:27-28.)
В евангелията на Марк и Лука се предава същата история с някои подробности и в същата връзка. Според Марк, след като излекувал парализирания в Капернаум, Спасителят отново излязъл на брега на морето, народът Го последвал и Той ги поучавал. По този път Той видял Левий, който, след като му заповядал да Го последва, "станал" и тръгнал след Него. Лука не говори за пътуването на Христос до морето, но отбелязва обстоятелството, че Матей, след като бил призован, оставил всичко и като станал, последвал Христос. Предаването на самите думи на Христос при тримата евангелисти може да се счита за идентично. И тримата евангелисти свързват разказа за призоваването с предшестващото чудо на изцелението на парализирания в Капернаум и последвалия пир при Матей. Оттук е ясно, че всички те говорят за едно и също събитие. Единствената разлика е, че първият евангелист нарича себе си Матей, докато Марк и Лука го наричат Левий. Това разногласие е причина за много спорове и изследвания. Според някои тълкуватели, изобщо не е възможно разказите, които са идентични почти до буквалност, да съобщават за различни лица. Поради това идентичността на Матей и Левий е призната още в древността. Смята се, че под името Левий евангелистът е бил известен още преди да стане ученик на Христос. А името Матей или е прието от него след призоваването му и му е дадено от Иисус Христос (срв. Йоан 1:42), или е имал две имена преди това, подобно на Йоан–Марк (Деян. 12:12). Според други екзегети името Левий показва произхода му от Левиевото коляно, а Матей (на иврит: Божи дар, същото като гръцкото Теодорит) е името, с което е известен евангелистът. Когато говори за своето призоваване, Матей от скромност нарича себе си с името, с което е бил познат като митар, за да покаже по-пълно предишния си греховен живот и по този начин, да издигне Христос, Който не се погнусил от него, грешника, митаря.
При самия Матей няма и най-малък намек, че е бил наричан Левий, докато другите евангелисти, след като са нарекли Матей Левий в разказа за неговото призоваване, в изброяването на апостолите, призовани от Христос (Марк 3:18; Лук. 6:15), споменават тук Матей и не правят никаква препратка към Левий. "Това - казва Алфорд - е почти необяснимо, ако се предположи, че Матей е имал две имена“.
Обстоятелството, че според смисъла на разказа Матей е последвал Христос веднага, е накарало още в древността да се усъмнят в автентичността на факта, съобщен от евангелиста. Порфирий и Юлиан твърдят, че е било неразумно от страна на митаря да последва "някакъв" човек, който го е повикал. Но това възражение се опровергава от обстоятелството, че Матей е могъл да чуе както предишното учение на Христос, така и да види Неговите чудеса и по този начин да знае за Него много преди да бъде призован. Всъщност от разказа не личи Матей да е последвал Христос веднага, защото думата "веднага" я няма в евангелския текст. Но дори да бил последвал Христос веднага (срв. Йоан 1:43), то това съвсем не изключва възможността той да е правил планове за предишната си дейност. Не е необходимо да предполагаме, че празненството при Матей е било организирано веднага след като той е бил призован за апостол от Иисус Христос, макар че и последното е възможно.
Матей бил митар, или събирач на данъци. За начина на събиране на данъци в страната, управлявана тогава от Ирод Антипа, не разполагаме с подробна информация, така че е много трудно да се каже категорично дали Матей е бил чиновник на служба при Ирод Антипа (срв. βασιλικός - Йоан 4:46, ἐπίτροπος Ἡρώδου - Лук 8:3), или агент за общото събиране на данъци в полза на римляните (Цанг, 1905).
Матей несъмнено е бил евреин. Ако това е така, това обстоятелство само още повече е предизвикало недоверие и презрение към него от страна на сънародниците му, които са смятали такива хора за предатели и врагове на родината. Матей е принадлежал към класата на митарите, които римляните са наричали portitores (събирачи на данъци). Митничарите били недолюбвани в цялата империя. Но службата им била доходоносна. Марк и Лука казват, че Матей седял на "митницата", което вероятно трябва да се разбира не като къща, а като колиба или палатка с маса, където се уреждали сметките и се плащали пари за различни стоки, пренасяни през езерото. Марк нарича бащата на Матей Алфей (Марк 2:14).
Тъй като Матей съобщава за своето призоваване в средата на разказа за чудесата, извършвани от Спасителя, се предполага, че призоваването му било също толкова голямо чудо, колкото и другите чудеса на Христос – чудо в смисъл, че един митар става апостол. Теофилакт Охридски изглежда е единственият, който отбелязва, че Спасителят е призовал Матей след Петър и Йоан.
Мат. 9:10. И когато Иисус седеше на трапеза вкъщи, ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Него и с учениците Му.
(Срв. Марк. 2:15; Лук. 5:29.)
Марк дава повече подробности, а Лука - повече яснота. Матей обаче излага въпроса твърде кратко, без да постави този стих в тясна връзка с предходния. Той представя случая по следния начин. Матей последвал Христос, без да посочва къде отива. След това речта сякаш е прекъсната и картината веднага е заменена с тази на трапезата, без евангелистът изобщо да посочва в чия къща е станало това. Марк добавя, че това се е случило "в неговата къща", но отново не се знае в чия къща, тъй като думата "неговата" може да се отнася за Иисус Христос. Лука добавя изречението, че Левий е направил голям празник "в къщата си" (ἐν τῇ οἰκίᾳ αὐτοῦ), от което се заключава, че къщата е принадлежала на самия Левий. Ако Матей беше отишъл в дома на Христос, тук нямаше да има нещо особено забележително. Но ако Христос е посетил дома на Матей, това е било забележително. Той, Божественият Учител, Който учел различно от книжниците и фарисеите, Който извършвал толкова велики чудеса, дошъл в дома на един беден митар и се разположил в къщата му, приемайки от него угощение! Естествено е Матей и другите синоптици да искат да съобщят този забележителен факт на своите читатели.
Мат. 9:11. Като видяха това, фарисеите рекоха на учениците Му: защо вашият Учител яде и пие с митари и грешници?
Мат. 9:12. А Иисус, като чу това, рече им: здравите нямат нужда от лекар, а болните;
Мат. 9:13. идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
(Срв. Марк. 2:16-17; Лук. 5:30-32.)
Мисълта изглежда е следната. Вие смятате, че съм постъпил неправилно, като съм дошъл при болния. Мислите така, защото сте твърде привързани към закона и неговите жертви, като смятате, че цялото благочестие и угода на Бога се изчерпват с това, че хората Му принасят жертви. Но жертвите са си жертви, а в отношенията с хората, които се нуждаят от помощ, се изисква не жертва, а милост. Вие принасяте жертви и сте безразлични към хората, които се нуждаят от милост и любов; Аз постъпвам по друг начин и на първо място в моята дейност е милостта. А тази милост се състои в това, че Аз дойдох, за да ги призова при Себе Си - при това само тях, грешниците, а не праведните - и да ги излекувам от недъзите им.
По отношение на думите: "Дойдох да призова..." някои църковни писатели задават следните въпроси. Христос е дошъл при всички, - защо Той казва, че не е дошъл при праведниците? Следователно, имало ли е хора, които не са имали нужда Той да дойде? Наистина ли Христос е искал да изрази мисълта, че е дошъл само при грешниците? Ако под "грешници и праведници" (мними) Той наистина има предвид само грешниците, може ли да Му се приписва мисълта, че разделя грешниците на групи? Отговаряйки на тези въпроси, нека кажем, че изразът на Христос трябва да се разбира само в най-широк, ако не и в абсолютен смисъл: Той дошъл изключително при грешниците. Защо не и при праведните? Защото няма такива. Кой е този, който ще живее и няма да съгреши? Единствено Христос е абсолютно праведен, а всички останали са грешници. По този начин в 13 стих е изразена мисълта на Христос за греховността на всички хора.
