За кризата в църковните изкуства и за „езика“ на дърворезбата разговаряме с Николай Иванов – богослов, дърворезбар, учител по дърворезба в Софийската духовна семинария.

- Ако трябва да представите изкуството на църковната дърворезба в няколко изречения, как бихте го определили?

- Дърворезбата е един от основните „компоненти“ със задължително присъствие в храмовете, като се нарежда по важност след иконописта и стенописите. Тя се използва при украсяването на почти всичко: иконостаси, проскинитарии, амвони, кивории, клирове, епископски тронове, стасидии, аналои, престоли, моще- и дарохранителници, напрестолни кръстове и седмосвещници, рамки за икони, кивоти, врати, потири, дискоси и дори украсата на таваните в някои по-стари храмове е с дърворезба.

Дърворезбата изисква много широк диапазон от умения, познания и инструменти, и обединява в себе си множество различни професии – рисуване, скулптура, математика, чертане, дърводелство, точиларство… Освен това резбарите трябва да разбират от архитектура, стилознание, теория на орнамента, да познават особеностите на различните видове дървесина и последователността на различните операции при обработването ѝ. Също и лепилата, тониращите и защитните покрития за нея, както и предназначението и параметрите на всички изброени по-горе прозведения от църковния интериор.

А ако трябва да говорим накратко и на модерен език – дърворезбата е бавен и уморителен занаят, но е прекрасна психотерапия, доставя голямо удовлетворение и води до пристрастяване.

Интервю със Елеонора Караиванска, зограф и преподавател по иконопис в Софийската духовна семинария

- Какво означава да си зограф в 21 век, когато сме залети от визуална информация и лесни решения?  

- От днешна гледна точка не мога да си представя как зографите са общували и обменяли информация в миналото, но те със сигурност са го правили и по този начин са изграждали и пренасяли традицията през вековете. Изследователите на църковното изкуство все още не са намерили еднозначни отговори на това как точно зографите са препредавали и усъвършенствали уменията си, какъв е бил начинът им на живот и социален статус. Ясно е, че са работили в малки или по-големи групи, където водещ е „майстора“, придружен от помощници – чираци и ученици. Учениците са заплащали за обучението си, което е продължавало до десет години. Това е бил занаят с полуномадски характер, какъвто впрочем е и днес, тъй като изписването на храм е свързано с дългосрочна работа и преместване на цялото ти битие на друго място, поне през топлия сезон, а понякога и целогодишно.

Днес имаме достъп до обширна визуална информация, свързана с църковното изкуство. Можем да препускаме през различните периоди и стилистики с едно кликване на мишката. Това ни помага да имаме широка култура, но същевременно е и голямо предизвикателство пред зографа. Как да я анализираш, да я обхванеш и синтезираш, така че „творчеството ти“ да се приобщи органично с тази многовековна култура.

Интервю с българския свещеник в Букурещ отец Кирил Синев

- Отец Синев, вече повече от година сте представител на Българската патриаршия в Букурещ. Обстановката тук не Ви е непозната, тъй като сте възпитаник на Богословския факултет на Букурещкия университет. Все пак кое беше новото за Вас, с кое Ви беше трудно да свикнете?

- Може би новото и трудното е да служиш за българи в препълнен храм с румънци, да те поставят на челно място (от четиримата духовници в този храм на българския представител е отредено второ място), да произнасяш три-четири ектении на съвременен български език, а в храма да няма наши сънародници. Уви, това е настоящата действителност и тя не е от вчера, а от петнадесет години.

- Като студент сте участвали в богослуженията с отец Петър Тотев в църквата „Св. пророк Илия – хан Колця“. Тя беше временно отстъпена на българската общност. Служите и сега в Букурещ, но не в българска църква. Как беше преди и как е сега?

- От Димитровден 1954 г. до Велики четвъртък 2009 г. българската общност използваше храма „Св. Илия“ на ул. „Доамней“ № 18, сгушен в двора на Трето столично архиерейско наместничество. В неделя и на празник българи, руснаци, украинци, молдовци и не малко румънци се черкувахме под купола на дома Господен. Отец Петър, по примера на ап. Павел, „за всички ставаше всичко“ (1 Кор. 9:22), щото по какъвто и да е начин да спаси многонационалното си паство. След св. Литургия се събирахме в канцеларията при храма и споделяхме радости и неволи. Заедно ги понасяхме по-леко.

Интервю на Никола Антонов за специализираното предаване за църковна музика „Βυζαντινή Ηχώ“ на гръцкия телевизионен web канал PCMV, което представя водещи псалти и специалисти в псалтикийното пеене и поставя за обсъждане актуални проблеми в тази област на църковното изкуство.

- България има стара традиция във византийската църковна музика, но тя започва да запада от началото на 20 в. с навлизането на европейската музика и европейските интервали. Кои фактори са изиграли роля за тази промяна, така че европейската музика да стане преобладаваща в българското църковно богослужение?

- В България имаме стара традиция във византийската музика, която днес не е в добро състояние. Традицията е прекъсната от началото на 20 в. с навлизането на европейската музика и европейските интервали. Византийската музика в България се пее с европейски интервали. Така съм я изучавал в Духовната семинария. Има много причини за тази промяна. Това е предмет на сериозни изследвания, каквито за съжаление в България все още няма. Много фактори със сигурност са изиграли роля.

В Тбилиси, в катедралния храм „Света Троица“, едноседмичната полемика около „иконата на Матрона Московска и Сталин“ временно утихна. Патриаршията реши да премахне образа на съветския тиранин от иконата, докато руската светица ще остане в „Света Троица“.

Защо обаче съветският лидер все още е популярен в Грузинската православна църква, която получава обезщетение от държавата заради нанесените щети по време на съветската окупация?!

По тези въпроси журналистът Заза Цуладзе от грузинската секция на радио „Гласът на Америка“ разговаря с богослова д-р Мириан Гамрекелашвили:

- Може ли да се каже, въз основа на събитията, които се развиха в Тбилиси заради иконата на св. Матрона и Сталин, че Русия все още активно използва нашата църква и като цяло православната религия в Грузия, за да разпространява руски наративи, дезинформация, за упражняване на руска „мека сила“?

- Да. Като цяло, може да се каже, че Русия използва много фактори за укрепване на политическото си влияние в целия свят, включително, на първо място, религиозните връзки. Навсякъде, където има православни църкви, те се опитват да имат голям брой привърженици. В Грузия също тези връзки се използват много интензивно и то от години. Това започна след разпадането на съветската империя, премина през активни фази и тази употреба все още е доста актуална. Не мисля, че някой се съмнява, че Русия използва нашата църква, за да активира и използва своята „мека сила“. Самата църква не отрича това.