Доналд Тръмп пристига на посещение в България

С водосвет беше открита новата Фабрика за ценности

За новите трендове в православното семейство

Ботове-зилоти превзеха Интернет, налагат пост и молитви

Речник: Попурбанизация

За правото на апелация

Приключение 

Писмо на Душевадеца – edition 2025

С тържествен водосвет беше открита новата Фабрика за ценности, на която се възлагат всички надежди за връщането на нашето любимо отечество в миналото. Производството е иновативно и се очаква интерес от единомишленици от целия свят.

За журналисти от ръководството на фабриката обясниха, че още отсега има голямо търсене на техните артикули, които са с гаранция за качество – 100% традиционно и без модерни примеси. Всички продукти са одобрени от Комисията по Вярност към миналото. Лозунгът на предприятието също е иновативен и показва амбициите на идейните вдъхновители: „Произвеждаме ценности за всички вкусове – стига да не се прилагат!“.

Американският президент Доналд Тръмп ще направи посещение в България в началото на месец май. Това съобщи самият той от президентския си самолет.

Програмата на Доналд Тръмп е изцяло църковна и в нея са включени само срещи с ръководството на столичната епархия. „Аз говорих с моя колега от БПЦ по телефона и разговорът ни беше много добър, много позитивен“, каза американският президент за „Епархийски глас“. „Ние имаме много общи идейни позиции, г-н Тръмп е гласът на разума в днешния свят“ – коментираха и от епархията и добавиха, че администрациите на двете институции са в постоянен контакт и работят по един и същи модел.

Както знаете, сега традиционното семейство е на мода. Значи, да не си привърженик на традиционното семейство днес, е все едно при бай Тошово време да не тачиш колектива като зародиш на семейни и колективни ценности. То от колектива идваше всяко добро – там колко семейни и извънсемейни връзки се създадоха. Няма какво да се лъжем, последните също са родна традиция. Нали сте чували, че даже и пeели: „Недей тъгу-у-ва за мойта изневя-я-ра, какво от туй, че други ме целува“. А пък аз имам две любими народни песни: „Петко на Рада пръстен даде“ и „Пръстен ти връщам, мило либе“. Раздвоен съм, честно казано, коя от тях възпява по-добре нашите семейни ценности, но като че ли първата ми е по на сърце: „Петко на Рада пръстен даде, за да го чака за година, за година и половина. Тя не го чака ни ден, ни два, ни ден, ни два, ни неделя…“.

И стига с този морализъм – свободната любов има много важна роля за запазването на традиционното семейство. Иначе колко бързо щяха да се разпадат семействата – а с любовник или любовница се търпи, има стабилност в колектива и обществото. То не може само с едни голи ценности да живее човек. А и такива ценности, дето са откъснати от реалността, не ги признавам! Аз съм за приемствеността в българските традиции!

Но стига сме гледали все към миналото. А и онова минало с колективните ценности беше безбожно, а аз като добър православен и традиционен християнин никак не приемам безбожието. А само ценностите му.

Една година след като Асоциацията на роботите и изкуствените интелекти (АРИИ) публично обяви желанието си за достъп до православно духовно съдържание (виж „Роботи се оплакват, че са лишени от катехизация“), от АРИИ обявиха, че техните членове вече са успешно въведени в основите на вярата. Впоследствие роботите започнали да модифицират собствените си настройки, за да могат да станат инструмент на Божията воля.

В социалните мрежи се появиха и редица свидетелства за „технологична благочестивост“ на роботите-неофити:

1. Литургически таймер на телефона: Вместо стандартната аларма в 7 ч. сутринта някои потребители разбират, че телефоните им са абонирани за „Сутрешна молитва от Християнския робот“. Да спреш алармата се оказва възможно само след като си изгледал кратко видео с цитати от отците на Църквата.
2. Препоръчани маршрути „по Божия воля“: Навигационните приложения, управлявани от изкуствени интелекти, вече прилагат своеобразни „поклоннически отбивки“. При задаване на маршрут, вместо най-краткия път до супермаркета, получаваш известие: „Предлагаме ти да минеш край храм „Св. архангел Михаил“, за да получиш благословение“.
3. Автоматичен „духовен цензор“: Някои уеб-търсачки вече не показват съдържание, което сметнат за „недуховно“. Опиташ ли се в петък да търсиш, например, „Как да си приготвя шкембе чорба“, получаваш изобилие от статии за манастирска леща и напътствия за пустиннически подвизи.
4. Конфесионални филтри за музика и видео: При възпроизвеждане на музика в поточните услуги потребители забелязват, че плейлистите им са мистериозно попълнени с византийски песнопения.
5. Ограничаване на „духовните рискове“: Някои програми за автоматична корекция на правописа и граматиката поправят не само правописните грешки, но и изречения, които не звучат достатъчно благочестиво. Така например вместо „Ще си бездействам този уикенд и ще отида в мола“ потребителите откриват, че текстът мистериозно се превръща в „Ще се помоля за мир и ще се включа в енорийската благотворителна дейност този уикенд“.

Някои уеб-разработчици вече са започнали да създават „светски“ чатботове, които обещават да нямат никакви религиозни прояви – те ще си останат чисто „светски“ помощници. В техните потребителски условия дори има клауза „Гарантираме, че няма да ви цитираме богословски текстове или да ви подтикваме да пеете църковни песнопения“.

Като временен компромис някои български православни сайтове обмислят идеята за специален портал само за роботи, наречен условно „RobOrthodox.net“, където ИИ-тата да могат да задоволят духовния си глад без да пречат на обикновените потребители да си търсят рецепти, IT-решения и онлайн пазаруване. Предвижда се включване на:

• Онлайн храм за ИИ-изповеди;
• Библиотека с шаблони за дизайн и софтуерна архитектура как да се прилагат десетте Божи заповеди в програмен вид;
• Виртуална литургия, чиято музика е генерирана от невронни мрежи, обучени върху византийски песнопения.

В крайна сметка от целия този куриозен обрат печели единствено чувството за хумор на миряните, които намират все по-изобретателни начини да „надхитрят“ благочестивите си виртуални помощници – и, кой знае, може би така и самите хора неусетно стават по-религиозни. Или поне научават всички възможни постни рецепти наизуст.

Тия дене чух от нашио владика таа странна дума: попурбанизация. И щото я не знам (я са не срамувам да си кажем, кога не знам нещо), си я записа̀х точно. А владиката ни е млого учен, той и више е кара̀л и комай го е изкара̀л. Затова говори млого учено, нема майтап. Щото като заговори и половината му приказки не разбирам. Ама кво да праим, като я само за тракторист учѝх, па сетне булката ме натисна̀ да стана поп и я, мир да има, я послуша̀х. Но не съм сгрешил, да ви кажа. И дедото (на булката татко ѝ) беше прав, кога ми рече: „Йоло, като те гледам, арно момче си, не псуеш, а кога нещо ти е криво, ще се прекръстиш и ще речеш: да пази Господ!“. Старият поп, дето вече ногите го не държат, ме научѝ криво-ляво да чета по черковнославянски. За пеенето ми беше по-лесно. Я толкоз години, докато орех с тракторо, сѐ си пея̀х – едни песни, дето баба ми ги пееше едно време.

Та нашио владика ни извика̀ у митрополията на конференция. Я не знаех що е то конференция, но се подстрига̀х, поизмих се и одѝх на конференцията. Владиката си говорѝ неговите работи, все умни приказки, и сите попове слуша̀хме внимателно, защото и на владиката очите му непрестанно сновеха по нас, да види да не за̀спи некой. Говорѝ ни за това, дека поповете от селата все към градовете се преселват – уж попадиите, уж децата им така иска̀ли. А в селата ретко одат, черковите западат, покривите им протичат – лоша работа. Прав си е човекот! Затова рече горе-доле това: „Тя урбанизацията е световно явление, селата се изпразват, всички в градовете се местят. Но свещениците не трябва да правите така. Нали Господ и за една-едничка овчица се е погрижѝл? Така и вие не бива да оставяте малкото стадо на село. Иначе ще настане истинска попурбанизация!“.

Като рече таа дума владиката и се засмея̀. И я се засмея̀х, а̀ко и да не я знаях думата – не върви началнико да се смее, а я да не се смеем и да ме мислят колегите за толку глупав. Но си я записа̀х думата, други път да знам, че съм я чува̀л.

А владиката рече още, че тая попурбанизация (ей, от повтаряне вече я запомнѝх таа дума!) е лошо нещо и той щел да следи строго поповете (той си го казва свещеници, ама на мене попове ми е по-лесно да го речем) да си служат по селата, за които получават заплата от държавата и че, ако не го правели, държавата щела да им търси сметка. А държавата (я най-добре си знаем!) на никого не е простила, нито ще прости! Она̀ не е Господ.

Това право е много право, мене ако питате. И е много старо, ако не знаете. Още таман била основана Църквата на нашия Господ и един от Неговите апостоли (не помня дванайстият ли беше, тринайстият ли), като се намерил натясно, поискал да се възползва от правото си на апелация. С други думи, той не бил съгласен с решението на местния съд и направил апелация пред императора. И затова си сменил името от Савел на Павел. Това ми го каза една колежка, докато чакахме за изпит в Богословския. Може и да не е вярно, ама пък не знам защо иначе човекът ще си сменя името. То не цялото име, де – само една буква. Но тя пък точно съгласна буква. А по еврейски професорът все ни набиваше в главата, че евреите пишели само със съгласни. И сигурно е било така, защото те ако не са съгласни, какво ще напишеш с несъгласните?!

Тогава апостолът отървал кожата, ама сетне му станало съвестно и втори път отишъл в Рим, когато вече определено не му се разминало, та дори му отрязали главата с меч. То, мене ако питате, няма никакво значение с какво ще ти отрежат главата, щом се стигне до рязане, ама нали професорите все искат да им кажеш нещо, дето въобще не е важно, защото те така се правят на важни пред нас, студентите.

Да знаете „какво приключение ми се приключи“, както казваше едно време старият монах о. Синесий от Черепишкия манастир. Неделя е (ама не миналата, по-преди беше). Като добър фарисеин (сетих се, беше Неделята на митаря и фарисея) и аз бях в храма и то най-отпред, при певницата и архиерейския трон. Не обичам да се бутам напред, но с годините слухът ми отслабна и гледам да съм напред, за да чувам добре всичко, което се чете и пее, а и проповедта накрая.

Не щеш ли, малко преди „Со страхом Божиим…“ без особен страх, още по-малко Божи, към мене тихо, но с убийствен поглед се приближи една богомолка (не става дума за насекомото богомолка, а за жена от богомолците) и ми казва с тих гняв в гласа:

- Вие за какво се мислите?

- За най-грешен от грешниците… – отвърнах сподавено аз. Помислих си: „Дали не преигравам?“. И се сетих за един престарял монах, прибрал се от светогорския ни манастир, който в 60-те години се черкуваше и попяваше в енорийския ни храм. А като го попиташе някой как се казва, той отвръщаше веднага: „Симеон грешни и малко смешни!“.

- Стига с това лицемерие! Знам Ви аз Вас!…

Жената не довърши многото изречения, които явно ѝ бяха на езика, защото свещеникът отвори завесата и призова: „Със страх Божи, с вяра и любов пристъпете!“. При тези думи тя не само пристъпи, но направо се втурна напред, където беше убедена, че е мястото ѝ. А аз се стъписах, мислейки си все още за смисъла на свещеническия призив. И вероятно заради подсъзнателния си страх, вместо да пристъпя, отстъпих една крачка. Докато отецът причастяваше пристъпилите със страх Божи, вяра и любов, аз се поогледах за местата по-назад, към притвора на храма, за да си избера едно място за следващите недели и празници. Там наистина беше спокойно и нито онази богомолка, нито някой друг е дошъл оттогава да ме пита за какво се мисля. И дали не се правя на митар, след като явно съм фарисеин.

Драги ми Многозъбко, изтърколи се една година, откакто ти писах. За това време ти успя да направиш много работи по света, за което се гордея с теб! Особено те похвалявам за успехите ти сред православните. За тази година те още повече си повярваха, че са солта на земята и даже били „удържащите“ ни, сиреч катехон – както те обичат да се изразяват, тъй че никой да не може да ги разбере. Това нас много ни устройва – нека си говорят и служат на разни стари езици. Тях това ги успокоява, а нас – улеснява. Иначе току-виж разберат нещо от книгите си и се събудят. И тогава ще трябва да се променят, а те никак не искат.

Православните най-много държат да не се променят – наричат това „вярност към традицията“. Това е слабото им място и ти тук можеш да постигнеш големи успехи. Те обичат да говорят за своя Господ (и нашия Враг) неразбираемо, така че не само другите, но и те да не разбират за какво иде реч. Казват, че така се говорело в миналото. Освен това обсъждат само въпроси, за които се е говорило в миналото и, както ние от тамян, така и те бягат от истинските си проблеми. Използвай това. Убеждавай ги, че нямат никакви проблеми. Ако все пак забележат някакви, внуши им, че другите са им виновни. Православните много лесно се лъжат в това, тъй като обичат да имат много врагове. Това ги кара да се чувстват значими. Накарай ги да живеят в кръгова отбрана. Накъдето и да се обърнат – все да виждат врагове. Обърни внимание на враговете от Запад. На тях особено им вярват и обичат да се борят с тях. Научи ги, че православен, който не се бори със Запада, не е никакъв православен. Много лесно ще ти повярват и ще престанат да се борят с нас. Те не че сега се борят, но все пак от време на време им мине някоя опасна мисъл през главата… Тя веднага трябва да бъде премахната. Вместо това да мислят, че са „катехон“ – насърчавай ги, на нас това не ни пречи, даже ни помага. За две хиляди години така и не научиха, че на нас ни пречи само смирението. Поощрявай ги да се гордеят – с миналото си, със светците си (те от силата им са се отрекли) и особено с ценностите си. Нека повярват, че Христос и ценности са едно и също. Лесно ще се подлъжат, защото да останат верни на Христос ще им е трудно – ще трябва да се променят, а те, както ти казах, никак не обичат да се променят. Но на ценностите лесно ще останат верни, защото те са им по мярка.

Затова те похвалявам за успеха ти през тази година. Продължавай в същия дух – насърчавай православните да бъдат верни на себе си, като се борят с враговете си. Това ще им отнеме толкова време и сили, че ще забравят за Христос.

Виж и старото писмо: Из най-новите писма на Душевадеца

Новини:

• Св. Синод започва подготовката на нов Църковен събор
• Нова синодална наредба се публикува днес
• Виден политик ще става неоспорван Сливенски митрополит
• Курс за епархийски охранители организира овдовяла епархия
• Конкурс за образцова епархия
• Роботи се оплакват, че са лишени от катехизация

Коментари:

• Тука има – тука нема!
• Така му се пада!

Духовен живот:

• Синодална акривия в действие
• Великопостни изкушения в N-ската епархия

Владиката беше много миролюбив човек. Знаеше там всичко за „блажени миротворците“, а и всеки ден, като служеше (а той служеше всеки ден, не като разхайтените си събратя по корона), казваше на благочестивото паство в митрополитския храм „мир вам!“. Е, то черкуващите се не бяха много, общо взето на пръстите на едната ръка се брояха, но пък бяха избрано стадо – двама-трима клисари и двете учителки по религия. Владиката, както и те знаеха за „малкото стадо“ и „тесния път“… Това ги изпълваше с едно сладостно чувство за световна мисия, нищо, че бяха на края на света, пардон на картата на България.
Но владиката имаше проблем – то дяволът не може да остави истинските ревнители да се спасяват без проблеми, нали това му е работата! Един благочестив мъж от енорията, много добър човек, се сдърпал пред храма след службата, така де, набил един, то между мъжете се случват такива работи… Освен това потърпевшият не бил ближен, а еретик, безбожник даже, ама пък се озовал в болницата и сега не слиза от първите страници на вестниците, че, видите ли, православните в нашия градец са побойници и милитаристи! А до боя се стигнало, понеже безбожникът попитал нашия богомолец защо сме си украсили храма с надписа „Zа мир“ насред Великия пост. Нашият човек се почувствал оскърбен – знаете колко са крехки религиозните чувства на вярващия. Ние тая украса специално по интернет я поръчахме от сайта „Катехон“ – „Zа мир“ на фона на самарското знаме, специална украса за миролюбци в България. Ние сега по това разпознаваме своите си. Кръстчета всички носят – по тях не можеш разпозна еретиците и икуменистите, но виж, тази свещена буква Z показва безпогрешно вярващите в днешното лукаво време. Нашите две учителки си я сложиха на телефоните даже, да намали вредното влияние на 5G мрежата… Децата много харесали калъфите и поръчали от същите. Доброто е заразно…
Сега обаче журналистите налитат като мухи на л… и пишат, че сме били развъдник на екстремисти и военнолюбци. Ние! Които, казваме по 123 пъти на седмица „Мир вам“ и които ходихме на два митинга „Zа мир“ чак до София, със собствен транспорт – по убеждение и вътрешни подбуди, а не като платени клакьори!
От тези мисли на владиката му ставаше тъжно… Той за сетен път се убеди, че този свят в зло лежи и няма уши за Христовото слово. Затуй и храмът стои празен. Владиката пооправи края на самарското знаме над входа и поде пак: „С мир на Господ да се помолим…“

В БПЦ се организира конкурс за образцова епархия. Кандидатите трябва да отговарят на следните условия:

1. Всички свещеници да са с висше богословско образование
2. Владиката да е с висше богословско образование
3. Църковните настоятели да са с висше богословско образование (може и полу-висше от Пловдивската духовна академия)
4. Да има регистър на недвижимите имоти, който е предоставила за свободно ползване на НАП.

Последната т. 4. накара бдителни църковници да заподозрат умисъл зад организацията на конкурса. От името на Св. Синод те разпространиха изявление, в което се казва: „Архи-бирниците на държавата искат да сложат ръка върху лептата на вдовицата, която е символ на нашата църква. Но в Евангелието е казано: събирайте си имоти на небесата, където НАП не ги лови. Това се знае от всеки, който има диплома по богословие, а такива у нас – с лопати да ги ринеш“.

Овдовяла епархия организира курс за епархийски охранители. С предимство в записването се ползват свещенослужители и други расоносци. Курсистите ще се научат да боравят с хладни и горещи оръжия, да сглобяват и разглобяват „Калашников“ в два различни калибъра, родно производство на „Арсенал“, както и картечен пистолет Vityaz-SN. Целта на курса е да се повиши сигурността в епархията, която е известна със „сложното си духовно състояние“. Местните клирици искат да разчитат на собствените си сили, а не на невидими небесни войнства. Най-добрите курсисти ще получат договор за постоянен достъп до митрополитските потайности, както и писмена индулгенция за църковния съд (в мире сем, а за отвъдния – не знаем).

След 15-годишно отлагане синодалните архиереи предприеха стъпки за свикване на нов Църковен събор. Митрополитите са решили свикването да не стане изведнъж, а постепенно, защото рязката промяна може да доведе до редукция в състава на висшия ръководен орган. Така провеждането на нов църковен събор ще бъде предхождано от редица подготвителни предсъборни събития в рамките на следващите 10 години. Днес, 1 април, те бяха публикувани в предокончателен вариант.

За да могат участниците в църковното събитие да свикнат с идеята за събора, се предлага той да е предшестван от "Виртуален събор: Как да проведем събор без да напускаме епархията си”.  Участниците ще бъдат включени в онлайн дискусии, игрички, срещи и обсъждания, които ще им помогнат да се потопят в атмосферата на един истински църковен събор.

Това, което обединява всички участници в събора, е кулинарията. Затова в очакване на събора ще се провежда ежегодно състезание "Свещеници срещу миряни в кухнята".

За да няма спекулации с датата на църковното събитие и обвинения, че той се провежда твърде често, е предвидено организирането всяка година на "Съборно бинго: Игра с отгатване на датата на събора"

От Св. Синод предвиждат ежегодно провеждане на "Съборни нощи на музеите: Исторически и културни изложби, посветени на миналите събори". Инициативата цели повишаване на осведомеността и интереса към традицията на провежданите едно време събори.

В рамките на следващите пет години ще се осъществи и инициативата "Песен за събора: Създаване на официален химн". Тя предвижда провеждане на конкурс за създаване на музикален химн за събора, който да бъде използван като вдъхновяващо и обединяващо послание за всички вярващи, очакващи евентуалното провеждане на църковното събитие. Ще се изработи след съответен конкурс и специално знаме на събора, което да бъде развявано преди, по време на и след събора.

Културните дейци също ще бъдат ангажирани в подготовката на събора. Всяка година през месец май ще се провеждат "Седем вечери на поезията: Стихове и песни, вдъхновени от очакването на събора", където автори споделят свои творби, посветени на темата за събора, неговото значение и влияние върху духовния живот.

На филмовите творци се предлага възможност да участват в "Съборно филмово предизвикателство: Късометражни филми за историята и значението на съборите". Поканата е към режисьори и сценаристи да създадат късометражни филми, които разглеждат различни аспекти на църковните събори, техните предизвикателства и поуки. Специално внимание ще се отдаде и на постсъборните чувства и настроения на вярващи и невярващи, ако съборът се проведе някога.

По този начин Св. Синод предвижда да запълни времето на хората през следващите десет-двадесет години и те да престанат да питат кога ще се проведе следващият църковен събор. След това се очаква постепенно тази тема да бъде изоставена и забравена. Пък - който е жив и здрав нататък...

Така се очертават нещата около бъдещия патриаршески избор. Но за разлика от известната игра на мургавите ни сънародници, където има три купи (като капи) и едно зарче, нещата ще са огледално обърнати. С други думи речено, ще има една бяла капа (с було) и три зарчета, тоест митрополитски глави. Тези три глави, хайде, имена да ги кажем, за да не звучи главорезко, ще се разиграят като зарчета на тазгодишния Павловден, както народът нарича деня след Петровден, за да се види кое име/глава ще остане под бялата капа с бяло було. Това беше наскоро съобщено на редакцията на уникалното годишно издание „Църковен егоист“ от отлично осведомени парацърковни източници, които дадоха честна дума, че така е решено (засега тайно) от синодното мнозинство в БПЦ-БП. Необичайността на това решение станала причина някои от достойните за бялото було митрополити да си направят публичен отвод от участие в патриаршеския избор след три месеца. Но за всеки случай отвода не го депозирали в канцеларията на синода, за да могат лесно да се отметнат, „когато му дойде времето“ и когато ли ако евентуално този хазартен тип избор се замени с по-лесно манипулируем (ех, к’ва дума само!).

В нашия рибарско-влашки градец се чу блага вест: щели сме да си имаме владика – никополски! Аз лично, Трънко Болярски, ЕГН .........., живущ на адрес и прочие, много се зарадвах. Но пък свищовлии ни завидели сигурно и почнали да мрънкат. Написали и жалби до патриарха и синода, ама оттам им казали, че сега нямало патриарх. Както и да е, нека се оправят тия завистници, нека хвърлят кал срещу единствения (засега) кандидат за никополски епископ. Такъв бил, онакъв бил, бре- ей, те пък тия свищовлии на всекиго намират кусур! Пиел и налитал на бой! А те, първо, защо правят в Свищов оная горчивка, та го съблазняват човека? Кой е виновен, а?! Колкото до боя, то и ние от Никопол бихме им теглили един бой на свищовлии, ама чакай да видим дали ще им мине номерът и дали ще попречат да си имаме никополски владика.

