Руски мислители за омразата и любовта

Омразата, породена от войната, може да продължи с векове. Наскоро Путин заяви (в интервю за Тъкър Карлсън), че отношенията между Русия и Украйна в крайна сметка ще бъдат възстановени. „Ще отнеме много време, но тези рани ще зараснат“, заяви той. Като се има предвид бруталността, която Русия показа във войната в Украйна, това изглежда неправдоподобно, ако не и нещо повече – цинично. Излекуването на горестта, причинена от войната, явно няма да стане от само себе си. Изказването на Путин може да е било мимолетно признание, че има хора, които се терзаят по този въпрос.

Преди петдесет години, в прочутия си многотомник Изпод скалите (1974 г.), Александър Солженицин, в есето си „Покаянието и самоограничението като категории на националния живот“, засяга темата за силата на омразата. Солженицин отбелязва, че исторически хората са склонни да порицават и мразят другите, а не себе си, но за тях би било много по-добре, ако осъждат собствените си грешки и грехове. Тук отговорът става „покаяние“.

Откъс от първата философска книга за войната в Украйна "Русский анти-мир: Политика на грани апокалипсиса" (2023), от Михаил Епщайн - известен руски философ и литературовед, професор по Руска литература и култура в университета Дърам, Великобритания. Автор на повече от 40 книги, преведени на 26 езика.

„Руският свят“ (Русский мир) е ключовата идеологическа концепция на съвременна Русия, а геополитическата експанзия на този свят е поставена като основна цел на държавата. В сравнение с предишните доминиращи идеи – „православно царство“, „Трети Рим“, „Православие, самодържавие, народност“ или след 1917 г. – „комунизъм“, „класова борба“, „пролетарски интернационализъм“ и „световна революция“ – „руският свят“ изглежда оскъдна идея, почти лишена от съдържание. Русия се идентифицира единствено с „рускостта“, а руска Русия е нещо като „маслено масло“. В чие име, освен в своето, трябва да се разширява този свят? Владислав Сурков, стратегът на Путин, който изведе „Руския свят“ в центъра на руската политика, го определя не като нещо друго освен като „желание за разширяване“: „Какво е руският свят?“, пита той. "Веднъж въведох тази идея в структурата на държавната политика… Задачата беше следната: как да се говори за империята, за нашето желание за разширяване, но в същото време да не се обидят ушите на световната общност". Ако използваме заглавието на романа на Сурков „Около нулата“ (Околонолие, 2009 г.; публикуван под псевдонима Натан Дубовицки), можем да кажем, че той определя Руския свят като въртяща се и разширяваща се нула.

Не мога да си представя по-ужасно, по-страшно, по-омерзително, по-нечовешко и отвратително нещо от войната! Тя е такова кошмарно зло, което е напълно несъвместимо не само с християнството, но и с човечеството по принцип, като най-разумно същество, живеещо културен живот. Всъщност какво може да бъде по-чудовищно, кошмарно и глупаво от това, че след един мирен, дълготраен, прогресивен национален живот, когато през цялото време се говори и пише за ползата от мира, за необходимостта от възпитание на децата в религиозно-християнски дух, за просветата, за науката, за икономическото благо на човечеството, за прогресивната еволюция и дори за защитата на животните и т. н., изведнъж в един злополучен ден всичко това се взривява в облаците, преобръща се с главата надолу и всички хора наведнъж полудяват и започват да крещят: кръв! кръв! кръв! кръв! И ето оръдията наистина започват да гърмят, чува се стрелба и хора и от двете страни падат с десетки хиляди, за един час, като снопове под ръката на жетварка, образувайки цели планини от трупове на земята. Страшно! В това време хората озверяват един срещу друг, насилствено си ограбват имущество, изнасилват майки, съпруги, сестри, дъщери, палят градове, горят села, избиват животни, изтръгват хляба от корен. Навсякъде сълзи, плач, викове, отчаяние, проклятие и ужас!

Откъс от книгата „Среща с тайнството. Съвременен поглед към Православието“ от Вселенския патриарх Вартоломей, която излезе на български език, издание на Русенска св. митрополия и фондация „Двери“.

Въведение: Богословски перспективи

От богословска гледна точка ние живеем в свят, който е „паднал“, т. е. в свят, белязан от греха и смъртността, свят, в който всеки образ на реалността е повече или по-малко изкривен и деформиран от греха и смъртността. Всичко около нас по някакъв начин се прониква и оформя от преобладаващото присъствие и силното влияние на това, което Евангелието на любовта не се страхува да нарича „княза на този свят“ (Йоан 14:30). Ако излезем малко извън защитната обвивка на самодоволството, не е трудно да забележим тази истина в света около нас.

Това в никакъв случай не означава липса на доброта в нашия свят, където се полагат толкова много усилия както на индивидуално, така и на институционално равнище, за да се решат проблемите на бедността, нетолерантността и войната. Вярно е обаче, че тези благородни прояви на човеколюбие и любов са в постоянна борба срещу злото. Доброто се бори със злото. Достатъчен е само един поглед около нас – в квартала ни, в нацията ни и на планетата ни, за да разберем, че този свят не отразява святото присъствие на „Слънцето на правдата“. В открито неподчинение на божествения план и божествената цел на Сътворението човечеството е изкривило естествения ред на нещата и така се е отдалечило от всякакво чувство за истинска свобода.

Преди петнадесет години хрониката на масовото обръщане на хиляди американски протестанти към православието през 1987 г. беше преведена на гръцки език. Редакторът ме помоли да напиша предговора и аз откликнах, като, разбира се, не можех да си представя, че ще дойде време да интервюирам някои от хората, които са били членове на това движение.

Но дори когато преди две години започнах да пиша книга на английски език, посветена на психологията на религиозното обръщане, не можех да предвидя посоката, в която тя ще поеме. „Мозъкът“ беше моят приятел, сръбският епископ на Западна Америка Максим (Василевич), голям богослов и художник, който ми оказа честта да включи тази книга заедно с други в своето епархийско издателство „Себастиан прес“. В някакъв момент той подхвърли идеята: защо да не включим няколко интервюта с новопокръстени?

Той не се ограничи само с призива, а активно помогна за осъществяването му това лято. Пое финансовото и организационното бреме на едно истинско турне, което включваше единадесет места! Маршрутът обхващаше шест щата, един от които беше Аляска!