Мобилно меню

4.9839572192513 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (187 Votes)

thumb4 4.3.19Предлагаме на читателите на „Двери“ интервюто ни с о. Василий Шаган, предстоятел на храм „Св. Николай“ във Варна. Разговаряме на актуалната тема за насилието в българското общество и по-конкретно за проявите на агресия и сред православните християни, както и по какъв начин духовенството може да помогне за преодоляването на този проблем.

- На какво според Вас се дължат високите нива на агресия в българското общество?

- Агресията не е нещо ново. Тя е следствие от грехопадението на човека и виждаме проявите ѝ още в първото поколение хора: когато Каин убива брат си Авел. Къде е коренът на насилническото отношение спрямо другия човек, спрямо природата? Бог надарява човека с редица духовни сили, за да овладява природата, да усвоява всяко божествено благо за неговото битие, което Бог е устроил за човека. Но вследствие на грехопадението голяма част от тези сили започват да се използват от човека по грешен начин и вместо за усвояване на благодатта те се насочват като агресия към другия човек, поради ред причини. Една от тях е загубата на лично достойнство, чувството за непълноценност, което човек се опитва да компенсира, като отнема достойнството на другия.

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)

viber image 2023 08 10 23 55 29 306Събитията от последните седмици, свързани с насилието над жени, изведоха отново в публичното пространство темата за агресията в българското общество. Наред с призивите за законови промени се търсят и причините, довели до подобни прояви на жестокост. В тази обществена дискусия все още не се чува гласът на Църквата, която би следвало да дава основните морални ориентири.

В търсене на християнската гледна точка към въпроса за насилието редакцията на Двери се обърна към няколко човека, на различни житейски поприща.

Първото интервю е с доц. д-р Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

- На какво според Вас се дължат високите нива на агресия в българското общество?

- Ако се обърнем към статистика, ще се убедим, че нивата на агресия днес не са по-различни от преди. Просто в последно време се случиха емблематични прояви на насилие, което ни направи по-чувствителни към темата. И това се вижда от различния прочит на случаите „Тити Папазов“ и „Вежди Рашидов“.

4.9452054794521 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (219 Votes)

Clipboard02На 15 май руският президент Владимир Путин взе решение да предаде на Руската православна църква главния експонат на древноруската колекция на Третяковската галерия – иконата на преп. Андрей Рубльов „Света Троица“, изписана през 15 век. Информацията за това събитие разбуни духовете в руските изкуствоведски и църковни среди. В съобщението, публикувано само на сайта на Московска патриаршия, не се казва какви са правните основания за това действие. Още повече че федералният закон за „Музейния фонд и музеите в РФ“ забранява изваждането на артефакти от този фонд. Това се допуска само „в случаи на изгубване, разрушение или отсъствие на историко-културна, художествена или друга ценност, което се установява с експертиза“. Нито президентът, нито която и да е друга институция в РФ има пълномощия да предава музейни ценности от такъв мащаб на религиозни организации. Същевременно подобна ситуация е възможна в Русия заради принципа на „правната неопределеност“, който цари в руската държавна машина и който фундаментален принцип е следствие от колизията между Закона за Музейния фонд и Закона за предаване на религиозните организации на имущество с религиозно предназначение“, приет четиринадесет години по-късно специално за РПЦ.

Учените окачествяват поведението на представителите на РПЦ като „инфантилна безотговорност“. Църквата иска само да се възползва от иконата, без да полага грижи за нейното запазване, алармират те. Без специални грижи шедьовърът на преп. Андрей Рубльов ще бъде повреден безвъзратно.

Не е за подценяване не само високата художествена стойност на „Троицата“, но и застрахователната ѝ цена, която според бившия министър на културата на Русия Ал. Авдеев е 600 млн долара, почти колкото и на „Мона Лиза“ на Леонадро да Винчи.

4.7912087912088 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (91 Votes)

Clipboard01Интервю на о. Кирил Синев с о. д-р Йоан Гоже от храм „Св. Димитър Мироточиви“, гр. Клуж, Румъния. Разговор за сладостта на родния език, българо-румънските взаимоотношения, свещеническото служение и подхода към младите семейства.

О. К. С.: Отец Йоане, добре дошъл в България. Добре дошъл в гр. Враца, където епископ е бил св. Софроний Врачански. Големият наш проповедник, който отпечата първата си книга с проповеди, т. нар. Неделник, в гр. Ръмнику Вълча през 1806 г. Това е първата печатна книга на новобългарски език. Св. Софроний Врачански е приет много радушно в Букурещ от местния епископ, където му беше позволено да ръкополага духовници, между които св. Калиник от манастира „Черника“, когото е ръкоположил за йеродякон. Бих се радвал да разкажем на вярващите по какъв повод се запознахме.

О. Й. Г.: Добре съм Ви заварил, отче Кириле! Това е един красив момент. Момент на радост. Момент на братско общение между нас, православните християни, братя в Христа и свещенослужители на светата трапеза. С вас се запознахме при една среща по Божи промисъл. След обучението ми в Гърция Високопреосвещеният митр. Вартоломей на Клуж сметна, че трябва да построим нов храм на мястото на един параклис. През комунистическия режим не ни беше позволено да градим храмове, но по-късно стана възможно. Затова останах в Румъния, за да построя нов дом Господен. През 2016 г. храмът беше изграден до груб строеж. Това е първата църква с византийска архитектура в нашия град Клуж, който е с население над петстотин хиляди жители.

4.9767441860465 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (172 Votes)

f5a56e8b1582abac0c37efd5530a40c1Свещ. Кирил Синев е роден на 8 януари 1983 г. в Казанлък. Втори син от общо осем деца в семейството на счетоводителка и военен лекар. Завършва Техникума по транспорт (днес Професионална гимназия), специалност „Електротехника на автомобилния транспорт“ в родния си град, а по-късно следва в Богословския факултет „Патриарх Юстиниан“ към Букурещкия университет. Бил е дякон на Русенския митрополит Неофит (днес Български патриарх). На 6 май 2014 г. в храм „Св. Георги“ в Русе е ръкоположен за свещеник от настоящия Русенски митрополит Наум (това е първото извършено от него ръкоположение след каноническия му избор). От 1 април о. Кирил служи в русенския храм „Всех светих“, а от 1 януари духовно обгрижва българската общност в Букурещ.

- Вие имате силна връзка с Румъния. Завършили сте Богословския факултет на университета в Букурещ. На какво Ви научи животът в Румъния?

- Благодарен съм на Бога, че ме отведе в Румъния. Едва ли бих могъл да изброя всичко, което научих тук. Давам си сметка, че при всяко едно гостуване тук все научавам по нещо ново. Поучавам се от външно „дребни“ неща, които споделям в „мрежата“. Едно важно нещо е ролята на домашното възпитание. Многократно при гостувания (за архиерейски богослужения) в Румъния с Русенския митрополит Наум той е изтъквал, че изключителното благоговение и привързаност на румънците към Бога и Църквата се дължи на домашното възпитание. Много често вярата е въпрос на елементарна обща култура, уважение, състрадание, благородност, използване на вежливи форми и т. н., т. е. ако искаш да бъдеш добър християнин – бъди човек.

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен