Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Калин Янакиев. Христовата Жертва, Евхаристията и Църквата

Написана от Живо Предание

Cover K Yanakiev EucharistНеотдавна на книжния пазар у нас се появи най-новата книга на проф. дфн Калин Янакиев, под редакцията на проф. дфн Георги Каприев, озаглавена Христовата Жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания. Книгата е издание на фондация „Комунитас” и излиза с благословението на Високопреосвещения Варненски и Великопреславски митрополит Йоан. Съдържа уводни думи и три студии, тематично разделени съответно в две, четири и три части.

Както личи още от самото заглавие, центърът на изследването на проф. Янакиев, добре известен на аудиторията не само като специалист по средновековна философия и културология, но и като вдъхновен църковник и православен богослов, е тайнството на Църквата – светата Евхаристия, и самата Църква – „като народ Божи”, „като събрание на новата Пасха” и „като Тяло Христово”. Още в уводните думи авторът обяснява, че негова цел е да допринесе за развитието на разгърнатата в отминалото столетие евхаристийна еклисиология, като ѝ се придаде „солиден догматичен фундамент” чрез изясняването на „есхатологичния характер на самата Христова Жертва, на която е събрано църковното събрание”. Нещо, което според него с категоричност се налага от факта, че „Христовото Жертвоприношение… представлява всъщност „есхатонът” на световната история и по същество е пределният „изход” от „метафизическия Египет” на смъртта и тлението, в който сме били „преселени” в резултат на грехопадението”.

В хода на своите размишления върху дълбинната същност на светата Евхаристия като ни повече, ни по-малко от „самото битие на Църквата in actu” (с което продължава и разгръща тезите на автори като прот. Николай Афанасиев, прот. Александър Шмеман, Пергамски митр. Йоан (Зизюлас) и др.) и върху есхатологичния характер на Жертвата, принесена от Христос „за живота на света” (Йоан 6:51), с което присъединява усилията си към съвременни мислители като Петрос Василиадис и др., разработващи известната като есхатологична еклисиология, проф. Янакиев засяга и влиза в полемика с богословието на протестантстващите традиции, омаловажаващи значението и изменящи същността и смисъла на Евхаристията, на която те придават „чисто ритуален и мемориално честващ характер” и която свеждат до „чисто мемориален ритуал (commemoratio), посредством който се изразява и засвидетелства вярата (и верността) на християните към завещаното им от Господа опрощаване на греховете”.

Противно на това изопачено разбиране, автентичният смисъл на св. Евхаристия в Православната църква се основава върху факта, че с Христовата Жертва на Голгота и със слизането на Духа Утешител в деня на Петдесетница „бъдещото” есхатологично Царство „е отворило вратите си тук”, за да продължи – в историческото време – да се изпълва „с числото на сътрапезниците си”. Тези и други проблеми на съвременното православно богословие и църковно съзнание намират разрешението си в новия труд на проф. Калин Янакиев, който е снабден и с богата библиография по разглежданите теми.

Новата книга с обем от 368 с., ISBN 978-619-224-005-9 и корична цена от 18 лв. е в разпространение в софийските книжарници „Анжело Ронкали”, „Нисим” и „Български книжици”, както и в по-големите вериги-книжарници в столицата и в страната.

Ново академично издание с превод от сирийски език на Исааковия корпус

Написана от Ивайло Маринов

Cover Mar Isaak Vol 1 1 6От началото на тази година в разпространение е ново ценно издание на изворови текстове за християнското богословие – превод на първите шест слова (мемри) от том първи от съчиненията на мар Исхак Д'Нинве (мар Исхак Матутайа или св. Исаак Сириец). Пълното заглавие на книгата е: Мар Исхак Ниневийский (преподобный Исаак Сирин). Книга о восхождении инока: Первое собрание (трактаты І-VІ), пер. А. В. Муравьева, М.: „Издательский дом ЯСК” 2016 – ISBN 978-5-9908330-2-9.

Изданието е подготвено от известния руски сиролог Алексей Муравьов, ученик на Сергей Аверинцев и Мишел ван Есбрук. Заедно с приложенията изданието е с обем от 584 страници, първите 160 от които са предговор към текстовете, самият превод е върху почти 220 страници, а останалото включва индекси, статии, посветени на историята на Източносирийската църква, библиография и 15 факсимилета.