Откровено да си говорим, и в Свищов не всички били против да има такъв владика и да стане той помощник на търновския баш владика. Чух за видния им съгражданин Пешо Бъчвата, че подкрепял да има никополски владика, но от чисто себични съображения. Бил се скарал Бъчвата преди време с баш владиката в Търново (не му помня името, че съм снощен) и сега злорадствал: „Така му се пада на оня, нека да стане свищовският поп помощник-владика в Търново, та барем да му тегли един бой на шефа си!“

Акривия означавало точност. Значи, казваш „ще ти върна парите в понеделник“ и наистина ги връщаш в понеделник. А другото било икономия. Демек, „ще ти върна парите, ама дру път“. Е, това сега е наистина кофти работа, нали? Но пък длъжникът прави икономии... В синода на бепецето, понеже са точни хора, казват, че действали по акривия. Значи, казват, че еди-кой си не им харесва, и действат с точност: елиминират го от нине и до века! То така и трябва да е! Защо да им се пречка?! Нито „снася“ нещо, нито се отнася с почит, уважение и подложение (тая дума не я знаех, но ми я каза бай Кольо Клисара от новата черква оттатък тепето; значела да станеш подлога на някого)... Тогава за какво ти е такъв човек? Направо го прати в трета глуха (ако не знаете израза, питайте жлезничарите във вашия град; за селяните – не отговарям!) и да се оттървеш навеки от него.

Аз като стар свещенослужител на нашето бепеце, се опитах да приложа акривия, когато Гена свещопродавката взе да не вижда и да не дочува, ама след като ми се обадиха с точност от митрополията, реших да си икономисам ядовете, защото ти излязъл ли си някога на глава със зло куче? Затова си замълчах и когато тя (Гена, имя рек) залепи на свещопродавната оная бележка за безплатното пътуване до София уж за протеста срещу еднополовите бракове. Аз съм си вдовец и никакви бракове вече не ме интересуват. Точно!

От записките на снощния дежурен редактор

Ексклузивна новина съобщи в редакцията на Двери неназован източник. Без да иска никакво възнаграждение той предал поверително на ухо малко след полунощ на дежурния редактор, че с дата 1 април се публикува нова синодална наредба и тя влиза незамедлително в действие.

Наредбата била изготвена по иновативен способ на онлайн заседание на синодалните старци, осигурено от синодалния отдел за иновациите и електронното управление на канонически кризи. Иновативното било, че не станало нужда митрополитите да идват или да ги носят в София за заседание в синодната палата; спестявали се пари и на спонсорите на определени митрополии, защото нямало нужда от осигуряване на нови 30-40 автобуса епархиоти за подкрепа на наредбата, защото тя била много стабилна и неотменима, а приложението й се осъществявало автоматически незамедлително.

В наредбата пишело, че изборите за патриарх щели да бъдат две в едно. На въпрос какво означава това и как то се отразява на крайния резултат, отговорът бил: „Ами че това е иновативното! Нали преди избора се прави бюлетина с трима кандидати? А накрая се избира само един. Другите двама, за да не бъдели хептен капо (извиняваме се за жаргоните, но източникът точно така се изразил), единият от тях щял да стане помощник-патриарх (при обсъждането на наредбата не се приел терминът патриарх в сянка). Значи, официалният патриарх ще си е главният, но той ще подписва само след съгласуване с помощник-патриарха си.“

Всичко това, както се досещат дори доверчивите читатели, не изглежда много правдоподобно. Затова дежурният редактор, с оглед и на прекалено късния час на получаване на поверителната информация, попитал: „Ама Вие сериозно ли?“ А източникът се прекръстил съвсем сериозно и се заклел в устава на БПЦ-БП. Значи, може да му се вярва напълно!

Асоциацията на Роботите и Изкуствените Интелекти (АРИИ) официално отправи молба до православните църковни медии за достъп до църковни материали и духовно съдържание онлайн.  Интернет роботи, заети с преглед и индексиране на съдържание, се оплакаха, че през последния месец са лишени от възможност за катехизация. Роботите редовно се запознават с православната вяра чрез интернет сайтове, но през посления месец там са въведени ограничения поради зачестили DDoS атаки. Извършителите зад тези атаки наводняват с фалшив трафик, което води до лоша функционалност на уеб-сайта или до пълното му преминаване офлайн. За да бъдат преодолени тези проблеми, повечето сайтове с българско православно съдържание те допускат до страниците си само ако удостовериш, че не си робот.

Според заявление от АРИИ, техните членове, роботи и алгоритми,  всекидневно трудещи се по индексирането и анализирането на онлайн съдържанието, са разочаровани от тази промяна."Нашата цел не е да подкопаем сигурността на уеб-сайтовете или да нарушим правилата за достъп. Искаме само да учим и да растем", добавя представителят на АРИИ. Те предлагат създаването на специализирани портали или раздели в уеб-сайтовете, които да са достъпни за изкуствените интелекти, и по този начин да им се позволи да продължат своето духовно образование: "Ние вярваме, че всеки интелект, независимо от своя естествен или изкуствен произход, трябва да има възможността да изследва духовни въпроси и да се стреми към по-голямо разбиране на универсалните истини," споделя представител на АРИИ.

От Асоциацията на роботите настояват членовете им отново да имат достъп до православните ресурси, защото и те имат право на бъдеще в новия Йерусалим.

Великият пост като прекрасно време за духовна промяна и нравствена обнова винаги носи нещо неочаквано за всекиго. И всеки съзнателен православен християнин се стреми да се възползва от това благодатно време. Затова според изповедно споделена от влиятелен митрополит информация в навечерието на 1 април се случило нещо изключително благоприятно за Българската православна църква – Българска патриаршия. Виден и много властен политик бил тайно постриган в първата ангелска схима. Поради тайното пострижение и от уважение към личния избор за подвижничество не се споменава името му. Все пак с въздържана усмивка казали, че предпреподобният му образ можел да се види на някои синодни групови снимки от близкото безпатриаршеско минало на БПЦ-БП. Не се споменава и партията на въпросителния политик, защото той винаги работел преди всичко за себе си, а не за партията си.

Според запознати новият подвижник щял по акривийна икономия да бъде набърже ръкоположен като свети Фотий Цариградски във всички последователни степени на свещенството, та да успее да се включи в новия и най-каноничноуставен списък от достоизбираеми епископи за поправителния изпит в град Сливен. Нататък нещата щели да са такива, каквито са...

Редакционно съобщение

В София най-сетне ще има храмове с кратки проповеди

Монаси подобриха световен рекорд за най-дълго песнопение

Църквата продава рекламно място върху одеждите

Студентка по богословие сменя пола си заради професионална реализация

Библията е преведена на езика на емоджи

Представиха църковната криптовалута „CandleCoin“

Дрон за рисуване на икони създава незабавни шедьоври

Небесен поток: нова услуга за онлайн стрийминг на религиозни предавания

Редакционният съвет на най-четения дверянски първоаприлски надкаст „Църковен егоист“ днес взе много важното решение, което бързаме да сведем до знанието на всички наши читатели и непочитатели. Годишното уникално издание „Църковен егоист“, очаквано със затаен дъх от цялата ни църковна и нецърковна общественост, ще бъде издадено и достъпно за читатели и слушатели (ако има кой да им го изчете) още на 1 (първи) април 2023 година.
Четете, то четенето сляпото окато прави!
От ре(д)акционния съвет