В София най-сетне ще има храмове с кратки проповеди
Монаси подобриха световен рекорд за най-дълго песнопение
Църквата продава рекламно място върху одеждите
Студентка по богословие сменя пола си заради професионална реализация
Библията е преведена на езика на емоджи
Представиха църковната криптовалута „CandleCoin“
Дрон за рисуване на икони създава незабавни шедьоври
Небесен поток: нова услуга за онлайн стрийминг на религиозни предавания
Редакционният съвет на най-четения дверянски първоаприлски надкаст „Църковен егоист“ днес взе много важното решение, което бързаме да сведем до знанието на всички наши читатели и непочитатели. Годишното уникално издание „Църковен егоист“, очаквано със затаен дъх от цялата ни църковна и нецърковна общественост, ще бъде издадено и достъпно за читатели и слушатели (ако има кой да им го изчете) още на 1 (първи) април 2023 година.
Четете, то четенето сляпото окато прави!
От ре(д)акционния съвет
Българската православна църква стартира абонаментна услуга за проповеди в стил Netflix. Новата услуга ще носи името „Небесен поток“ и ще позволява на вярващите да имат достъп до живи предавания и религиозно съдържание по заявка от уюта на домовете си.
Пловдивската и Софийската митрополия ще се включат в приятелско съревнование, предлагайки ексклузивни програми с разнообразна духовна тематика. Очаква се това да доведе до ново висококачествено съдържание, което да достигне до сърцата и умовете на зрителите.
За да разнообрази допълнително своите предложения и да се привлече по-широка аудитория, „Небесен поток“ ще включва широк кръг от телевизионни предавания на религиозна тематика. Някои от акцентите:
„Преобразяване на манастира“: Риалити шоу, в което квалифицирани дизайнери и занаятчии трансформират остарелите монашески жилищни пространства в модерни, екологични убежища, като същевременно запазват техния исторически и духовен чар. Така зрителят ще може да надникне зад кулисите на монашеския живот.
„Великата манастирска чорба“: Готварско състезание, в което участниците демонстрират уменията си в създаването на традиционни и иновативни лакомства, подходящи за пост, оценявани от уважавани духовници и професионални готвачи.
„Войната на песнопенията“: Шоу за таланти, в което различни църковни хорове в България ще бъдат оценявани от жури от известни църковни диригенти и композитори.
Скептиците твърдят, че новата платформа ще насърчи по-пасивния подход към духовността, като престоят пред екрана ще замени истинското църковно общение. От Пловдивската и Софийската митрополии обаче са твърди в намерението си да влязат в домовете на българите, чрез „Небесен поток“ и така да насърчат зрителите да изследват вярата си по нови и увлекателни начини.
В спорен (според някои, но не според всички) ход Църквата ни най-сетне започва да продава рекламно място върху одеждите на свещениците. Решението било взето от известното синодно мнозинство на несъстояло се заседание на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия. Тази идея досега не била идвала на никой повсюду (навсякъде по света) православен и затова бизнесориентирани архиереи абие (веднага) тръгнали да регистрират поне в Европейския съюз патента за предоставянето на рекламно място върху свещеническите одежди. Ако не ни изпреварят някои други ЕС-църкви, има голяма вероятност СС на БПЦ – БП да започне да печели огромни средства. Така се очертавала възможност владици да спрат да взимат пликове от свещениците за своите високопреосвещени нужди.
Като при всяка бляскава идея и тук се появили някои проблеми. От една страна, архиереи запитали с официално писмо СС на БПЦ – БП (тоест себе си) защо да се продава рекламно място върху одеждите само на свещениците, а не и на архиереите и дали с това не се снижава високопреосвещеното им достойнство. Очаквало се днес, 1 април, да дадат отговор по въпроса от Свещеническия съюз, но още в първите часове на деня се разбрало, че той не съществува. Така засега този въпрос остава висящ.
Готова е да излезе от печат нова емоджи версия на Библията, която предизвика дебат в българската православна общност. По-възрастните от митрополитите са против, но на по-младите им харесва и се очаква да надделеят, ако младоците успеят да съблазнят в не толкова лошия смисъл на думата влиятелния владика NN (на латински това идвало от първите букви на думите nomen nescio, т.е. не знам името, името неизвестно), който за сметка на голям църковен производствен комплекс щял да мотивира нужното по устав високопреосвещено число. Така се смятало за сигурно, че предстоящото да излезе за миналия конски Великден издание на Емоджи-Библията ще получи синодно благословение за разпространение сред емоджи-френдли и емоджи-нефрендли вярващи.
От 1 април в София ще функционират няколко храма, в които свещениците ще произнасят неделната си проповед в рамките на 5 мин. За това време те ще трябва да разяснят главните поуки на евангелското четиво и да отправят нравствено послание към богомолците. Нововъведението е насочено към хората, страдащи от дефицит на внимание, които са особено много сред посещаващите православните храмове.
Инициативата е на Софийска митрополия, която редовно получава сигнали, че по време на неделната проповед богомолците масово се разсейват и след 5-та минута тайничко или съвсем явно си гледат телефоните, а на 10-та минута напускат храма.
Свещениците, които ще произнасят кратки проповеди, сега преминават през допълнителна квалификация по съкратен църковен изказ. От Богословския факултет обмислят нова магистърска програма. Според преподаватели по омилетика, необходима е поне една година обучение, за да се смени настройката на свещениците да говорят дълго и да преминат към по-конкретни послания и по-кратки форми.
Група български монаси от човек и половина подобриха световния рекорд за най-дълго непрекъснато песнопение. Те започнали малко преди залез слънце и пели без прекъсване до следващия залез. Техният рекорд веднага бил оспорен от конкурентен манастир с цели два монаха, които наистина пели със 17 минути по-малко, но сетне се оправдавали, че това се дължало на разположението на манастира в дълбоко планинско усое, където заради късия хоризонт слънцето греело обителта с около 35 минути по-малко всеки Божи ден.
Затегнал се тежък спор, още повече че духовият хронометър отчел на много места по 0.5 секунди прекъсване на звука от поемането на дъх, защото половината човек не осигурявал достатъчно звуково покритие.
Православното сдружение за правата на човека (което предстояло да се учреди след няколко десетилетия) обаче подкрепило автентичността на рекорда за най-дълго монашеско песнопение, защото се оказало, че някакви там нечестиви далекоизточни квазибудистки ужмонаси и истински настоящи близкоизточни башдервиши също излезли със свои предложения, придружени от целоседмични изпълнения на не знам какво си, но представяно като религиозно песнопение на хора от видимо първи пол без белези на брачни отношения с други индивиди (независимо от пола им). А бе, накратко казано, заради опасения от силна конкуренция истинноправославните сдружбаши от ПСПЧ настояли пред самото ООН и пред също самото ЮНЕСКО да не се бъркат вероизповеданията и всеки конкурс за най-дълго песнопение да си е чисто конфесионален.
Ако се наложи да се подкрепи това предложение с подписка, ние ще известим нашите най-егоистични читатели да ни помогнат с поне два подписа на човек, за да постигнем свещената си цел.
Монах, разбиращ от високите технологии и ниския контрол над тях, изобретил дрон за рисуване на икони, който създава красиви и скъпи произведения на християнското изкуство за рекордно кратко време. Предложението много се харесало на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия и веднага се решило да се направи второ половиндневно заседание тази година, за да се вземе решение за поръчка на такива дронове за бе-пе-це-то ни.
Някои митрополити вече направили проучвания какви са възможностите многоценният дрон, който някои сравняват с печатница за пари, да започне да се произвежда в църковните производствени комплекси на РПЦ-МП, но се оказало, че там били затрупани с поръчки на дронове с някакво неясно предназначение, благословено лично от главата на ре-пе-це-то, които щели да произвеждат в течение на близките няколко години.
Друг митрополит, спец по източните въпроси, пък решил да пробва чрез български бизнесмени с небългарска локация да поръча реализацията на въпросния дрон-иконописец на ирански концерн, там обаче аятолахът се възпротивил, защото вярата им забранявала да се правят религиозни изображения и по всичко личало, че като гяури ние няма да можем да разчитаме на високите персийски технологии. Дори се говори, че персийският духовен водач възкликнал:
- Ей, тия българи не могат да разберат, че персийски килим и персийски дрон са съвсем различни неща!
Засега нещата не били съвсем безнадеждни, защото така или иначе половиндневното заседание се отложило за втората половина на годината, но затова пък СС на БПЦ-БП съставил комисия, която да придвижи въпроса.
Монахът изобретател засега от послушание се завърнал на клатушкащото се скеле в N-ския храм и се запасил с повече четки от козината на изчезналия преди векове български балкански рис (Lynx lynx balcanicus), за да може да рисува през идните години, докато комисията реши каквото реши. Иншалла!
Вчера в салона на Софийска света митрополия беше представена църковната криптовалута „CandleCoin“. CandleCoin е технология, базирана на църковни свещи, за които се твърди, че са били използвани като форма на валута от векове. Идеята на новата технология е да революционизира начина, по който вярващите правят дарения и поддържат традициите, като същевременно им помогне да се адаптират приспособително към новата дигитална ера на цифровизацията.
CandleCoin е проектиран да бъде дигитално свързан с физически свещи. Това означава, че когато енориашите купуват криптовалутата, Църквата гарантира, че равен брой физически свещи са запалени в името на лицето, закупило CandleCoin. Този уникален подход позволява на вярващите да палят свещи от разстояние, което прави древната традиция по-достъпна и удобна за всички. С въвеждането на CandleCoin Българската православна църква окончателно утвърждава църковните свещи като форма на валута и легитимна заплата за свещенослужителите. Чрез интегрирането на тази практика с модерните технологии, църквата се стреми да запази своята богата история, като същевременно се адаптира към съвременното общество.
Не всички обаче подкрепят това нововъведение. Критиците твърдят, че реалното палене на свещ не е необходимо, защото така новата криптовалута няма да насърчи екологичната устойчивост чрез намаляване на производството и потреблението на свещи, съответно няма да се намали общият въглероден отпечатък от църковните дейности. Друга група критици отбелязват, че новата цифрова валута може да отклони от интимното преживяване на физическото запалване на свещ и отправянето на молитви лично. Само времето ще покаже дали CandleCoin ще бъде широко приет от православната общност в България.
П.П. След публикуването на тази инклузивна новина в редакцията ни се получи писмо от несъществуващия вече синдикат на пенсионерите свещопродавци, че това нововъведение щяло значително да съкрати (не)щатните бройки на тяхнаго брата (и сестри). И някак си (не) по християнски ни запитаха колко свещи са ни запалили от митрополията, за да пуснем новината-балтия (секира).
След пет години обучение в един от Богословските факултети у нас (запазваме анонимността на институцията) студентката Алекса (името е сменено) заяви, че възнамерява да смени пола си и да стане мъж. Пред репортер на „Църковен егоист“ тя сподели, че решението не е продиктувано от „джендърски“ мотиви, а единствено от желание да намери подобаваща на образованието и амбициите й професионална реализация. „Не мога да си представя, че няма да съм на ръководна позиция в църковната корпорация, - заявява абсолвентката, - а за това се оказва, че се иска да си мъж. Ами ако трябва и това ще направя, подобна инвестиция в бъдещето си струва!“, категорична е амбициозната дама. Тя вече се е консултирала с адвокат и той я уверил, че законови пречки пред това няма.
Освен лични амбиции в решението на Алекса има и загриженост за църквата. Тя е анализирала родната църковна история и е стигнала до извода, че неуредиците и отсъствието на сериозен растеж през всичките години се дължат на липсата на човек, който е гледал на света първо като жена, а после - като мъж. „Това е като да си бил и на Венера, и на Марс, а после да си се върнал на Земята, за да ръководиш съдбините на народа“, казва студентката по богословие пред дипломиране, която скоро ще стане мъж.
Някои църковни анализатори с либерални възгледи намират решението на Алекса за не толкова невъзможен изход от стагнацията на църковния живот у нас.
Новини от страната:
Новини от света:
Духовност и анализи:
Култура и изкуство:
Това ми го каза под секрет една моя позната, която е много набожна и не пропуска на Коледа и Великден да иде на черква, даже и когато служи нейният любим владика. Аз не че й вярвам много, ама не мога да й го кажа това, затуй рекох все пак да го споделя само с вас, защото пък ако излезе вярно, да не се стори на някои, че не съм много информирана. Пък то днес това си е истински резил, нали? Амчи тъй де! Както ми казваше една моя друга позната, ама хайде да не се отвличам...
Значи, синодът щял да се събере най-после на заседание, защото не се били събирали повече от година и хората се питали дали нашата църква има синод или няма. Всъщност, значи, аз да ви кажа, синод си има и аз онзи ден или миналия месец, не помня точно, като минавах по улица „Париж”, видях, че синода си го има, даже продават много икони там около него. А щом там продават икони, значи си има синод и не са направили сградата спа-център или бинго-зала.
Да ви кажа откровено, аз им се чудя на тия владици: не им ли плащат заседателни или са много дребни заседателните пари, та не ги мотивират да дойдат на заседание? Защото, иначе, за някои владици, като им гледам коприните и чепиците, и маникюра (до педикюра им досега не съм стигала, признавам си) и фейса им, и другите там работи, дето не ни се изплъзват на нас, опитните жени, мога да кажа, че тия хора в черните рокли заседателни пари хич не ги вълнуват. Но това са си техни работи, да не помислите, че аз много се интересувам, просто съм повече наблюдателна и ща, не ща, на!
Та чух от тази моя позната, която за мене е много сигурен човек, че щели да се събират в петък, 1 април, за отлаганото с много месеци и много сесии заседание. Така че, ако това утре се окаже истина, да помните, че аз съм ви го казала – Ченка Всеосведомената.
По разбираеми съображения няма да кажем името на митрополията, а и тя може да не е само една. Но това са подробности.
Живеем в дигитална епоха, както сигурно сте забелязали. И то до такава степен, че ако нещо го няма из дигиталния свят, значи, не се е случило! Водени от такива благочестиви съображения и заключения към тях, някои митрополии си направили много яки сайтове, направо cool, сериозно! Каквото и да направи даденият владика, то веднага се запечатва от поне трима дадени фоторепортери, които снимат дадените богомолки (пояснение за които не знаят: това са жени на богослужение, а не черни тънки насекоми!) и богомолци, а най-вече снимат дадения владика (митрополит, епископ – няма значение, щом носи корона и го снимат най-вече него дадения!) и всички десетки мъже в лъскави одежди около тях. Снимат ги в профил и в анфас (без аналогии с полицейските снимки, моля!), в застой и в движение, с отворена и с полуотворена, че и със затворена уста.
А един мой познат богомолец, който иначе е разбирач на такива работи, ми каза, че с тримата фотографи се постигал 3D-ефект. Защото се създавало усещане за реален предмет чрез изображение в дълбочина, т.е. създавали се две отделни изображения за лявото и дясното око, които комбинирани от мозъка изграждали оптична измама за дълбочина. Аз съм сигурен, че този мой познат богомолец (дето ми се прави на всезнайко и ме дразни, но аз гледам да не се дразня, защото е Великият пост) е прочел това някъде из интернет, ама си затраях, защото той ме завари неподготвен.
Аз обаче, нали съм си умен от малък, си мисля и гледам стотиците снимки от една служба, после стотиците снимки от друга служба, после стотиците снимки от трета служба и така нататък, гледам и си мисля и по едно време се хващам, че само мисля и не гледам. Не гледам, защото вече всички хиляди снимки ги бях изгледал, бях видял дори прозявания и намигания, а всичко ми беше станало в главата като някакви безбройни клипове от движещи се лъскави фигурки с бради. И се сетих! Сетих се за това, което и искам да споделя с вас, дадените читатели на Църковния егоист, най-рядко издавания и най-често четения сайт за църковни истини и духовни въображения.
Значи, изведнъж ме осени гениалната мисъл, че някоя си митрополия (да речем - N-ската) тайно е решила да си направи киностудия за игрални духовни филми. Но понеже не е лесно да се вземе разрешение за такова нещо, пък и то много скъпо ще струва на N-ската митрополия, та затуй N-ският владика е решил да прави само снимки, ама много снимки от много дадени фотографи, нему подчинени и покорни, така че после, като ги пуснат тези хиляди снимки в забързан преглед, да се получи кино! Ами, да, виждате ли колко е просто?! Но все пак аз се сетих. И бързам да ви го съобщя, защото, както са казали едни много по-мъдри от нас хора в древност, bis dat, qui cito dat (двойно дава този, който бързо дава)!
Ето, аз ви го казах (извинете за това постоянно „аз”, все пак Великият пост е!), пък вие, ако сте глупави, не ми вярвайте!
Преди десетина дни министър-председателят на Република България г-н Кирил Петков поиска да се срещне с Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. Само че Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит отказал да го приеме, защото, както съобщиха медии, по-осведомени от нашата, Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия не бил му разрешил да приеме министър-председателя на Република България г-н Кирил Петков по негово искане. Други медии с може би също добра осведоменост пък коментираха, че най-вероятно Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия ще разреши на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит да приеме министър-председателя на Република България г-н Кирил Петков по негово искане, когато му дойде времето (макар че онова време дойде и си отиде преди двайсетина години). А понеже за Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия времето е Божие, а не е наше, както твърдяха (преди да им изтече времето преди трийсетина години) от един политически съюз на ранната българска приватизация, то, значи, остава въпросът да се реши от онази институция (да не я споменавам пак, че много й е дълго името), която борави с Божиите работи или поне така (се) смята.
Драги ми Многозъбко, като стар дявол имам все още какво да те науча, макар че вие, младото поколение, много ме радвате с находчивостта си. Искам да ти кажа няколко думи за православните. Както знаеш, ние с тях много векове сме воювали, ние тях в петата, те нас в главата – знаеш я тая история… Знам, че са ти скучни и не са предизвикателство за уменията ти, но все пак трябва да спазваме традицията, понеже и ние държим на традициите.
Ти вече знаеш, православните са лесна плячка. Техният Христос колкото и да им казва, че гордостта ще ги погуби, те все своето си знаят: ние сме най-великите, най-достойните, най-близо до небесата и най-далеч от ада (ха-ха!). Но понеже са инатливи като магарета, някои от тях продължават да четат книгите на онези противни хора, дето им казват подвижници. Тези книги им размътват главите и те започват да си мечтаят за благочестие и други такива нескверни неща, които току виж отрезвили и смирили някои от тях. За щастие повечето четат само постове във фейсбук, не по-дълги от две изречения, и това им стига напълно, за да казват, че са православни. Знаеш, нас това ни устройва.
Сега обаче ще ти споделя една технология, за да можеш да съблазняваш и избраните – нали знаеш, че така казва Врагът: щели сме да съблазним и избраните. Избраните са тези, дето четат повече от две изречения в православните групи. За целта трябва да съставиш авторитетно пророчество. Православните много обичат пророчествата. Те за това живеят, за да прочетат някое пророчество и да го разкажат на другите.
Размисли на един православен историк от христоцентричната школа
Всеки благочестив православен християнин знае, че истинският живот е бил в миналото... Благодатни времена, не като днешните. Как ни се случи на нас да живеем в това сложно време, когато всеки сам си преценя… Едно време всичко е било ясно – хората си имали светии и старци, откровения. Даже видения имали, за да им се доизяснят нещата. Ето, на, светият император Константин Велики имал видение: „С този знак ще победиш“, и сложил кръста на щитовете на своите войници. Те взели, че победили и така императорът разбрал, че този знак има сила. А за царете, знаете, това си е най-важното, армията им да има сила, желателно и свише. Така започнала историята на християнската Империя. Оттогава ние, истинските и задълбочени християни, много държим на империите. Имперското мислене ни е в кръвта, така да се каже. Понеже за един християнин е непристойно да живее в нещо по-малко от империя. Ако граничи само с Бога, още по-добре.
Също така по предание много държим на знаците, още от времето на споменатия свети император Константин – всеки благочестив православен първо става специалист по знаците, преди всичко на последните времена и на антихриста, но също по необходимост и на светите знаци на спасението и победата. Ето сега Бог не ни забрави и ни сподоби с най-православен президент, който поведе метафизична война с грешниците. (Ние бихме предпочели думата „цар“ пред този неологизъм, но, разбирате, в безблагодатни демо(но)кратични времена живеем и трябва да се преструваме). Сърцето на всеки христоцентричен историк и верен православен тръпне от благочестив възторг, гледайки как грешниците мрат като мухи. Пада им се, като не разбират от метафизика… Но да не се отклоняваме към конкретиката на злободневието, думата ни беше за знаците и тяхната сила.
