Мобилно меню

4.9166666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (24 Votes)

DSCN4242С келяв да се бориш, беля да си сториш.

Радой Ралин

Преди не много време имах неблагоразумието да защитя в печата традиционния вид на брачната институция (вижте тук).. Единственият безспорен ефект на усилията ми бе, че си спечелих име на "хомофоб" и "привърженик на националсоциалистическите идеали". Сега ми бе предложено, вероятно в първото качество, да прокоментирам три събития: последния гей-парад, официалното становище на Св. Синод и един примерен отклик на това становище – статията „Църквата да помага, не да забранява” от Наталия Милчева (в-к „Стандарт”, 20.06.14). Трябва да призная, че това се оказа твърде затрудняваща задача. Не само поради разнородното значение на трите, а главно поради нежеланието ми да се включа в спонтанно образуващата се верига. Всяко от въпросните, да ги наречем събития, разбира се, може да се обсъжда поотделно. По-интригуваща обаче ми се стори съзнаваната или несъзнавана връзка между тях.

Поредният гей-парад вече трудно може да се нарече събитие. Още по-трудно е да се каже нещо ново за тази настойчиво повтаряна безсмислица. Никой, приемащ „половата си ориентация” за нещо естествено, не би се вдъхновил от идеята да направи от нея социално или политическо събитие. „Нетрадиционният” характер на самото сексуално влечение още по-малко може да обясни усилията то да бъде представено като нещо естествено.

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)

third-gender

Най-тежко е, когато човек трябва да погледне в лицето своята отговорност. Когато някой ден се завърне у дома и намери бележка на масата, че жена му много съжалява, но не вижда друг изход, освен да го напусне (взела е и ключовете от колата); когато „детето“ е заминало да поработи малко в чужбина, а ето че започва да се обажда по телефона един път на шест месеца  от някоя далечна наркоманска комуна (за пари, естествено); когато не ти остава друго, освен да се кандидатираш за депутат, за да ковеш закони за другите там, където сам си се провалил...

Да се опитаме да бъдем честни към себе си: колцина от нас, мъжете, се оказахме на висотата на отговорността, която ни е поверена? Обичахме ли жените си, борихме ли се за тях и с тях, когато им беше нанагорно или ги оставяхме „кавалерски“ те да се справят с трудностите? Изслушвахме ли ги търпеливо и внимателно, как споделят с нас своите болки и проблеми, или бяхме втренчени в някой екран, който ни интересуваше много повече от „безкрайните женски истории“? Бяхме ли винаги налични за своите деца или се измъквахме с оправданието, че това не е мъжка работа („Нали знаеш, скъпа, не разбирам от подобни неща...“)? Трябва ли тогава да сме толкова изненадани от писмото на масата и от гласа на онова същество по телефона, в коeто не разпознаваме нашето дете?

4.6428571428571 1 1 1 1 1 Rating 4.64 (42 Votes)

Monr 009-408x600Сряда, 11 февруари 1976 г.[1]

… Съвременната култура мята върху съзнанието ни, върху нашия „изначален” опит, ласото на принципите, които – макар да ни изглеждат „положителни” – са на дело отрицателни и не произтичат от никакъв опит. „Всички хора са равни” – ето го един от корените, най-неистинното от всички съждения a priori. Или: всички хора са свободни. Или: любовта винаги е положителна (оттук например оправдаването на хомосексуализма и пр.). Всяко ограничение е репресивно. Докато самите християни приемат всички тези „принципи” и културата, построена върху тях, не е възможно да разсъждаваш за невъзможността на женското свещенство, без да се самозалъгваш и да звучиш лицемерно. Казано накратко, ако се тръгне от някакво отвлечено, несъществуващо, натрапено на природата равенство между мъжете и жените, то никаква аргументация не е възможна. А това означава, че трябва да се започне с разобличаването на самите тези принципи като лъжливи – за свободата, за равенството и пр. – лъжливи именно в своята отвлеченост, „измисленост”. Трябва да бъде отхвърлена цялата съвременна култура в нейните духовни – лъжливи и дори демонични – предпоставки. Най-дълбоко лъжливият от всички е принципът на „сравняването”, който лежи в основата на патоса за равенството. Със сравняване не се постига нищо и никога, то е източник на зло, тоест на завист (защо аз не съм като него), след това на злоба и накрая, на въставане и разделение.

4.6969696969697 1 1 1 1 1 Rating 4.70 (66 Votes)
1_7.gifВъпросът дали хората „се раждат със сексуалната си ориентация” често е представян като основен проблем за хомосексуалните права. Ако „това е начинът, по който ме е създал Господ”, казват защитниците, то това не е ничия друга работа. Консерваторите обикновено отговарят, че сексуалното предпочитание не е вродено, а е избор, и затова не заслужава специална защита.

Но вижте по колко много начини може да се развие въпросът. На първо място, налице е проблемът с NAMBLA, който кара дори гей активистите да чувстват, че трябва да има някакви граници в това как се изразява сексуалността. Мъже, които правят секс с момчета тийнейджъри – това е достатъчно тревожно само по себе си; ами ако някой заяви, че е роден с ненаситно влечение към петгодишни момиченца? Или може да задоволи сексуалния си апетит, само ако партньорът е малтретиран? Гладът на тялото може да тръгне по много пътища и във всякакви посоки; ако контекстът е гняв, а не секс, това ще доведе до малтретиране или убийство. Ако приемем принципа, че „телесните импулси не бива да се отхвърлят”, ще си навлечем огромни неприятности.

Подобна нелогичност мори и консервативната страна. Откога вярваме, че понеже едно поведение е следствие на избор, не трябва да се защитава от закона? Християните искат да им се позволи да си държат Библията върху бюрата си на работата, или да обучават децата си у дома. Но ако това е просто избор, а не генетична принуда, не заслужават ли защита? Това е друга предпоставка, която подлежи на дискусия.

2.2555555555556 1 1 1 1 1 Rating 2.26 (90 Votes)
1_44.jpgЧовекът като венец на творението е сътворен по Божи образ (Бит.1: 27-28). Това означава, че у всеки, независимо от неговия пол, националност, психофизическа характеристика се съдържа Божия образ, към който не може да се добави или отнеме нещо. Разделението на мъжки и женски пол в човешката природа е израз на Божието домостроителство за човечеството. За Бога мъжът и жената са равни, тъй като само прилепването им един към друг ги прави едно цяло, една плът. Половият хатактер на човешката природа е дар от Бога „от начало”. Затова неприемлива е тезата, че полът не притежава духовно измерение и онтологическо значение. Важността на пола се простира отвъд физическото удоволствие. Вярно е, че в средата на ХХ в. започна т. нар. сексуална революция, която тръгна от Америка и постепенно доведе до нравствено разложение и духовна деградация милиони хора по света. Резултат от нравствената разруха е все по-масовото разпространение на хомосексуализма.

В последните години в обществото се постави въпросът за хомосексуализма, който исторически е отхвърлен, както от самото общество, така и от Библията. Специалисти твърдят, че поне 10% от населението на земята практикуват хомосексуализъм под някаква форма, а 3-4% от населението имат хомосексуална насока за поведение.

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.