На 20 април Факултетният съвет на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ единодушно прие докладите на научните журита за конкурсите за професор (на доц. д-р Павел Павлов в направление „Религия и Теология“, История на Българската православна църква) и доцент (на гл. ас. д-р Венцислав Каравълчев в направление „Религия и Теология“, Църковна археология).

Доц. д-р Павел Павлов участва в конкурса за професор с монографията „Учителят Ганчо Велев Ганчев (1921-1998) или за занаята на богослова историк през ХХ век“, три студии и статии. Студиите са в областта на средновековната, възрожденската и новата история на БПЦ: „Светецът и манастирът като средище в християнското предание (църковно-исторически контекст на завръщането на св. Йоан Рилски в Рилската св. Обител)“, „Йерархия и екзархия (Екзарх Антим и Българската църква)“ и „Неврокопският митрополит Борис в паметта на Църквата“.

Деканът на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Ивайло Найденов се обърна с мъдро и сърдечно слово към абсолвентите от випуск 2022 г., които получиха вчера своите дипломи на тържествена церемония в аулата на СУ. Ето и неговите думи:

Драги абсолвенти,

Неумолимият ход на времето ни срещна, но не случайно. Дойдохте в Богословския факултет, водени от интерес към непознатото, от любопитството на човека, на когото е завещан въпросът: „Адаме, къде си?“, от любовта към Любещия. Не знам дали успяхме да Ви помогнем в това човешко лутане, дали укрепихме вярата Ви и преумножихме любовта във Вас, но през цялото време се стремяхме да инкрустираме върху сърцата Ви думите на Спасителя, казани чрез устата на св. евангелист Матей: „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал. И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (28:19-20). Това е мисия и няма нищо по-отговорно от това, да се посветиш на нея, още повече когато тя е поставена от нашия Господ Иисус Христос. 

На своята последна сесия Националният фонд за научни изследвания класира на първо място проект на постдокторанти, докторанти и млади учени от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Този успех трябва да бъде отбелязан, понеже проекти в тази област трудно успяват във фонда. Отделни учени от Богословския факултет получават неговата подкрепа заради своите интердисциплинарни интереси и покрай други специалности. Веднъж факултетът дори стана базова организация на един такъв интердисциплинарен проект, който обаче не беше разработен в него и богословието имаше ограничено място. Сега за първи път имаме успех именно на богословската специалност.

Темата на проекта е „Конфесионалната идентичност на иконообраза в условията на религиозна секуларизация“. Терминът религиозна секуларизация е нов, но получаващ все по-голяма популярност в православното богословие. Той изразява една тревожна тенденция към секуларна абстрактност в религиозното съзнание. Срещу тази тенденция проектът ще разкрие значението на християнското образно мислене като основа за духовно обединение. Не само визуалните свещени изображения, но и всички литургични действия и свещенодействия на присъстващите в храма са иконообраз. Абстрактното възприемане на идеята за духовно усъвършенстване обаче ни кара да клоним към преимуществено рационалното и моралистично тълкуване на религиозния живот, като неглижираме съзерцателното образно мислене, именно виждането не просто на изображението на определен божествен персонаж, а на един цялостен образ на Божията любов, проявена в множество форми. С други думи: съзнателно или не, ние възприемаме божествената истина като наша личностна изява и живеем в условностите на тази религиозна секуларизация.

На 29 септември 2021 г. в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се състоя защитата на докторската дисертация на иконом Стефан Стайков на тема „Епископите на Рим – служение на предела между две епохи III-IV век“. Председател на научното жури беше проф. д-р Александър Омарчевски, а на защитата присъства и Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит.

Изследването обогатява историческия разказ за историята на ранната Църква у нас, тъй като в българската историография не се слага акцент върху самостоятелната история на Римската църква, а приоритетно място има животът на църковното общество в източната част на империята, се казва в рецензията на доц. д-р прот. Людмил Малев от ПБФ на ВТУ. Това създава едностранчивост в представата за развитието на Църквата в преходния период между гоненията и постепенното утвърждаване на християнството в Римската империя.

Излезе от печат новият сборник за видния средновековен музикант, преподобния св. Йоан Кукузел – композитор, певец, педагог и реформатор. Изданието е озаглавено „Св. Йоан Кукузел – личност, творчество, епоха”. Съставители на сборника са чл.-кор. проф. Светлана Куюмджиева и доц. свещ. Иван Иванов, а редактори са Св. Куюмджиева, Ив. Иванов, проф. Стефан Хърков и проф. Юлиян Куюмджиев (Св. Йоан Кукузел – личност, творчество, епоха. София, 2020, 367 с. ISBN 978-954-07-5121-4).

През 1974 г. ЮНЕСКО предложи 1280 г. да се приеме за приблизителна рождена година на св. Йоан Кукузел, съответно през 2020 г. се навършиха 740 години от рождението му. Това стана и повод за оценка и преоценка на направеното по отношение на проблематиката, свързана с големия майстор, а оттам и с областта на православната музика изобщо, както и за набелязване на онова, което би следвало да бъде направено занапред.