Новини от страната:
Новини от света:
Духовност и анализи:
Култура и изкуство:
Това ми го каза под секрет една моя позната, която е много набожна и не пропуска на Коледа и Великден да иде на черква, даже и когато служи нейният любим владика. Аз не че й вярвам много, ама не мога да й го кажа това, затуй рекох все пак да го споделя само с вас, защото пък ако излезе вярно, да не се стори на някои, че не съм много информирана. Пък то днес това си е истински резил, нали? Амчи тъй де! Както ми казваше една моя друга позната, ама хайде да не се отвличам...
Значи, синодът щял да се събере най-после на заседание, защото не се били събирали повече от година и хората се питали дали нашата църква има синод или няма. Всъщност, значи, аз да ви кажа, синод си има и аз онзи ден или миналия месец, не помня точно, като минавах по улица „Париж”, видях, че синода си го има, даже продават много икони там около него. А щом там продават икони, значи си има синод и не са направили сградата спа-център или бинго-зала.
Да ви кажа откровено, аз им се чудя на тия владици: не им ли плащат заседателни или са много дребни заседателните пари, та не ги мотивират да дойдат на заседание? Защото, иначе, за някои владици, като им гледам коприните и чепиците, и маникюра (до педикюра им досега не съм стигала, признавам си) и фейса им, и другите там работи, дето не ни се изплъзват на нас, опитните жени, мога да кажа, че тия хора в черните рокли заседателни пари хич не ги вълнуват. Но това са си техни работи, да не помислите, че аз много се интересувам, просто съм повече наблюдателна и ща, не ща, на!
Та чух от тази моя позната, която за мене е много сигурен човек, че щели да се събират в петък, 1 април, за отлаганото с много месеци и много сесии заседание. Така че, ако това утре се окаже истина, да помните, че аз съм ви го казала – Ченка Всеосведомената.
По разбираеми съображения няма да кажем името на митрополията, а и тя може да не е само една. Но това са подробности.
Живеем в дигитална епоха, както сигурно сте забелязали. И то до такава степен, че ако нещо го няма из дигиталния свят, значи, не се е случило! Водени от такива благочестиви съображения и заключения към тях, някои митрополии си направили много яки сайтове, направо cool, сериозно! Каквото и да направи даденият владика, то веднага се запечатва от поне трима дадени фоторепортери, които снимат дадените богомолки (пояснение за които не знаят: това са жени на богослужение, а не черни тънки насекоми!) и богомолци, а най-вече снимат дадения владика (митрополит, епископ – няма значение, щом носи корона и го снимат най-вече него дадения!) и всички десетки мъже в лъскави одежди около тях. Снимат ги в профил и в анфас (без аналогии с полицейските снимки, моля!), в застой и в движение, с отворена и с полуотворена, че и със затворена уста.
А един мой познат богомолец, който иначе е разбирач на такива работи, ми каза, че с тримата фотографи се постигал 3D-ефект. Защото се създавало усещане за реален предмет чрез изображение в дълбочина, т.е. създавали се две отделни изображения за лявото и дясното око, които комбинирани от мозъка изграждали оптична измама за дълбочина. Аз съм сигурен, че този мой познат богомолец (дето ми се прави на всезнайко и ме дразни, но аз гледам да не се дразня, защото е Великият пост) е прочел това някъде из интернет, ама си затраях, защото той ме завари неподготвен.
Аз обаче, нали съм си умен от малък, си мисля и гледам стотиците снимки от една служба, после стотиците снимки от друга служба, после стотиците снимки от трета служба и така нататък, гледам и си мисля и по едно време се хващам, че само мисля и не гледам. Не гледам, защото вече всички хиляди снимки ги бях изгледал, бях видял дори прозявания и намигания, а всичко ми беше станало в главата като някакви безбройни клипове от движещи се лъскави фигурки с бради. И се сетих! Сетих се за това, което и искам да споделя с вас, дадените читатели на Църковния егоист, най-рядко издавания и най-често четения сайт за църковни истини и духовни въображения.
Значи, изведнъж ме осени гениалната мисъл, че някоя си митрополия (да речем - N-ската) тайно е решила да си направи киностудия за игрални духовни филми. Но понеже не е лесно да се вземе разрешение за такова нещо, пък и то много скъпо ще струва на N-ската митрополия, та затуй N-ският владика е решил да прави само снимки, ама много снимки от много дадени фотографи, нему подчинени и покорни, така че после, като ги пуснат тези хиляди снимки в забързан преглед, да се получи кино! Ами, да, виждате ли колко е просто?! Но все пак аз се сетих. И бързам да ви го съобщя, защото, както са казали едни много по-мъдри от нас хора в древност, bis dat, qui cito dat (двойно дава този, който бързо дава)!
Ето, аз ви го казах (извинете за това постоянно „аз”, все пак Великият пост е!), пък вие, ако сте глупави, не ми вярвайте!
Преди десетина дни министър-председателят на Република България г-н Кирил Петков поиска да се срещне с Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. Само че Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит отказал да го приеме, защото, както съобщиха медии, по-осведомени от нашата, Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия не бил му разрешил да приеме министър-председателя на Република България г-н Кирил Петков по негово искане. Други медии с може би също добра осведоменост пък коментираха, че най-вероятно Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия ще разреши на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит да приеме министър-председателя на Република България г-н Кирил Петков по негово искане, когато му дойде времето (макар че онова време дойде и си отиде преди двайсетина години). А понеже за Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия времето е Божие, а не е наше, както твърдяха (преди да им изтече времето преди трийсетина години) от един политически съюз на ранната българска приватизация, то, значи, остава въпросът да се реши от онази институция (да не я споменавам пак, че много й е дълго името), която борави с Божиите работи или поне така (се) смята.
Драги ми Многозъбко, като стар дявол имам все още какво да те науча, макар че вие, младото поколение, много ме радвате с находчивостта си. Искам да ти кажа няколко думи за православните. Както знаеш, ние с тях много векове сме воювали, ние тях в петата, те нас в главата – знаеш я тая история… Знам, че са ти скучни и не са предизвикателство за уменията ти, но все пак трябва да спазваме традицията, понеже и ние държим на традициите.
Ти вече знаеш, православните са лесна плячка. Техният Христос колкото и да им казва, че гордостта ще ги погуби, те все своето си знаят: ние сме най-великите, най-достойните, най-близо до небесата и най-далеч от ада (ха-ха!). Но понеже са инатливи като магарета, някои от тях продължават да четат книгите на онези противни хора, дето им казват подвижници. Тези книги им размътват главите и те започват да си мечтаят за благочестие и други такива нескверни неща, които току виж отрезвили и смирили някои от тях. За щастие повечето четат само постове във фейсбук, не по-дълги от две изречения, и това им стига напълно, за да казват, че са православни. Знаеш, нас това ни устройва.
Сега обаче ще ти споделя една технология, за да можеш да съблазняваш и избраните – нали знаеш, че така казва Врагът: щели сме да съблазним и избраните. Избраните са тези, дето четат повече от две изречения в православните групи. За целта трябва да съставиш авторитетно пророчество. Православните много обичат пророчествата. Те за това живеят, за да прочетат някое пророчество и да го разкажат на другите.
Размисли на един православен историк от христоцентричната школа
Всеки благочестив православен християнин знае, че истинският живот е бил в миналото... Благодатни времена, не като днешните. Как ни се случи на нас да живеем в това сложно време, когато всеки сам си преценя… Едно време всичко е било ясно – хората си имали светии и старци, откровения. Даже видения имали, за да им се доизяснят нещата. Ето, на, светият император Константин Велики имал видение: „С този знак ще победиш“, и сложил кръста на щитовете на своите войници. Те взели, че победили и така императорът разбрал, че този знак има сила. А за царете, знаете, това си е най-важното, армията им да има сила, желателно и свише. Така започнала историята на християнската Империя. Оттогава ние, истинските и задълбочени християни, много държим на империите. Имперското мислене ни е в кръвта, така да се каже. Понеже за един християнин е непристойно да живее в нещо по-малко от империя. Ако граничи само с Бога, още по-добре.
Също така по предание много държим на знаците, още от времето на споменатия свети император Константин – всеки благочестив православен първо става специалист по знаците, преди всичко на последните времена и на антихриста, но също по необходимост и на светите знаци на спасението и победата. Ето сега Бог не ни забрави и ни сподоби с най-православен президент, който поведе метафизична война с грешниците. (Ние бихме предпочели думата „цар“ пред този неологизъм, но, разбирате, в безблагодатни демо(но)кратични времена живеем и трябва да се преструваме). Сърцето на всеки христоцентричен историк и верен православен тръпне от благочестив възторг, гледайки как грешниците мрат като мухи. Пада им се, като не разбират от метафизика… Но да не се отклоняваме към конкретиката на злободневието, думата ни беше за знаците и тяхната сила.
Та на нашия боголюбим президент, като същи наследник на Константин Велики, бе даден знак за победа и спасение. На всички свои танкове заповяда да сложат свещения знак „Z“ като нова хризма, за която неговият пророк Дугин (да се свети името му), му рече „С този zнак ще победиш“. Несъмнено Z е издълбан и в сърцето на всеки верен православен, който разбира от метафизика. По този zнак ще се разпознаем – от коя страна на метафизиката сме. Сега, не се заяждайте, защо на нас християните ни трябва нов zнак, като си имаме кръста, пък този не сме го чували, че и малко плашещо изглежда. Оставете на нас, специалистите, които гледаме на всичко христоцентрично, по-добре да ги разбираме метафизичните zнаци. Вие се съсредоточете върху пъпа си и другите важни неща от свещеното наше предание. Защото инак, не че метафизиците сме лоши хора, но нали знаете, на всяка война, дори и метафизична, падат и мирни жертви…
По знаците ще се познаем.
Има основателни подозрения, че дякон Андрей Кураев е станал пророк. Латинската буква Z, изписана върху бойната техника на руската армия, нападнала Украйна, предизвика недоумение и различни тълкувания. Оказва се обаче, че дякон Андрей Кураев е видял в тази буква символ на настъпващите мракобесни времена и разгул на насилието още преди години.
През 2019 г. в "Църковен егоист" за първи път публикувахме разказа на дякон Кураев "Курс към...", в който главен герой е отец Z. (можете да го прочетете тук). През следващите години, 2020 и 2021 г., в блога на автора излизат още от приключенията на свещеника, като всяка буква з е заменена със z. Един нов правопис, който за първи път официално беше промотиран във връзка с войната в Украйна.
Войната на Русия срещу Украйна завърши - неочаквано, както и започна. Съобщението за това завари неподготвени руските военни и те останаха по местата си, до официалното изявление на Путин. Едночасовото обръщение на руския президент по националната телевизия изненада света повече отколкото онова, с което започна войната. Руският президент обяви, че досега си е губил времето в родината, където се надявал да развие и разкрие пред света огромния си потенциал, но ограничеността на хората около него се е оказала непреодолима пречка.
„Провал след провал! И всичко това заради некадърността на другите. Заобиколен съм от посредственост, еднопластовост, липса на инициативност…. Вече се чувствах сам и неразбран, докато не открих, че има място за мене и то не е в Русия, нито в Украйна, а в България", заяви в обръщението си президентът.
По-натам Путин разказа за дългите самотни безсънни нощ в бункера, където нито арменският коняк, нито речите на други диктатори са му носели утеха. Докато преглеждал подбраните томове в бункерната библиотека, между томовете на Ленин, Хитлер, Мао и др. той открил с изненада 10 тома духовна литература на български език, с кадифени корици. Издание на български православен манастир край София.
„Бях шокиран, – заяви Путин. – Тези книги обърнаха живота ми. Не съм ги чел, не знам този варварски език, но си представете каква предприемчивост са проявили тези монаси: книгите им да стигнат до бункера ми в… няма да ви казвам къде…!
Проучих манастира, забележително място: Няколко човека, без особено образование, грозни и космати, юродиви, а какво вършат, каква инициативност… Ясно е, че този манастир не е обикновено място и то може да стане по-добра отправна точка за завладяване на света от… от мястото, на което се намирам…
Няма да го завземам, говорих с игумена, той призна веднага, че само аз съм достоен за ръководител на манастира. Кой по-добре от мене ще се справи с управлението на такова място… Колко мъдро постъпва човекът, не като Зеленски…, да, с евреите трудно се общува.
Накратко: Оправяйте се. Аз вече не се занимавам със светски дела и занапред ще общувам единствено със себеподобни – хора с потенциал и идеи, хора с визия за успех… С българските монаси започваме подготовка за кръстоносен поход. Трепери, Йерусалиме!
(Ръководство за благочестивия православен християнин с посочки от Евангелието)
В лукави времена, живеем братя (и сестри), нищо не е черно и бяло, а всичко е в полутон. Едно време не е било като сега: кой кого напада, защо напада – все сложни въпроси, върху които вие не бива да се измъчвате, за да не изгубите своя душевен мир. Всички тези неща, братя (и сестри) са от този свят: лукави, греховни и нямат нищо общо със светата наша метафизична вяра, която никак не е от този свят. Затова ще споделя с вас от моя дългогодишен духовнически опит как може си пазим спокойствието и съвестта ни да си е чиста.
На първо място, братя (и сестри), трябва да се научите да гледате възвишено на нещата. Така да се каже, отгоре. По този начин няма да се налага да се омешвате с хората около вас, които нищо не разбират от духовни работи и ще можете да отсявате маловажните от важните работи. А кои са маловажните и кои са важните работи, ще попитате? Много е просто: важните работи не са от плът и кръв (Ефес. 6:12), те не миришат, не мрънкат, не досаждат, а те възвисяват. Например, важни работи са отношението между ипостас и същност, апокатастасисът, перихорезата, в краен случай митарствата. Но по-долу от това не бива да падате.
На първи април 2022 г. в котедрала Мяркиспук Мрънкалий се състоя заседание на Светия Синкот под председателството на ☦Тапицероразгромний и Световодоненапитий архиепис Мяузарий.
В заседанието участваха (подредени по старшинство):
☦ Мърмяуски митрокотит Ягуарий
☦ Валериански митрокотит Котий
☦ Поспалански митрокотит Мъркарий
☦ Прахски митрокотит Прахосмукакий
☦ Хулигански митрокотит Ноктарий
☦ Рунтавелски митрокотит Опашарий
☦ Рибопустни митрокотит Консервий
☦ Дремолюбщенски митрокотит Кашоний
☦ Мишоборски митрокотит Диописий
☦ Неврокотски митрокотит Инокотентий
Заседанието разгледа и прие обръщение за опасността от сектите "Свидетели на Цацата", "Воини на Мацун", "Институт за Мац наука", както и изказа поименно благодарност на коттор Прима Поспаланова - синкотната служителка изготвила документа.
Тази единствена точка от дневния ред беше разгледана бавно и с прекъсвания, тъй като част от участниците в заседанието изпадаха в заслужена дрямка и се налагаше гладният секретар Котун Мацотакис да ги събужда.
Поради интензивната програма, не остана време за точка "разни", внесена от архиварката на Св. Синкот Аурория Рижавейшиа, в която трябваше да се разгледа проблема с лисицата, отвличаща малките котенца в района. Св. Синкот прецени, че изброените проблеми от точка "разни" влизат в длъжностната характеристика на внеслата предложението Аурория Рижавейшиа и я благослови да се заеме с тях.
Котографката на Св. Синкот Секунда Калпазана бе помолена да предостави снимките от събитието за сп. "Църковен егоист", защото нищо не е истинско, ако за него няма снимки в Интернет. Съобразяваме се с желанието на Св. Синкот и публикуваме которепортажа:
Гладният секретар Котун Мацотакис буди участниците в заседанието:
Рунтавелски епископ Опашарий прави справка с дебелите книги:
Хулигански митрокотит Ноктарий се чуди дали решенията на синкота са били достатъчно мъдри:
Зрелищен дебат между елитни православни авторитети на тема „За ползата от табелите“ привлече вниманието на благочестивите зрители на Българската национална телевизия. В студиото на новото просветно-религиозно предаване „Зона свободна от мисъл“ атрактивни участници си оспорваха правото да бъдат безспорен авторитет в оформянето на общественото мнение, тъй че то да е праведно, право и православно.
В началото на дебата всеки участник трябваше да си избере по една табела, която най-добре да го описва като духовен авторитет.
Участниците избираха между „старец“, „великосхимник“, „консервативен богослов“, „либерален богослов“, „евро-монах“ и „просто светогорец“. Преди началото на дебата всички участници се съгласиха да отстранят „либералния богослов“, тъй като той е троянски кон, пълен най-вероятно с джендъри, след което изгориха и табелката като символичен акт на протест срещу Истанбулската конвенция.
Сетне всеки представи достолепно своите аргументи да бъде пръв и неоспорим духовен авторитет – но не като еретика папа (да не бъде!), а чисто православен.
На един владика му сменили някакъв чарк по тялото, дори сам си го обявил в медиите. Случва се на много хора и слава Богу, че човекът (извинявам се за думата, но и владиката все пак е човек!) е добре и нека да е добре много години и десетилетия.
Не щеш ли, един художник, почти без да иска сменил главата на владиката. Те художниците, нали ги знаете, са си странни хора, но така или иначе са се посветили на красотата, която Бог е сътворил.
Та взел художникът снимка на главата владишка, за да я рисува, но обичайният творческия процес някак тръгнал в друга посока.
На 1 април стана ясно, че през цялата изминалата година, която на пръв поглед изглеждаше почти лишена от църковни събития, БПЦ е подготвяла мащабна космическа програма. Тя ще се осъществява съвместно с американския бизнесмен и иноватор Илон Мъск и целта ѝ е колонизирането на Марс.
„Анализът на ситуацията в България и в света като цяло ни показва, че тук – на Земята – нещата са напълно изпуснати и вече нищо не може да се направи… Разпространението на COVID-19 е неконтролируемо, локдауни и карантини… Няма място нито за мисия, нито за проповед – заяви синоден митрополит, пожелал анонимност. Той даде допълнителни подробности около космическата мисия: „Ние се свързахме с г-н Мъск, знаете го, който изпрати колата си в космоса – смела и жертвоготовна постъпка, бих казал, на която малцина са способни (тук)… Та му предложихме БПЦ да се отправи на Марс и да започне всичко отначало.
„По маската посрещат, по ума изпращат“ – така църковният магазин „Достолепие“ рекламира новата си колекция маски за богомолци. Дизайнерите на предпазното средство подчертават, че всичко във външния вид на църковния човек трява да говори за благочестие и добродетелност. Как ще отидете на богослужение с обикновена маска, какво у вас ще покаже, че принадлежите към Божия народ? Кой може да каже колко усърдно се молите, колко постите или колко спазвате Божиите заповеди? Никой, освен Един Бог. Но пък маската веднага показва, че този човек е наш, църковен, вярващ. Маска с кръст, с лествица, с манастири, със св. Георги, това говори за духовна извисеност и внимание към всеки детайл на външното благочестие, което напоследък е доста занемарено.
Някои духовни воини от Света гора дори пророкуват, че новият вирус и маските са Божие наказание заради нежеланието на жените да носят забрадки. Като не искахте забрадки, ето ви сега маски, та и да мълчите, и да не се виждате.
Затова призивът е да не занемаряваме външното благочестие, а да наблягаме на достолепитето с маските на магазин „Достолепие“. Изложените артикули скоро ще бъдат достъпни и онлайн:
Госпожа Керанка Керанова от гр. Н е дала под съд Н-ската митрополия, защото е била подведена в благочестието си и това е довело до здравословни проблеми. За това тя вини своя епархийски архиерей. Г-жа Керанова решила да изпита вярата си и изяла великденско яйце, което пазела в кухненския си бюфет от първия Велкиден, на който отишла на църква, т. е. от незапомнени времна. В резултат от това била приета в болница с хранително отравяне. Първият симтом бил гаденето, последвали повръщане и остри и болезнени коремни спазми. Накрая последвала диария и треска, съпроводена с втрисане и жената била принудена да потърси квалифицирана медицинска помощ.
Г-жа Керанова твърди, че е била подтикната да изяде яйцето след пресконференция на обичния ѝ владика от Н-ската митрополия. Архиереят говорил за чудесата, които съпътстват църковния живот, и дал пример с великденските яйца, които пазел от години в шкафа си и от които хапвал чат-пат, за да се увери, че чудеса още стават. Както великденските яйца на вярващите хора не се развалят, така и в църквата никой от коронавирус няма да се разболее, заявил владиката.
