Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (4 Votes)

Евангелист МаркСобственото име на написалия второто Евангелие е било Йоан – Марк (Μᾶρκος) е прозвище. Последното е било прието от него вероятно тогава, когато Варнава и Савел, при завръщането си от Йерусалим (Деян. 12:25), са го взели със себе си в Антиохия, за да го направят свой спътник в мисионерските пътувания. Защо Йоан е приел точно това прозвище – на този въпрос може да се открият някои отговори в сходството на началните букви на това прозвище с трите начални букви на майка му, Мария.

Йоан-Марк отдавна е поддържал дружески отношения с апостол Петър. Когато този апостол се освобождава по чуден начин от тъмницата, той отива в дома на Мария, майката на Йоан, наричан Марк (Деян. 12:12). Малко преди кончината си апостол Петър нарича Марк свой син (1 Пет. 5:13), като с това показва, че е обърнал Марк към вярата в Христос. Това обръщане се е случило по-рано, защото Марк е спътник на апостолите Варнава и Павел още около Пасха 44 г. През есента на същата година той се установил в Антиохия и може би се е занимавал с проповед на Евангелието. Но по онова време той не е изпъквал с нищо особено – най-малко името му не е посочено в Деян. 13:1, където са изброени най-видните пророци и учители, които тогава са се намирали в Антиохия. Все пак, през пролетта на 50-а година Варнава и Павел взимат Марк със себе си като слуга (ὑπηρέτης – Деян. 13:5) на първото си мисионерско пътуване. От Послание до колосяни (Кол. 4:10) научаваме, че Марк е бил братовчед (ἀνεψιός) на Варнава. Но ако бащите на Варнава и Марк са били родни братя, тогава може да се предположи, че Марк е принадлежал към коляното на Левий, към което според преданието е принадлежал и Варнава. Варнава запознал Марк с Павел. В Пергия обаче, а може би и по-рано, при потегляне от Пафос на остров Кипър, Марк се отделил от Павел и Варнава (Деян. 13:13). Вероятно по-нататъшното участие в тяхното „дело“ му се е сторило трудно (Деян. 15:38), особено преходите през планините на Памфилия, а и самото му положение като слуга на апостолите може би му се е струвало унизително.

След това Марк се завръща в Йерусалим (Деян. 13:13). Когато след Апостолския събор и, изглежда, след кратко пребиваване в Антиохия (около 52 г., Деян. 15:35) Варнава иска отново да вземат Марк със себе си на второ мисионерско пътуване заедно с апостол Павел, последният се възпротивява на намерението на Варнава, тъй като смята, че Марк не е способен да извършва големи и трудни пътувания с цел разпространение на Евангелието. Възникналият между апостолите спор приключва (в Антиохия) с това, че Варнава взима Марк със себе си и тръгва с него към своята родина – Кипър, а Павел взима за спътник Сила и тръгва с него на мисионерско пътуване из Мала Азия. Но къде е пребивавал Марк във времето между завръщането му в Йерусалим и отпътуването с Варнава на остров Кипър (Деян. 15:36), не е известно. Най-вероятно е предположението, че той се е намирал по това време в Йерусалим и е присъствал на Апостолския събор. Оттук би могъл да го вземе със себе си в Кипър Варнава, който преди това се е разделил с апостол Павел именно заради Марк.

След това Марк задълго изчезва от погледа, а именно – от 52 до 62 година. Когато Павел през 62 или 63 г. пише от Рим на Филимон, той му предава приветствия от различни мъже, които нарича свои сътрудници, посочва и Марк (Флм. 1:24). От същия този Марк той изпраща поздрав в Посланието към колосяните, написано едновременно с посланието до Филимон (Кол. 4:10). Тук той нарича Марк „братовчед“ на Варнава (съгласно руския текст – „племенник“; това е неточно предаване на гръцката дума ἀνεψιός) и добавя, че Колоската църква е получила за Марк някои указания и моли колосяните да приемат Марк, когато той пристигне. Важно е, че Павел нарича тук Марк и Юст единствени свои сътрудници за царството Божие, които за него били утеха (Кол. 4:11). Оттук може да се види, че Марк се е намирал при апостол Павел по време на затворничеството му в Рим и му е помагал при разпространението на благовестието в Рим. Кога се помирил с Павел – не е известно.

