Глава 17. 1-8. Преображение. 9-13. Въпросът на учениците за Илия. 14-21. Изцелението на бесноватото момче. 22-23. За смъртта и възкресението. 24-28. Плащане на храмовия данък.
Мат. 17:1. И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина;
(вж. Марк 9:2; Лук. 9:28; 2 Петр. 1:16).
Стихът почти дословно съвпада с Марк. 9:2, с изключение на това, че Марк не нарича Йоан "брат на Яков" и добавя накрая "сами" (μόνους) - дума, която според някои четения не се среща в Матей. В руския превод на Марк 9:1 този стих е отнесен към 9 глава, но в гръцките издания е прикрепен към 8 глава (вж. Тишендорф). В началото на стиха в руския превод (но не и в славянския) е пропусната думата "и". В Лука (Лук. 9:28) вместо "шест" дни са дадени "осем" дни. Неговият разказ не е сходен с този на първите двама синоптици. В края на стиха Лука посочва целта на изкачването на планината: "да се помоли". Първото нещо, което трябва да се забележи, е разликата между свидетелствата на първите двама синоптици и Лука за времето: шест и осем дни. Всъщност тя може да бъде лесно обяснена. Още Йероним смята отговора на този въпрос за "лесен" (facilis responsio est), защото Матей и Марк говорят за междинни дни, а Лука добавя първия и последния. Освен това трябва да добавим, че тук Лука не посочва точния брой на дните, а използва думата ὡσεί, т.е. около осем дни.
Трябва да се предположи, че времето на Преображението е било през нощта, което е било обичайното време за молитва на Спасителя (Мат. 14:23, 25; Лук. 6:12, 21:37, 22:39 и т.н.); по това време апостолите са били налегнати от сън и са заспали. От планината Спасителят и учениците Му слезли на следващия ден (Лук.9:37). Когато Спасителят се изкачил на планината, деветимата ученици били оставени в подножието ѝ, а по-нататък в планината Той взел със Себе Си само трима: Петър, Яков и Йоан.
Според общото мнение на тълкувателите това е така, защото тези ученици "превъзхождат" всички останали (οὗτοι τῶν ἄλλων ἦσαν ὑπερέχοντες - св. Йоан Златоуст). Подобно тълкуване би означавало, че Спасителят е имал особено доверени и любими ученици.
Но тук изглежда трябва да обясним нещата малко по-просто. Иисус Христос се е нуждаел от уединение за молитва и е трябвало да се отдалечи. Това е било естествено желание и всички Негови ученици са Го разбирали. На лицата на тримата, несъмнено най-преданите Му ученици, може би е било изписано, че не са искали да Го оставят сам, и те са били взети и възнаградени за тази си преданост чрез необикновено небесно видение. След като взел тримата ученици със Себе Си, Спасителят несъмнено се отдалечил и от тях, както направил в Гетсимания, което се вижда както от обстоятелствата на преображението, така и особено от факта, че след това "се приближил" (προσελθών, в руския превод "дошъл", стих 7) до учениците, когато видението свършило.
Думата “възведе” (ἀναφέρει) се среща само тук, в Матей и Марк, и отново в Лука 24:51.
Въпросът за това на коя планина са се изкачили Спасителят и учениците Му е много труден. Евангелистите не уточняват коя е била тази планина. В Матей и Марк думата е употребена без член (някаква планина, неопределено), а в Лука - с член: на известна, определена планина, също обаче неназована по име.
В паралелния текст на 2 Петр. 1:16 изобщо не се споменава планина. Матей и Марк единодушно посочват само, че това е била "висока" планина. При древните коментатори - Йоан Златоуст, Хиларий, Евтимий Зигабен и други - също срещаме пълно мълчание по този въпрос. Но на някои места в Ориген, при свети Кирил Йерусалимски (IV в.) и Йероним се съобщава, че това е планината Тавор. След тях от VI и VII в. има сведения, че планината Тавор в древността е била смятана за планината на Преображението. Някои пътешественици, живели по това време, разказват, че по тяхно време на върха на Тавор е имало три църкви, съответстващи на трите скинии, които апостол Петър е искал да построи. Църквите били кръгли и "изключително обрасли с трева и цветя". По същото време Тавор се превърнал в любима светиня на поклонниците, а по време на кръстоносните походи бил обект на особен интерес.
Повечето от най-новите коментатори обаче приемат, че Преображението се е случило на един от хълмовете на Ермон, недалеч от Кесария Филипова. Английският пътешественик Стенли подкрепя версията за Хермон, а Томсън също смята така, макар и не без колебание. Но всичко това, разбира се, са само предположения. Въпросът за планината трябва да се счита за неразрешен до момента. Мълчанието на древните екзегети по този въпрос е основателно.
Мат. 17:2. и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.
Преобрази се, т.е. обикновеният образ на Христос получил някакъв съвършен, по-висш вид.
Мат. 17:3. И ето, явиха им се Моисей и Илия, разговарящи с Него.
(Срв. Марк 9:4; Лук.9:30-32).
Матей и Марк говорят за това явяване кратко, с малки различия. Но Лука съобщава това, което първите двама синоптици не съобщават, а именно, че явилите се мъже са говорили с Христос "за Неговия свършек" в Йерусалим, че учениците били налегнати от сън, но като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него”. Когато последните се отдалечили от Христос, Петър изрекъл думите за сенниците. Откъде, пита Теофилакт, учениците са знаели, че това са били Мойсей и Илия? Не по изображенията, защото по онова време се е смятало за беззаконно да се правят изображения на хора. Очевидно те са ги разпознали по думите, които са произнасяли.
Мат. 17:4. Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.
(Срв. Марк 9:5-6; Лук 9:33 с малки различия в изказа).
При Марк е добавено: "защото не знаеше какво да каже, понеже бяха уплашени". Лука пише същото, но много по-кратко: "не знаеше какво да каже". Матей пропуска всичко това. Думите на Петър към Христос, според Йоан Златоуст, са израз на любов и необикновено възхищение, причината за които било видението. Под "шатри" трябва да се разбират не палатки, а шатри от дървесни клони, както при празника на шатрите.
Мат. 17:5. Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.
(Срв. Марк 9:7; Лук. 9:34-35; 2 Петр. 1:17-18).
Думите, изречени от облака, очевидно са били думи на самия Бог. Те са същите като тези, произнесени при кръщението. Но тук се появява една и съща добавка във всички синоптици: "Него слушайте".
Мат. 17:6. И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха.
Мат. 17:7. Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се.
Според Марк (Марк 9:6) страхът на учениците се проявил още когато Петър говорил за шатрите, а според Лука (Лук. 9:34), когато учениците влизат в облака. Страхът е бил съвсем естествен за учениците при обстоятелствата, в които са се намирали. Самата необикновена красота и привлекателност на явлението можела да ги уплаши (срв. Мат. 28:5, 8; Марк. 16:6, 8).
Мат. 17:8. А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.
(Срв. Марк. 9:8 - със съществено различие в изказа).
Ето една малка подробност, която показва реалността на събитието. Това, което би било по-важно и интересно за нас, евангелистите премълчават. В конкретния случай би било достатъчно, ако евангелист Матей беше завършил беседата си със стих 7. Но той не го прави, а добавя стих 8, в който живо описва случилото се.
Историческата достоверност на събитието се признава напълно от най-добрите екзегети. То е свързано по определен начин с това, което се е случило по-рано, т.е. с изповедта на Петър, и има тясна връзка с това, което следва. Събитието на преобразяването на Христос не може да се извади от контекста, без да се създаде празнина. Разказът на синоптиците, който е напълно последователен във всички детайли, се потвърждава от един намек на четвъртия евангелист, който, наистина, не говори директно за Преображението, въпреки че сам е бил негов свидетел, но ясно загатва за него (Йоан 1:14). Другият очевидец го съобщава директно (2 Петр. 1:16-18): “станахме очевидци на Неговото величие.
Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".
Едершейм коментира разказа за Преображението така: “Едно поне е несъмнено: ако разказът е истинен, то в него не става дума за субективно видение без обективна реалност. Но в такъв случай би било не само трудно, но и невъзможно да отделим едната част от разказа от другата - явяването на Мойсей и Илия и Преображението на Господ - и да припишем обективна реалност на второто, а първото да смятаме само за видение."
Мат. 17:9. И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.
Матей предава собствените думи на Спасителя (като ги отделя с препинателни знаци), а Марк ги излага със свои думи под формата на т.нар. непряка реч. Лука посочва само резултата от забраната, като казва, че учениците “замълчаха и никому не казаха през тези дни за това, що видяха”.
Отците и църковните писатели смятат, че причина за забраната да се разказва за Преображението, както обикновено в такива случаи, е смиреномъдрието на Спасителя и същевременно нежелание да се изкушат онези, които, научили за Преображението, биха видели Христос разпнат след това. Това може да е така. Но по-правилно е да се смята, че разказът за Преображението би могъл да изглежда не само верен, но и разбираем, само ако бъде свързан с Възкресението. Следователно той е могъл да бъде разказан само след Възкресението. Именно в тази връзка Самият Спасител поставя двете събития. Малко вероятно е причината за забраната да е била, че Иисус Христос е искал да отклони учениците и народа от фалшивите очаквания за идването на Илия.
Мат. 17:10. А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде?
(срв. Марк. 9:10-11).
Въпросът, зададен от учениците по време на слизането от планината, подсказва, че учението на книжниците, че Илия ще дойде преди установяването на месианското царство, е в противоречие с това, което учениците току-що са преживели, или с мислите, появили се у тях вследствие на Преображението.
Не самото явяване на Илия, а незабавното му изчезване след явяването изглежда, че противоречало на равинското учение.
Къде е оставало място за дейността на Илия, когато Христос е щял да умре и да възкръсне? Въз основа на думите на пророк Малахия (Мал. 4:5) се е очаквало, че Илия не само ще обърне отделни израилтяни и ще ги подготви за деня на Откровението, но и ще помогне за възстановяването на целия народ.
Мат. 17:11. Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко;
(вж. Марк. 9:12 с повече подробности).
Възможно е руският превод на този стих да е неточен. В Матей вместо "ще" (има да дойде), както е при Марк, е поставено подчертаното "трябва" (”должно”). Буквално: "Илия ще дойде и ще възстанови всичко". Славянският превод на Матей на въпросния стих също може да е неточен: "Първом Илия ще дойде".
Думите на Спасителя съдържат отговора на въпроса на учениците. Първо е формулирано предаденото от учениците мнение на книжниците, а след това Спасителят го поправя в следващия стих. Това, което книжниците казват, е вярно, но не за онзи Илия, който се е явил при Преображението, а за друг.
Мат. 17:12. но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях.
(Срв. Марк 9:13 - няма ги думите "и не го познаха" и краят на стиха е пропуснат).
Иисус Христос казва, че е дошъл Илия, имайки предвид Йоан Кръстител. Йоан, макар и да не е Илия в истинския смисъл на думата, със сигурност идва в духа и силата на Илия (Лук. 1:17). Именно в този смисъл Спасителят нарича Йоан Илия. Това, че Йоан не е бил признат или по-добре казано, не е бил разпознат като Илия, е разбираемо. По-трудно е да се разбере изразът "сториха му, каквото си искаха". Това, разбира се, е алюзия за историческите обстоятелства на смъртта на Кръстителя, но може би и за контраста между живота на първия Илия и втория. При първия Илия хората не са могли да правят каквото си искат. Той е взет жив на небето, докато Йоан е убит.
Мат. 17:13. Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя.
В предишните стихове Спасителят не е казал нито дума за Йоан Кръстител, но образната Му реч разкривала, че Той говори за него. Сега учениците разбрали това.
Мат. 17:14. Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него
Мат. 17:15. и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода;
Мат. 17:16. водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят.
(срв. Марк. 9:18; Лук. 9:40).
Вместо руското "водих" (стих 16) е възможно "заведох" (προσήνεγκα, οβτυλι). Казвайки това, бащата на юношата косвено обвинява учениците. Но много древни тълкуватели отбелязват, че в действителност той сам бил виновен за неспособността на учениците да излекуват сина му и вместо да обвини себе си, обвинява тях за безсилието им. Евтимий Зигабен казва, че учениците не са могли да излекуват момчето поради неверието на дошлия. С последното тълкувание не можем да се съгласим.
Мат. 17:17. А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука.
Подробностите от Марк.9:20-24 са пропуснати в Матей. Йероним, Хиларий, Йоан Златоуст, Теофилакт и др. отнасят изобличителните думи на Иисус Христос към бащата на болния младеж и към юдеите и книжниците, които са били в подножието на планината. Но тези мнения на древните тълкуватели са отхвърлени от новите екзегети, които казват, че тук Иисус Христос не порицава книжниците, а учениците Си, защото не са могли да излекуват момчето. Но защо Той не говори директно за учениците, а за "неверен и извратен род", т.е. за живеещите тогава хора, за поколението като цяло? Защото, отговарят те, липсата на активна вяра у учениците ги поставяла наравно с останалите хора от поколението на Христовите съвременници.
"Чрез суровото изобличение учениците са причислени към тълпата. Това, че тук се имат предвид учениците, се вижда от стих 20: бащата на болния имал вяра и затова молил за помощ. Силните изрази γενεὰ ἄπιστος καὶ διεστραμμένη (буквално: "невярно и развратено поколение") могат да се обяснят с противопоставянето на вярата на бащата, а очевидно и на другите, които са поискали помощ, с тази на учениците”. (Бенгел)
Мат. 17:18. И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя.
(срв. Марк. 9:25; Лук. 9:42).
Буквално: И запрети му Иисус, и бесът излезе от него.
"На него, му" (αὐτῷ) се отнася до " беса"; това е очевидно от паралелните пасажи в Марк и Лука, където забраната ясно е насочена към беса.
Мат. 17:19. Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним?
В Марк 9:28 се казва, че това е станало, когато Спасителят е влязъл в една къща. Къде се е намирала тази къща, не е известно.
Мат. 17:20. А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно.
(срв. Лук. 17:6).
Речта на Христос не трябва да се възприема буквално. Тези думи са образни, като посочват възможността за постигане на необикновени резултати чрез вяра.
Мат. 17:21. Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост.
(срв. Марк 9:29).
Някои екзегети, позовавайки се на факта, че стих 21 не се среща в някои ръкописи и преводи, признават този стих за по-късно вмъкнат или заимстван от Марк 9:29.
“Тоя род” се отнася, разбира се, за бесовете.
Буквално: “изгонват се само с молитва и пост”, тоест само истинският вярващ става способен да прогонва демоните с помощта на молитвата.
Мат. 17:22. А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце,
(Срв. Марк 9:30-31; Лук.9:43-44).
Vulgata: Conversantibus autem eis in Galilea.
Гръцката дума συστρεφομένων показва непосредствена близост, пребиваване заедно, като се изключват външни хора. Свидетелствата на Марк и Лука са съгласни с това. Марк и Лука отбелязват, че учениците не са разбрали думите на Спасителя, а Матей насочва вниманието към тяхната скръб (стих 23). "Човешкият син" тук очевидно стои във връзка с израза "в човешки ръце".
Мат. 17:23. и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много.
(Срв. Марк 9:31-32; Лук. 9:44-45).
Според Марк думите на Спасителя за страданията, смъртта и възкресението Му не са били ясни на учениците, а да Го попитат, те са се страхували. Матей не говори за това, само добавя, че учениците са били "много нажалени". Тази печал е причинена, разбира се, от скръбните вести на Христос. "Затова те се натъжиха, понеже много обичаха Учителя" (св. Йоан Златоуст).
Въз основа на думата "нажалиха" обаче не можем да заключим, че думите на Христос са били напълно разбираеми за учениците. Чрез това съображение се премахва привидното разногласие между Матей и останалите синоптици.
Мат. 17:24. А когато дойдоха в Капернаум, приближиха се до Петра ония, които събираха дидрахмите, и рекоха: вашият Учител не плаща ли дидрахма?
(Срв. Марк 9:33 - той се ограничава до бележката, че Спасителят и учениците Му пристигнали в Капернаум и влезли в къщата).
Целият по-нататъшен разказ за плащането на данъка се съдържа само в Матей. Във времето след плена (Изх. 30:13; срв. 2 Пар. 24:6; 4 Цар. 12:12; Неем. 10:33) било определено всички израилтяни от мъжки пол, които са навършили 20 години, да плащат ежегодно половин сикъл или две атически драхми, или една александрийска драхма (Бит. 23:15; Нав. 7:21) в полза на храма за поддържане на богослужението.
Времето за събиране на пари, според талмудическия трактат Шекалим, е месец адар (вж. Переферкович. Т. 2, с. 269; информация за този данък в гл. 2 и 7 на този трактат). Това, че данъкът е съществувал по времето на Христос, е видно от съобщенията на Филон (Quis rerum divinarum heres sit, ed. P. Wendland, Philonis Alexandrini opera quae supersunt, vol. 3. Berlin 1898, repr. De Gruyter, 1962, 186, 1-3) и Йосиф Флавий ("Юдейски древности", XVIII, 9, 1; "Юдейската война", VII, 6, 6). Той е бил толкова универсален, че дори евреите в диаспора (разпръснати в други страни) са го плащали.
Това не бил римски данък, въпреки че след разрушаването на Йерусалим парите били изпращани в Рим за храма на Юпитер в Капитолия (вж. Schürer, Geschichte, II, S. 314-315). Не е ясно дали този данък е бил задължителен или не. От въпроса, зададен от събирачите на данъци, може да се заключи, че данъкът е бил доброволен и затова е бил отхвърлен от някои. Когато се събирали данъците, богатите не можели да дават повече от определеното, а бедните не можели да дават по-малко. Цената на всяка душа била еднаква (Изх. 30:11-16).
Гръцката дума δίδραχμον означава двойна драхма. Според Талмуда "всички пари, за които говори законът, са тирски пари" (Тосефта Кетувот XII, край, цитиран в Schürer, том II, стр. 315, бележка). Четири тирски драхми са били равни на един еврейски шекел. Една драхма в наши пари е струвала около 20-30 копейки (4-6 г. сребро); една дидрахма е струвала 40-60 копейки (8-12 г. сребро). От друга страна, един статир се равнявал на 4 драхми.
Вместо "Вашият учител няма ли да даде дидрахма" по-точно би било да се каже "няма да даде дидрахми", защото в оригинала и в двата случая е използвано множествено число. Цан обяснява множественото число, като казва, че събирачите не са питали за дидрахма, която трябвало да се плати през тази конкретна година, а дали изобщо Иисус Христос е съгласен да плати този данък. По същия начин казваме: "няма ли някой да даде пари", макар под "пари" понякога се разбира само една монета. Разказът несъмнено насочва към състоянието на нещата в Палестина преди 70 г. сл. Хр.
Мат. 17:25. Той отговаря: да. И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и рече: как ти се струва, Симоне? земните царе от кого взимат мито, или данък? от своите ли синове, или от чуждите?
Мат. 17:26. Петър му казва: от чуждите. Иисус му рече: и тъй, синовете са свободни;
Петър казал, че във всяко царство синовете на царя са свободни, т.е. не се облагат с данък. Следователно в още по-голяма степен трябва да бъдат свободни в което и да е земно царство синовете на тоиз Цар, комуто са подчинени всички земни царства. Смисълът на сравнението е, че Иисус Христос е Син Божий (стип 5) и Наследник на всичко, но домът на Бога е Неговият храм и в полза на този храм се събирали дидрахмите. Въпросът е зададен конкретно на Петър и е в тясна връзка с неговата изповед (Мат. 16:16).
Мат. 17:27. но, за да ги не съблазним, иди на морето, хвърли въдица, и първата риба, която се улови, вземи; и, като й разтвориш устата, ще намериш статир *; вземи го и дай им за Мене и за себе си.
Един статир се състоял от четири драхми и затова се наричал тетрадрахма. Тя не трябва да се смесва със златния статир (20 драхми).
(Следва)
Източник: Толковая Библия, или Комментарии на все книги Св. Писания Ветхого и Нового Завета : в 7 т. / под ред. А. П. Лопухина. - Четвърто издание, Москва: Дар, 2009.
