Деяния на апостолите, глава 6. 1 - 6. Първите християнски дякони. 7 – 15. Св. архидякон Стефан.
Деян. 6:1. В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между Елинистите ропот против Евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби.
„В тия дни“ – неопределено хронологично указание, даващо във всеки случай основание да се заключи, че описваните събития не са били толкова отдалечени от предхождащите.
„между Елинистите... против Евреите..“. т.е. между християните елинистите и евреите. „Елинистите“ са юдеи, живеещи в различните страни на езическия (гръко-римския) свят, говорещи на разпространения тогава гръцки език. Мнозина от тях били прозелити, т.е. езичници, приели юдейската вяра. Понякога елинистите се преселвали от езическите страни, за да живеят в Палестина и Йерусалим, и във всеки случай смятали за свой дълг да пътуват до Йерусалим за празниците, като оставали там за по-дълго или по-кратко време, а понякога оставали и по-дълго заради търговските си и други дела. Много от тях също така приели християнството, бидейки напълно подготвени за това.
Под названието „евреи“ тук се разбират християни от коренните постоянни евреи, местни жители на Палестина, които говорели еврейски език.
„При разделяне всекидневните дажби..“. В гръцкия оригинал: ἐν τῇ διακονίᾳ τῇ καθημερινῇ, в славянския превод: „во вседневном служении...“. Както се вижда от текста по-нататък, това е била служба на „трапезите“, тоест снабдяване на нуждаещите се с храна и с други потребности по време на общите трапези (Деян. 2:46), които вероятно се устройвали в различните части на града, в обществените места на събранията на християните. На елинистите им изглеждало, че техните вдовици са пренебрегвани. Това пренебрежение, разбира се, не се дължало на самите апостоли, а очевидно на подчинените им непосредствени уредници на тази дейност. Свети Йоан Златоуст предполага също така, че „това ставало не от недоброжелателство, но от невнимание по множеството народ…, защото в такъв случай не може да няма затруднения“.
Възможно е, тук да се е проявил духът на известно превъзнасяне пред елинистите, които са били в по-близък контакт с нечистата езическа среда, който дух на превъзнасяне не могъл да изглади, както се вижда, дори високият дух на християнството в първата община в Йерусалим. Каквото и да била причината, пренебрежението към елинистките вдовици е било налице и това предизвикало недоволство, което било по-опасно отколкото гоненията от външните и затова апостолите толкова мъдро го отстраняват от корен в самото начало.
Деян. 6:2. Тогава дванайсетте апостола, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите.
„като свикаха цялото множество ученици...“, т.е. доколкото е било възможно цялото християнско йерусалимско общество, а не само неговите представители или избраници. Апостолите предложили на цялото общество да отстрани този смут, а не решават да го премахнат само чрез своята власт (срв. Йоан Златоуст и блажени Теофилакт).
„не е добре ние...“ - οὐκ ἀρεστόν ἐστιν ἡμᾶς, тоест „не ни е угодно, не ни харесва“.
„да оставим словото Божие“, т.е. проповядването на словото Божие, което е тяхното главно свое задължение.
Деян. 6:3. Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба;
„Изберете“. Апостолите предоставят на цялото общество вярващи да избере от своята среда хора, за да ги поставят на тази служба.
„седем души...“ Седем е свещено число.
„изпълнени с Дух Светий..“. За това служение също са необходими особените дарове на Светия Дух, защото служението на бедните не е посветено само на техните телесни потребности, но и на техните духовни нужди.
„и с мъдрост..“. В обичайния смисъл на думата, за да организират цялата дейност разумно, успешно, внимателно– тоест, има се предвид чисто практическа житейска добродетел.
Деян. 6:4. а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото.
„в служба на словото“, т.е. на евангелската проповед, за разлика от грижата за трапезата и храната.
Деян. 6:5. Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия,
„изпълнен с вяра“ – тук се има предвид чудотворна вяра (1 Кор. 12:9), мъж с особен дар на Светия Дух, чрез която Стефан извършвал големи чудеса и личби (Деян. 6:8).
След Стефан най-известен от другите е Филип (Деян. 8). За останалите в писанията на апостолите не се споменава нищо повече. Но църковното предание е запазило за тях важни сведения: Прохор бил спътник отначало на апостол Петър, след това спътник или писар на апостол Йоан Богослов, а впоследствие епископ на Никомидия (във Витиния), и починал мъченически в Антиохия.
„Никанор“ – този дякон бил убит от юдеите в деня на убийството на архидякон Стефан. „Тимон“ според преданието бил епископ на Бостра (в Арабия), загинал също мъченически.
„Пармен“ умрял пред очите на апостолите и погребан от тях.
„Николай“ - прозелит, антиохиец, чийто избор показва мъдростта на избиращите, защото той несъмнено принадлежал към елинистите, чиито вдовици били пренебрегвани и станали повод да се появи недоволство. Не е известно дали той е останал на висотата на своето служение, единствено неговото име не е записано като светец.
Деян. 6:6. които поставиха пред Апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях.
„които поставиха пред Апостолите“ – за действителното им поставяне на това служение. Не самото избрало ги общество ги поставя, но предоставя това на Апостолите, които единствено имали право и власт да извършат поставянето на избраните чрез възлагане на ръце.
„като се помолиха“ за това, Божията благодат, която лекува немощното и допълва недостатъчното, да поръчителства избраните за това особено служение на Божията Църква.
„възложиха ръце на тях“. Начин и заедно с това външен символичен знак на изливането върху ръкополагания на особените дарове на Светия Дух. Това ръкополагане (срв. Чис. 27:18) следвало молитвата, като символично действие, различно от нея, а не просто съпровождащо молитвата. Това било именно действието на посвещаване на избраните, или външната страна на тайнството.
„Забележи, - казва тук свети Йоан Златоуст, - как писателят не казва нищо излишно; той не обяснява по какъв начин, но просто казва, че те са били ръкоположени с молитва, защото така се извършва ръкополагането. Възлага се ръка върху човека, но всичко извършва Бог, и Неговата десница се докосва до главата на ръкополагания, ако ръкополагането е извършено, както трябва“...
Деян. 6:7. И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата.
„И тъй, словото Божие растеше“, забележка, даваща основание да се заключи, че християнската община се е успокоила и апостолската проповед е станала особено успешна, благодарение на това, че те се съсредоточили изцяло върху тази проповед. Успехът се проявил особено в това, че много даже свещеници приели вярата в Иисус Месията, победени в своето упорство от убедителността на апостолската проповед.
Деян. 6:8. А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа.
„изпълнен с вяра и сила“ – вяра, като причина или източник на чудотворна сила, а сила като особена проява и действие на вярата. Тук за първи път се споменава за извършването на големи личби и чудеса не само от апостолите, но и от другите вярващи – за по-успешното разпространяване на Христовата Църква.
Деян. 6:9. Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана;
Деян. 6:10. ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше.
„някои... влязоха в препирня“, ἀνέστησαν δέ τινες... συζητοῦντες τῷ Στεφάνῳ..., в славянския превод: „Возсташа же нецыи... стязающеся со Стефаном“.
Влезлите в спор със Стефан били елинисти, какъвто, изглежда, бил и самият Стефан, съдейки по неговото име и реч (Деян. 7), в която старозаветните места се привеждат при него по превода на Седемдесетте. Преданието казва, че той бил дори родственик на Савел, а той, както е известно, бил родом от Тарс Киликийски.
Онези, които влезли в спор със Стефан, били, освен това, „от тъй наречената синагога на Либертинци и Киринейци и Александрийци“ – и „от Киликия и Aсия“. По онова време в Йерусалим, според изчислението на равините, имало около 500 синагоги, в това в число и споменатите пет.
„Либертинци“ са юдеи, преселени от римляните (особено при Помпей през 60 г. пр. Р. Хр.) в качеството на военнопленници в Рим, но след това били освободени и вече свободни се върнали в родината си си (мнозина от тях, впрочем, предпочели доброволно да останат в Рим). Тези освоодени (libertini) са образували след връщането си своя синагога - „на либертинците“.
„Киринейци и Александрийци“ – това са преселили се в Йерусалим или временно пребиваващи в него юден от Киринея и Александрия.
В Кирена (град в Либия, на запад от Египет), по свидетелството на Йосиф Флавий, една четвърт от жителите му били юдеи, а в Александрия (в Долен Египет) от петте части на града - две от тях били населени изцяло с юдеи (Юдейски древности. XIV, 7, 2; XVI, 6, 1; XIV, 10, 1; XIX, 5, 2). И в двата града те са живели отдавна, заселени там като военнопленници или доброволно преместили. Александрия е била център на еврейско-гръцката наука, чийто отпечатък вероятно е носела синагогата на александрийците в Йерусалим.
„Киликия и Асия“ – две малоазийски области, в които също така живеели много от юдеите, и преселниците или временно пребиваващи от тях в Йерусалим също имали свои специални синагоги.
Всички тези пет синагоги се разбунтували срещу Стефан в лицето на някои свои членове и се опитали да го оспорят, т.е. неговото учение и право на влияние върху народа.
„Не можеха да противостоят на мъдростта“. Мъдрост не в смисъл на юдео-елинската образованост, но в смисъл на истински християнска мъдрост, в смисъл на просвещаване с истините на Евангелското учение и с даровете на Светия Дух (I Кор. 12:8).
Деян. 6:11. Тогава подучиха някои човеци да кажат: чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога.
Деян. 6:12. И подбудиха народа, стареите и книжниците и, като го нападнаха, грабнаха го и заведоха в синедриона.
Забележително е, че враговете на християнството в случая със Стефан успяват да увлекат народа, който досега бил на страната на християните и апостолите (срв. Деян.5, 13, 26). Това става, като обвиняват Стефан в богохулство - най-тежкото престъпление според Мойсеевия закон. Както и при съдебното обвинение на Самия Господ, народът лекомислено повярвал на тази клевета и бил хитро доведен до възмущение и негодувание срещу мнимия богохулник и онези, към които той принадлежи.
Преднамереността на обвиняването на Стефан и на възмущаването на народа против него са очевидни от факта, че Синедрионът бил вече напълно готов да съди Стефан, когато открито го заловили и довели там.
По този начин се осъществила скритата мечта на враговете на Христос - да предизвикат погром в християнската общност, като събудят гнева на народа, ако не лично срещу апостолите, то най-напред срещу един от новоназначените дякони, а след това срещу цялата общност с апостолите начело.
Деян. 6:13. И представиха лъжливи свидетели, които казваха: тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона,
„Представиха лъжливи свидетели“, т.е. хора, които приписали на Стефан неща, които той действително не бил казвал, изопачаващи неговите думи.
„Той, може би, разговарял много откровено и говорил за прекратяването на закона, или, по-точно – не говорил, а намеквал, защото, ако той би говорил ясно, то тези „някои“ не биха имали нужда от лъжесвидетели“ (блажени Теофилакт).
„против това свето място“ - κατὰ τοῦ τόπου τοῦ ἁγίου καὶ τοῦ νόμου·, т.е. Йерусалимският храм „и против закона“, т.е. Мойсеевия закон, основата на целия старозаветен живот.
Както при осъждането на Господ Иисус лъжесвидетелите изтълкували превратно едно Негово изречение за разрушаването на храма (Мат. 26:61; срв. Йоан.2:19), за да Го представят като богохулник, така и сега лъжесвидетелите срещу Стефан, вероятно са изтълкували някои негови думи, където той говорил преобразяващото действие на християнството по отношение на Стария Завет. Това станало вероятно при споровете му с елинистите, и е ставало неведнъж („не престава“).
Деян. 6:14. защото чухме, как той казва, че Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Моисей.
„чухме, как той казва...“, ἀκηκόαμεν γὰρ αὐτοῦ λέγοντος, Чухме го да казва, че…- но по-нататъшните думи не са всъщност на Стефан, а са вложени в устата му от лъжесвидетелите и изтълкувани от тях по своему.
„Иисус Назорей...“, в гръцкия и славянския текст с добавянето на презрителното „Тоя“ (οὗτος).
Деян. 6:15. И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел.
„Видяха, че лицето му беше като лице на Ангел“. Това било още по-изненадващо, още по-неестествено за един обикновен обвиняем, за когото всеки би помислил, че ще го види уплашен, отчаян или поне във враждебното настроение, характерно за човек, обиден от клевета.
Изпълнена със съвършено други чувства, чистата душа на Стефан му придавала мъжествено спокойствие на лицето и триумфална жизненост, което контрастирало с атмосферата на обвинителите, с тяхната злоба и ярост, и предавало на младото му лице наистина ангелоподобна светлина и приятност. Ако по-рано Стефан бил изпълнен с особена сила на Светия Дух (Деян. 6:8), то в този решителен и тържествен за него момент той несъмнено е бил удостоен със специално озарение от Божия Дух, което превърнало самия му вид в ангелоподобен.
Превод: Виктор Дора
