Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Български патриарх Кирил – Дневници

Написана от Момчил Методиев

Cover Patriarh KirilВ първите дни на февруари 2018 г. излязоха от печат Дневниците на Българския патриарх Кирил (1953-1971) – издание на Нов български университет. Изданието за пръв път събира на едно място дневниковите записки на Светейшия патриарх Кирил, до този момент разпръснати в различни архивни единици от неговия личен фонд в Централния държавен архив.

Преобладаващият масив от записките отразяват периода на служението му като патриарх и са предимно от 50-те и 60-те години на миналия век, като най-ранните са още от 1926 г., а последните са датирани в самото начало на 1971 г. По-голямата част от тях са свързани с официални посещения на първия Български патриарх от най-новата история на Православната ни църква в чужбина и срещи с църковни делегации, пребиваващи в България. Отразени са разговори с видни български интелектуалци като Симеон Радев и Борис Христов, с председателя на Комитета по църковни въпроси Михаил Кючуков, с чужди посланици и гости на БПЦ. По-рядко се срещат разсъждения или откровения по различни теми и лица, които самият автор често озаглавява „бележки”.

Дневниците са лично свидетелство на първия предстоятел на възстановената в 1953 г. Българска патриаршия за един изключително труден период в живота на Българската църква и нейните отношения с комунистическата държава. Очакваната с оглед на такъв период автоцензура не омаловажава обаче ролята им на важен исторически извор – както за вътрешното състояние на Църквата ни, така и за нейните международни контакти. В тях е отразено и отношението на патриарха към важни проблеми в Православния свят като участието на БПЦ в икуменическото движение, стремежа и борбата за съхраняване на българския характер на манастира „Св. Георги Зограф” на Света гора, отношенията ни с Македонската православна църква и др.

Най-подборно дневниците са водени след 1948 г., при което за същата тази година са запазени особено подробни записки за Всеправославното съвещание в Москва, където бъдещият патриарх участва като член на българската делегация. Голямо внимание е отделено на отношенията на патриарха със заточения в с. Баня, Карловско, бивш екзарх Стефан, на контактите с Московската и с Вселенската патриаршии, както и на голямата външнополитическа активност, развивана в този период от нашата Православна църква.

Мнозинството от записките са машинописен текст, като има и редица ръкописни записки. Както уточнява авторът в една от бележките, голяма част от тях са диктувани на личния му секретар протодякон д-р Васил Велянов, а след това са редактирани и преписвани, преди да бъдат окончателно одобрени от патриарха.

Съдбата на самите дневникови записки е особено показателна за положението на Православната ни църква в епохата и условията на комунизма. Дневниците са споменати в завещанието на патриарха от 1965 г., в което е посочено, че „чистият екземпляр” от тях следва да бъде оставен на Св. Синод, а вторият екземпляр – на БАН. Макар да не е ясно дали към 1971 г. е съществувал напълно комплектуван „чист” екземпляр със записки на покойния патриарх, те стават обект на дълга преписка между Св. Синод, Българската академия на науките, Министерство на външните работи (в чиято структура е бил Комитетът по църковните въпроси – бел. ред.) и Централния държавен архив. Вследствие на тази преписка те са предадени на ЦДА и са присъединени към останалите документи от личния фонд на патриарха. Записките не са комплектувани на едно място, а са разпръснати в десетки архивни единици, така че най-голямото предизвикателство за тяхното обединяване в едно издание е издирването им в иначе изключително богатия архивен фонд на Светейшия Кирил, състоящ се от над 6000 архивни единици.

Тези Дневници отразяват съзнанието за патриарх Кирил за огромната историческа задача, с която той е натоварен, и стремежа за утвърждаване на престижа на Българската патриаршия, получила отново – след дългите десетилетия на схизмата и неприемане от останалите православни църкви – своята автокефалия и признат от всички предстоятел. Това е житейска задача на патриарха, която той изпълнява с желание и с посвещение. В чисто човешки план той показва любов към пътувания, посещения на галерии и архиви в чужбина, впечатлява се от природните красоти – както в България, така и в останалите, посетени от него, страни. Бележките му от посещенията на природни забележителности в България са истински пътеписи, а подробните записки от посещенията му в Грузия в 1948 г. или голямата му обиколка в Светите земи през 1962 г. могат да бъдат ползвани като пътеводител от всеки поклонник по тези места.

Дневниците на патриарх Кирил свидетелстват за един истински космополит, който в хода на живота си става свидетел на ограничаването на собствения си хоризонт; на един духовник, който е изграден в епоха на исторически оптимизъм, но и който е имал лошия късмет да стане предстоятел на Българската православна църква през комунистическия период, когато правата и възможностите на Църквата за обществено влияние са силно ограничени, а животът ѝ е сведен до минимум.

Съставители на книгата и автори на предговора и бележките са Живко Лефтеров и Момчил Методиев, а богословски консултант на изданието е Борис Маринов.

Новата книга от 760 страници, с корична цена 29 лв. и ISBN 978-954-535-988-0, може да бъде намерена в книжарницата на НБУ и големите книгоразпространителски вериги.

Основи на руската култура от прот. Александър Шмеман

Написана от Живо Предание

cover Fr A Schmemann Russian CultureНа 11 декември 2017 г. в Съборната палата на главното здание на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен университет в Москва се е състояло представяне на нова книга на изтъкнатия православен богослов на отминалото столетие, прот. Александър Шмеман. Книгата, озаглавена Основи на руската култура, е съставена от беседи на автора, изнасяни през 1970-1971 г. в руската редакция на радио „Свобода”, а предговорът към нея е на известния руски филолог и доктор по богословие – поета, прозаика и преводача Олга Седакова. В представянето са участвали синът на отец Александър – журналистът Сергей Шмеман, авторът на проекта за издаване на книгата – Егор Агафонов, авторът на коментарите към изданието – Елена Дорман и др. С приветствие към присъстващите и участниците се е обърнал ректорът на ПСТГУ, прот. Владимир Воробьов, в чието слово е била подчертана значимостта на събитието и е било напомнено за времето, когато, благодарение на публикуваните във Вестник РСХД текстове на о. Александър, Литургията е влязла по нов начин в живота на православните християни в Русия.

На свой ред съставителят Егор Агафонов е разказал накратко за самата книга – че в нея е влязъл цикъл беседи, запазени единствено в машинопис. В словото си той още е споделил: „Отец Александър е удивителен богослов. Той продължава да удивява и след своята кончина. На 13 декември следващата година ще се изпълнят 35 години от неговата смърт, но въпреки това и днес продължават да излизат нови негови книги”.

В подробности за отпечатването на книгата Основи на руската култура е разказала сътрудникът в Дома на руското зарубежие „Александър Солженицин” – Елена Дорман.

Текстовете на беседи от 3 до 12 са открити случайно в архива на писателя Владимир Варшавски, а през 2016 г. в архива на покойната поетеса Нина Бодровая (сътрудница на радио „Свобода”) са открити всички текстове от цикъла „Основи на руската култура” – 30 на брой беседи, без първата. Така е била съставена и самата книга.

Книгата съдържа и приложение, където, по думите на Егор Агафонов, са включени и няколко радиобеседи от други цикли, лекции и по-рано публикувани текстове. Особен раздел от книгата е посветен на творчеството на А. И. Солженицин.

На свой ред синът на о. Александър, Сергей Шмеман, е благодарил на всички, взели участие в подготовката на изданието. „Откакто чета тази книга, в мен се натрупват все повече и повече въпроси, които сега бих искал да задам на моя баща” – е казал той. Като е отбелязал, че в новата книга могат да бъдат намерени отговорите на много въпроси във връзка с това, което днес се случва в Русия, той още е добавил: „За мен тази книга е важен пътеводител по днешна Русия, по днешната култура”.

Говорейки за това, какво е означавала литературата в живота на тяхното семейство, той е подчертал: „Това беше част от нашето всекидневие”. В дома на семейство Шмеман е имало лавици с книги, много от които отец Александър е знаел наизуст. Цитирал е А. Пушкин, без да поглежда в текста. Когато пък през 1972 г. в дома им се появява Бродски и чете свои стихове, в същата нощ „моят баща можеше да ги цитира наизуст – той имаше удивителна памет”.

Относно литургическите текстове, които започвали да се превеждат на английски език, отец Александър казвал на преводачите: „Четете ги като поезия”. „За него нямаше разлика: поезията, Литургията, животът – всичко това беше Царството Божие на земята” – е казал синът на свещеника, отбелязвайки, че особена тема на неговите лекции е била темата за руската религиозна литература. Успявал е да намери „светото творчество”, за което след това е говорил в своите беседи. Много от книгите той препрочитал всяка нова година. Четял много на руски и на френски, вниквал и в английската поезия.

„Ако не бях богослов и свещеник, щях да стана литературовед” – привежда думите на отец Александър неговият син. Разказал е още и това, как през 60-те неговият баща се е заинтересувал от руските филми, които тогава станали достъпни (например, „Андрей Рубльов” на Тарковски). Когато пък се появили рекламите на руски грамофонни плочи, веднага поръчал много. „Имахме чувството, че най-накрая се е появил контакт с Русия… Той никога не е бил в Русия, но знаеше наизуст, например, картата на Петербург”. Все в същите тези години отец Александър е започнал да получава и първите отзиви от своите предавания – преди това „баща ми не знаеше, слушат ли го или не”. След това се появили и първите живи контакти с хора от Русия, започнали да идват писма.

Отговаряйки на въпрос относно Дневниците на отец Александър, Сергей Шмеман е изразил удивлението си от резонанса, който те са получили в Русия. В Америка такъв отклик за тях никога не е имало. По неговите думи, когато се е запознал с тях, се е създало впечатлението, че отец Александър е имал намерението да пише спомени във формата на дневници, но не е успял да направи това. „Той обичаше да чете дневниците на писатели. Може би той е искал да направи едно по-формално издание” – е споделил още Сергей Шмеман.

Освен това, пред участниците в срещата са били демонстрирани първите три глави от новия, все още не излязъл на широк екран, документален филм за отец Александър – „Апостол на радостта”. Авторът и режисьор на филма, Андрей Желязников, е разказал, че като тласък за неговото създаване са послужили именно Дневниците на о. Александър, а работата над филма е продължила четири години. За отец Александър във филма са разказали негови роднини и приятели, негови ученици – випускници на семинарията „Св. Владимир”.

Накрая, присъстващите на представянето са имали и възможността да чуят запис на една от беседите на о. Александър Шмеман – „Тайната на Пушкин”.

В предисловието към новата книга Олга Седакова е написала: „Човек с най-дълбока вяра, православният свещеник Александър Шмеман говори върху съдбините на руската култура без ни най-малък оттенък на клерикализъм, без „религиозни” оценки. Онези, които са запознати с неговите богословски трудове, няма да са учудени от това – той не познава нищо, което да е повече противоположно на вярата, от религиозната идеология, от нейните рецепти и нейните предписания. За най-християнското произведение в руската литература той е смятал Капитанската дъщеря. А изборът „религия или културно творчество” (в съдбата на Гогол, на Лев Толстой и други) не предизвиква в него никакво съчувствие – в него той е виждал една от хроничните опасности на руската култура. На анализа на тази и на други опасни свойства на руската култура са посветени и неговите беседи”.

* По материала на Е. Бажина, публикувана на сайта Благовест.инфотук (бел. ред.).

Прародителският грях от прот. Йоан С. Романидис

Написана от Живо Предание

Cover bg Ancestral SinОт началото на септември 2017 г. на книжния пазар е нова книга на прот. Йоан Сава Романидис – Прародителският грях. Книгата е издание на Варненска и Великопреславска митрополия и излиза на български език с благословението и предговор от Варненски и Великопреславски митр. Йоан. Първоначално тя беше публикувана на части в Интернет – в проекта на Двери на православието: Живо Предание. Образци на съвременното православно богословие (виж – тук), а вече е налична и като печатно издание. След Кратка православна светоотеческа догматика („Манастирско издателство”, 2007 г.) това е вторият труд на отец Йоан, който е достъпен за българоезичната аудитория.

Прародителският грях е докторска дисертация на изтъкнатия православен богослов на отминалия век прот. Йоан Романидис, защитена през 1957 г. в Богословския факултет на Атинския университет и представлява догматическо изследване върху библейското и ранното светоотеческо учение за грехопадението на прародителите. На български език тя излиза в превод на Борис Маринов и под редакцията на доц. д-р Светослав Риболов – богослов, класически филолог и преподавател по патристика в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, водещ у нас специалист в тази област.

Книгата, с обем от 251 страници, ISBN 978-954-91187-4-2 и корична цена от 12 лв. ще се разпространява във верига книжарници „Сиела” и други книжарници в столицата и страната. Подробна информация за новата книга, за историята на нейното написване и за нейния автор, както и за нейния първи превод на български може да бъде прочетена тук.

Нова книга, посветена на темата Софѝя Премъдрост Божия

Написана от Иван Христов

Cover Sophia The Wisdom of GodНеотдавна в Австрия излезе от печат поредният седми том от поредицата Wiener patristische Tagungen, с материалите от Патристичния колоквиум „Софѝя Премъдрост Божия” (Варна, 27.09 – 3.10.2015 г.), проведен с благословението на Св. Синод на БПЦ и под патронажа на Високопреосвещения Варненски и Великопреславски митр. Йоан. Варненското издание на колоквиума беше седмо поред и допринесе за утвърждаването на това събитие сред най-авторитетните научни форуми в областта на светоотеческото наследство.

Названието на книжната поредица Wiener patristische Tagungen отразява неговата история. Началото на патристичния форум е поставено през 2001 г. във Виена, по инициатива на кардинал Шьонборн. През следващите години са проведени още шест сесии – пак във Виена (2003 г.), в Люксембург (2005 г.), в Сибиу и Бранковяну (2007 г.), в Солун (2009 г.), в Естергом (2012 г.) и Варна (2015 г.). През годините в тях са участвали изтъкнати православни богослови и учени като Волоколамския митр. Иларион (Алфеев), митрополитът на Бурса и екзарх на Витиния Елпидофорос (Лабрианиадис), свещ. проф. Андрю Лаут, свещ. Димитриос Батрелос, проф. Сергей Аверинцев, проф. Алексей Фокин, проф. Георгиос Марцелос, проф. Йоанис Куребелес, проф. Константинос Скутерис, проф. Мишел Ставру, свещ. проф. Владан Перишич, свещ. проф. Мирча Йелчу, архимандрит Кирил (Говорун), проф. прот. Владимир Башкиров, и др. Сред западните участници в колоквиума се открояват имената на проф. Терезия Хайнталер, както и на част от екипа на една от най-авторитетните поредици съчинения на отците – Sources chrétiennes – проф. Доминик Гоне и проф. Пол Матеи. Тук не могат да не бъдат споменати още проф. Виторино Гроси, проф. Изабел де Андиа, проф. Франц Мали и др. Голяма част от тях участваха и във Варненското издание на колоквиума, почетено от 27 учени патролози от 14 страни. От българска страна взеха участие о. Ангел Ангелов, архим. Атанасий, доц. Светослав Риболов, доц. Павел Павлов, доц. Стоян Танев, доц. Мариан Стоядинов, проф. Георги Каприев и проф. Иван Христов, който беше и организатор на събитието.

Сборникът, перфектно изпълнен от австрийското издателство „Tyrolia”, е с общ обем 412 с. и съдържа 24 статии на английски, немски, френски и италиански език, тематично отнасящи се към ранната гръцка традиция, кападокийските отци, латинските отци, сирийската традиция и късните гръцки отци. Той ще бъде достъпен в Националната библиотека, в Централна университетска библиотека и в библиотеката на Богословския факултет на СУ, а при желание може да бъде закупен и от Amazon (https://www.amazon.de/Sophia-Wisdom-God-Weisheit-Patristische/dp/3702235787).

Принос за публикуването на тази ценна книга имат и Дирекция вероизповедания при Министерския съвет на РБ, и фондация „Комунитас”.

Калин Янакиев. Христовата Жертва, Евхаристията и Църквата

Написана от Живо Предание

Cover K Yanakiev EucharistНеотдавна на книжния пазар у нас се появи най-новата книга на проф. дфн Калин Янакиев, под редакцията на проф. дфн Георги Каприев, озаглавена Христовата Жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания. Книгата е издание на фондация „Комунитас” и излиза с благословението на Високопреосвещения Варненски и Великопреславски митрополит Йоан. Съдържа уводни думи и три студии, тематично разделени съответно в две, четири и три части.

Както личи още от самото заглавие, центърът на изследването на проф. Янакиев, добре известен на аудиторията не само като специалист по средновековна философия и културология, но и като вдъхновен църковник и православен богослов, е тайнството на Църквата – светата Евхаристия, и самата Църква – „като народ Божи”, „като събрание на новата Пасха” и „като Тяло Христово”. Още в уводните думи авторът обяснява, че негова цел е да допринесе за развитието на разгърнатата в отминалото столетие евхаристийна еклисиология, като ѝ се придаде „солиден догматичен фундамент” чрез изясняването на „есхатологичния характер на самата Христова Жертва, на която е събрано църковното събрание”. Нещо, което според него с категоричност се налага от факта, че „Христовото Жертвоприношение… представлява всъщност „есхатонът” на световната история и по същество е пределният „изход” от „метафизическия Египет” на смъртта и тлението, в който сме били „преселени” в резултат на грехопадението”.

В хода на своите размишления върху дълбинната същност на светата Евхаристия като ни повече, ни по-малко от „самото битие на Църквата in actu” (с което продължава и разгръща тезите на автори като прот. Николай Афанасиев, прот. Александър Шмеман, Пергамски митр. Йоан (Зизюлас) и др.) и върху есхатологичния характер на Жертвата, принесена от Христос „за живота на света” (Йоан 6:51), с което присъединява усилията си към съвременни мислители като Петрос Василиадис и др., разработващи известната като есхатологична еклисиология, проф. Янакиев засяга и влиза в полемика с богословието на протестантстващите традиции, омаловажаващи значението и изменящи същността и смисъла на Евхаристията, на която те придават „чисто ритуален и мемориално честващ характер” и която свеждат до „чисто мемориален ритуал (commemoratio), посредством който се изразява и засвидетелства вярата (и верността) на християните към завещаното им от Господа опрощаване на греховете”.

Противно на това изопачено разбиране, автентичният смисъл на св. Евхаристия в Православната църква се основава върху факта, че с Христовата Жертва на Голгота и със слизането на Духа Утешител в деня на Петдесетница „бъдещото” есхатологично Царство „е отворило вратите си тук”, за да продължи – в историческото време – да се изпълва „с числото на сътрапезниците си”. Тези и други проблеми на съвременното православно богословие и църковно съзнание намират разрешението си в новия труд на проф. Калин Янакиев, който е снабден и с богата библиография по разглежданите теми.

Новата книга с обем от 368 с., ISBN 978-619-224-005-9 и корична цена от 18 лв. е в разпространение в софийските книжарници „Анжело Ронкали”, „Нисим” и „Български книжици”, както и в по-големите вериги-книжарници в столицата и в страната.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/r8hw 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме