Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (6 Votes)

1 nПрез септември в столичния храм „Рождество Христово“ стартира Работилница по източноцърковно пеене. Ръководител на школата ще бъде Никола Антонов. Разговаряме с него за обучението, което ще предлага Работилницата, за предизвикателствата пред усвояването на това древно певческо изкуство. „Изучаването на невмите не е „ракетно инженерство“, то може да бъде и забавно“, разказва за своя преподавателски подход към начинаещите курсисти Никола.

- Какво ви мотивира да започнете работилницата?

- Вече повече от 25 години пея в църква. Независимо, че се развивам в друга професионална сфера, църковното пеене е било постоянното „исо“ в живота ми. С годините осъзнах, че трябва да бъда полезен и на други. Пял съм в различни състави, включително и професионални, в много храмове, както хорово – многогласно, така и източно. Виждам каква нужда има православното ни богослужение от църковно пеене. Независимо от дългогодишния си опит в различни многогласни хорове, които изпълняват полифонична църковна музика, т. нар. „руски“ стил, аз си оставам „източен“ певец, моето място винаги е било на клира, в нашата уникална и древна традиция на източноцърковното пеене. Тази музика е родена в църквата, носи опита на светиите. Доскоро не съм си представял, че мога да уча други на пеене. На тази мисъл ме наведе първо големият гръцки майстор на Константинополската певческа школа г-н Григорий Дараваноглу, който направо ми каза: „Никола, ти можеш да ги учиш!“. Ставаше дума за това, че срещам все повече хора, които искат да учат източноцърковно пеене, но нямат необходимите условия или напредват бавно и не са доволни от резултата. Пеенето е преди всичко практическо занимание и за него трябва да имаш добър пример. В нашата традиция, за съжаление, такива примери има малко. Прекарвам време в съвместна работа с преподаватели и хорове в Гърция, пътувам често да пея с техни състави и виждам разликата.

3.4 1 1 1 1 1 Rating 3.40 (5 Votes)

4 MG 0597Разговор с о. Ангел Ангелов, предстоятел на столичния старинен храм „Св. София“, участник и духовен наставник на поклонническия път „Рилския Чудотворец“

На 1 август за осми път ще тръгне пешеходна група от София до Рилския манастир, за да извърви поклонническия път „Рилския чудотворец“. Какво бихте казали на тези, които ще тръгнат по този маршрут за първи път?  

Не сучайно тръгваме на 1-ви август – началото на Богородичния пост. Мнозина си мислят, че това едва ли не утежнява поста, а всъщност е точно обратното – постът не се усеща в онези му трудности, които ще усетим, ако сме в големия град, където около нас са всякакви изкушения особено чисто хранителни. По време на похода ние извършваме богослужения, пребиваваме в молитва – всяка вечер четем канона на св. Богородица и всеки може да се помоли за това, което му е нужно. През почивките по пътя четем акатиста на св. Йоан Рилски. Правим водосвет на езерото „Бъбрека“ в Рила. Дай Боже, някой ден да отслужим и св. Литургия там! Целият поход е една движеща се молитва, една подвижна църква! Трябва да имаме желанието и радостта от това да сме заедно в тази „мобилна“ църква. Самият маршрут не е чак толкова труден, има 1-2 прехода, които са по-труднички, но не са невъзможни и не изискват от хората специална физическа подготовка. Всичко друго се преодолява – и разстоянията, и високите температури, и умората.

2.3 1 1 1 1 1 Rating 2.30 (40 Votes)

Pavel PavlovРазговор на Соня Спасова с доц. д-р Павел Павлов, главен инициатор и ръководител на поклонническия път "Рилският Чудотворец", за тазгодишния поход и новите маршрути в него, за идеята през юбилейната 2019 г., когато ще се честват 550 г. от пренасяне на мощите на св. Йоан Рилски от Велико Търново в Рилския манастир, да бъде възстановен целият поклоннически път.

За осма поредна година ще сте ръководител на групата, която ще тръгне от София за Рилския манастир по пътя на мощите на най-почитания светец у нас. Кога и от къде започва поклонническият път „Рилският Чудотворец“?

Поклонническият път от София до Рилския манастир започва на 1 август от София. Така е всяка година от 2010 г. насам. Тогава, по идея на студентите от магистърската програма „Християнско поклонничество“ на Богословския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“, възстановихме този маршрут, който трябва да имаме предвид, че е последният етап от пътя на пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски през 1469 г. от Търново до Рилската света обител. Това стана така понеже самите ние сме от София и от тук е центърът на всичките усилия по организацията.

4.8474576271186 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (59 Votes)

4e 600x387Защо идеализирането на всичко съветско продължава да набира популярност и може ли да се съвместят православието и комунизмът, разказва историкът Андрей Кострюков.

Годината, в която отбелязваме 100 години от Октомврийския преврат или революцията, ни кара да си спомним и да се замислим за много неща. Революцията беше едно кърваво насилие, а строителството на „новия свят“ беше съпроводено с репресии. Това също е исторически факт, макар някои днес да се опитват да го отрекат или да го оправдаят с „необходимост“. Пък и в късния СССР не съществуваше, разбира се, никаква свобода на словото и на съвестта…

Но съветската власт се крепеше и „новият живот“, тъй или инак, се движеше напред и се развиваше не само чрез насилие и страх, но и с вяра. Вяра безбожна, вяра земна, кръстена лукаво „вяра в човека“ или в „истината“. И тя се оказа, колкото и да е странно, много силна. За мнозина до ден-днешен е трудно да се откажат от нея. За това как хората се опитват да съвместят вярата и комунистическата идеология, разказва Андрей Кострюков, сътрудник в Научноизследователския отдел по най-нова история на Руската православна църква при Православния свето-Тихоновски хуманитарен университет, доктор на историческите науки.

Цялото интервю на руски - тук

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (81 Votes)

St Maria SkobtsovaПрез този месец си припомняме за две дати, свързани с името на монахиня Мария (Скобцова): на 16 март преди 85 години тя приема своя монашески постриг, а на 31 март 1945 г. земният ѝ път е трагично прекратен в най-големия от женските концентрационни лагери на нацистите Равенсбрюк, на 90 км от Берлин. Нейният живот е активен и ярък, изпълнен със събития, творчество, дела на благотворителност в името на ближните, а кончината ѝ е мъченическа. Всичко това намира своето отражение на сайта, създаден и ръководен от живеещата в Париж художник, публицист и прозаик Ксения Кривошеина.

- Ксения, с Вас ние беседвахме след излизането в московското издателство Эксмо на Вашата нова книга Майка Мария (Скобцова). Светицата от наши дни. Интервюто „Майка Мария (Скобцова) – завръщане в Родината” бе поместено на сайта на Синодалния отдел за манастирите и монашеството. Нека сега да поговорим за сайта, посветен на монахиня Мария: http://mere-marie.com/. Как Ви дойде идеята за неговото създаване и веднага ли се очертаха рубриките или те постепенно се „изрисуваха” – в процеса на работата?

 

И рече старецът...
"Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога."
Св. Макарий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.