На 18 и 19 октомври епископът на Ковасна и Харгита Андрей от Румънската православна църква беше на посещение в България. Той беше гост на Русенския митр. Наум по повод неговата петдесетгодишнина. По време на посещението си еп. Андрей и придружаващите го духовници, посетиха Басарбовския манастир и Ивановската скална църква „Св. архангел Михаил“. По време на поклонението сред някогашните места за подвизаване на отшелници по долината на р. Русенски Лом румънският архиерей бе така любезен да сподели свои виждания за мисията сред съвременните хора и дейността на свещениците.

- Какво може да се направи за духовното възраждане и приближаването на съвременните хора до Църквата?

- От духовна гледна точка свещениците следва да бъдат по-близо до народа, до неговата душа, и по време на изповедта да приближат повече вярващите до Бога. Без възвишен духовен живот не може да се прави нищо. Защото секуларизацията си казва думата и съвсем скоро ще останем с празни църкви. Виждаш тук църква от 14 век (Ивановската скална църква, бел. прев.), в която тогава е имало 80 монаси. Тук през 1346 г. е създаден Висарионовият патерик, а днес е музей…

Затова е необходим възвишен духовен живот – на първо място в живота на свещеника. Семейството на духовника да бъде за пример, да е светлина на света. В същото време: бъдете по-близо до народа. Вярващите по-често да се изповядват, по-често да се причастяват със св. Тайни.

Интервю на Двери с Охридския архиепископ Йован Вранишковски (Православна Охридска архиепископия, автономна църква към Сръбската патриаршия)

- Три съседни Православни църкви решиха да отбележат отделно 1000-годишнината от основаването на Охридската архиепископия, претендирайки за институционална връзка с църковната структура, основана от император Василий II Българоубиец. Според Вас, симптом на какво са тези поредни чествания в Охрид, София и Битоля? Боледува ли Православието на Балканите?

- Това, което споменавате, е може би най-малкият проблем в Православието. Да се празнува църковен юбилей на повече места не е болест, а полза. Това показва, че Църквата е едно тяло и че юбилеите са общи. Това, което не е добре, е друго. Ако това, което споменахте, е мотивирано от етнофилетизма, или, по-лошо, ако то има политически причини. От всички поместни Православни църкви в Скопие беше поканена единствено Българската православна църква, но тя не отиде. В София не беше поканена нито една православна църква, а в Битоля заедно с другите православни църкви беше поканена и Българската църква, но тя не изпрати своя делегация. Сега вие, като журналисти, проучете защо е станало така, но дори и да е някаква болест, тя е много по-незначителна от това, което ни се случва като проблем въобще в Православието.

Разговор на „Двери“ с проф. Пламен Макариев, председател на Експертния съвет по религия към министъра на образованието и науката, за новите програми за СИП и ЗИП Религия в българското училище

- Проф. Макариев, Вие оглавявате Експертния съвет към МОН, който беше натоварен със задачата да организира създаването на нови учебни програми по предмета Религия, както и учебници по тази дисциплина. През април т. г. на сайта на МОН вече бяха публикувани новите програми. Какво наложи създаването им и какви нови идеи вложихте в тях?

- Формалният повод за създаване на нови учебни програми по предмета Религия беше влизането в сила от 1 август 2016 г. на новия Закон за предучилищното и училищното образование, което налагаше привеждане на програмите по всички училищни дисциплини в съответствие с неговите изисквания. Но Експертният съвет по религия към министъра на образованието и науката се ориентира към разработване на изцяло нови програми по Религия, а не просто към адаптиране на старите, защото по този начин се откри възможност за съществено усъвършенстване на преподаването на този предмет в българските училища и с това - за създаване на предпоставки за решаване на редица проблеми, които понастоящем възпрепятстват пълноценното реализиране на тази кауза.

- Ваше Високопреосвещенство, Западно- и Средноевропейска епархия се сдоби с още един храм, този в Хага, и вече митрополията разполага с пет църкви в Централна и Западна Европа. Защо решихте да купите храм точно в Хага?

- През последните години сме свидетели на сериозна мигрантска вълна, която изпрати много наши сънародници в Западна Европа, а и в други части на света. Нашата епархия е поставена в нова ситуация - да обгрижва много голям брой българи, които търсят в БПЦ зад граница закрила, духовна подкрепа и връзка с Родината. През последните години бяха създадени нови църковни общини и мисии, които възникват по инициатива на миряните. Това налага разширяване на мрежата от храмове и набирането на нови свещеници. На повечето места в Западна Европа ние използваме храмовете на местни вероизповедания, с които поддържаме много добри отношения. Но все пак, където има възможност, е добре да имаме свой храм. Така общината е не само по-независима, може да си създаде редовен график на богослужения, но и храмът може трайно да бъде преустроен според православните изисквания.

Такъв е случаят с нашата църковна община „Св. Паисий Хилендарски“ в Хага. Тя съществува от 2000 г. и се създадоха условия да бъде закупен храмът „Св. архангели Михаил и Гавриил“, в който тя отдавна се помещава. Кметството на града ни предложи приоритетно да закупим имота с условието той да продължи да функционира като храм. Сградата и преди това е била църква към Московска патриаршия, а след това е наета от БПЦО „Св. Паисий“. За нас това беше добро предложение, в което ни подкрепи финансово Министерският съвет и лично премиерът Бойко Борисов, като ни съдейства дирекция "Вероизповедания" на МС.   

Интервю на Павлина Живкова от вестник „Труд“ с професора по конституционно право Пламен Киров

- Проф. Киров, като юрист можете ли да обясните защо една добра на пръв поглед идея като Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулска конвенция), среща такава яростна съпротива?

Има два аспекта на проблема – чисто юридически и политически. Ще започна с политическия, защото той се проектира върху юридическия. Цялата кампания, която се проектира върху ратифицирането на конвенцията, е от типа на „да разлаем кучетата“. Защото се привлича общественото внимание върху един проблем, който може да се окаже, че не е чак толкова значим. Всъщност има президентско вето върху един много важен закон, приет от парламента – за борба с корупцията по високите етажи на властта. Има декларирана и готовност за внасяне на вот на недоверие по темата корупция. Някой да е чул тези две теми да се обсъждат в публичното пространство? Всички се занимават с Истанбулската конвенция. Приемането на самата конвенция от Министерски съвет е още един удар върху позицията на патриотите в коалицията. Защото предварително беше ясно, че първите, които ще реагират много категорично против и дори емоционално, ще бъдат патриотите. На следващо място БСП заяви публично, че няма да гласува ратификацията на конвенцията, и така се намести в полето на патриотите от гледна точка на национални и социални ценности. Така че има определен възел от политически моменти, които се пренасят върху правното действие, което ще предприеме парламента.

- Основателни ли са възраженията на патриотите, които твърдят, че зад благовидната фасада на конвенцията е скрит опит за признаване на „третия пол“?

Моето мнение е, че са напълно основателни и ще се аргументирам по един много прост начин. Който и лекар да попитате що е пол, той ще ви отговори, че полът е биологично детерминиран, че има два пола – женски и мъжки и че те са свързани с определени атрибути, чрез които се осъществява биологичното възпроизводство. Когато говорим за пол или за секс, имаме предвид мъже и жени. Нямаме предвид никакви социални роли, нито самоопределение, нито самоизживяване.