Вчера, събота, с един мой познат, свещеник в православна община в чужбина, си говорехме кой къде ще отиде на църква в неделя. Той, отпускар, искаше да отиде в академичния параклис „Св. Климент Охридски“ на Богословския факултет на Софийския университет, където бил чувал, че се събират много млади семейства с дечицата си. Аз изразих предположение, че своеобразната „енория“ при параклиса, състояща се от хора, живеещи в границите на различни столични енории, може да е „във ваканция“ заради летния период. Но моят познат самоуверено каза: храмовете нямат ваканция!

Наистина, днес, в неделната утрин, и двамата участвахме в светата литургия в академичния параклис. „Е, участвали сте! Къде се редиш и ти заедно с клириците?“, би реагирал всеки читател, но отговорът ще дойде след малко.

Един свещеник от Казанлък преди години беше пенсиониран поради... навършване на пенсионна възраст (от митрополит, за когото пенсиониране няма!). Същият този свещеник в понеделник беше удостоен от "светски", обществени институции с отличието "Достоен българин". Тези същите институции, които спокойно можем да обвиним в множество грехове срещу православната вяра на народа ни, оцениха в този свещеник тъкмо... свещеника! Как така?!

Свещеникът е иконом Петър (Пейко) Тодоров Цанков. Роден е през 1943 г. в махала Селището на с. Стоките, Севлиевско. Закърмен в православната вяра от своите родители, той учи в Софийската духовна семинария "Свети Иван Рилски" (тогава "заточена" на гара Черепиш, Врачанско) през 1958-1964 г., а след две години служба в Трудови войски, където обикновено служеха всички семинаристи (като "неблагонадеждни" за властта), той завършва и Духовната академия "Свети Климент Охридски" в София. Ръкоположен за свещеник от Старозагорски митрополит Панкратий още през 1971 г., той служи десетина години в казанлъшкото село Енина, а после е преместен в църквата "Света Богородица" в град Казанлък. Там развива забележителна (за времето!) дейност, насърчава църковния хор да включва все нови и нови млади хористи, създава заемна енорийска православна библиотека, от чиито книги жадно се обогатяват духовно хиляди хора и млади, и миналите през пустинята на безбожните десетилетия. В храма му започват да идват вярващи и от други енории на града. Стигнало се (що за израз!) до преместването му в друг храм, но хората и там го последвали. Накрая митрополит Галактион го освободил заради... навършване на пенсионна възраст 65 г. Но ако служителят се пенсионира, свещеникът в сърцето е същински владика: никога не се пенсионира!

Разбира се, че всеки би се възпротивил на такава мисъл като изказаната в заглавието. Защото зилотите във всяка религия минават или поне те самите искат да минават за истинските пазители на религията, в нашия случай - на светото Православие. Всички други са от второ до N-ско качество, т. е. от обикновени заблудени до злонамерени рушители, коварни слуги на архиковарния и пр.

Тази вечер започна празникът на чудотворната икона на Божията майка - Достойно ест. В един от централните софийски храмове - "Св. Седмочисленици" - беше отслужена вечерня. Събраха се стотици вярващи за празника и в благоговейна молитва присъстваха в храма, а после тръгнаха след иконата към сградата на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". По пътя едни пяха, други тихо се молеха, за да изпросят благодатната помощ на "присноблажената и пренепорочната майка на нашия Бог".

В сградата на БФ беше отслужен акатист във фоайето на първия етаж, защото богомолният народ беше много и голяма част от хората останаха на площада пред факултета. Имаше микрофони и високоговорители, така че и тези на площада можаха да се молят заедно с онези вътре. Това бяха в огромната си част благоговейни християни, които бяха потънали в молитва, слушаха молитвените призиви и песнопенията и устните им тихо мълвяха лични молитви.

В двата края на фоайето (и той един западняшко-модернистки термин, ама архитектурен речник е това - няма как!) обаче стояха две жени, по-млади от мене, с по един, че и с по два плаката в ръка. Очаквах, че във възторга си те възхваляваха и с плакати Божията майка, Предостойната Дева Мария. Да, ама не! Младите жени с екзалтирани погледи възхваляваха победата на антисъборния дух в Българската православна църква - Българска патриаршия над съборността в светото Православие.

Това беше за тях празникът и тържеството, то беше предметът на тяхната молитва (към кого ли?!) и лавърът на тяхната Пирова победа. И те сигурно се молеха на някого (с малка буква), стиснали устни в безизразни физиономии. Мислеха си най-вероятно, че хвалеха светото Православие. Само че те съвсем явно вече бяха преминали в друга религия - зилотизма.

Майко Божия, моли се за всички нас на многомилостивия Иисус Христос, твой Син и наш Господ!

Радват се днес всички зилоти, православни талибани и крепители на градивно-разрушителните сили в Българската Православна Църква - Българска Патриаршия! Светият Синод на Българската Православна Църква - Българска Патриаршия днес взе решение, което не може да не удовлетвори техния душевен копнеж: ако не се отложи Всеправославният събор (за Конския Великден!), нашата делегация, състояща се от 1/3 от епископата на Българската Православна Църква - Българска Патриаршия барабар с патриарха и 5-6 от митрополите, няма да замине за Крит. За да се опази Светото Православие от... Светото Православие!

Не вярвайте, че това има някаква връзка с "руската връзка" и писмото на руския патриарх Кирил до цариградския му колега. Това си е независимо решение на Светия Синод на Българската Православна Църква - Българска Патриаршия. Напълно! Аз го вярвам. Вярвате го и вие!

Иначе съм напълно съгласна с решението на Светия Синод на Българската Православна Църква - Българска Патриаршия и особено с шестата точка на днешното им решение (за големите разходи по събора - б. р.) и предлагам в качеството си на смирена истинно-православна дългопола и подходящо забрадена (вж. днешното решение на Общинския съвет в Бургас!) християнка: занапред всеправославните събори да се правят само онлайн! Та нали ние се славим с един от най-бързите интернети по света и у нас?!

Това е известен манталитет. На шопи. Има и такива митрополити (било по местопроизход, било по манталитет). Те днес натриха носа на свой събрат. Подсказаха му, че нататък вървят нещата, когато Негово Високонареченство – ни в клин, ни в ръкав – открито пред цял свят нападна въпросния митрополит, уж техен събрат. Той пък не се въздържа и заяви в медиите, че клеветникът трябва да бъде наказан.

„Да, ама – не!“, ехидно се изсмяха край Марица. В ерата на електронните съобщения най-лесното нещо е да се скалъпи интрига – перфектно и резултатно. И за да му „дадат да разбере“ на евентуалния конкурент за едно бяло парче плат с опашки, станаха ортаци с опашатия и набързо се скрои план: един си купил рало волове и трябвало да ги пробва, друг си купил нива надалече и трябвало да иде точно сега да я наобиколи, трети се оженил (ох, не го разбирайте буквално – така е в притчата!) и не можел да дойде, четвърти пак зает с воловете си, пети пак с нивите си.

През това време патриархът, поканил митрополитите на деловата вечеря-заседание, седял смирено, смирено мълчали около заседателната маса и останалите няколко митрополити. Защото ония, с фалшивите извинения, знаели, че няма как стопанинът да излезе и да повика отвън да дойдат и да заседават хора, които не са митрополити.

Те обаче, нещастниците, комай не вярват много на Господните думи: „Мно­зи­на са зва­ни, а мал­ци­на из­б­ра­ни“ (Лу­ка 14:24).

Но до ще време (старинно = „ще дойде време“) и ще се уверят. Бог поругаван не бива!