Деяния на апостолите, 16 глава. Павел в Листра, Дервия и Троада (ст. 1–8), Видението на македонеца и пътуването към Македония (ст. 9–11), Павел във Филипи. Обръщането на Лидия (ст. 12–15), Изгонване на духа на врачуване (ст. 16–18), Затварянето в тъмница, чудото и обръщането на стражата (ст. 19–40)
Деян. 16:1. Той пристигна в Дервия и Листра. И ето, там имаше някой си ученик, на име Тимотей, син на една жена иудейка, която бе повярвала, и на баща елин;
За Дервия и Листра вж. Деян. 14:6.
„Там имаше“, т. е. в Листра, а не в Дервия, за което указва свидетелството на листрийците за Тимотей.
“някой си ученик”, тоест някой християнин. Майката на този ученик (на име Евника – 2 Тим. 1:5) е повярвала еврейка, а бащата е „елин“, т.е. езичник (ср. Деян. 11:20), който очевидно остава такъв и след обръщането на съпругата и сина му към Христос (ср. Деяния 16:3).
Смесените бракове на еврейски жени с езичници очевидно са били обичайна практика сред юдеите от диаспората и тези бракове не са били разтрогвани дори когато единият от съпрузите е приемал християнството по взаимно съгласие (вж. 1 Кор. 7:1 и нататък)
Деян. 16:2. тоя ученик имаше добро име между братята в Листра и Икония.
За Тимотей свидетелствали братята, т.е. препоръчвали го като добър християнин. „Братята“ са не само намиращите се „в Листра“, но „и в Икония“ (вж. Деян. 13:51), в съседния град, което показва значителната популярност на Тимотей и безспорните му качества.
Деян. 16:3. Него поиска Павел да вземе със себе си; и като го взе, обряза го зарад иудеите, които бяха по ония места; защото всички знаеха, че баща му беше елин.
„Него поиска Павел да вземе със себе си“ – за спътник и сътрудник в проповедническата дейност. Не само заради качествата, но и поради неговия произход, който го прави близък и на езичниците, и на евреите, Павел го намира за особено подходящ за апостолската си дейност и сред едните, и другите.
„Като го взе“ – разбира се, с негово съгласие, „обряза го заради юдеите“, очевидно сам, а не чрез някой друг, което се позволявало на всеки израилтянин. Защо апостолът се решил на такава необичайна постъпка с младеж християнин, което изглежда противно и на неговите убеждения, и на решението на апостолския събор? (Деян. 15:29).
„заради юдеите“, т. е. заради още необърнатите към Христос, и които биха могли да се смутят и отклонят от християнството поради факта, че помощникът на апостола е необрязан.
Така действието на Павел се обяснява не с догматични подбуди, а с мъдрата приспособимост на Павел: „за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои, за юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеите“ (1 Кор. 9:20-22).
Това действие не противоречи и на разпоредбите на апостолския събор, защото е напълно доброволно от страна на Павел и Тимотей.
Блаж. Теофилакт пише: „Достойна за голямо удивление е мъдростта на Павел. Той, който толкова много се обявявал против обрязването на езичниците и правил всичко, докато въпросът не бъде решен, обрязал своя ученик. .. Във всяко дело той имаше предвид ползата и не правеше нищо без цел!.. “Заради юдеите” постъпил така, защото те нямаше как да посмеят да чуят Божието слово от необрязан човек.
Деян. 16:4. И като ходеха по градовете, поръчваха на верните да пазят заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Иерусалим.
„И като ходеха по градовете“, т. е. в областите Писидия, Ликаония и Памфилия, където при предишното пътуване на Павел и Варнава били основани църкви (Деян. 13:14), „те“, т. е. Павел, Сила и Тимотей, „поръчваха“, т. е. устно, а може би и писмено чрез преписи на оригиналното писмо на апостолския събор, „да пазят заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Йерусалим“ относно незадължителността на Мойсеевия закон в християнството.
Деян. 16:5. И тъй, църквите се утвърдяваха във вярата и на брой се умножаваха всеки ден.
Посещението на апостолите и общуването с тях съдействало за утвърждаването на църквите във вярата и за увеличаване на броя на вярващите.
Деян. 16:6. Като преминаха Фригия и страната Галатийска, те не бяха допуснати от Духа Светаго да проповядват словото в Асия.
„Като преминаха Фригия и страната Галатийска“ – това са вътрешни области на Мала Азия. Именно по това време тук били основани църквите, до които по-късно апостолът писал специални послания (към галатяните, колосяните).
„Асия“ –т. нар. проконсулска Азия – цялото западно малоазийско крайбрежие на Средиземно море, с провинциите Мисия, Лидия и Кария.
„не бяха допуснати от Духа Светаго да проповядват словото в Асия“. Какви са били действията на Светия Дух, с външни прояви или вътрешни откровения, и по какви причини на апостолите е било забранено да проповядват тук, дееписателят не казва. Във всеки случай е очевидно, че апостолите са различавали тези действия на Духа от своите собствени предположения, намерения или планове.
„Мисия“ и „Витиния“ са северозападни области на Мала Азия, граничещи с Мраморно и Черно море. След напразни опити да проповядват тук, апостолите получават в крайморския мисийски град Троада ясно откровение от Светия Дух да пренесат проповедническата си дейност от Азия в Европа.
Деян. 16:7. А като дойдоха в Мисия, опитваха се да идат във Витиния; но Духът ги не пусна.
Деян. 16:8. И като отминаха Мисия, слязоха в Троада.
Деян. 16:9. През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни!
Видението на Павел се случило „през нощта“, както и видението на Петър (Деян. 10:10–17), но не е било сън, макар и случило се „през нощта“, но „видение“ в будно състояние.
„стоеше пред него един мъж, македонец“, т. е. в образа на македонец; според предположенията на някои това бил Ангелът на македонския народ (Дан. 10:13, 20, Дан. 12:1).
Павел може да разпознае, че това е македонец, или по специалното облекло, което може да е виждал на македонските търговци в родния си търговски град Тарс, или по неговите думи, с които го приканва да отиде към Македония.
„в Македония“ – голяма област, разположена на северозападния бряг на тогавашното Егейско море (архипелаг).
„Помогни ни“ – естеството на помощта не е посочено, но апостолите правилно го тълкуват като молба за проповядване на евангелието в областта Македония. Човечеството без Христос е обречено и е в безпомощно състояние; следователно проповядването на Христос на онези, които все още не Го познават, означава да им се помогне да се избавят от гибел и да влязат в Царството на Христос.
Деян. 16:10. След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието.
„Разумяхме“, т. е. решихме да тръгнем. Тук с израза „ние“ дееписателят за първи път включва себе си сред спътниците и сътрудниците на апостол Павел и в този тон продължава да разказва събитията, с известни прекъсвания, до края на книгата като пряк свидетел-очевидец и участник в тези събития.
Вероятно той се присъединил към апостол Павел именно в Троада, поради което сега разказва историята в първо лице – ние.
Деян. 16:11. И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден - в Неапол,
„Самотраки“ – остров в Егейско море, на северозапад от Троада, на около 55-60 версти от европейския бряг.
„Неапол“, крайбрежен град в залива Стримон, е първият европейски град, в който Павел и спътниците му пристигат.
Нито тук, нито в Самотраки апостолът не пристъпва към проповед, като бърза към „първия град“ на тогавашна Македония – „Филипи“, на 14 версти северозападно от Неапол.
Деян. 16:12. а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град - римска колония. В тоя град престояхме няколко дни.
Град „Филипи“ е построен от Филип, македонския цар, баща на Александър Велики, на мястото на селището Кренида, укрепено от Филип поради близостта му с Тракия и наречено на негово име.