Книжниците и фарисеите, които се смятали за праведни, грешали: те били не само грешници, но дори по-грешни от тези митари и техните другари. Следователно не трябва да се прави разлика между грешници и праведници, а само между относително грешни и абсолютно грешни. Първите не са толкова грешни, че да не могат да приемат Христос; вторите са по-грешни от тях, защото пред лицето на живата и абсолютна Истина и безгрешност се смятат за праведници и затова не могат да приемат Христос. Христос никога не е казвал, че всички трябва да Го приемат, че са Го приели или че Го приемат. В цялото Евангелие е застъпена мисълта за грешниците, които са спасени, и за грешниците, за които вратата на спасението е затворена.
Мат. 9:14. Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: защо ние и фарисеите много постим, а Твоите ученици не постят?
И при тримата евангелисти разказът за това събитие, сходен по същество, се различава по израз. За да обясним за какво става дума, нека се опитаме да го представим малко по-ясно чрез сравнение на тримата евангелисти.
Идват:
Матей (Мат.9:14) - Учениците на Йоан
Марк (Марк.2:18) - учениците на Йоан и фарисеите.
Лука (Лук.5:30) - фарисеи и книжници
Говорят:
Матей (Мат.9:14) - за себе си и за фарисеите
Марк (Марк.2:18) - за себе си и за учениците на фарисеите
Лука (Лук. 5:30) - за учениците на Йоан и за учениците на фарисеите.
От това сравнение става ясно, че учениците на Йоан и фарисеите са дошли при Христос и са говорили както за себе си, така и за други хора, които са мислили като тях. Тъй като по-нататъшната реч на Христос очевидно е насочена към учениците на Йоан, можем да заключим, че предимно те са заставали пред Христос и са Му говорили. Но тъй като фарисеите са споменати редом с тях, може да се приеме, че фарисеите са насърчавали учениците на Йоан да отправят въпроси към Христос и може би са се надявали да Го смутят по този начин.
Мат. 9:15. А Иисус им рече: нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят.
(Срв. Марк.2:19-20; Лук.5:34-35.)
Общият смисъл на Христовите думи е един и същ и при тримата евангелисти. Това слово очевидно е насочено към учениците на Йоан и им напомня за онова, което самият Кръстител е казал по-рано. Според евангелист Йоан, когато учениците на Кръстителя имали спор с юдеите за очистването и когато учениците му дошли и му разказали за Христос (Йоан 3:25-28), Кръстителят казал между другото: „Който има невеста, младоженец е; а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, радва се твърде много на гласа на младоженеца.“ (Йоан 3:29). Смисълът на казаното от синоптиците е сходен с тези думи на Кръстителя до буквалност. Но вместо думите на Йоан, който считал себе си само за "приятел на младоженеца", Христос сега говори за много "приятели", "синове на брачния чертог" - почти същото като нашите "приятели" по време на сватба.
Спасителят изобщо не отговаря на първата част от зададения Му въпрос - твърдението, че учениците на Йоан и фарисеите много постели. Той оставя фарисеите и Йоановите ученици да се ръководят от собствената си съвест. Цялото съдържание на отговора Му е насочено към защита на учениците Му. Той Самият приема образа на младоженеца, който Кръстителят е посочил. Този образ не е нов, а има своята основа в Стария завет (Псалм 44; Песен 2; срв. Ефес. 5:22-23; Откр. 19:7-9, 21:9). При евреите сватбените празненства са продължавали до седем дни и това е било време на радост и веселие. В същото време постът служел като знак за скръб. Присъствието на Христос като младоженец сред синовете на брачния чертог (сватбарите) трябвало да унищожи тяхната скръб. Но такова време нямало да продължи вечно.
Точно както свършват сватбените тържества и "сватбарите" се прибират по домовете си, така ще завърши и престоят на Христос с учениците Му. След Неговото заминаване учениците ще започнат да постят. Не е необходимо да разбираме тези думи като заповед. Спасителят сякаш иска да каже: "Учениците не могат да постят сега, но ще дойде повод и време за пост и за различни прояви на скръб". Правилно е отбелязано, че тук за първи път в евангелието от Матей Господ споменава за Своите страдания.
Мат. 9:16. И никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; защото новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане още по-грозно.
(Срв. Марк. 2:21; Лук. 5:36.)
Тук изразите и на тримата евангелисти се характеризират с изключителна неяснота и това винаги е създавало големи затруднения на екзегетите. Мисълта на този стих е по-ясно изразена при Лука (Лука 5:36): Никой не пришива кръпки от нови дрехи към стари дрехи, а ако направи обратното, новите (дрехи) се разкъсват и кръпката от новите дрехи не приляга към старите. Така е според буквалния и вероятно точен превод.
Сега, каква връзка имат тези думи с предходните? Ставаше дума за постите. Липсата на пост, докато женихът е със сватбарите, е една от характеристиките на новата религия. Характерното за старата религия е наличието на пости в нея. Ако сега новата характеристика се отнеме и се приложи към старата, в новата ще се образува прорез, който обаче няма да е от полза за старата дреха, защото тя не може да бъде поправена с тази кръпка. Ако в старата дреха има дупка, това е без значение. Тя е обречена на унищожение. Но в новата дреха се образува дупка, която не е приятно да виждаш.
Мат. 9:17. Нито пък наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.
Речта в този стих е много по-ясна от предишния и образите са по-разбираеми. Всеки знае, че ако течност, която може да ферментира, бъде затворена в някакъв крехък съд, тя ще го пръсне и ще се излее. Христос умишлено използва познатия образ на младото и следователно ферментиращо вино, което в Палестина все още се налива в мехове. Ако не са здрави, тогава виното ги разкъсва, прави ги напълно неизползваеми и се излива.
При Марк и Лука смисълът е еднакъв, с изключение на допълнението в стих 39 при Лука, което нито Матей, нито Марк имат. Изразите и на тримата евангелисти са различни. Какво означава "младо вино"? Трябва да се отбележи, че връзката на речта за новите и старите дрехи, новото вино и старите мехове с образите от стих 15, където се говори за сватбения пир и Христос като младоженец – ако смятаме, че новите дрехи и новото вино са белези на сватбеното тържество, - е само външна.
Притчата е разказана в отговор на въпрос относно поста. В този контекст трябва да се разбират старите дрехи и старите мехове. Новото учение за постите означава нови дрехи и ново вино. Да се изисква от учениците предишното спазване на постите означава да се налива ново вино в стари мехове или да се шие нова кръпка върху стари дрехи. Според Цанг учението в този стих е по същество същото като учението в стих 16, но целта е различна: там се говори за поддържане на старото, а тук – за съхраняване на новото.
Мат. 9:18. Когато им говореше това, началник някой се приближи до Него, кланяше Му се и казваше: дъщеря ми тоя час умря; но дойди, възложи ръката Си върху нея, и тя ще оживее.
(Срв. Марк 5:22-23; Лук. 8:41-42.)
Противоречието, което възниква тук между Матей и другите синоптици, се смята от някои екзегети за неразрешимо. Но едва ли може да се съгласим с това, ако приемем, че Матей излага събитията накратко, пропускайки подробностите, които намираме в другите синоптици.
Ето как е представено случилото се. Иаир оставил дъщеря си само умираща, но не и мъртва, и когато отишъл при Спасителя, той помислил, че вече е умряла. Ето защо говорил за смъртта на дъщеря си – или защото предполагал, или защото бил получил известие за нейната смърт, докато разговаря със Спасителя.
Матей и Марк не споменават възкресяването на сина на наинската вдовица. От разказа на Лука можем да заключим, че това събитие се е случило преди възкресяването на дъщерята на Иаир. Ако е така, лесно е да разберем защо Иаир моли Христос да дойде и да положи ръка върху дъщеря му. Но ако възкресяването на дъщерята на Иаир е първото възкресяване, тогава не е лесно да се разбере казаното от бащата, тъй като той моли Спасителя за нищо друго освен за възкресяването на дъщеря си. Следователно трябва да се приеме, че Иаир вече е знаел за възкресяването на сина на вдовицата от Наин.
Що се отнася до името Иаир, то означава „това, което блести или свети“, от еврейския корен "или", т.е. "осветен" (luxit). Очевидно Иаир беше евреин, от еврейския корен „ор“, тоест „засветил“ (luxit). Очевидно Иаир бил евреин.
Мат. 9:19. И като стана Иисус, тръгна подире му с учениците Си.
(Срв. Марк 5:24; Лук. 8:42.)
От думата "стана" не може да се направи извод, че Иисус Христос е лежал по време на пира при Матей. Съдейки по казаното от Марк, това е било по време, когато много хора са обкръжили Иисус Христос (ὄχλος πολύς). В Библията думата ἐγείρεσθαι, подобно на ἀνίστασθαι (на еврейски „кам“), често означава само „преход от покой към движение“ (Цанг, 1905).
Мат. 9:20. И ето, една жена, която бе страдала от кръвотечение дванайсет години, приближи се изотзад и се допря до края на дрехата Му,
Мат. 9:21. защото си думаше: ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
(Срв. Марк 5:28-29; Лук. 8:44.)
Марк дава подробности за самия процес на изцеление, Лука - за същото съвсем накратко. Матей не говори за изцелението, но то, разбира се, се подразбира от само себе си. Постъпката на жената и нейните мисли не бива да се считат за "суеверни", защото тази дума означава напразна, суетна вяра. Докато обстоятелствата показали, че вярата на жената не е била нито празна, нито суетна. Това отговаря на всички разсъждения за суеверие в постъпка на жената, понеже тя вярвала в ползата от докосването на дрехите на Спасителя.
Мат. 9:22. А Иисус, като се обърна и я видя, рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси? От тоя час жената оздравя.
(Срв. Марк 5:30-34; Лук. 8:45-48.)
В сравнение с историите на Марк и Лука, разказът на Матей е кратък. При Матей се разказва само това, че Спасителят, като се обърнал и видял жената, ѝ казаб, че нейната вяра я е спасила и тя тозчас станала. При Матей не е толкова ясно, колкото при другите синоптици, на какво се дължал страхът на жената. Но и от неговия разказ е видно, че тя се е страхувала от нещо, защото тайно се докосва до Христос, а и не смеела да разговаря с Него.
„Дъще“ в този случай може да служи като допълнение към думата „дерзай“. Жената трябва да бъде смела, защото тя не е чужда на Христос, а е Негова дъщеря, както парализираният е Негово „чедо“ (Мат. 9:2), както и всички други хора, повярвали в Христос. Това е едно обръщение, изпълнено с любов.
Мат. 9:23. И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и народа смутен,
Мат. 9:24. рече им: излезте вън; защото момичето не е умряло, а спи. И те Му се смееха.
(Срв. Марк 5:35-40; Лук. 8:49-53.)
Матей пропуска подробностите, дадени от Марк и Лука, както и съобщението, че по пътя към дома на Иаир до началника се приближили хора (според Лука τις - един човек), които му казали, че момичето е умряло, че не трябва да безпокои Учителя.
Разказът на Марк е най-подробен. Според разказа на Матей Иисус Христос влязъл в къщата на Иаир (който тук не е наречен по име) и видял свирачите на флейта (αὐλητάς) и смутения народ (τὸν ὄχλον θορυβούμενον), заповядал на всички да излязат (ἀναχωρεῖτε - изразява движение назад, отстъпление, отстраняване), защото момичето не е мъртво, а спи.
Матей не посочва изрично, че девойката наистина е умряла, но по-нататъшното съобщение, че „те Му се присмяха“ – а Му се смеели, защото виждали в думите Му грешка – указва реалността на смъртта. Евангелистът, макар и най-кратко, ни представя една обикновена картина на подготовка за погребението, което обикновено се извършва сред евреите в самия ден на смъртта. В един малък град, където всички се познават, знаят какво се случва със съседите им, бързо научили за смъртта на момичето. И щом разбрали, се появили наети свирачи на флейта и опечалени. Присъствието на флейтисти не се споменава в паралелните разкази на Марк и Лука. Инструментите, които използвали, били флейти. Броят на свирачите обикновено надвишавал броя на опечалените, ако можем да направим такъв извод от Талмуда, че и най-бедният израелтянин трябвало да се погрижи за двама свирачи и една оплаквачка, когато починела жена му. Броят и на едните, и на другите нараствал според възможностите на семейството и в настоящия случай вероятно имало значителен брой и от двете групи. Оплаквачките са споменати още от пророк Йеремия (Йерем. 9:17). Обичаят да се плаче над мъртвите е съществувал сред гърците и римляните.
Тъй като свирачите и оплаквачките били наемани, то разбира се, в този обичай имало много лъжи и лицемерие. В оплакванията се изброявали заслугите и добродетелите на починалия, за да подтикнат близките му да плачат още повече за него.. Именно тази лъжа и това лицемерие предизвикали възмущението на Христос, който заповядал на всички присъстващи да се разотидат, оставяйки (според другите синоптици) само няколко души. Неговите думи: „Момичето не е умряло, но спи“ имали за цел да противодействат не само на наетия и лицемерен, но дори и на искрения плач. За първия те били изобличение, за втория – утешение.
По-нататъшното значение на думите на Христос, както правилно отбелязват, е, че Той смятал смъртта за сън. И то не веднъж, но и при възкресяването на Лазар. Смъртта е лъжа в човешкия живот, и бидейки лъжа, тя произвежда и поражда друга лъжа. На тази лъжа се противопоставя истината, която обикновено предизвиква присмех от страна на лъжата и лъжците. Това обяснява подигравките с Христос. В най-дълбоките и сериозни моменти от човешката история хората се присмивали на Човешкия Син. Но всичко това само още по-силно доказва истинността на думите на самата Истина: евангелистите не биха казали κατεγέλων αὐτοῦ, ако всичко изглеждало неоснователна легенда или ако момичето било изпаднало в летаргичен сън.
Κοράσιον е умалително от κόρη, което означава „момиче“ или „девойка“. При тълкуването на тези стихове свети Йоан Златоуст изглежда греши, като казва, че според Марк и Лука Христос е взел трима ученици със Себе Си, докато Матей просто казва, че Христос е взел ученици.
Мат. 9:25. А когато народът биде отпратен, Той влезе, хвана момичето за ръка, и то стана.
(Срв. Марк. 5:40-42; Лук. 8:54-56)
Това е първото възкресяване, за което разказва Матей. В разказа за възкресяването на дъщерята на Иаир Матей е почти толкова кратък, колкото и Лука, но Марк предава ярки подробности.
