Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (2 Votes)

vamesul si fariseul peci s14Глава 18. 1 – 8. Притчата за вдовицата и съдията. 9 – 14. Притчата за фарисея и митаря. 15 – 30. Благословението на децата и опасността от богатството. 31 – 43. Предсказанието на Христос за Неговата смърт и изцелението на слепия край Йерихон.

Лука 18:1.  Каза им и притча за това, че трябва винаги да се молят и да не падат духом,

Думите на Христос, че учениците няма да видят "деня на Сина Човешки", че няма да намерят подкрепа при настъпването на Съдния ден (Лука 17:22), със сигурност им направили силно впечатление. За да им покаже, че все пак не бива да се обезсърчават, Господ им разказва притча, която ги учи, че Бог наистина чува и ще чуе молбите на Своите избраници (т.е. на тях, Христовите ученици) и ще ги изпълни.

“винаги да се молят”.  Някои тълкуватели разбират тук "постоянния стремеж на душата към Бога", който трябва да продължи през целия живот, макар че има часове на по – силна и съсредоточена молитвена топлина (Тренч, стр. 408). Но използваният тук глагол "да се моля" (προσεύχεσθαι) означава действителна молитва, в буквалния смисъл на думата. Що се отнася до израза "винаги" (πάντοτε), той несъмнено има хиперболичен смисъл. По този начин думата често се използва в Писанието (например: "скръбта ми е винаги пред мен", Пс. 37:18; "пребъдвайте винаги в храма", Лука 24:53).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (2 Votes)

267080.pГлава 17. 1 – 10. Наставления към учениците. 11 – 19. Десетимата прокажени. 20 – 37. За Второто пришествие на Сина Човешки.

Лука 17:1. Рече Иисус на учениците Си: не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат:

Следващите наставления на Христос към учениците Му не са свързани с предходната притча. Евангелист Лука просто предава тук онези речи на Христос, които е сметнал за уместно да съобщи на своите читатели, без да ги свързва едни с други. Всички опити да се направи такава връзка изглеждат неестествени. В по-голямата си част тези изказвания вече се намират в Евангелията от Матей и Марк. Настоящият стих е повторение на Матей 18:7 (вж. тълкуванието).

Лука 17:2.  за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките.

(Вж. тълкуванието към Мат. 18:6).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (4 Votes)

ΚΥΡΙΑΚΗ ΕΛΟΥΚΑ 2Глава 16. 1 – 13. Притчата за неправедния пристойник. 14 – 31. Притчата за богаташа и бедния Лазар.

Лука 16:1. А каза и на учениците Си: един човек беше богат и имаше пристойник, за когото му бе донесено, че разпилява имота му;

Притчата за неправедния пристойник се среща само у евангелист Лука. Тя е била казана, без съмнение, в същия ден, в който Господ е изрекъл предишните три притчи, но тази притча няма връзка с тях, тъй като те са били изречени от Христос по отношение на фарисеите, докато тази се отнася до "учениците" на Христос, т.е. много от Неговите последователи, които вече са започнали да Му служат, оставяйки служението на света – най-вече бивши митари и грешници (Прот. Тимотей Буткевич, "Обяснение на притчата за неправедния домоуправител". Църковни ведомости, 1911 г., с. 275).

“един човек”. Това очевидно е бил богат земевладелец, който е живеел в града, доста далеч от имението си, и поради това не е могъл да го посещава сам (кого трябва да разбираме тук в преносен смисъл – това става ясно веднага след обяснението на прекия смисъл на притчата).

“пристойник” (οἰκονόμον) – букв. иконом, домоуправител, на когото е било поверено цялото управление на имението. Това не е бил роб (при евреите домоуправителите често са били избирани измежду робите), а свободен човек, както личи от факта, че след като е бил освободен от задълженията на домоуправител, той е възнамерявал да живее не с господаря си, а с други хора (стихове 3 – 4).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (3 Votes)

asotos 16 2 1024x752Глава 15. 1 – 10. Притчите за заблудената овца и за загубената драхма. 11 – 32. Притчата за блудния син.

Лука 15:1. Приближаваха се при Него всички митари и грешници да Го слушат.

„всички митари и грешници“. Към Господ Иисус Христос се стараели да се приближат (ἦσαν δὲ ἐγγίζοντες, на руски – „приближаваха се”) „всички”, т.е. твърде много („всички” е хипербола), „митари” (вж. Мат. 5:46) “и грешници”, т.е. онези, които фарисеите наричали така заради тяхното отстъпление от различните предписания на закона. (Мат. 9:10).

Лука 15:2. А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях.

Фарисеите били крайно недоволни от това, защото и те, както е известно, общували с Христос, приемали са Го у дома. Излизало така, че Христос, допускайки до Себе Си митарите и грешниците, със самото това приемане принуждавал и фарисеите неволно да влизат в общение с тях, тъй като “приближаването” на грешника за тях било понякога напълно неочаквано, например, на обяд, когато на фарисея му ставало неловко да напусне дома заради това, че се е появил нежелан гост.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (2 Votes)

kyriaki ia louka eГлава 14. 1 – 14. Христос на обяда при фарисея. 15 – 24. Притчата за голямата вечеря. 25 – 35. За следването на Христос.

Лука 14:1.  Когато един съботен ден Той дойде в къщата на едного от фарисейските началници да яде хляб, ония, които бяха там, Го наблюдаваха;

Този разказ за пребиваването на Господ при един фарисей се среща само у евангелист Лука.

“от фарисейските началници”, т.е. от представителите на фарисейството, каквито са били например Хилел, Гамалиил.

“да яде хляб”. (Вж. тълкуванието към Мат. 15:2).

“ония” (καὶ αὐτο...), т.е. те, фарисеите, от своя страна.

“наблюдаваха Го”, т.е. чакаха удобен случай да Го упрекнат, че е нарушил съботата (срв. Марк 3:2).

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum