За бягството в Египет

„Във Витлеем Юдейски“. Че Иисус Христос се е родил във Витлеем Юдейски - за това са единодушни двамата евангелисти Матей и Лука (Лук.2:4). В Евангелието Витлеем, където се е родил Спасителят, е наречен Юдейски, за разлика от другия Витлеем, който се е намирал в Завулоновото коляно, близо до Галилейското езеро (Нав. 19:15), макар че евангелистът не е пожелал да даде тук географски данни. В древността Витлеем се наричал и с други име – Ефрат (Бит. 35:16, 19, 48:7; Мих. 5:2 и много други места в Стария завет). Тук Рахил ражда на Яков Вениамин; „при раждането тя много се мъчи“ (Бит. 35:16), умира и е погребана по пътя за Ефрат, т.е. Витлеем. Тук Рут идва с Ноемин (Рут.1:19), събира класове на полето на Вооз, омъжва се за него и му ражда Овид, от когото се ражда син Йесей, бащата на Давид (Рут 4:17). Тъй като Давид е роден и е живял първоначално във Витлеем, той се нарича още "Давидовият град" (Лук. 2:4, 11).

Понастоящем Витлеем е същото малко градче, каквото е било винаги, на три часа път от Йерусалим (около 10-12 версти), по пътя за Хеброн, разположен на около километър и половина на изток от този път. През пролетта, когато тревата пониква, дърветата цъфтят, а ароматните полски анемонии разцъфват, районът около Витлеем е много живописен. От плоските покриви на витлеемските къщи може да се види местността, която е много по-ниска на югоизток, с много заоблени бяло-жълтеникави хълмове, а в далечината се вижда Мъртво море, което лежи на четири хиляди фута (ок. 1200 м.) под местността, на която е разположен Витлеем. Във Витлеем няма реки или потоци, а водата обикновено се взема от цистерни, които се пълнят с дъждовна вода. Но в равнината, малко по на юг от Витлеем, тече ручей с много вода от "Соломоновите езера". Жителите са трудолюбиви, занимават се предимно с шиене на дрехи и продажба на различни вещи на пътници, както и с обработване на земята, която винаги се е отличавала с плодородие. На мястото, където се е родил Христос, и сега има пещера, украсена с драгоценни светилници.

"В дните на цар Ирод" - т.е. на Ирод, наричан "велики". Той бил син на идумееца Антипатър, а майка му била арабка. Бил коронован за юдейски цар в Рим, а след това трябвало да завоюва царството си с оръжие. Юдеите го мразели, въпреки че той възстановил храма в Йерусалим с голямо великолепие, за да им угоди. Ирод бил много жесток и не жалел нищо, за да си осигури царството. Екзекутирал зет си (брата на съпругата му Мариамна), тъста си, тъщата си, тримата си сина и много други, като ги подозирал в заговор срещу него. Според едно доста точно изчисление той умира през 750 г. от основаването на Рим, тоест малко след раждането на Спасителя, в 38-ата година от управлението си, когато бил 70-годишен. Подробни сведения за неговото управление са съобщени у Йосиф Флавий в съчинението "Юдейски древности" (книги 14-17).

„Мъдреци от Изток“  – За произхода на влъхвите (в синодалния превод на БПЦ „мъдреци“, бел. пр.), дошли да се поклонят на Спасителя, не се знае нищо конкретно, освен че са дошли от източните страни, разбира се, по отношение на Йерусалим. Има много сведения, че влъхвите, които на еврейски и гръцки се наричат "магове" (μάγοι), са живели в много страни и сред много народи - в Арабия, Персия, Халдея и Партия. Наскоро, въз основа на най-новите открития на асиро-вавилонски клинописни надписи, немският екзегет Цан и други предложиха хипотеза за произхода на влъхвите, която изглежда най-вероятна. Накратко тя се състои в следното.

Изразът "от Изток" (ἀπ´ ἀνατολῶν), без определителен член и в множествено число (на гръцки език), предава идеята за неопределено разстояние на изток от Палестина, като по този начин елиминира предположението за Арабия като място на техния произход – дори ако царството на набатейците, което в Гал. 1:17 (срв. 2 Кор. 11:32) се нарича Арабия, се е намирало на изток от Юдея и е стигало до Дамаск. Ако се обърне внимание на факта, че изразите на евангелист Матей насочват преди всичко към маговете като астролози (тъй като евангелието на Матей изобщо не казва, че става дума за някакви вълшебници и магьосници, които по онова време са многобройни в Римската империя), то не бива да се съмняваме, че мъдреците са дошли от някоя област на Партското царство, което по онова време е владеело почти цяла Месопотамия, било то пряко или чрез зависими от партяните царе, както е било в Едеса и Адиабена. Следователно влъхвите идват или от Вавилония, или от друга част на Месопотамия, или от околните райони. За вавилонските влъхви се споменава няколко пъти в Библията. Така например в Йер.39:3,13 се споменава един роб-маг ("началник на маговете") като титла за благородник, който придружава Навуходоносор. В книгата на пророк Даниил не се споменава думата "маг", но са изброени различни мъдреци, заклинатели, тълкуватели на сънища и др. – те са наречени касдим-халдеи като особен клас (Дан. 2:2, 10, 4:4, 5:11). На други места те са наречени "вавилонски мъдреци" (Дан. 2:12, 48), а също и халдейци (Дан.2:4, 10). Думата "халдейци" е често използвана от гърците и римляните, за да опишат кастата на жреците и учените сред вавилонците, а заниманията им с астрономия и астрология винаги са били считани за тяхна отличителна черта. Даровете, донесени от маговете, изобилстват не само в Арабия. Такова е мнението на Цан. Като доказателство, че тези източни влъхви са се интересували от Палестина, се цитират такива изречения на "маговете и астролозите от Ниневия и Вавилон": "когато звездата е на левия ѝ (съзвездието Дева) рог, ще има затъмнение на пръстена на Агару" (Финикия и Палестина); "когато Лъв е тъмен, търговията на Агару ще срещне смущения"; "когато Венера се появи в Дева, реколтата на Агару ще бъде добра"; "когато Юпитер влезе в средата на Луната, ще има нужда от Агару"; "когато Сатурн, звездата на Агару, стане неясен, лошо за Агару; ще има враждебно нападение над Агару" и др. подобни. Следва да си спомним, че в Месопотамия е живял Валаам, който е пророкувал за звездата на Яков. Определянето на влъхвите като "царе" трябва да се смята за по-късна измислица, както и имената им Валтасар, Каспар или Яспар и Мелхиор, споменати за първи път (Беда) едва през VII в. от н. е., както и определянето на броя им (три - според трите дара, които донесли, или съответно на броя на Лицата от Светата Троица) и достойнството им като представители на трите основни народа, произлезли от Сим, Хам и Яфет. Едно нещо е сигурно: мъдреците не са били евреи. Това личи от въпроса им: "Къде се е родил юдейският цар" (а не "нашият" цар)? (ст. 2), а също и от това, че очевидно не са се познавали с Ирод, на когото не би могло спокойно да бъде задаван въпрос като този, както и от обстоятелството, че влъхвите не са знаели къде се намира Витлеем и др.

Мат. 2:2. къде е родилият се Цар Юдейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.

Съществуват няколко мнения и предположения относно звездата на влъхвите.

1. Смята се, че звездата, която се е явила на влъхвите, не е била обикновена, а чудотворна. Така смята свети Йоан Златоуст, чието мнение се споделя от много екзегети, включително и от най-новите. Така например английският коментатор на Евангелието от Матей, Морисън, възразявайки срещу мнението на Кеплер (вж. по-долу), казва, че то е несъстоятелно от научна и от екзегетична гледна точка. "От стих 2 стигаме до заключението, че звездата, видяна от влъхвите, не е била звезда, появила се на небето в съвременния и научен смисъл на понятието "звезда". Тя не е била нито постоянна звезда, намираща се на голямо разстояние от земята, нито планета, обикаляща около нашия слънчев център. Влъхвите никога не са смятали звездите за далечни светове. За тях звездата е била само светеща точка в небето. И такава светеща точка им се явила на запад от тях, докато наблюдавали небесния свод. Тя им се явила, указвайки към Юдея и ги приканвала натам. Защо тя не могла да бъде чудотворна звезда? Иисус Христос е бил център на огромен кръг свръхестествени същества, който кръг в множество точки пресичал много други кръгове – както във външната, така и в човешката природа. Поради тази причина подготовка за Неговото явяване имало не само между юдеите, но и между обкръжаващите ги езичници… Оттук и наличието на толкова много чудеса при Неговото раждане, живот и смърт. Оттук и (защо не?) и звездата на влъхвите“. [2]

Срещу това мнение може да се възрази, че нито в Евангелието, нито от някакъв друг източник (каквито, между впрочем няма) може да се види, че звездата е ръководила влъхвите по пътя им към Йерусалим. Ако пътешествието на мъдреците е било под ръководството на звездата, то възниква въпросът защо тя ги е завела в Йерусалим, а не направо във Витлеем? Нима въпросът на влъхвите за мястото, където се е родил юдейският цар, не противоречи на тези предположения? По-нататък става ясно, че влъхвите не са отишли във Витлеем, защото пътят дотам им е бил посочен от звездата, а защото са научили за мястото на раждане на Христос, ако не сами, то чрез други, от "първосвещениците и книжниците" (ст. 4). Когато звездата се явила отново на влъхвите по пътя им към Витлеем, това било само потвърждение на вече получените от тях сведения, което би било напълно излишно (и ненужно да се споменава) при изключително чудотворното ръководство. И накрая, мнението на Морисън, че звездата се е явила на влъхвите "на запад" от тях и в посока към Йерусалим, е напълно произволно и противоречи на ясното твърдение на самите влъхви, че звездата им се е явила "на изток".

Ако премахнем всичко естествено от тези и подобни явления, това означава не само да изопачим евангелския текст, но и да намалим чудотворното значение на самите евангелски събития. Каква е ползата от всяко чудо, ако го обясняваме с друго чудо? Получава ли някое чудо яснота и става ли разбираемо от такива обяснения? Чудото не е действие или събитие, извършено с помощта на други чудеса, а чудо само по себе си. В настоящия случай чудото е явяването на Бога в плът. Природата би могла да свидетелства за това чудо по естествен начин, без това по никакъв начин да омаловажи основното чудо, точно както слънцето не получава никакво намаление или увеличение на блясъка си, ако загасим или запалим лампата в стаята си през деня. Вярно е, че идването на Изкупителя в света е било съпроводено с чудеса, но наред с тях е имало и такива явления и събития, които можем и трябва да класифицираме като естествени и дори ненормално естествени (уродливи, каквото е било избиването на младенците) събития.

2. Второто мнение принадлежи на известния астроном Кеплер (1571-1630), който наблюдава през 1603-1604 г. съединяването на планетите Юпитер и Сатурн, към които през следващата година се присъединила още и планетата Марс, така че трите планети станали една планета, светеща известно време. Съединението, разбира се, било само видимо, оптично, всъщност планетите били толкова далеч една от друга, колкото и в други моменти; само на окото му се струвало, че се сливат или съединяват. С помощта на математически изчисления Кеплер установява, че такова съчетание на планетите се случва веднъж на 800 години. Ако извадим от 1604 г. 800 и след това още 800 години, се оказва, че времето на съчетаване на планетите се пада точно по времето на Рождество Христово. Въз основа на тези съображения Кеплер определя годината на раждането на Христос като 748 г. от основаването на Рим. Но по-късните учени са установили, че тази дата е неточна и не съответства напълно на евангелските разкази (Христос е роден малко преди смъртта на Ирод през 750 г. от основаването на Рим [3] ) и са определили годината на раждането на Христос като 749 г. от основаването на Рим. Определянето на времето на раждането на Христос на 25 декември 749 г. се съгласува добре с някои други данни, по които може да се определи годината на раждането му, а също така обяснява обстоятелството, че Ирод е заповядал да убият бебетата във Витлеем от двегодишна възраст и по-малки - защото новата звезда се е появила, според изчисленията на Кеплер и други, две години преди Христос, през 747 г. от основаването на Рим.

Възражението срещу това тълкуване обаче е, че стих 9 очевидно се отнася за същата звезда като стих 2, която на гръцки се нарича ἀστηρ. Ако "звездата" от стих 9 се е образувала от съединението на трите планети, как е станало така, че тя е "вървяла" пред влъхвите и се е спряла над къщата, където е било Младенецът? По-нататък се изтъква и друго обстоятелство. Ако звездата на влъхвите, казват те, е била съчетание на трите планети, тя щеше да бъде наречена ἄστρον "съзвездие", а не ἀστήρ "звезда", и на това съображение се придава решаващо значение в настоящия случай. Но подобни възражения едва ли са силни. В руския език различаваме "съзвездие" от "звезда" по това, че под "съзвездие" разбираме група звезди, които не са свързани нито оптически, нито в природата (например съзвездията Голяма или Малка мечка). Може да се мисли, че гърците също са разбирали под ἄστρον точно такива съзвездия. Но ако няколко звезди, например Голямата мечка, се обединят в една, и гърците, и ние бихме нарекли такова обединение звезда (στήρ), което би било неточен научен термин, но напълно разбираем на обичайния език. Към това добавяме, че и Цан се позовава на всеки добър гръцки речник, от който можем да научим, че при най-добрите гръцки писатели разграничение между ἄστρον и ἀστήρ не се прави. В Новия завет Лук. 21:25 ἄστροις съответства на Мат. 24:29 - ἀστέρες. По този начин отпада възражението, основано на разграничението между съзвездие и звезда. Но как тогава да се обяснят обстоятелствата, че тази звезда е вървяла преди влъхвите и се е спряла над къщата, където е бил Младенецът? По-горе беше казано, че влъхвите не са били изпратени във Витлеем от звездата, а от хората. Когато излезли от Йерусалим, същата звезда, която видели преди, придобила за тях ново и по-определено значение и им се "сторило", че тя върви пред тях. С други думи, това е било просто оптично явление. Вярно е, че подобно тълкуване се приема само от няколко учени (сред тях са известният апологет Ебрард и Цан), но в него няма нищо неестествено и произволно. Когато вървим или шофираме, през цялото време ни се струва, че например Луната се движи пред нас и не можем да я изпреварим. Защо да не е било същото и при влъхвите? "Звездата се движеше, докато те се движеха; когато те спряха, спря и звездата" (Цан).

Мнението на Кеплер днес се приема от много сериозни коментатори и може да се каже, че е най-доброто и най-разумното мнение. Ако го приемем, не е необходимо да правим каквито и да било допълнителни предположения, например че звездата, която мъдреците видели по пътя си към Витлеем, не е била тази, която са видели преди, а друга.

Изразът "на изток" също е спорен и изисква обяснение. Някои смятат, че изразът означава "при изгрев", други възразяват с мотива, че тогава на гръцки би трябвало да стои "при изгрева ѝ" (ἐν τῇ ἀνατολῇ αύτοῦ). Това възражение не е убедително. Като казват "при изгрев", влъхвите посочват не само, че са видели звездата да изгрява или да се издига, но косвено и самото време на появата ѝ. Те са видели звездата в самото начало, когато тя тъкмо е изгрявала или издигала.

