Петък вечер в така наречения цивилизован пост-християнски свят никой от нас не работи. Запразняваме отдалече. През Великия пост тук-там някой православен ще отиде на Богородичния акатист в петък късния следобед, ако има църква наблизо, в която има свещеник и то такъв, който отслужва тези богослужения (това в БПЦ-БП не е саморазбиращо се).

Затова естествено в такъв час никой не търси някаква новина да се е появила на сухите като августовска нива сайтове на митрополия или синод. И въпреки това!

Тъкмо днес, петък вечер, малко преди 19 ч. на митрополийския софийски сайт и след 4 минути на синодния сайт се появява едно изявление, което чакахме поне четири дена.

Така е животът: за оптимистите – пъстър, за песимистите – абсурден. Вие от кои сте, вие си знаете. Аз пък съм обективна наблюдателка.

Първата седмица на този Велик пост се оказа доста наситена с покъртващи събития. За едни това са положителни събития, белег за икономическия възход на любезното Отечество, особено любезно за някои. За други това са големи изкушения, белези на последните времена. Вие каквото и да мислите, то има толкова значение, колкото и моето мислене по въпроса. Но ви препоръчвам да мислите позитивно – модерно е!

Евреите за сетен път показаха, че разбират от пари. И за да не печелят от поклонническия туризъм само родните и чужди туристически оператори и агенции с прескъпия хаджилък, властниците в Израел сложиха непосилен харач на християнските светини. Навремето злите султани давали благи привилегии на тези светини, но времената се менят и ние се меним с тях... Ха някой да каже сега кога християните са живели по-добре! Аз ще си мълча.

Защо явности ли? Защото в днешно време хората не оставят нищо тайно – и „голяма работа“ да свършат насаме, веднага го обявяват в мрежата. Така че няма вече потайности. Съжалявам!

От видинските явности читателите на Двери се интересуват преди всичко от нещата около митрополитския избор. Проведе се първата му част в града, избирателите гласуваха за двама предпочитани епископи, сега предстои след 3 дена да гласуват и митрополитите в синода за своя един предпочитан епископ.

Във Видин обаче нещата са малко напрегнати. До степен избирателите да се съберат отново (не става ясно по чия покана – дали на управляващия епархията Врачански митрополит или на някой по-деен от самите тях, дето обича да дава изявления) и да дадат пресконференция. Лошо няма, само дето много им уйдисват на акъла на онези викачи с мегафона. В същото време в мрежата се пусна и подписка с подкана към онеправдания според викачите епископ да се разграничи от своите не особено разумни поддръжници и да признае безспорния резултат като Божия воля. Епископът не се обади, съответно не се и разграничи, но той си има началство, нека то да се оправя с него.

Междувременно, както обикновено става в таз страна и тоз народ, се пуснаха леки компроматчета или по-точно информационни кьор-фишеци за магистратурата на единия епископ или за служебното участие на другия епископ преди години в разследване на провинение на някакъв клирик... в Аляска. Общо взето – скука! Никаква компроматна война не успяха „здравите сили“ в БПЦ да спретнат този път!

Но пък в епархията и извън нея продължава да се прави агитация за единия от двамата избрани. Определени „заинтересовани кръгове“ в Църквата и извън нея явно се страхуват митрополитите в неделя да не се загледат прекалено в предпочитанията на избирателите и да гласуват по определен начин. Защото определени хора си искат точно определен епископ, а другият, независимо колко гласа е получил, да си стои, където е. Защо ли? Защото определените хора не винаги искат митрополитът да е човек с характер, неподкупен, непорочен, трезвен, целомъдър, скромен, почтен, страннолюбив, поучлив; не пияница, не побойник, не свадлив, не алчен за гнусна печалба, а кротък, миролюбив и не сребролюбив.

Защо не искат ли? Явно защото смятат св. апостол Павел за твърде старомоден с тези препоръки към Тимотей (1 Тим. 3:2-3).

Тъй де! В кои времена живеем?!

Вчера, събота, с един мой познат, свещеник в православна община в чужбина, си говорехме кой къде ще отиде на църква в неделя. Той, отпускар, искаше да отиде в академичния параклис „Св. Климент Охридски“ на Богословския факултет на Софийския университет, където бил чувал, че се събират много млади семейства с дечицата си. Аз изразих предположение, че своеобразната „енория“ при параклиса, състояща се от хора, живеещи в границите на различни столични енории, може да е „във ваканция“ заради летния период. Но моят познат самоуверено каза: храмовете нямат ваканция!

Наистина, днес, в неделната утрин, и двамата участвахме в светата литургия в академичния параклис. „Е, участвали сте! Къде се редиш и ти заедно с клириците?“, би реагирал всеки читател, но отговорът ще дойде след малко.

Един свещеник от Казанлък преди години беше пенсиониран поради... навършване на пенсионна възраст (от митрополит, за когото пенсиониране няма!). Същият този свещеник в понеделник беше удостоен от „светски“, обществени институции с отличието „Достоен българин“. Тези същите институции, които спокойно можем да обвиним в множество грехове срещу православната вяра на народа ни, оцениха в този свещеник тъкмо... свещеника! Как така?!

Свещеникът е иконом Петър (Пейко) Тодоров Цанков. Роден е през 1943 г. в махала Селището на с. Стоките, Севлиевско. Закърмен в православната вяра от своите родители, той учи в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ (тогава „заточена“ на гара Черепиш, Врачанско) през 1958-1964 г., а след две години служба в Трудови войски, където обикновено служеха всички семинаристи (като „неблагонадеждни“ за властта), той завършва и Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София. Ръкоположен за свещеник от Старозагорски митр. Панкратий още през 1971 г., той служи десетина години в казанлъшкото с. Енина, а после е преместен в църквата „Св. Богородица“ в гр. Казанлък. Там развива забележителна (за времето!) дейност, насърчава църковния хор да включва все нови и нови млади хористи, създава заемна енорийска православна библиотека, от чийто книги жадно се обогатяват духовно хиляди хора и млади, и миналите през пустинята на безбожните десетилетия. В храма му започват да идват вярващи и от други енории на града. Стигнало се (що за израз!) до преместването му в друг храм, но хората и там го последвали. Накрая митрополит Галактион го освободил заради... навършване на пенсионна възраст от 65 г. Но ако служителят се пенсионира, свещеникът в сърцето е същински владика: никога не се пенсионира!