След това виждаме Марк заедно с апостол Петър в Азия, на бреговете на Ефрат, там, където преди това е стоял Вавилон и където още при апостолите е била основана християнска църква (1 Петр. 5:13). Оттук можем да направим заключението, че Марк наистина е заминал от Рим до Колоса (ср. Кол. 4:10) и тук някъде се е срещнал с апостол Петър, който пък е задържал известно време Марк при себе си. След това е бил при апостол Тимотей в Ефес, което е видно от това, че апостол Павел заръчва на Тимотей да доведе Марк със себе си в Рим, като казва, че Марк му е нужен по служба (2 Тим. 4:11), – разбира се, за проповедническата служба, а може би и за да се запознае с настроението на 12-те апостоли, с чийто представител Петър Марк е бил най-приятелски отношения. Тъй като Второто послание до Тимотей е написано през 66 или 67 г., а Марк, съгласно Кол. 4:10, е бил длъжен да замине за Азия приблизително през 63 - 64 г., то, следователно, той е бил далеч от апостол Павел поне три години, през това време най-вероятно е пътувал с апостол Петър.

Освен тези, може да се каже, преки свидетелства за живота на евангелист Марк, и в неговото Евангелие може да се открият сведения за личността му. Също така е много вероятно, че тъкмо той е онзи юноша, който е следвал процесията, в която са водели Христос, заловен в Гетсимания, и който е избягал от онези, които са искали да го хванат, а в ръцете им останало само платното, с което е бил завит (Марк 14:51). Може би е присъствал и на последната пасхална вечеря на Христос (вж. коментарите към Марк 14:19). Също така има някои признаци, че самият евангелист е присъствал и на други събития от живота на Христос, които той описва (например, Марк 1:5 и сл.; Марк 3:8, 22; Марк 11:16).

Какво казва Свещеното Предание за Марк и неговото Евангелие

Най-древното свидетелство за автора на второто Евангелие се намира у епископ Папий Йерополски. Този епископ, както съобщава Евсевий Кесарийски («Църковна история», III, 39), пише следното: „Презвитерът (т.е. Йоан Богослов – по общоприето мнение) е казвал също, че „Марк, тълкувател (ἑρμηνευτής) на Петър [1], със сигурност е записал, както го е запомнил, онова, на което го е учил, и онова, което е правил Господ, макар и не по ред, понеже той самият не е слушал Господ и не Му е бил спътник. Вярно, впоследствие, той е бил както казах, с Петър, но Петър е излагал учението с цел да удовлетвори нуждите на слушателите, а не за да предава беседите на Господ последователно. Затова Марк никак не е сгрешил, като е описал някои събития така, както си ги е спомнял. Той се е грижел само да не пропусне нещо от чутото или да не го преиначи”.

От това свидетелство на Папий става ясно:

1) Апостол Йоан е познавал Евангелието на Марк и разсъждавал над него в кръга на своите ученици в Ефес.

2) Той е засвидетелствал, че евангелистът Марк е предал спомените, съхранили се в паметта му, за речите на апостол Петър, който разказвал за думите и делата на Господ и по този начин Марк станал вестител и посредник в предаването на тези разкази.

3) Марк при това не се придържал към хронологичен ред. Тази бележка дава основание да се предположи, че в онова време е имало осъждане на Евангелието на Марк по повод на това, че в него има някои недостатъци в сравнение с другите евангелия, които старателно са следвали реда (Лука 1:3) в изложението на евангелските събития.

4) Папий от своя страна съобщава, че Марк не е бил личен ученик на Христос, а – вероятно по-късно – е бил ученик на Петър. Но с това не се отрича възможността, че Марк съобщава и нещо от това, което сам е преживял. В началото на Мураториевия фрагмент има бележка за Марк: «той и сам присъствал на някои събития и ги съобщил».

5) Петър е приспособявал поученията си към съвременните нужди на слушателите и не се е грижел за последователното строго хронологично изложение на евангелските събития. Затова и Марк не бива да бъде обвиняван за отклонението от строго хронологичната последователност на събитията.

6) Зависимостта на Марк от Петър в писателството му се отнася само до някои обстоятелства (ἔνια). Но Папий хвали Марк за неговото старание и точност в повествованието: той нищо не крие и по никакъв начин не приукрасява събитията и лицата.

Св. Юстин Мъченик в „Диалог с юдеина Трифон“ (Justinus Martyr, ed. E.J. Goodspeed, Die ältesten Apologeten. Göttingen, 1915, c. 100, 4–6) споменава за съществуването на „забележителности“ или „спомени на Петър“, като цитира пасаж от Марк 3:16 и сл. (в този случай авторът на коментара греши: Юстин не казва нищо за спомените на Петър, като споменава само „спомените на апостолите“ [ἐν τοῖς ἀπομνημονεύμασιν τῶν ἀποστόλων]. – Бел. ред.). Ясно е, че според него „забележителностите“ са тъкмо Евангелието на Марк.

Свети Ириней Лионски („Против ересите“, III, I, 1), също със сигурност знае, че Марк е написал евангелието след смъртта на Петър и Павел, които, според хронологията на Ириней, са проповядвали в Рим от 61 до 66 г.; написал го е така, както Петър е възвестявал евангелието.

Авторът Климент Александрийски (Hypotyposis към 1 Пет. 5:13) съобщава, че Марк е написал своето евангелие в Рим по молба на някои знатни римски християни. В своето евангелие той излагал чутата от него устна проповед на апостол Петър, който също е знаел за желанието на римските християни да има памтнеки на беседите му с тях. Към това свидетелство на Климент Евсевий Кесарийски добавя, че апостол Петър, въз основа на откровение, което е преживял, е изразил одобрението си на евангелието, написано от Марк (Църковна история, VI, 14, 5 и сл.).

За по-нататъшната съдба на Марк Евсевий разказва предание, според което Марк бил първи проповедник на благовестието в Египет и основал християнска църква в Александрия. Благодарение на проповедта на Марк и неговия строго аскетичен начин на живот към вярата в Христос се обръщат юдейските терапевти (секта, б. р.) (Църковна история, II, 15). Макар Евсевий да не нарича Марк епископ Александрийски, той обаче започва изреждането на Александрийските епископи именно от Марк (Църковна история, II, 24). Като поставя в Александрия епископ Аниан и назначава няколко лица за презвитери и дякони, Марк, според Симеон Метафраст, заради преследвания на езичници се оттегля в Пентапол. След две години той се връща в Александрия и заварва значително нараснала християнска общност. Тогава той започва отново да проповядва и да твори чудеса. Езичниците по този повод го обвиняват във вълшебство. По време на честване на египетския бог Серапис Марк е заловен от езичниците, завързан с въже през врата и изведен извън града. Вечерта го хвърлят в тъмница, а на другия ден тълпа езичници го убива. Това се случва на 25 април (годината е неизвестна [2]). Тялото му дълго време стояло в Александрия, но през 827 г. венециански търговци го взели със себе си и го докарали във Венеция, където Марк със своя символ, лъва, става покровител на града и в негова чест е построена великолепната катедрала с прекрасна камбанария (според друго предание Марк е починал в Рим).

У св. Иполит (Philosophumena sive Refutatio omnium haeresium, VII, 30) евангелист Марк е наречен „безпръстния“ (ὁ κολοβοδάκτυλος). За обяснение на това название може да послужи свидетелството на едно древно предисловие към Евангелието от Марк. Според това въведение (пролог) Марк като потомък на Левий имал звание на юдейски свещеник, но след обръщането си към Христос си е отрязал палеца, за да покаже, че не е способен да изпълнява свещеническите си задължения. Това обаче, според забележка на автора на въведението, не е попречило на Марк да стане Александрийски епископ и по този начин все пак се е изпълнило тайнственото предназначение на Марк да служи на Бог в свещенически сан... Може, впрочем, да предполагаме, че Марк е загубил палеца при изтезанията, на които е бил подложен от страна на своите гонители езичници.

Цел на написване на Евангелието от Марк

Целта на написването на Евангелието от Марк откриваме още в първите думи на тази книга: «Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий». Това е надпис, в който ясно са обозначени съдържанието и целта на светото Евангелие от Марк. Както евангелистът Матей с думите „книга на битието (βίβλος γενέσεως, в руския превод неточно – „родословие“) на Иисуса Христа, Сина Давидова“ и т. н. иска да каже, че той има намерение да предаде „историята на Христос“ като потомък на Давид и Авраам, Който в Своята дейност е осъществил древните обещания, дадени на израилския народ, така и евангелист Марк с първите пет думи от своята книга иска да покаже на своите читатели какво могат да очакват.

Тогава в какъв смисъл евангелист Марк тук употребява думата „началоˮ (ἀρχή) и „евангелиеˮ (εὐαγγέλιον)? Последната дума се среща при Марк седем пъти и навсякъде означава донесената от Христос блага вест за спасението на хората, възвестяване на идването на царството Божие. Но в съчетание с думата „началоˮ думата „Евангелиеˮ при Марк повече не се среща. Тук на помощ идва апостол Павел. В Посланието до филипяни той употребява същия този израз в смисъл на началната степен на евангелската проповед, каквато е предлагал в Македония. «А знаете и вие, филипяни – казва апостолът, – че в начало на благовестието (ἐν ἀρχῇ τοῦ εὐαγγελίου), когато излязох из Македония, нямаше нито една църква, която да ми даде или от която да приема нещо, освен вас еднички» (Фил. 4:15). Този израз „начало на Евангелиетоˮ тук може да има само този смисъл, че филипяните са знаели за Христос само най-необходимото – Неговите думи и дела, които са били обичаен предмет на първоначалната проповед на благовестниците за Христос. Междувременно сега, 11 години след пребиваването на апостола в Македония, за което той говори в горецитирания пасаж, филипяните без съмнение са се издигнали по-нагоре в разбирането на християнството.

Така и Евангелието от Марк е опит да се представи елементарно описание на живота на Христос в съответствие със състоянието на онези лица, за които е било написано евангелието. Това се потвърждава и от свидетелството на Папий, според което Марк е записал „мисионерските беседиˮ на апостол Петър. А какво представляват тези беседи – за това ни дава определено понятие апостол Павел в Посланието до евреите. Обръщайки се към своите читатели, християните сред евреите, той ги упреква в това, че дълго са се задържали на първоначалния стадий на християнското развитие и дори са отстъпили крачка назад. „Защото, макар и да бяхте длъжни според времето да бъдете учители, вие пак имате нужда да ви учат, кои са първите начала на Божието слово, и дойдохте до такова състояние, че се нуждаете от мляко, а не от твърда хранаˮ (Евр. 5:12). По този начин апостолът различава „началата на словото Божиеˮ (τὰ στοιχεῖα τῆς ἀρχῆς τῶν λογίων τοῦ θεοῦ) както млякото от твърдата храна на съвършените. Евангелието от Марк или проповедта на апостол Петър са тъкмо онзи първоначален стадий на евангелското предаване на фактите от живота на Христос, предложено на римските християни, тъкмо встъпили в Христовата Църква.

Така „началото на Евангелието на Иисуса Христаˮ е кратко обозначение на цялото съдържание на предлаганото по-нататък повествование като най-просто изложение на евангелските истории. С такова разбиране на целта на написването на Евангелието от Марк се съгласува тази краткост и стегнатост на тази книга, която я прави да прилича, може да се каже, на „съкращениеˮ на евангелската история, което е по-подходящо за хора, което се намират още на първото стъпало на християнското развитие. Това е видно от там, че в това евангелие като цяло се обръща повече внимание на онези факти от живота на Христос, в които се проявява божественото могъщество на Христос, Неговата чудесна сила и също така доста обстоятелствено са съобщава за извършените от Христос чудеса за деца и юноши, а за самото учение на Христос се казва сравнително малко. Като че ли евангелистът е имал предвид да даде и на родителите християнско ръководство в излагането на евангелската история при обучение на децата на истините на християнската вяра. Може да се каже, че Евангелието от Марк, което най-вече обръща вниманието към чудесата на Христос, по най-добрия начин е приспособено към разбирането на онези, които могат да бъдат наречени „деца във вяратаˮ, и, може би дори за децата християни в собствения смисъл на тази дума. Дори обстоятелството, че евангелистът обича да се спира на подробностите на събитията и при това разяснява всичко почти детайлно, може да свидетелства за това, че той има предвид да предложи именно първоначалното, елементарно изложение на евангелската история за хора, които се нуждаят от такъв род наставления.

Сравнение на Евангелието от Марк със свидетелствата за него от църковното предание

Св. Папий съобщава, че „презвитерътˮ, т. е. Йоан Богослов, е открил в Евангелието от Марк неспазване на строг хронологичен ред в изложението на събитията. Това наистина се забелязва в Евангелието. Така например, четейки (напр. Марк 1:12, 14, 16), читателят недоумява кога се е случило „предаванетоˮ на Йоан Кръстител и кога е последвало излизането на Христос на обществено служение, в какво хронологично отношение спрямо началото на това служение стои изкушението на Христос в пустинята и в какви рамки трябва да бъде поставена историята за призоваването на първите две двойки ученици. Читателят не може да определи кога Господ призовава 12-те апостоли (Марк 3:13 и сл.), къде, кога и в каква последователност Христос е казал и разяснил Своите притчи (Марк 4 гл.).

След това преданието посочва като автор на Евангелието Йоан-Марк и го представя като ученик на апостол Петър, който е написал своето евангелие по неговите думи. В Евангелието от Марк ние не намираме нищо такова, което би могло да противоречи на първото съобщение на преданието, и много други подобни неща, които потвърждават последното. Писателят на Евангелието очевидно е роден в Палестина: той знае езика, който по онова време са говорили палестинските жители, и видимо му е доставяло удоволствие да включи понякога израз на своя език, като я съпровожда с превод (Марк 5:1, 7:34, 15:34 и др.). Само най-известните еврейски думи са останали без превод (равви, авва, амин, геена, сатана, осанна). Целият стил на евангелието е еврейски, макар че цялото евангелие, несъмнено, е написано на гръцки език (преданието за първоначален латински текст е измислица, която няма кой знае какви основания).

Може би поради обстоятелството, че авторът на евангелието сам се е казвал Йоан, може да обясни защо, когато говори за Йоан Богослов, го нарича не просто Йоан, а добавя към това определение: „брат на Иаковаˮ (Марк 3:17; 5:37). Интересно е също така обстоятелството, че Марк съобщава някои характерни подробности личността на апостол Петър (Марк 14:29–31, 54, 66, 72), а от друга страна пропуска такива лични събития от историята на апостол Петър, които биха могли прекалено много да издигнат неговото значение. Така, той не предава тези думи, които Христос е казал на апостол Петър след неговото велико изповедание (Мат. 16:16–19), а в изброяването на апостолите не нарича Петър „първи“, както е направил евангелистът Матей (Мат. 10:2; срв. Марк 3:16). Не е ли ясно ли от това, че евангелистът Марк е писал своето Евангелие по спомените на смирения апостол Петър (срв. 1 Пет. 5:5)?

На последно място преданието посочва Рим като място, където Марк е написал евангелието. И самото евангелие показва, че авторът си е имал работа с латински християни сред езичниците. Марк например несравнимо по-често от другите евангелисти, употребява латински изрази, например центурион (стотник), спекулатор (оръженосец), легион, цензус (данък) и др. (разбира се, с гръцкото им произношение). И най-важното – Марк обяснява гръцките изрази чрез латинските и имено римските термини. Към Рим сочи и назоваването на Симон Киринеец като баща на Александър и Руф (ср. Рим. 16:13).

При близко запознаване с Евангелието от Марк се оказва, че той е писал своя труд за християните сред езичниците. Това е видно например от там, че той обстоятелствено разяснява фарисейските обичаи (Марк 7:3 и сл.). При него няма такива думи и подробности, каквито има при евангелист Матей,. и каквито биха могли да означават нещо само за християнските читатели сред юдеите, а за християните сред езичниците без особени пояснения биха останали дори неразбрани (срв. Мат. 1:1 и сл. – родословие на Христос; Мат. 17:24; Мат. 23; Мат. 24:20; Мат. 5:17–43).

Отношението на Евангелието от Марк към двете други синоптични Евангелия

Блажени Августин е смятал, че Марк в своето евангелие е бил последовател на евангелист Матей и просто е съкратил неговото евангелие („За съгласието на евангелиститеˮ, I, 2, 3). В това мнение несъмнено се съдържа правилна представа, тъй като авторът на Евангелието Марк, очевидно, е използвал някакво много по-старо евангелие и действително го е съкращавал. Критиците на текста са почти единодушни в това предположение, че за ръководство на Марк е послужило Евангелието от Матея, но не в сегашния му вид, а в първоначалния, именно онова, което е написано на еврейски език. Тъй като Евангелието от Матея на еврейски език е било написано в първите години на седмото десетилетие в Палестина, то Марк, който по това време се намира в Мала Азия, би могъл да получи в ръцете си евангелие, написано от Матей, и да го вземе със себе си след това в Рим.

Имало е опити да се раздели евангелието на отделни части, които по произхода си са били отнасяни към различни десетилетия на първи век и дори началото на втори (първи Марк, втори Марк, трети Марк и т. н.). Но всички тези хипотези за късния произход на нашето сегашно Евангелие от Марк от някой по-късен преработвач се разбиват в свидетелството на св. Папий, според което вече около 80-ата година Йоан Богослов е държал в ръцете си очевидно нашето Евангелие от Марк и е беседвал за него със своите ученици.

Разделение на Евангелието от Марк по съдържание

След въведението в евангелието (Марк 1:1–13) евангелистът в първи раздел (Марк 1:14–3:6) изобразява в ред отделни художествени картини как Христос е проповядвал отначало в Капернаум, а след това и в цяла Галилея, като учи, събира около Себе Си първите ученици и извършва предизвикващи удивление чудеса (Марк 1:14–39), а след това срещу Христос започват да въстават защитници на старите порядки. Христос, макар че на практика спазва закона, се отнася сериозно към нападенията над Него от страна на спазващите законите и опровергава техните обвинения. Тук Той изкава и едно доста важно ново учение за Себе Си: Той е Син Божи (Марк 1:40–3:6). 

Трите следващи раздела – вторият (Марк 3:7–6:6), третият (Марк 6:6–8:26) и четвъртият (Марк 8:27–10:45) – представят дейността на Христос на север в Светата Земя, по-голямата част в първия период в Галилея, но също така, особено в по-късния период, извън границите на Галилея, и накрая - Неговото пътуване в Йерусалим през Перея и Йордан до самия Йерихон (Марк 10:1 и сл.). В началото на всеки раздел стои повествование, което се отнася до 12-те апостоли (ср. Марк 3:14; 9:35): повествования за тяхното призоваване, изпращане на проповед и изповедание на месианското достойнство на Христос. Евангелистът очевидно иска да покаже как Христос си поставя за задача да подготви Своите ученици за тяхното бъдещо призвание като проповедници на благовестието дори сред езичниците, макар че, разбира се, не можем да смятаме тази гледна точка за изключителна. От само себе си се разбира, че образът на Господ Иисус Христос като проповедник и Чудотворец, Обетован Месия и Син Божий тук е на преден план. В пети раздел (Марк 10:46–13:37) се изобразява дейността на Христос в Йерусалим като Пророк или по-скоро като Син Давидов, Който трябва да осъществи старозаветните предсказания за бъдещото царство на Давид. Заедно с това се описва нарастването на враждебността към Христос от страна на представителите на юдейството до най-високата ѝ точка. Накрая в шести раздел (Марк 14:1–16:20) се разказва за страданията, смъртта и Възкресението на Христос, а също за възнасянето Му на небето.

Поглед към постепенното разкриване на мислите, съдържащи се в Евангелието от Марк

След краткия надпис, в който читателите разбират какво представлява тази книга (Марк 1:1), евангелистът във въведението (Марк 1:2–13) разказва за деянията на Йоан Кръстител, предтеча на Месията, и най-вече за извършеното от него кръщение на Самия Месия. След това евангелистът прави кратка бележка за пребиваването на Христос в пустинята и за изкушението Му там от дявола, като посочва, че по това време ангелите са служили на Христос. С това той иска да обозначи победата на Христос над дявола и началото на новия живот за човечеството, което сега не се плаши нито от всички сили на ада (образно представени като «зверовете на пустинята», които вече не вредят на Христос, този нов Адам). По-нататък евангелистът последователно изобразява как Христос е подчинил на Себе Си човечеството и е възстановил общението на хората с  Бога.

В първи раздел (Марк 1:14–3:6), в първата част (Марк 1:14–39), евангелистът отначало дава общо описание на учителската дейност на Господ Иисус Христос (Марк 1:14–15), а в края (Марк 1:39) – на Неговите дела. Между тези две описания евангелистът представя пет събития: а) призоваването на учениците, б) събитията в капернаумската синагога, в) изцелението на тъщата на Петър, г) изцеленията на болните вечер пред дома на Петър и д) търсенето на Христос, усамотил се сутринта на молитва, от народа и най-вече от Петър и неговите другари. Всички тези пет събития са се случили във времето от предобедния час в петък до сутринта в неделя (по еврейското броене – първия ден след събота). Всички събития се групират около Симон и неговите другари. Видно е, че евангелистът е получил от Симон сведенията за всички тези събития. Оттук читателят получава достатъчна представа за това, как Христос, наченал Своята дейност след хвърлянето на Йоан Кръстител в тъмница, е вършил Своето служение на Учител и Чудотворец.

Във втората част на първи раздел (Марк 1:40–3:6) евангелистът изобразява постепенно нарастващата враждебност към Христос от стана на фарисеите и най-вече на книжниците. Тази вражда се обяснява с това, че фарисеите виждат в дейността на Христос нарушение на закона, даден от Бога чрез Мойсей, и следователно поредица от, може да се каже, криминални престъпления. Въпреки това Христос се отнася с любов и състрадание към всички евреи, помага им в техните духовни нужди и телесни болести и се разкрива като Същество, което е по-висше от обикновените смъртни и се намира в специална връзка с Бога. Особено важно е, че тук Христос свидетелства за Себе Си като Човешки Син, Който прощава грехове (Марк 2:10), има власт над съботата (Марк 2:28), дори има свещенически права, както някога Неговият прародител Давид (яденето на свещения хляб). Само че тези свидетелства на Христос за Самия Него не са изразени пряко и непосредствено, а са включени в Неговите речи и дела. Пред нас са разкрити седем разказа:

1. Разказът за изцелението на прокажения има за цел да покаже, че Христос, изпълнявайки Своето високо призвание, не е нарушил изричните разпоредби на Мойсеевия закон (Марк 1:44). Ако Той е бил упрекван в това отношение, то е било въз основа на едностранчиво, буквално разбиране на Мойсеевия закон, в което била вината на фарисеите и равините.

2. Историята за изцелението на парализирания ни показва в Христос не само Лекаря на тялото, но и на болната душа. Той има силата да прощава грехове. Господ разкрива пред всички цялата незначителност и неоснователност на опита на книжниците да Го обвинят в богохулство заради това.

3. Историята за митаря Левий, който е призован за ученик на Христос, показва, че и един митар не е толкова лош, за да бъде помощник на Христос.

4. Участието на Христос в празника на Левий показва, че Господ не се гнуси от грешниците и митарите, което, разбира се, още повече възбужда фарисеите и книжниците срещу Него.

5. Отношенията на Христос с фарисеите се влошават още повече, когато Христос се показва като принципен противник на старите еврейски пости.

6 - 7. Тук Христос отново се явява като враг на фарисейската едностранчивост по отношение на спазването на съботата. Той е Цар на небесното царство и Неговите служители могат да не изпълняват обредния закон, когато това е необходимо, още повече че законът за съботата е даден за доброто на човека. Но подобна постъпка на Христос дразни враговете Му до краен предел и те започват да кроят заговори срещу Него.

Във втората част (Марк 3:7-6:6), която представя отношенията на Христос с учениците, евангелистът

1) прави общ преглед на постоянно разширяващата се дейност на Христос,

2) описва как Христос отделя 12-те най-близки ученици измежду всички Свои последователи за специална мисия,

3) показва ни Христос в борбата Му с книжниците, идващи от Йерусалим,

4) характеризира онези, които са истински Христови последователи,

5-9) представя Христос като учител на хората и особено на Своите ученици с притчи,

10) представя властта на Христос над бурята,

11) над обладаните от бесове,

12) над неизлечимата болест на една жена,

13) над властта на смъртта;

14) единствено неверието на съгражданите на Христос представлява пречка за Неговата всеизцеляваща и всепомагаща сила. Тук учениците на Христос са постоянните последователи на Христос. Те се подготвят за бъдещото си служение.

В третата част (Марк 6:6-8:26) се показва най-вече Христовата загриженост за учениците. Той пътува с тях из цялата северна част на Палестина, като избягва да се задържа дълго време на западния бряг на Генисаретското езеро, където обикновено е пребивавал и преди.

Четвъртата част (Мк 8:27-10:45) също представя Христос сред апостолите и постепенното приближаване към Йерусалим.

В петия раздел (Марк 10:46-13:37) се вижда, че Господ вече е напуснал тесния апостолски кръг и се е отправил към народа, от който сега приема изповеди за вяра в Него като Син Давидов. Това служи като въведение към Неговото тържествено влизане в Йерусалим.

Шестата и последна част (Марк 14:1-16:20) ни представя как Господ Иисус Христос извършва спасението на хората, което Той е предизвестил. Евангелист Марк описва доста подробно последните дни от земния живот на Христос - Неговите страдания, смърт, погребение, възкресение и (накратко) възнесение на небето.

Литература за Евангелието от Марк

В така наречените "Катени на гръцките отци" (изд. на Крамер, 1844 г.) има тълкуване на Евангелието от Марк, което се приписва на Виктор Антиохийски (или, според други, на Кирил Александрийски). След това има тълкувания на блажения Теофилакт, на Евтимий Зигабен и едно, приписвано (неправилно) на блажени Йероним, което се състои изцяло от алегорични обяснения, както и тълкуването на Беда Достопочтени.

От по-новите тълкувания заслужават внимание: а) католическите на Knabenbauer (1894), Rose (1904), Schanz (1881) и Lagrange (1911); б) протестантските на Gogel (1909), Goltzmann (3. изд, 1901), Клостерман (1907), Лоази (1907-1908), Меркс (1905, тук всъщност тълкува Евангелието от Марк според най-стария му сирийски превод), Вайс П. (1901, в 9-ото издание на коментара на Майер), Вайс И. (1907), Воленберг (1910).

От нашите отечествени тълкувания е известно само едно наистина сериозно тълкуване, направено от епископ Михаил (Лузин) в неговото "Обяснително Евангелие". Забележителна е и магистърската теза на о. Елеонски "За Евангелието от Марк" (срещу Баур). Тълкувания върху Евангелието от Марк с нравствен характер са публикувани у нас: 1) от кръг студенти, 2) от "Неделен евангелист" за 1911 г., № 3) от "Нова земя" (тълкуванието на Ламне). И. Гладков дава доста обширно тълкувание на Евангелието от Марк, но, както е известно, неговите тълкувания не са съставени върху всяко Евангелие поотделно, а представляват, така да се каже, преглед на всички Евангелия.

* * *

[1] С написването на своя труд Марк става "тълкувател" на Петър, т.е. предава на мнозина казаното от апостол Петър, ставайки сякаш устата на Петър. Погрешно е предположението, че тук Марк е характеризиран като "преводач", от чиито услуги се е възползвал апостол Петър и който е бил нужен на Петър в Рим, за да превежда речите му на латински. Първо, Петър едва ли се е нуждаел от преводач за своите проповеднически речи. Второ, думата ἑρμηνευτής в класическия гръцки език често обозначава пратеник, предаващ волята на боговете. И накрая, при блажени Йероним (писмо 120) Тит е наречен тълкувател на Павел, точно както Марк е наречен тълкувател на Петър. И двете посочват само, че тези сътрудници на апостолите са възвестявали тяхната воля и желания. Възможно е обаче Тит, като грък по произход, да е бил помощник на Павел при написването на посланията; като опитен в стилистиката той е можел да даде на апостола обяснения на някои гръцки термини.

[2] Предположенията на професор Василий Болотов "за деня и годината на смъртта на свети Марк" (4 април 63 г.) ("Християнское чтение", 1893 г., юли и сл. кн.) не съвпадат с изводите от справката с библейските данни за смъртта на Марк.

(Следва)

Иточник: Толковая Библия, или Комментарии на все книги Св. Писания Ветхого и Нового Завета : в 7 т. / под ред. А. П. Лопухина. - Изд. 4-е. - Москва : Дар, 2009.

Превод: Анна Георгиева


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d8aw9 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски