Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (112 Votes)

Отец Димитър 2„Шофьор и лесничей свещеници ще ми стават!“ – така преди 43 години сърдито реагирал дядо Партений Левкийски, когато Димитър Вукадинов и Цанко Тотев му казали, че искат да приемат свещенство. Нарекъл ги така, защото Димитър работел като шофьор на камион, а Цанко бил завършил Техникум по озеленяване в Пловдив. В действителност владиката се шегувал, тъй като двамата били негови духовни чада и добре познавал чистия им живот и ревността им. Той дал съгласието си и след ръкоположението им в 1981 г. отец Цанко е разпределен за ефимерий на Драгалевския манастир, а отец Димитър – в Дървеница. Така започва тяхното ревностно и жертвено служение, което продължава без почивка до смъртта им и става пример за няколко следващи поколения духовници.

И двамата бъдещи пастири на словесни овци се раждат през 1930 г. в многодетни семейства, живеят бедно и са принудени още като деца да се трудят като ратаи и пастирчета на чужд добитък – Цанко още докато е осемгодишен в родното си село Горни Лозен, а Димитър от дванадесетгодишен в Дървеница. Тяхната първа среща става през трагичната за страната ни 1944 г., на литургия в манастира „Св. Николай Летни“ (Урвич), когато са на 14 години, и от тогава житейските им пътеки никога не се разделят, а вървят успоредно и без колебания право към Вечността. Въпреки смяната на властта в страната ни, атеистичната пропаганда и репресиите срещу Църквата, двете момчета растат в семейства на вярващи хора и ходят на богослуженията в родните си села Лозен и Железница. Затова те са разпределени като „неблагонадеждни“ да служат в трудови войски – една от репресивните мерки на властта слещу вярващите по онова време. Неочаквано обаче, по Божи промисъл, двамата се озовават заедно в едно старозагорско поделение редовни войски, където приятелството им укрепва. Там, на поляна в гората, всяка вечер след вечерната проверка те прекарвали заедно в молитва свободните 15 минути преди лягане: Митко казвал „Символа на вярата“, а Цанко 50-и псалом, които били научили още като деца от посещенията си на службите. Тази своебразна вечерна продължила без прекъсване три години и половина, до уволнението им.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (295 Votes)

01Ловчанският митрополит Филарет е изтъкнат български йерарх, емблематична фигура в новата българска църковна история.

Роден e в Гръцката махала във Варна на 26 октомври 1903 г. със светското име Атанас Панайотов Атанасов. Той от ранна възраст е възпитаван в дух на благочестие, скромност и човеколюбие, а като трето, най-малко дете в семейството на Панайот и Смарайда Славови, родителите му влагат всичките си сили и възможности за неговото образование и изграждане като достойна личност.

През 1923 г. Атанас завършва Държавната мъжка гимназия „Фердинанд I“ във Варна, а от 1924 до 1928 г. следва в новооснования Богословски факултет на Софийския държавен университет „Св. Климент Охридски“.

През 1932 г. във Варненската катедрала „Успение Богородично“ благодетелят му Варненски и Преславски митрополит Симеон го постригва за расофор с името Филарет (това е практика на Вселенската патриаршия – да се ръкополагат безбрачни клирици без монашеско пострижение и обети, а само с молитва за носене на расо, бел. ред.) и го ръкополага в йеродяконски чин, като така започва нов етап в живота му.

От 1933 г., вече като йеромонах, той е протосингел на Неврокопския митрополит Макарий, който го възвежда в архимандритско достойнство.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (3 Votes)

049Иля Аронович Забежински е роден и живее в Санкт Петербург. Автор е на сборниците с художествени разкази: Они целовались на крыше и Черные грозды, разкази за руския Север. Дългогодишен автор в известния руски сайт Правмир. Неговият първи разказ „Супница“ за живота през 60-те и 70-те години на миналия век е сред най-популярните в руското интернет-пространство. Добър познавач на църковнославянския език и богослужение, през 2019 г. излиза негов превод на „Православния молитвослов“ на съвременен руски език.

За един от неговите разкази, „Гусиная охота“, известният руски патролог и византинист Василий Лурие спонтанно пише: „Някои от разказите на Иля Аронович, независимо от степента на художествената измислица, са толкова реалистични, колкото и Достоевски, единственият реалист в руската литература…“.

В продължение на петнадесет години Иля Забежински преподава основно и нравствено богословие в различни богословски курсове. След като за първи път в руската църковна журналистика пише статия за корупцията в РПЦ под формата на т. нар. „конвертики“ (т. е. „пликчета“ с пари – дума, която той въвежда в църковния дискурс) Иля изпада в немилост и е отстранен от своите длъжности. През последните години работи като екскурзовод в любимия му Санкт-Петербург и води свой блог, където публикува разкази и публицистика, с над двадесет хиляди читатели.

 

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)

Констамонит

Бидейки безкрайно кротък, незлобив и милостив, отче, ти си станал божествено и избрано обиталище на Утешителя. Затова с вяра ти казваме: не ни оставяй нас, които те почитаме.

(Из химнографията на йером. Филарет Констамонитски)

Много са светите мъже, които са се подвизавали и дали плод с даровете на Светия Дух в Атон – Градината на св. Богородица. Те самите се освещавали, но с подвизите си осветили мястото на своето покаяние. Равноангелският живот на светците на Света гора в продължение на дълги векове е светъл пътепоказател за покаяние и освещаване, който показва пътя на спасението за онези, които желаят да го следват с дух на себеотрицание и боголюбиво посвещение.

С Божията благодат през целия 20 в. Градината на св. Богородица принесе обилни плодове. „Близо до течението“ на безводната и унищожаваща всичко епоха множество благочестиви монаси се подвизаваха на свещената планина като дъхави цветя на пустинята и благоуханни кринове на рая. Бързите процеси в сферата на технологиите, неочакваното благоденствие и опитът за създаване на глобално общество създадоха среда, която се опитва да промени основните нравствени ценности, принципи и идентичности. Въпреки това митичните сирени на нашето време не успяха да изкоренят копнежа към светостта и предаването на Божията воля на благочествия народ, който продължава да търси прибежище и спасителен пристан по стъпките на апостолите и св. отци на нашата Православна църква.

Едно от тези благоуханни цветя на Света гора беше и блаженият старец Филарет Констамонитски, който като един смирен левит служи в манастира на своето покаяние в продължение на половин век, от 1912 г., когато става освобождаването на Македония от османското иго, до 1963 г., когато Господ го призова в Своите вечни обители.

4.9090909090909 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (132 Votes)

ChambesyБългарският свещеник в емиграция о. Виктор Петков Иванов-Цимер, който близо 20 години наред служи в българските православни църковни общини в германските градове Регенсбург и Пасау, от години изследва създаването и дейността на българските православни църковни общини в Европа, с особен акцент върху Германия, където живя в продължение на 32 години. Като някогашен студент на о. проф. Николай Шиваров, о. Виктор прояви любезността да сподели с читателите на Двери своите изследвания върху живота и дейността на покойния вече протопрезвитер.

Във връзка с многократно повдигания от ООН въпрос за свободата на религията в България, българското комунистическото управление дава привидна свобода на Св. Синод и при създадените здрави комунистически структури в Австрия правителството дава зелена светлина през 1967 г. да бъде учредена Българска православна църковна община в Австрия със седалище в град Виена. За целта най-подхоящ и подготвен за тази мисия се оказва 38-годишният свещеник доцент Николай Шиваров, който с разрешение на комунистическите власти в България, Св. Синод на БПЦ изпраща в края на 1967 г. на специализация във Виена със задача да спомогне за организирането и учредяване на БПЦО в Австрия. Идеята за създаване на българска православна църковна община намира добър примем и е интегрирана в създадените вече комунистически структури във Виена. До началото на 1990 г. първата БПЦО „Св. Иван Рилски“ във Виена се радва на пълна финансова издръжка от страна на българската държава.

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски