Мобилно меню

4.84615384615 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (26 Votes)

 

thumbnail IMG 6283На 1 септември, началото на църковната година, в Богословския факултет в София се проведе защитата на докторската дисертация на Венцислав Каравълчев "Репресивната политика на комунистическата власт срещу Православната църква в България (1944–1964 г.)”. Научното жури в състав проф. д-р А. Омарчевски, председател, проф. д-р Гълъбина Петрова, свещ. доц. д-р Людмил Малев, проф. дфн Нина Димитрова и доц. д-р Павел Павлов (научен ръководител) единодушно гласува за присъждане на докторска степен на Венцислав Каравълчев.

Във въведителното си слово Венцислав Каравълчев разказа за мотивите си да се заеме с изследването на тази трудна тема: "Граничността на изследвания период, все още живата връзка с  много  процеси  от  близкото  минало,  неосмислени  стереотипи  и продължаващи   действието   си   модели   на   социално   поведение  и световъзприемане   прави   проблематиката   за   отношенията  между Църквата  и  държавата  през комунизма особено  актуална".

В. Каравълчев разказа и за процеса на изследователската си работа и отбеляза източниците, които най-силно са го впечатлили с ярката картина на комунистическите репресии срещу българските християни. Сред тях е „Дневникът на един свещеник 1941 – 1962” на провинциалния свещеник о. Данаил Мусенски, който педантично и ден по ден описва постепенното замиране на християнския живот в неговата енория, за да се стигне до невъзможността да отслужва литургия в празния храм.

От своя страна членовете на научното жури запознаха присъстващите със своите рецензии и становища за изследването:

Проф. Нина Димитрова говори за приносите на дисертацията за богословското осмисляне на антицърковните гонения през комунистическия период: "Теоретично достойнство виждам и в предлаганите обяснения за причините за репресивното отношение на тоталитарната държава към Църквата – защото последната възпрепятства тоталността на контрола над човека, предоставяйки му убежище в измерения, където политическата власт няма влияние. Разбираемо „изкореняването“ на религиозния светоглед става една от първостепенните задачи на „комунистическото строителство“."

Цялата статия: В Богословския факултет на СУ беше защитена докторска дисертация за антицърковните репресии при...

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (3 Votes)

bogosl fakultetНа 16 май 2016 г., понеделник, в аулата на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще бъде прочетена лекция от проф. д. б. н. Емил Трайчев Стоянов на тема „Евангелие на Спасението“. Проявата се организира по решение на Факултетния съвет в рамките на традиционните св. Кирило-Методиеви дни на СУ, наречени от университетското ръководство „Майски дни на културата“.

Лекцията ще започне в 12 ч. Входът е свободен.

2.6 1 1 1 1 1 Rating 2.60 (15 Votes)

nova bakalavДо 20 май ще се приемат документите на кандидат-студенти, които желаят да се обучават в бакалавърската програма на Богословския факултет към СУ "Св. Климент Охридски" - "Религията в Европа".

“Религията в Европа” е нова специалност на Софийския университет, инициирана от Богословския факултет, която стартира през академичната 2016/2017 г. През тази първа година ще се приемат само студенти в задочна форма на обучение. От следващата година ще се приемат студенти в редовна форма, държавна поръчка.

За завършилите преди въвеждането на матурите през 2008 г. ще има устен изпит по теология.

Студентите ще изучават в детайли трите монотеистични религии – християнство, ислям и юдаизъм, поставени в православен контекст. Програмата има два профила: "Християнство и юдаизъм" и "Християнство и ислям".

Цялата статия: Богословският факултет в София приема студенти по програмата "Религията в Европа"

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (6 Votes)
imНа 5 и 6 април бившият митрополит на Прага проф. д-р Христофор (Пулец) и доц. д-р Томаш Хангони, преподаватели в Православния богословски факултет в Прешов, Словакия, ще изнесат две лекции в Богословския факултет в София. Посещението на лекторите е в рамките на програма "Еразъм +", която подпомага академичната дейност на европейските университети.
 
Темата на лекцията на б. митр. проф. д-р Христофор е "Църковно-социалната работа в контекста на съвременното общество". Тя ще се проведе във вторник, от 12 ч. в зала 8 на БФ.
 
Втората лекция, на доц. д-р Томаш Хангони, е на тема "Християнската етика в социалната практика" и ще се проведе в сряда, от 13 ч. в зала 8 на БФ.
 
Организаторите на академичната визита от катедра "Практическо богословие" в БФ канят всички студенти, докторанти и преподаватели, както и гости, които проявяват интерес към проблемите на социалната мисия на Църквата, да присъстват на лекциите.
 
 
 

 

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (10 Votes)

s1От 16 до 27 юни 2016 г. на остров Крит ще се проведе отлаганият от десетилетия Свят и велик събор на Православната църква. Въпреки че най-чувствителните теми отпаднаха от неговия дневен ред, това се очаква да бъде най-значимото събитие в православния свят през последния век.

Какъв е смисълът на Всеправославния събор, след като на него няма да бъдат дискутирани най-важните теми, които тревожат съвестта на православните християни? Каква е предисторията на неговото свикване и дали това е знак за завръщане към съборността след десетилетия на разделения и спорове? Възможно ли е Православната църква да заговори в един глас в днешния секуларен век? Кои са темите, включени в дневния ред на събора и тези, които макар и да отпаднаха, вълнуват всички православни църкви? Къде се намира Българската православна църква в споровете между Москва и Константинопол?

Цялата статия: Семинар на тема "Всеправославният събор: между геополитиката и църковността" ще се проведе в СУ

 

 

И рече старецът...
"Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние. По същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела. Тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела. Не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото."
Св. Григорий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.