Много по-труден е въпросът как влъхвите са разбрали от звездата, че се е родил Цар, при това Цар на юдеите. Тук можем само да разсъждаваме за вероятностите, а освен това трябва да се откъснем от съвременното си разбиране за звездното небе и да навлезем, доколкото е възможно, в психологията на влъхвите. На съвременния човек, свикнал благодарение на успехите на астрономията да гледа на звездното небе по различен начин, отколкото са го гледали древните, може да му се стори, че небесната твърд е осеяна с писания, които никой досега не е успял да разчете и обясни. Има някакъв особен език - езикът на звездите. Има особени знаци, които са много по-мъдри от всякакви египетски йероглифи. Тези писания, които можем да видим на небесната твърд, не са слети едно с друго. С изключение на Млечния път, където звездите само изглеждат сляти и представляват пред погледа ни почти непрекъсната мъглявина, нито една звезда по-близо до нас не закрива друга или не се слива с нея. Това не би могло да се случи, ако звездният свят беше хаотичен. По този начин и звездите могат да ни разкажат за реда, в който се движат според повелите и правилата на Всевишния.

Но древните хора можели да четат написаното на звездите по различен начин. В техните очи небесната твърд не е била сбор от множество светове, отделени един от друг на голямо разстояние, а поредица от светещи точки, с чието движение по един или друг начин е бил координиран земният ни живот. Имало е хора, които са се посветили на изучаването на тези блестящи точки и по тях са се опитвали да предсказват съдбата на отделни хора, народи и царства. Следователно познанието за небето не е било научно, а по-скоро е служело за практически, земни цели. То обаче не е било лишено и от наука. Броенето на звездите, разпределението им в съзвездия, сравняването на едни звезди с други, изучаването на движенията им - всичко това дължим на древните и предимно арабски астролози. Звездата, която се явила на влъхвите, била наблюдавана на небето само от тях и може би от още няколко души, които се интересували от небесните явления. Докато влъхвите се развълнували заради необичайното явление, което наблюдавали на небето, хиляди и милиони други хора по това време не забелязали нищо особено на небето, защото звездата, така или иначе, не била толкова голяма, че да привлече погледите на тези, които не познават астрологията. Дори по времето, когато астрологията се превърнала в астрономия и станала наука, звездата е била видяна и описана само от Кеплер, докато много други може би са се отнесли към явлението с безразличие. Според разбиранията на влъхвите необичайната звезда би трябвало да предвещава и необичайно събитие. Ако тя се появила година-две преди раждането на Христос, то мъдреците вероятно разговаряли за нея помежду си, и може би, срещайки се с юдеите, разпръснати тогава по целия свят, научили от тях, че в Йерусалим очакват велик Цар, и са отишли там, за да Му се поклонят.

Думата „да се поклонят“ (προσκυνῆσαι) на гръцки език има почти винаги едно и също значение – да паднеш ничком на земята и да се поклониш някому. Тук има указание на едни чисто източни, при това само езически, обичаи. Юдеите, помнейки втората Божия заповед, не се кланяли на земните управници, а само на Бога. Юдейският писател Филон оправдава разказаното в Битие 42:6 с един древен обичай. Поклонението на хора предизвиквало протести (Деян. 19:26; Откр. 19:10). При езичниците било различно. Според Херодот, при тях „вместо приветствие към другите, ги целуват по устата, а ако другият е малко по-ниско, то го целуват по бузата; а ако някой е много по-малък от другия, то му се покланя, навеждайки се ничком“. По този начин думата „покланям се“ обозначавала почитта от страна на  по-нискостоящ човек към по-висшестоящ, както и поклонение на богове или на Бог. Но говорейки за намерението си да се поклонят на Христос, влъхвите едва ли са си Го представяли като Бог, несъмнено са мислили за Него само като за Цар, при това необикновен, чието раждане е било оповестено от звезда.

Мат. 2:3. Като чу, цар Ирод се смути, и цял Йерусалим с него.

Вероятно Ирод е чул новината за пристигането на влъхвите от други хора.

„Цар Ирод се смути“. Думата „смути“ (ἐταράχθη) се използва за морско вълнение и означава да се тревожиш. В преносен смисъл тя означава всякакво душевно вълнение и безпокойство. Ако си спомним колко упорито е работил Ирод, за да се сдобие с трона, как е пътувал до Рим с тази цел, убийствата му, екзекуциите на подозирани лица, а след това и неспокойното състояние на Юдея и Йерусалим, където по онова време е имало достатъчно малки причини за големи вълнения, тревогата на Ирод става разбираема. За него тя била станала сякаш навик и не го напуснала даже пред лицето на самата смърт. У него съществувал някакъв безумен, болезнен стремеж да осигури трона за себе си и за своето потомство, и – което е най-удивителното – това желание не изглеждало да произтича толкова от любов към потомството, колкото от честолюбие или някакви други мотиви.

"и цял Йерусалим с него". Целият Йерусалим също бил обезпокоен с Ирод. Коментаторите са единодушни, че причината за тревогата на Йерусалим била тревогата на Ирод. И това е съвсем естествено. Но по отношение на Йерусалим думата вероятно говори и за нещо друго, за малко по-различни явления. Йерусалим се разтревожил заради опасенията какво може да извърши Ирод. Думата „цял“ може да се възприеме като хиперболичен общ израз, използван за обозначаване на доминиращото, преобладаващо настроение или обществено мнение. Такива изрази се използват често. И така: целият град се ужасил, макар че, разбира се, в него имало и хора, които не се ужасили. Думата Йерусалим в Евангелието на Матей (в гръцкия текст – πᾶσα Ἱεροσόλυμα ) обикновено се среща в среден род, множествено число, а само тук и може би в Матей 3:5 – в единствено число на женския род. Един път (Мат. 23:37) се използва особената форма Ἰερουσαλήμ вместо Ἰεροσόλυμα.

Мат. 2:4.  И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: къде трябва да се роди Христос?

Мат. 2:5. А те му казаха: във Витлеем Юдейски; защото тъй е писано чрез пророка:

Първосвещениците и книжниците не били способни да дадат на Ирод никаква точна и категорична информация и само се позовали на едно древно пророчество, може би с надеждата, че Ирод, който се опитвал да изглежда юдеин, ще повярва на думите им и отговорът им ще му се стори задоволителен.

Мат. 2:6. „и ти, Витлееме, земя Юдина, никак не си най-малък от Юдините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля".

Пророчеството на Михей (според еврейския текст Мих. 5:1, по руската Библия Мих. 5:2) според буквалния превод от иврит гласи следното: „а ти, Витлееме Ефратски, малък си, за да бъдеш между Юдините племена, от теб ще Ми излезе вожд за Израил и произходът Му е от века, от вечни дни“. Според превода на Септуагинта стихът Мих.5:2 гласи следното: "А ти, Витлеем, дом Ефратски, си най-малък, да бъдеш в хилядите Юдини; от тебе ще ми изляза началник (архонт, според другото четене – водач, ἡγούμενος) на Израил и Неговото изхождане е от начало, от вечни дни“. (В синодалния превод на БПЦ: „И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Юдини? от тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е от край време, от вечни дни“, бел. пр.). Разликата между еврейския и гръцкия текст на Седемдесетте се дължи на това, че еврейската дума "eleph", използвана тук, има различни значения, като означава както начало, племе, семейство, така и хиляда. От това е видно, че думите на евангелист Матей не са сходни с еврейския текст, нито с превода на Седемдесетте. Дали тази промяна е направена от самия евангелист, или той само е предал буквално думите на първосвещениците и книжниците, е без значение. Обяснението на отклонението е, че думите на пророк Михей не са предадени според еврейския оригинал или превода на Седемдесетте, защото по онова време са били широко разпространени тълкувания и преводи на Свещената книга, които не е било позволено да бъдат записвани. Те представлявали един вид тълкувателен превод: "По онова време всеки правеше таргум (тълкувание) за себе си“. Това е често срещано явление в Новия Завет. В тълкуването на Михей 5:1 (по еврейския текст) се казва: "Витлеем, земя Юдина" вместо "Ефрат"; и "воеводства" вместо "хиляди". Както и да превеждаме обаче думите от Михей 5:1, те съдържат пророчество за Христос, или Месията, и че Той ще се роди във Витлеем. Преводът посредством думата ἡγεμόσιν ясно показва, че евангелистът е прочел у Михей не „беелефе“ (племе, семейство), а „беалуфе“ (началници и главни места за живот на колената, воеводствата). В този израз Витлеем е олицетворен – „земя Юдина“, тоест собствено земя на Юда. Няма нужда да се подразбира под земя само град Витлеем, а следва да се разбира самата земя, на която той се намирал, или още по-точно казано, областта, районът около Витлеем.

Мат. 2:7. Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата

Ирод не очаквал от мъдреците да му дадат някакви точни сведения за Царя, но можел да разбере от тях кога точно се е появила звездата. Точната информация за звездата можела да му помогне в този неясен въпрос, защото той (както и влъхвите) смятал, че времето на появата на звездата ще съвпадне с времето на раждането на новия цар. Изразът "когато се е появила звездата" може да се предаде (от гръцки) като "времето на появилата се звезда" (τὸν χρόνον τοῦ φαινομένου ἀστέρος); преводът "времето, когато звездата се появила" се смята за неточен. Някои тълкуватели смятат, че по това време Ирод вече е подозирал, че влъхвите няма да се върнат при него и по тази причина поискал да узнае от тях за звездата, за да може да разреши проблема и без тях.

Мат. 2:8. и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.

Мат. 2:9.  Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.

Мат. 2:10.  А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.

Звездата, която се явила на влъхвите, била същата, която те видели у дома си, а може би и по време на пътуването си до Йерусалим. В това ни убеждава неподлежащият на друго тълкуване разказ на евангелиста за звездата, "която мъдреците видяха на изток". Но сега тя имала друго значение за тях. Преди това те я познавали само като звезда, известила за раждането на някакъв велик Цар. Сега те били уверени, че този Цар вече се е родил и то точно във Витлеем. Добавило се ново знание за Царя. Ако обърнем внимание на това каква разлика съществува във възгледите на хората за едни и същи неща, които зависят от просвещението и развитието на техния дух, то лесно може да разберем психологическото състояние на влъхвите. Сега им се струвало, че звездата върви пред тях, радва се с тях, показва им мястото (тоест Витлеем), където се родил Младенецът. Влъхвите били като морски пътешественици, които плават по звездите, сочещи им пътя. Сред вълненията и бурите – каква радост е да видиш звездата, която сочи към тихия пристан!

Мат. 2:11. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.

„И като влязоха в къщата“. Евангелистът не обяснява как влъхвите са намерили къщата, в която е бил Младенецът. Това изглежда трудно обяснимо, ако приемем, че звездата, която вървяла пред тях, е била естествена звезда. Но трудността отпада, ако си спомним, че за Младенеца вече е започнало да се говори във Витлеем. Едва ли може да има съмнение, че поклонението на витлеемските пастири се е случило преди поклонението на мъдреците; пастирите разказвали за онова, което им било възвестено от ангелите за Младенеца, "и всички, които чуха, почудиха се на това, което им разказаха пастирите" (Лук. 2:18). Много е вероятно тези, които са го чули, първоначално да не са били много, но това не пречи да се разпространи мълва за Младенеца, поне във Витлеем. Потвърждение за това можем да намерим и в обстоятелството, че Майката и Младенецът сега били вече "в къща", а не в предишната гостилница или пещера (както е при св. Юстин Мъченик; Е.Й. Гудспийд. Die ältesten Apologeten, Göttingen, 1915, p. 78, 5).

„като отвориха съкровищата си“. Руският и славянският превод на тези думи не е точен. По всяка вероятност на руски е използвана думата „съкровища“ в съответствие със славянския превод, а още и защото гръцката дума θησαυρός в някои случаи наистина означава съкровище (Мат. 6:19-21; Лук. 12:33; Евр. 11:26 и др.). В някои случаи обаче тя означава "място, където се съхраняват скъпоценни вещи", а тук се има предвид именно това. Защото би било непонятно как влъхвите са могли да „отворят“ (ἀνοίξαντες) (точното значение на гръцката дума, срв. Мат.17:27, ἀνοίξας,) своите съкровища, т.е. злато, тамян и смирна. Затова вместо думата "съкровища" трябва да използваме "съкровищница" и смисълът ще бъде ясен. Влъхвите донесли на Христос "злато, тамян и смирна" според източния обичай, следван при представянето на царе, при пратеничество към тях и т.н. Например, изпращайки синовете си в Египет, Яков им заповядал да вземат "малко балсам и малко мед, стиракс и тамян, фъстъци и бадеми" (Бит. 43:11) за "този човек" (Йосиф). Като изпращал сина си Давид при Саул, Йесей взел „осел с хляб и мях с вино и едно яре, и ги прати със сина си Давида при Саул“ (1 Цар. 16:20). Тези примери са характерни. От тях се вижда, че даровете били поднасяни в зависимост от заможността на тези, които ги носели. В този случай влъхвите донесли на Христос произвежданото на тяхната земя. Самите те едва ли са свързвали с някакво символично значение приноса си. Но този смисъл станал ясен за по-късните тълкуватели, които виждат в златото, принесено на Христос, указание за Неговото царско достойнство, в тамяна – почитането Му като Бог, а в смирната – указание на смъртта Му като човек.

Мат. 2:12. И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирод, те заминаха по друг път за страната си.

Влъхвите тръгнали на изток „по друг път“, тоест не тръгнали на север по пътя, който води към Йерусалим, а отишли на изток или на юг – в този случай, за да се върнат обратно на изток.

Мат. 2:13. А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насън на Иосиф и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби.

Мат. 2:14. Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет;

Ангелът Господен се явява насън (същата дума като в стих 12 - κατ´ ὄναρ) само на Йосиф, но не и на Богородица, което е напълно естествено, тъй като Йосиф тук се явява пазител на Младенеца и Неговата майка.

„Бягай в Египет“. Няма съмнение, че от всички места, където Майката и нейният Младенец са могли да намерят убежище, Египет е бил по-удобен. Той отдавна е бил място за убежище на еврейските бегълци. Много евреи са живели там по времето на раждането на Спасителя Христос. По онова време Египет бил под римска власт. Мястото, където Йосиф, Мария и Младенецът се установили, не се споменава в Евангелието, както и не се съобщават никакви подробности за тяхното пребиваване в Египет. Преданието говори за Матарея, близо до Леонтопол, в илиополската област, тоест в Долен Египет при самата делта на река Нил. Известно е, че 150 години преди Христос един еврейски беглец, свещеникът Ония, основава храм в Леонтопол. Леонтопол се намира от другата страна на Нил. Понякога Матарея се отъждествява с Он или Илиопол (Изх. 1:11), но къде точно се е намирал този град не е известно.

Думите „ще търси Младенеца, за да Го погуби“ очевидно посочват намерението на Ирод, което се е проявило още след заминаването на влъхвите. Преди това тайно е търсил да го погуби, но сега вече искал да Го убие открито.

Мат. 2:15. и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "от Египет повиках Сина Си".

Смъртта на Ирод била ок. 12 април 750 г. от основаването на Рим. Ако това е така, следва да приемем, че Младенецът не е живял дълго време в Египет, а само няколко месеца – от края на декември 749 до края на април 750 г. от основаването на Рим. Мнението, че Йосиф е останал в Египет година или две, следва да се счита за несъстоятелно.

"от Египет повиках Сина Си" (ср. Ос. 11:1). Както Израил е бил избавен от Бога от Египет, така и Христос е бил изведен оттам, но при нови обстоятелства, по-различни от предишните. Сравнението между пребиваването на Израил и на Христос в Египет може би е хрумнал на евангелиста и той го посочва, за да постави Христос във връзка не само с произхода на Израил от Авраам, но и със самата история на Израил. "Младенецът Иисус беше изведен от Египет като младия израилски народ, за да ни покаже, че Той е истинското семе Авраамово".

Мат. 2:16. Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците.

Разказва се злодейството на Ирод, проявено в избиването на витлеемските младенци. Срещу автентичността на това място, както и срещу историческото значение на изобразените тук факти, се възразява, че Йосиф Флавий не е знаел нищо за избиването на младенците. По този повод може да кажем, че и другите евангелисти, с изключение на Матей, мълчат за избиването на младенците. Защо това е така, засега не може да се даде задоволителен отговор. Но фактът, съобщен от Матей, не губи от това историческото си значение, защото той напълно съответства на това, което знаем за изключителната жестокост и кръвожадност на Ирод.

Днес учените приемат, че броят на убитите деца не е бил голям, тъй като Витлеем никога не е бил голям град. Споменатите в богослужебните книги 14 000 и дори 144 000 младенци трябва да се смятат за късни, непотвърдени и силно преувеличени данни, вероятно породени от желанието да се засили вината на Ирод. Но престъплението му по никакъв начин не се намалява или увеличава от това дали е убил 20 или 14 000 бебета - и в двата случая то остава еднакво позорно и нечовешко.

Мат. 2:17. Тогава се сбъдна реченото от пророк Йеремия, който казва:

Мат. 2:18. "глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма".

Цитират се думите на пророк Йеремия (Йер. 31:15), имащи отношение към ужасното деяние на Ирод, предадено от евангелиста. Възниква въпросът защо именно Рахил е показана като плачеща за убитите от Ирод деца. В този случай евангелистът сякаш олицетворява съвременните на избиването плач и ридание на майките, а вероятно и на други хора, с личността на Рахил – любимата съпруга на Яков и прамайка на коленете на Йосиф и Вениамин. Въпреки че Витлеем е от Юдиното коляно, името на Рахил е тясно свързано с Витлеем. В Библията се казва, че след помирението си с Исав Яков се заселил първо в Сихем, после отишъл във Ветил и оттам стигнал до Ефрат, тоест Витлеем, където Рахил му родила син Вениамин. Тя умира там и е погребана по пътя за Ефрат, тоест Витлеем (Бит. 35:19). Яков поставил паметник над гроба ѝ, който се намира там и до днес. Така че за евангелиста е съвсем естествено да говори за Рахил във връзка със събитията във Витлеем. Пророк Йеремия обаче не говори за Витлеем, а за Рама. В Палестина е имало до пет града с името Рама (единствено или множествено число - Рамот). Не се знае със сигурност дали са били идентични Рама Вениаминова (или от Вениаминовото коляно – Нав. 18:2; В Съд. 4:5 се говори за Рама, че е на планината Ефремова; В Съд. 19:13; Изх.10:29; Ос.5:8 – на тези места Рама се поставя заедно с Гева или Гива); и Рама, където се е родил и живял Самуил (1 Цар.1:19, 2:11, 7:17 и др.). Основанието за връзката на Рахил с Рама не се намира в Матей, а в Йеремия. Евангелистът само отнесъл към витлеемските събития едно пророчество, което заимствал от Йеремия, или по-добре казано, един образен разказ за събитията преди евреите да бъдат отведени във вавилонски плен. Според думите на пророка, Навузардан, който бил началник на телохранителите на Навуходоносор, освободил него, пророка, от Рама, където го бил отвел окован във вериги сред другите пленници от Йерусалим и юдеите, преселвани във Вавилон (Йер. 40:1). Ако пророкът тук има предвид Рама Вениаминова, тогава е естествено да каже, че Рахил плаче за децата си и няма да бъде утешена за тях, защото ги няма (Йер.31:15; според еврейския текст: Йер.31:14). Пророкът не иска да каже, че Рахил наистина плаче, защото тя вече не била жива, а че ако беше станала от гроба и беше пристигнала в Рама, щеше да плаче за потомците си и щеше да бъде безутешна, защото тях ги няма, те са отведени във вавилонски плен. В абсолютно същия смисъл евангелистът отнася плача на Рахил към убитите във Витлеем младенци.

Мат. 2:19. А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Йосифу в Египет

Мат. 2:20.  и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца.

Ирод е умрял, но евангелистът говори в множествено число (измряха ония), тоест както за Ирод, така и за неговите единомишленици и подчинени, които изпълнявали желанията и намеренията му.

Мат. 2:21 Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева.

Мат. 2:22. Но като чу, че в Юдея царува Архелай, наместо баща си Ирод, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски

Смята се, че след като научил за смъртта на Ирод, Йосиф първоначално възнамерявал да отиде във Витлеем и да се установи там. Но това е било възпрепятствано от възкачването на Архелай на престола. В завещанието си Ирод разделил царството си между синовете си Архелай, Ирод Антипа и Ирод Филип. Първият получи Юдея, Самария и Идумея, вторият - Галилея и Перея, а последният – отвъд йорданските земи. Архелай бил също толкова жесток като баща си, но нямал неговия интелект. Да се намира в неговите владения би било опасно. Ирод Антипа се отличавал по-скоро с похотливост, отколкото с жестокост. Тиранията на Архелай скоро станала толкова нетърпима, че той бил свален от власт от Август и заточен в Галия, днешна Франция, където умира.

Под Галилея се има предвид територията между западния бряг на Галилейското езеро и източния бряг на Средиземно море. Тя е дом на колената на Исахар, Завулон, Асир и Нефталим. Населението ѝ било смесено, съставено от юдеи и езичници. Евреите, които живеели там, говорели свой собствен език, който донякъде се различавал от тогавашния еврейски език. Йосиф Флавий говори за разделянето на Галилея на горна и долна ("Юдейската война", III, 3, 1). Той описва тази страна като плодородна, култивирана и гъсто населена. Според него там имало 204 града и селища ("Живот", 45). Населението ѝ се отличавало със смелост и войнственост.

Мат. 2:23. и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.

"Назарет" е малък град на три дни път от Йерусалим. Ако начертаете права линия на картата от долния край на Галилейското езеро на запад до Средиземно море, Назарет е почти в средата на тази линия. Назарет е разположен на склона на планина. Бели къщи с плоски покриви се редят по планината като тераси. Планините обграждат града от всички страни. Жителите се занимават с обработване на земята, скотовъдство, бръснене и стригане, продажба на плодове и билки, поправка на обувки, ковачество, дърводелство и други занаяти. Къщите им са построени по същия начин, както в далечните векове, стените са голи и имат первази от едната страна, подовете са глинени, има пълно безразличие към прозорците, светлината обикновено влиза през отворената врата.

„да се сбъдне казаното чрез пророците“. Ако евангелистът беше казал, че поради заселването си в Назарет Иисус ще бъде наречен назарянин, обяснението на този израз не би представлявало особена трудност: тогава "назарянин" (ναζωραῖος) би означавало просто "назарянин", "жител на град Назарет". Тъй като Назарет е бил незначителен град и се е намирал в Галилея, също толкова незначителна и презряна, заселването в Назарет би било един от аспектите на земното принизяване на Христос. Изглежда, че именно така гледа на въпроса евангелистът, който нарича Христос „Назорей“. Обяснението в смисъла на "назир", според което евангелистът нарича Христос назорей в старозаветния смисъл на думата, тоест човек, който е дал обетите на назорейството, трябва да се смята за несъстоятелно, защото еврейското "назир" няма никаква връзка с думата Назарет и коренните букви на двете думи са различни в еврейския език. Трудността при обяснението на въпросното място се състои в добавката, направена от евангелиста: "за да се сбъдне казаното от пророците" – тоест в това, че Матей приписва думите: „Той ще се нарече Назорей“ на пророците. На кои пророци обаче? Досега не е било възможно да се отговори на този въпрос, тъй като думите, приписани от евангелиста на пророците, не се срещат в нито един от тях. Блажени Йероним казва: "Ако евангелистът беше посочил определен пример от Писанието, той никога нямаше да каже "казаното чрез пророците", а просто: "казано чрез пророка". Подобно на името на Назарет ("нацар") еврейската дума "нецер" (клон, младочка) се среща при пророците Исайя (Ис. 11:1, 14:19, 60:21) и Даниил (Дан. 11:7) - при последния означава "потомство" (на руски "клон", в син. пр. на бълг. ез. "издънка от корена ѝ") и няма месианско значение. В Исайя 14:19 няма месианско значение, а в Исайя 60:21 месианското значение е съмнително. Така че само едно от тези места, където е използвана думата "незер", е месианско в собствения смисъл – в Исайя 11:1. Освен това евангелистът не говори за пророк, а за пророци. Затова екзегетите се опитват да свържат думата "нецер" с друга еврейска дума – "цема", която също означава "клон" и се използва в Исайя и в други пророци (Ис. 4:2; Йер. 23:5, 33:15; Зах. 3:8, 6:12). Следователно, ако в някои пророци бъдещият Избавител е наречен "цема", което означава "клон", а в Исайя - "нецер", което също означава "клон", то евангелистът, доближавайки думата "нецер" до името Назарет, е имал пълното право да нарече Христос назареец, т.е. Клон, и казва, че Той е бил наречен така не въз основа на едно старозаветно пророчество, а на няколко, т.е. пише: "казаното чрез пророците".

(Следва)

Тълкувание на Матей 1 глава, стихове 1–17.

Тълкувание на Матей 1 глава, стихове 18–25

Източник: Толковая Библия, или Комментарии на все книги Св. Писания Ветхого и Нового Завета : в 7 т. / под ред. А. П. Лопухина. - Четвърто издание, Москва: Дар, 2009.