Интервю с архиепископа на Роман и Бакъу д-р Йоаким (Джосану) от Румънската православна църква. През януари 2019 г. се навършват четири години от интронизацията на един от изявените духовници на Румънската църква, автор на много книги и богословски статии, включително на Житие и акатист на св. Емилиан Доростолски, 2002. Архиеп. Йоаким е член на Богословската, литургичната и образователната комисия на Св. Синод на Румънската църква, съставил е и редактирал службите и акатистите на над 30 светци, канонизирани от Румънската православна църква.

- Ваше Високопреосвещенство, кои са основните промени в епархията, която вие на практика управлявате от 20 години - първо като викарий, а от 4 години като архиепископ?

- В архиепископията на Роман и Бакъу новостите са както в областта на милосърдната дейност, така и на административно-стопанско и социално равнище, а и в областта на мисионерската работа. В тези две десетилетия, в които по Божия милост се потрудих като архиерей на това място, наситено с история и духовност, се опитах да поставя евангелското послание в нова светлина и в съответствие с времето, в което живеем. Евангелието никога не остарява, нито се изчерпва, то е ново и обновяващо „до свършека на вековете“.

Интервю на Диана Дончева в предаването „Преди всички“ на БНР – „Хоризонт“ със свещ. Кирил Синев от Русе за празника, за вярата, за традициите:

- За тайнството на Рождество Христово. Какво чудо сътворява то във всеки дом?

- Честито Рождество Христово на Вас и на Вашите слушатели! „Чудото е потапяне в Божия „ред“, казва проф. Г. Каприев. Ако отворим добре духовните си очи, ще забележим, че Бог постоянно ни ухажва със Своите чудеса, които са проява на неизразимата Му любов. Дивно чудо се случва в малкия Витлеем, където въплътеният Божи Син Христос се ражда в твърде скромни условия, давайки ни пример как трябва и ние да се държим. Бог се въплъти, за да ни направи синове Божии по благодат.

Сбъдват се старозаветните пророчества. „Бог удържа обещанието Си, отвъд непостоянството и човешките слабости“.[1]

В дните преди Рождество Христово разговаряме с Белоградчишки еп. Поликарп, викарий на Софийския митрополит, за инициативите на Софийска епархия за отбелязване на големия християнски празник и приоритетите в работата на ръководството на митрополията. Еп. Поликарп беше назначен за викарен епископ през март т. г. и внесе някои промени в организацията на работа в митрополитската канцелария, като: публикуване графика на архиерейските богослужения за месец напред, съвместни богослужения в различни енории на епархията, участие в училищни мероприятия и концерти, срещи с епархиоти и др.

- Ваше Преосвещенство, какви са инициативите на Софийска митрополия за празника Рождество Христово?

- С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит Софийска митрополията се ангажира с организирането на няколко събития, свързани с големия празник. До сега за големите празници Софийска митрополия се „прикрепяше“ към честванията, организирани от други – енорийски храмове, училища, различни институции. Тази година ръководството на митрополията реши да инициира свои дейности, като се опре на активността на свещениците и техните помощници по места. Така беше организирано отбелязването на големия празник Въведение Богородично. За първи път епархийското ръководство прикани всяка една духовна околия да организира празнична вечер с концерт и други дейности с децата от училищата, за да бъде отбелязан подобаващо Денят на християнското семейство и православната младеж.

На 18 и 19 октомври епископът на Ковасна и Харгита Андрей от Румънската православна църква беше на посещение в България. Той беше гост на Русенския митр. Наум по повод неговата петдесетгодишнина. По време на посещението си еп. Андрей и придружаващите го духовници, посетиха Басарбовския манастир и Ивановската скална църква „Св. архангел Михаил“. По време на поклонението сред някогашните места за подвизаване на отшелници по долината на р. Русенски Лом румънският архиерей бе така любезен да сподели свои виждания за мисията сред съвременните хора и дейността на свещениците.

- Какво може да се направи за духовното възраждане и приближаването на съвременните хора до Църквата?

- От духовна гледна точка свещениците следва да бъдат по-близо до народа, до неговата душа, и по време на изповедта да приближат повече вярващите до Бога. Без възвишен духовен живот не може да се прави нищо. Защото секуларизацията си казва думата и съвсем скоро ще останем с празни църкви. Виждаш тук църква от 14 век (Ивановската скална църква, бел. прев.), в която тогава е имало 80 монаси. Тук през 1346 г. е създаден Висарионовият патерик, а днес е музей…

Затова е необходим възвишен духовен живот – на първо място в живота на свещеника. Семейството на духовника да бъде за пример, да е светлина на света. В същото време: бъдете по-близо до народа. Вярващите по-често да се изповядват, по-често да се причастяват със св. Тайни.

Интервю на Двери с Охридския архиепископ Йован Вранишковски (Православна Охридска архиепископия, автономна църква към Сръбската патриаршия)

- Три съседни Православни църкви решиха да отбележат отделно 1000-годишнината от основаването на Охридската архиепископия, претендирайки за институционална връзка с църковната структура, основана от император Василий II Българоубиец. Според Вас, симптом на какво са тези поредни чествания в Охрид, София и Битоля? Боледува ли Православието на Балканите?

- Това, което споменавате, е може би най-малкият проблем в Православието. Да се празнува църковен юбилей на повече места не е болест, а полза. Това показва, че Църквата е едно тяло и че юбилеите са общи. Това, което не е добре, е друго. Ако това, което споменахте, е мотивирано от етнофилетизма, или, по-лошо, ако то има политически причини. От всички поместни Православни църкви в Скопие беше поканена единствено Българската православна църква, но тя не отиде. В София не беше поканена нито една православна църква, а в Битоля заедно с другите православни църкви беше поканена и Българската църква, но тя не изпрати своя делегация. Сега вие, като журналисти, проучете защо е станало така, но дори и да е някаква болест, тя е много по-незначителна от това, което ни се случва като проблем въобще в Православието.