Мобилно меню

4.9529411764706 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (85 Votes)

s200 rodoljub.kubatСлед като преподавателят от Богословския факултет в Белград свещеник доц. Вукашин Миличевич направи критично изявление за ситуацията с коронавируса в Сърбия, от Св. Синод на Сръбската православна църква му беше забранено да се изказва публично. Колегата му Родолюб Кубат, професор по Св. Писание на Стария Завет, в интервю за бюлетина „Nachrichtendienst Östliche Kirchen“ разказва за напрежението, създало се в Белградския богословски факултет в отношенията му с висшата църковна власт.

- Св. Синод на Сръбската православна църква забрани на преподавателя Вукашин Миличевич да се изказва публично. Как се стигна до това?

- Нека ви напомня, че забраната за публични изявления дойде от патриарха като епископ, който отговаря за столицата. Патриархът същевременно е и председател на синода. Трябва да се отбележи, че публично искане за забраната на Милиевич дойде от епархията на Бачкия епископ, който е и един от членовете на синода. Това е само една от мерките, които църковните власти предприемат срещу Православния богословски факултет в Белград. Нещо подобно се очакваше, тъй като съществува напрежение между факултета и част от епископата, която формира мнозинството в синода. Причината за това напрежение е недоволството на епископите от факта, че във факултета съществува независима богословска мисъл. Разбира се, под независима богословска мисъл не се има предвид нищо сензационно. Това е просто по-критичен подход към богословието, обществото и църковния живот като цяло. Но очевидно дори това е заплашително. Сякаш епископите биха искали факултетът да е висша клирическа школа, а не школа по богословие. Някои от преподавателите във факултета обаче, както и от епископите, и от свещениците не са съгласни с това. Все пак първата група има мнозинство в църковните институции и тя използва това за налагане на назадничавото си разбиране на смисъла на академичното обучение.

4.8863636363636 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (132 Votes)

1393963В ситуацията на новата епидемия и в контекста на разразилата се в социалните мрежи полемика относно необходимостта и основанията за затварянето на храмове за миряни в отделните епархии в Русия Екатеринбургската епархия също изпадна в затруднено положение. Чрез съобщение от своя пресцентър тя постанови забрана на известен и достатъчно скандален свой подопечен духовник да проповядва и да прави изявления в медиите. Става въпрос за схиигумен Сергий (Романов) от Средноуралския женски манастир, посветен на иконата на Божията майка „Наспоряваща хлябовете“. Наскоро той излезе с остра проповед, в която прокле всички онези, които заради пандемията COVID-19 призовават да не се посещават храмовете, а да се затворят.

Всъщност онова, което проповядва клирикът, е в мейнстрийма на едно „апокалиптично богословие“, в което се профанира библейската традиция, като призволно се интерпретират свещени текстове и по-специално кн. Откровение от св. ап. Йоан Богослов, последната книга от Новия Завет – търсят се личби, знаци за идването на антихриста и дори се прибягва до една „православна Кабала“ като средство за разпознаване на числото на звяра (666) в съвременните реалии. По този начин акцентът сякаш пада не върху евангелското слово, а върху „благовестието“ за края на света, не върху Христос, а върху антихриста. И както посочва един светец от ново време – св. Порфирий Кавсокаливит: „Сега ние, чедо, нямаме в себе си Христос, затова и се тревожим за антихриста“. В този смисъл изключителната атмосфера на пандемия и криза подхранва болните апокалиптични убеждения, че коронавирусът е замисъл на антихристовите сили, че ще последва обезателна ваксинация и ще се влива в кръвта „течен чип“, че е време „верните“ да напускат града, да „хващат гората“ и пр. И всичко това намира своя адресат в невежи, но изпълненени със самомнение умове. Тях никакви аргументи не са в състояние да ги върнат към малко трезвост, към онази трезвост, която намираме в Св. Писание и в поученията на св. отци, и която ни е толкова нужна точно днес.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

2020 04 28 1745Верейският архиепископ Амвросий, игумен на московския Сретенски ставропигиален мъжки манастир и ректор на Сретенската духовна семинария даде интервю по скайп за телевиционния канал „Спас“. С архиерея разговаря журналистката Елена Жосул.

Е. Ж.: Владико, нашият разговор се провежда на Велика сряда, деня преди Велики четвъртък, когато цялата Църква обикновено се причастява, участва в светата Литургия, в главното тайнство – светата Евхаристия. А тази година ние сме принудени да се лишим от това. Как бихте отговорили на такъв болезнен въпрос: Защо ни беше дадена такава Страстна седмица?

Архиеп. Авросий: Всеки от нас има своя мярка, за да отсъди защо именно на нас ни се случва точно това и доколкото сме свещенослужители и християни, нашата мярка е различна от тази на политиците и на другите хора. И ние се опитваме духовно да осмислим случващото се не само в нашата първопрестолна Москва, в нашето отечество, но и в целия свят. И, разбира се, аз и моите събратя, които се молим през цялото това време, размишляваме, опитваме се духовно да осмислим какви послания ни изпраща Бог. И вероятно всеки от нас има своя отговор, а лично за мене този отговор е следният: Господ ни дава тази епитимия като педагогическо средство, та ние да дойдем на себе си и да се променим. Епитимията не е просто наказание, дори съвсем не е наказание, на църковнославянския език тя означава нещо, което учи човека, а не го наказва, както е от гледната точка на родителската педагогика.

4.8716577540107 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (187 Votes)

Λεμεσού Αθανάσιος- Сред ограничителните мерки срещу разпространението на вируса е и пълното затваряне на църквите (в Кипър). Смятате ли, че това ограничение е твърде строго или сте съгласен с него?

- Със сигурност мисля, че можеше да бъде намерен и някакъв различен начин, при който хората да могат да се черкуват, особено в тези святи дни, взимайки при това всички необходими мерки, които изисква от нас държавата, медицинската наука и лекарите, които отбелязват намаляване на случаите на заразяване. При все това не искам да съдя държавата. Много неща бяха казани и всеки ден се изричат. Ние решихме да се подчиним на държавата, на това, което ни казва. Оттам нататък вече нямаме друг избор, засега. Архиепископът и Св. Синод (на Кипърската църква, бел. ред.) взеха това решение. Ние проявяваме послушание към нашия архиепископ.

4.8705882352941 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (85 Votes)

anna 5В началото на тази година Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“ успя да завърши дигитализирането на цялото течение на „Църковен вестник“, официалното издание на Българската православна църква. Всички броеве са достъпни тук. В интервю за Двери директорът на библиотеката – доц. д-р Анна Ангелова – разказва за процеса по цифровизиране на най-старото печатно издание у нас, което излиза от 7 април 1900 г.

- Доц. Ангелова, в навечерието на 120-ата годишнина на „Църковен вестник“, която ще отбележим на 7 април, беше завършена дигитализацията на изданието и сега то е достъпно за читателите в пълния си обем от всяка точка на света. Чия беше инициативата за цифровизирането и как митрополитите се отнесоха към тази идея?

- Инициативата беше на декана на Богословския факултет проф. Александър Омарчевски и тя беше осъществена с благословението на Св. Синод на БПЦ и лично на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит.

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики