Глава 18. 1 – 8. Притчата за вдовицата и съдията. 9 – 14. Притчата за фарисея и митаря. 15 – 30. Благословението на децата и опасността от богатството. 31 – 43. Предсказанието на Христос за Неговата смърт и изцелението на слепия край Йерихон.
Лука 18:1. Каза им и притча за това, че трябва винаги да се молят и да не падат духом,
Думите на Христос, че учениците няма да видят "деня на Сина Човешки", че няма да намерят подкрепа при настъпването на Съдния ден (Лука 17:22), със сигурност им направили силно впечатление. За да им покаже, че все пак не бива да се обезсърчават, Господ им разказва притча, която ги учи, че Бог наистина чува и ще чуе молбите на Своите избраници (т.е. на тях, Христовите ученици) и ще ги изпълни.
“винаги да се молят”. Някои тълкуватели разбират тук "постоянния стремеж на душата към Бога", който трябва да продължи през целия живот, макар че има часове на по – силна и съсредоточена молитвена топлина (Тренч, стр. 408). Но използваният тук глагол "да се моля" (προσεύχεσθαι) означава действителна молитва, в буквалния смисъл на думата. Що се отнася до израза "винаги" (πάντοτε), той несъмнено има хиперболичен смисъл. По този начин думата често се използва в Писанието (например: "скръбта ми е винаги пред мен", Пс. 37:18; "пребъдвайте винаги в храма", Лука 24:53).
“да не падат духом” – според контекста на речта, да не се обезсърчавате по време на молитва, когато видите, че тя не се изпълнява.
Съдържанието и целта на притчата тук са посочени от самия евангелист, а не от Христос.
Лука 18:2. като рече: в един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше.
“съдия”. (вж. Мат. 5:25).
Тази притча е много подобна на притчата за приятеля, който дошъл в полунощ с молба до своя приятел (Лука 11:5 и сл.). И там, и тук удовлетворяването на молбата се получава заради особената настойчивост, с която там приятелят проси хляб от своя приятел, а тук вдовицата моли несправедливия съдия да разреши нейния случай.
Лука 18:3. В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми.
Лука 18:4. Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам,
“не рачи”, тоест не искаше да изпълни молбата на вдовицата.
Лука 18:5. но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява.
“да не дохожда повече да ми додява”. Буквално: “да не ми направи синина под очите” (ὑποπιάζῃ με). Съдията на шега казва, че може би жената ще стигне в отчаянието си дотам, че да го удари по лицето.
Лука 18:6. И рече Господ: чуйте, що казва неправедният съдия!
Лука 18:7. Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити?
“няма ли да защити”. Смисълът на нравственото поучение, което Христос извлича от притчата, е следният. Христос сякаш казва: "Чуйте какво казва неправедният съдия! Но Бог – нима няма да защити Своите избраници, които викат към Него денем и нощем? Нима трябва да се каже, че Той е бавен в отношенията си с тях (според гръцкия текст, който сме приели, причастието тук е μακροθυμῶν, а според по-проверения текст трябва да се чете μακροθυμεῖ – трето лице сегашно време)? Нима може да не им се притече на помощ?"
“макар и да забавя”. Въпреки това, макар че тук Христос наистина отрича забавянето от страна на Бога, Той не казва, че въпросът не трябва да изглежда по друг начин за Божиите избраници. На тях може да им се стори, че такова забавяне съществува, защото Бог в Своята мъдрост невинаги изпълнява молбите и на благочестивите хора, като ги отлага за определено време.
Лука 18:8. Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?
“ще ги защити наскоро”, по-точно “скоро”. След това Христос с особена сила подчертава, че "Бог скоро ще въздаде отмъщението, за което викат избраните Му", т.е. бързо, когато е необходимо, ще избави Своите избраници от враговете, които ще бъдат наказани при Второто Пришествие на Христос, и ще прослави тези избраници в царството на Месията (срв. Лука 21:22). Макар че идеята за това отмъщение в Евангелието на Лука не приема острата форма, която има при други новозаветни писатели, например в Апокалипсиса, все пак тя не е съвсем чужда на евангелист Лука (срв. Лука 1:51 и сл. Лука 1:71 и сл.).
“Син Човеческий, когато дойде, ще намери ли вяра на земята?”. Тези думи несъмнено стоят във връзка с предходната мисъл за последния съд. Христос сякаш казва: "Сигурно е вече, че Човешкият син ще дойде, за да помогне на вярващите и да накаже невярващите. Въпросът обаче е: Ще намери ли Той повече вяра в Себе Си, идвайки втори път, отколкото намери при първото Си идване на земята?" Тук Господ повтаря мисълта, която е казал, когато описва времето на Второто Пришествие в Лука 17:26 и сл. Според някои тълкуватели като Тренч и еп. Михаил (Лузин) тук става дума за отслабване на вярата у вярващите. Но според нас Христос не казва, че сред християните ще се намери слаба вяра, а изобразява като цяло състоянието на човечеството, “вярата на земята" (ἐπὶ τῆς γῆς). В тези думи на Христос се чува тъга, Той е огорчен, че ще трябва да осъди строго мнозинството от хората, вместо да ги помилва и да ги направи участници в Своето славно Царство.
Лука 18:9. Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:
Притчата за митаря и фарисея се среща само у евангелист Лука. Целта на притчата несъмнено е била да намали самомнението на Христовите ученици за тяхното собствено достойнство ("избраните" – стих 7) и да ги научи на смирение. Именно те трябва да се разбират под онези, които са поставяли собствената си праведност твърде високо и са презирали другите. Към фарисеите Христос не би могъл да отправи притча, в която фарисеят директно участва. Нещо повече, фарисеят в притчата не би изглеждал на фарисеите като човек, който заслужава Божието осъждане: неговата молитва трябва да им е изглеждала напълно правилна.
Лука 18:10. двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
“влязоха”. По-точно: "се изкачиха" (ἀνέβησαν).
“фарисей” (вж. тълкувнаието към Мат. 3:7).
“митар” (вж. тълкуванаието към Мат. 5:46)
Лука 18:11. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар:
“застана”. Юдеите се молели обикновено изправени (Мат. 6:5).
“в себе си”. Тези думи според руския текст, който съвпада с Textus receptus, се отнасят към думата "молеше се" и означават молитва "за себе си", която не е изразена на глас. Според друг прочит думата е свързана с думата "застана" и би означавала, че фарисеят не е искал да се докосва до такива хора като митаря. Последното мнение обаче едва ли може да се приеме, защото смисълът на гръцкия израз не допуска това (тук се поставя не καθ´ ἐαυτὸν, а πρὸς ἐαυτόν).
“Боже, благодаря Ти”. Фарисеят започва молитвата както трябва, но след това веднага започва да осъжда ближните си и да възвеличава себе си. Не Бог му е дал сили да върши добри дела, а той сам е направил всичко това.
“този митар”. По-правилно е да се каже: "онзи митар там!" – израз на презрение.
Лука 18:12. постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
Освен отрицателните твърдения, които фарисеят си приписал по-горе (не е разбойник, не е насилник, не е прелюбодеец), сега той говори за положителните си заслуги пред Бога. Вместо да пости веднъж в годината – на празника на очистването (Лев. 16:29), той, подобно на други благочестиви юдеи, пости още два дни в седмицата – втория и петия (срв. Мат. 6:16). Вместо да дава за нуждите на храма само десятък от печалбата, получавана ежегодно от стадото, или от плодовете (Числ. 18:26), той дава десятък от "всичко", което получава – например от най-дребните билки (Мат. 23:23).
Лука 18:13. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
В това време митарят стоял далеч от фарисея (до този момент ставало дума само за фарисея, затова разстоянието е посочено спрямо фарисея). Той не се осмелявал да застане на видно място, където без съмнение смело стоял фарисеят, и се молел на Бога единствено да бъде милостив към него, грешника. В същото време се удрял в гърдите – в знак на скръб (срв. Лука 8:52). Мислел само за себе си, не се сравнявал с никого и не се оправдавал по никакъв начин, макар че, сигурно можел да каже нещо в своя защита.
Лука 18:14. Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
“отиде … оправдан”. След тази молитва митарят "отиде" (или по-скоро "слезе", срв. ст. 10) у дома си "оправдан", т.е. Бог го признал за праведен и го накарал да почувства това чрез особена радост на сърцето, чрез особено чувство на умиление и успокоение (Тренч, с. 423), защото оправданието не е само акт, който се извършва в Бога, но преминава и върху оправдания човек. Идеята за това оправдание, като съчетаваща в себе си както признаването на човека за праведен, така и усвояването от човека на Божията правда, е разкрита преди написването на Евангелието на Лука от апостол Павел в неговите Послания и без съмнение евангелист Лука, използвайки израза "оправдан", го е разбирал така, както го е разбирал неговият учител, апостол Павел.
“повече, отколкото оня”. Това не означава, че фарисеят също е бил оправдан, макар и не в същата степен като митаря. Фарисеят си е отишъл, както показва контекстът на речта, явно осъден.
“понеже всеки, който…”. Това е мисъл, която е съвсем подходяща за тази притча. За смисъла на изречението вж. тълкуванието към Лука 14:11 и Мат. 23:12.
Лука 18:15. Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им.
След като заимства от известния му източник, евангелист Лука отново започва да разказва за пътуването на Христос до Йерусалим, следвайки основно евангелист Марк (Марк 10:13 – 16; срв. Мат. 19:13 – 14).
По време на престоя си в Перея Спасителят, според обичая си, се занимавал с благотворене, поучавал хората и разговарял с учениците Си. Той е бил в този район много пъти преди това и хората Го познавали като любящ Учител и Пророк, чиито думи и благословии се приемали благоговейно. Безкрайната Му любяща доброта, толкова различна от студеното презрение на гордите фарисеи и книжници, привличала към Него и жените – майки, които смятали за особено щастие за себе си да получат от Него благословия за своите малки деца (Мат. 19:13 – 15, Марк 10:13 – 16, Лука 18:15 – 17). По принцип еврейските майки имали обичай да водят децата си при равините за благословия, но към Спасителя те се обръщали с особено желание, напълно уверени, че Той няма да ги отхвърли.
“Донасяха при Него и младенци”. (τὰ βρέφη – деца от най-ранна възраст).
“забраниха им”. Децата в древното общество са били лишени от всякакви права и учениците не са искали да губят ценното време на учителя си, за да ги благославя.
Лука 18:16. Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.
Господ им отговорил, че Божието царство не принадлежи на онези, които искат да влязат в него заради свои заслуги и по силата на своите права.
“като повика младенците, рече” – (προσεκαλέσατο αὐτά – гръцкият текст показва, че Господ се е обърнал към децата, а не към учениците, както е в руския превод, към които се отнася глаголът “рече”).
Лука 18:17. Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.
Лука 18:18. И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
Беседата за опасността от богатството е предадена от евангелист Лука според Марк (срв. тълкуванието към Марк 10:17 – 31). Евангелист Матей цитира този разговор с известно допълнение на отговора към Петър (Мат. 19:16 – 30).
“някой си началник” (ἄρχων τις) – може би началникът на синагогата. Това определение е дадено на Христовия събеседник само от евангелист Лука.
Лука 18:19. А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог;
Иисус напомня на този човек традиционния възглед на евреите за благостта на Бога – никой друг, освен Него, не може да бъде благ. По този начин Той го порицал за известна високопарност и ласкателство към Него, което разкривало липсата на сърдечна простота.
Лука 18:20. знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.
Спасителят му казал, че за да наследи вечния живот, е необходимо да спазва заповедите. Младежът очевидно очаквал някакво ново и необикновено наставление от такъв велик Учител и Го попитал: "Кои са заповедите?" Когато Христос му изброил най-важните заповеди от Десетте Божи заповеди и Мойсеевия закон, като обърнал специално внимание на заповедта да обичаш ближния си като себе си, младежът с учудване отбелязал, че спазва всички тези заповеди от младостта си и би искал да направи и нещо друго освен тях.
Лука 18:21. А той рече: всичко това съм опазил от младини.
Лука 18:22. Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.
Лука 18:23. А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.
Това предложение веднага разбило цялата му самонадеяност. Той бил роб на богатството си и нямал сили да се раздели с него.
Като на любостяжателен човек Господ му обещал съкровище на небето, но той не се вслушал в това, защото бил роб на своите съкровища, и затова се натъжил, че Господ иска от него да се лиши от имуществото си, докато той желаел вечен живот, за да може да живее вечно с изобилието на земното си богатство. (блаж. Теофилакт).
Лука 18:24. Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство!
Христос извлякъл от тази случка ново поучение за Своите слушатели, казвайки им колко трудно е за богатия да влезе в Божието царство.
Лука 18:25. Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
“камила да мине през иглени уши”. ״Иглени уши" се наричали, поради своята маломерност, страничните входове на градските порти, през които можели да преминават само отделни хора, така че камила с обичайния си товар не можела да премине през тези "иглени уши״.
Лука 18:26. Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси?
Тъй като са малко богатите хора, които не са привързани към богатството си, когато учениците чули това, те се стреснали от тази мисъл и неволно възкликнали: "Кой тогава може да бъде спасен?" Както всички евреи, и те били свикнали да гледат на богатството като на специална Божия благословия, но въпреки това тайно продължавали да хранят мисълта за земното царство на Месията, в което те щели да имат най-голям дял. А ако за богатите има такива пречки, то тогава какво щяло да стане с тях?
Лука 18:27. Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.
Лука 18:28. Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
Лука 18:29. Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие,
В тези стихове (29 – 30) Христос ги утешава, като им открива славата на тяхното бъдеще. Но за да не събуди това велико обещание гордост у тях, Спасителят веднага добавя, че те не бива да мислят по такъв начин за своето първенство в следването на Христос, защото на Него му предстоят страдания и смърт, а не светско господство.
Лука 18:30. и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.
Лука 18:31. И като взе със Себе Си дванайсетте, рече им: ето, възлизаме за Иерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците;
Евангелист Лука предава предсказанието на Христос за Неговата смърт и изцелението на слепия край Йерихон, следвайки Марк (Марк 10:32 – 34, 46 – 52).
“всичко, писано чрез пророците”. Това е добавка на евангелист Лука, имайки предвид най-вероятно пророчествата на Захария (Зах. 11:12 и сл.; Зах. 12:10; срв. Ис. 53).
Лука 18:32. понеже ще Го предадат на езичниците и ще се поругаят над Него, ще Го оскърбят и оплюят,
Лука 18:33. ще Го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне.
Господ предсказал на учениците Си Своите страдания с две цели. Първо, за да покаже, че Той няма да бъде разпънат против волята Си, нито като обикновен човек, който не знае за смъртта Си, а че Той знае за нея предварително и я претърпява доброволно. Второ, за да ги убеди да понесат лесно бъдещите обстоятелства, като предварително известни и като случили се с тях не внезапно. (блаж. Теофилакт).
Лука 18:34. Но те нищо от това не разумяха; тия думи за тях бяха потайни, и те не разбираха казаното.
“те нищо от това не разбраха”, т.е. не могли да си представят как Месията би могъл да бъде убит (срв. Лука 9:45).
Лука 18:35. А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше;
“когато Той се приближаваше до Йерихон”. И така, според Лука изцелението на слепия е станало преди Господ да влезе в града, а според Марк и Матей – след като е напуснал града. Това противоречие може да се обясни с факта, че по това време Господ изцелява двама слепци, както съобщава евангелист Матей (Мат. 20:30) – единия преди да влезе в Йерихон, а другия – след като напуска града. За първия от тях съобщава евангелист Лука.
Друго обяснение предлага еп. Михаил (Лузин), а именно, че гръцката дума, използвана от евангелист Лука (ἐγγίζειν), означава всъщност да бъдеш близо до нещо от която и да е страна. Може да се преведе: когато Господ беше близо до Йерихон; – дали на входа или на изхода от него, тази дума не определя, но първите двама евангелисти казват на изхода, а думата, използвана от Лука, не им противоречи.
Лука 18:36. и като чу да минава край него народ, попита: какво е това?
Лука 18:37. Обадиха му, че Иисус Назорей минава.
Лука 18:38. Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!
Слепецът Го нарекъл Давидов син, за да Го почете, защото такова обръщение било най-почетното сред юдеите. (Евтимий Зигабен);
“помилуй ме”. С тези думи слепецът показал, че не Го смятал за обикновен човек, но имал за Него някакво божествено понятие (блаж. Теофилакт).
Лука 18:39. Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!
Лука 18:40. Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го:
Лука 18:41. какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам.
Лука 18:42. Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси.
“твоята вяра те спаси”. Твоята вяра те спаси, казва Христос, защото повярва, че аз съм онзи проповядван Син Давидов и заяви това пламенно, въпреки забраната.
Лука 18:43. И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.