Разбира се, нито един разказ не е бил подложен на толкова много съмнения, колкото разказите за възкресяване. Правени са опити те да бъдат обяснени с летаргичен сън, припадък и т.н. на възкръсналите. Едно е сигурно: самите евангелисти са искали да изложат и предадат фактите по такъв начин, че тези, които четат техните разкази, да могат да видят, че хора, които наистина са умрели, са били върнати към живот от Христос. Колкото и оскъдни да са подробностите, от различните дребни особености се вижда, че това наистина е така. Без да навлизаме в подробно изложение по темата, можем само да отбележим, че "изследванията от най-ново време са склонни да признават по-голямата, а не по-малка историческа стойност на Евангелията" (Сандей). Доказателствата за всички чудеса, разказани в Евангелията, са много силни. Особено предпочитани начини за естествено обяснение на чудесата са следните три твърдения: (1) Евангелските чудеса са подражание на старозаветни разкази; (2) преувеличение на природни събития; (3) превръщане на първоначално притчи в действителни факти. Но каквато и стойност да придаваме на тези позиции сами по себе си, те не са в състояние да обяснят нито заедно, нито поотделно по-голямата част от евангелските разкази за чудеса (Сандей). Към това нека добавим, че ако приемем за недостоверна една поредица от чудеса - физическите чудеса - ще се сблъскаме с друга поредица от чудеса - в словото, към които трябва да отнесем притчите и речите на Иисус Христос. Ако физическите чудеса са били измислени, кой би могъл да измисли приписаното Му учение?
Мат. 9:26. И разчу се това по цялата оная земя.
Всъщност не "слух", а приказка, мълва (ἡ φήμη αὔτη, лат. fama); такава била естествената последица от голямото чудо. Матей не споменава за ужаса от чудото, за който съобщават Марк и Лука (Марк 5:42; Лука 8:56), нито за забраната да се разказва за него. Изразът "по цялата оная земя" (всъщност "в цялата оная страна") служи като доказателство за някои екзегети (Бенгел), че Евангелието не е написано "в тази страна", а в друга. В противен случай Матей не би казал "в оная", а "в тази".
Мат. 9:27. Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!
Двете чудеса, описани в стихове 27-31 и 32-34, са описани само от Матей. Думите на слепия "Сине Давидов", отправени към Христос, се срещат в Евангелието на Матей и в трите случая на изцеление на слепи от Спасителя (вж. Матей 12:23, 20:30-31). Често пророците са наричали така и царете, "които са искали да почетат и възвеличат" (св. Йоан Златоуст). По всяка вероятност това име се е свързвало със земните представи за един светски цар-победител, което обяснява ясно изразеното недоволство на Христос както в настоящия случай, така и при изцелението на хананейката.
Мат. 9:28. А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи!
Не е известно в чия къща е влязъл Спасителят. Това, че събитието се е случило по пътя от къщата на Иаир, не е никак сигурно, дори и с оглед на пренебрегването на хронологичните и отчасти на топографските данни от страна на Матей. Във всеки случай може да се смята, че това не е била къщата на Иаир. Също така не е вероятно това да е била къщата на Матей или Петър. По-вероятно е това да е била къщата, в която са живели майката, братята и сестрите на Христос (Йоан 2:12; срв. Мат 4:13).
Както се вижда от разказа, Господ първоначално не откликнал на виковете на слепците поради горепосочената причина, но те Го последвали в самата къща и тук Го помолили за изцеление. Изцелението не става веднага, а след въпроса: "вярваш ли".
"Като цяло Матей съобщава за голямо разнообразие от действия при изцеленията: просто с дума (Мат. 8:13, 16, 32, 9:6), с дума и докосване (Мат. 8:3, 9:29), само с докосване (Мат. 8:15, 9:25, по друг начин Мк. 5:41), нито едно от двете (Мат. 9:20-22); няма описание (Мат. 9:33)" (Цанг, 1905).
Думата, преведена на руски език като "ей", се изразява на гръцки език с ναί, използва се многократно в Новия завет и означава: да, точно, със сигурност.
Мат. 9:29. Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра.
Съобщава се за отваряне на очите на слепи с докосване на ръка. Това е било в отговор на вярата на слепите.
Разказът е толкова кратък, че за естеството на болестта на слепите или за това какво и как са видели, когато очите им са били отворени, не може да става и дума.
Мат. 9:30. И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае.
Според тълкуванието на Йоан Златоуст, Теофилакт и други, причината да се забрани на слепите да разкриват изцелението си е смирението на Спасителя, който не е искал славата Му да се разпространи и да попречи на проповедта Му. Много е възможно също така Той да е видял у хората, към които е отправял забраните си, някакви индивидуални особености, които са Го подтикнали да им забрани да говорят.
Мат. 9:31. А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.
"Като излязоха", т.е. като напуснаха къщата.
"По цялата оная земя" - вероятно Галилея. Изцелението на слепия е десетото чудо (Йероним). Църковните писатели оправдават слепците, че разгласяват за изцелението. Те са направили това не от непослушание, а от благодарност (Теофилакт). Други обаче са на различно мнение, макар че, ако можем така да се изразим, вредните последици от това разкриване не се виждат в Евангелието. Възможно е забраната да е била дадена и с оглед на злите намерения на враговете на Иисус Христос, които се готвели да обявят, че Той изгонва бесове със силата на Велзевул.
Мат. 9:32. Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.
Мат. 9:33. И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля.
(Срв. Мат. 12:22.)
Чудото с изцелението на немия бесноват е описано само в Матей. Изцелението предизвиква удивление сред хората, присъщо при извършването на чудо (глаголът θαυμάζω показва това).
Мат. 9:34. А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
Смисълът на това обвинение ще бъде обяснен по-долу, при обяснението на Мат.12:24 и следващите. Сега нека отбележим заедно с Бенгел, че magnitudinem miraculorum negare non poterant: magno igitur ea auctori, sed pessimo, adscribunt. Тоест, „не можели да отрекат великите чудеса и затова ги приписвали на великия виновник, но на най-лошия“.
Мат. 9:35. И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.
(вж. Марк 6:6).
С този стих започва нов раздел, който представлява преход към указанията, дадени при изпращането на апостолите да проповядват, дадени в 10 глава. Времето не е уточнено. Според Марк и Лука апостолите са били призовани по-рано (Марк 3:16; Лука 6:13).
Мат. 9:36. Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир.
„Съжали ги“ – причината за съжалението е, че народът е уморен ("изтощен") и "разпръснат". Какво означават тези термини, не е лесно да се определи, макар че сравнението показва, че народът е бил като овце в пустинята без пастир. Тези овце са измършавели от глад и имат изстрадал вид; те нямат единство, не са събрани в едно стадо, а се скитат, където могат, изложени на много опасности. Това е картината, която Христос е видял по време на Своите пътувания.
Мат. 9:37. Тогава казва на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко,
(Срв. Лук. 10:2).
Образът на изтощените и разпръснати овце е заменен с образа на жътвата (θερισμός) - полето, където класовете са израснали и са узрели за жътва. Срв. Йоан 4:35 и сл., където е използвана същата дума. Нивата е голяма и реколтата е богата, но няма работници, които да се заемат с работата. Тук за пръв път се срещаме с идеята за жътва, която е плод на усилената дейност на Спасителя през тези месеци.
Мат. 9:38. затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
Христос отнася посланието за „работници“ не към Себе Си, а към Бога, Когото нарича Господар на жътвата, Собственик на полето, където са израснали узрелите за жътва класове. И Самият Спасител, без съмнение, се е молил на Господаря на жътвата и е приканвал учениците Си да участват в молитвата Му.
(Следва)
Тълкувание на Матей 1 глава, стихове 1–17.
Тълкувание на Матей 1 глава, стихове 18–25
Тълкувание на Матей 2 глава, стихове 1–23
Тълкувание на Матей 3 глава, стихове 1–17
Тълкувание на Матей 4 глава, стихове 1-25
Тълкувание на Матей 5 глава, стихове 1–48
Тълкувание на Матей 6 глава, стихове 1-34
Тълкувание на Матей 7 глава, стихове 1-29
Тълкувание на Матей 8 глава, стихове 1-34
Източник: Толковая Библия, или Комментарии на все книги Св. Писания Ветхого и Нового Завета : в 7 т. / под ред. А. П. Лопухина. - Четвърто издание, Москва: Дар, 2009.
