На 27 февруари се почита паметта на съвременния светец преп. Ефрем Катунакийски, канонизиран от Вселенската патриаршия през 2020 г.
Мисля, че както с Бога всеки човек развива една различна и неповторима връзка, понеже самият човек е уникален и неповторим, така и когато общуваме с някой старец, всеки от нас има своя неповторим и различен опит с него. Един старец може да има хиляда послушници. Тези хиляда души, всеки един от тях, има своя различна и несравнима с другите връзка със стареца. Ако попитате всекиго от тях, ще установите странен факт: всеки има лична връзка, лично мнение, лично впечатление за този старец, за Божия човек.
Всички те чувстват стареца като свой, чувстват, че старецът им предава себе си изцяло – така, както по време на св. Литургия се причастяваме само с една частица от св. Хляб на божествената Евхаристия, но това не е частица от Христос, а е целият Христос! Той присъства изцяло в това множество народ, който се причастява, в едната вселенска Христова църква по целия свят. Така и всеки от нас, когато общуваше със стареца Ефрем, според душевната си сила и разположение и според състоянието, в което се намираше, преживяваше в душата си своя опит от неговото присъствие.
Аз се запознах със стареца, когато бях на осемнадесет години. Пристигнах от Кипър, знаейки за Света гора единствено това, което пишеше в книгите по онова време – нищо повече. Някои мои състуденти през първите месеци на обучението ни в университета също ми говореха за Света гора и аз пожелах да отида на място и да я видя. Говореха ми и за йером. Ефрем от Катунакя – че е пророк и сияе.
С моята кипърска наивност и простота аз си изградих представа за някакъв човек, който свети и говори пророчества, и с такова настроение заминахме за Света гора през 1976 г. със седем-осем души. Тогава отидох за първи път в Катунакя и треперех от страх – най-вече понеже ми предстоеше да видя такъв човек и, второ, защото не знаех какво ще ми каже той. Затова и останах последен – исках първо на останалите да каже, а едва накрая и на мене.
И така, всички влязохме вътре и един по един го поздравихме. Бяхме му взели и една кутия курабии, но не знаехме дали ще ги приеме, затова му казахме:
- Отче, донесохме Ви и подарък.
- Какъв е?
- Курабии.
- Ха! В Катунакя курабии?! Яжте си ги вие, и без това сте новобранци.
Краката ми се подкосиха, като го чух да говори така, и си казах: „Богородице Дево, какво ще ни се случи тук!“. Съжалих, че съм дошъл, съжалих още в момента, когато се озовах на това място след такова уморително изкачване.
Треперех като лист. Отидох последен да целуна ръката му, а той ми каза:
- А, хванахме крадеца!
Казах си: „Ох, Пресвета Богородице, сега всичко ще ми каже“.
А той продължи:
- Ти си от нашия род.
- И вие ли, отче, сте от Кипър?
- Спиш, спиш… – ми каза.
Рекох си: „Това беше, край!“. В крайна сметка още тогава той каза на един от хората в нашата група, че ще живея на Света гора и ще бъда сред монасите около стареца Йосиф Пещерник, нашия старец, както и някои други неща, които впоследствие се потвърдиха. Онова, което ме удиви и което запазих в душата си, е, че този човек беше наистина Божи пророк. Това дълбоко усещане ме съпровождаше и по-късно през годините, когато живеехме близо до Новия скит.
Понеже нашите старци бяха духовни братя, имахме свободен достъп до братството, а и до килията на св. Ефрем. Много пъти можах и да служа там – толкова голяма близост имахме с незабравимия и свят старец. В душата ми е останало незаличимото дълбоко впечатление, че това беше един Божи пророк, както го чувства всеки, който го е познавал. Затова и толкова много се затруднявам да говоря за него, защото съм сигурен, че като ме гледа оттам, горе, му се иска да ме удари, задето не заприличах на него и не мога да се похваля, че съм се поучил на нещо, след като го познавах. Но моля за вашите молитви и се радвам, понеже всички братя, които говориха преди мене, и особено неговият приемник и обичан мой брат о. Йосиф, говориха толкова хубаво за стареца Ефрем, описаха го много добре, така че моите думи ще бъдат излишни и едва ли ще могат да добавят нещо съществено.
Ще кажа и още нещо, което сега ми дойде наум и искам да споделя.
Когато бяхме във Ватопедския манастир, моят старец Йосиф реши да приеме поканата на Кипърския архиепископ Хризостом и да изпрати една малка група монаси в Кипърската църква. И както става в такива случаи, изпращат се тези, от които няма нужда в манастира. Така бях избран и аз да отида. Така че исках да намеря някой старец, който да ми каже да не ходя на Кипър. Правех си следната сметка: „Няма да отида, няма да послушам стареца си, ще бъдем скарани два-три месеца, но като отмине това и отпадне нуждата от хора на Кипър, ще отида при него, ще му направя поклон и ще поискам прошка – ще си възстановим отношенията и всичко ще свърши добре!“. Но исках и някой духовен авторитет „да ме спонсорира“, както се изразяваме по светски, сиреч да ми помогне да направя това. Бях чул някога о. Ефрем да казва, че „послушанието е до Дафни“ (Дафни е основното пристанище на Света гора, откъдето монасите обикновено излизат от Атон или влизат в него, бел. ред.). Казах си: „Това означава, че сме длъжни да оказваме послушание, докато сме на Света гора. Ако ни изпратят навън, да не ходим, дори това да е непослушание“.
И така, отидох в Катунакя поради голямото уважение, което изпитваше моят старец Йосиф към стареца Ефрем, като го смяташе за свой старец и истински наследник на стареца Йосиф Исихаст. Затова никога не искаше да му противоречи. Казах си: сега, ако о. Ефрем му каже да не ме изпраща на Кипър, ще се измъкна – както аз, така и Кипър… Влязох и му казах:
- Отче, така и така… Искат да ме изпратят на Кипър, а аз не искам да ходя. Каква работа имам там? Толкова година минаха, откакто съм заминал оттам, никога не ми е минала и мисъл да се връщам обратно. Не искам да ходя. Благославяш ли да не отида?
Той, разбира се, не се подлъга от моето хитруване. Каза ми:
- Чуй, отче, остани тук да служиш сутринта, а аз ще ти отговоря утре. Ще се помолим довечера.
Както винаги правим, останах вечерта там, сутринта служих, а старецът Ефрем присъстваше на литургията. След това ме извика в килията си и ми каза:
- Гледай сега. Много се притесних от това, което ми каза. Да отидеш на Кипър никак не е лесно. Помолих се обаче и видях две неща. Ще ти ги кажа, а ти постъпи както смяташ за правилно. Имаш два пътя: или проявяваш непослушание и оставаш на Света гора, или проявяваш послушание и отиваш на Кипър. Имаш ум, избирай кой от двата е Божият път.
И така останах на сухо и се принудих да замина за Кипър. Такъв беше о. Ефрем – истински, Божи човек, който с точното изпълнение на Божия закон в своя живот запечатваше словото, което отправяше към всеки човек.
Мога да кажа и още нещо, което чувствам, а именно, че тази велика личност на Църквата вече е причислена към лика на светците. Може би не много хора го познаваха приживе, защото самият той искаше да се скрие и избягваше запознанствата и прославата от човеците. Но неговият свят пример и блажените му съвети, духовните му преживявания и свят живот свидетелстват, че той е голям светец на нашата църква. Благодарим на Бога за това, че в наши дни ни даде такива гиганти на благодатта. Молим го да се застъпва за нас и да ни прости, че се осмелихме – поне аз се осмелих – да говорим за него. Благодаря и за поканата да присъствам тук, което ми беше много полезно, защото чух много интересни неща. Също така благодаря и на братята, които споделиха своя опит от общуването си със стареца Ефрем.
Откъс от книгата „Съвременни старци на Православието“, издание на Русенска св. митрополия и „Двери“, 2021 г.
Вижте също: Ефрем Катунакийски – старецът на скрития подвиг и големите добродетели
