Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)

По време на светата Литургия свещеникът тихо чете молитвата на първия антифон:

Господи Боже наш, Който имаш власт несравнима и слава непостижима, милост неизмерима и човеколюбие неизразимо: Сам, Владико, по Твоето добросърдечие, погледни на нас и на този свят храм, и прояви към нас и към онези, които се молят с нас, Твоите богати милости и Твоите щедрости.

Светата Литургия е разговор на човека с Бога, там той води непосредствен диалог с Него. Свещеникът говори на Бога, а Той отговаря чрез благодатта на Светия Дух и по този начин се случва срещата между Бога и човека. Нека погледнем думите на свещеника:

Господи Боже наш, Който имаш власт несравнима и слава непостижима, милост неизмерима и човеколюбие неизразимо

Каквото и да кажем за Бога, не можем да изразим всичко. Нищо не може да изрази Бога. Абсолютно нищо. Затова казваме, че Бог е благ, човеколюбив, милосърден и още хиляди неща, но едновременно с това Бог не е дори всички тези неща взети заедно, защото Той не може да бъде ограничен в едно определение. Бог е и не е. Той е благ и не е благ, защото е отвъд понятието за благо, Бог не може да се ограничи в едно понятие. Затова славата и присъствието на Бога е непостижима, неизмерима и неизразима. Това велико и неизразимо Божие присъствие обаче се преживява в сърцето на човека. Всеки, от младенеца до възрастния човек, който е живее последната секунда от своя земен живот, може да преживее Божието присъствие. Затова в Църквата не изключваме никой човек. Св. Литургия не е интелектуално преживяване, така че някой да каже: не разбирам нищо. Със сигурност, трябва да разбираме случващото се на св. литургия, но един младенец какво може да разбере? Един глух човек, който не чува, какво разбира? Един чужденец, който може да дойде на нашата Литургия, какво ще разбере? Или едно дете със синдром на Даун - колко такива дечица имаме, които не разбират! Трябва ли да идват на Литургията? Разбира се, че трябва да идват, защото същността на Литургията е, че участваме в Божията благодат, която се излива и върху децата, болните, хората на умиране и хората с умствени проблеми -  всички могат да участват в тази благодат независимо дали мозъкът може да възприеме посланията на богослужението.

4.94444444444 1 1 1 1 1 Rating 4.94 (72 Votes)

4445174 largeРазговор за проблемите и трудностите на духовния живот, свързани с Тайнството на изповедта

Съществото на Църквата е йерархично, многослойно. Върхът на Църквата се губи в мистичния облак на божествената благодат и Таворската светлина. Долу, в ниското, Църквата се опира върху благоразтворението на въздуха и изобилието от земни плодове. В средата се намира човешкото благополучие, също и благополучието на душата.

В утилитарен аспект благополучието и здравето на душата се осигуряват от процес, свързан в логическата верига духовничество – изповед – причастие, а Църквата се уподобява на болница.

Първичният прием се води от личния лекар – духовника. Той прави изследванията, както обикновените лекари. Светският лекар назначава например ултразвук, магнитен резонанс, кръвна картина, ендоскопия и пр. и по тях разбира каква е картината на общото състояние на човека и определя лечението. Така и духовникът задава въпроси, търси причини и взаимовръзки, както професионалистът намира определение на болестта и назначава духовните таблетки. Понеже грехът също е болест на душата.

4.66666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (12 Votes)

starec-porfirijИстинското покаяние ще донесе светостта

Не съществува по-висше нещо от това, което се нарича покаяние и изповед. Това тайнство е дар на Божията любов към човека. По този съвършен начин човек се избавя от злото. Отиваме, изповядваме се, чувстваме помирението с Бога, в нас идва радост, отива си чувството за вина. В Православието не съществува безизходица. Не съществува, защото съществува изповедникът, който има благодатта да прощава. Велико нещо е духовникът!

Аз от малък имах едно качество, а и сега го имам. Когато се случваше да прегреша, изповядвах се и всичко изчезваше. Летях от радост. Грешен съм, слаб съм: прибягвам към Божие­то благоутробие, спасявам се, успокоявам се, забравям всичко. Всеки ден мисля за това, че греша, но желая, каквото ми се случва, да го превръщам в молитва и да не го затварям в себе си.

Грехът причинява на човека голяма психическа обърка­ност. Тази обърканост не може да изчезне по никакъв начин. Единствено чрез Христовата светлина всичко си идва на място­то. Първата стъпка я прави Христос. Дойдете при Мене всички отрудени и обременени... (Мат. 11:28). След това ние, хората приемаме тази светлина чрез добрата си воля, която изразява­ме с любовта си към Него, с молитвата, с участие в църковни­те тайнства.

4.72222222222 1 1 1 1 1 Rating 4.72 (36 Votes)

evharistia2Документ, одобрен на Архиерейско съвещание на Московска патриаршия, състояло се на 2-3 февруари 2015 г. в храма „Христос Спасител” в Москва.

Евхаристията е главното тайнство на Църквата, установено от Господ Иисус Христос преди Неговите спасителни страдания, смъртта на кръста и възкресението. Участието в евхаристията и причастяването с тялото и кръвта Христови е заповед на Спасителя, който чрез Своите ученици е казал на всички християни: „Вземете, яжте: това е Моето тяло и пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на Новия Завет” (Мат. 26:26-28). Самата Църква е тялото Христово и затова тайнството на тялото и кръвта Христови по видим начин явява мистичната природа на Църквата, съзиждайки църковната общност.

Духовният живот на православния християнин е немислим без причастяване със светите тайни. Като се приобщават със светите дарове, вярващите се освещават от силата на Светия Дух и се съединяват с Христос Спасителя и един с друг, като съставят единно тяло Христово.

Тайнството на Евхаристията изисква особена подготовка. В Църквата времето само по себе си – било то времето на човешкия живот или историята на цялото човечество – е очакване и подготовка за среща с Христос, а целият ритъм на богослужебния живот е очакване и подготовка за божествената литургия и съответно за причастието, заради което тя се извършва.

4.99130434783 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (115 Votes)

5443Когато свещеникът ти преподава божествените Дарове,
представи си, че не свещеникът прави това,
а Христос протяга към тебе Своята ръка

Св. Йоан Златоуст[1]

След св. Петдесетница се появява нова действителност – Църквата Христова, мистичното Тяло Христово. От този момент сътвореният и ограничен свят носи в себе си нова реалност, обладаваща несътворена и неограничена пълнота, която съдържа в себе си божествена и спасителна сила (срв. 2 Кор. 12:9).[2] Поради това Църквата винаги е притежавала благодатни средства за избавление, лечение, помощ и утеха на боледуващата, страдаща и търсеща спасение човешка душа. Това са св. тайнствa, в частност Евхаристията и изповедта, а също така и проповедта, постът, молитвите, както и многото други дейности в богослужебния ѝ живот и социална мисия. Вярата в Бога дава на вярващите в Него основния смисъл и насока на тяхното съществуване, а също така сигурност, психична устойчивост и неизменна подкрепа. В църковната общност изцелението на духа, разума и тялото на търсещите спасение членове на Църквата се извършва благодарение на Светия Дух и основно – посредством благодатта на Светата Троица. Свещещенослужителят е съработник Божи в тази терапия на благодатта. Той наставлява, въвежда, свещенодейства и дава ръководни насоки за душепастирско обгрижване на вярващите. Църквата е богочовешки организъм и в него Божията благодат действа мистично чрез свещенослужителя, който в свещенодействието става проводник на целителното ѝ действие.[3] Чрез св. тайнства свещенослужителят има възможност благодатно да приобщава вярващите в тайнството на богообщението и делото на спасението.

 

И рече старецът...
"Само чрез сражение душата постига напредък."
Авва Йоан Ниски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.