Христос е бил първият от тримата разпънати на Голгота, Който „издъхва“. Земята помръква и се разтриса, а Адът вижда Сина и Словото да слиза в неговото царство и разбира „злото“, което го е сполетяло и унижило.
Често пъти разпънатите на кръст са губели усещанията си на кръста и са умирали след часове. Понякога войниците счупвали костите на краката им, за да им причинят по-голяма болка, шок, но и да не могат да се опират на краката си, а тялото им да виси само на ръцете. Тогава от силно кръвотечение и допълнителното затруднено действие на белите дробове те умирали бързо.
Денят, в който Христос предаде „духа“ Си, е бил петък, преди юдейската пасха. Но тъй като е наближавала събота, която е била „велик ден“ за евреите (т. е. празникът пасха, празнуван на постоянна дата, но в различен седмичен ден, в тази година се е падал в съботен ден, както отбелязва св. ев. Йоан, 19:31 – бел. ред.), не е било възможно да чакат разпнатите да умрат. Затова е била издадена заповед да им бъдат счупени костите на краката. Мъчително и за разпънатите, и за близките им, които са ги гледали отстрани.
Краката на двамата разбойници са били счупени, а когато дошъл ред на Христос, римският стотник възпира войника и с копието си пробожда реброто на Иисус. Оттам бликва кръв и вода, доказвайки, че Христос е умрял.
Кръвта и водата падат на лицето на стотника и той веднага е излекуван от своя стара болест.
Кой е бил този стотник, който се изобразява винаги до разпънатия Христос?
Името му не е записано в Евангелието, но той е останал в историята с името Лонгин от гръцката дума „копие“ (лонхи), т. е. Лонгин е бил този, който е пробол Христос с копието си. Произхождал е от Кападокия. Бил е стотник, което означава офицер, ръководещ една римска центурия (военна част от сто войника). Стотникът е бил подчинен на Пилат Понтийски. Евангелието разказва за този стотник, но не споменава името му.
След като е наблюдавал пътя на Христос от залавянето до смъртта Му и след като е бил изцелен, нещо в стотника се е разтърсило и той е повярвал в Него. Изглежда е бил и по-милостив човек, тъй като не е искал да причини на св. Богородица като майка да стане свидетел на мъчението с пречупването на нозете на Сина ѝ.
Историята му обаче не свършва дотук. Преданието разказва, че неговият отряд е трябвало да пази и Светия гроб, където той е станал свидетел и на Възкресението на Богочовека. Първосвещениците се опитали да ги подкупят, за да не потвърждават Възкресението (дотолкова са били заслепени от страстите си, че дори виждайки истината, са се опитвали да ѝ се противопоставят, макар че никой не е успявал да я победи). Лонгин се възпротивява и като офицер заедно с още двама войници, също повярвали в Христос, се оттегля от службата си, кръщава се и разпространява вестта за Възкресението на Христос.
Първосвещениците обаче не са могли да преглътнат наранения си егоизъм и не са искали да го оставят ненаказан, затова го наклеветяват, че е въстанал срещу императора и се е присъединил към привържениците на един „бунтовник“, който е пренебрегвал властта на императора в Израил и се е самонаричал „цар на юдеите“.
Така Тиберий издава заповед до Пилат да го накаже, а той на свой ред изпраща група войници да го заловят и умъртвят. Когато те издирват Лонгин и другите двама войници, стигат до една къща, където питат за него. Домакинът, благороден римлянин, ги приема и нагостява с голяма любезност. Този домакин е бил самият Лонгин. Преданието разказва, че другите двама войници в това време не са били в къщата му, но когато са се върнали са били разкрити. Римските войници недоумявали защо Лонгин не се е скрил от тях, като е имал тази възможност, но вместо това е проявил към тях госпоприемство, знаейки, че идват за него. Лонгин им отговорил, че иска да приеме мъченическа смърт, за да последва своя Господ, Когото видял с очите си да измъчват, да бъде разпънат и да възкръсне от мъртвите.
Заповедта обаче е била заповед и войниците са знаели, че неизпълнението ѝ е щяло да им струва живота. Така тримата „бунтовници“ срещу Рим са обезглавени, а главите им предадени на Пилат Понтийски като доказателство за изпълнената заповед. Пилат захвърля торбата на едно бунище.
След много време една сляпа жена, която търсела нещо в бунището, намира главата на св. Лонгин и щом я докосва, веднага проглежда. Главата, върху която се е изляла кръвта от честнòто Тяло на Христос, вече е била източник на изцеление.
Така стотникът с другите двама бивши негови войници получават венеца на мъченичеството и от небето се застъпват за нас, оставайки през вековете свидетели на мъченическия път на Богочовека към Голгота, но и на Неговото светло Възкресение.
Христос воскресе!
Източник: Ромфеа
На снимката: Параклисът на св. мчк Лонгин в храма на Божи гроб, Йерусалим
