Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (455 Votes)

 Svyatoj Antonij 5Продължение от Глава девета

ГЛАВА ДЕСЕТА

Какъв беше краят на живота му – и за това е достой­но както аз да си спомня, така да чуете и вие, които пожелахте. Защото тази негова кончина беше достойна за удив­ление. По обичая си той посетил монасите вън от него­вата планина и, като научил от Провидението за своята смърт, говорил на братята, като им рекъл: „Това е пос­ледното посещение, което ви правя, и се съмнявам дали ще се видим пак в този живот. Време е и аз вече да си отида, защото съм близо на сто и пет години“.

*   *   *

А те, като чули, заплакали, прегърнали и целунали ста­реца. И той, като да отивал от чужд град в своя, ве­село разговарял. Поръчал им да не падат духом в трудовете и да не се отчайват в подвижничеството, но да живеят, като да умират всеки ден.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (8 Votes)

Теодора Басараб 510x700В 28-ия ден на месец октомври честваме светата преподобна наша майка Теофана (Басараб), царица българска.

Тропар, глас 5

Всички с любов и усърдие достойно да почетем днес преподобната Теофана, избрана басарабска потомка и славна българска владетелка, която прие ангелски образ, дълго време се подвизава в пост и бдения и чудно просия чрез светия си живот.

Житие

Светата преподобна Теофана е родена в началото на XIV в. Била дъщеря на първия владетел на Влашко Иванко Басараб I Основателят (1310-1352 г.) и на съпругата му Маргита. При кръщението й дали името Теодора и получила изискано възпитание в любов към Бога и ближния. През 1322 г. се оженила за Иван Александър, деспот на Ловеч, бъдещия български цар (1331-1371 г.). Родили им се трима сина и една дъщеря: Михаил Асен, Иван Срацимир, Иван Асен и Василиса[1]. Теодора била всеотдайна майка. Отгледала децата си, като им вдъхнала любов към Бога, молитва, смирение и мъдрост. Така ги подготила за висшите длъжности, които щели да заемат по-късно. През 1331 г. Теодора последвала съпруга си в царската столица Търново, където тогава се намирали мощите на светите Филотея и Параскева, при които блажената ходила често да се моли. Тя била подложена на тежко изпитание от различни беди, двама от синовете й загинали във войни. Мъката, която е почувствала при загубата на децата си, е изобразена в миниатюра в Манасиевата хроника, в която Теодора е представена при опелото на княз Иван Асен като опечалена майка, която оплаква сина си.

4.993984962406 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (665 Votes)

394395106 237903469272004 2612880550664148497 n

За читателите на „Двери“ публикуваме доклада на комисията, определена от Св. Синод да проучи обстоятелствата около откриването на гроба на св. патриарх Евтимий в Бачковския манастир през ноември 1905 г. Докладът е публикуван в декемврийския бр. 50 на „Църковен вестник“, 1905 г.

Членове на комисията: протосингел на Св. Синод архим. Неофит (по-късно Видински митрополит), йерод. Григорий, учител в Софийска духовна семинария, проф. Васил Н. Златарски

До Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Константина, председателстващ на Св. Синод

Ваше Високопреосвещенство, съгласно предписанието ви от 10-ти този месец, с което ни натоварихте да посетим направените разкопки в Светата Бачковска обител и да оценим намереното в тях, чест имаме да ви доложим за всичко що видяхме чухме и намерихме, а също да ви изкажем нашето скромно заключение. Изложението ни е написано в реда на нашите действия.

I. След пристигането ни в манастира на 11-ти този месец първият въпрос, отправен към Негово Високопреподобие отец Паисий, игумена на Светата Бачковска обител беше:  Що му е дало повод и изобщо какво го е подбудило да почне разкопки тъкмо на онова място, където излязоха двата гроба?  Голямото усърдие, с което новоназначеният игумен отец Паисий се заловил да уреди монастиря, а също и големият интерес, който той показал при запазването и изучаването старините и забележителностите на манастира, го накарали да се обърне със запитвания към по-старите братя не знаят ли те някои предания за историята на манастира.  Между другите и монахът отец Методий, манастирският клисар, който е в манастира от седем години, разказал му какво той чувал от една 90-годишна бабичка от Станимака, която му казвала, че в фиридката над това място едно време е горяло постоянно кандило и че по това място не трябва да се ходи, защото тук бил погребан светият човек.  Този разказ бил достатъчен за отец игумена, за да възбудят в него интерес да провери неговата истина. Любопитството било толкова силно, че отец игуменът не дочакал да иска разрешение от Светия Синод и решил на свой риск да почне разкопките на посоченото място.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (121 Votes)

Screenshot 2023 07 03 175934Книгата Кръстният път на св. Лука (Войно-Ясенецки). Описания на живота, чудеса, акатист (Москва: „Духовно преображение“, 2020 г.) не е първо изследване на живота и делото на известния архиепископ-хирург, живял в Съветска Русия. С много снимки, свидетелства на съвременници и фрагменти от автобиографията му. Важно напомняне в нашето смутно време за съпротивата срещу гибелния разпад.

Книгата няма автор, което е характерно за жанра на агиографската литература. Образът на светеца е пресъздаден в иконографско писмо. Фонът на епохата присъства избирателно, сякаш маркиран, а в центъра е иконата, обобщен образ, който няма и не може да има вътрешни противоречия. В една икона, както и в един символ, те са неуместни.

В приложението са изброени многобройните публикации за Лука, появили се в годините на перестройката. Единствената, която не е спомената, е най-първата: Поповски, М. Жизнь и Житие Войно-Ясенецкого, Архиепископа и хирурга, издадена в Париж през 1979 г., преиздадена в САЩ и накрая публикувана в Русия – през 2001 г. в Москва и през 2002 г. в Санкт Петербург.

Мълчанието за него както в текста, така и в библиографията не е случайно. То издава позицията на авторите на жизнеописанието.

Марк Поповски е документалист, който не крие вътрешните противоречия на своя герой. Книгата му е първият документ от този род в руската житиеписна книжнина.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (10 Votes)

OsiosArseniosMegas01На 8 май честваме паметта на преподобни Арсений Велики.

Св. Арсений се родил в средата на 4 в. в Рим. Родителите му били християни, имали и възможност да му дадат високо образование, като същевременно го възпитали в християнските добродетели. Затова от младини Арсений се отличавал с мъдрост и безупречен морал. Бил дякон в църквата на западната имперска столица и живял в молитва и в изучаване и спазване на Божиите заповеди. Стремял се към „непознатото знание“ или знанието, което не може да бъде разбрано с човешкия ум, но се разкрива от Бога на чистите сърца. С други думи, той се потопил в изучаване на тайнството на Божието царство и станал мъдър учен и отличен учител. Затова бил нает от имп. Теодосий Велики за възпитател на синовете му Аркадий и Хонорий в Константинопол.

В източната столица Арсений бил приет с големи почести, получил титлата патриций и всички му се възхищавали заради неговата ученост, скромност и нравственост. Работил успешно като възпитател на бъдещите императори (след смъртта на имп. Теодосий Хонорий станал император на Западната Римска империя, а Аркадий – на Източната), но никак не харесвал шума и разкоша в дворците. Затова молел Бог да му помогне да се освободи от високите си задължения и да го поведе по пътя на спасението.

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст