Мобилно меню

4.875 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (8 Votes)

42846.pАз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покров, земята - постеля и тревите храна. Но благият Бог, заради обич към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек и телесна голота, съвсем не ме изостави, но като милосърден и чедолюбив баща обилно задоволи всичките ми нужди. И що да въздам на Господа за всичко, що ми даде? Много са Неговите благодеяния към мене, понеже от Своята света висота погледна милосърдно на моето смирение и ми оказа помощ да претърпя всичко - не аз, а Христовата сила, която е в мене - защото от Него е всяко добро дарование и всеки съвършен дар отгоре идва.

И като ви виждам днес събрани в Господа тук, гдето, както казах, досега човек не е обитавал, но само диви зверове, а освен това, като предвиждам, че наскоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, поради това намислих да ви оставя преди моето отхождение от тукашния ми живот настоящето мое отческо завещание, както и бащите по плът оставят на своите чеда земно наследие от сребро и злато и друго имущество, та като поменувате вашия отец по Светия Дух, да не забравяте и неговото завещание.

Зная аз, възлюбени в Господа чедца, зная добре, че вие като новоначални, още не сте утвърдени в иноческия живот. Но не бойте се, защото Божията сила в немощ се показва съвършена. Тъкмо поради това и намислих да ви напиша това мое грубо и неуко завещание, та, като го имате винаги в паметта си, да се укрепвате телесно и душевно в Господа и да напредвате чрез добродетелите в страх Божий. Защото вярвам в моя Бог, Комуто служа от моята младост и усърдно му се покорих, че след моето заминаване тази пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от множество пустинни жители и за нея ще се изпълни писаното: чедата на запустялата са много повече, отколкото на тази която има мъж.

Цялата статия: Завет на св. Иван Рилски

3.06329113924 1 1 1 1 1 Rating 3.06 (79 Votes)

prichastjavane Stavronikita large „Когато свещеникът ти преподава божествените Дарове,

представи си, че не свещеникът прави това, но Христос протяга към теб Своята ръка”

Св. Йоан Златоуст

След св. Петдесетница се появява нова реалност: Църквата Христова, мистичното Тяло Христово. От този момент сътвореният и ограничен свят носи в себе си нова реалност, притежаваща несътворена и неограничена пълнота с творчески и обновителни кълнове. В едното Тяло Христово – в благодатния организъм на Църквата – в освещаващата и преобразяваща сила на богоустановените св. тайнства се открива  път към цялостно  психофизично приобщаване на човека с Бога (Владимир Лоски). Така вечният Живот навлиза в тленността на нашия свят. В потока на относителното висшата реалност обновява безусловните ценности и начала на човешкото битие. Хвърлен е мост, който съединява Бога с човека, висшето с нисшето. Божествената благодат става достояние  на  човешката природа, за да може и тя да се устреми към всичко свято.  Един от отците на Църквата през първите векове на християнството, св. Климент Римски, възкликва: ,,Възлюбени, колко чудни са Божиите дарове: живот в безсмъртие, сияние в правда, истина в свобода!"

Цялата статия: Църквата като средство за безпределен духовен възход

4.91549295775 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (71 Votes)

meteora rousanouЧедо мое, усилвай се в благодатта, която ти е дадена от Христа Иисуса, и каквото си чул от мене при много свидетели, предай го на верни човеци, които ще са способни и други да научат. И тъй, принасяй страданията като добър воин Иисус Христов (2 Тим. 2:1-3)

Прочитайки тези думи бих искал да отговоря на един въпрос: коя е причината за спасението на човека - Самият Христос и Неговата милост или човекът и неговата борба за спасение?

Човекът не се спасява само със своята борба, нито само с Божията благодат, без сам да се подвизава. Има синергия между човека и Бога. Ще ми кажеш, но какви сили има човекът?  Със сигурност нищожни. Понякога дори никакви, що се касае до духовната борба, защото нашите страсти  са толкова много и техният плен толкова голям, че е съмнително дали имаме изобщо някакви сили за противодействие. Но  това, което имаме, е нашето съизволение. Искаме да се спасим, искаме нашето спасение. Какво означава това? Искам да съм съединен с Христос, да Го обичам, да не съм разделен от Него. Това е моето желание и то е дело на благодатта, но зависи и от нашата свобода и съизволение. Ако кажем, че човек се спасява само чрез своите сили и трябва единствено да върши добри дела, тогава сякаш твърдим, че спасението на човека е човешко, антропоцентрично събитие, че зависи само от нашите сили и че в крайна сметка ставаме просто добри хора. Ние обаче не идваме на този свят и не живеем в Църквата, за да станем добри хора, такива можем да станем навсякъде - най-малкото, съблюдавайки естествените дадености на нашата природа.

Цялата статия: Искам или не, спаси ме!

2.71428571429 1 1 1 1 1 Rating 2.71 (105 Votes)

                  1262507 502594199833740 1760716300 o Наистина, Ти си Бог съкровен…“
(Ис. 45:15)

Богословието е молитва, размисъл, дълбинно прозрение. Христос желае да разговаряме с Бога, тъй както и Самият Той, Синът Божи и Човешки, е беседвал с Небесния Отец през земния Си живот. И ако богооткровените истини на Църквата са неизменни и винаги тъждествени на себе си, защото по същността си са божествени, то богословското им усвояване и разбиране се доразкрива постепенно, като се усъвършенства както в съзнанието на всеки християнин, така и в съборния разум на цялата Църква. Класическата формулировка на тази постановка е на св. Викентий Лерински: „Може би някой ще твърди, че в Христовата църква не трябва да има никакво преуспяване в религията? Разбира се, че трябва да има и то твърде голямо! Обаче така, че напредъкът да бъде действително преуспяване във вярата, а не промяна. Нека възрастват и във висша степен да преуспяват с годините и вековете разбирането, познанието и мъдростта у всеки поотделно и сред всички - както в човека, така и в цялата Църква, но само в истинската им същност: в едно и също учение, в един и същ смисъл, в едно и също понятие. Нека християнската религия да укрепва с годините, с времето да се разширява, с вековете да се възвисява, обаче тя трябва да остава неповредена и ненакърнена". Като следва светоотеческата традиция, и св. Евтимий, патриарх Търновски също пише: "Ние нито отнемаме, нито прибавяме нещо към свещените правила, но се грижим да ги пазим така, както ни ги е предала Църквата".

Цялата статия: Духовният порив на богословието

4.45 1 1 1 1 1 Rating 4.45 (20 Votes)

Монографии и студии

Антропологични аспекти на съвременния богословски диалог; под заглавие: Човекът като Божие създание и неговото място в творението. Годишник на Духовната академия. Т. XXVII. 1969–70  /дисертация/.

Пътища на богопознание според св. Василий Велики. Годишник на Духовната академия. Т.XXVI.  1976-1977 /монография/.

Die anthropologischen Ansichten des hl Basilius des Grossen. – In: Basilius, Heiliger der einen Kirche. Basilius, Heiliger der einen Kirche. (Regensburger Ökumenisches Symposion 1979). München–Zürich. 1981.

Религиозно-философските  възгледи на св. патриарх Евтимий Търновски. Годишник на Духовната академия. Т. 28. 1978-1979 /хабилитация/.

Св. патриарх Евтимий в защита на православната вяра. ГДА. Т. 29. 1979-1980 /студия/.

Цялата статия: Библиография на проф. д-р Антоний Хубанчев

 

И рече старецът...
"Имайте непресторена любов помежду си, пазете преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов"
Св. Павел oт Обнора
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.