Глава 14. 1-2. Тревогите на Ирод Антипа. 3-12. Убийството на Йоан Кръстител. 13-21. Завръщането на учениците и насищането на петте хиляди човека с петте хляба. 22-33. Успокояването на бурята в езерото. 34-36. Завръщането в Генисаретската земя.
Мат. 14:1. В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса
В този и в следващия стихове евангелистът включва това, което би трябвало да постави след стих 12, ако бе го разказал хронологично, защото думите от стих 2 биха могли да бъдат изречени от Ирод, след като Йоан вече е бил убит. „Мълвата за Иисуса“ и забележката на Ирод служат за евангелиста като повод да припомни за обстоятелствата на убийството на Кръстителя, за които все още не било разказано в Евангелието.
Другите двама евангелисти разказват за тревогите на Ирод много по-късно, отколкото Матей. Последователността на разказа при Марк е еднаква с тази на Матей, но при Лука съвсем няма разказ за убийството на Кръстителя. Евангелист Лука се ограничава само да отбележи смъртта му, подобно на Матей, но с тази разлика, че (както и при Марк) той влага думите за възкръсването на Йоан от мъртвите не в устата на самия Ирод, но на обкръжаващите го лица, а Ирод само повтаря мненията за Кръстителя, изказани от тях. В основни линии обаче сведенията на синоптиците по този въпрос са сходни.
„В онова време“ тук, както и в много други места, обозначението на времето е неопределено. Матей и Лука отнасят събитията към времето след изпращането на апостолите (Мат.10:5), вследствие на което мълвата за Христа силно се разпространила.
„В онова време Ирод чу (дословно) мълвата (τὴν ἀκοήν) за Иисуса“. Това бил Ирод Антипа, брат на Архелай и син на Ирод I, избилият витлеемските младенци, който се родил от самарянката Малфака. Частта от царството на Ирод, определена на Антипа във второто завещание на баща му (в първото той бил назначен за цар), била Галилея и Перея, където той бил утвърден от Август в достойнството на тетрарх. Той бил женен за дъщерята на арабския цар Арета, която отхвърлил заради Иродиада.
Името Ирод първоначално било чисто лично, но след това преминало към двамата сина на Ирод, Ирод Боет и Ирод Антипа, а след това към цар Агрипа I и другите млади членове на Иродовия дом.
Думата „тетрарх“ на гръцки следва да се чете τεραάρχης, а не τετράρχης, тоест без елизия (пропускане) на първото а (вж. Блас, Gram., § 28, 8). Вместо тази точна титла (Лук. 3:1, 19, Лук. 9:7; Деян.13:1; Йосиф Флавий, „Иудейски древности“, XVII, 8, 1; XXIII, 2, 3) на Антипа в народната реч се дава, както и на другите управляващи Ироди, още и неточната титла „цар“ (Мат.14:9; Марк 6:14, 22). Подобна неточност се среща и при иудейския историк Йосиф Флавий („Иудейски древности“, XVIII, 4, 3; „Живот“, 1).
Мат. 14:2. и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса.
(Срв. Марк 6:14–16; Лук. 9:7–9).
При Марк (Марк 6:14 и по-нататък) цар Ирод чул за това, за което евангелистът разказва в предишните стихове, тоест за проповедта на учениците, изпратени на проповед, за прогонването на бесовете от тях и други изцеления (Марк 6:12–13), а не просто „за Иисус“, както стои (подчертано) в руския превод. Лука (Лук. 9:7) говори за това още по-ясно: „Ирод четвъртовластник чу за всичко, което се случило“ (в синодалния руски превод: „за всичко, що вършеше Иисус“ – ὑπ´ αὐτοῦ е неоригинално) с посочване на същите обстоятелства като при Марк. Впрочем, Марк прибавя: „понеже името Му стана известно“ (в синодалния руски превод този текст е поставен в скоби). Това, за което другите синоптици разказват по-подробно, Матей излага съкратено в изреченията на 1 и 2 стих. При него Ирод говори на на своите „отроци“ (тоест на робите, „служещите при него“, както е в руския превод).
Мат. 14:3. Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа,
(Срв. Марк 6:17; Лук. 3:19–20).
Този стих е връщане към това, за което разказва по-рано евангелист Лука (Лук. 3:19–20). Моментът е подходящ, защото Йоан се е намирал в тъмница вече сравнително дълго време и евангелистът иска сега да разкаже за смъртта на Кръстителя и да добави към разказа си обясненията, взети от по-ранната история на Кръстителя.
Най-краткият разказ за това е при Матей. А обяснението, също толкова кратко, че бракът на Ирод е бил прелюбодеен, се дава в следващия стих. Марк (Марк 6:17) добавя: „понеже се бе оженил за нея“; а Лука (Лук. 3:19) – че Кръстителят изобличавал Ирод не само заради това, че се оженил за Иродиада, но „и зарад всичко, що бе лошо направил Ирод“. Йосиф Флавий посочва («Иудейски древности», XVIII, 5, 2) страха на Ирод от политически смутове като причина за затварянето на Йоан. Няма нищо чудно в това, че, както съобщават Евангелията, към политическите опасения се прибавя и недоволството на Ирод и Иродиада от изобличенията на Йоан за техния незаконен брак.
Мат. 14:4. понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш.
(Срв. Марк. 6:18).
Свети Йоан Златоуст пита: „А какъв е бил този древен закон, нарушен от Ирод и силно подкрепян от Йоан?“ И отговаря: „този, според който жената на умрелия бездетен е трябвало да се омъжи за неговия брат“ (Втор.25:5). Тъй като „Ирод встъпил в брак с жената на брат си, която имала дъщеря, то Йоан го изобличава за това“.
Теофилакт Охридски, бидейки съгласен с Йоан Златоуст, добавя: „Някои казват, че Ирод е отнел и жената, и тетрархията, когато Филип бил още жив. Но така или иначе, стореното било противозаконно“. Незаконността, разбира се, се състояла именно в това, че Антипа взел жената на своя, все още жив тогава брат, както може да се заключи от свидетелствата на евангелистите.
„Голотата на братовата си жена не откривай, тя е братова ти голота. Ако някой вземе братова си жена: това е гнусно; той е открил голотата на брата си, те да бъдат бездетни“ (Лев.18:16, 20:21). Тук трябва да се прибави, че първата жена на Антипа била жива и избягала при баща си, като чула за неговото намерение да се ожени за Иродиада. Това е достатъчно, за да покаже действителната незаконност на извършения брак, няма и нужда да се добавя, че Антипа и Иродиада се намирали в родствени отношения по между си или в забранени степени на родството, защото Иродиада била племенница на Антипа, дъщеря на неговия полубрат Аристовул. Кръстителят признавал старите еврейски правила и въз основа на тях съвсем правилно казал: „Не бива да я (вз)имаш“.
Мат. 14:5. И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.
(Срв. Марк 6:19–20).
Евтимий Зигабен тълкува това място въз основа на Марк и казва, че първоначално против Йоан се гневяла Иродиада и искала да го убие. Но Ирод не се съгласил, знаейки, че Йоан е праведен и свят. Затова Антипа вършил много неща, като се вслушвал в него и с удоволствие го слушал.
Мат. 14:6. А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода;
(Срв. Марк 6:21–22).
Както този стих, така и целият изложен разказ в стихове 6-12, е силно съкратен в сравнение с Марк 6:21–29.
„Дъщерята Иродиадина, която играла пред Ирод“, в Евангелията не се нарича Саломия. Сведенията, че Иродиада имала дъщеря Саломия, която се омъжила за тетрарха Филип, се заимстват от Йосиф Флавий.
Изразът „пред събраните“ на руски е малко неточен. В оригинала е ἐν τῷ μέσῳ, „по средата“. Ако ние имахме само разказа на Матей, то тази дума сама по себе си би била малко разбираема, защото Матей не говори нищо за голямо общество; за нея би било възможно само да се гадае, ако не е разказът на Лука.
Мат. 14:7. затова той с клетва й обеща да даде, каквото и да поиска.
(Срв. Марк 6:23).
Предполага се, че цар Ирод и преди в тържествени дни е подарявал нещо на Саломия, и ако е така, то това още повече би могло да я насърчи да му угоди. Но такова предположение, разбира се, трябва да си остане само предположение. Клетвата на опиянения цар, макар той и да могъл да не сдържи думата си, ако девицата поискала нещо невъзможно, психологически е напълно разбираема.
Мат. 14:8. А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя.
Теофилакт пита: "За какво е прибавено „тук“? И отговаря: „От страх да не би Ирод да се опомни и да се разкае впоследствие. Затова кара Ирод да избърза, казвайки: „дай ми тук“.
Думите „подучена от майка си“ (προβιβασθεῖσα, ср. Деян.19:33) са непреведими буквално от гръцки език. Най-добре се предават с „принудена“ или „научена“, извеждайки тази дума от βαίνω.
Мат. 14:9. И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да й я дадат.
(Ср. Марк 6:26).
Според Теофилакт Охридски, той се натъжил заради добродетелите, защото и врагът се удивлява на добродетелите. Обаче, по силата на своята клетва той дал своя нечовешки дар. При Йероним думите „натъжи се царят“ се отнасят към 8 стих. Йероним казва, че Ирод лъжливо показал скръб на лицето си, докато в душата си се радвал. Но в Евангелията въобще молбата на момичето се представя като съвършено неочаквана както за царя, така и за неговите гости.
Добавката „заради сътрапезниците си“ сочи, че Ирод искал и тях да направи участници в своето злодеяние. Царят се страхувал от гостите, а и гостите се страхували от него. Те трябвало да попитат за Йоан, но не попитали и затова станали участници в убийството. Наричайки в 1 стих Ирод тетрарх, Матей сега го нарича цар. Думата „клетва“ в гръцкия текст е в множествено число; изглежда, че Ирод е повторил няколко пъти своята клетва.
Мат. 14:10. И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата.
(Срв. Марк 6:27–28).
Целият разказ става съвсем ясен, ако се приеме, според свидетелството на Йосиф Флавий за затварянето на Кръстителя в Махерон, че и самото пиршество е станало пак там, а не в Тивериада (резиденцията на Ирод) и не в Ливия (Бетерамта) – град, построен и укрепен от Антипа, намиращ се на източната страна на Йордан и недалеч от Йерихон. Махерон бил първоначално укрепен от Александър Янай и след това от Ирод I, който построил там царски дворец. Той се намирал на източната страна на Мъртво море, на южната граница на Перея. Това била най-силната иудейска крепост след Йерусалим. Сега градът е в развалини. А мястото, където се намирал той, е известно сред местните араби под името М’каур.
Мат. 14:11. И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си.
(Срв. Марк 6:28).
Случаят не е лишен от примери в онези варварски времена. Според разказа на Йероним, Фламиний, римски вожд, по молба на любовницата си, която казала, че никога не е виждала обезглавен човек, заповядал да посекат един законопрестъпник по време на пиршеството. Други подобни примери има при Гейка, Животът и учението на Христос II, 235–237.
Точното време на убийството на Кръстителя е доста трудно да се определи. Шюрер (Geschichte), като разглежда внимателно мненията на Кейм и Визелер (I, 443 и по-нататък) стига до следния окончателен извод: „В края на краищата, ние трябва, придържайки се към свидетелствата на Новия Завет, да отнесем смъртта на Христа към Пасхата на 30-тата година (според нашето изчисление), смъртта на Кръстителя – към 29-тата, а бракът на Антипа с Иродиада – към малко по-ранно време, може би, към 29-тата година или няколко години по-рано“.
Мат. 14:12. А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса.
(Срв. Марк 6:29).
Евангелист Марк не споменава, че учениците на Йоан са съобщили на Спасителя за смъртта на Кръстителя.
Мат. 14:13. Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете.
(Срв. Марк 6:30–33; Лук. 9:10–11; Йоан 6:1–2).
Следващият разказ за насищането на петте хиляди с петте хляба го има при всичките четирима евангелиста. Тук евангелист Йоан за първи път ясно се сближава със синоптиците. При Марк Спасителят казва на учениците, те да отидат сами на безлюдно място и малко да си отдъхнат. Защото имало много хора, които идвали и си отивали, така че те нямали време дори да ядат.
Матей не говори за учениците, но само за Иисус Христос. Причината за заминаването Му става ясна от Евангелието на Марк. Затова изглежда неправилно тълкуванието, че Той се отдалечил на източния бряг или от страх да не умре от ръцете на Ирод Антипа, или дори, за да пощади Своите врагове и да им попречи да добавят към едното престъпление друго.
Според Лука, събитията са в същата връзка, както и при другите синоптици, но хпи тежо Спасителят се отдалечил на другия бряг, след като дванадесетте, завръщайки се от проповед, разказали на Христос какво са видели.
При Йоан не се посочва причина за отдалечаването на Господа.
От всичко това ние можем само да заключим, че имало не една причина за отдалечаването, но няколко и нищо не пречи да ги обединим. Специалната причина, посочена от Матей, е слухът за смъртта на Йоан.
Ἐκει ῀θεν означава „оттам“, но мястото, откъдето тръгнал Спасителят, не се посочва точно. Може би, отплаването през езерото е станало от това място, където Спасителят получил известие за смъртта на Йоан; може би от Назарет (Мат. 13:54), ако се приеме, че казаното в Мат. 13:54–58 е в най-близка връзка с дадения стих. Вместо ἔρημον τόπον (пустинно място) при Лука 9:10 е град Витсаида. След съпоставянето на израза на Лука „в един град, наречен Витсаида“ („в уединено място насаме до един град, наречен Витсаида“, този прочит при Лука, както е в руския превод, не се признава за най-добрия) със сведенията на Матей и Марк, ние можем да заключим, че мястото на отдалечаването на Иисус е било „уединено, пустинно място“ около Витсаида, която, както ясно се вижда от контекста, се намирала на другия бряг на езерото.
Витсаида бил разположена на северната страна на Галилейското езеро, малко по-високо от вливането на Йордан. Селището било построено отново от тетрарха Филип, който в чест на дъщеря си Августа Юлия, нарекъл града Юлия. Той се намирал на източния бряг на Йордан. Впоследствие Витсаида била подарена на Агрипа II от Нерон. И сега на източния ъгъл на равнината Butaiha пътешествениците намират безлюдно място, което отговаря на всички описания на евангелския разказ. Както тогава, така и в настояще време то било пусто, защото земята тук е неудобна за обработване.
Мат. 14:14. И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.
Думата „като излезе“ (ἐξελθών) едни, съгласно Марк, тълкуват като „от лодката“; а други – „от пустото място“. Трети считат и едното, и другото тълкувание за неправилни, защото и двете с нищо не могат да се докажат и всичко това води до мисълта, че в синоптичното предание тук има пропуск.
Но това, което не е ясно при синоптиците, при Йоан е ясно. Той казва, че преди чудното насищане на народа Иисус Христос възлязъл на планината и там седнал със Своите ученици. ῟Εσπαλαγχνίσθη се отнася не към болните, а към „народа“, както и следващото αὐτῶν. Може би, съжалението на Христос е предизвикано от вида на народа, сред който имало много болни. Но при Марк е малко по-различно: състраданието на Христос е предизвикано от вида на народа, който приличал на овце, които нямат пастир.
Мат. 14:15. А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.
(Ср. Марк 6:35; Лук. 9:12; Йоан 6:5–7).
Според разказа на Йоан, Спасителят, виждайки народа, попитал Филип откъде да купят хлябове, за да се нахрани народът. Матей разказва, че учениците отначало казали на Христос да пусне народа, за да си купи храна в най-близките места.
Може да се предположи, съгласявайки се с Августин, че едва след тези думи Господ казал това, за което споменава Йоан; а Матей и другите евангелисти пропускат. Затова казва Августин, изобщо не е нужно да някой да се вълнува за тези въпроси, защото тук един евангелист съобщава за нещо, което се пропуска от другите.
Някои предполагат, че учениците очевидно са се запасили по-рано с храна. Но на подобно предположение противоречи Мат. 14:17 и паралелните места. Първата еврейска вечер (ὀψία) настъпва около третия час вечерта; ὀψία в 23 стих насочва вече към по- късно време, когато нощта вече е настъпила. Ἡ ὥρα παρῆλθεν ἤδη означава „часът“, - сегашно време, - вече е минал“.
Смисълът е следният: настъпило крайното време, когато е било необходимо да се помисли за храна за народа. Другите синоптици изказват същата мисъл с различни изрази: ὥρας πολλῆς γενομένη (Марк), и: ἡ δὲ ἡμέρα ἤρξατο κλίνειν (Лука).
Апостолите тук са наречени μαθηταί – ученици. Разказът на синоптиците се потвърждава от разказа на четвъртия евангелист, въпреки, че е малко по-различен на места в сравнение с другите евангелисти (например, Йоан 6:8–9).
Мат. 14:16. Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.
(Срв. Марк 6:37; Лук. 9:13). Този стих е малко по-пълен при Матей, отколкото при другите евангелисти. При последните ги няма думите „няма нужда да отиват“.
„Дайте им вие да ядат“ – тези думи са еднакви (в гръцкия текст) при всичките трима евангелисти, само при Лука, може би е по-правилно вместо ὑμεῖς φαγεῖν, както при Матей и Марк, да се използва φαγεῖν ὑμεῖς. При Йоан тези думи са пропуснати. Според Евтимий Зигабен, „нямат нужда“ е казано вместо „не трябва“.
Мат. 14:17. А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
(Срв. Марк 6:37–38; Лук. 9:13; Йоан 6:8–9).
Трябва да отбележим, че Матей, Марк и Лука говорят за пет хляба и две риби, но не съобщават, че хлябовете са ечемични. Само Йоан говори за ечемични хлябове. Също само при него четем за момчето, което имало пет хляба и две риби.. Подобно чудо има в 4 Цар .4:42 – 44, само че там са двадесет ечемични хляба и сто души. Виж също така и Чис. 11:21–22.
Мат. 14:18. Той рече: донесете Ми ги тука.
Мат. 14:19. И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците - на народа.
(Срв. Марк 6:39–41; Лук. 9:14–16; Йоан 6:10–11).
Разказът на Матей е по-кратък от разказите на всички други евангелисти. Най-живописен и най-подробен е разказът на Марк. Лука добавя, че Христос заповядал народът да насяда „на редици по петдесет“. При Матей и Лука не се казва за раздаването на рибите, макар и да се съобщава за това, че Христос е взел риби; а при Марк и Йоан – за раздаването и на рибите.
Свети Йоан Златоуст казва: „Когато (Иисус Христос) простил греховете, отворил рая и въвел в него разбойника, когато всевластно отменил стария закон, възкресил мнозина мъртви, укротил морето, разкрил сърдечните тайни, отварял очите, - каквито дела са присъщи единствено на Бога, но не на някой друг,- нито при едно от тези действия не Го виждаме да се моли. Но когато възнамерявал да умножи хлябовете, което е много по-маловажно от всички изброени преди действия, тогава поглежда към небето, като за потвърждение за Своето пратеничество от Отца… а също и за да ни научи да не пристъпваме към трапезата, преди да въздадем благодарение на Подаващия ни храна“.
Шюрер казва: „Евреите имали прекрасен обичай – нищо да не ядат и да пият без молитва (според заповедта във Втор.8:10)“. Иларий не знае къде се умножили хлябовете – на същото място ли, където се намирала трапезата, или в ръцете на приемащите, или в устата на вкусващите.
Други тълкуватели се опитвали да опишат явлението по-конкретно и казвали, че умножаването станало в ръцете на учениците, защото за Иисус Христос би останало твърде малко време, ако Той Сам би започнал да раздава на всеки от петте хиляди души къшей хляб и част от рибата. Но учениците, които раздали хляба, според изчислението на Де Вете, би трябвало да го раздават с двете ръце около 216 пъти. И ако всеки от тях протягал ръка, за да получи хляб и риба, то те би трябвало 432 пъти да протегнат ръце.
Подобен вид изчисления, освен че са излишни, може да покажат, че някои съпътстващи чудото обстоятелства не излизат извън пределите на възможното или дори на обикновеното. Еврейските хлябове обикновено са били широки и тънки, приличали са на питки; вероятно, затова ние нито веднъж не чуваме в Новия Завет за рязане на хляба, а само за неговото преломяване.
Цан отбелязва, че обстойното описание на раздаването на хляба от учениците и, според свидетелствата на евангелистите, равния на броя на апостолите брой на кошовете, където били събрани неизядените и останали къшеи хляб, засилват впечатлението, че участието на апостолите в цялото това действие отначало докрай има за разказа важно значение. Апостолите е трябвало преди всичко да научат, че трябва да изпълнят поръчението да наситят народа, дори тогава, когато липсват естествени средства за това.
Мат. 14:20. И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;
(срв. Марк 6:42-43; Лук. 9:17; Йоан 6:12-13).
Първото изречение на стиха на Матей е буквално подобно на това в Марк 6:42. В Лук. 9:17 думата "всички" е преместена: "и ядоха, и всички се наситиха". Йоан добавя: "И когато се наситиха, рече на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нещо". Тази последна заповед, която косвено свидетелства за реалността на чудото, защото би изглеждала странна при измислица, не се среща при другите евангелисти. Но всички те са единодушни в твърдението, че са събрани 12 коша с къшеи (Марк, освен за къшеи хляб, говори и за остатъци от риба). "Но чудото не се ограничило с това (т.е. с умножаването на хлябовете). Господ сторил така, че да има излишък, и излишъкът не бил в цели хлябове, а в късове, за да покаже, че това са именно остатъците от онези хлябове и за да могат онези, които не са присъствали на извършването на чудото, да знаят, че то се е случило" (св. Йоан Златоуст).
На въпроса откъде са дошли тези "кошове" (κόφινοι) се отговаря, че те са били обичайно притежание на евреите. Дори Ювенал говори за тях (Saturae, III, 14 и VI, 542: judaeis, quorum cophinus foenumque supellet). Евреите често ги използвали, когато пътували. В настоящия случай обаче кошовете изглежда са били малко на брой в сравнение с броя на събралите се. Това, което е било в тях, вероятно е било изразходвано по време на пътуването и те са били празни. Тъй като броят им е 12, може да се предположи, че са принадлежали на самите апостоли.
Мат. 14:21. а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
(срв. Марк.6:44; Лук.9:14; Йоан.6:10).
Лука и Йоан казват това сведение по-рано. При Марк има просто "до пет хиляди мъже", а Матей - "около пет хиляди души" (мъже, ἄνδρες), "освен жените и децата". Ориген смята тази реч на Матей за "двусмислена" (ἀμφίβολον), защото не се знае дали по време на храненето е имало само пет хиляди мъже и никакви жени и деца, или че е имало пет хиляди мъже, без да се броят жените и децата. Някои, според Ориген, тълкуват това място по следния начин, че при умножаването на петте хляба и двете риби не е имало нито жени, нито деца. Но ако изобщо не е имало жени и деца, защо е трябвало евангелистът да добавя тази добавка? Той би могъл да се изрази по същия начин като другите евангелисти, които не споменават нито жени, нито деца. Не можем да се съгласим с мнението, че при Матей има преувеличение, защото самото чудо няма да изглежда по-голямо, ако сред събралите се мъже е и имало жени и деца. Фактът, че последните са присъствали, Цан смята за "самопонятен", защото сред такъв голям брой мъже, които са се събрали главно, за да бъдат излекувани, е можело да има жени и деца. Само мъжете са били преброени. Жените и децата вероятно са били малко на брой и са били пропуснати при преброяването.
Мат. 14:22. И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.
(Срв. Марк 6:45; Йоан 6:14-15).
Лука пропуска целия по-нататъшен разказ; Марк добавя, че Спасителят накарал учениците да отидат на другата страна "към Витсаида", т.е., както трябва да предположим, към западна Витсаида в Капернаум. Това се потвърждава и от Йоан 6:17, където изрично се споменава Капернаум. Ако разполагахме само с разказа на Матей и Марк, причините, поради които Спасителят подтиква учениците Си да отидат от другата страна на езерото, щяха да бъдат доста неясни. И двамата евангелисти се ограничават до обективно-историческо изложение на фактите, а изразите им, с изключение на някои конкретни думи, са буквално сходни. Причините за преминаването на учениците през езерото обяснява в своето Евангелие само Йоан. А от двата стиха в Йоан 6:14-15 само последната част на Йоан 6:15 донякъде съвпада с Мат. 14:23 и Марк. 6:46.
Мат. 14:23. И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък.
(срв. Марк 6:46; Йоан 6:15-17).
Евангелист Йоан казва ясно защо Спасителят се оттегля на планината. Хората, които били видели чудото, искали да дойдат и неочаквано да вземат Христос и да Го направят цар, очевидно земен цар. Затова Христос се оттеглил на планината. По това време вече била дълбока нощ.
Мат. 14:24. А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен.
Мат. 14:25. И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето.
(Срв. Марк 6:48; Йоан 6:19, с доста съществени разлики).
Марк добавя: "искаше да ги отмине". Юдеите и гърците сменяли нощните си постове и стражи три пъти през нощта. Римляните имали четирима пазачи и този обичай се разпространил в Палестина от времето на Помпей. За четирима стражи се споменава в Марк 13:35; Деяния 12:4, и тук в Матей и Марк също е изрично посочено. Четирима войници, от които обикновено се състояла охраната, се наричали кватерниони, а четири кватерниона се сменяли през нощта (срв. Йоан 19:23). Тъй като насищането на народа е било по времето на Пасхата ( Йоан 6:4), т.е. през последната половина на март или началото на април, или по времето на пролетното равноденствие, когато нощта е равна на деня, четвъртата нощна стража е била около 3 часа сутринта. Бурята обаче продължила три нощни стражи до четвъртата. В продължение на девет часа учениците преплавали трудно 25 или 30 стадия (185 метра).
Мат. 14:26. А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха.
(срв. Марк 6:49-50; Йоан.6:19).
Обективността на явлението личи от израза на Марк "всички (го видяха)", т.е. тези, които са били в лодката, а при Матей - от множественото число, в което са поставени глаголите и причастията (ἰδόντες, λέγοντες, ἐταράχθησαν, ἔκραξαν). Явлението би могло да се разглежда като халюцинация, ако ставаше дума само за един човек. Но няколко души не преживяват една и съща халюцинация, нито пък сънища.
Мат. 14:27. Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!
(Срв. Марк 6:50; Йоан.6:20-21).
Спасителят разкрива грешката на учениците, която предизвиква у тях страх, като категорично заявява, че това е Той. Това означава, че явилото се пред учениците не е било призрак, а реалност.
Мат. 14:28. Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.
Разказът за ходенето на Петър по вода не се среща при другите евангелисти и е характерен само за Матей. Буквално: "заповядай ми да дойда при Тебе по водата". Благодарение на вярата си, казва Иларий, Петър изпреварва останалите. Той е първият, който отговаря на Христос: "Ти си ... Син на Живия Бог" (Мат. 16:16); първият, който противоречи на Христос, смятайки страданията Му за зло (Мат. 16:22); първият, който тържествено обещава да умре с Христос и да не се отрича (Мат. 26:33); първият, който не позволява да Му се измият нозете (Йоан 13:8); първият, който вади меч срещу онези, които са хванали Господа (Йоан 18:10). Почти същото казва и Йероним, само че с малко повече подробности. Думите "ако си Ти" са тълкувани от някои в смисъл, че изразяват по-скоро съмнението на Петър, отколкото вярата му. Но всъщност те могат да означават единствено внезапната промяна в душата на Петър от състояние на несигурност и страх към състояние на пълна вяра, че пред него наистина е Личността на Спасителя, ходещ по водата.
Мат. 14:29. А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса;
Мат. 14:30. но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!
Изразът "като видя силния вятър" е много характерен. Петър, разбира се, не е видял вятър, а е видял само силна буря или вълнуващи се води. Тук вятърът е посочен като причина за вълнението, а думата е използвана, за да обозначи най-общо всички обстоятелства на бурята.
Мат. 14:31. Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?
Вместо "подкрепи го" (в руския превод, бел. пр.) е по-добре да се каже "хвана го" (ἐπελάβετο). Глаголът διστάζω изразява съмнение, колебание, двоемислие, мнение, позиция. Вярата на Петър го накарала и му позволила да върви по водата, страхът му го принудил да се потопи във водата (καταποντίζεσθαι). Свети Йоан Златоуст казва, че "тази случка е по-удивителна от първата, затова се е случила по-късно. Когато Христос показал, че е Господар на морето, Той извършва пред учениците Си друго и най-чудно знамение. Преди това Той забранявал само ветровете, а сега Сам ходил по водата и позволил и на друг да прави същото". По отношение на страха на Петър свети Йоан Златоуст казва: "Така безполезно е да бъде близо до Христос този, който не е близо до Него чрез вяра".
Мат. 14:32. И щом влязоха в кораба, вятърът утихна.
(Срв. с Марк. 6:51, където се казва само за Спасителя, че е влязъл в лодката).
При Матей е употребено множествено число ("влязоха"). Марк говори само за Спасителя, защото преди това е съобщил само за Неговото ходене по морето. Йоан (Йоан 6:21) казва: "искаха да Го вземат в лодката". От това се прави изводът, че ако учениците са искали, Сам Христос не е искал това, но е вървял много с Петър, за да затвърди вярата му, но когато са наближили брега, са влезли в лодката.
Мат. 14:33. А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син!
(Срв. Марк 6:51-52).
През цялото време, докато Христос и Петър ходили по водата, бурята продължавала. Тя утихнала едва когато те влезли в лодката близо до брега. При Марк е вмъкнато: "извънредно се слисаха и чудеха в себе си." (Марк 6:51). И още: "защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, понеже сърцето им беше вкаменено" (Марк. 6:52). Връзката между тези изречения не е очевидна. Според Ориген думите "наистина Ти си Син Божи" са изречени от учениците в лодката (срв. Мат.14:22; Марк.6:45).
Мат. 14:34. И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.
(срв. Марк 6:53; Йоан 6:21).
Евангелистите не уточняват точното място на слизането, като казват, че са излезли на сушата в земята на Генисарет, но не и във Витсаида (Марк) или Капернаум (Йоан), където учениците първоначално са искали да отидат. По всяка вероятност мястото на слизане е било малко по на юг от Витсаида (на запад) и Капернаум. Думата "Генисарет" или "Генисар" се отнася не само за Галилейското езеро, което е наричано още "Галилейско море" или "Тивериадско море", но и за западния бряг на езерото, който някога е бил едно от най-плодородните места в Палестина, но сега е напълно див.
Древните еврейски имена Киннерет (Числ. 34:11), Киннерот (Числ. 11:2, 19:35; 3 Цар. 15:20) са служили за обозначение на езерото (от еврейското "киннор" - арфа, на каквато езерото прилича на външен вид), както и на града от Нефталимовото коляно (Числ. 19:35) и областта около него.
Мат. 14:35. Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни.
Мат. 14:36. И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.
(Следва)
Източник: Толковая Библия, или Комментарии на все книги Св. Писания Ветхого и Нового Завета : в 7 т. / под ред. А. П. Лопухина. - Четвърто издание, Москва: Дар, 2009.
Превод: Златина Иванова
Виктор Дора
