Деяния на апостолите, 8 глава. 1 – 4. Гонението на Църквата след убийството на Стефан. 6 – 8. Проповедта на Филип в Самария. 9 – 13. Симон Маг. 14 – 25. Петър и Йоан в Самария. Грехът на Симон Маг. 26 – 40. Филип кръщава евнуха на етиопската царица.

Деян. 8:1.   А Савел одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски.

„Савел одобряваше убийството му“ (на Стефан). За това признава самият апостол Павел вспоследствие (Деян. 22:20).

„В ония дни“ (ἐν ἐκείνῃ τῇ ἡμέρᾳ). В славянския превод: „в той день“. Очевидно нещата са протекли по следния начин: фанатизираната тълпа от убийци, разярена от кръвта на първомъченика, се върнала в града и извършила истински погром над християните. Според църковното предание жертва на този погром станали до 2000 християни, сред които бил и друг дякон - Никанор.

„всички, освен апостолите се разпръснаха“ - може би припомняйки си думите на Господ (Мат. 10:23). Апостолите останали, според тълкуването на блажени Теофилакт, защото „най-добрите бойци трябва са там, където нападението е най-силно, за да бъдат пример за смелост и мъжество за другите...“.

Деян. 8:2.   А Стефана погребаха благоговейни човеци и го много оплакаха.

Деяния на апостолите, 7 глава. 1 – 56. Речта на архидякон Стефан. 54 – 60 Мъченическата му смърт

Деян. 7:1.  Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е?

„това тъй ли е?“ , т.е. дали наистина си казал това, в което те обвиняват (Деян. 6:11, 13, 14).

Деян. 7:2.  А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан,

 „А той отговори“  –  вместо да отговори директно на въпроса на първосвещеника, Стефан произнася дълга реч, с която в крайна сметка отхвърля обвинението и го отправя към самите обвинители, чието противодействие на Бога е довело Стефан на съд пред Синедриона.

Съдържанието на речта е изложено в стиховете от Деяния 7 – 53, заради които или от гледна точка на които е направен целият предходен обзор на еврейската история.

Съдържанието и ходът на мислите могат да бъдат изразени по следния начин: Не като хулител срещу Бога, закона и храма стоя тук, обвиняван и преследван, жертва на вашето противопоставяне на Бога и Неговия Месия, противопоставяне, което според свидетелството на цялата история сте наследили от бащите си и сега проявявате. Не е моя вината, че ме съдят тук, а ваша  –  вие не почитате Бога, а винаги Му се противопоставяте, както в настоящия случай, когато съдите и обвинявате един истински Негов служител.

Деяния на апостолите, глава 6. 1 - 6. Първите християнски дякони. 7 – 15. Св. архидякон Стефан.

Деян. 6:1. В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между Елинистите ропот против Евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби.

„В тия дни“ – неопределено хронологично указание, даващо във всеки случай основание да се заключи, че описваните събития не са били толкова отдалечени от предхождащите.

„между Елинистите... против Евреите..“. т.е. между християните елинистите и евреите. „Елинистите“ са юдеи, живеещи в различните страни на езическия (гръко-римския) свят, говорещи на разпространения тогава гръцки език. Мнозина от тях били прозелити, т.е. езичници, приели юдейската вяра. Понякога елинистите се преселвали от езическите страни, за да живеят в Палестина и Йерусалим, и във всеки случай смятали за свой дълг да пътуват до Йерусалим за празниците, като оставали там за по-дълго или по-кратко време, а понякога оставали и по-дълго заради търговските си и други дела. Много от тях също така приели християнството, бидейки напълно подготвени за това.

Под названието „евреи“ тук се разбират християни от коренните постоянни евреи, местни жители на Палестина, които говорели еврейски език.

Деяния на апостолите, глава 5. 1–10. Анания и Сапфира; 11 – 16. По-нататъшните успехи на Църквата Христова и на апостолите; 17 – 33. Новото гонение на Синедриона: затваряне на апостолите в тъмницата, освобождаване от ангела, проповед в храма, отговор пред Синедриона; 34 – 39. Мъдрият съвет на Гамалиил; 40 – 42. Първите рани за Христовото име.

Деян. 5:1. А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот,

„като продаде имот”, на гръцки език: ἐπώλησε κτῆμα, в славянския превод: „продаде село“ – (според стих 8 – τὸ χωρίον, т.е. земя, място, поле).

Деян. 5:2. скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите.

„скри от стойността”, а само по себе си „скриването“ на истината представлявало непочтена постъпка. Но тук то е още по-престъпно, защото Анания казал, че е донесъл всичко, което получил за земята. Това било не само израз на позорна корист, но и на умишлена съзнателна лъжа и лицемерие. Измамвайки цялото християнско общество начело с апостолите, те искали да изглеждат толкова самоотвержени в полза на бедните, както и другите, а в действителност не били такива: служили на двама господари, а искали да изглеждат, че служат на един. Така вместо правдивост и искреност в святата християнска общност се появили двете неприсъщи ѝ качества -фарисейското лицемерие и Юдиното сребролюбие.

Деян. 5:3. Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата?

Деяния на апостолите, 4 глава.  1 – 4. Залавянето на Петър и Йоан и последици от речта на Петър. 5 – 12. Разпитът на апостолите пред Синедриона и техният отговор. 13 – 22. Недоумението на Синедриона и освобождаването на апостолите. 23 – 31. Молитвата на апостолите и новото чудотворно знамение. 32 – 37. Вътрешното състояние на първоначалната Църква.

Деян. 4:1.  Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите,

„Когато те говореха“, следователно речта на апостолите била „прекъсната“ от свещениците.

„изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата на храма“, οἱ ἱερεῖς καὶ ὁ στρατηγὸς τοῦ ἱεροῦ. Определителните членове на гръцкия оригинал сочат тук към определени свещеници, които през тази седмица са имали чреда в службите в храма (срв. Лука 1:8). Свещениците се намесват тук от раздразнение, че апостолите, без да са законно упълномощени според тях, поучават народа в храма.

„воеводата при храма“, всъщност началникът на стражата, която се състои от левити и се грижи за добрия ред, тишината и реда в храма, особено по време на богослужение. Той също бил свещеник.

Деян. 4:2.  които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите;

„садукеите“ взели участие в залавянето на апостолите, тъй като били ядосани от учението им за възкресението на мъртвите, което, както е известно, те не признавали.