Мобилно меню

4.3882352941176 1 1 1 1 1 Rating 4.39 (85 Votes)

61102833 2778704125534367 7403408284016705536 nВ интервю за Двери Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний разказва за постепенното възстановяване на богослужебния живот в българските църковни общини.

- Ваше Високопреосвещенство, по време на пандемията санитарните мерки в Западна Европа бяха много по-строги отколкото в България и там храмовете бяха безусловно затворени, а обществените богослужения – забранени. Какво е положението към днешна дата?

- Да, строгите противоепидемични правила, въведени първо в Италия, после в Испания и цяла Западна Европа, бяха наложени заради бързото и масово разпространение на болестта в тези страни. Днес вече богослуженията във всички държави, освен Великобритания, са разрешени. Това обаче става при точно определени правила за безопасност, наложени от всяка държава и местно управление, и те се спазват стриктно от нашите църковни общини. Някои държави посочват броя на богомолците, които могат да присъстват в храма в зависимост от неговата квадратура, а други са въвели ограничение на броя посетители в църквата, независимо от големината на помещението.

4.9529411764706 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (85 Votes)

s200 rodoljub.kubatСлед като преподавателят от Богословския факултет в Белград свещеник доц. Вукашин Миличевич направи критично изявление за ситуацията с коронавируса в Сърбия, от Св. Синод на Сръбската православна църква му беше забранено да се изказва публично. Колегата му Родолюб Кубат, професор по Св. Писание на Стария Завет, в интервю за бюлетина „Nachrichtendienst Östliche Kirchen“ разказва за напрежението, създало се в Белградския богословски факултет в отношенията му с висшата църковна власт.

- Св. Синод на Сръбската православна църква забрани на преподавателя Вукашин Миличевич да се изказва публично. Как се стигна до това?

- Нека ви напомня, че забраната за публични изявления дойде от патриарха като епископ, който отговаря за столицата. Патриархът същевременно е и председател на синода. Трябва да се отбележи, че публично искане за забраната на Милиевич дойде от епархията на Бачкия епископ, който е и един от членовете на синода. Това е само една от мерките, които църковните власти предприемат срещу Православния богословски факултет в Белград. Нещо подобно се очакваше, тъй като съществува напрежение между факултета и част от епископата, която формира мнозинството в синода. Причината за това напрежение е недоволството на епископите от факта, че във факултета съществува независима богословска мисъл. Разбира се, под независима богословска мисъл не се има предвид нищо сензационно. Това е просто по-критичен подход към богословието, обществото и църковния живот като цяло. Но очевидно дори това е заплашително. Сякаш епископите биха искали факултетът да е висша клирическа школа, а не школа по богословие. Някои от преподавателите във факултета обаче, както и от епископите, и от свещениците не са съгласни с това. Все пак първата група има мнозинство в църковните институции и тя използва това за налагане на назадничавото си разбиране на смисъла на академичното обучение.

4.8863636363636 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (132 Votes)

1393963В ситуацията на новата епидемия и в контекста на разразилата се в социалните мрежи полемика относно необходимостта и основанията за затварянето на храмове за миряни в отделните епархии в Русия Екатеринбургската епархия също изпадна в затруднено положение. Чрез съобщение от своя пресцентър тя постанови забрана на известен и достатъчно скандален свой подопечен духовник да проповядва и да прави изявления в медиите. Става въпрос за схиигумен Сергий (Романов) от Средноуралския женски манастир, посветен на иконата на Божията майка „Наспоряваща хлябовете“. Наскоро той излезе с остра проповед, в която прокле всички онези, които заради пандемията COVID-19 призовават да не се посещават храмовете, а да се затворят.

Всъщност онова, което проповядва клирикът, е в мейнстрийма на едно „апокалиптично богословие“, в което се профанира библейската традиция, като призволно се интерпретират свещени текстове и по-специално кн. Откровение от св. ап. Йоан Богослов, последната книга от Новия Завет – търсят се личби, знаци за идването на антихриста и дори се прибягва до една „православна Кабала“ като средство за разпознаване на числото на звяра (666) в съвременните реалии. По този начин акцентът сякаш пада не върху евангелското слово, а върху „благовестието“ за края на света, не върху Христос, а върху антихриста. И както посочва един светец от ново време – св. Порфирий Кавсокаливит: „Сега ние, чедо, нямаме в себе си Христос, затова и се тревожим за антихриста“. В този смисъл изключителната атмосфера на пандемия и криза подхранва болните апокалиптични убеждения, че коронавирусът е замисъл на антихристовите сили, че ще последва обезателна ваксинация и ще се влива в кръвта „течен чип“, че е време „верните“ да напускат града, да „хващат гората“ и пр. И всичко това намира своя адресат в невежи, но изпълненени със самомнение умове. Тях никакви аргументи не са в състояние да ги върнат към малко трезвост, към онази трезвост, която намираме в Св. Писание и в поученията на св. отци, и която ни е толкова нужна точно днес.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

2020 04 28 1745Верейският архиепископ Амвросий, игумен на московския Сретенски ставропигиален мъжки манастир и ректор на Сретенската духовна семинария даде интервю по скайп за телевиционния канал „Спас“. С архиерея разговаря журналистката Елена Жосул.

Е. Ж.: Владико, нашият разговор се провежда на Велика сряда, деня преди Велики четвъртък, когато цялата Църква обикновено се причастява, участва в светата Литургия, в главното тайнство – светата Евхаристия. А тази година ние сме принудени да се лишим от това. Как бихте отговорили на такъв болезнен въпрос: Защо ни беше дадена такава Страстна седмица?

Архиеп. Авросий: Всеки от нас има своя мярка, за да отсъди защо именно на нас ни се случва точно това и доколкото сме свещенослужители и християни, нашата мярка е различна от тази на политиците и на другите хора. И ние се опитваме духовно да осмислим случващото се не само в нашата първопрестолна Москва, в нашето отечество, но и в целия свят. И, разбира се, аз и моите събратя, които се молим през цялото това време, размишляваме, опитваме се духовно да осмислим какви послания ни изпраща Бог. И вероятно всеки от нас има своя отговор, а лично за мене този отговор е следният: Господ ни дава тази епитимия като педагогическо средство, та ние да дойдем на себе си и да се променим. Епитимията не е просто наказание, дори съвсем не е наказание, на църковнославянския език тя означава нещо, което учи човека, а не го наказва, както е от гледната точка на родителската педагогика.

4.8716577540107 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (187 Votes)

Λεμεσού Αθανάσιος- Сред ограничителните мерки срещу разпространението на вируса е и пълното затваряне на църквите (в Кипър). Смятате ли, че това ограничение е твърде строго или сте съгласен с него?

- Със сигурност мисля, че можеше да бъде намерен и някакъв различен начин, при който хората да могат да се черкуват, особено в тези святи дни, взимайки при това всички необходими мерки, които изисква от нас държавата, медицинската наука и лекарите, които отбелязват намаляване на случаите на заразяване. При все това не искам да съдя държавата. Много неща бяха казани и всеки ден се изричат. Ние решихме да се подчиним на държавата, на това, което ни казва. Оттам нататък вече нямаме друг избор, засега. Архиепископът и Св. Синод (на Кипърската църква, бел. ред.) взеха това решение. Ние проявяваме послушание към нашия архиепископ.

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики