Няма майтап! Опазихме го, само че от себе си.

Международна християнска богословска конференция някъде в България. Участват учени от цяла Европа, дори от САЩ. Между тях православни (повечето), също католици и протестанти. Организаторите предварително се разбрали вечер да има православно богослужение, вечерна, а сутрин в заседателната зала да се събират другите да си правят молитва по тяхному. В близкия храм се прави вечерна в първия ден. И понеже конференцията е на английски, решили православните да помолят един от американците да прочете 103 псалом. Прочел го много прочувствено човекът, но сетне се оказало, че точно този американец не бил православен. И не щеш ли, било отнето благословението за правене на вечерна в православния храм, защото православните богослови вероятно са продали православието, като са дали на неправославен богослов да прочете старозаветния псалом.

Има инфлация. Преди всичко в икономиката. Но има инфлация и в междучовешките, и в междуинституционалните (ех, че трудна дума!) отношения.

Икономиката ще се оправи след време. Но междучовешките и междуинституционалните отношения няма надежда да се оправят. Знам го от опит.

С инфлацията в икономиката и в отношенията се оправдават много неща, независимо дали им вярваме на тези оправдания или не.

Сигурно и Св. Синод с инфлацията ще оправдае двойното поскъпване на свещите, които на първо място бабичките като мене купуват. Нищо, че икономистите говорят за 15-20 процента инфлация. Св. Синод е сериозна институция и не си играе на дребно. Както казал един владика, като го попитали защо наведнъж такова двойно увеличение: „Е, ние не можем да се събираме през няколко месеца да актуализираме цени…“.

Може и да е прав. Те са много заети хора – с какво, не питайте, не е благочестиво. Така съм научена да не питам.

„Който се стреми към пари, върши беззакония, а който така натрупа пари, сетне върши глупости“.

Тази мисъл е на един мъдър човек. И непрекъснато намирам потвърждение на нейната истинност.

Бяха трудни години за Българската православна църква (както впрочем и за другите вероизповедания у нас) по времето на държавния атеизъм. Хората бедни, а и малцина от тях идваха в църква. Малко бяха паричните постъпления, нямаше държавна субсидия с изключение на жалки средства за някои храмове и манастири, паметници на културата.

Спокойно, нито един наш владика не е тръгнал да подава оставка. Поводът за коментара е новината от съседна Гърция, където след две години отново има проблем с оставката на митрополита на Перистери (тук). Но това са неща, които стават в чужди двор.

А според устава на БПЦ митрополитите са доживотни. И понеже това обичайно определение не звучи много добре, нека цитираме дословно уставния текст: „Служението на митрополита е пожизнено“ (чл. 82, ал. 1). Няма ограничения по възраст, нито пенсиониране. Ако пък остареят много или сериозно се разболеят и не са в състояние да изпълняват задълженията си, тогава започват задкулисни обсъждания за това, как да се реши случаят в полза на едно или друго задкулисие. Не че има задкулисия в църковните среди, ама нали нашето политическо настояще ни научи на такива изкилифинчени думи, повлиях се и аз самата.

Хората, които се домогват до постове заради облагите от тях, винаги са проблемни. Първо, докато се изкачат по стълбата до лелеяния пост, губят много от достойнствата си на хора. Явно е, че не са чели „Приказка за стълбата“ на Хр. Смирненски или пък „някои-то владици“ смятат, че това за тях не се отнася, защото те си мислят, че си говорят директно с „Началника“, Който е някъде високо над въпросната стълба.

За загубването на тези достойнства примери има колкото щете, макар че те не влизат в официалните биографии нито сега, нито след време. Губенето на достойнство се изразява и в поставянето на себе си (а често и на учреждението, на което са поставени начело) в услуга на едни или други политики. По-възрастните помнят само една партия (е, и една сурогатна тогава) и „равнението“ на всички по нея. Сега пък има десетки партии и една-две по върховете на партийните теписи. Съответно и всички, които се стремят да се доближат до държавната софра, се умилкват около тези една-две партии. Това важи за хора на бизнеса, на науката, културата, религията и т. нат. Във всяка една от тези области си има правила, че не трябва да се слугува на политиката, че трябва да се пази законова и морална автономия от политически зависимости и… все пак пустите вкуснотии на държавната софра карат мно-о-ого хора да забравят идеали и принципи и да се юрнат да се облажават (дори и да са пости).