Г-жа Керанка, повярвала на владиката и решила да изяде хартисалото великденско яйце, за да не се разболее от вируса и да докаже на света, че обичният ѝ владика е прав. Потресена от резултата, тя хвърлила цялата вина върху Божия служител.
От Н-ската митрополия защитиха владиката и потвърдиха за ЦЕ, че подобни чудеса се случват, но в случая очевидно вярата на жената е слаба. Допълнително утежняващо обстоятелство е това, че тя е дръзнала да яде великденско яйце в средата на Великия пост, което не подобава на вярваща жена.
Освен това се оказва, че г-жа Керанова е водила съдебни дела и срещу телевизионната водеща Гала заради битов инцидент, след като е получила съвет в телевизионния ефир да се лекува с електрически ток. „Няма да е трудно да бъде убеден съдът, че освен слабоверна, жената е и лековерна“, коментира служител на митрополията, пожелал да запази анонимност, но опитен в заплетените юридически дела.
Коронист ще е. Няма как! Това е положението. Такова е времето. На всички е трудно. На някои е още по-трудно. А за други беше много трудно. На тях: Вечна им памет!
Ние сме хора на традицията. Или по православному казано – на преданието. От уважение към последното не го наричаме свещено. Нито го пишем с главна буква. Защото нашите главни пред Бога не са дори и малки. Те са просто запетайчици и тиренца.
Като хора на традицията не скъсваме с Църковния егоист. Но както вече се каза – няма как! Това е положението. Такова е времето. Вирусът не пита. Нито чака. Той чука на вратите на сърцата ни. И особено на телата ни. Затова решихме да прекръстим Църковния егоист. До второ разпореждане той става Църковен коронист.
Името намира всеобщо одобрение. Още преди да бъде обявено. Защото църковните корони са много почитани. И всеки читател ще се умили от новото име. Същевременно е далече от идеята за вирус. Като всяка една корона. Това го каза директно в ефир един коронован говорител. Кой не би му повярвал?
След драматичната среща на Св. Синод с Националния оперативен щаб, която може да се определи като малък софийски Вавилон, при който езиците на участниците са били размесени и те не са могли да се разберат, синодалните архиереи са се събрали на ново заседание. То се е провело в късните часове преди 1 април и с прот. № 033022132 са били взети следните решения:
Считано от 1 април т. г. до прекратяване на епидемията от коронавирус храмовете под юрисдикцията на БПЦ не само ще останат отворени, но ще бъдат отключени и тези, които досега не са били, вкл. рушащи се, в изоставени манастири и килии, в необитаеми села и паланки. Да не остане затворен храм!
В храмовете на БПЦ на богослуженията ще присъстват: свещеникът, певецът, клисарят и двама енориаши, избрани чрез томбола. Избраните ще бъдат уведомявани със sms кога и в колко часа да се явят в храма за служба.
Дезинфекцията на икони, храмов интериор, улици и площади вече няма да се извършва само със светена вода, но ще се добавят спирт и други дезинфектанти.
По въпросите на благочестието, догматите, каноните, църковните правила и обичаи могат да се изказват (на живо, по телевизията, във ФБ) само тези клирици и миряни, които могат да вземат матурата за 7 клас по български и математика с успех не по-нисък от 5.50.
В периода на пандемията се забранява на епископи, свещеници, игумени, протосингели и др. подобни да употребяват в едно изречение следните думи и изрази: „приходи“, „свещи“, „треби“, „отворени храмове“, „ремонти по европроекти“. Има сериозни съмнения, че подобни комбинации са причина за широкото разпространение на заразата от СОVID-19 по нашите земи и в целия свят. На учените от БАН и от богословските факултети и катедри е възложено да изследват и тази следа в произхода на „чумата на 21 век“.
На снимката: Храм, отворен отгоре
Тази сутрин проф. Епидем Пандемов от Института за метафизична вирусология в изявление, останало почти незабелязано от средствата за масова информация, отправи предупреждение за появата на още един коронавирус – неизвестния досега COZIL-20.
Новият вирус се оказва далечен братовчед на върлуващия през последните месеци COVID-19, но неговата поява и разпространение обществото почти не забелязва поради изключителното си съсредоточаване върху далеч по-именития му роднина.
Според наблюденията на проф. Пандемов COZIL-20 поразява главно църковните среди и особено онези вярващи, чиято вярност до смърт на православната вяра – такава, каквато те я разбират – ги прави беззащитни за всяка пандемия, насочвайки поведението и действията им към преждевременна фатална раздяла с този „временен и несъвършен“ живот и със света, който „лежи в злото“.
По роднински солидарен със своя по-възрастен и по-ефективен братовчед, COZIL-20 предизвиква в инфектираните с него ирационалната непреодолима необходимост от струпване на едно място, главно в църковния храм и в прилежащите му територии, като по този начин видимо допринася към мисията и въздействието на COVID-19 и неговата поразяваща мощ върху цялото общество.
Друг ефект от действието на новия коронавирус COZIL-20 е, че поражда в умовете на засегнатите от него фантазни реалности като тази, че вярващият до смърт е всъщност неподвластен на нито един вирус, както и че звукът на църковните камбани прогонвал в практически неограничен радиус на въздействие всеки вирус, който не е глух и успее да различи камбаната на храма от биенето на градския часовник.
Въз основа на своите изследвания и на научния анализ на вербалните послания, и особено на социалното поведение на засегнатите от COZIL-20 проф. Пандемов сподели за Църковен егоист, че не е особено голям оптимист по отношение на ограничаването на разпространението и действието на вируса. Според него поразяването с COZIL-20 ще се ограничи по-съществено, едва след като критичен процент от верните до смърт църквари се срещнат лице в лице с лозунга на своята вяра.
Бележка на дежурния редактор: вторичен и положителен ефект от появата на новия коронавирус и на съгласуваните му действия с неговия по-голям братовчед COVID-19 ще бъде преждевременното, макар и засега само частично отделяне на козите от овците (срв. Мат. 25:31-33), което по всяка вероятност видимо ще засили есхатологичните очаквания сред църковното общество като цяло, помагайки на всички верни да се завърнат към високите нравствени идеали и есхатологичното напрежение на ранната Църква.
Директорката на основно училище „Пенчо Даскалов“ в гр. Радомир смята да предложи за най-тежкото наказание – изключване от училище – четвъртокласника Мишо Михайлов заради сериозни проблеми с дисциплината по време на дистанционното обучение.
Всичко започнало, когато малкият Мишо, цъкайки на компютъра на родителите си, попаднал на няколко изключително професионално списвани православни сайта, посещавани от родителите му. Никой не знае какво точно е чел в тези сайтове, но като резултат от прочетеното Мишо решил, че трябва да започне да съставя списъци на лошите и добрите ученици в класа си. Така, докато другите деца внимавали в дистанционните уроци, Мишо си водел бележки относно поведението на съучениците си и след това пращал записките си на класната ръководителка.
Класната на Мишо не се интересувала от списъците му с добри и лоши деца, а дали Мишо внимава в уроците и дали си предава домашните. Това изпълнило сърцето на Мишо с дълбоко разочарование, затова решил да започне да съставя списъци на добри и лоши учители. По някаква причина решил, че „Школо БГ“ е единствената правилна образователна платформа, а учителите, които провеждали уроците в „Microsoft Teams“ и „Google Classroom“, са модернисти и отстъпници. Така Мишо успял да състави списък на всички модернисти сред учителския състав на училището и да го представи на директорката, но директорката също не проявила интерес.
В края на краищата Мишо започнал да пише петиции, в които отричал дистанционното образование като модернистко и противоречащо на хилядолетните български традиции в областта на килийното ограмотяване. Той настоявал училищата да останат отворени и заниманията да се провеждат в клас, дори по време на епидемията. Момчето застъпвало мнението, че училището само пречиства и просвещава, но не може да заразява. „Науката е слънце, са казали светите братя Кирил и Методий – твърдял упорито Мишо въпреки забележките на учителите, – и то не може да разболява, а само лекува“.
Директорката и учителите недоумявали откъде се е появил у ученика този хъс за присъствие в класната стая при положение, че преди епидемията Мишо редовно бягал от училище...
Родителите на Мишо се опитали да внесат жалба в МОН заради отстраняването на сина им от дистанционното обучение, но за съжаление в момента електронната поща на министерството не работи.