Та на нашия боголюбим президент, като същи наследник на Константин Велики, бе даден знак за победа и спасение. На всички свои танкове заповяда да сложат свещения знак „Z“ като нова хризма, за която неговият пророк Дугин (да се свети името му), му рече „С този zнак ще победиш“. Несъмнено Z е издълбан и в сърцето на всеки верен православен, който разбира от метафизика. По този zнак ще се разпознаем – от коя страна на метафизиката сме. Сега, не се заяждайте, защо на нас християните ни трябва нов zнак, като си имаме кръста, пък този не сме го чували, че и малко плашещо изглежда. Оставете на нас, специалистите, които гледаме на всичко христоцентрично, по-добре да ги разбираме метафизичните zнаци. Вие се съсредоточете върху пъпа си и другите важни неща от свещеното наше предание. Защото инак, не че метафизиците сме лоши хора, но нали знаете, на всяка война, дори и метафизична, падат и мирни жертви…
По знаците ще се познаем.
Има основателни подозрения, че дякон Андрей Кураев е станал пророк. Латинската буква Z, изписана върху бойната техника на руската армия, нападнала Украйна, предизвика недоумение и различни тълкувания. Оказва се обаче, че дякон Андрей Кураев е видял в тази буква символ на настъпващите мракобесни времена и разгул на насилието още преди години.
През 2019 г. в "Църковен егоист" за първи път публикувахме разказа на дякон Кураев "Курс към...", в който главен герой е отец Z. (можете да го прочетете тук). През следващите години, 2020 и 2021 г., в блога на автора излизат още от приключенията на свещеника, като всяка буква з е заменена със z. Един нов правопис, който за първи път официално беше промотиран във връзка с войната в Украйна.
Войната на Русия срещу Украйна завърши - неочаквано, както и започна. Съобщението за това завари неподготвени руските военни и те останаха по местата си, до официалното изявление на Путин. Едночасовото обръщение на руския президент по националната телевизия изненада света повече отколкото онова, с което започна войната. Руският президент обяви, че досега си е губил времето в родината, където се надявал да развие и разкрие пред света огромния си потенциал, но ограничеността на хората около него се е оказала непреодолима пречка.
„Провал след провал! И всичко това заради некадърността на другите. Заобиколен съм от посредственост, еднопластовост, липса на инициативност…. Вече се чувствах сам и неразбран, докато не открих, че има място за мене и то не е в Русия, нито в Украйна, а в България", заяви в обръщението си президентът.
По-натам Путин разказа за дългите самотни безсънни нощ в бункера, където нито арменският коняк, нито речите на други диктатори са му носели утеха. Докато преглеждал подбраните томове в бункерната библиотека, между томовете на Ленин, Хитлер, Мао и др. той открил с изненада 10 тома духовна литература на български език, с кадифени корици. Издание на български православен манастир край София.
„Бях шокиран, – заяви Путин. – Тези книги обърнаха живота ми. Не съм ги чел, не знам този варварски език, но си представете каква предприемчивост са проявили тези монаси: книгите им да стигнат до бункера ми в… няма да ви казвам къде…!
Проучих манастира, забележително място: Няколко човека, без особено образование, грозни и космати, юродиви, а какво вършат, каква инициативност… Ясно е, че този манастир не е обикновено място и то може да стане по-добра отправна точка за завладяване на света от… от мястото, на което се намирам…
Няма да го завземам, говорих с игумена, той призна веднага, че само аз съм достоен за ръководител на манастира. Кой по-добре от мене ще се справи с управлението на такова място… Колко мъдро постъпва човекът, не като Зеленски…, да, с евреите трудно се общува.
Накратко: Оправяйте се. Аз вече не се занимавам със светски дела и занапред ще общувам единствено със себеподобни – хора с потенциал и идеи, хора с визия за успех… С българските монаси започваме подготовка за кръстоносен поход. Трепери, Йерусалиме!
(Ръководство за благочестивия православен християнин с посочки от Евангелието)
В лукави времена, живеем братя (и сестри), нищо не е черно и бяло, а всичко е в полутон. Едно време не е било като сега: кой кого напада, защо напада – все сложни въпроси, върху които вие не бива да се измъчвате, за да не изгубите своя душевен мир. Всички тези неща, братя (и сестри) са от този свят: лукави, греховни и нямат нищо общо със светата наша метафизична вяра, която никак не е от този свят. Затова ще споделя с вас от моя дългогодишен духовнически опит как може си пазим спокойствието и съвестта ни да си е чиста.
На първо място, братя (и сестри), трябва да се научите да гледате възвишено на нещата. Така да се каже, отгоре. По този начин няма да се налага да се омешвате с хората около вас, които нищо не разбират от духовни работи и ще можете да отсявате маловажните от важните работи. А кои са маловажните и кои са важните работи, ще попитате? Много е просто: важните работи не са от плът и кръв (Ефес. 6:12), те не миришат, не мрънкат, не досаждат, а те възвисяват. Например, важни работи са отношението между ипостас и същност, апокатастасисът, перихорезата, в краен случай митарствата. Но по-долу от това не бива да падате.
На първи април 2022 г. в котедрала Мяркиспук Мрънкалий се състоя заседание на Светия Синкот под председателството на ☦Тапицероразгромний и Световодоненапитий архиепис Мяузарий.
В заседанието участваха (подредени по старшинство):
☦ Мърмяуски митрокотит Ягуарий
☦ Валериански митрокотит Котий
☦ Поспалански митрокотит Мъркарий
☦ Прахски митрокотит Прахосмукакий
☦ Хулигански митрокотит Ноктарий
☦ Рунтавелски митрокотит Опашарий
☦ Рибопустни митрокотит Консервий
☦ Дремолюбщенски митрокотит Кашоний
☦ Мишоборски митрокотит Диописий
☦ Неврокотски митрокотит Инокотентий
Заседанието разгледа и прие обръщение за опасността от сектите "Свидетели на Цацата", "Воини на Мацун", "Институт за Мац наука", както и изказа поименно благодарност на коттор Прима Поспаланова - синкотната служителка изготвила документа.
Тази единствена точка от дневния ред беше разгледана бавно и с прекъсвания, тъй като част от участниците в заседанието изпадаха в заслужена дрямка и се налагаше гладният секретар Котун Мацотакис да ги събужда.
Поради интензивната програма, не остана време за точка "разни", внесена от архиварката на Св. Синкот Аурория Рижавейшиа, в която трябваше да се разгледа проблема с лисицата, отвличаща малките котенца в района. Св. Синкот прецени, че изброените проблеми от точка "разни" влизат в длъжностната характеристика на внеслата предложението Аурория Рижавейшиа и я благослови да се заеме с тях.
Котографката на Св. Синкот Секунда Калпазана бе помолена да предостави снимките от събитието за сп. "Църковен егоист", защото нищо не е истинско, ако за него няма снимки в Интернет. Съобразяваме се с желанието на Св. Синкот и публикуваме которепортажа:
Гладният секретар Котун Мацотакис буди участниците в заседанието:
Рунтавелски епископ Опашарий прави справка с дебелите книги:
Хулигански митрокотит Ноктарий се чуди дали решенията на синкота са били достатъчно мъдри:
Зрелищен дебат между елитни православни авторитети на тема „За ползата от табелите“ привлече вниманието на благочестивите зрители на Българската национална телевизия. В студиото на новото просветно-религиозно предаване „Зона свободна от мисъл“ атрактивни участници си оспорваха правото да бъдат безспорен авторитет в оформянето на общественото мнение, тъй че то да е праведно, право и православно.
В началото на дебата всеки участник трябваше да си избере по една табела, която най-добре да го описва като духовен авторитет.
Участниците избираха между „старец“, „великосхимник“, „консервативен богослов“, „либерален богослов“, „евро-монах“ и „просто светогорец“. Преди началото на дебата всички участници се съгласиха да отстранят „либералния богослов“, тъй като той е троянски кон, пълен най-вероятно с джендъри, след което изгориха и табелката като символичен акт на протест срещу Истанбулската конвенция.
Сетне всеки представи достолепно своите аргументи да бъде пръв и неоспорим духовен авторитет – но не като еретика папа (да не бъде!), а чисто православен.
