Този злокобен вирус, както всички вече знаят, е наречен така, защото, когато се разгледа под микроскоп, парадоксално прилича на корона! И виж ти, колко храна дава това сравнение, направено от учените-вирусолози, на църковните зевзеци. Защото от всички се знае, че короната е нещо силно желано от мнозина в Църквата, особено от действащи нисши, средни и кандидат-клирици. Те, разбира се, не се и замислят, че всъщност няма корона без придружаващ вирус, но това е друга приказка.

Въпросът с вируса предизвика много загриженост, тревоги, слухове, изявления, становища, препоръки, решения, сравнения, заплахи, упреци и тям подобни. Дори вече се появи и един интересен мониторинг на изявления на висши църковници (с корони!) по злободневната тема.

Това се чудя вече два дена. По-рано беше лесно: оплачеш се на арменския поп и проблемът ти, поне от психологическа гледна точка, се решаваше. Сега обаче, след като някои най-православни (не обичам новите чуждици и затова не казвам супер-ортодоксални) центрове в столицата и в провинцията ни осветлиха, че арменският поп е монофизит, ерго – еретик, не върви повече да се оплакваме на него. Дори не бива! А причината за оплакването е много сериозна и абсолютно належаща.

Щял да идва папата, това го разбраха вече и в детската градина на внучетата ми. Защото премиерът три пъти и то много, ама много настойчиво го канил (това в детската градина не го били коментирали). Толкова настойчиво, че накрая папата си извадил едно листче, написал нещо на него и го бутнал в джоба си. Е, при такова кандърдисване, дори и президентът да не беше се включил в каненето, нямаше как папата да не дойде у нас на гости, на което сега му казват „посещение“.

Стихът трябва да е известен на всеки българин – ако някой не го знае, си е за негова сметка. Но макар сега да е времето (сезонът) на онези славни битки и чутовни подвизи, думата ни не е за тях. А за нещо много по-прозаично.

Св. Синод проведе тридневни заседания. Дали са проявявали чудеса от храброст митрополитите, не знаем, няма и откъде да го научим. Само един сайт пусна една информация, която всички четат, но на която малцина вярват. И затова пък слуховете вилнеят.

Ще рече някой: това си е тяхна работа – те си заседават, те дават информация, ако поискат. Какво толкова?!

Петък вечер в така наречения цивилизован пост-християнски свят никой от нас не работи. Запразняваме отдалече. През Великия пост тук-там някой православен ще отиде на Богородичния акатист в петък късния следобед, ако има църква наблизо, в която има свещеник и то такъв, който отслужва тези богослужения (това в БПЦ-БП не е саморазбиращо се).

Затова естествено в такъв час никой не търси някаква новина да се е появила на сухите като августовска нива сайтове на митрополия или синод. И въпреки това!

Тъкмо днес, петък вечер, малко преди 19 ч. на митрополийския софийски сайт и след 4 минути на синодния сайт се появява едно изявление, което чакахме поне четири дена.

Така е животът: за оптимистите – пъстър, за песимистите – абсурден. Вие от кои сте, вие си знаете. Аз пък съм обективна наблюдателка.

Първата седмица на този Велик пост се оказа доста наситена с покъртващи събития. За едни това са положителни събития, белег за икономическия възход на любезното Отечество, особено любезно за някои. За други това са големи изкушения, белези на последните времена. Вие каквото и да мислите, то има толкова значение, колкото и моето мислене по въпроса. Но ви препоръчвам да мислите позитивно – модерно е!

Евреите за сетен път показаха, че разбират от пари. И за да не печелят от поклонническия туризъм само родните и чужди туристически оператори и агенции с прескъпия хаджилък, властниците в Израел сложиха непосилен харач на християнските светини. Навремето злите султани давали благи привилегии на тези светини, но времената се менят и ние се меним с тях... Ха някой да каже сега кога християните са живели по-добре! Аз ще си мълча.