Интервю на о. Кирил Синев с о. д-р Йоан Гоже от храм „Св. Димитър Мироточиви“, гр. Клуж, Румъния. Разговор за сладостта на родния език, българо-румънските взаимоотношения, свещеническото служение и подхода към младите семейства.

О. К. С.: Отец Йоане, добре дошъл в България. Добре дошъл в гр. Враца, където епископ е бил св. Софроний Врачански. Големият наш проповедник, който отпечата първата си книга с проповеди, т. нар. Неделник, в гр. Ръмнику Вълча през 1806 г. Това е първата печатна книга на новобългарски език. Св. Софроний Врачански е приет много радушно в Букурещ от местния епископ, където му беше позволено да ръкополага духовници, между които св. Калиник от манастира „Черника“, когото е ръкоположил за йеродякон. Бих се радвал да разкажем на вярващите по какъв повод се запознахме.

О. Й. Г.: Добре съм Ви заварил, отче Кириле! Това е един красив момент. Момент на радост. Момент на братско общение между нас, православните християни, братя в Христа и свещенослужители на светата трапеза. С вас се запознахме при една среща по Божи промисъл. След обучението ми в Гърция Високопреосвещеният митр. Вартоломей на Клуж сметна, че трябва да построим нов храм на мястото на един параклис. През комунистическия режим не ни беше позволено да градим храмове, но по-късно стана възможно. Затова останах в Румъния, за да построя нов дом Господен. През 2016 г. храмът беше изграден до груб строеж. Това е първата църква с византийска архитектура в нашия град Клуж, който е с население над петстотин хиляди жители.

Свещ. Кирил Синев е роден на 8 януари 1983 г. в Казанлък. Втори син от общо осем деца в семейството на счетоводителка и военен лекар. Завършва Техникума по транспорт (днес Професионална гимназия), специалност „Електротехника на автомобилния транспорт“ в родния си град, а по-късно следва в Богословския факултет „Патриарх Юстиниан“ към Букурещкия университет. Бил е дякон на Русенския митрополит Неофит (днес Български патриарх). На 6 май 2014 г. в храм „Св. Георги“ в Русе е ръкоположен за свещеник от настоящия Русенски митрополит Наум (това е първото извършено от него ръкоположение след каноническия му избор). От 1 април о. Кирил служи в русенския храм „Всех светих“, а от 1 януари духовно обгрижва българската общност в Букурещ.

- Вие имате силна връзка с Румъния. Завършили сте Богословския факултет на университета в Букурещ. На какво Ви научи животът в Румъния?

- Благодарен съм на Бога, че ме отведе в Румъния. Едва ли бих могъл да изброя всичко, което научих тук. Давам си сметка, че при всяко едно гостуване тук все научавам по нещо ново. Поучавам се от външно „дребни“ неща, които споделям в „мрежата“. Едно важно нещо е ролята на домашното възпитание. Многократно при гостувания (за архиерейски богослужения) в Румъния с Русенския митрополит Наум той е изтъквал, че изключителното благоговение и привързаност на румънците към Бога и Църквата се дължи на домашното възпитание. Много често вярата е въпрос на елементарна обща култура, уважение, състрадание, благородност, използване на вежливи форми и т. н., т. е. ако искаш да бъдеш добър християнин – бъди човек.

Мариам Сараджишвили е родена и живее в Тбилиси. Висшето си образование получава в Санкт Петербург. Прозата на Мариам се публикува от години в почти всички големи православни сайтове в Русия, православни издателства публикуват нейни книги и включват нейни разкази в антологии. Сред най-известните ѝ книги, издание на Сретенския манастир, са сборниците с разкази Доля Евы, Знак свыше: современные были, Мелочи жизни, Рядом с вами и др.

- До неотдавна бяхте известна православна писателка в Русия, обичана от мнозина. Сега, както разбирам, вече нямате възможност да издавате книгите си в нашата страна, и това се дължи на антивоенната Ви позиция. Разкажете ми, как хората в Русия научиха за Вашето отношение към „Специалната военна операция“? И някой казвал ли Ви е директно, че не сте желан автор, защото открито пишете за позицията си?

- Никой не ми е казвал нищо открито. Още от първия ден си сложих аватар във Facebook и Вконтакте с надпис „Не на войната“. Всичко трябва да е открито, не трябва да се крием. Различни хора ми писаха, че не за всичко трябва да се пише във Facebook… Така разбрах, че темата за издаването на моите книги вече не е на дневен ред, и изобщо не съжалявам за това. Поне съм откровена за това, което мисля. Човек трябва да бъде себе си.

Много хора са разочаровани от мен. Писали са ми най-различни неща лично и в коментари: че съм фашист, шизофреник и т. н. Какво мога да кажа – ако „не на войната“ се е превърнало в проява на шизофрения или фашизъм…

Предлагаме ви най-интересните откъси от интервюто с Дубненския митрополит Йоан (Ренето), глава на Архиепископията на православните църкви с руска традиция в Западна Европа, част от Руската православна църква (РПЦ) от 2019 г., което той даде за Радио „Свобода“ преди дни.

… Със съжаление трябва да призная, че тежестта на престъпленията ни подтиква да сравним тази руска война срещу Украйна с Втората световна война. Нападайки Украйна, Русия обрече украинското население на мъчителни страдания. Инфраструктурата на Украйна, малки села и големи градове като Мариупол са разрушени. Разкази на очевидци, ужасяващи снимки от Буча и други украински места говорят за зверствата на руската армия. Руската пропаганда отрича очевидното, но постоянно повтаря тезата за необходимостта от възраждане на „руския свят“. Русия обаче няма право да обявява суверенни държави за „руския свят“ и да им диктува волята си, само защото така иска. Това е недопустимо. Защото Украйна е украинският свят, Полша е полският свят и т. н. И тогава Русия прибягна до агресия, нападна Украйна, както някога Хитлер нападна Полша.

Дългогодишната битка за името на малкия площад пред Художествена галерия „Теофан Сокеров“ в кв. „Вароша“, гр. Ловеч, приключи. По решение на Общински съвет на гр. Ловеч от 26 януари 2023 г. (взето с гласове „за“ и гласове на „въздържали се“, но без нито един глас „против“) площадът ще носи, вече окончателно, името „Свещеноиконом Кръстю Никифоров“. По този повод разговаряме с г-н Васил Колев, председател на Фондация „Граждани срещу насилието“ и активен радетел за изчистването на паметта и реабилитирането на о. Кръстю, оклеветяван вече второ столетие като „предател“ на Апостола на българската свобода – Васил Левски.

- Известен сте като един от обществениците, най-силно ангажирани в борбата за изчистване името на о. Кръстю Никифоров. Автор и съставител сте на множество книги, посветени на о. Кръстю и клеветата срещу него като „предател“ на Левски. Как приехте резултата от гласуването на общинските съветници в Ловеч на 26 януари?

- От 2003 до 2022 г. бяха направени пет предложения площадът пред Художествената галерия „Проф. Теофан Сокеров“ в кв. „Вароша“ да се именува на свещеноиконом Кръстю Никифоров. Инициатори бяха Българската православна църква, Фондация „Граждани срещу насилието“, Културно общество „Поп Кръстю“ и Регионален исторически музей – Ловеч.

Учудващо, местната власт, която трябваше най-ревностно да защитава паметта на един свой достоен съгражданин, а с това и обществения интерес, така че никой повече да не свързва ловчанлии и техния град с предателство спрямо Левски, дълги години абдикираше от това свое морално задължение.