Евангелие от Йоан, глава 10. Господ говори за Себе Си като добрия пастир и въздействието на тази реч върху слушателите Му. 22 – 42. Словото на Господ за Себе Си като Месия.
Словото, в което Христос говори за Себе Си като за добрия пастир, започва с притча, в която се изобразява разликата между пастира, чиято собственост са овцете, и наемника, който пренебрегва повереното му стадо (стихове 1 – 6). Това слово Господа е обяснено по-нататък, когато Той говори за Своето положение в Царството Божие: Иисус Христос е вратата, водеща към овцете (стихове 7 – 10), и, от друга страна, е добрият пастир (стихове 11 – 18). По повод това слово сред юдеите започнала разпра: те недоумявали кой е Христос (стихове 19 – 21)?
Йоан 10:1. Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник;
Йоан 10:2. а който влиза през вратата, пастир е на овците:
Слушатели на Господа този път са същите юдеи и фарисеи, за които се говори в края на предходната глава (срв. Иоан 9:35 и 40).
„който не влиза през вратата“. На Изток стадата овце се вкарвали през нощта в особени, често покрити помещения, на входа на които е имало пазачи, пазещи стадото от разбойници и хищни животни. Няколко собственици са държали нерядко съвместно едно такова помещение. Желаейки да посочи белезите на истинския пастир-стопанин от една страна, и крадеца-разбойник, от друга, Господ посочва като първи признак на крадеца, че крадецът и разбойникът влизат в кошарата на овцете не по прекия път, а през оградата, докато пастирят-стопанин влиза направо през портите.
Йоан 10:3. нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда;
Йоан 10:4. и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му;
Йоан 10:5. подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават.
Втората отличителна черта на пастира, който е стопанин на овцете, е, че пред него пазачът отваря вратата. Тук не се споменава крадецът-разбойник, но е ясно, че стражът няма да отвори вратата пред него.
„И овците слушат гласа му“. Това е третият отличителен белег на пастира-стопанин: овцете не следват гласа на непознат човек. Нещо повече, всички овце в кошарата се отнасят така към пастира-водач: нито една овца не се страхува от него, защото всички са свикнали с гласа му.
„зове овците си по име“. Още повече изпитват привързаност към пастира-стопанин овците, които са негови. Той нарича своите овце по име, давайки следователно на всяка особено название, и по този начин ги подтиква Го последват.
„и ги извежда“. Той ги води на пасбището и сам върви пред тях, като им показва пътя.
Йоан 10:6. Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше.
„Тая притча им каза“. Това кратко слово на Христос е наречено от евангелист Йоан „притча“ (παροιμία), в смисъл на загадъчно слово, съдържащо в себе си известна тайна (думата е близка до думата παραβολή, която употребяват синоптиците за обозначаване на образно слово). Но παροιμία се различава от παραβολή по това, че означава сравнение, което Христос използва, за да обясни достойнството на Своята личност, докато притчата в истинския смисъл на думата (παραβολή) е използвана от Христос, за да представи основаното от Него Божие царство. Освен това в παροιμία няма историческо движение или развитие, както е в παραβολή.
„Но те не разбраха“. Господ е искал с тези думи да им даде възможност по-добре да разберат Неговата задача, но те не са Го разбрали. И в това сами са били виновни, защото мисълта на притчата е съвсем ясна. Трудно е да не се разбере, че Христос нарича Самия Себе Си истински пастир. Той ясно показва на фарисеите, колко грешат, когато го приравняват към народните смутители-лъжемесии (срв. Иоан 7:12, 26, 31; 8:12, 24 и др.).
Първо, Той отива при Своя народ по прекия път, приемайки установеното от Бога Йоаново кръщение (Иоан 1:31 и сл.), и проповядва в местата, установени от закона за поучаване на вярващите – в храма и в синагогите (Иоан 18:20).
Второ, Той е допускан в тези свещени места, където се събират духовните овци: никой от началниците на синагогата и храма не са възпрепятствали достъпа Му там (Иоан 7:46), а самият Синедрион не предприема още решителни мерки срещу Него (Иоан 7:45 – 52). Даже враговете Му Го слушат (Иоан 7:15) и понякога се съгласяват с Него (Иоан 7:26).
Трето, Неговото учение не е напълно чуждо на народа – мнозина даже започват да вярват в Него (Иоан 8:30) или пък изразяват симпатиите си към Него (Иоан 7:12, 31). Той вече има немалко стадо (Лука 12:32) Свои собствени овци, които доверчиво Го следват. Всичко това е било толкова ясно, че е било невъзможно един съобразителен човек да не разбере, че Христос говори тук за Себе Си – и ако фарисеите не Го разбрали, то е било, понеже са се престрували на неразбиращи...
10.7. Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците.
10.8. Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха.
Виждайки нежеланието на фарисеите да Го разберат, Господ все пак, снизхождайки към тях, описва още по-ясно Своята задача.
„Аз съм вратата на овците“. По-правилно: „вратата към овцете“. През Господ Иисус Христос като врата могат да влизат всички онези, които искат да постъпват като пастири на духовните овци, тоест на вярващите.
„Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници“. Оттук проличава, че Христос винаги, през цялата история на богоизбрания народ, е бил тази врата. Който е желаел да постигне високо пастирско положение (било то на цар или владетел, срв. Ис. 63:11; 44:28; Иер. 51:23), преди Христос (πρὸ ἐμοῦ), той не е бил истински управник на народа, а узурпатор. Тези хора са знаели, че при израилския народ трябва да дойде Месия-Цар, Който ще се възкачи на Давидовия престол, но въпреки това, самите те са искали да заемат този престол.
Това, разбира се, не са били фарисеите, които не са правили опит да завладеят трона в Юдея, а по-скоро представителите на династията на Ирод. Цар Ирод действително е дошел „отдругаде“ (стих 1), т. е. сдобил се е с царската власт по незаконен начин. Той не е бил евреин по рождение, а идумей, докато законът на Мойсей строго забранявал да се издига за цар чужденец (Втор. 17:15). По този начин, Ирод е притежавал първия посочен от Христос белег (стих 1) на „крадец и разбойник“.
Следва втората характеристика: Ирод не е бил приет в теократичното общество на Израил, а сам е нахлул в него, защото сам е назначавал и отстранявал първосвещениците, а на местата, където са се събирали вярващите евреи, не се забелязвали представители на Иродовата династия.
На Ирод му липсвала и третата характеристика на истинския пастир: юдеите не го обичали, мразели го и са се бояли от него, както и от неговите синове.
Но не само семейството на Ирод имал тук предвид Христос. И предшествалата Иродите династия на Асмонеите също не владеела по право юдейския престол. Те, като свещеници, не трябвало да приемат царска титла, но въпреки това Йоан Гиркан го направил.
И накрая, Господ осъдил тук и всички опити на лъжемесиите със силата на оръжието да възстановят самостоятелността на юдейската държава, – опити, завършили неуспешно заради липсата на съчувствие към това дело от страна на юдейския народ („но овците не ги послушаха“).
Йоан 10:9. Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.
„Аз съм вратата“. Тук Господ вече говори за Себе Си като врата изобщо (той не прибавя: „на овците“). Следователно под „спасяващи се“, „влизащи“ и свободно „излизащи“ на добра паша тук трябва да разбираме не пастирите, а овцете. Това са духовните овце – вярващите в Христос, които Той въвежда в безопасното жилище, Църквата, и на които свободно позволява да ходят по пътищата на живота, за да намерят за себе си онова, което им е по-полезно. Някои от съвременните коментатори виждат в този стих предобраз на това, че всички следващи пастири на духовните овце трябва да получават именно от Христос своите пълномощия. Но такова обяснение изглежда изкуствено.
Йоан 10:10. Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие.
Йоан 10:11. Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците;
Докато крадецът или управникът-узурпатор, когото тук Христос определя като крадец, преследва в управлението само свои лични облаги и често отнема имуществото и живота от своите поданици, то Христос, напротив, Сам дава живот на Своите поданници, и при това в изобилие. И не само това, но като „добър пастир“ или по-точно „прекрасен, забележителен“ – καλός, Христос отдава живота Си за своите овце.
Йоан 10:12. а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците.
Йоан 10:13. Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците.
„оставя овците и бяга“. Обикновеният наемник никога не жертва своя живот, за да спаси овцете, чиято грижа му е поверена. В момент на опасност той се грижи за спасението само на своя живот, защото овците не му принадлежат!
„вижда вълка“. Кой се разбира тук под името „вълк”? Най-вероятно Христос е искал да обозначи всички враждебни на развитието на Царството Божие сили. А след това е лесно да разберем кого Христос нарича „наемник”. Това са онези, на чиито грижи Христос е поверил Своята Църква, но които често не желаят да отдадат цялата своя любов за благото на поверените им хора (срв. 1 Пет. 5:2; Тит. 1:7, 1 Тим. 3:8). Това важи с особена сила за тогавашната йерархия, която не искала нищо да жертва за народа, който бил много ощетен от Иродите, представляващи светската власт, и от фарисеите.
Йоан 10:14. Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават.
Йоан 10:15. Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците.
В противовес на онези ненормални отношения, които съществуват между еврейските пастири-наемници и народа, тук Христос изобразява отношенията на взаимно доверие и любов, които съществуват между Него и Неговото духовно стадо. Тези отношения Той оприличава на връзката, съществуваща между Него и Отец.
„познавам Моите Си“, т. е. обичам ги и разбирам всички техни нужди.
„и душата Си полагам“. Ако овцете Му са в опасност, Христос полага или е готов да положи живота Си за тях. Вече било близо времето, когато тези думи на Христос щели да се изпълнят.
Йоан 10:16. Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.
„имам и други овци“. Но с тази саможертва за благото и спасението на овцете не се ограничава делото на Христос като пастир. То се простира и върху едно бъдеще време, когато Той вече няма да е на земята, и отвъд границите, в които пребивава израилското стадо. Христос трябва да приведе и „други“ Свои овце, които скитат далеч от Израилското царство в очакване на момента, когато ще се раздаде призоваващият ги Христов глас. По този начин, в една кошара, т. е. в Църквата, се съединяват и вярващите в Христос израилтяни, и вярващите езичници, които ще бъдат обединени под една Глава – Христос (срв. Иез. 37:22, 24). Господ Сам ще извърши това привеждане на езичниците след Своята смърт (срв. Иоан 12:32; 2:19). Оттук става ясно, че смъртта Му няма да бъде край на Неговата дейност спрямо стадото Му, а само ще послужи за още по-голямото нейно разширяване.
Йоан 10:17. Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак.
Йоан 10:18. Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си.
Господ завършва тук мисълта за великото значение на Своята смърт. Отец Го обича особено, защото Той жертва Своя живот съвсем доброволно, без принуда. Този живот е сякаш одеяние или украшение, което Той сваля от Себе Си, за да го предаде в ръцете на друг (срв. Иоан 13:4). Той прави това с твърдата увереност, че може да го вземе (живота) обратно. Тази „заповед“, т. е. право и сила да вземе обратно Своя живот, Господ е получил от Отец.
На какво се основава тази власт и сила, Христос казва по-рано: Той има живот Сам в Себе Си (Иоан 5:26).
Как Христос изобразява Своята смърт: първо, не само като страдание, което Той поема върху Себе Си от покорност на волята на Отец, но и като напълно свободно дело, на което Той Сам се е решил. Второ, като дело на послушание на волята на Отца и, следователно, като съществен момент в изпълнението на Неговото призвание. Трето, като дело на саможертва в полза на вярващите в Него и които Той по този начин ще спаси от погибел. Четвърто, не като унищожаване на Неговата жизненост, но като преход към проявлението на Неговия живот, който побеждава смъртта, живот след възкресението. И пето, като необходима предпоставка за разширяването на Неговото дело извън границите на израелския народ.
Йоан 10:19. Поради тия думи пак произлезе разпра между юдеите.
Йоан 10:20. И мнозина от тях казваха: бяс има и не е в Себе Си; защо Го слушате?
Йоан 10:21. Други казваха: това не са думи на бесен: може ли бяс да отваря очи на слепи?
Слушателите на Христос, които били с Него в продължение на целия ден, след празника Шатри (Иоан 8:12 – 10:18), започнали да спорят помежду си. Едни се застъпвали за Христос като велик чудотворец, а други, разбира се, предимно фарисеи, наричали Христос бесноват, безумен и убеждавали народа да не Му вярва.
Йоан 10:22. И настана тогава в Иерусалим празник Обновение, и зима беше.
Следващите стихове, от 22 до 42, съдържат разговора на Господа с юдеите на празника Обновление. Когато те Го попитали, дали Той не е Месия, Христос отговорил, че вече много пъти е говорил по този въпрос, но юдеите все не Му вярвали. А когато след това заявил, че Той и Отец са едно, те поискали да Го убият с камъни като богохулник. Христос им посочил неоснователността на техния протест срещу тези Негови думи, след което се оттеглил отвъд Йордан, в Перея.
От празника Шатри изминали около два месеца, през които Христос пребивавал или в Перея (срв. Иоан 10:40), или пък някъде в пределите на Юдея (св. Иоан Златоуст). Настъпил празникът Обновление или Очистване на храма, който е продължавал около осем дни (през месец кислев или декември). Причина за установяването на този празник е очистването на Йерусалимския храм от идолите, извършено през 165 г. пр. Хр. от Макавеи (Розанова И. Памятная книжка при изучении священной истории, М., 1909, с. 16).
Йоан 10:23. И ходеше Иисус в храма, в притвора Соломонов.
Господ се появява на този празник в Йерусалим. Дали Той е поучавал този път, Йоан не казва категорично, отбелязвайки само, че Господ е „ходил” в така наречения притвор на Соломон, т. е. в галерията, която се е простирала от източната страна на храмовия площад. В тази галерия богомолците са можели да се подслонят през зимата при лошо време – да се скрият от дъжд и вятър. Твърде е възможно този път Христос да е бил съпровождан и от апостолите, но евангелистът не ги споменава, тъй като те не участвали в разговора на Христос с юдеите.
Йоан 10:24. Тогава юдеите Го заобиколиха и Му казваха: докога ще измъчваш душите ни? Ако си Ти Христос, кажи ни открито.
Юдеите недоволстват пред Христос, че Той измъчва душите им, т. е. те са в постоянно напрегнато очакване, че още малко и Той ще обяви Себе Си за Месия.
„кажи ни открито“ (παρρησία), т. е. смело, направо, а не с притчи (Иоан 8:12; 9:39; 10:1 – 18) и не чрез намеци (Иоан 8:24 – 28). Юдеите сякаш казват на Христос, че Го „подкрепят”.
Йоан 10:25. Иисус им отговори: казах ви, ала не вярвате; делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелствуват за Мене.
Господ отговаря, че Той вече им е казал кой е Той, но те не са Му вярвали. Даже Христовите чудеса не са пробуждали у тях вяра в Него.
Йоан 10:26. Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овци, както ви рекох.
Причината за това неверие е фактът, че тези юдеи не принадлежат към овцете на Пастира – Иисус, т.е. към онези истински израилтяни, които още преди да видят Христос, вече са копнеели за Него в сърцата си и затова с радост са приели Неговото свидетелство.
Йоан 10:27. Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми,
Йоан 10:28. и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми.
Йоан 10:29. Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми.
„от ръката Ми“. За да покаже от какви големи блага лишават сами себе си юдеите, като не желаят да Го последват, Христос изобразява положението на Неговите овци (срв. стихове 3, 4, 14 от тази глава, както и Иоан 6:37 – 40). При това Христос отъждествява Своята грижа за овцете („ръката Ми“) с грижата за тях на Неговия Отец („ръката на Отца Ми“). С това Христос казва, че Отец е истинският върховен Пастир в Израил, но Той действа чрез Христос (срв. Иоан 4:34; 5:17 и сл.).
Йоан 10:30. Аз и Отец едно сме.
Затова Христос заключава: „Аз и Отец едно сме”. Тези думи могат да обозначават само единството на Христос с Отец по естество, по същност: никога досега не е било казвано нещо подобно за нито един пророк. И слушателите на Христос разбрали думите Му именно в такъв смисъл (срв. Иоан 10:31, 33). Но единството, за което тук се говори, не е тъждество, в което изчезва различието между лицата на Божеството (както в савелианството): тук се говори само за единосъщието на Сина и Отец (срв. Иоан 17:11 – 21).
Йоан 10:31. Тогава юдеите пак грабнаха камъни, за да Го убият.
Естествено, враждебно настроените към Христос юдеи възприели това Негово твърдение като обикновено богохулство. Те започнали да събират камъни (ἐβάστασαν, неточно преведено "грабнаха"), за да изпълнят върху Христос като богохулник наказанието, предвидено от закона (Лев. 24:15 и сл.).
Йоан 10:32. Иисус им отговори: много добри дела ви показах от Моя Отец; за кое от тия дела с камъни Ме замеряте?
Без да се смущава от това, Господ продължил да говори, и враговете Му, учудени от това хладнокръвие, се спрели в недоумение. Господ ги попитал по каква причина искат да Го убият с камъни? Та нали Той е извършвал само добри дела (Мат. 12:12), т. е. изцеления и други чудеса, и при това е постъпвал така, че всички би трябвало да разберат, че Той е действал по силата на властта, получена от Отец.
Йоан 10:33. Юдеите Му отговориха и рекоха: не за добро дело с камъни Те замеряме, а за богохулство и за това, дето Ти, бидейки човек, правиш се Бог.
Юдеите не оспорвали добрите дела, извършени от Христос (изцеляването на разслабения и слепородения от глави 5 и 11). Те се противопоставяли на Христос единствено заради присвояването на честта, подобаваща на Единия Бог. Искали да Го убият, защото претендирал за Божествено достойнство.
Йоан 10:34. Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: "Аз рекох: богове сте"?
Йоан 10:35. Ако Той нарече богове ония, към които бе отправено словото Божие (и не може да се наруши Писанието),
„богове сте“. Господ най-напред отхвърля обвинението в богохулство. Да, той е нарекъл Себе Си, макар и непряко, Син Божи. Но не постъпва ли самото Божие слово така даже с обикновените хора (Христос нарича Божието слово общо „закон“)? Понякога то нарича богове особено забележителни хора (Пс. 81:6), но никой не започва да се съмнява в истинността на Писанието и в неговия авторитет за избрания народ („не може да се наруши Писанието“).
Йоан 10:36. на Тогова ли, Когото Отец освети и прати в света, вие казвате: богохулствуваш, защото рекох: Аз съм Син Божи?
„Когото Отец освети и прати в света“. Защо юдеите толкова се дразнели от Христос? Иисус Христос е осветен, т. е. избран за Своето високо служение и пратен в света от Самия Отец. Как би могъл да се осъществи този избор, който се е състоял във вечността (срв. Еф. 1:4), ако Самият Избран не е съществувал като Личност преди своето избиране? Не е ли ясно, че Христос, като съществувал от вечност и от вечност приел тази мисия, е Същество вечно? А вечността е била за юдеите първото свойство на Божието битие и понякога те назовавали кратко Бога Вечен. Следователно Христос посочва тук Своето вечно съществуване, по силата на което Той има право да нарича Себе Си Бог в собствения смисъл на тази дума, а не в онзи, в който Свещеното Писание нарича някои хора „богове“. Следователно Той не е богохулник, а говори чистата истина.
Затова не са прави някои съвременни коментатори (като например, Бейшлаг), които виждат в това място пример, че Христос уж считал Себе Си за Син Божи само в нравствено или преносно значение. Ако Христос бе искал да каже с тези думи нещо подобно, то, първо, Той би казал, първо, че Неговата природа не е еднаква с природата на Отца (св. Йоан Златоуст), и второ, юдеите не биха се опълчили против Него заради такова обяснение.
Йоан 10:37. Ако не върша делата на Моя Отец, не Ми вярвайте;
Йоан 10:38. ако пък върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и повярвате, че Отец е в Мене, и Аз съм в Него.
За да убеди още повече слушателите Си в Своето Божествено достойнство, Господ посочва Своите дела, които Му дават право да изисква от юдеите съвършено доверие в Него (срв. Иоан 5:36).
Йоан 10:39. Тогава пак искаха да Го хванат; но Той се измъкна из ръцете им
Йоан 10:40. и отиде пак отвъд Иордан, на мястото, дето по-преди Иоан кръщаваше, и остана там.
Йоан 10:41. Мнозина дойдоха при Него и казваха, че Иоан не бил сторил никакво чудо; но всичко, що Иоан бил казал за Него, било истинско.
Йоан 10: 42. И мнозина там повярваха в Него.
Виждайки, че Христос не се разкайва за думите Си, юдеите искат да Го заловят, за да Го изправят пред Синедриона като богохулник. Но този път Христос и този път си тръгва от тях незабелязано и отива в Перея, откъдето бил дошъл на празника.
Тук Господ прекарал повече от три месеца до последната Пасха, когато бил умъртвен. По това време при Христос идвали много хора, които обяснявали обръщането си към Него с това, че върху Него са се изпълнили всички думи, които Йоан Кръстител е говорил за Него (срв. Иоан 1:26 и сл.). Те казвали, че макар Кръстителят да не бил извършил нито едно чудо, думите му за Христос са се оказали напълно верни: Христос е истинският Спасител за онези, които вярват в Него, както Го е представил Кръстителят. Оттук става ясно, че тези, които сега се обърнали към Христос, някога са слушали проповедта на Йоан Кръстител.