Дееписателят нарича Филипи „първия град в тази част на Македония и римска колония“. Това наименование „първи“, не в смисъл на главен град, се обяснява с факта, че тогава Македония е била разделена на четири части или области, а тази, в която се е намирал Филипи, се е наричала първа област или първа Македония. Главният град на тази част от Македония е бил „Амфиполис“ (Деян. 17:1), а не Филипи, който е наречен „първият град“, очевидно само в топографски смисъл, като първия македонски град, в който проповедниците е трябвало да дойдат, за да изпълнят Божията воля да посетят Македония.
„римска колония“ – Филипи е римска колония от времето, когато Октавиан Август преселил привържениците на Антоний в този град и дал на града така нареченото право на италийска юрисдикция – jus italicum.
Деян. 16:13. А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени.
„А в съботата“ – денят на събранията на юдеите в синагогата (вж. Деян. 13:14).
“Извън града при една река”. Трудно е да се определи коя река се има предвид тук: едва ли става дума за голямата река Стримон, която се намирала на поне един ден път от града; по-скоро става дума за някое малко поточе в тази богата на потоци и рекички местност.
„Дето имаха обичай да се молят“ . На гръцки: οὗ ἐνομίζετο προσευχὴ εἶναι; в славянския превод: „идеже мняшеся молитвенница быти“. По-точно е да се каже: където е определено да бъде молитвата.
На такива места невинаги е имало сгради, понякога това са били просто открити места, където в определеното за молитва време са се събирали юдеите. Така твърди и св. Йоан Златоуст: „юдеите са се молели не само там, където имало синагога, но и извън нея, определяйки специално място за това“. Близостта на реката била предпочитана, защото била удобна за извършването на обичайните преди молитвата измивания и очистване.
„Като седнахме, говорихме на събралите се жени“. Изглежда, че юдейската общност във Филипи е била твърде малобройна (поради което, може би, и нямало синагога) и се състояла предимно от жени, вероятно омъжени за езичници (Деян. 16:1).
Деян. 16:14. И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ й отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел.
„град Тиатир“ – македонска колония в малоазийската провинция Лидия (вж. Деян. 16:6–8)
„която продаваше багрени платове“ – πορφυρόπωλις, продавачка на порфир, която продавала платове, дрехи и рокли от багрен или червен цвят. Именно в Лидийската провинция и в Тиатир производството на тези стоки процъфтявало, според свидетелството на древните.
„богобоязлива“, тук е в смисъла на прозелитка (вж. бел. към Деян. 13:16).
Деян. 16:15. А когато се покръсти тя и домашните й, помоли ни и рече: ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми. И ни придума.
Деян. 16:16. И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си.
„Когато отивахме в молитвения дом“. На гръцки: πορευομένων ἡμῶν εἰς προσευχὴν. В славянския превод: „идущим нам на молитву“ (Деян. 16:13), т. е. на обичайното място, определено за нея. Това станало вероятно в една от следващите съботи (ср. Деян. 16:17).
„у която имаше дух да предрича“. На гръцки: ἔχουσαν πνεῦμα πύθωνος. Буквално: имаше духа на Питон, питийския змей, питийското божество. В славянския превод: „имущая дух пытлив“, т.е. способност за предричане, за виждане на това, което е скрито за обикновените хора и предсказване на бъдещето.
Деян. 16:17. Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение.
„тия човеци са раби на Бога Всевишний“. Против волята си и с лукави намерения предричащият дух изповядва Божието величие, проповядвано от апостолите, подобно на Марк 1:23–24. Св. Йоан Златоуст изобличава демона за това особено лукаво намерение: „защо бесът казал това, а Павел му забранил? Защото онзи направил това със зло намерение и апостолът постъпил мъдро, понеже не искал хората да му имат доверие. Ако Павел беше приел това свидетелство, бесът щеше да съблазни мнозина и от вярващите. Той бил решил да говори за делата на апостолите, за да уреди своите дела и да използва снизхождението на Павел за погибел на хората”.
Деян. 16:18. Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час.
„Павел, отегчен“. Апостолът бил отегчен (διαπονηθεὶς, по-точно обременен) от това, че врагът на Бога и хората със своята привидна изповед предлага като че ли подкрепа за евангелската проповед. Той обаче го разпознава със своя богопросветен духовен взор и го изгонва от врачката.
Деян. 16:19. Тогава господарите й, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците.
„Хванаха Павел и Сила“, вероятно като главни проповедници на новата вяра. Лука и Тимотей не са подложени на тяхната съдба с оглед на досегашната им по-скромна роля в случката.
Деян. 16:20. И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни
Апостолите са обвинени, че нарушават обществения мир, като проповядват обичаи, противоречащи на римляните. По този начин обвинителите са „превърнали случая в държавно престъпление“ (св. Йоан Златоуст).
„които са иудеи“ е израз с оттенък на презрение, в противовес на който по-нататък е изтъкнато надменното: „на нас, римляните“. Изглежда от това следва и че обвинителите не различават християнството от юдаизма и нямат представа за него като за отделно вероизповедание.
Деян. 16:21. и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.
„Обичаи, каквито… не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме“. Под това се разбира строгата забрана римляните да въвеждат чужди религиозни обичаи, противоречащи на езическата религия. В частност, това е казано очевидно под прясното впечатление от известния указ на император Клавдий за изгонването на евреите от Рим (вж. Деян. 18:2), поради което този аргумент е имал толкова решаващо въздействие.
Деян. 16:22. Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги;
„тълпата налетя върху тях“. Това е първото споменаване в книгата на Деянията за гонение срещу апостолите от страна на самите езичници. Очевидно, подтикнат от господарите на излекуваната слугиня и възбуден от преувеличените сведения за антиримската проповед на апостолите юдеи, народът изразил вълнението си пред магистратите чрез викове или искания и заплахи срещу проповедниците. Магистратите от своя страна прибързано позволили задържаните да бъдат бичувани, за което после Павел така мъдро им дал урок (Деян. 16:37-39).
Павел и Сила мълчаливо понасят публичното унижение, въпреки че биха могли да го избегнат веднага, като се позоват на правото си на римски граждани, което ги освобождава от телесни наказания. Но те предпочитат да мълчат, радвайки се на това опозоряване за слава Божия, за името Христово (срв. Деян. 5:41) и отлагайки обявяването на правата си за окончателната си победа.
Деян. 16:23. и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази.
Деян. 16:24. Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада.
Деян. 16:25. Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.
Деян. 16:26. Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха.
В изпълнение на заповедта за по-строга охрана на затворниците тъмничарят ги хвърля „във вътрешната тъмница“, където се държат особено важни престъпници, а краката им стегнал „в клада“ (на гръцки просто дърво: εἰς τὸ ξύλον) – голям и тежък дървен блок с дупки. Но „колкото по-строг е затворът, толкова по-славно е чудото!“ (Йоан Златоуст).
„Изведнъж биде голям трус“ – не като природно явление, а като чудо, извършено от Господ за прослава на Неговото име и избавянето на Неговите служители – апостолите. Чудодейният характер на труса се проявява именно в това, че не само при Павел и Сила, но и при всички останали затворници на тъмницата „оковите изпаднаха“, което дава възможност на всички веднага да излязат през отворените от труса врати на тъмницата. Удивително е също така, че този трус изглежда не се разпростира извън района на тъмницата.
Деян. 16:27. А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.
„искаше да се убие“, понеже се уплашил, че ще бъде сурово наказан заради бягството на затворниците.
Деян. 16:28. Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук.
Поразени от чудото, затворниците, които току-що са слушали молитвите и песните на апостолите, надали са мислили за бягство, най-малкото защото не са имали време да се съвземат от непонятния шок.
Деян. 16:29. Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила;
„Разтреперан падна пред Павла и Сила“. Страхът му да не изгуби затворниците сега преминал в страх да ги задържи, защото почувствал, че има работа не с престъпници, а с любимци на боговете.
Деян. 16:30. и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася?
“като ги изведе навън”, т.е. във външната тъмница (Деян. 16:23) или може би в тъмничния двор, а още по-вероятно в стаята си в затвора, където апостолът е можел да проповядва словото Господне не само на самия тъмничар, но и на „всички, които бяха в дома му“ (Деян. 16:32).
Деян. 16:31. А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом.
Деян. 16:32. И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му.
Деян. 16:33. Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни;
“уми им раните”, нанесени им с пръчки на площада, опитвайки се да облекчи страданията им и сякаш за да поправи вината на онези, които са ги пребили, или – според тълкуването на св. Йоан Златоуст – ги измил, „отдавайки им по този начин благодарност и чест“.
Деян. 16:34. и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.
Деян. 16:35. А когато се съмна, воеводите пратиха градски служители, които казаха: пусни ония човеци.
Вероятно, воеводите (στρατηγοὶ) са получили известие за случилите се през нощта събития в затвора, а може би, и сами са размислили, че срещу апостолите е извършена несправедливост, поради което заповядали да ги пуснат.
Деян. 16:36. Тъмничният стражар обади за това на Павла: воеводите пратиха да ви освободим; прочее, излезте сега и си идете смиром.
Деян. 16:37. Но Павел им рече: след като ни биха пред народа без съд и хвърлиха в тъмница нас, римски граждани, сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и ни изведат сами.
Апостолите били публично опозорени и Павел сега публично иска своето освобождаване и оневиняване, не от честолюбие или каприз, а заради най-очевидното възстановяване на своята невинност. Ако те бяха освободени тайно от затвора, не всички щели да разберат, че са излезли с възстановена чест, и мнозина вероятно щели да изтълкуват заминаването им дори като бягство или нещо друго унизително.
Според Римските закони (Lex Valeria и Lex Porsiä Liv. 10, 9, 8) римското гражданство освобождавало притежаващите го от телесни наказания. Разправата на воеводите с апостолите в дадения случай е била още по-престъпна, че е станала без всякакъв съд и разследване. И все пак апостол Павел, без да заплашва нарушителите с наказание по закона, се ограничава с искането нанесеното им безчестие да бъде публично снето.
Как апостолите са придобили правата на римски граждани? От това, което следва (Деян. 22:25-28), става ясно, че Павел или се е родил с тези права, получени от някой от предците му, или чрез особени заслуги, или чрез покупка, което също е било възможно. По отношение на Сила вероятно важи същото.
Деян. 16:38. Градските служители обадиха на воеводите тия думи; а те се уплашиха, като чуха, че са римски граждани.
Деян. 16:39. И дойдоха, та се извиниха пред тях, изведоха ги и помолиха да излязат от града.
“помолиха да излязат от града” доброволно, за да не предизикат отново вълнение сред народа.
Деян. 16:40. А те, като излязоха из тъмницата, отидоха у Лидиини, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.
“отидоха у Лидиини” – вж. Деян. 16:14-15.
“и си тръгнаха”. По всяка вероятност само Павел и Сила, без Лука и Тимотей, които сякаш останали за известно време във Филипи, вероятно с цел да създадат тук нова общност от вярващи. За това говори и промяната на речта в последвалия разказ (Деяния, 17 глава, където отново се използва местоимението „те“, а не ние, и др.).
Тимотей се споменава отново скоро след това (във Верея, Деян. 17:14); следователно, ако не е тръгнал от Филипи заедно с Павел и Сила, можем да предположим, че се е присъединил към тях отново във Верея, тръгвайки от Филипи малко след Павел и Сила.
Доклад, изнесен от Пергамски митрополит Йоан (Зизиулас) на всеправославния семинар „Старецът Софроний – богословът на нетварната светлина“, организиран от Ватопедския манастир и Института „Св. Максим Грек“ и проведен на 19-21 октомври 2007 г. в Атина.
Деян. 15:1. А някои, слезли от Иудея, учеха братята: ако се не обрежете по обреда Моисеев, не можете се спаси.
