Деяния на апостолите, глава 3. 1 – 11. Свети апостол Петър изцелява сакатия по рождение човек. 12 – 26. Речта по този повод към народа.
Деян. 3:1. Петър и Иоан заедно възлизаха в храма в деветия молитвен час.
„В деветия молитвен час“ – ἐπὶ τὴν ὥραν τῆς προσευχῆς τὴν ἐνάτην; славянският превод не е точен: „на молитву в час девятый”. Гръцкият текст и руският превод предполагат по формата на израза си и други часове за молитва освен деветия: тези други часове са третият и шестият (според нашето часоброене в 9 и в 12 часа). Същевременно славянският превод е такъв, че може да се допусне случайност на съвпадането на часа на молитвата на апостолите с деветия час (по нашему в 3 часа следобед). Следите от трикратната ежедневна молитва се срещат в еврейската история твърде рано: още Давид в един от псалмите говори за молитвата вечер, сутрин и на обед (Пс. 54:18). Пророк Даниил по време на Вавилонския плен ежедневно коленичил три пъти за молитва (Дан. 6:10). В храма сутрешните и вечерните часове (3-ти и 9-ти) са били осветени от специално определените сутрешни и вечерни жертви и именно в един от тези часове за молитва са отишли апостолите, за да отправят своите молитви към Бога в установените от Него храмови богослужения, които до този момент не са загубили своето значение за тях.
Деян. 3:2. Имаше един човек, хром от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовите врата, наречени Красни, да проси милостиня от влизащите в храма;
„хром от майчина утроба” – Деян. 4:22 – той вече бил на повече от четиридесет години.
За “Красните врата” на храма (θύραν τοῦ ἱεροῦ τὴν λεγομένην ὡραίαν), букв. – „при храмовата врата, наречена красива“. Вероятно тази врата е била наричана така поради своята красота. За нея не се говори на друго място. Вероятно това са били главните източни врати (в Соломоновия притвор), водещи към двора на езичниците, които Йосиф Флавий описва като най-красивите, превъзхождащи със своята красота всички други врати на храма (Юдейската война 5:5,3).
Деян. 3:4. А Петър се вгледа в него заедно с Иоана и рече: погледни ни!
Деян. 3:5. И той ги гледаше втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо.
Извършването на чудото над хромия се предшества от внимателно вглеждане един в друг на апостолите и болния човек. Това била сякаш взаимна подготовка за чудото. По отношение на хромия това било средство да се привлече неговото внимание и духовна възприемчивост за чудотворното изцеление.
Деян. 3:6. Но Петър каза: сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисуса Христа Назорея стани и ходи!
„каквото имам, това ти давам“. Още преди извършването на чудото апостолът има пълна увереност в извършването му. Тази увереност се основава, без съмнение, на обещанията на Господа към апостолите (Марк 16:18; Лука 9:1, Иоан 14:12 и др.), както и на усещането на необичайната сила на Светия Дух в него, което Апостолът описва с думите: „каквото имам, това давам”.
„В името на Иисуса Христа Назорея стани и ходи”. Не със собствената си сила, но вимето на Господ Иисус Христос Петър извършва това чудо.
Деян. 3:7. И като го хвана за дясната ръка, изправи го; и веднага му заякнаха стъпалата и глезените,
„като го хвана за дясната ръка, изправи го“. Към словото апостолът добавя и външно действие, както някога постъпвал и Самият Господ.
Деян. 3:8. и като скочи, изправи се и проходи, и влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и хвалеше Бога.
„като ходеше, скачаше” е израз на възторженото и радостно настроение на душата на изцеления човек.
Деян. 3:9. И цял народ го видя да ходи и хвали Бога;
„И цял народ”, т.е. събралите се и събиращите се в двора на храма хора го виждат вече не като хром, а като здрав и весел.
Деян. 3:11. И понеже изцереният хром се не отделяше от Петра и Иоана, то целият народ ужасен се стече при тях в притвора, наречен Соломонов.
„притвора, наречен Соломонов” е обширна, покрита галерия, през която водели в храма красивите порти. Тук се събирал народ, след като със светкавична скорост се разнесла вестта за чудото, най-добра проверка за което бил добре известният на всички бивш сакат човек, който сега възторжено прославял Бога, без да се отделя от апостолите.
Деян. 3:12. Като видя това Петър, каза към народа: мъже израилтяни, какво се чудите на това, или какво сте се вгледали в нас, като че ли със своя сила или благочестие сме направили тоя да ходи?
В отговор на недоумението и учудването на хората Петър отново произнася реч, сходна с първата (в деня на Петдесетница), доказвайки на събралия се народ, въз основа на свидетелствата на Стария Завет, че Господ Иисус е чаканият Месия, и убеждавайки ги да се покаят и да повярват в Него. Но преди това той разсейва неправилното разбиране на хората за причините за чудото. Удивените очи на народа, вперени в апостолите, сякаш питали: Каква сила имат в себе си тези хора, които извършват такива велики чудеса? Или: Колко голямо трябва да е благочестието на тези хора, че Бог ги прославя с такива чудни знамения...? Апостолът незабавно опровергава и двете обяснения: "това, казва той, не ни принадлежи, защото не според собствените си заслуги сме привлекли Божията благодат..." (свети Йоан Златоуст).
Деян. 3:13. Бог на Авраама, на Исаака и на Иакова, Бог на отците ни, прослави Своя Син Иисуса, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте пред лицето на Пилата, когато той бе решил да Го пусне.
„Бог на Авраама, на Исаака и на Иакова” подчертава голямата вина на юдеите спрямо Неговия възлюбен Син – Месията Иисус. Същевременно посочва истинския виновник за извършеното чудо, а също така и целта на чудото – да се прослави Иисус (срв. Иоан 17:1, 4 – 5, 13:31 – 32).
„Своя Син”, τόν παῖδα αυτοῦ; букв. Отрок, Дете. Това наименование на Месията взето от пророчествата на Исаия (Ис. 42:1), където се казва: „Ето, Моят Отрок, Когото държа за ръка, Моят Избраник, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него, и Той ще възвести съд на народите“.
„Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте“, вж. тълкуванието към Иоан 19:14 – 15; Лука 23:2. Съкратеното изложение на обстоятелствата на страданията на Спасителя е в пълно съответствие с евангелския разказ и представлява, така да се каже, драгоценни откъси от „петото“ Евангелие „от Петър“.
Св. Йоан Златоуст казва по този повод: „Две обвинения [има срещу вас] – и това, че Пилат поиска да Го пусне, и това, че когато той поиска, вие не искахте… Все едно [Петър] казвал: вместо Него вие поискахте разбойника. Представил постъпката им в най-страшния вид… Вие, казва апостолът, поискахте да бъде пуснат този, който убивал другите, а Онзи, Който оживотворява убитите, не поискахте”.
Деян. 3:15. а Началника на живота убихте. Него Бог възкреси от мъртвите, на което ние сме свидетели.
„Началника на живота убихте“ е необикновено силен израз, противопоставящ два толкова резки контраста. Понятието „живот“ тук получава пълен и най-съвършен смисъл, означавайки не само висшия духовен живот и вечното спасение, получени чрез вярата в Христос, но и целият живот изобщо, на който Христос е основен източник, началник и възобновител.
„Бог възкреси от мъртвите, на което ние сме свидетели”. Вж. тълкуванието към Деян. 2:24 – 32.
Деян. 3:16. И заради вярата в Неговото име, името Му укрепи тогова, когото гледате и познавате, а вярата, що е чрез Него, му даде това изцеление пред всинца ви.
„заради вярата в Неговото име”. Чия вяра има предвид апостолът? Не е ясно. Вярата на апостолите или вярата на болния? Във всеки случай обаче причината за чудото е силата на вярата – вярата, трябва да кажем, както на апостолите, така и на изцеления човек – а именно вяра във възкръсналия Господ Иисус Христос.
„вярата, що е от Него” – вярата като Христов дар чрез Светия Дух (1 Кор. 12:9).
„пред всинца ви“. Макар че самото изцеление е станало в присъствието може би на малцина, все пак това чудо би могло да се нарече извършено „пред всички“, защото всички тези хора сега виждали изцеления човек да ходи и да скача – вместо да го виждат, както обичайно, да лежи безпомощен пред портата на храма.
Деян. 3:17. Но аз зная, братя, че вие, както и вашите началници, сторихте това по незнание;
След като е представил пред очите на юдеите тежестта на вината им спрямо Бог Отец и Господ Иисус и с намерението да предразположи сърцата им към покаяние и обръщане към Христос, апостолът смекчава словото си, като се обръща към слушателите си с приятелското обръщение "братя" и обяснява убийството на Иисус с тяхното невежество (вж. Лука 23:34; 1 Кор. 2:8), като същевременно представя това убийство като дело, което е било предопределено във вечния Божи съвет и предсказано от всички пророци.
По този начин, според св. Йоан Златоуст, апостолът „им дава възможност да се отрекат и покаят за това, което са направили, и дори им представя благовидно оправдание, казвайки: че убихте Невинен, това вие знаехте; но че убихте Началника на живота – това не знаехте. И по такъв начин оправдава не само тях, но и главните виновници за злодеянието. А ако той би обърнал речта си в обвинение, той би ги направил по-упорити“.
Деян. 3:18. а Бог, както бе предизвестил чрез устата на всичките Си пророци, че Христос ще пострада, така и изпълни.
„Бог... предизвестил чрез устата на всичките Си пророци”. Макар не всички пророци и да са пророкували за страданията на Христос, все пак апостолът говори за тях по този начин, очевидно защото главният център на юдейското пророчество е бил Христос, тоест Месията, а следователно и цялото Негово дело, заради което Той е трябвало да дойде на земята.
„така и изпълни”. Юдеите предали Христос на страдания и смърт, но в този случай, макар и да оставали отговорни за извършеното, те били оръдия за изпълнението на Божията воля и волята на Самия Месия, както Той казвал неведнъж (Иоан 10:18, 2:19, 14:31, 19:10 – 11).
Деян. 3:19. И тъй, покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви,
„обърнете се”, т.е. към Христос, повярвайте в Него, че е Месия.
Деян. 3:20. за да дойдат времена за прохлаждане от лицето на Господа, и Той да прати предсказания вам Иисуса Христа,
„времена за прохлаждане”, т.е. онова благоприятно време, за което е благовестил Господ още в синагогата в Назарет – царството на Месията, царството на благодатта с неговата правда, мир и радост в Светия Дух. Както времето на Стария Завет тук се предполага като живот в отчуждение от Бога, живот, изпълен с всякакви беди, страдания, борби; така и времето на Новия Завет тук се разглежда като истинска отмора и успокоение на душата в мир с Бога и в близко общение с Него, способно да изтрива и лекува всяка горчивина на страданията.
„от лицето на Господа” – съдейки от казаното по-нататък, тук се разбира Бог Отец.
„Той да прати“ – това се отнася до Второто славно пришествие на Господ Иисус в края на света, като смисълът на израза е същият като по-горе „Бог Го възкреси“ и т. н.
Деян. 3:21. Когото небето трябваше да прибере до онова време, докато се възстанови всичко, що бе говорил Бог чрез устата на всички Свои свети пророци отвека.
„Когото небето трябваше да прибере” – указание за пребиваването на Господ Иисус с прославена плът на небето от деня на Възнесението.
„До онова време, докато се възстанови всичко“ – ἄχρι χρόνων ἀποκαταστάσεως πάντων. Вероятно тук се има предвид същото, което и апостол Павел предвъзвестява, говорейки за обръщането на всички евреи към Христос (Рим. 11:26).
„Чрез устата на всички Свои свети пророци” – вж. по-горе тълкуванието към стих 18. Общото значение на този текст, според тълкуванието на блажения Теофилакт, е същото. А именно, че "много от нещата, предсказани от пророците, все още не са се изпълнили, но се изпълняват [сега] и ще се изпълняват до края на света, защото Христос, Който се възнесе на небето, ще остане там до края на света и ще дойде със сила, когато всичко, което пророците са предсказали, ще се изпълни окончателно".
Деян. 3:22. Моисей бе казал на отците: Господ, Бог ваш, ще въздигне вам от братята ви Пророк като мене: Него слушайте за всичко, каквото ви каже;
След като споменава предсказанията на пророците за Христос, апостолът цитира като едно от най-ясните и авторитетни предсказания – думите на Мойсей (Втор. 18:15 и сл.). В тези думи Мойсей, предупреждавайки Божия народ за лъжливите гадатели и прорицатели на ханаанците, обещава от името на Бога, че те винаги ще имат истински пророци, които трябва да слушат безпрекословно след Мойсей. Следователно тук става дума за позоваване на цялото множество еврейски пророци под общото събирателно име "пророк", които са били издигнати от Бога. Но тъй като краят и изпълнението на всяко старозаветно пророчество е Христос, цялата древност – и юдейска, и християнска – с право отнася това пророчество към Христос – още повече, че сред всички старозаветни пророци не е имало вече такъв като Мойсей (Втор. 34:10 – 12). Само Христос превъзхожда Мойсей (Евр. 3:3 – 6).
„Пророк като мене”, προφήτην ὑμῖν, т.е. същият – особен, необикновен посредник между Бога и народа, какъвто е бил Моисей. Това особено насочва към законодателната дейност на Иисус Христос, в която Той, за разлика от всички други пророци, се уподобил и превъзхождал Моисей.
Деян. 3:23. и всяка душа, която не послуша тогова Пророка, ще бъде изтребена измежду народа.
„ще бъде изтребена измежду народа” – ἐξολοθρευθήσεται ἐκ τοῦ λαοῦ. В старозаветния оригинал: „от него ще изискам данък”. Апостолът заменя този израз с друг по-силен и често употребяван на други места при Моисей, означаващ осъждане на изтребление или смъртно наказание: в дадения случай се има предвид вечната смърт и лишаване от участие в царството на Обещания Месия (срв. Иоан 3:18).
Деян. 3:24. И всички пророци от Самуила и след него, колкото души са говорили, също тъй предизвестиха тия дни.
„всички пророци… предизвестиха тия дни”, т.е. дните на явяването на Великия пророк – Месия (срв. стихове 18 и 21).
„от Самуила”, който тук се приема за като най-великия пророк след Моисей, с когото започва непрекъснатата редица старозаветни еврейски пророци, завършваща с края на Вавилонския плен.
Деян. 3:25. Вие сте синове на пророците и на завета, който Бог бе завещал на отците ви, думайки на Авраама: и в твоето семе ще бъдат благословени всички земни племена.
Тълкуванието на блажени Теофилакт е следното: „Апостолът казва „синове на пророците“, вместо да каже: не трябва да унивате, нито да мислите, че вие сте загубили обещанията. „Вие сте синове на пророците“, тъй като на вас са говорили и заради вас всичко това е станало. А какво означава „синове на Завета?“. Това е вместо “наследници”, но наследници не само причислени, а такива, каквито са синовете. И така, ако самите вие искате, то вие сте наследници“.
„Бог бе завещал на отците ви, думайки на Авраама”. Заветът с Авраам е завет с всички бащи на еврейския народ, имащи за праотец Авраам, и следователно с целия еврейски народ. Но това не е изключително: Божието благословение не е обещано само на тях, а на всички земни племена – най-напред само на евреите, според особения завет с тях, сключен чрез Мойсей.
„В твоето семе ще бъдат благословени” – обещание, дадено на Авраам, което Бог неведнъж повтаря (Бит. 12:3, 18:18, 22:18). Под „семе“ на Авраам тук се разбира не потомството на Авраам въобще, но само едно определено Лице от това потомство, именно Месията. Така тълкува това обещание не само Петър, но и апостол Павел (Гал. 3:16).
Деян. 3:26. Бог, като възкреси Сина Си Иисуса, най-напред вам Го прати, да ви благославя, за да се отвръща всеки от злините си.
С това, че Бог е изпратил благословения потомък на Авраам "най-напред" при юдеите, апостолът се старае да покаже не само тяхното превъзходство над всички останали народи, но и най-силната подбуда и сякаш задължението да получат обещаното благословение преди всички останали – като се обърнат към Христос и повярват в Него.
„като възкреси Сина Си“, – вж. по-горе тълкуванията към Деян. 2:24, 3:13.
„прати, да ви благославя“, т.е. да изпълни върху вас обещанието, дадено на Авраам, да ви направи благословени участници във всички блага на царството на Месията, да ви дарува спасение и вечен живот. „И така, не считайте себе си за отритнати и отхвърлени”. – заключава свети Йоан Златоуст.
„да се отвръща от злините си” е важно условие за получаването на обещаното Божие благословение в Царството на Месията, в което няма да влезе нищо нечисто и неправедно.
В съждението за първенството на Израил в приемането на благата на Царството на Месията апостолът пак повтаря мисълта за всеобщия, универсален характер на това Царство, което ще се разпространи върху всички народи на земята.
Превод: Виктор Дора
