Отец Константин Кокора е свещеник от Руската православна църква, богослов и педагог от Москва. След началото на руско военно нахлуване в Украйна той заема антивоенна позиция: говори за това в проповеди, на лекции към енорията и в лични разговори с енориаши. Когато патриарх Кирил въвежда задължителната молитва „За Светата Рус“ с прошение за победа на руските въоръжени сили, той отказва да я чете в пълния ѝ вид – и продължава да служи така, както му повелява съвестта.

През октомври 2024 г. с указ на патриарха му е наложена забрана да свещенодейства за срок от три години. След това той фактически е отстранен от всякаква дейност в структурите на РПЦ: отказано му е правото да води огласителни беседи или каквито и да било занятия с енориаши, да разговаря с ученици и дори да посещава дом за възрастни хора. През зимата на 2025 г. о. Константин влиза в работна група, подготвила „Антивоенно изповедание на вярата“, колективно обръщение на православни духовници и миряни, публикувано в „Новая газета Европа“. Когато негов познат е арестуван от ФСБ, семейството на Кокора от страх напуска квартирата си, опасявайки се от обиск – и започва сериозно да обмисля заминаване. С помощта на inTransit о. Константин, заедно със съпругата си и трите им деца, получава френска хуманитарна виза и преди месец заминава за Франция.

Представяме ви акценти от разговора на журналистката Ксения Лученко за ютюб-канала "Транзит" със социолога Виктор Вахщайн, бивш декан на факултета по социални науки в Московската висша школа за социални и икономически науки. И двамата събеседници са обявени за "чуждестранни агенти" в Русия и живеят извън страната. Те разговарят за това защо „традиционните ценности“ не съществуват и как държавата фалшифицира идеологията. Как смислите управляват поведението ни и защо опитите да се обедини една нация могат да доведат до война. Как смисълът кара човека да действа въпреки всяка изгода? Как държавата подменя идеологията, представяйки я като традиция? И в какво вярват руските елити, които строят бункери в очакване на апокалипсиса? 

– Думата „ценности“ днес се употребява навсякъде. Но има ли тя изобщо ясен смисъл? Или вече е станала дума, в която всеки влага каквото си иска?

– Това е голям проблем. Много понятия тръгват от философията и социалните науки като аналитични инструменти, а после започват да живеят собствен живот. Така се е случило с „нация“, така се е случило и с „ценности“. Първоначално това са понятия, чрез които учените се опитват да обяснят света. После те стават част от всекидневния език, започват да означават всичко и накрая престават да означават нещо точно.

Но ако останем в рамките на социологията, думата „ценности“ все пак има смисъл. Просто тя работи в два различни езика.

В първия – условно казано веберовския, германския – ценността е свързана с човешкото действие. Тук основната идея е, че хората не са просто същества, които реагират на стимули, както животните. Те действат, като се ръководят не само от полза и не само от външен натиск, а и от нещо по-дълбоко – от смисъл и от ценност.

Това е много важна разлика. Ако някой прави нещо само защото така е изгодно, можем да обясним поведението му чрез цели и средства. Но има и друг тип действия – когато човек върши нещо, защото не може иначе. Тогава вече става дума за ценност.

В интервю за гръцкия всекидневник „ТА НЕА“ в съботнонеделното му издание Вселенският патриарх Вартоломей говори за войната в Украйна и подкрепата на някои църковни йерарси за нея, за руската пропаганда и атаките срещу него, както и за глобалната нестабилност. Той определя войната като експанзионистична, напълно сатанинска, породена от суета, гордост и пристрастяване към властта. Остро критикува идеологията на т. нар. „Руски свят“, определяйки я като изопачаване на православното богословие и предание. В този контекст патриархът изразява съжалението си, че и църковни лица са възприели и разпространяват този наратив, който той определя като нечестив и еретичен. Според него тази война в името на „руския свят“ подкопава самите духовни основи на християнството.

Патриарх Вартоломей заявява ясно, че не се страхува от руската пропаганда, нито от атаките на тайни служби, интернет троловете или медиите, които ги разпространяват. Според него тези, които водят и оправдават войната, трябва да се страхуват от Деня на Съда заради отнемането на човешки животи и заради опитите да разрушат единството на Православната църква.

Ето откъс от интервюто:

Разговор на Никос Гурарос с Лимасолския митр. Атанасий в предаването „Словото на сърцето“ по телевизия „Пемптусия“ за това как човекът да престане да живее в затвора на страха и да разбере, че времето и тлението нямат последната дума. Никос Гурарос е директор на института „Св. Максим Грек“, един от основателите на дигиталния проект за радио и телевизия „Пемптусия“.

– В днешното ни предаване ще говорим за посрещането на Новата година. Позволете ми да ви прочета нещо. „Светите отци ни казват, че ние, християните, трябва ясно да сме разпознали основните елементи на живота – в ума и в сърцето ни трябва да е ясно с какво се борим, какво се опитваме да преодолеем и какво се стремим да изцелим. Те казват още, че един от най-важните начини, по които християнинът води своята борба, е борбата със страха. Страхуващият се човек има конкретни характеристики. Ако наблюдаваме тези празнични дни, особено около Нова година, чрез новинарските емисии, интернет и други медии, и видим как се описва посрещането на Новата година, ще разберем какво се случва в душата на уплашения човек.

В разговор на Иля Забежинский с дякон Андрей Кураев в „Шестая волна“ известният руски богослов разсейва митовете около „историческите“ срещи между Рим и Константинопол и отговаря на неудобните въпроси какво реално се е случило при последната среща на папата и Вселенския патриарх, какво не се е случило и защо шумът често е по-голям от съдържанието. В присъщия си провокативен тон о. Андрей Кураев разказва неизвестната история за първия „интеркомунион“ в ново време (1961 г.) и разсъждава защо каноните винаги се цитират избирателно. В исторически преглед на основни моменти от пътя на разделението между двете църкви руският богослов обяснява защо "Филиокве" често е „на десето място“ в спорните моменти, диалог или натиск е Флорентинската уния и защо понякога единственият „глас в защита“ може да бъде… лаят на куче. Отец Андрей Кураев се спира и на модерния мит за княз Александър Невски като „щит срещу католицизма“, който уж прави „цилилизационен избор“ и разсъждава откъде идва руската антизападна нагласа. Представя и големия контекст и обяснява защо днес Рим гледа повече към Африка, Латинска Америка и протестантския свят, отколкото към „северните православни“ и засяга рисковата тема за общата дата за Пасха – стъпка към единство ли е тя или рецепта за нови разколи.

За читателите на „Двери“ представяме откъс от това интервю, в който става дума и за България.

– Отец Андрей, как може да коментирате реакцията на срещата в Константинопол между папата и патриарх Вартоломей. Аз имам само двама католици сред приятелите си във фейсбук и съм абониран само за един ватикански сайт. Но цялата ми лента в дните, когато се провеждаше тази, да я наречем, среща на върха в Истанбул, просто гърмеше за нея като за най-велико събитие. За вас това събитие ли е?