Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Christianitas, historia, metaphysica. Изследвания в чест на проф. Калин Янакиев

Написана от Живо Предание

cover Christianitas historia metaphysicaШестдесетгодишнината на уважавания философ, православен богослов и културолог проф. дфн Калин Янакиев събира над тридесет автори – участници в отпечатания в негова чест сборник, озаглавен „Christianitas, historia, metaphysica. Изследвания в чест на проф. Калин Янакиев”. Съставители и редактори на новата книга, – издание на фондация „Комунитас”, – са свещ. Сава (Щони) Кокудев и М. Осиковски, а сред присъстващите в нея автори изпъкват имената на професорите Цочо Бояджиев, Георги Каприев, Олег Георгиев, Владимир Градев, Иван Христов и Александър Кьосев, доцентите Цветелин Степанов и Светослав Риболов, и д-р Атанас Славов (СУ „Св. Климент Охридски”), доц. Свилен Тутеков, д-р Смилен Марков и прот. Добромир Димитров (ВТУ „Св. Кирил и Методий”), писателите Деян Енев и Марио Коев и др.

В предговора към сборника съставителите скицират накратко житейския, професионален и творчески път на проф. Янакиев, със специален акцент и върху активната му принадлежност към Православната църква, а в края на изданието е поместена негова библиография, обхващаща периода 1984-2015 г. Поместените в сборника текстове са в максимално широкия диапазон: богословие, философия, медиевистика, изкуствознание, политология; и в този смисъл новото издание би представлявало интерес и за максимално широка аудитория.

Новата книга с обем от 550 с., ISBN 978-954-9992-96-0 и корична цена от 20 лв. е в разпространение в софийските книжарници „Анжело Ронкали”, „Български книжици” и „Нисим”, както и в големите вериги-книжарници в столицата и в страната.

Едно благородно православие

Написана от Архим. Кирил (Говорун)

Fr A Louth Modern Orthodox Thinkers CoverКогато преди няколко години видях отец Андрю Лаут и го попитах какво прави, той ми каза, че пише някакви „малки книги”. Сега, след като една от тези книги е пред нас, ние можем да видим колко скромен е бил отговорът му. Съвременни православни мислители представлява разходка в един период от повече от сто години на източната православна мисъл, представена във формата на пътища или екскурси през историята на идеите. Този жанр отива назад във времето – към Пътищата на руското богословие на отец Г. Флоровски, една ретроспекция на руското богословие с фокус върху западните влияния върху него. Друг заслужаващ внимание пример за това е книгата на Х. Янарас Православието и Западът: елинистичната идентичност в съвременната епоха, която изследва пътищата на гръцкото богословие в съвременната епоха, но съдържа и полемика против предполагаемите западни отклонения или „псевдоморфози”.

Подобно на своите предшественици и отец Андрю подчертава връзките между Изтока и Запада, но неговият подход е различен. Докато отец Флоровски и Х. Янарас бранят източната идентичност на православното богословие против неговия предполагаем „западен плен”, отец А. Лаут не се интересува от дестилирането на чиста източна традиция. Вместо това той вижда автентичното православно богословие като отворено за диалог със Запада, същевременно запазвайки своите отличителни черти. Отец Лаут също така е по-благосклонен към своите автори в сравнение с отец Г. Флоровски и Х. Янарас. За авторите, които разглежда, той пише с голяма симпатия – донякъде, може би, и затова, защото лично познава някои от тях.

Докато отец Флоровски се съсредоточава върху Русия, а Янарас – върху Гърция, отец Лаут се разпростира по-широко, обхващайки руски, румънски, сръбски, гръцки, френски и английски мислители. И очертава подробно оста между Париж и Ню Йорк – градовете, приютили най-добрите православни богословски умове на двадесетия век, където институтът „Св. Сергий” в Париж и семинарията „Св. Владимир” в Ню Йорк се превръщат в центрове за разпространяване на напредничави тенденции в богословието като евхаристийната еклисиология и персонализма. В своя преглед отец Лаут включва също и някои велики мислители от късната съветска епоха като отец Александър Мен, Дмитрий Лихачов, Алексей Лосев и Сергей Аверинцев – автори, изправени пред трудната задача да свидетелстват за своята вяра в условията на оруелския агитаторски език на съветския тоталитаризъм.

Особено внимание отец Лаут отделя на филокалийното движение, което започва през 18 в. на Света гора, Гърция, и което поражда сборника от аскетически съчинения, озаглавен Добротолюбие. Тази книга е преведена на много езици и ускорява духовното пробуждане в няколко православни страни, упражнявайки дълбоко въздействие върху съвременните богословски развития. В своето описание на началата на филокалийното движение отец Лаут дава топла оценка и с право. Все пак щеше да бъде добре, ако към описанието си той беше добавил и някаква критика. Някои от водачите на това движение, като св. Никодим Светогорец и св. Макарий Нотарас, са били точно толкова отворени и креативни, колкото ги представя и отец Лаут. Други обаче, като св. Атанасий от Парос, са ограничени насърчители на идеята за един изолиран и самодостатъчен Гръцки изток – нещо, което по-късно е подето и доразвито от отец Флоровски и Янарас.

Подобно на майка Текла (в света – Марина Шарф) – рускинята, станала игуменка на неголяма община близо до Уитби, Англия, и опитала се да доближи православието до английската мисъл посредством четива от Шекспир, Кийтс и Джордж Хърбърт, за да разясни православното богословие, отец А. Лаут също използва английската поезия. И чертае паралели между Алексей Хомяков – създателя на православната еклисиология – и Самюел Колридж; между Владимир Соловьов – основателя на руската религиозна философия – и Уйлям Блейк; между отец Георги Флоровски – съчетал патристиката с модерните идеологически дискурси – и Т. С. Елиът; между Владимир Лоски – познавача на западния мистицизъм, разработил толкова популярната система на православното догматическо богословие – и Джон Кийтс.

Особено ценен е анализът на отец Андрю Лаут на „неопатристичния синтез” и на „неопаламизма”. Усилието да се обясни и да се критикува модерността на основата на богословието на Отците на Църквата е поставено за разискване още от отец Георги Флоровски на богословския конгрес в Атина през 1936 г. Важно събитие, на което се популяризира „неопаламизмът”, е друг богословски конгрес – също в Атина, през 1998 г., където е потърсен начин за предефиниране на съвременната православна идентичност на базата на фигурата и богословието на св. Григорий Паламà – архиепископ на Солун от 14 в. Разграничението, което отец А. Лаут прави между тези два опита, е оригинално по своя характер: той доказва, че неопаламизмът е продължение на неопатристичния синтез и представлява православен отговор на неотомизма.

Като излага „неопатристичния” синтез обаче, отец Г. Флоровски показва своето продължаващо очарование от шовинистичната идеология на евразийството. Той е един от ранните пропагандатори на тази идея, представяла Русия като самодостатъчна цивилизация, която трябва да стои далеч от Запада, и, макар че по-късно ще се отрече от нея, елементи от евразийството все още могат да бъдат забелязани в неговата почти параноидна обсебеност от западните влияния в православното богословие.

Неопаламизмът е дори още по-антизападен. Паламà е оспорвал доводите на западните богослови от своето съвремие, включително на Тома Аквински, докато неопаламитите реконструират неговите аргументи в полемика вече против самия Запад – нещо, което е особено видимо в тяхното презрение към Августин. Отец Лаут обаче, изглежда, държи на епископа на Ипон. И настоява, че да бъдеш православен не означава да си против Августин. Всичко това обаче е представено по ироничен начин. Отец Андрю Лаут не подхваща съдебни дела против шовинистичните невъздържаности и културното робство на фигурите, от които се възхищава.

На моменти отец Лаут е интимен и дори автобиографичен. Той описва хора, които е познавал, и разисква взаимодействието си с идеите на такива, които не е срещал. Бях изненадан да разбера, че за него книгата на Владимир Лоски Мистичното богословие на Източната църква е била формираща. В началото на 90-те години [на миналия век] руският превод на тази книга беше повратна точка за много млади хора, включително и за мен.

Книгата Съвременни православни мислители трябва да послужи като вдъхновение за следващото поколение изследователи. Това е голяма и занимателна история, разказана от човек, равен на онези, за които говори. И, тъй като е свободна от полемиката – която характеризира сходните трудове на отец Г. Флоровски и Христос Янарас, – тя, макар и по-скромна в сравнение с онези синтези, които изследваните от нейния автор амбициозни фигури често предлагат, представлява най-доброто кратко изложение на съвременното православно богословие, с което ние разполагаме.

Превод: Борис Маринов

Hovorun, C. “A Gentle Orthodoxy” – In: First Things, December 2016, p. 60-61. Рецензия за книгата: Louth, A. Modern Orthodox Thinkers. From the Philokalia to the Present, “InterVarsity Press” 2015 (бел. прев.).

Нюйоркски митрополит Андрей (биография, спомени, дневници) от Момчил Методиев

Написана от Живо Предание

cover M Metodiev Metr AndreyКнигата Нюйоркски митрополит Андрей (биография, спомени, дневници) от Момчил Методиев, издание на „Рива”, 2016 г., е опит за биография на един от големите български духовници от епохата на 20 век, създател на българската епархия в Америка. Написана e въз основа на неговото богато документално наследство, съхранявано в Централния държавен архив, регионалните архиви във Варна, Стара Загора и Русе, и въз основа на разработката срещу него на Държавна сигурност, съхранявана в архива на Комисията по досиетата. В книгата са публикувани и написаните от самия митрополит Андрей кратки спомени за неговите студентски години в Москва, както и откъси от неговите „Дневници”, писани в периода на служението му в Америка.

Авторът на новата книга е добре познат на българската църковна и богословска аудитория. Той автор на книгите Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава, 1944-1989 (2010 г.), Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава (2008 г.) и Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (2016 г., в съавторство с Мария Дерменджиева), както и на множество статии и студии, засягащи отделни аспекти и въпроси от най-новата история на Българската православна църква. Работил е и по съставителството на няколко документални сборника, издадени от Комисията по досиетата, както и по Проекта за история на Студената война на Института „Удроу Уилсън” във Вашингтон, САЩ. Главен редактор на сп. Християнство и култура.

Биографията на Нюйоркския митр. Андрей (1886-1972) излиза извън обичайните житейски траектории на една наситена с драматични събития епоха. Без да ги търси, той се отзовава в епицентъра на много конфликти, които се опитва дипломатично да разрешава. Без да е политик, той е признат от българската емиграция като един от нейните естествените обединителни центрове. Без да изменя на своите антикомунистически възгледи, след дълги перипетии той е признат от официалните български власти, а Държавна сигурност следи всяка негова стъпка при завръщането му в България. Противник на икуменизма, той е космополит, който свободно общува с представители на различни изповедания. Приживе делото му остава непризнато, но след неговата смърт паметта му като основател на българската епархия в Америка е защитавана дори и от негови противници.

Роден през 1886 г., Стоян Петков приема монашество под името Андрей, когато е 43 годишен. Само два месеца по-късно вече е Велички епископ и един от най-близките сътрудници на Варненския митр. Симеон. Завършил богословие в Москва, където е свидетел на болшевишката революция, след завръщането си в България той е един от пионерите на организираното младежко християнско движение, известен проповедник и организатор. Изпратен е да ръководи българската епархия в Америка, а годините на Втората световна война прекарва в неутрална Турция като представител на Българската екзархия и където взима участие в преговорите по вдигане на схизмата. Избран за митрополит от емигрантската общност в Америка през 1947 г., до 1963 г. той си остава „самозванец” за българската държава, която принуждава и Св. Синод на БПЦ да прекрати контактите с него. От Америка пътува често до Западна Европа и Австралия, където поддържа активен контакти с българските общности. След признаването му като митрополит, в края на 60-те години на няколко пъти се връща в България като редовен член на Св. Синод. Почива в 1972 г. в София и е погребан по негово желание в Търговище.

Новата книга, с корична цена от 20 лв може да бъде намерена в повечето книгоразпространителски вериги в София и страната.

Византийското богословие през XIV в. (Дискурсът за Божествените енергии) от Иван Христов

Написана от Живо Предание

cover-Ivan ChristovВизантийското богословие през XIV в. (Дискурсът за Божествените енергии) от доц. д-р Иван В. Христов от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” e най-новото постъпление на родния книжен пазар. Книгата, която от вчера (19 април 2016 г.) е вече в разпространение, е публикувана от издателство „Изток-Запад” в поредицата „Studia patristica et byzantina sardicensia” на Изследователския център на Софийския университет за изучаване на патристичното и византийско духовно наследство.

Изследването разглежда централната тема на византийското богословие от 14 в. – учението за божествените енергии, което получава завършеност в хода на паламитските спорове и заема централно място в Преданието на Православната църква. Въз основа на открити от автора документи се доказва, че тези спорове оставят следа и в България. Изказва се хипотеза за църковно-политическия контекст на отражението им у нас. Изследването засяга също рецепцията на томистките текстове във Византия през 14 в. и последвалата реакция на византийското богословие. В Тома Аквински тук припознават не просто един от големите богослови на Запада, а главен изразител на римокатолическата доктрина. Затова, в противовес на неговото учение, византийските му критици правят равносметка на пътя, извървян от православната традиция, и отстояват своята верска идентичност и спецификата на своето богословстване. По такъв начин критиката срещу Тома се оказва последна дума на византийското богословие преди падането на империята. Дискурсът за божествените енергии и в този случай е в сърцевината на православната идентичност. Това свое значение той не е загубил и до днес.

В този смисъл книгата е предназначена за максимално широка аудитория – не само за читателите богослови, историци, философи и старобългаристи, но и за всички онези, които се интересуват от въпросите за православната християнска вяра и идентичност.

Новата книга – с ISBN 978-619-152-830-1 и корична цена от 20 лв. – засега се разпространява само в книжарницата на издателство „Изток-Запад” и в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, но от началото на следващата седмица ще бъде достъпна и във всички книжарници и вериги-книжарници в столицата и страната (в това число електронните), с които издателството работи, както и в Amazon.

Прот. Сергий Булгаков: Автобиографични бележки. Духовен дневник

Написана от Живо Предание

Cover S_Bulgakov-DnevnikОтскоро на родния книжен пазар е новото издание от поредицата „Християнска библиотека” на фондация „Комунитас”: Автобиографични бележки. Духовен дневник от прот. Сергий Булгаков. Новата книга е продължение на стремежа на издателството да представя най-знаковите фигури на богословието от отминалото столетие чрез техните автобиографични и дълбоко лични текстове, които представляват и най-прекия път за вникването и във вътрешния свят на техните автори, а оттам – и в същината на тяхното творчество. В конкретния случай издателите са спрели избора си върху един не просто широко известен, но и особено оспорван и дискусионен автор. Всъщност, върху един от най-спорните и най-яростно отричаните или пък най-страстно защитавани духовници и богослови на отминалия век. Отричан и реабилитиран, възвеличаван до небесата и дамгосван като еретик, отец Сергий, – подобно на Онзи, Когото самият той премного е обичал, – остава и днес камък за препъване на мнозина, лежащ, – ако перифразираме евангелиста, – „за падане и ставане на мнозина… и за предмет на противоречия” (Лука 2:34).

В този смисъл новата книга на фондация „Комунитас” е и предназначена за една максимално широка аудитория – както за тези, които познават и ценят и отец Сергий Булгаков, и неговото богословие, така и за онези, които се присъединяват към неговите съдници. Както, разбира се, и за всички заинтересовани от православното богословие на отминалото столетие – от неговите главни теми и проблеми, и от неговите главни и знакови фигури. За всички тях е предназначено и към всички тях – към всекиго от тях лично – е отправено личното свидетелство на отец Сергий Булгаков. Свидетелството на неговата покъртителна лична изповед: пред Бога, пред самия себе си и пред всички нас – неговите читатели и анализатори, „съдници” и признателни, благодарни негови чеда и ученици. Изповед, която приканва и всеки от нас към скришната стаичка на сърцето – там, където е и единственото място, в което оставаме сами с Бога и където се разсейва всяка заблуда и всяка лъжа.

Новата книга от „Християнска библиотека” на фондация „Комунитас” – дело на екипа Борис Маринов (преводач) и Димитър Спасов (редактор) – е с ISBN 978-954-9992-87-8 и корична цена от 8 лв. и се разпространява в книжарниците „Анжело Ронкали”, „Верен”, „Къща за птици” и „Български книжици”, във веригите „Сиела” и „Хеликон”, както и в други от големите книжарници и вериги книжарници в столицата и страната.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/r8hw 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме