— В края на краищата няма ли сигурен и за тебе, и за мене начин, по който да може да се разбере, дали има Бог или не?
— Не,… боя се, че няма такъв начин,… поне що се отнася до “моя Бог”.
— Но не е ли очевидно, че ако твоят Бог зависи от вярата в него, Той може да е въображаем?
— Не, очевидно е само, че ако има Бог, за Когото може да се установи дали съществува независимо от надеждата в Него - Той не би могъл да е “моят Бог”; тоест - че в този случай не говорим за един е същи Бог.
— Какво имаш предвид?
Чудесно е да живееш безметежно, което означава да не се интересуваш от това, че все пак някой трябва да мете след теб. А трагичното безумие на метежника се разкрива чак след отлива на страстите, чиито вълни го превръщат в поредния отпадък между нетрайните следи на тълпите.
Св. ап. Павел категорично заявява, че човек е създаден свободен, но при това обвързва човешката свобода с Божията воля – човекът е създаден по Божи образ: “Господ е Дух, дето пък е Духът Господен, там има свобода” (2 Кор.3:17).