Преводът следва изданието по някога известните на лазариста Пол Беджан (Mar Isaacus Ninivita. De perfectione religiosa, ed. P. Bedjan, Paris-Leipzig 1909) ръкописи, като за новото издание Муравьов не е отчел най-новите текстокритични постижения, имащи отношение към Исааковия корпус (както се вижда от библиографията, приложена към изданието, която с малки изключения включва трудове до 2011 г.). Освен този сериозен пропуск, се забелязват и други академични слабости, като прилагането на отдавна публикуваните статии „Mṣalyanūthā” [виж превод на български в Живо Предание – тук (бел. ред.)], четири други, допълващи контекста на делото на светия отец, и множество статии от Православная энциклопедия, повечето от които са вече публикувани.

Въпреки това, изданието открива нова страница в съвременното представяне на оригиналното мислене на великия отец. Доколкото познаваме стила на Муравьов (като все пак изчакваме мнението на сиролозите за новия превод), той предпочита точното, недвусмислено (буквалистично) предаване на специфичната духовна терминология на мар Исхак, който с понякога медицинска прецизност фрагментира душевните състояния и психосоматични проявления, които подсказват за вътрешните дилеми, под натиска на различни словесни внушения към душата, на фона на нейния стремеж към съвършенство – състояния, които се отнасят до всяка посветена Богу душа, не само за монаха.

Тази характерна особеност на езика на мар Исхак е била непосилна за превод – особено в най-сложните пасажи (виж: Габриэль (Бунге), схиархим. „С греческого на сирийский и обратно: об одной цитате из Евагрия Понтийского” – В: Церковь и время, 4 (65), 2013, с. 62-75) – за гръцките монаси Авраамий и Патрикий в края на 8 в. (които са си позволили доста промени в текста – за това: Иларион (Алфеев), йером. „Творения преподобного Исаака Сирина в греческом и русском переводах: послесловие к публикации новооткрытых текстов” – В: Церковь и время, 4 (7), 1998, с. 146-178 [в превод на български, също в Живо Предание – тук (бел. ред.)]), като още веднъж потвърждава слабостта на непокорения докрай човешки ум да предава точния смисъл на духовните послания на бележитите мъже, вдъхновявани от Божия Дух, особено на друг език.

Преводът на руски на Муравьов (съдържащ и близо 800 бележки) стои достойно на фона на издадения в 1998 г. превод на беседите от Втори том на Исааковия корпус, осъществен в Оксфорд от йером. Иларион (Алфеев) – за качеството на този превод на известния днес митрополит обаче някои филолози основателно изказаха съмнения, доколко е направен от арамейски и доколко предава на руски стриктно духовните идеи и концепции на мар Исхак, още повече че в него не е включен превод на уникалната трета беседа (за християнския гносис) на светия отец, която не е преведена и от откривателя ѝ проф. Себастиан Брок на английски. В последните години задълбочени изследвания на запазените ръкописи с беседите на мар Исхак (както и на Яков Афраат) осъществява работещият сега в Австрия руски специалист Григори Кесел, което доведе до няколко негови текстокритични публикации, в които недвусмислено се доказва съществуването и на Пети том със слова на мар Исхак на арамейски език (предстои излизането на негова статия в Богословские труды, 47). С Исааковия корпус се занимава и друг млад руски филолог Максим Калинин.

Книгата вече разбуни духовете в Русия, което още веднъж показва колко гореща е темата за реалното духовно наследство и рецепцията на идеите на св. Исаак Сириец – един от последните светци, канонизиран и в Православната църква и в дохалкидонските поместни църкви. Появиха се и доста язвителни коментари – както от утвърдени специалисти, така и от „обикновени” вярващи, относно научното ниво на изданието, които се базират на немалко конкретни фактологични пропуски и грешки, както и на някои заблудителни внушения в официалния анонс на изданието. Оказва се, че посоченото международно сътрудничество за Предговора се свежда до разширено цитиране на авторски статии, публикувани без разрешението на авторите (Ф. Жулиен, Г. Кесел, С. Киала, Т. Патаридзе и М. Пирар), като единствено Нестор Кавадас е написал своята част конкретно за това издание.

Като цяло обаче книгата е на високо равнище и, въпреки някои сериозни научни пропуски, осъществяването на съвременен превод с приложение на оригиналния текст (изданието е билингвално) на словата на един от най-великите отци на вярата е повече от похвално и напълно заслужава вниманието на всички, които са поели по нелекия път на християнското посвещение в пълно отдаване на поривите на Духа и служене на Господа (Иоан 3:8; 12:26). Бихме сравнили донякъде това издание с феноменалното издание на първия том на Макариевия корпус [отзив за това издание – тук (бел. ред.)], изготвено от Алексей Дунаев в сътрудничество с о. Венсан Депре. Силно впечатление прави и художественото оформление на новата книга, дело на известния украински художник, дизайнер и изкуствовед Алексей Чекал (Олексий Чекаль).

Важно е да подчертаем още и че, според коментар на Муравьов, много специалисти са му помогнали за съставянето и излизането на книгата, което за пореден път доказва максимата, че съединението прави силата. Макар книгата да се издава с финансиране от Руския хуманитарен научен фонд (РГНФ), цената от близо 2000 рубли не е малка, но за подобно издание е заслужена. Оставаме с надежда за отпечатването на следващия том, тъй като осъществяването на цялостен коментиран превод на Първия том от Исааковия корпус би било значително постижение за съвременното богословие изобщо.

Christianitas, historia, metaphysica. Изследвания в чест на проф. Калин Янакиев

Написана от Живо Предание

cover Christianitas historia metaphysicaШестдесетгодишнината на уважавания философ, православен богослов и културолог проф. дфн Калин Янакиев събира над тридесет автори – участници в отпечатания в негова чест сборник, озаглавен „Christianitas, historia, metaphysica. Изследвания в чест на проф. Калин Янакиев”. Съставители и редактори на новата книга, – издание на фондация „Комунитас”, – са свещ. Сава (Щони) Кокудев и М. Осиковски, а сред присъстващите в нея автори изпъкват имената на професорите Цочо Бояджиев, Георги Каприев, Олег Георгиев, Владимир Градев, Иван Христов и Александър Кьосев, доцентите Цветелин Степанов и Светослав Риболов, и д-р Атанас Славов (СУ „Св. Климент Охридски”), доц. Свилен Тутеков, д-р Смилен Марков и прот. Добромир Димитров (ВТУ „Св. Кирил и Методий”), писателите Деян Енев и Марио Коев и др.

В предговора към сборника съставителите скицират накратко житейския, професионален и творчески път на проф. Янакиев, със специален акцент и върху активната му принадлежност към Православната църква, а в края на изданието е поместена негова библиография, обхващаща периода 1984-2015 г. Поместените в сборника текстове са в максимално широкия диапазон: богословие, философия, медиевистика, изкуствознание, политология; и в този смисъл новото издание би представлявало интерес и за максимално широка аудитория.

Новата книга с обем от 550 с., ISBN 978-954-9992-96-0 и корична цена от 20 лв. е в разпространение в софийските книжарници „Анжело Ронкали”, „Български книжици” и „Нисим”, както и в големите вериги-книжарници в столицата и в страната.

Едно благородно православие

Написана от Архим. Кирил (Говорун)

Fr A Louth Modern Orthodox Thinkers CoverКогато преди няколко години видях отец Андрю Лаут и го попитах какво прави, той ми каза, че пише някакви „малки книги”. Сега, след като една от тези книги е пред нас, ние можем да видим колко скромен е бил отговорът му. Съвременни православни мислители представлява разходка в един период от повече от сто години на източната православна мисъл, представена във формата на пътища или екскурси през историята на идеите. Този жанр отива назад във времето – към Пътищата на руското богословие на отец Г. Флоровски, една ретроспекция на руското богословие с фокус върху западните влияния върху него. Друг заслужаващ внимание пример за това е книгата на Х. Янарас Православието и Западът: елинистичната идентичност в съвременната епоха, която изследва пътищата на гръцкото богословие в съвременната епоха, но съдържа и полемика против предполагаемите западни отклонения или „псевдоморфози”.

Подобно на своите предшественици и отец Андрю подчертава връзките между Изтока и Запада, но неговият подход е различен. Докато отец Флоровски и Х. Янарас бранят източната идентичност на православното богословие против неговия предполагаем „западен плен”, отец А. Лаут не се интересува от дестилирането на чиста източна традиция. Вместо това той вижда автентичното православно богословие като отворено за диалог със Запада, същевременно запазвайки своите отличителни черти. Отец Лаут също така е по-благосклонен към своите автори в сравнение с отец Г. Флоровски и Х. Янарас. За авторите, които разглежда, той пише с голяма симпатия – донякъде, може би, и затова, защото лично познава някои от тях.

Докато отец Флоровски се съсредоточава върху Русия, а Янарас – върху Гърция, отец Лаут се разпростира по-широко, обхващайки руски, румънски, сръбски, гръцки, френски и английски мислители. И очертава подробно оста между Париж и Ню Йорк – градовете, приютили най-добрите православни богословски умове на двадесетия век, където институтът „Св. Сергий” в Париж и семинарията „Св. Владимир” в Ню Йорк се превръщат в центрове за разпространяване на напредничави тенденции в богословието като евхаристийната еклисиология и персонализма. В своя преглед отец Лаут включва също и някои велики мислители от късната съветска епоха като отец Александър Мен, Дмитрий Лихачов, Алексей Лосев и Сергей Аверинцев – автори, изправени пред трудната задача да свидетелстват за своята вяра в условията на оруелския агитаторски език на съветския тоталитаризъм.

Особено внимание отец Лаут отделя на филокалийното движение, което започва през 18 в. на Света гора, Гърция, и което поражда сборника от аскетически съчинения, озаглавен Добротолюбие. Тази книга е преведена на много езици и ускорява духовното пробуждане в няколко православни страни, упражнявайки дълбоко въздействие върху съвременните богословски развития. В своето описание на началата на филокалийното движение отец Лаут дава топла оценка и с право. Все пак щеше да бъде добре, ако към описанието си той беше добавил и някаква критика. Някои от водачите на това движение, като св. Никодим Светогорец и св. Макарий Нотарас, са били точно толкова отворени и креативни, колкото ги представя и отец Лаут. Други обаче, като св. Атанасий от Парос, са ограничени насърчители на идеята за един изолиран и самодостатъчен Гръцки изток – нещо, което по-късно е подето и доразвито от отец Флоровски и Янарас.

Подобно на майка Текла (в света – Марина Шарф) – рускинята, станала игуменка на неголяма община близо до Уитби, Англия, и опитала се да доближи православието до английската мисъл посредством четива от Шекспир, Кийтс и Джордж Хърбърт, за да разясни православното богословие, отец А. Лаут също използва английската поезия. И чертае паралели между Алексей Хомяков – създателя на православната еклисиология – и Самюел Колридж; между Владимир Соловьов – основателя на руската религиозна философия – и Уйлям Блейк; между отец Георги Флоровски – съчетал патристиката с модерните идеологически дискурси – и Т. С. Елиът; между Владимир Лоски – познавача на западния мистицизъм, разработил толкова популярната система на православното догматическо богословие – и Джон Кийтс.

Особено ценен е анализът на отец Андрю Лаут на „неопатристичния синтез” и на „неопаламизма”. Усилието да се обясни и да се критикува модерността на основата на богословието на Отците на Църквата е поставено за разискване още от отец Георги Флоровски на богословския конгрес в Атина през 1936 г. Важно събитие, на което се популяризира „неопаламизмът”, е друг богословски конгрес – също в Атина, през 1998 г., където е потърсен начин за предефиниране на съвременната православна идентичност на базата на фигурата и богословието на св. Григорий Паламà – архиепископ на Солун от 14 в. Разграничението, което отец А. Лаут прави между тези два опита, е оригинално по своя характер: той доказва, че неопаламизмът е продължение на неопатристичния синтез и представлява православен отговор на неотомизма.

Като излага „неопатристичния” синтез обаче, отец Г. Флоровски показва своето продължаващо очарование от шовинистичната идеология на евразийството. Той е един от ранните пропагандатори на тази идея, представяла Русия като самодостатъчна цивилизация, която трябва да стои далеч от Запада, и, макар че по-късно ще се отрече от нея, елементи от евразийството все още могат да бъдат забелязани в неговата почти параноидна обсебеност от западните влияния в православното богословие.

Неопаламизмът е дори още по-антизападен. Паламà е оспорвал доводите на западните богослови от своето съвремие, включително на Тома Аквински, докато неопаламитите реконструират неговите аргументи в полемика вече против самия Запад – нещо, което е особено видимо в тяхното презрение към Августин. Отец Лаут обаче, изглежда, държи на епископа на Ипон. И настоява, че да бъдеш православен не означава да си против Августин. Всичко това обаче е представено по ироничен начин. Отец Андрю Лаут не подхваща съдебни дела против шовинистичните невъздържаности и културното робство на фигурите, от които се възхищава.

На моменти отец Лаут е интимен и дори автобиографичен. Той описва хора, които е познавал, и разисква взаимодействието си с идеите на такива, които не е срещал. Бях изненадан да разбера, че за него книгата на Владимир Лоски Мистичното богословие на Източната църква е била формираща. В началото на 90-те години [на миналия век] руският превод на тази книга беше повратна точка за много млади хора, включително и за мен.

Книгата Съвременни православни мислители трябва да послужи като вдъхновение за следващото поколение изследователи. Това е голяма и занимателна история, разказана от човек, равен на онези, за които говори. И, тъй като е свободна от полемиката – която характеризира сходните трудове на отец Г. Флоровски и Христос Янарас, – тя, макар и по-скромна в сравнение с онези синтези, които изследваните от нейния автор амбициозни фигури често предлагат, представлява най-доброто кратко изложение на съвременното православно богословие, с което ние разполагаме.

Превод: Борис Маринов

Hovorun, C. “A Gentle Orthodoxy” – In: First Things, December 2016, p. 60-61. Рецензия за книгата: Louth, A. Modern Orthodox Thinkers. From the Philokalia to the Present, “InterVarsity Press” 2015 (бел. прев.).

Нюйоркски митрополит Андрей (биография, спомени, дневници) от Момчил Методиев

Написана от Живо Предание

cover M Metodiev Metr AndreyКнигата Нюйоркски митрополит Андрей (биография, спомени, дневници) от Момчил Методиев, издание на „Рива”, 2016 г., е опит за биография на един от големите български духовници от епохата на 20 век, създател на българската епархия в Америка. Написана e въз основа на неговото богато документално наследство, съхранявано в Централния държавен архив, регионалните архиви във Варна, Стара Загора и Русе, и въз основа на разработката срещу него на Държавна сигурност, съхранявана в архива на Комисията по досиетата. В книгата са публикувани и написаните от самия митрополит Андрей кратки спомени за неговите студентски години в Москва, както и откъси от неговите „Дневници”, писани в периода на служението му в Америка.

Авторът на новата книга е добре познат на българската църковна и богословска аудитория. Той автор на книгите Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава, 1944-1989 (2010 г.), Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава (2008 г.) и Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (2016 г., в съавторство с Мария Дерменджиева), както и на множество статии и студии, засягащи отделни аспекти и въпроси от най-новата история на Българската православна църква. Работил е и по съставителството на няколко документални сборника, издадени от Комисията по досиетата, както и по Проекта за история на Студената война на Института „Удроу Уилсън” във Вашингтон, САЩ. Главен редактор на сп. Християнство и култура.

Биографията на Нюйоркския митр. Андрей (1886-1972) излиза извън обичайните житейски траектории на една наситена с драматични събития епоха. Без да ги търси, той се отзовава в епицентъра на много конфликти, които се опитва дипломатично да разрешава. Без да е политик, той е признат от българската емиграция като един от нейните естествените обединителни центрове. Без да изменя на своите антикомунистически възгледи, след дълги перипетии той е признат от официалните български власти, а Държавна сигурност следи всяка негова стъпка при завръщането му в България. Противник на икуменизма, той е космополит, който свободно общува с представители на различни изповедания. Приживе делото му остава непризнато, но след неговата смърт паметта му като основател на българската епархия в Америка е защитавана дори и от негови противници.

Роден през 1886 г., Стоян Петков приема монашество под името Андрей, когато е 43 годишен. Само два месеца по-късно вече е Велички епископ и един от най-близките сътрудници на Варненския митр. Симеон. Завършил богословие в Москва, където е свидетел на болшевишката революция, след завръщането си в България той е един от пионерите на организираното младежко християнско движение, известен проповедник и организатор. Изпратен е да ръководи българската епархия в Америка, а годините на Втората световна война прекарва в неутрална Турция като представител на Българската екзархия и където взима участие в преговорите по вдигане на схизмата. Избран за митрополит от емигрантската общност в Америка през 1947 г., до 1963 г. той си остава „самозванец” за българската държава, която принуждава и Св. Синод на БПЦ да прекрати контактите с него. От Америка пътува често до Западна Европа и Австралия, където поддържа активен контакти с българските общности. След признаването му като митрополит, в края на 60-те години на няколко пъти се връща в България като редовен член на Св. Синод. Почива в 1972 г. в София и е погребан по негово желание в Търговище.

Новата книга, с корична цена от 20 лв може да бъде намерена в повечето книгоразпространителски вериги в София и страната.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/r8hw 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме