Протопрезв. Йоан Майендорф: Христос във византийското богословие

От днес, 21 октомври 2022 г., българският превод на книгата на протопрезв. Йоан Теофилович Майендорф Христос във византийското богословие, който вече беше достъпен в интернет – в проекта Живо Предание: образци на съвременното православно богословие (тук), може да бъде открита и като печатно издание.

Изданието беше реализирано от Софийска св. митрополия, с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, и засега се разпространява само от митрополията (тук). В Предговора към изданието редакторът на превода, доц. д-р Светослав Риболов, отбелязва, че книгата ще бъде използвана и като основно пособие за студентите по богословие:

„Настоящият български превод – четем в този предговор – се издава от Софийска света митрополия за целите на магистърските програми на Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той ще е особено ценен в рамките на задължителния курс „Проблеми на христологията“, преподаван през втората година на магистърска програма „Вяра и живот“. Откъсите от светоотечески текстове и съборни документи, приведени в книгата, са сверени със своите старогръцки и латински оригинали, което допринася допълнително към научния характер на настоящото издание. Надяваме се скоро и други съчинения на приснопаметния о. Йоан Майендорф да зарадват българската публика“.

Полиграфическото изпълнение на новото издание е на печатница „Артграф“.

„Радомиров псалтир“ – ново издание на средновековен ръкописен паметник от Зографската св. обител

В своята поредица „Към изворите“ Зографският манастир, чрез Фондацията си „Наследство на Зографската света обител“, издаде ценния средновековен пергаментен псалтир от 13 в., наречен „Радомиров“. В издателската поредица „Към изворите“ се публикуват както изворови текстове и паметници от архива на манастира, така и приносни трудове върху неговото културно наследство. Паметниците, които са издадени досега в поредицата са: История славянобългарска, най-ранните пергаметни фрагменти на кирилица от манастирската сбирка и най-ранната манастирска кондика на български език.

Най-новото издание в манастирската поредицата е на известния като „Радомиров псалтир“ (по сигнатура Зогр. 59), наречен така на своя средновековен преписвач дяк Радомир. Ръкописът е датиран от последната четвърт на 13 в., украсен със заставки и инициали отличаващи се с богат колорит. Освен като художествен паметник ръкописът привлича внимание и със своя текст, свидетелстващ за непрестанните опити на нашите средновековни книжовници да подобряват преводаческите си умения, да „усъвършенстват“ старобългарския език при предаването на свещените текстове от Писанието. Не на последно място Радомировият псалтир е ценен и като литургически паметник, защото той е богослужебен (следовен) псалтир. Последованията след катизмите са свидетелство за развитието на богослужението и химнографията в Православната църква.

Изданието на ръкописа се състои от две части. Първата е факсимилно издание на паметника, от което всеки може да придобие пълна представа за това какво представлява един средновековен ръкопис. Публикуваните копия са от дигиталната колекция на манастира, който през последните десетина години извърши пълна дигитализация на средновековните си архиви. Част от паметниците от този архив са достъпни в Зографска електронна научноизследователска библиотека към Софийския университет, но могат се използват само в рамките на библиотеката. Самата електронна библиотека е насочен предимно към учени и изследователи, което създава трудности всеки безпрепятствено да има достъп до ръкописите. Втората част на изданието съдържа разчетения и набран текст на псалтира, а също така и кодикологическо, изкуствоведско и текстологическо изследване. Предговорът към научите студии е на йером. Атанасий Зографски. В него зографският библиотекар и хранител на архива на манастира добавя няколко археографски бележки за историята на ръкописа. В последващото изложение о. Атанасий изключително добре и аргументирано представя мотивацията на манастирското братство да се захване с нелеката и отговорна задача да организира и да продуцира подобни научни, а защо да не кажем и високо художествени издания, съчетаващи ревността на монаха към Словото и словесата и добронамерените усилия на светските учени в тяхното изучаване. Следващата част е статията на проф. Елисавета Мусакова върху писмото и украсата на Радомировия псалтир. Много подробно и задълбочено, изтъкнатия наш специалист, разглежда проблемите и предлага своята интерпретация на кодикологическите въпроси, които този средновековен паметник поставя. Втората статия е посветена на текстологията на ръкописа, разгледан в неговата цялостност (псалтирен текст, химнография, литургически указания). Неин автор е британската палеославистка и отлична познавачка на славянските преводи на псалтира Катрин Мери Макробърт, професор от Оксфорд. Нейната статия се издава на английски и в превод на български (преводът е на д-р Екатерина Дикова, БАН), което предполага, че кръгът на потенциалните читатели става изключително голям. Към научния екип издаващ Радомировия псалтир беше привлечена и проф. Лиляна Макарийоска от Скопие (Институт за македонски јазик „Крсте Мисирков“, Университет „Св. св. Кирил и Методиј“). През 1997 г. тя прави първото издание на текста на псалтира. Това издание вече е остаряло, а и тогава тя не е имала достъп до добри и качествени копия на самия паметник, което е довело до някои неточности. Проф. Макарийоска е предоставила своя наборен текст за настоящето издание, който е бил дигитализирана и след това ревизиран от проф. К. М. Макробърт.

По този начин тази книга на манастирското издателство успява да събере трима учени от различни страни, които успяват да се обединят и да споделят многогодишните си изследователски усилия върху изучаването на свещените текстове. Това е един много позитивен сигнал за обединяващата роля на съвременното манастирско духовенство сред изследователите. Изданието е ценен принос и за всички изследователи на средновековните ни старини, а също, по думите на о. Атанасий, и за „по-задълбочено  търсещите корените на благодатния живот в Христовата Църква“.

Двата тома на изданието ще се продават заедно. Могат да се намерят в повечето църковни книжарници, както и във веригата „Хеликон“ и в книжарница „Български книжици“ в София.

Кратка анотация и избрани страници на сайта на фондацията тук.

Ново изследване върху Corpus Areopagiticum: „Учението за образа и символа в Ареопагитския корпус“ от Любомира Стефанова

В навечерието на най-светлия християнски празник Възкресение Христово издателство „Изток-Запад“ ни зарадва с първата авторска книга на български език, посветена на т. нар. Ареопагитски корпус – съчинения с особена значимост за Преданието на Православната църква. Тук се отнасят не само текстовете, които традицията свързва с името на св. Дионисий Ареопагит, но и тълкуванията към тях, принадлежащи на преп. Максим Изповедник и еп. Йоан Скитополски. На важността на тези съчинения е обръщал внимание славянският първоучител св. Кирил Философ, св. Йоан Дамаскин плътно ги следва в своя Извор на знанието, а св. Григорий Паламà ги разглежда като основен извор на учението за божествените енергии.

Ареопагитските съчинения имат непреходно значение не само за богословието, но и за църковното изкуство. Това се дължи на две обстоятелства. Първо, заради съдържащото се в тях учение за образа и символа. Второ, защото те обобщават и нормират базовите модели на образното богомислие в ранната християнска иконография, благодарение на което влияят върху християнското изкуство през следващите векове.

Учението за символа в Ареопагиките го разглежда като място на среща на енергийно-благодатното прошествие на Бога в Откровението и на ответното духовно възхождане на човека към Бога. Символът е място на среща на тези две движения, място на съединение на земното и небесното, което определя неговите характеристики иконичност, антиномичност и многоаспектност. Особено приносен е анализът на автора на последната от тях. Благодарение на многоаспектността става превръщането на образа в символ. Тя се проявява не само като редуване, но и като наслагване на образи в една комплексна форма. Това е нов подход, станал възможен благодарение на сполучливото взаимодействие на теоретичната подготовка на Любомира Стефанова с нейния личен опит като църковен зограф. За първи път тя се докосва да Ареопагитиките през далечната 2003 г., когато реставрира иконостаса в столичния храм „Св. Седмочисленици“ и в храмовото магазинче вижда неотдавна публикувания български превод на съчиненията За небесната йерархия и За църковната йерархия. Продавачът ѝ подава книгата с думите „Това не е за твоята уста лъжица“. Със съзнание за дълбочината и важността на съдържащото се в тази книга учение, през следващите години авторът завършва магистратура по богословие в Богословски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и защитава докторат при нейния преводач – проф. Иван Христов. Именно този докторат е в основата на настоящата авторска книга. Освен задълбочен богословски анализ на учението за символа, тя съдържа разгърнато представяне на символите на небесната и църковната йерархия – както на свещените изображения, така и на символите-свещенодействия. Особен интерес представлява също изучаването на влиянието на Ареопагитската традиция върху християнското изкуство. Това прави книгата полезна не само за богословите, но и за всички, които се интересуват от символиката на християнския храм и свещенослужението, както и за най-широк кръг вярващи.

Книгата се публикува с подкрепата на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет. Тя е вече достъпна в книжарската мрежа, а може да се поръча и онлайн от издателя – https://iztok-zapad.eu/uchenieto-za-obraza-i-simvola или от другите интернет-книжарници.

Трагизъм и надежда в „Книга на Йова“. Опит за драматично богословие

В началото на 2021 г. беше отпечатана още една от книгите, публикувани отначало само онлайн на страниците на Живо Предание: Трагизъм и надежда в „Книга на Йова“. Опит за драматично богословие от Марио Коев. Нейното първо и така да се каже „работно“ заглавие беше друго – просто Размишления върху „Книга на Йова“, а съдържанието ѝ се появяваше бавно и постепенно, глава по глава, в проекта Живо Предание (тук). С радост днес посрещаме тази книга вече и на книжния пазар, с нейното ново и прецизирано от автора заглавие. Книгата излиза с предговор от проф. д.ф.н. Георги Каприев и под редакцията на Борис Маринов.

В предговора на проф. Каприев, озаглавен „Богословие от бездната и фундамента на човека“, четем:

„Трагизъм и надежда в „Книга на Иова“. Опит за драматично богословие е същински драматичен текст и то на няколко нива. Най-напред следва да се види една характеристика на мотивиращото го действие, която във философията бива описвана като „практическа метафизика“ (Тео Кобуш). При нея „философстващият субект“ не е неизменен и невъзмутим изследовател или съзерцател. Тъкмо напротив, във философския процес той сам се променя, самонадмогва и преобразява себе си. Марио Коев осъществява такъв ход в пространствата на богословието. На кое богословие?

Още в началото той фиксира различните нива на теологията, в които вписва себе си. В основата е богословието par excellence. То е самоизричането на Бога, ἡ θεο-λογία, гледана като Божие словене, словото Божие в genitivus subiectivus. Бог изрича Себе си в сърцата на светците. Дава им сърдечен и умствен опит, който не може да бъде придобит по силата на естествена познавателна способност. Върху този опит се гради всичко, което вярата дръзва да заяви за Бога, цялото наше богоучение. Но сам по себе си той е труден и даже невъзможен за словесно изричане, защото е опит от уникалното и сам е уникален. А човешкият език няма адекватни думи за уникалното. Ние обаче сме длъжни да прогласяваме истината за Бога.

Св. патриарх Фотий най-безкомпромисно заговаря за καθ᾽ ἡμᾶς θεολογία. Кападокийците ползват израза само по отношение на философията: καθ᾽ ἡμᾶς φιλοσοφία – за да бъде различена „нашата“, християнската философия от „външната“, елинската. За тях има само една теология: теологията, а собствените си размисли за Божествеността именуват философия (особено настойчиво св. Григорий Назиански в богословските си слова). Св. Фотий обаче различава „нашата теология“ не от някакво външно богословие, а от богопознанието по благодат. „Нашата теология“ е резултат от християнска мисловна активност, основана върху свидетелствата на изпълнените с богословския опит. Тя е резултат от природните действия на разума (φυσικοὶ λογοί, респ. φυσικοὶ λογισμοί), за които говори св. Григорий Синаит, следващи свръхприродните (ὑπέρ φύσιν) помисли.

Марио Коев с основание прокарва и разликата между догматичната и спекулативната теология. Дори догматите да са изготвени с усилията на рационалното богословие, след утвърждаването си те имат статут на негови аксиоми. Богословската размисъл, спекулативната теология, се основава на тях. Καθ᾽ ἡμᾶς θεολογία е сферата, в която образованият вярващ човек упражнява дарения от Бога разум, а не го зарива в земята, вървейки по пътя на общението с Бога. Казвам това с поглед към свода от съвременни инструктажи за противното. Един свод, призван да сплеска човешката богообразност. Богословски размишляващият е заедно с това съвършено наясно докъде се простират компетенциите на мисълта, дори когато се движи в светлината на същинската теология. Затова той по-скоро задава въпроси, отколкото да заявява отговори, а изводите му имат характера най-вече на хипотези, на достоверни и убедителни – в оптималния вариант – хипотези, нямащи претенцията за императивна валидност.

Коев черпи ресурс от тази теология, ала се и дистанцира от нея. Няма как да му се възрази, че в някои от своите модуси тя отива до чисто абстрактно, формулаторно говорене за Бога, до „трансцендентално идолопоклонничество“, превръщащо своите формални понятия в „идоли от втора степен“ (Жан-Люк Марион). Тя обаче има и други начини на съществуване. Тъкмо последните около тридесет години дават, и то в световен мащаб, блестящи примери за креативно православно богословстване, системно разгръщащо системното мислене на отците и завещаното ни от него. Творчеството в тази сфера е ефикасна имунизация срещу богословското невежество, услужливо готово да споделя разрушителните си сили. Но богословският формат на Марио Коев действително е от друг порядък.

Той основателно обръща внимание, че практикуваното от него „драматично богословие“ има най-вече екзистенциален характер: в него рационалното е един елемент от цялостната екзистенция. Личната размисъл тук клони по-скоро към проповедта, а защо не и към изповедта: изповядването на собствения си път с Бога, на личното си богообщение, с присъщия на всеки такъв път драматизъм. Излишно ми се струва, но все пак ще напомня, че подобно говорене е радикално лишено от сантиментализъм: сантименталното е тъкмо онова, чрез което вертикалът бива превръщан в плоскост – включително вертикалът на Кръста.

Сантименталното е обратното на дръзкото, а мисълта и езикът тук необходимо са заредени с дързост (иначе щяха да са умозалъгване и шекерен брътвеж). Затова словото в този модус на богословстване е неизбежно творческо. Негов дълг е не просто да обговаря онова, което може да се изрича, но да заговори и за онова, което обичайно не може да бъде изказано. То е и неизбежно лично: екзистенцията има задължително персонален, сиреч уникален характер. По самата си същина „драматичното богословие“ е при това диалог, съществен разговор на заговорилия от най-дълбокото си с дълбинното на отворилите се за този диалог човеци – с всеки един от тях в неговата дълбина.

От този хоризонт Марио Коев се обръща към „Книга на Иова“ – един сам по себе си високо драматичен, всъщност трагичен и на това отгоре драматургично изграден текст. Той е солидният му „повод“ да заговори за страданието, гледано като сърцевина на човека в тропоса на сегашното му съществуване, но заедно с това или даже поради това съпътстващо богоосиновението. В неговия контекст Коев ще проблематизира по съвършено небанален начин отчаянието и истината, идеите за Божественото и вярата в Бога, любовта и спасението, собствено човешкия живот в неговата profunditas – в неговия Abgrund, който обаче е и неговият Urgrund (позволявам си да посегна към понятията на Йохан Екхарт – един от първомайсторите на този тип богословстване). Човешката бездна е и фундаментът на човека, открие ли се по своята истина.

Можем да се съгласяваме или дистанцираме от едно или друго конкретно размишление на Марио Коев в тази книга. В последна сметка такава е направата на диалога. Едно е обаче несъмнено. С Трагизъм и надежда в „Книга на Иова“. Опит за драматично богословие имаме в българската култура пореден – слава Богу, пореден – образец на мощно промислен и преживян, автентичен и съзидателен богословски текст“.

Новата книга от 215 страници и с цена от 15 лв. се разпространява от книжарница „Български книжици“.

„Атеистичните делюзии: християнската революция и нейните модерни врагове“ от Дейвид Бентли Харт

Броени дни преди Рождественските и новогодишните празници на книжния пазар у нас се появи нова книга, посветена на християнството и неговия принос към световната култура и цивилизация – Атеистичните делюзии: християнската революция и нейните модерни врагове от Дейвид Бентли Харт. Авторът на тази книга, американски православен богослов, философ, преподавател, писател и публицист (р. 1965 г.), не е съвсем непознат у нас. Негови статии по различни богословски теми и проблеми отдавна се превеждат и публикуват на български език. Атеистичните делюзии е първата негова книга, преведена и публикувана у нас. Отпечатана е от издателство „Омофор“ и излиза на български в превод на Борис Маринов и под редакцията на Момчил Методиев, а самата инициатива за нейния превод и издаване на български език е на дарител, пожелал анонимност.

Сам авторът нарича този свой труд „историческо есе“ – съчинение, „… което в нито един от своите сегменти не е освободено от пристрастия и което принципно е замислено като апология на едно конкретно разбиране относно въздействието на християнството върху развитието на западната цивилизация“ (с. 7). При което всичко това е съпроводено от сериозна, задълбочена и страстна критика на съвременния атеизъм и аргументирано развенчаване на насажданите от него митове относно християнството, което е поднесено на жив и увлекателен език, на места нелишен и от свежо чувство за хумор. В този смисъл тази книга, чието първо издание е от 2009 г. (отпечатана е от авторитетното академично издателство „Yale University Press“), може да бъде определена като впечатляващ опит за съвременна християнска апологетика. Разбира се, при всички необходими уговорки към представата и към начина на възприемане на този жанр и тази дисциплина у нас. А едно вероятно много по-точно определение, което може да ѝ бъде дадено, е енциклопедия на разобличаването на заблужденията, насаждани от атеизма в съзнанието на съвременния човек.

В хода на изложението си авторът не крие своето разочарование от принизяването в стандартите на съвременния атеизъм, изтъквайки, че в своята дълга история Църквата и християнството са се радвали на истински сериозни критици от равнището на Целз и Порфирий, Волтер и Дидро, Гибън и Ницше, сравнени с които „днешните конски мухи изглеждат далеч по-мързеливи, далеч по-малко проницателни, по-малко изкусни и по-малко изтънчени, далеч по-емоционални и по-самонадеяни, заинтересовани много повече от лесните исторически обобщения, отколкото от трезвите и изискващи много енергия и време проучвания върху това, което християнството е представлявало някога или представлява днес“ (с. 25).

С особена сила Д. Б. Харт разобличава митологемите за нашето съвремие като „век на разума“, за Средновековието като „епоха на мрака“ и потискане на науката от страна на Църквата, за уж „свещените войни“ – каквито в историята на християнството са били всъщност единствено кръстоносните походи, и т. н., и т. н.

Разбира се, изложението има и своята позитивна част, в която авторът представя в ясна и последователна аргументация цялата положителна страна на християнската вяра и на онази революция в разбирането за света и човека, която с появата си християнството е донесло в нашата цивилизация. Революция, която авторът определя като „… вероятно единствената истинска революция в историята на Запада“ (с. 206).

Новата книга е с обем от 448 страници и корична цена от 22 лв. С отстъпка може да бъде закупена от издателство „Омофор“ – тук.