Неотдавна от печат излезе третата, и последна, част от документалната поредица, озаглавена Атеистичната политика в комунистическа България – дългогодишен проект на департамент „История“ на НБУ със съставител и редактор доц. д-р Живко Лефтеров. Първата част от тази поредица, за която своевременно съобщихме и в Двери (тук), беше отпечатана в края на 2020 г. През 2021 г. се появи и нейната втора част (тук), а днес вече целият документален сборник е достъпен за всички, интересуващи се от живота на Българската православна църква и на други вероизповедни общности у нас в условията на агресивен държавен атеизъм.

Хронологично, включените в третата част документи обхващат времето между 1978 и 1989 г. Като отправна точка за избрания период съставителят е възприел едно решение на Държавния съвет на НРБ от април 1978 г., наречено „Основни насоки за развитие и усъвършенстване на празнично-обредната система в НР България“ – решение, с което се дава тласък за разгръщане на политика на налагане на нова празнично-обредна система в страната, предназначена да замени изцяло съществуващата дотогава, която е почивала на християнската вяра и богослужебния кръг на Църквата, на християнските празници, традиции и обичаи.

На 21 юли в София и на 1 август в Бургас ще бъде представен новият роман на Мартин Ралчевски Не затваряй очи.

В отзив за новата книга о. Боян Саръев пише: „Обилно благословена творба, талантливо изградена върху легендата за странджанския отшелник. Разкриваща величието и силата на духа на тези, които истински обичат Христос. Вярата и непоколебимостта на младия отец Павел, който губи сестра си, но отказва да се примири с това, са покъртителни. А необикновената среща между него и юродивия отшелник е без аналог. Това е една книга-апогей на молитвата и на православния начин на живот в днешно време. Златно перо“.

Премиерата в София ще бъде в 18:30 ч. в Клуба на архитекта (ул. „Кракра“ 11), а в Бургас – в Регионална библиотека „Пейо Яворов“ (ул. „Средна гора“ 14).

Видео-представяне на новата книга може да видите тук.

Зографският манастир издаде известния и извънредно ценен среднобългарски езиков и художествен паметник Радомиров псалтир (Зогр. 59). Изданието е част от поредицата „Към изворите“ на Фондация „Наследство на Зографската св. обител“. Преди това излязоха изданието на протографа на История славянобългарска, Зографските фрагменти на кирилица, както и Манастирската кондика.

Радомировият псалтир е пергаментен ръкопис от 13 в., състоящ се от 172 листа с изключително богата украса. Псалтирът се издава в два тома. В първия е включен палеографски и текстологичен анализ, а също така и наборен текст. Вторият том е фототипно издание на паметника, като копията са от дигиталната колекция на манастира.

Изданието е в сътрудничество с Катрин Мери МакРобърт (Оксфордски университет), която представя свое изследване върху славянския текст на псалтира. Върху палеографията и украсата на ръкописа своите наблюдения публикува Елисавета Мусакова (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София). Наборният текст е дело македонската изследователка Лиляна Макарийоска (Институт за македонски јазик „Крсте Мисирков“, Университет „Св. св. Кирил и Методиј“, Скопје), радактиран от Катрин Мери МакРобърт и Екатерина Дикова (Институт по балканистика с център по тракология към БАН).

На книжния пазар у нас излезе книгата Византийски източници за исляма, т. 1, с автор прот. д-р Стелиян Кунев. Книгата е част от дисертационното изследване на автора, защитил докторат към Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Представени са двата най-важни официални документа на Православната църква относно исляма, създадени през византийската епоха: Томос на Константинополския събор от 1180 г. и „Чин за приемане на сарацини“, както и едно анонимно и по-малко известно апологетично съчинение Против Мохамед. Първите два исторически извора са основни за изследванията, посветени на християнско-мюсюлманските отношения във Византия и за полемиката с исляма в православния културен ареал.  Освен историческия и догматико-каноничен анализ на византийските извори са засегнати и въпроси от съвременен характер и по-конкретно за ролята на оглашението и катехизацията в Църквата. Разгледана е част от новата Социална доктрина на Константинополската патриаршия относно исляма.

Наскоро излезе от печат новата книга на столичния свещеник иконом Йоан Карамихалев (Янчо Михайлов) – сборникът с разкази „Хлъзгаво време“. Мотото на книгата, даващо ключ към подтекста на заглавието, е стих от Първо послание до коринтяни на св. ап. Павел: „Който мисли, че стои, нека гледа да не падне“. В духовния живот няма статично положение: ако не вървиш нагоре, падаш. Затова този, който си мисли, че е постигнал някакъв напредък във вярата, нека не се превъзнася над останалите, за да не изпадне в прелест. Освен темата за духовната прелест засегнати са още и темите за неофитството, за суеверията, за покаянието, за упованието в Бога и благодарността към Него, за тежестта и отговорността на свещеническото служение, за необходимостта от разбирателство между хората с различни мнения и възгледи. Един от героите казва:

Не трябва да гледаме на човека, който не е съгласен с нашето мнение, като на враг и противник, и да се опитваме да му наложим своята истина, защото както казва пророк Исаия „всяка наша правда“ пред Бога е „като зацапана дреха“.

Сборникът Хлъзгаво време е своего рода продължение на издадената преди две години книга Лъх от тих вятър. Новият сборник съдържа четиридесет и един къси разкази с преобладаващо църковна тематика. Има и няколко, да ги наречем „светски“, разкази, които не са обединени в отделен цикъл, а са разпръснати сред другите.