На българския книжен пазар излезе книгата Съвременни старци на Православието, издание на Русенска митрополия и фондация „Двери“, с финансовата подкрепа на Басарбовския манастир. Сборникът съдържа десетки разкази за единадесет съвременни подвижници от Света гора и други места в Гърция, споделени от техни духовни чеда – йерарси, богослови, монаси и монахини, миряни с различни професии.

Тези разкази свидетелстват за живота и духовния опит на преподобните Софроний (Сахаров), Паисий Светогорец, Порфирий Кавсокаливийски, Ефрем Катунакийски, Филотей Зервакос, Герасим от „Малката св. Анна“, Филарет Констамонитски, Яков (Цаликис), Гавриил Дионисийски, Амфилохий (Макрис) и Йосиф Исихаст.

Сред авторите се отличават имената на Верийски митр. Пантелеймон, Лимасолски митр. Атанасий, Навпактски митр. Йеротей (Влахос), игумените на светогорските манастири „Ватопед“, „Симонопетра“, „Св. Дионисий“, игуменът на манастира „Св. Давид“ на о-в Евбея архим. Гавриил, йеромонах Николай (Сахаров), монах Мойсей Светогорец и мн др.

Днес на книжния пазар у нас излезе третият том с беседи на Лимасолския митр. Атанасий, издание на „Двери“. Той е естествен завършек на поредицата „Изкуството да живееш с Бога“ (2015 г.) и „Изкуството да живееш с другия“ (2017 г.).

За вярващия човек е самопонятно усилието да открие Бога и да изгради своята лична връзка с Него, както и да намери своя път към ближния, а чрез него и към Христос. Като че най-трудно е да осъзнаем необходимостта да живеем в хармония със себе си, да превърнем състоянието на своето сърце в мерило и критерий за зрелостта на отношенията ни с Бога и с другите.

С настъпването на Новата 2021-ва година братството на Зографската св. обител на Света гора Атон зарадва ценителите на църковната книжнина у нас с още едно безценно и професионално подготвено издание: Кондика на Зографската света обител (1734-1816 г.). Тематично, новото издание представлява част от Библиотека „Към изворите“ – една от поредиците в рамките на издателската програма на манастира, в която се публикуват изворови текстове от богатия архив на манастира.

Представеният в книгата ръкопис се съхранява в Зографската св. обител под № 231 и представлява най-ранната известна кондика, написана на български език. Началото ѝ е поставено в 1734 г. от един от тогавашните братя на Зографския манастир – йеромонах Атанасий, а последните записи в нея са от 1816 г.

За новата книга, в нейното представяне на страницата на Фондация „Наследство на Зографската св. обител“, се казва:

„… Кондиката е ценен извор за манастирската култура и социалната история. Тя съдържа богата информация за членовете на манастирското братство и начина на функциониране на Зограф в условията на идиоритмия, като хвърля обилна светлина върху обиколките на зографските пътуващи монаси (таксидиотите) за събиране на милостиня и върху контактите им с християните от целите Балкани и отвъд тях. Паметникът допълва с нови щрихи представите за професиите и финансовите възможности на жителите на множество български селища по онова време, както и за мобилността и комуникационните мрежи в една епоха на важни трансформационни процеси. Заедно с това той предоставя разнообразно градиво за по-нататъшни проучвания в областта на микроисторията, историческата география, историята на българския език, палеографията, ономастиката и антропонимията“.

Документалният сборник Атеистичната политика в комунистическа България е проект на историка доц. д-р Живко Лефтеров от Нов български университет. Проектът е замислен като сборник в три части, първата от които е вече на книжния пазар у нас. Тя обхваща периода от 1957 до 1970 г. Публикуваните архивни документи са предшествани от встъпителна студия на съставителя доц. Лефтеров, озаглавена: „Най-упоритият идеен остатък от миналото в съзнанието на трудещите се: Борбата на БКП с религиозното съзнание и традиции“. Приложени са още: Списък на документите, задължителните за такова издание Именен и Географски показалец и Списък на съкращенията.

В представянето на новото издание, публикувано на страницата на НБУ, се казва:

„Атеистичната политика в комунистическа България“… разкрива идеологията и практиката на тоталитарния режим за социално инженерство в полето на вярата. Политиката на БКП „за изкореняване на религиозните суеверия и предразсъдъци, за атеистичното възпитание и внедряване на новите социалистически граждански ритуали“ е естествено насочена към най-интимните моменти от живота на човека. Реализирането ѝ в български условия е подчинено на общи за комунистическия блок тенденции, но има и своите особености, свързани с конфесионалната картина у нас. Оттук и главна цел на настоящото издание е да представи с документи методите и резултатите на тази политика в отделните окръзи/области на страната, различаващи се помежду си както по религиозната принадлежност на своето население, така и по дейността на окръжните партийни комитети, ръководствата на обществените организации и органите на местната власт.

Приносът на писатели и поети в оклеветяването на поп Кръстю (София: „Чернат – Васил Колев“ ЕТ, 2020 г.) е още една книга, посветена на известния българския свещеник Кръстю Тотев Никифоров от гр. Ловеч, останал в историята ни несправедливо оклеветен като „предател“ на йеродякон Игнатий (Васил Левски), но и категорично реабилитиран в ново време. Новото издание е посветено на образа на свещеника, който е бил създаден в българската литература през вековете. Съставител на книгата е Васил Колев, един от най-дейните ратници, ангажирани с реабилитирането на о. Кръстю. Книгата, която е отпечатана с подкрепата на фондация „Граждани срещу насилието“ и Културно общество „Поп Кръстю“, съдържа пълна и подробна биография на свещеника от историка Светлана Колева, очерци, посветени на него от Димитър Панчовски (син на ставроф. ик. Петър Панчовски и племенник на проф. Иван Панчовски, бел. ред.), Цвета Трифонова и съставителя Васил Колев, коментари и бележки от известните писатели и общественици Марко Ганчев и Георги Мишев и Приложение, а основното и съдържание е разделено в няколко групи текстове:

„Създатели на клеветата“;
„Писатели – политици клеветят поп Кръстю“;
„Освобождението – създатели на фалшиви документи“;
„Писатели, обслужващи властта в оклеветяването на поп Кръстю до 1944 г.“;
„Комунистическата диктатура и поп Кръстю. Писатели и поети в оклеветяването на поп Кръстю до 10 ноември 1989 г.“;
„Писатели и поети в оклеветяването на поп Кръстю след падането на комунистическата диктатура“.

Книгата е изключително ценна с това, че събира на едно място всичко, което през годините е било написано у нас в полза на клеветата и мита за „предателя“ поп Кръстю, и в този смисъл е приносна за нашата историография и полезна за всеки, интересуващ се от тази тема.